Жалба, подадена на 16 януари 2009 г. — Vanhecke/Парламент

(Дело T-14/09)

(2009/C 69/104)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Frank Vanhecke (Brugge, Белгия) (представители: R. Tournicourt и B. Siffert, advocaten)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Белгийският министър на правосъдието моли с писмо до председателя на Европейския парламент да се снеме имунитета на жалбоподателя. По сведения на жалбоподателя молбата била резултат от запитване на прокуратурата на град Dendermonde, която е искала да започне срещу него преследване заради съдържанието на статия, публикувана в местния партиен вестник, чийто отговорен редактор за издаването в град Sint-Niklaas е жалбоподателят.

В следствие на това Европейският парламент решава да снеме парламентарния имунитет на жалбоподателя.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква, че според член 10 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности членовете на Европейския парламент се ползват на територията на собствената им държава с имунитетите, предоставени на народните представители в собствената им страна. Ето защо следвало, че снемането на имунитет на член на Европейския парламент можело да бъде поискано само чрез органа, който според националното право е компетентен да снеме имунитета на народен представител. Следователно отправената до министъра на правосъдието молба за образуване на производство за снемане на парламентарния имунитет е трябвало да изхожда от генералната прокуратура към Hof van beroep, а не както в настоящия случай от местната окръжна прокуратура.

Второто правно основание се отнася до вземането на решението от правната комисия на Европейския парламент. Жалбоподателят посочва, че членовете на комисията, взели решение по молбата за снемане на парламентарния му имунитет, или е трябвало да присъстват на заседанието, на което той е трябвало да бъде изслушан, или е трябвало да имат на разположение задълбочен доклад с представяне на доводите. В конкретния случай това не се е случило.

На трето място жалбоподателят посочва нарушаване на поверителността и на задължението за пазене на тайна. В тази връзка той изтъква, че още преди окончателното гласуване на правната комисия докладът на председателя на комисията е бил на разположение на пресата.

На четвърто място жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на член 7 от Правилник за дейността на Европейския парламент, поради това, че всякакъв дебат на пленарно заседание бил невъзможен.

На пето място жалбоподателят посочва липса на мотиви, доколкото обжалваното решение се ограничавало до препращане към доклада на правната комисия.

На шесто място жалбоподателят оспорва използвания от правната комисия мотив, според който: „не е част от задачите на представител на Европейския парламент да действа като отговорен издател на вестник на национална политическа партия“. Според жалбоподателя задача на политика е да изразява и разпространява политическо мнение, а издаването на политически издания, както и функцията на отговорен редактор били по-специално част от задълженията на член на Европейския парламент.