1

В Решение C (2009) 5791 окончателен от 22 юли 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.396 — Реактиви на основата на калциев карбид и на магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) Комисията на Европейските общности приема, че основните доставчици на калциев карбид и на магнезий за стоманодобивната и газовата промишленост са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), като в периода от 7 април 2004 г. до 16 януари 2007 г. са участвали в извършването на едно-единствено продължавано нарушение, изразяващо се в подялба на пазари, фиксиране на квоти, разпределяне на клиенти, определяне на цени и обмен на чувствителна търговска информация относно цените, клиентите и обема на продажбите в ЕИП, с изключение на Ирландия, Испания, Португалия и Обединеното кралство.

2

Производството е образувано, след като на 20 ноември 2006 г. Akzo Nobel NV подава искане за освобождаване от глоби съгласно Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на глоби в случаите на картел (OВ C 45, 2002 г., стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г.“).

3

На 25 януари 2007 г. и жалбоподателят Donau Chemie AG подава искане за намаляване на размера на глобата му (съображение 342 от обжалваното решение) (наричано по-нататък „искането на жалбоподателя за намаляване на размера на глобата“) съгласно Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г.

4

В обжалваното решение (член 1, буква в) Комисията приема, че жалбоподателят е участвал в извършването на нарушението в периода от 7 април 2004 г. до 16 януари 2007 г. По-специално от съображения 57, 64—92, 114 и 214 от обжалваното решение е видно, че според Комисията през посочения период чрез членове на своето ръководство или чрез свои служители жалбоподателят е участвал в части, засягащи калциевия карбид на прах и на гранули, от споразумения или съгласувани практики. От друга страна, Комисията приема, че жалбоподателят не е участвал в частта от посочените споразумения и съгласувани практики, засягаща магнезия.

5

В член 2, буква в) от обжалваното решение Комисията налага на жалбоподателят глоба в размер на 5 милиона евро за посоченото по-горе нарушение.

6

За да определи размера на глобата, наложена на жалбоподателя и на другите адресати на обжалваното решение, Комисията използва методологията, която е описана в нейните Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките“).

7

Тази методология включва два етапа. Първо, Комисията определя основен размер на глобата за всяко предприятие или сдружение на предприятия въз основа на стойността на реализираните от съответното предприятие продажби на стоки или услуги в пряка или косвена връзка с нарушението в съответния географски район. Основният размер е обвързан с дял от стойността на продажбите, определен в зависимост от степента на тежест на нарушението, умножен по броя на годините на нарушението. Освен това, съгласно параграф 25 от Насоките, независимо от продължителността на участието на предприятието в извършването на нарушението, Комисията включва в основния размер сума, наречена „входна такса“, между 15 % и 25 % от стойността на продажбите, с цел да възпре предприятията от участие в хоризонтални споразумения за определяне на цени, подялба на пазара и ограничаване на производството. Второ, Комисията може да увеличи или намали определения в първия етап основен размер на глобата, вземайки предвид отегчаващи или смекчаващи обстоятелства.

8

В случая Комисията определя на 17 % дела от стойността на реализираните във връзка с нарушението продажби и тази стойност е трябвало да се вземе предвид за определянето както на основния размер на глобата, така и на входната такса (съображения 301 и 306 от обжалваното решение). Освен това, видно от съдържащата се в съображение 288 от обжалваното решение таблица, Комисията приема, че стойността на реализираните от жалбоподателя продажби на калциев карбид, както на прах, така и на гранули, която следва да се вземе предвид при определянето на размера на глобата, за всеки от тези два продукта е между 5 и 10 милиона евро.

9

Съответно от съображения 55—91 и 92—112 от обжалваното решение също така следва, че участието на жалбоподателя в частта от картела, засягаща пазара на калциевия карбид на прах, е продължило от 22 април 2004 г. до 16 януари 2007 (а именно две години, осем месеца и 24 дена), както и че участието му в частта от картела, засягаща пазара на калциев карбид на гранули, е продължило от 7 април 2004 г. до 16 януари 2007 г. (две години, девет месеца и девет дни). Видно от съдържащата се в съображение 304 от обжалваното решение таблица, въз основа на горното Комисията приема, че делът (определен на 17 %) от стойността на реализираните от жалбоподателя продажби на калциев карбид на прах трябва да се умножи по 2,5, за да се определи частта от основния размер на глобата за този продукт. От същата таблица е видно, че за калциевия карбид на гранули Комисията определя коефициент за умножение 3.

10

По този начин, видно от съдържащата се в съображение 308 от обжалваното решение таблица, основният размер на глобата, който трябва да се наложи на жалбоподателя, е изчислен на 7,7 милиона евро. Поради изложените в съображения 342—346 от обжалваното решение мотиви Комисията обаче решава да намали основния размер на глобата на жалбоподателя с 35 % поради оказаното от него сътрудничество в хода на административното производство в съответствие с Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. (вж. точка 3 по-горе).

11

Освен това в съображения 362—378 от обжалваното решение Комисията разглежда исканията на няколко участника в картела за намаляване на размера на наложената им глоба на основание точка 35 от Насоките. Комисията отхвърля направеното в този смисъл искане от жалбоподателя (съображения 373 и 374 от обжалваното решение). Тя обаче намалява с 20 % размера на глобата на друг участник в картела — Almamet GmbH (съображение 372 от обжалваното решение).

12

Въз основа на обобщените в точки 9 и 10 по-горе изводи в обжалваното решение Комисията определя размера на наложената на жалбоподателя глоба на 5 милиона евро.

13

На 5 октомври 2009 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

14

След промяна в съставите на Общия съд първоначално определеният съдия докладчик е включен в трети състав, на който впоследствие е разпределено настоящото дело. След частичното обновяване на състава на Общия съд делото е възложено на нов съдия докладчик, който заседава в същия състав.

15

Въз основа на доклада на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационно действие, предвидено в член 64 от Процедурния правилник, приканва Комисията да представи някои документи. Комисията изпълнява искането в определения за това срок.

16

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 16 октомври 2013 г.

17

В съдебното заседание жалбоподателят иска да му бъде разрешено да представи извлечения от изявлението, което предоставил на Комисията във връзка с искането си за намаляване на размера на глобата. Комисията възразява срещу представянето на този документ. Общият съд отхвърля искането на жалбоподателя поради мотивите, изложени в точки 212—214 по-нататък.

18

Жалбоподателят иска от Общия съд:

19

Комисията иска от Общия съд:

20

Жалбоподателят уточнява, че обжалва единствено определянето на размера на наложената му глоба. Във връзка с това той твърди, че при определянето на размера на наложената му глоба в редица отношения Комисията е нарушила правото на Съюза, Насоките и Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. Според жалбоподателя Комисията не е взела под внимание съществените обстоятелства в разглеждания случай, които са в негова полза, и освен това както от правна, така и от фактическа страна е разгледала и приложила неправилно използваните критерии, което според него представлява нарушение на правото на Съюза. Комисията също така неправомерно превишила свободата на преценка, с която разполага.

21

Формално жалбоподателят не разделя доводите си в отделни правни основания, но от жалбата е видно, че по същество той изтъква пет правни основания, изведени, първо, от неправилно определяне на основния размер на глобата, второ, от неправомерно невземане предвид в негова полза на смекчаващи обстоятелства, трето, от нарушение на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г., четвърто, от нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност, и пето, от това, че Комисията неправомерно не е намалила размера на неговата глоба предвид невъзможността му да плати и особеностите по случая. Тези правни основания се разглеждат последователно по-нататък. Освен това трябва да се отбележи, че на отделно място в края на жалбата жалбоподателят твърди, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като според него са допуснати редица пропуски в мотивите на обжалваното решение. С тази част от жалбата обаче не се цели излагането на самостоятелно правно основание, а се припомня, че в рамките на петте гореизложени правни основания са направени редица оплаквания, изведени от твърдяна липса на мотиви на обжалваното решение. Ето защо тези оплаквания ще бъдат разгледани заедно с останалите доводи, отнасящи се до всяко от посочените пет правни основания.

22

Жалбоподателят твърди, че основният размер на наложената му глоба, определен на 7,7 милиона евро в съображение 308 от обжалваното решение, е прекомерен. Изтъкнатите в това отношение доводи от жалбоподателя са развити в шест части, изведени, първо, от неправилна преценка на общия пазарен дял на участниците в картела поради допусната грешка при определянето на съответните пазари, второ, от невземането предвид от Комисията на липсата на отражение от нарушението върху пазара, трето, от неправилна преценка на стопанското значение на съответния пазар, четвърто, от неправилна преценка на относителната тежест на участието на жалбоподателя в извършването на нарушението, пето, от неотчитане от страна на Комисията на факта, че жалбоподателят е участвал само в някои части от нарушението, и шесто, от допусната грешка при прилагане на правото и от нарушение на задължението за мотивиране при определянето на входната такса.

23

Както бе посочено в точка 7 по-горе, съгласно методологията, предвидена в Насоките и приложена от Комисията в разглеждания случай, основният размер на налаганата на всеки участник в извършването на нарушението глоба се изчислява, като определен дял от стойността на реализираните продажби във връзка с нарушението се умножи по броя на годините на нарушението (точка 19 от Насоките).

24

Съгласно точка 21 от Насоките „[к]ато общо правило делът [от] стойността на продажбите, вземан предвид, ще се определя на ниво до 30 % от стойността на продажбите“. В това отношение в точка 22 се предвижда: „[з]а да се прецени дали делът [от] стойността на продажбите, който ще бъде приложен в даден случай, следва да бъде в долната част или горната част на тази скàла, Комисията ще отчита редица фактори, като: естество на нарушението, общ пазарен дял на всички съответни предприятия, географски обхват на нарушението, както и дали нарушението е било извършено или не“. Съгласно точка 23 „[х]оризонталните споразумения за фиксиране на цените, подялба на пазара и ограничаване на продукцията […], които обикновено са поверителни, поради самото си естество са сред най-вредните ограничения на конкуренцията[; с] оглед на следваната политика те ще бъдат наказвани с най-тежки глоби[; п]оради това делът [от] стойността на продажбите, който ще се взема предвид при такива нарушения, по принцип ще бъде в горния край на скàлата“.

25

Предвидената в точка 25 от Насоките входна такса (вж. точка 7 по-горе) се добавя към така определения размер на сумата, представляваща основния размер на глобата. Както вече бе посочено, в разглеждания случай определеният от Комисията процент за целите на прилагането както на точки 19—24, така и на точка 25 от Насоките, е 17 % за всички участници в картела.

26

Най-напред трябва да се констатира, че в разглеждания случай, макар съгласно текста на точка 23 от Насоките естеството на нарушението да е обосновавало определянето на процент от продажбите в горния край на скàлата (стигащ до 30 %), определеният от Комисията процент в размер на 17 % се намира почти в средата на тази скàла. Що се отнася до определянето на входната такса, същият този процент е твърде близо до долната граница (15 %) на предвидената в точка 25 от Насоките скàла. Тази констатация следва да се има предвид при анализа на различните части от изтъкнатите от жалбоподателя доводи в рамките на настоящото правно основание.

27

Жалбоподателят упреква Комисията, от една страна, че от формална гледна точка в обжалваното решение липсват мотиви или съответно те са непълни, и от друга страна, по същество, за това, че са допуснати грешки при прилагането на правото и фактически грешки при определянето на общия пазарен дял на участниците в картела. Според него, ако Комисията бе извършила правилна преценка на засегнатите от картела пазари, щеше да приеме, че тежестта на спорното нарушение е по-малка, и да определи по-малък основен размер на глобата.

28

Най-напред трябва да се припомни, че предвиденото в член 253 ЕО задължение за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той се отнася до законосъобразността по същество на спорния акт (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C-367/95 P, Recueil, стр. I-1719, точка 67, Решение на Съда от 22 март 2001 г. по дело Франция/Комисия, C-17/99, Recueil, стр. I-2481, точка 35 и Решение на Съда от 29 септември 2011 г. по дело Elf Aquitaine/Комисия, C-521/09 P, Сборник, стр. I-8947, точка 146).

29

От съдебната практика също така следва, че изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, тъй като въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 28 по-горе, точка 63 и цитираната съдебна практика, Решение на Общия съд от 4 юли 2006 г. по дело Hoek Loos/Комисия, T-304/02, Recueil, стр. II-1887, точка 58).

30

Така задължението за мотивиране по член 253 ЕО изисква съображенията, на които се основава дадено решение, да бъдат ясни и недвусмислени. Следователно мотивите на акта трябва да бъдат логични, по-конкретно да не съдържат вътрешни противоречия, затрудняващи правилното разбиране на причините, поради които е приет този акт (Решение по дело Elf Aquitaine/Комисия, точка 28 по-горе, точка 151).

31

На първо място, жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е опорочено поради липса на мотиви, тъй като в съображение 297 се посочва „цялостен общ пазарен дял на предприятията, за които е установено, че са участвали в извършването на нарушението в съответния географски район, […] под 80 %“. Жалбоподателят подчертава, че тази констатация е лишена от смисъл, тъй като е възможно да се отнася за всички възможни пазарни дялове до 80 %.

32

Този довод не може да се приеме. В това отношение трябва да се вземе предвид бележка под линия 620, към която препраща съображение 297 от обжалваното решение. Посочената бележка гласи: „[о]ценка въз основа на предоставената от страните стойност на продажбите [вж. съображение 288 и по-специално бележка под линия 604] и на данните, използвани за таблицата в съображение 46“.

33

Всъщност съображение 46 от обжалваното решение съдържа таблица, показваща притежавания през 2006 г. от всяко от участващите в картела предприятия пазарен дял за всеки от засегнати от картела три продукта. В отделна графа в същата таблица е показан притежаваният от „другите“ общ пазарен дял, тоест извършващите дейност на същите пазари предприятия, които не са участвали в картела. От таблицата е видно, че общо реализираните продажби през 2006 г. от участниците в картела представляват между 80 % и 85 % от всички продажби на калциев карбид на прах в съответното географско пространство, между 65 % и 70 % от всички продажби на калциев карбид на гранули и 70 % от продажбите на магнезий на гранули. Освен това в таблица в съображение 288 от обжалваното решение се посочва стойността в евро на реализираните продажби за същия период от всеки от участниците в картела, установена въз основа на предоставените от самите засегнати предприятия данни.

34

Следователно, поставена обратно в своя контекст, съдържащата се в съображение 297 от обжалваното решение формулировка „под 80 %“, както основателно посочва Комисията, без затруднения може да се разбира в смисъл, че общият пазарен дял на участниците в картела е доста близо до този процент, без обаче да го надхвърля, поради което в това отношение обжалваното решение е надлежно мотивирано.

35

На второ място, жалбоподателят упреква Комисията за липсата на мотиви в обжалваното решение, що се отнася до определянето на засегнатите от картела продуктови пазари. В това отношение жалбоподателят твърди, че в съображение 3 и сл. от обжалваното решение Комисията посочва разликите в употребата на магнезий на прах и на гранули, а в съображение 40 и сл. разликата между тези два продукта от гледна точка на търсенето. Освен това, в съдържащата се в съображение 46 от обжалваното решение таблица на пазарните дялове се правело разграничение между калциев карбид на прах и на гранули. Така, макар посочените данни да навеждали на мисълта, че последните два продукта спадат към два отделни пазара, данните в съображения 182 и 183 от обжалваното решение за сходните свойства на тези два продукта, за промените в техните цени и структури на разходите, водели до извода, че Комисията ги е счела за спадащи към един и същ пазар. Освен това, що се отнася до връзката между калциевия карбид на прах и магнезия на гранули, съдържащите се в съображение 184 от обжалваното решение данни, макар и двусмислени, водели до заключението, че Комисията счита тези продукти за спадащи към един и същ пазар. В този контекст твърдението в съображение 177 от обжалваното решение, че „разглежданите в настоящото решение събития на практика са се случили на — може да се приеме — два различни пазара и засягат три продукта“, било чисто и просто неразбираемо. В заключение, според жалбоподателя констатациите на Комисията в обжалваното решение относно засегнатите от картела пазари са неубедителни, противоречиви и неразбираеми, което прави обжалваното решение опорочено поради липса на мотиви и незаконосъобразност.

36

Тези доводи се основават на непълно и извадено от контекста тълкуване на обжалваното решение и също не могат да се приемат.

37

В съображения 3—5 и 7 от обжалваното решение Комисията посочва следното за засегнатите от картела продукти:

38

Що се отнася до търсенето на трите засегнати от картела продукта, в съображения 40—43 от обжалваното решение Комисията дава следните разяснения:

39

В съображения 168—194 от обжалваното решение, сред които са изтъкнатите от жалбоподателя в доводите му съображения 177 и 182—184, се разглежда въпросът дали установените в решението споразумения и съгласувани практики представляват едно-единствено продължавано нарушение. Както бе посочено в точка 1 по-горе, Комисията дава утвърдителен отговор на този въпрос.

40

По-специално съображения 181—184 от обжалваното решение гласят:

41

Противно на твърденията на жалбоподателя, изложеният в точки 37, 38 и 40 по-горе анализ от обжалваното решение е ясен и изобщо не е противоречив. Всъщност от дадените разяснения в съображения 3—5, 40, 41 и 182 от обжалваното решение е видно, че калциевият карбид на прах и калциевият карбид на гранули са две различни на външен вид форми на един и същ продукт от гледна точка на химическия състав и процеса на получаване. Както отбелязва Комисията в съображение 182 от обжалваното решение, единствено крайната фаза на обработка на парчетата калциев карбид (посочени в съображение 3 от обжалваното решение) различава посочените в обжалваното решение два вида калциев карбид. Тези два вида продукти задоволяват нуждите на два различни вида промишленост. За нуждите на газовата промишленост парчетата калциев карбид се разбиват на кубовидни гранули (вж. съображение 4 от обжалваното решение), а за нуждите на стоманодобивната промишленост същите парчета се смилат на прах (съображение 5). След като на пазара под две различни на външен вид форми се предлага продукт, който по същество е един и същ, изводът в съображение 182 от обжалваното решение, че промените на съответните цени на тези две форми на продукта са сходни, е напълно логичен и разбираем.

42

Що се отнася до магнезия на гранули, от съображения 7, 43 и 184 от обжалваното решение ясно следва, че това е напълно различен продукт от химична гледна точка, който обаче е предназначен за същите потребители, които използват калциевия карбид на прах (а именно стоманодобивната промишленост), чийто заместител той може бъде.

43

Поставено обратно в този контекст, съдържащото се в съображение 177 от обжалваното решение твърдение, че разглежданите в същото решение действия са били извършени „на — може да се приеме — два различни пазара“, може да се разбира единствено в смисъл, че въпросните пазари са пазарите на реактиви, предназначени съответно за газовата промишленост (калциев карбид на гранули) и за стоманодобивната промишленост (калциев карбид на прах, магнезий на гранули). Впрочем този извод се потвърждава от наименованието на обжалваното решение (вж. точка 1 по-горе). Вярно е също, че в съдържащите се в съображения 46 и 288 от обжалваното решение таблици Комисията надлежно е представила отделно продажбите на всеки от тези три продукта, въпреки че два от тях спадат към един и същ пазар.

44

Следователно обжалваното решение не е опорочено от липса на мотиви, що се отнася до определянето на засегнатите от картела продуктови пазари.

45

На трето място, жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е определила съответните пазари, в резултат на което посочените в обжалваното решение пазарни дялове са неточни и не позволяват да се направи правилна преценка на посочените в точка 22 от Насоките фактори, които са взети предвид при изчисляването на основния размер на глобата.

46

В този контекст жалбоподателят упреква Комисията, че неправилно е приела, че съответният пазар е пазарът на калциев карбид, без да прави разлика между калциев карбид на гранули и на прах. Този довод обаче трябва да се отхвърли като основан на погрешна отправна хипотеза, тъй като съгласно точки 41—43 по-горе в обжалваното решение Комисията действително прави разлика между пазара на реактиви за газовата промишленост (калциев карбид на гранули) и пазара на реактиви за стоманодобивната промишленост (към който спада калциевият карбид на прах).

47

Жалбоподателят твърди също, че пазарът, към който спада калциевият карбид на прах, освен магнезия на гранули включва и варта. Клиентите считали последната също за продукт, който може да замести калциевия карбид на прах и магнезия на гранули, тъй като характеристиките на варта били сходни с тези на посочените два продукта и тя била продавана на подобни цени.

48

Както припомня жалбоподателят, той вече е изтъквал този довод в отговора си на изложението на възраженията. Доводът е бил разгледан и отхвърлен в съображение 298 от обжалваното решение, което гласи:

„В отговора си на изложението на възраженията Donau Chemie твърди, че варта е друг заместител на калциевия карбид и на магнезия за десулфуризацията в стоманодобивната промишленост […]. Поради това съответният пазар бил по-широк, а общият пазарен дял на участниците в картела по малък. Наистина (негасената) вар е продукт, който обичайно се добавя към реактивите на основата на магнезий и/или калциев карбид за десулфуризацията. Като самостоятелен продукт обаче в Европа тя обикновено не се използва като заместител на реактивите на основата на магнезий и/или калциев карбид, тъй като ускорява процеса на десулфуризация много бавно […]. Няма никакви данни, от които да е видно, че варта е била засегната от картелните споразумения. Освен това дори варта да се вземе предвид във връзка с продуктовия пазар, в разглеждания случай получените променени пазарни дялове нямат никакво значение за начина, по който Комисията отчита този фактор при преценката на тежестта на нарушението в настоящото решение“.

49

Трябва да се отбележи, че в жалбата си жалбоподателят не изтъква никакви конкретни доводи, за да докаже защо посочените по-горе изводи в обжалваното решение да са неправилни. В писмената реплика той твърди, че съображения 298 и 184 от обжалваното решение си противоречат. Докато в първото се отричало използването на варта като продукт, заместител на калциевия карбид на прах, във второто варта изрично се квалифицирала като такъв продукт. Тези доводи обаче не могат се приемат.

50

Наистина в съображение 184 от обжалваното решение се посочва „конкурентната заплаха от продукт[ите] заместител[и] магнезий и вар“, която била „взета предвид при определянето на реалистично увеличение на цената на калциевия карбид на прах“. Това твърдение обаче не противоречи на разясненията, съдържащи се в съображение 298 от обжалваното решение, съгласно които, по същество, в Европа варта обикновено не се използва като заместител на калциевия карбид на прах и на магнезия на гранули. Всъщност въпреки това варта може да представлява „конкурентна заплаха“ в смисъл, че голямо увеличение на цената на калциевия карбид на прах би могло да накара производителите от стоманодобивната промишленост да променят практиката си и да се насочат към варта в качеството ѝ на реактив за десулфуризация.

51

Освен това в писмената реплика жалбоподателят отбелязва „неотдавнашните промени“ на пазара на реактиви за десулфуризация за стоманодобивната промишленост. Така той твърди, че общите нужди от калциев карбид на прах за десулфуризация са намалели от 140000 тона през 2000 г. до едва 90000 тона. Жалбоподателят съща така дава няколко примера със стоманодобивни заводи в Европа, принадлежащи на различни предприятия, които заменили използването на калциев карбид на прах с вар.

52

Въпреки че в съображение 43 от обжалваното решение (възпроизведено в точка 38 по-горе) самата Комисия наистина признава постоянния спад в търсенето на калциев карбид, от своя страна жалбоподателят не подкрепя с абсолютно никакви доказателства твърдението си, че този спад се дължи на заместването на калциевия карбид с вар. Той също така не представя доказателства по твърденията си относно заместването на калциевия карбид на прах с вар в различни заводи в Европа. При това положение не може де се приеме, че Комисията е опорочила решението си с грешка, тъй като не е взела предвид продажбите на вар при определянето на общия пазарен дял на участниците в картела.

53

Жалбоподателят твърди също, че пазарът на калциев карбид на гранули включва и пазара на нефтохимически ацетилен. Жалбоподателят посочва, че видно от съображение 4 от обжалваното решение, калциевият карбид на гранули се използва в газовата промишленост за производството на ацетилен, използван в дейностите по заваряване. Комисията обаче не взела предвид възможността за същата цел да се използва ацетилен, получаван чрез нефтохимия. Нефтохимическият ацетилен имал същите свойства и ценова структура като ацетилена, получаван от калциев карбид на гранули, като и двата продукта били взаимозаменяеми и това се потвърждавало от примера с клиент на жалбоподателя, който наскоро прекратил производството и опаковането на ацетилен, получаван от калциев карбид, и започнал да доставя нефтохимически ацетилен.

54

Както основателно отбелязва Комисията, подобно на твърденията на жалбоподателя за варта, твърденията му относно възможната взаимозаменяемост между ацетилена, получаван от калциев карбид и ацетилена, получаван чрез нефтохимия, не са подкрепени с нито едно доказателство. Съответно те не са достатъчни, за да се твърди, че Комисията е допуснала грешка при определянето на засегнатите от картела пазари и на общия пазарен дял на участвалите в него предприятия.

55

Също така трябва да се отбележи, че жалбоподателят само твърди, че ако Комисията бе определила правилно съответните пазари, общият пазарен дял е щял да бъде „много по-малък“ от установения в обжалваното решение и това щяло да намали тежестта на нарушението и да обоснове определяне на по-малък основен размер на глобата.

56

Трябва обаче да се констатира, че тези доводи са неясни, общи и не са достатъчни, за да се направи изводът, че извършената в обжалваното решение преценка на тежестта на нарушението е опорочена от грешки. Всъщност жалбоподателят не посочва основните доставчици на вар и на нефтохимически ацетилен, съответно за стоманодобивната и газовата промишленост в засегнатия от картела географски район и количеството на продажбите им. Той също така не представя дори и приблизителни изчисления за дяловете, притежавани съответно от участниците в картела и другите предприятия, на определените според собственото му разбиране пазари. При липса на такива данни обаче твърдението на жалбоподателя, че правилното определяне на пазарите щяло да намали значително тежестта на нарушението, си остава само твърдение и не може да се приеме.

57

Следователно обжалваното решение не е опорочено от каквато и да било липса или непълнота на мотивите, що се отнася до притежавания от участниците в картела общ пазарен дял или определянето на засегнатите от него пазари. Освен това трябва да се заключи, че жалбоподателят не е доказал допускането от страна на Комисията в това отношение на каквато и да било грешка при прилагане на правото или на фактическа такава, поради което не може да се твърди, че Комисията е допуснала незаконосъобразност при определянето на тежестта на нарушението и на основния размер на глобата.

58

Във всички случаи трябва да се припомни, че съгласно член 31 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), Общият съд разполага с неограничена компетентност, когато се произнася по глоби за нарушение на правилата на конкуренцията, и съответно може да замени преценката на Комисията със своята преценка и в резултат на това да отмени, намали или увеличи размера на наложената глоба или периодична имуществена санкция (Решение на Съда от 8 декември 2011 г. по дело KME Germany и др./Комисия, C-389/10 P, Сборник, стр. I-13125, точка 130).

59

При упражняването на неограничената си компетентност Общият съд не е обвързан с Насоките, които не предопределят преценката на глобата от съда на Съюза (Решение на Общия съд от 27 юли 2005 г. по дело Brasserie nationale и др./Комисия, T-49/02- T-51/02, Recueil, стр. II-3033, точка 169 и Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело BASF и UCB/Комисия, T-101/05 и T-111/05, Сборник, стр. II-4949, точка 213). Всъщност, макар Комисията да е длъжна да спазва принципа на защита на оправданите правни очаквания при прилагането на правилата, които сама си е наложила, като например Насоките, този принцип не обвързва по същия начин съдилищата на Съюза, тъй като при упражняването на своята неограничена компетентност те не целят прилагането на конкретен метод за изчисляване на глобите, а във всеки отделен случай преценяват разглежданото от тях положение, вземайки предвид всички отнасящи се до него фактически и правни обстоятелства (Решение на Съда от 30 май 2013 г. по дело Quinn Barlo и др./Комисия, C‑70/12 P, точка 53).

60

От съдебната практика на Съда обаче също така следва, че упражняването на неограничена компетентност при определянето на размера на глобите не трябва да води до дискриминация между предприятията, които са участвали в споразумение, противоречащо на правилата за конкуренция от правото на Съюза. Ако конкретно по отношение на някое от тези предприятия Общият съд възнамерява да се отклони от следвания от Комисията метод за изчисляване, който метод той не поставя под въпрос, Общият съд трябва да посочи причините за това в решението си (Решение по дело Quinn Barlo и др./Комисия, точка 59 по-горе, точка 46).

61

В разглеждания случай няма основание за отклонение от установения от Комисията в Насоките метод за определяне на размера на глобата. Следователно, като се придържа към посочения метод, при упражняването на неограничената си компетентност Общият съд може да замени преценката на Комисията за тежестта на спорното нарушение със своята собствена преценка и съответно да измени определения от нея процент за целите на прилагане на точки 19 и 25 от Насоките.

62

Впрочем нарушенията относно определянето на цени и подялбата на пазари, които са налице в разглеждания случай, трайно се квалифицират в съдебната практика като „тежки по естеството си“ (Решение на Съда от 2 октомври 2003 г. по дело Corus UK/Комисия, C-199/99 P, Recueil, стр. I-11177, точка 80 и Решение на Съда от 12 ноември 2009 г. по дело Carbone-Lorraine/Комисия, C‑554/08 P, непубликувано в Сборника, точка 44; вж. също Решение на Общия съд от 18 юни 2008 г. по дело Hoechst/Комисия, T-410/03, Сборник, стр. II-881, точка 325 и цитираната съдебна практика).

63

При това положение, ако дори, както иска жалбоподателят, се допусне, че общият пазарен дял на участвалите в картела предприятия е значително по-малък от определения такъв от Комисията в обжалваното решение, процентът в размер на 17 % от стойността на реализираните във връзка с нарушението продажби, установен от Комисията за целите на определянето на основния размер на глобата и на входната такса, в никакъв случай не надхвърля подходящото в разглеждания случай, като се има предвид също така и направеният в точка 26 по-горе общ коментар. Ето защо при упражняването на неограничената си компетентност Общият съд не трябва да определя по-нисък процент.

64

Накрая, трябва да се отхвърли като неотносим доводът на жалбоподателя, изведен от липсата или непълнотата на мотивите на обжалваното решение, тъй като в съображение 298 от посоченото решение Комисията не била изложила нито една разбираема причина, поради която различното определяне на засегнатия от нарушението пазар не би имало никакво значение за преценката на тежестта на нарушението. Всъщност този довод на жалбоподателя се отнася до изложен за изчерпателност мотив, тъй като изводът, че продажбите на вар не трябва да се вземат предвид при определянето на общия пазарен дял на участниците в картела, е надлежно е обоснован с твърдението, че в Европа варта обикновено не се използва вместо калциев карбид на прах и магнезий на гранули, а от своя страна жалбоподателят не е успял да оспори това твърдение. Освен това посоченият в предходната точка извод позволява също така да се заключи, че дори този довод на жалбоподателя да е основателен, той не може да обоснове намаляване на процента на реализираните във връзка с нарушението продажби, който е фиксиран в обжалваното решение за целите на определянето на основния размер на глобата (включително на входната такса).

65

Предвид направените по-горе изводи първата част от първото правно основание трябва да се отхвърли.

66

Жалбоподателят твърди, че Комисията е извършила неправилна преценка на критерия относно извършването на нарушението и отражението му върху пазара, за които обстоятелства трябвало да държи сметка при определянето на основния размер на глобата. В доводите си жалбоподателят се позовава на точка 22 от Насоките, в която обстоятелството „дали нарушението е било извършено или не“ е част от критериите, които трябва да се вземат предвид при фиксирането на дела от продажбите, който трябва да се използва за определянето на основния размер на глобата. Освен това той твърди, че съгласно Решение на Общия съд от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия (T-279/02, Recueil, стр. II-897, точка 247) и практиката на Комисията при вземане на решения въпросът дали нарушението е породило действителни последици за пазара е релевантен за преценката на тежестта на нарушението.

67

Според жалбоподателя от Решение по дело Degussa/Комисия, точка 66 по-горе (точка 231) следва, че действителните последици от даден картел за пазара трябва да се приемат за доказани в достатъчна степен, ако Комисията е в състояние да предостави конкретни и достоверни улики, сочещи с разумна степен на вероятност, че картелът е имал отражение върху пазара. Освен това в свое Решение от 12 септември 2007 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия (T‑30/05, непубликувано в Сборника) Общият съд отбелязал, че изискал от Комисията да представи по-убедителни доказателства за прилагането на картелното споразумение, за да се установи, че то наистина е имало отражение върху пазара.

68

В разглеждания случай според жалбоподателя спорните нарушения наистина са били поне частично извършени. В хода на административното производство той обаче доказал, че извършването на нарушението не нанесло вреда на клиентите поради няколко причини: те не зависели от доставките на участвалите в картела предприятия, печалбите им достигнали рекордни стойности през периода на нарушението, често имало „измами“ при извършването на нарушението, и накрая покупателната способност на клиентите била значителна и изобщо не позволявала увеличение на цените. Според жалбоподателя от това следва, че във всички случаи последиците от картела за пазара са били минимални. По-специално със съображенията от обжалваното решение, към които препраща съображение 300 и бележка под линия 624, можело да се докаже най-много частично прилагане на картелното споразумение, но в никакъв случай с тях не се доказвало, че картелът имал отражение върху пазара.

69

Предвид тези доводи на жалбоподателя най-напред трябва да се направи уточнението, че действително има разлика между критерия относно това дали нарушението е било извършено и критерия относно неговото действително отражение върху пазара. При нарушение като разглежданото в случая, изразяващо се в подялба на пазари, фиксиране на квоти, разпределяне на клиенти, определяне на цени и обмен на чувствителна търговска информация, първият от тези два критерия следва да се счита за изпълнен, ако се докаже, че договореното между участниците в определен картел действително е било приложено в търговската им дейност, тоест че членовете на картела са предприели мерки за прилагане например на уговорените цени, като са ги обявили на клиентите, като са дали на служителите си указание да ги използват като основа за преговори и като са следили за тяхното прилагане от конкурентите им и от собствените им отдели по продажбите (Решение на Общия съд от 14 декември 2006 г. по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, T-259/02-T-264/02 и T-271/02, Recueil, стр. II-5169, точка 285). Впрочем жалбоподателят признава, че в обжалваното решение Комисията основателно е констатирала, че по отношение на спорното нарушение този критерий е изпълнен.

70

Що се отнася до критерия относно действителното отражение на нарушението върху пазара, с него се поставя въпросът за реалните последици от извършеното нарушение за конкуренцията на съответния пазар. Макар със сигурност извършването на нарушението да е релевантен елемент, който предвид конкретните обстоятелства във всеки случай е възможно да се окаже достатъчен, за да се заключи, че въпросното нарушение е имало действително отражение върху пазара (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 25 октомври 2005 по дело Groupe Danone/Комисия, T-38/02, Recueil, стр. II-4407, точка 148 и Решение на Общия съд по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, точка 69 по-горе, точки 283—288), все пак прилагането на дадено споразумение не означава непременно, че то поражда истински последици (Решение по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, точка 67 по-горе, точка 110; вж. също в този смисъл Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Jungbunzlauer/Комисия, T-43/02, Recueil, стр. II-3435, точка 157). Следователно критериите, изведени съответно от това дали нарушението е било извършено и от действителното му отражение върху пазара, наистина са различни и не може да се презумира, че ако първият е изпълнен, то и вторият автоматично ще бъде изпълнен.

71

Трябва обаче да се констатира, че в точка 22 от Насоките първият от тези два критерия изрично се посочва сред елементите, които Комисията се е задължила да взема предвид, за да прецени дали делът от стойността на реализираните във връзка с нарушението продажби, който трябва да се фиксира с цел определяне на основния размер на глобата, следва да бъде в долния или в горния край на предвидената в точка 21 от същите насоки скàла, достигаща 30 %. От друга страна обаче, в Насоките не се предвижда действителното отражение на нарушението върху пазара да се взема предвид при определянето на основния размер на глобата. Точка 5 от същите насоки, съгласно която „[п]родължителността на нарушението […] неминуемо оказва въздействие върху потенциалните последици на нарушението върху пазара“, не може да доведе до различен извод, защото, както основателно твърди Комисията, с него се цели да се обоснове умножаването съгласно точка 24 от Насоките на фиксирания в съответствие с точки 19—23 дял от стойността на продажбите по броя на годините на участие в извършването на нарушението.

72

Следователно на може да се твърди, че Комисията е извършила нарушение на Насоките, тъй като в обжалваното решение не е анализирала евентуалното действително отражение на спорното нарушение върху пазара и не е взела предвид този анализ при определянето на основния размер на глобата.

73

В това отношение Комисията основателно припомня, че в точка 1 А, първа алинея от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките от 1998 г.“), изрично се предвижда, че при преценката на тежестта на нарушението Комисията трябва да провери действителното отражение на нарушението върху пазара, когато това отражение изглежда може да бъде определено. Изтъкнатата от жалбоподателя в доводите му съдебна практика се отнася за случаи, в които са били приложени Насоките от 1998 г. (Решение по дело Degussa/Комисия, точка 66 по-горе, точка 214 и Решение по дело Prym и Prym Consumer/Комисия, точка 67 по-горе, точка 108).

74

В това отношение трябва да се отбележи, че макар Комисията да не може да се отклонява от правилата, които сама си е наложила, освен ако не изложи съвместими с принципа на равно третиране причини, от друга страна обаче, тя свободно може да измени тези правила или да ги замени. Ако случаят се урежда съгласно новите правила — както при спорното нарушение, което, видно от точка 38 по-горе, се урежда ratione temporis от Насоките — Комисията не може да бъде упрекната, че при определянето на тежестта на нарушението не е анализирала критерий, който не е предвиден в тези нови правила, само поради това че анализирането му е било предвидено в старите правила (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 декември 2012 по дело Novácke chemické závody/Комисия, T‑352/09, точка 93).

75

Жалбоподателят обаче твърди, че при определянето на тежестта на нарушението Комисията е трябвало да извърши обща правна и икономическа преценка на всички релевантни обстоятелства и в този контекст също така е трябвало да анализира действителните последици от спорното нарушение за съответните пазари и въз основа на тях да определи основния размер на глобата.

76

В това отношение съгласно постоянната съдебна практика тежестта на нарушенията трябва да се установява въз основа на голям брой фактори, като например специфичните обстоятелства по случая, неговия контекст и възпиращия ефект на глобите, без да има изработен обвързващ или изчерпателен списък на критериите, които задължително трябва да бъдат взети предвид (вж. Решение по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, точка 69 по-горе, точка 238 и цитираната съдебна практика). Всъщност това, че посредством Насоките Комисията е уточнила подхода си относно преценката на тежестта на нарушението, не пречи тя да прецени този критерий общо, в зависимост от всички релевантни обстоятелства в разглеждания случай, включително факторите, които не са изрично упоменати в Насоките (Решение по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, точка 69 по-горе, точка 237).

77

Следователно това, че в Насоките не се предвижда изрично извършването на анализ на действителното отражение на нарушението върху пазара при определянето на тежестта на нарушението в контекста на фиксирането на основния размер на глобата, не е пречка в разглеждания случай Комисията да разгледа и този фактор.

78

Същевременно в подкрепа на твърденията си, с които оспорва размера на наложената му глоба за извършено нарушение на правилата на конкуренцията, съответният жалбоподател не може само да твърди, че при преценката на тежестта на нарушението Комисията е трябвало да анализира един или друг фактор, чийто анализ не е предвиден в Насоките. Жалбоподателят също така трябва да докаже как този анализ би променил направената от Комисията преценка на тежестта на нарушението и би обосновал налагането на по-малка глоба.

79

В разглеждания случай трябва да се констатира, че жалбоподателят не е представил такива доказателства. Неговите кратки и общи доводи в това отношение (вж. точка 68 по-горе) си остават само твърдения. В това отношение трябва да се отбележи, че жалбоподателят нито уточнява доводите, с които съгласно твърденията му в хода на административното производство е успял да докаже, че на клиентите на засегнатите от картелното споразумение пазари не е била нанесена вреда от доказаното му прилагане, нито пък представя по делото някакво доказателство по този въпрос.

80

Освен това изложените от жалбоподателя неподкрепени твърдения не са достатъчни, за да се изключи възможното наличие на действително отражение върху засегнатия от спорното картелното споразумение пазар. Всъщност фактът, че печалбите на клиентите на участниците в картела евентуално са достигнали рекордни стойности през засегнатия от картела период, не изключва възможността картелът да е оказал влияние върху платените от тези клиенти цени. Напротив, високите печалби на тези клиенти през периода на извършване на нарушението, поради дължащи се на общото конюнктурно положение самостоятелни причини, са могли да направят тези клиенти по-скоро безразлични към заплащаните от тях цени за засегнатите от картела реактиви и те да не използват своята покупателна способност и липсата си на зависимост от членовете на картела, за да получат по-благоприятни цени. Освен това, що се отнася до отбелязаните от жалбоподателя чести „измами“, трябва да се припомни, че въпреки възможните измами, които изобщо не са необичайни при този вид нарушения, самият жалбоподател признава, че в основната си част спорното нарушение е извършено.

81

Трябва също така да се отбележи, че съгласно цитираната в точка 62 по-горе съдебна практика последиците от една антиконкурентна практика не са определящ критерий при преценката на подходящия размер на глобата. Факторите относно умисъла могат да имат по-голямо значение от факторите относно посочените последици, най-вече в случаите, в които става въпрос за сериозни сами по себе си нарушения, като например определянето на цени и разпределението на пазари, като последните в случая са налице.

82

От направения анализ е видно, че изтъкнатите от жалбоподателя доводи в рамките на настоящата част не са достатъчни, за да се докаже, че извършената от Комисията преценка на тежестта на спорното нарушение е опорочена от някаква грешка. Освен това, поради същите причини и с оглед на направения в точка 26 по-горе общ коментар, предвид евентуално упражняване на неограничената компетентност на Общия съд, трябва да се приеме, че тези доводи на жалбоподателя не позволяват да се заключи, че основният размер на наложената му глоба, определен от Комисията в съответствие с посочения в Насоките метод, надхвърля подходящото.

83

Следователно втората част от първото правно основание също трябва да се отхвърли.

84

Жалбоподателят посочва решение на Комисията по друг случай на нарушение на правилата на конкуренцията, в което Комисията намалила размера на глобата, тъй като нарушението засягало сравнително малък по размер пазар. Той излага данни в цифров вид относно общата стойност на сделките на засегнатите от спорното нарушение пазари и на други пазари в сектора на химическите продукти, като твърди, че в разглеждания случай пазарите са незначителни от стопанска гледна точка. Според жалбоподателя Комисията неправомерно не взела предвид този аспект на нарушението с оглед намаляване на размера на глобата.

85

В това отношение трябва да се припомни, че съгласно посочения в Насоките метод за определяне на основния размер на глобата (вж. точка 7 по-горе) този размер представлява определен процент от стойността на реализираните във връзка с нарушението продажби, умножен по броя на годините на участие в извършването на нарушението и увеличен с входната такса, като самата тя представлява процент от въпросната стойност на продажбите.

86

Следователно, както основателно твърди Комисията, в приложения в разглеждания случай метод за определянето на основния размер на глобата почти автоматично се отчита по-голямо или по-малко стопанско значение на засегнатия от нарушението пазар спрямо други пазари, тъй като стопанското значение непременно се изразява в количество реализирани във връзка с нарушението продажби и съответно в по-голям или по-малък основен размер на глобата. При това положение изобщо не изглежда необходимо в случай, в който този метод е бил приложен, размерът на глобата да се намалява допълнително с цел да се вземе предвид твърдяното по-малко значение на засегнатия от нарушението пазар, при това дори независимо от въпроса дали вземането предвид на този фактор е обосновано или подходящо.

87

Що се отнася до посоченото от жалбоподателя по-ранно решение на Комисията, става въпрос за Решение на Комисията от 9 декември 2004 г. относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 [ЕИП] (Преписка COMP/E-2/37.533 — Холин хлорид) (ОВ L 190, 2005 г., стр. 22). Тъй като посоченото решение е от 2004 г., съответно размерите на наложените с него глоби са били определни по метод, различен от посочения в Насоките, които са 2006 г. Следователно от посоченото решение не може да се изведе никакъв полезен извод относно това дали наложената на жалбоподателя глоба в разглеждания случай е законосъобразна и подходяща. Във всички случаи трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика по-ранната практика на Комисията при вземането на решения не служи за правна уредба, приложима към глобите в областта на правото на конкуренцията (Решение на Съда от 21 септември 2006 г. по дело JCB Service/Комисия, C-167/04 P, Recueil, стр. I-8935, точка 205 и Решение на Съда от 24 септември 2009 г. по дело Erste Group Bank и др./Комисия, C-125/07 P, C-133/07 P, C-135/07 P и C-137/07 P, Сборник, стр. I-8681, точка 233).

88

Освен това, както основателно припомня Комисията в свое Решение от 8 юли 2004 г. по дело Mannesmannröhren-Werke/Комисия (T-44/00, Recueil, стр. II-2223, точка 229), Общият съд изрично отхвърля виждането, че глобите трябва да бъдат определяни в пряка зависимост от размера на засегнатия пазар. Общият съд посочва, че този фактор е само един от релевантните елементи и че в съответствие с относимите разпоредби, така както се тълкуват в съдебната практика, наложената на предприятие глоба за нарушение в областта на конкуренцията трябва да бъде пропорционална на нарушението, преценено в неговата цялост, предвид по-специално тежестта му, която трябва да се установи въз основа на голям брой фактори, както се отбелязва в посочената точка 76 по-горе съдебна практика.

89

В подкрепа на исканията си жалбоподателят се позовава и на Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 70 по-горе (точка 191). Впрочем в него се посочва, че общата стойност на съответните продажби също е релевантен показател за тежестта на нарушението, тъй като отразява точно стопанското значение на сделките, които чрез нарушението се цели да бъдат изведени от нормалната конкуренция. Този извод не само че не подкрепя по никакъв начин изтъкнатите от жалбоподателя доводи в настоящата част, но освен това потвърждава, че посоченият в Насоките метод за определяне на основния размер на глобата в зависимост от стойността на реализираните във връзка с нарушението продажби е подходящ.

90

Предвид направения анализ се налага изводът, че Комисията не може да бъде упреквана за това, че в разглеждания случай не е намалила размера на налаганата на жалбоподателя глоба, изчислена съгласно посочения в Насоките метод, като вземе предвид твърдяното по-малко стопанско значение на засегнатите от спорното нарушение пазари. Освен това, предвид неограничената компетентност, с която разполага Общият съд, когато се произнася по глоби, трябва да се приеме, че нищо в изтъкнатите от жалбоподателя доводи в настоящата част не позволява да се направи изводът, че така определеният в обжалваното решение размер на глобата надхвърля подходящото. Следователно и третата част трябва да се отхвърли.

91

Жалбоподателят припомня, че когато нарушението е извършено от няколко предприятия, трябва да се прецени относителната тежест на участието на всяко от тях. В разглеждания случай обаче налице били няколко известни на Комисията обстоятелства, от които било видно, че участието на жалбоподателя в извършването на нарушението е имало минимално значение. Първо, извършването на нарушението започнало и продължило по инициатива на друго предприятие, а именно Almamet. Жалбоподателят наистина участвал в картела, но нямал водеща роля. Второ, той бил най-малкият член на картела от гледна точка на реализирания във връзка с картела оборот, вземан предвид при определянето на размера на глобата. Освен това жалбоподателят бил принуден от другите членове на картела да се снабдява с магнезий от друго участващо в картела предприятие, а именно групата Ecka. От това следвало, че жалбоподателят бил само незначителен участник в картела, върху който другите участници оказали икономически натиск в хода на срещите. Трето, на последно място жалбоподателят отбелязва, че от гледна точка на общия си размер той е много по-малко предприятие от повечето от другите членове на картела. Според него всички тези обстоятелства трябвало да се отчетат в обжалваното решение с цел смекчаване на преценката на тежестта на неговото участие в извършването на нарушението и достигане по този начин до намаляване на определения му основен размер на глобата.

92

Предвид тези доводи най-напред трябва да се отбележи, че както твърди жалбоподателят, съгласно постоянната съдебна практика, когато едно нарушение е било извършено от няколко предприятия, при определянето на размера на глобите трябва да се разгледа относителната тежест на участието на всяко от тях, което предполага по-конкретно да се установят съответните им роли в нарушението по време на участието им в неговото извършване. Този извод логически произтича от принципа на индивидуализиране на наказанията и санкциите, съгласно който предприятието трябва да бъде санкционирано само за деяния, които са му вменени индивидуално — принцип, който е приложим във всяко административно производство, което може да приключи с налагане на санкции съгласно правилата за конкуренция от правото на Съюза (вж. Решение по дело Groupe Danone/Комисия, точка 70 по-горе, точки 277 и 278 и цитираната съдебна практика).

93

Както обаче правилно отбелязва Комисията, именно с цел съобразяване с тези принципи в точки 28 и 29 от Насоките се предвижда изменение на основния размер на глобата въз основа съответно на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, които са налице конкретно за всяко разглеждано предприятие. Освен това няма нищо спорно във възприетия от Комисията в Насоките метод, който за целите на определянето на основния размер на глобата предвижда фиксиране на един и същ процент от реализираните във връзка с нарушението продажби за всички участници в нарушението и коригиране според случая нагоре или надолу на така определения за всеки участник основен размер в зависимост от отегчаващите или смекчаващите обстоятелства, които са налице конкретно за него, с цел да се отрази относителната тежест на участието му в картела (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Carbone‑Lorraine/Комисия, T-73/04, Сборник, стр. II-2661, точка 100 и Решение по дело Novácke chemické závody/Комисия, точка 74 по-горе, точка 58).

94

Следователно трябва да се провери дали изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства в доводите му относно настоящата част дават основание да му бъде наложена глоба в по-малък размер от този на глобата, която му е наложена с обжалваното решение. В крайна сметка няма значение дали това намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба в неговия случай е трябвало да произтича от намаляване на основния размер на глобата, или от признаването на смекчаващи обстоятелства по отношение на него.

95

На първо място, що се отнася до твърдяната роля на Almamet на водач при извършването на нарушението, трябва да се отбележи, че съгласно точка 28, последно тире от Насоките ролята на водач или на подбудител на нарушението също е отегчаващо обстоятелство, което може да обоснове увеличение на основния размер на глобата. С други думи, ако въпросното твърдение на жалбоподателя се окаже вярно, то по-скоро може да обоснове увеличение на основния размер на глобата на Almamet, а не намаляване на този размер по отношение на жалбоподателя. Тази констатация обаче не е достатъчна за незабавното отхвърляне като неотносимо на това оплакване на жалбоподателя. Всъщност според обстоятелствата във всеки отделен случай най-подходящото средство за поправяне на неравното третиране на няколко участници в дадено нарушение, дължащо се на това, че тежестта на неправомерното поведение на някои от тях е била подценена в сравнение с тежестта на неправомерното поведение на други участници, може да бъде намаляване на размера на наложената на последните глоба (вж. в този смисъл Решение по дело Novácke chemické závody/Комисия, точка 74 по-горе, точки 55 и 56 и цитираната съдебна практика).

96

Впрочем, без да е необходимо да се разглежда въпросът дали цитираната в предходната точка съдебна практика е приложима по отношение на жалбоподателя, това оплакване във всички случаи трябва да се отхвърли като неоснователно.

97

В подкрепа на твърдението си, че Almamet е водач на картела, жалбоподателят всъщност само твърди, че почти всички срещи на картела са били организирани от това предприятие. В това отношение жалбоподателят препраща към съображения 64 и 67 от обжалваното решение, съгласно които първите две срещи на картела са се провели в помещенията на Almamet и за организацията им е отговаряло лице от същото предприятие.

98

Най-напред, трябва да се констатира, че макар наистина от тези две съображения от обжалваното решение да следва, че срещите на 22 април и 7 септември 2004 г. относно калциевия карбид на прах са се провели в помещенията на Almamet, от друга страна обаче е неточно да се твърди, че всички срещи на картела са били организирани от последното предприятие.

99

От съображение 69 от обжалваното решение е видно, че на срещата на 7 септември 2004 г. участниците, сред които и жалбоподателят, решават да организират редовно подобни срещи и да поемат последователно отговорността за организирането им. По-нататък в съображения 70—89 от обжалваното решение се посочват девет други срещи относно калциевия карбид на прах, които са организирани от различни участници в картела. В съображение 78 от обжалваното решение се отбелязва, че самият жалбоподател е организирал седмата среща на 22 ноември 2005 г., проведена във Виена (Австрия), като това не се оспорва от него. Освен това съгласно съображение 90 от обжалваното решение в хода на последната, единадесета среща относно същия продукт е решено, че жалбоподателят ще поеме отговорността за организирането на нова среща (впоследствие отменена, както следва от съображение 91 от същото решение), която е трябвало да се проведе във Виена на 9 януари 2007 г. С тази цел жалбоподателят вече бил направил резервация в хотел.

100

Що се отнася до калциевия карбид на гранули, в съображение 98 от обжалваното решение Комисията посочва, че първата среща е проведена на 7 април 2004 г. в хотел в Словения и че е била организирана от TDR‑Metalurgija d.d. Жалбоподателят и Novácke chemické závody a.s са били единствените две други предприятия, които са участвали в тази среща. В съображение 99 от обжалваното решение Комисията се позовава на две други срещи в Братислава (Словакия) между същите трима производители на този продукт. Тя добавя обаче, че въпросите, свързани с калциевия карбид на гранули, са били разглеждани както в рамките на срещите, посветени на калциевия карбид на прах, така и в рамките на специални срещи, продължение на първите (вж. съображения 101 и 108 от обжалваното решение).

101

Що се отнася до частта от картела, засягаща магнезия, в която жалбоподателят не е участвал, в съображение 115 от обжалваното решение Комисията посочва, че трите предприятия, които участват в тези срещи, сред които и Almamet, са поемали последователно отговорността за организирането им, както и свързаните с тях разходи.

102

По отношение на довода, че Almamet било водач или подбудител на нарушението, тъй като организирало първите две срещи, трябва да се припомни, че Общият съд вече е анализирал и отхвърлил аналогичен довод в свое Решение по дело Novácke chemické závody/Комисия, точка 74 по-горе (точки 77—79), постановено по жалба от друг участник в същия картел срещу обжалваното решение.

103

Общият съд констатира, че от съображение 54 от обжалваното решение следва, че според Комисията в основата на споразумението относно калциевия карбид на прах стои негативната тенденция, проявявана при цената на този продукт от началото на ХХI век, в съчетание с увеличаване на производствените разходи и намаляване на търсенето. Съгласно съображение 104 от обжалваното решение подобно е усещането и на пазара на калциевия карбид на гранули. В това съображение се цитира „служител на Akzo Nobel“, който твърди, че според всички доставчици на въпросния продукт „увеличението на цените изглежда необходимо“. Що се отнася до магнезия, който също е предназначен за стоманодобивната промишленост и може да бъде заменен с калциев карбид на прах, в съображение 113 от обжалваното решение Комисията признава, че търсенето на този продукт нараства, но добавя, че „доставчиците също знаят за увеличаването на мощта на техните клиенти на пазара“ и освен това са подложени на все по-силен натиск поради навлизането на пазара на нови конкуренти от Китай.

104

Общият съд приема, че в този контекст е без значение кой е поел инициативата да се организира първата среща, тъй като тази инициатива само отразява общите усещания на редица производители на съответния продукт. Ето защо Общият съд отхвърля твърдението, че Комисията неправилно не взела предвид обстоятелство, което е отегчаващо по отношение на някои други участници, между които и Almamet, тъй като те били водачите и подбудителите на нарушението.

105

Тези изводи, които по никакъв начин не се поставят под въпрос от изтъкнатите от жалбоподателя доводи, позволяват направеното от него в настоящото дело аналогично оплакване също да се отхвърли като неоснователно.

106

На второ място, изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че е най-малкият член на картела от гледна точка на обема на реализирания оборот от засегнатите от картела продукти, се отчита в достатъчна степен в рамките на възприетия в Насоките метод за изчисляване на основния размер на глобата, съгласно който въпросният размер се изчислява в зависимост от стойността на реализираните във връзка с нарушението продажби. Очевидно по-малък оборот на съответния пазар предполага определянето на по-малък основен размер.

107

Що се отнася до твърдението, че жалбоподателят бил „незначителен участник“ в картела, трябва да се отбележи, че „изключително пасивна[та] или [последователска] роля“ на предприятие при извършването на нарушението е предвидена изрично като смекчаващо обстоятелство в точка 3, първо тире от Насоките от 1998 г., но не е възпроизведена в съдържащия се в точка 29 от Насоките неизчерпателен списък на смекчаващите обстоятелства.

108

Във всички случаи жалбоподателят не отговаря на необходимите условия, за да се признае наличието на такова смекчаващо обстоятелство по отношение на него, дори ако се допусне, че Насоките го позволяват. Както приема Общият съд в свое Решение от 9 юли 2003 г. по дело Cheil Jedang/Комисия (T-220/00, Recueil, стр. II-2473, точки 167 и 168), тази пасивна или последователска роля при извършването на нарушението предполага възприетото от засегнатото предприятие поведение да е „безлично“, т.е. то да не взема активно участие в изработването на антиконкурентното споразумение или споразумения. Като обстоятелства, които са от естество да разкрият пасивната роля на дадено предприятие в рамките на картела, могат да бъдат взети предвид неговото значително по-нередовно участие в срещите в сравнение с обикновените членове на картела, както и късното му навлизане на пазара, обект на нарушението, независимо от продължителността на участието му в извършването на последното, или наличието на изрични изявления в този смисъл, изхождащи от представители на трети предприятия, участвали в нарушението.

109

В разглеждания случай обаче жалбоподателят е участвал във всички срещи на картела относно два предлагани от него на пазара продукта и по-специално калциевия карбид на прах и на гранули (вж. съответно съображения 64—88, 98 и 99 от обжалваното решение). Той дори е организирал една среща и е поел отговорността за организирането на друга (вж. точка 99 по-горе). Съща така от обжалваното решение следва, че приносът на жалбоподателя към срещите, в които е участвал, е съпоставим с този на останалите участници. Всъщност горепосочените съображения от обжалваното решение показват, че участниците в различните срещи са съобщавали данни относно обемите на продажбите си и че вследствие на това е била актуализирана таблицата за подялбата на пазара. Освен това са обсъждани цените, които следва да се приложат, и понякога са вземани решения за увеличаване на цените (вж. например съображения 67 и 68 от обжалваното решение). Освен това от съображение 83 от обжалваното решение е видно, че друг член на картела, който не е могъл да участва в срещата на 25 април 2006 г., предварително съобщава отнасящите се за него стойности на жалбоподателя, за да ги предостави на членовете на картела по време на посочената среща. Следователно нищо не позволява да се заключи, че поведението на жалбоподателя е било пасивно и че ролята му в извършването на нарушението е била „незначителна“ или като цяло — различна от възприетата такава от другите участници.

110

Накрая, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че е бил „принуден“ от останалите членове на картела да се снабдява с магнезий от друг участник в нарушението, освен че жалбоподателят не обяснява как и с какви средства другите членове на картела са му наложили такова задължение, това твърдение — ако се допусне, че е вярно — не намалява относителната тежест на участието му в извършването на нарушението. Освен това, както основателно припомня Комисията, Общият съд вече е приел, че предприятие, върху което се оказва натиск за встъпване в картел, може да уведоми компетентните органи, вместо да се присъедини към картела, поради което то не може да се позовава на този натиск с цел размерът на наложената му глоба да бъде намален (Решение на Общия съд от 29 април 2004 г. по дело Tokai Carbon и др./Комисия, T-236/01, T-239/01, T-244/01-T-246/01, T-251/01 и T-252/01, Recueil, стр. II-1181, точка 344).

111

На трето място, доводът на жалбоподателя, изведен от обстоятелството, че от гледна точка на общия си размер той е много по-малко предприятие от повечето от другите членове на картела, също не може да се приеме. От една страна, трябва да се отбележи, че съгласно точка 30 от Насоките Комисията обръща особено внимание на необходимостта да се осигури достатъчният възпиращ ефект на глобите и за тази цел тя може да увеличи размера на налаганите глоби на предприятия, които имат изключително голям оборот извън продажбите на стоките и услугите, с които е свързано нарушението. От друга страна, съгласно точка 35 от Насоките в изключителни случаи Комисията може при поискване да вземе предвид невъзможността на предприятието да плати с оглед на конкретен социален и икономически контекст. Така при определени условия Насоките дават възможност при определянето на размера на глобата да се отчете големият общ размер на предприятие, участвало в извършването на нарушение на правилата на конкуренцията, или напротив — намалената действителна платежоспособност на предприятие в такова положение.

112

Извън тези възможности предприятието не може да иска намаляване на размера на наложената му глоба само поради това че общият му размер е много по-малък от този на други участници в извършването на същото нарушение. Всъщност в свое Решение от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия (C-189/02 P, C-202/02 P, C-205/02 P-C-208/02 P и C-213/02 P, Recueil, стр. I-5425, точка 312) Съдът приема, че когато глобите се налагат на няколко предприятия, участвали в едно и също нарушение, при определянето на размера на глобите с оглед на тежестта и продължителността на съответното нарушение Комисията не е длъжна да следи окончателният им размер за съответните предприятия съгласно изчисленията ѝ да отразява всички разлики между тях по отношение на общия им оборот.

113

Тъй като с цел намаляване на основния размер на наложената му глоба жалбоподателят твърди единствено, че общият му размер е по-малък от този на другите участници в същия картел, този довод и съответно цялата четвърта част трябва да се отхвърлят. Освен това, поради същите причини и с оглед на направения в точка 26 по-горе общ коментар, предвид евентуално упражняване на неограничената компетентност на Общия съд, трябва да се приеме, че този довод на жалбоподателя не позволява да се заключи, че основният размер на наложената му глоба, определен от Комисията в съответствие с посочения в Насоките метод, надхвърля подходящото.

114

Жалбоподателят припомня, че в обжалваното решение Комисията приема, че разглежданите споразуменията и съгласувани практики представляват едно-единствено продължавано нарушение. Той обаче бил участвал в извършването на нарушението само по отношение на два от трите засегнати продукта, и по-специално калциевия карбид на прах и на гранули, което и самата Комисията признала. Съдебната практика изисквала това частично участие да се вземе предвид при преценката на тежестта на нарушението и при определянето на размера на глобата, което в разглеждания случай Комисията не направила. Според жалбоподателя в неговия случай Комисията трябвало да намали основния размер на глобата, за да отчете факта, че е участвал в извършването на нарушението само по отношение на два от трите засегнати продукта. Освен това, определянето на еднакъв основен размер за всички предприятия, участвали в извършването на нарушението, било незаконосъобразно, тъй като налаганият на всеки участник в извършването на нарушението основен размер на глобата трябвало да отразява различията в обхвата на участието на всеки от тях в извършването на нарушението и съответно в степента на тежест на нарушението, за която носят отговорност.

115

Наистина, макар неучастието на предприятие във всички съставни елементи на картел да е ирелевантно за установяването на извършено от него нарушение, от друга страна обаче това обстоятелство трябва да се вземе предвид при преценката на тежестта на нарушението и съответно при определянето на размера на глобата (Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C-204/00 P, C-205/00 P, C-211/00 P, C-213/00 P, C-217/00 P и C-219/00 P, Recueil, стр. I-123, точка 86).

116

Впрочем трябва да се констатира, че посочената в Насоките и обобщена в точка 7 по-горе методология за определяне на глобата е в пълно съответствие с изискванията на тази съдебна практика. Всъщност, както Комисията отбелязва по същество в съображение 296 от обжалваното решение, основният размер на глобата се определя въз основа на реализираните от съответното предприятие продажби във връзка с нарушението, което означава, че предвид се вземат единствено продажбите на продуктите, по отношение на които въпросното предприятие е участвало в извършването на нарушението. Конкретно в случая на жалбоподателя предвид са били взети единствено реализираните от него продажби на калциев карбид на прах и на гранули, което се потвърждава от съображение 288 от обжалваното решение.

117

Освен това е неточно да се твърди, както прави жалбоподателят, че за всички участвали в извършването на нарушението предприятия е бил определен еднакъв основен размер. За всяко предприятие този размер е определен въз основа на продажбите, които самото то е реализирало във връзка с нарушението. Поради това за всеки участник в извършването на нарушението е определен различен основен размер. Впрочем съображение 308 от обжалваното решение, съдържащо таблица с всички основни размери на глобата, определени за всяко от предприятията, участвали в извършването на спорното нарушение, потвърждава, че в разглеждания случай това е било точно така.

118

Следователно петата част е неоснователна и трябва да се отхвърли. Освен това с оглед на направения в точка 26 по-горе общ коментар, предвид евентуално упражняване на неограничената компетентност на Общия съд, трябва да се приеме, че тези доводи на жалбоподателя не позволяват да се заключи, че основният размер на наложената му глоба, определен от Комисията в съответствие с посочения в Насоките метод, надхвърля подходящото.

119

На първо място, жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на задължението за мотивиране, тъй като Комисията не мотивирала в достатъчна степен фиксирането на 17 % на приложимия за определянето на входната такса процент. Според жалбоподателя Комисията е нарушила дефинираното в съдебната практика задължение за мотивиране, тъй като е използвала стандартни формулировки, не се е произнесла по основния аспект при определянето на входната такса, а именно посоченото в точка 25 от Насоките възпиращо действие, и не е посочила мотивите, които са я накарали да фиксира на 17 % размера на процента, необходим за постигането на търсеното възпиращо действие.

120

Обхватът на произтичащото от член 253 ЕО задължение за мотивиране бе припомнен в точки 28—30 по-горе. Що се отнася по-специално до обхвата на това задължение при изчисляване на размера на наложената глоба за нарушение на правилата на конкуренцията, установена съдебна практика е, че съществените процесуални изисквания, каквото е задължението за мотивиране, са изпълнени, когато Комисията посочи в решението си подлежащите на преценка обстоятелства, които са ѝ позволили да определи тежестта и продължителността на нарушението, както и подлежащите на преценка обстоятелства, които е взела предвид за тази цел в приложение на съдържащите се в собствените ѝ Насоки рамкови правила (вж. Решение на Общия съд от 6 декември 2005 г. по дело Brouwerij Haacht/Комисия, T-48/02, Recueil, стр. II-5259, точка 46 и цитираната съдебна практика).

121

В разглеждания случай в съображение 291 и сл. от обжалваното решение, озаглавено „Определяне на основния размер на глобата“, Комисията посочва обстоятелствата, които е взела предвид при определянето на основния размер на глобата, приложим за всеки участник в извършването на нарушението, включително входната такса. По-специално в съображения 292—296 от обжалваното решение тя анализира тежестта на нарушението и приема (съображение 294) по-конкретно, че нарушение като разглежданото в случая „по самото си естество е сред най-тежките ограничения на конкуренцията“. В съображения 297 и 298 от обжалваното решение Комисията се позовава на общия пазарен дял на участниците в извършването на нарушението (вж. също точки 28—34 по-горе). Накрая, в съображения 299 и 300 от обжалваното решение тя се позовава съответно на географския обхват на картела, който е посоченият такъв в точка 1 по-горе, и на обстоятелството, че неправомерните споразумения „по принцип са били приложени и прилагането им е било контролирано“.

122

След като излага тези аргументи, в съображение 301 от обжалваното решение Комисията прави изводи относно фиксирането на процента, които трябва да се използва за определянето на основния размер на глобата. Що се отнася до процента, който трябва да се използва за определянето на входната такса, в съображение 306 от обжалваното решение Комисията посочва следното: „[п]редвид особените обстоятелства по случая и с оглед на разгледаните по-горе критерии относно естеството на нарушението и географския му обхват, процентът, който трябва да се приложи по отношение на допълнителния размер, следва да бъде 17 %“.

123

Следователно, противно на твърденията на жалбоподателя, в обжалваното решение Комисията е изложила достатъчно мотиви, за да обоснове решението си да определи процент в размер на 17 % за целите на определянето на входната такса. Тя не е използвала само „стандартни формулировки“, а се е позовала на направените преди това изводи относно тежестта на нарушението (съображения 292—296), съгласно които е налице нарушение, което по естеството си е сред най-тежките нарушения, както и на изводите относно географския обхват на нарушението. Следователно използваните критерии са били посочени достатъчно прецизно и поради това твърдението за нарушение на задължението за мотивиране трябва да се отхвърли.

124

На второ място, жалбоподателят твърди, че ако Комисията бе извършила правилна преценка, тя щеше да вземе предвид изтъкнатите от него доводи в хода на административното производство и съответно да определи по-малка входна такса, а дори и да се откаже от включването на такава такса в основния размер на налаганата му глоба. В това отношение жалбоподателят изтъква създаването на вътрешна програма за обучение относно нарушенията на правото на конкуренцията и кризата, в която се е намирал през периода на извършване на нарушението. Освен това той подчертава, че е бил единственото предприятие, участвало в извършването на нарушението, което е изразило съжаление за това участие.

125

Предвид тези доводи най-напред трябва да се отбележи, че от самата формулировка на точка 25 от Насоките следва, че Комисията „ще включи в основния размер“ входната такса. С други думи, противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията не е трябвало да решава дали да включва или не входната такса в основния размер на налаганата му глоба. Посоченият в Насоките метод, към който се придържа Комисията, предвижда включването на тази сума в основния размер.

126

По-нататък, видно съответно от съображения 324 и 329 от обжалваното решение, при анализа на евентуалните смекчаващи обстоятелства, които трябва да се отчетат за всеки участник в картела, Комисията взема предвид твърденията на жалбоподателя относно въвеждането на вътрешна програма за обучение и стопанската криза, в която се намира той в периода на извършване на нарушението.

127

В това отношение трябва да се припомни, че входната такса, посочена в точка 25 от Насоките, е част от основния размер на глобата, който, както следва от точка 19 от самите Насоки, трябва да отразява тежестта на нарушението, а не относителната тежест на участието в нарушението на всяко от съответните предприятия. Според съдебната практика последният въпрос трябва да се разгледа в рамките на евентуалното отчитане на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства. Така Комисията може да определи дела от стойността на продажбите, посочен в точка 25 от Насоките, както и този, посочен в точка 21 от същите насоки, на едно и също ниво за всички участници в картела (вж. Решение по дело Novácke chemické závody/Комисия, точка 74 по-горе, точка 58 и цитираната съдебна практика).

128

Следователно не може да се твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото или нарушение на собствените си Насоки, тъй като за целите на определянето на входната такса не е фиксирала по отношение на жалбоподателя процент от стойността на продажбите под 17 % предвид обобщените в точка 124 по-горе твърдени особени обстоятелства в неговия случай. Те е трябвало да се разгледат при анализа на евентуалните смекчаващи обстоятелства, които трябва да се отчетат в полза на жалбоподателя, и както вече бе посочено в точка 126 по-горе, две от тях са били отбелязани в този контекст в обжалваното решение.

129

Наистина по отношение на жалбоподателя Комисията не е приела наличието на нито едно смекчаващо обстоятелство. Това дали тази преценка е неправилна, тъй като посочените по-горе твърдения на жалбоподателя са давали основание за признаването на такива обстоятелства, трябва да се анализира в рамките на второто правно основание, с което жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото именно поради тази причина. Освен това в рамките на изтъкнатите в подкрепа на това правно основание доводи жалбоподателят повтаря и доразвива тези твърдения.

130

На трето място, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципите на равно третиране и на пропорционалност, тъй като е определила „еднаква [входна такса] за всички предприятия, участвали в извършването на нарушението“. От една страна, жалбоподателят твърди, че необходимостта от възпиране е още по-голяма по отношение на предприятията, които в миналото вече неколкократно са участвали в картели, какъвто е случаят с някои участници в спорния картел, и по-специално Akzo Nobel и Degussa AG. От своя страна в миналото жалбоподателят никога не е бил адресат на решение на Комисията относно нарушение на член 81 ЕО. Именно поради тази причина принципите на равно третиране и на пропорционалност трябвало да накарат Комисията в неговия случай да определи много по-малка входна такса от тази на Akzo Nobel и Degussa. От друга страна, жалбоподателят твърди, че при определянето на входната такса трябва да се вземе предвид и относителният размер на различните предприятия, участвали в извършването на нарушението. По-специално съдебната практика признавала релевантността на общия оборот на дадено предприятие за определянето на финансовите възможности на членовете на картел. Размерът на жалбоподателя и общият му оборот обаче се равнявали едва на част от тези на другите предприятия, участвали в извършването на нарушението, по-специално от тези на Akzo Nobel и Degussa. Комисията пренебрегнала това значително различие при определянето на входната такса. При правилна преценка тя трябвало да определи на жалбоподателя процент, който е доста под 17 %.

131

Тези доводи също не могат да се приемат. Най-напред, трябва да се направи уточнението, че противно на твърденията на жалбоподателя, Комисията не е определила еднаква входна такса за всеки участник в картела. Наистина за всички участници тя определя еднакъв процент (17 %), който трябва да се използва за изчисляването на посочената такса. Тъй като обаче сумата, наречена „входна такса“, представлява процент от стойността на реализираните във връзка с нарушението продажби от всеки от участниците в картела, то тя е различна за всеки от тези участници в зависимост от различията в стойността на реализираните от тях продажби (Решение по дело Novácke chemické závody/Комисия, точка 74 по-горе, точка 58).

132

По-нататък, що се отнася до повторността на извършеното от Akzo Nobel и Degussa нарушение, трябва да се отбележи, че изложените в точка 127 по-горе изводи също така обосновават вземането предвид на отегчаващи обстоятелства, като например повторността на нарушението, по отношение на един или друг участник в извършването на нарушение на по-късен етап от определянето на размера на глобата след определянето на основния размер, част от който е входната такса. Всъщност, както бе посочено в точка 7 по-горе, в Насоките на Комисията се предвижда по-специално коригиране на основния размер чрез увеличаването му, за да се отчетат отегчаващи обстоятелства. Повторността на нарушението е едно от отегчаващите обстоятелства, дадени като пример в точка 28, първо тире от Насоките.

133

Така, видно от съображения 309 и 310 от обжалваното решение, в разглеждания случай Комисията действително взема предвид това отегчаващо по отношение на Akzo Nobel и Degussa обстоятелство и, за да го отчете, увеличава съответно със 100 % и с 50 % основния размер на глобата им.

134

Следователно не може да приеме доводът на жалбоподателят, че в неговия случай за изчисляването на входната такса е трябвало да се определи по-малък процент от определения такъв за другите участници в картела, и по-специално за двете посочени по-горе предприятия, извършили нарушението повторно.

135

Накрая, поради изложените в точки 111—113 по-горе доводи трябва да се заключи, че дори да се приемат за установени, твърдените различия по отношение на размера и общия оборот между жалбоподателя и други участници в картела също не налагат на жалбоподателя да се определя по-малък процент за целите на определянето на входната такса.

136

Предвид направените по-горе изводи, шестата част следва да се отхвърли. Освен това с оглед на направения в точка 26 по-горе общ коментар, предвид евентуално упражняване на неограничената компетентност на Общия съд, трябва да се приеме, че тези доводи на жалбоподателя не позволяват да се заключи, че основният размер на наложената му глоба, определен от Комисията в съответствие с посочения в Насоките метод, надхвърля подходящото. Следователно първото правно основание трябва да се отхвърли изцяло.

137

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като Комисията не е взела предвид важни смекчаващи обстоятелства в негова полза. Това правно основание се състои от пет части, изведени, първо, от неприлагането на спорните споразумения, липсата на обогатяване на жалбоподателя и липсата на вреда за потребителите, второ, от невземането предвид на оказаното от жалбоподателя ефективно сътрудничество, трето, от невземането предвид на направените признания и изразеното съжаление от страна на жалбоподателя, четвърто, от неотчитането на въведените от жалбоподателя мерки за привеждане в съответствие, и пето, от невземането предвид на кризата, в която се намират секторът на производството на калциевия карбид и самият жалбоподател.

138

Както вече бе посочено в точка 92 по-горе, когато едно нарушение е било извършено от няколко предприятия, при определянето на размера на глобите трябва да се разгледа относителната тежест на участието на всяко от тях.

139

В съответствие с този извод в точка 29 от Насоките се предвижда изменение на основния размер на глобата въз основа на някои смекчаващи обстоятелства, които са налице конкретно за всяко разглеждано предприятие. В тази точка се съдържа по-специално неизчерпателен списък на смекчаващите обстоятелства, които могат да се вземат предвид. Същевременно вземането предвид с оглед на намаляване на размера на глобата на други обстоятелства, които не са включени в съдържащия се в точка 29 от Насоките примерен списък, не е изключено, ако с тях може да се смекчи относителната тежест на участието в извършването на нарушението на съответното лице или субект (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 12 декември 2012 г. по дело Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, T‑400/09, точка 61).

140

Тези уводни бележки трябва да се вземат предвид при анализа на отделните части от настоящото правно основание.

141

В първата част жалбоподателят по същество повтаря обобщените в точки 66—68 по-горе доводи, от които според него е видно, че спорните споразумения са били приложени само частично и че нарушението не е имало никакви последици за пазара, не е нанесло никаква вреда на клиентите, нито пък е дало възможност на участниците да извлекат някаква неоснователна полза от него. Според жалбоподателя Комисията трябвало да вземе предвид посочените обстоятелства в качеството им на смекчаващи обстоятелства с оглед на намаляване на размера на глобата.

142

В това отношение най-напред трябва да се припомни, че в съображения 318 и 319 от обжалваното решение Комисията посочва следното:

143

Следователно Комисията приема, че спорните споразумения действително са били приложени. С оглед на преценката на евентуални смекчаващи обстоятелства Комисията по същество основателно приема, че липсата в посочените споразумения на пълно изключване на конкуренцията между участниците и наличието на съперничество и измами между последните по никакъв начин не променя факта на извършване на нарушението. Всъщност от припомнената от самата Комисия съдебна практика в посоченото съображение 318 от обжалваното решение по същество следва, че предприятие, което въпреки наличието на тайно споразумение с конкурентите му следва независима в по-голяма или по-малка степен политика на пазара, може просто да се опитва да използва картела в собствена полза и би било прекалено лесно за предприятията да сведат до минимум опасността от заплащане на голяма глоба, ако можеха да се възползват от незаконосъобразен картел и след това от намаляване на размера на глобата, тъй като са имали само ограничена роля в извършване на нарушението, въпреки че поведението им е подтикнало други предприятия да възприемат по-вредно за конкуренцията поведение (вж. Решение по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, точка 69 по-горе, точка 491 и цитираната съдебна практика). Както Съдът потвърждава в свое Решение по дело KME Germany и др., точка 58 по-горе (точки 94—96), такова стриктно тълкуване на необходимите условия за признаване на смекчаващото обстоятелство относно неприлагането на неправомерните споразумения изобщо не е грешка при прилагане на правото.

144

Както по същество се отбелязва в съображение 319 от обжалваното решение, наличието на смекчаващо обстоятелство може да се признае по отношение на жалбоподателя или друг участник в картела само в хипотезата, предвидена в точка 29, трето тире от Насоките, когато предприятието представи доказателства, че неговото участие в нарушението е крайно ограничено и по такъв начин докаже, че по времето, когато то е било страна по неправомерните споразумения, то фактически не ги е прилагало, възприемайки конкурентно поведение на пазара (вж. в този смисъл Решение по дело Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, точка 139 по-горе, точка 86 и цитираната съдебна практика). Трябва обаче да се констатира, че жалбоподателят изобщо не представя такива доказателства.

145

Освен това, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че не е извлякъл никаква полза от участието си в извършването на нарушението, този факт, дори да се приеме за доказан, също не може да се приеме за смекчаващо обстоятелство. Съгласно постоянната съдебна практика, която също така е припомнена в съображение 320 от обжалваното решение, фактът, че дадено предприятие не е извлякло никаква печалба от нарушението, не може да бъде пречка за налагането на глоба, тъй като последната би загубила своя възпиращ характер. Следователно при определяне на размера на глобите Комисията не е длъжна да взема предвид липсата на печалба от извършване на разглежданото нарушение (вж. Решение на Общия съд от 25 юни 2010 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, T-66/01, Сборник, стр. II-2631, точка 443 и цитираната съдебна практика).

146

Жалбоподателят счита също, че като смекчаващо обстоятелство е трябвало да се вземе предвид липсата на последици от нарушението за пазара. В това отношение обаче е достатъчно да се припомнят точки 78—80 по-горе, съгласно които твърденията на жалбоподателя относно липсата на последици за пазара от спорното нарушение изобщо не са подкрепени с доказателства. Във всички случаи, от направения в точка 81 по-горе извод следва, че дори ако се представят доказателства за тези твърдения, предвид тежкия по естеството си характер на спорното нарушение, признаването на наличието на смекчаващо обстоятелство поради твърдяната липса на последици от нарушението за пазара не е обосновано.

147

Следователно първата част трябва да се отхвърли.

148

Жалбоподателят твърди, че Комисията неправомерно не е взела предвид оказаното от него ефективно сътрудничество като смекчаващо обстоятелство, обосноваващо намаляване на размера на глобата. Тази част ще бъде разгледана заедно с третото правно основание, с което е тясно свързана, като впрочем самият жалбоподател препраща към доводите, изтъкнати в подкрепа на това правно основание.

149

Жалбоподателят твърди, че съгласно съдебната практика Комисията може да намали размера на глобата, ако предприятието признае, че е участвало в извършването на нарушение. Той припомня, че незабавно е признал извършването на цялото нарушение, за което му се търси отговорност, и счита, че това е трябвало да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство при определянето на размера на налаганата му глоба. Жалбоподателят добавя, че той е единственият участник в картела, който изрично е изразил съжалението си за извършеното от него нарушение. Той се позовава на направените в това отношение изявления от неговия собственик по време на изслушването в рамките на административното производство и счита, че и на това основание е заслужавал по отношение на него да се признае наличието на смекчаващо обстоятелство.

150

В това отношение трябва да се отбележи, че самото неоспорване на фактите от съответното предприятие не е сред примерно изброените смекчаващи обстоятелства в точка 29 от Насоките. В точка Г, параграф 2 от Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4) действително се предвижда поради оказаното сътрудничество да се намали размерът на глобата на предприятие, което след получаване на изложението на възраженията уведоми Комисията, че не оспорва съществуването на фактите, върху които тя е основала обвиненията си. Посочената от жалбоподателя съдебна практика се отнася за случаи, в които това известие е било приложимо. Въпросното известие обаче не е приложимо към фактите в разглеждания случай, тъй като е заменено с Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г., което не предвижда аналогично намаляване.

151

В това отношение трябва да се припомни, както бе посочено в точка 74 по-горе, че макар Комисията да не може да се отклонява от правилата, които сама си е наложила, без да изложи съвместими с принципа на равно третиране причини, от друга страна обаче, тя свободно може да измени тези правила или да ги замени и в случай, попадащ в приложното поле на новите правила, не може да бъде упреквана, че не е взела предвид смекчаващо обстоятелство, което не е предвидено в тези нови правила, само поради това че то е било предвидено в старите правила.

152

Следователно само по себе си обстоятелството, че в предходните решения, приети съгласно впоследствие изменени правила и практика, с оглед на намаляване на размера на глобата, наложена на участвало в картел предприятие, Комисията е взела предвид неоспорването от страна на предприятието на деянията, за които го упреква, не означава, че в разглеждания случай тя е длъжна да намали размера на глобата на жалбоподателя на същото основание (вж. в този смисъл Решение по дело Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, точка 139 по-горе, точка 60).

153

Ето защо при анализа на настоящото правно основание трябва да се провери дали неоспорването от жалбоподателя на деянията, за които е упрекнат, и обстоятелството, че е изразил съжаление, са могли да смекчат относителната тежест на участието му в картела и да обосноват намаляване на размера на наложената му глоба (вж. в този смисъл Решение по дело Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, точка 139 по-горе, точка 61).

154

В това отношение е важно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика намаляване на размера на глобата въз основа на оказано сътрудничество в хода на административното производство е оправдано единствено ако поведението на съответното предприятие е позволило на Комисията по-лесно да установи наличието на нарушение и съответно да го прекрати (вж. Решение по дело Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, точка 139 по-горе, точка 62 и цитираната съдебна практика).

155

Трябва да се припомни, че в разглеждания случай Комисията упреква жалбоподателя за това, че е участвал в частите на картела, които се отнасят до калциевия карбид на прах и на гранули. Що се отнася до първата от тези две части, трябва да се припомни, че както е отбелязано в съображение 335 от обжалваното решение, Комисията е уведомена за съществуването на спорния картел от Akzo Nobel. Освен това от бележка под линия 143 към съображение 64 и от съображение 348 от обжалваното решение е видно, че в помещенията на друго участвало в картела предприятие, а именно TDR Metalurgija, Комисията изземва доказателства, представляващи документи относно същата част от картела, и по-специално за проведената на 22 април 2004 г. първа среща, засягаща този продукт.

156

Предвид тези обстоятелства трябва да се констатира, че Комисията е разполагала със значителен брой доказателства за деянията, за които упреква жалбоподателя във връзка с участието му в частта от картела, засягаща калциевия карбид на прах. При това положение и при липса на изложени от жалбоподателя доводи, които да доказват обратното, трябва да се заключи, че във всички случаи Комисията е могла да докаже извършването на деянията, за които той е упрекнат, относно тази част от картела. Следователно неоспорването на посочените деяния от жалбоподателя не може да се счита за ефективно сътрудничество в хода на административното производство по смисъла на точка 29, четвърто тире от Насоките и на цитираната в точка 154 по-горе съдебна практика, като съответно не може да обоснове намаляване на размера на наложената му глоба.

157

Що се отнася до частта от картела, засягаща калциевия карбид на гранули, трябва да се припомни, че видно от съображения 342—346 от обжалваното решение именно жалбоподателят — в рамките на искане съгласно Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. — предоставя на Комисията доказателства, допринесли за установяването на тази част от нарушението. На това основание в приложение на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. размерът на глобата на жалбоподателя е намален с 35 % (съображение 346 от обжалваното решение).

158

Независимо от това дали този процент на намаляване е подходящ, което жалбоподателят оспорва с разглежданото по-нататък негово трето правно основание, във всички случаи не може да се приеме, че Комисията е трябвало допълнително да намали размера на глобата, тъй като жалбоподателят не е оспорил участието си в частта от картела, за чието установяване самият той помогнал на Комисията.

159

Накрая, що се отнася до изразеното от жалбоподателя съжаление за участието му в картела, колкото и похвално да е такова изявление, то не може да повлияе на факта, че установеното нарушение е извършено, и съответно не може да бъде смекчаващо обстоятелство, обосноваващо намаляване на размера на наложената глоба (вж. по аналогия Решение по дело Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, точка 139 по-горе, точка 79).

160

От направените по-горе изводи е видно, че третата част е неоснователна и трябва да се отхвърли.

161

Жалбоподателят твърди, че както Комисията в нейно решение относно друго нарушение, така и Общият съд в свое Решение от 14 юли 1994 г. по дело Parker Pen/Комисия (T-77/92, Recueil, стр. II-549, точка 93), приемат за смекчаващо обстоятелство, обосноваващо намаляване на размера на глобата, въвеждането на мерки за привеждане в съответствие от страна на предприятие, което е обект на производство относно нарушение на правилата на конкуренцията от правото на Съюза. Жалбоподателят счита, че тъй като е взел такива мерки след започването на производството, приключило с приемането на обжалваното решение, размерът на глобата му е трябвало да бъде намален на това основание.

162

В това отношение трябва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, макар несъмнено да е важно, че дадено предприятие е взело мерки да възпрепятства извършването в бъдеще от членовете на персонала му на нови нарушения на правото на конкуренцията на Съюза, това по никакъв начин не променя извода, че установеното нарушение е извършено. Следователно сам по себе си фактът, че в някои по-ранни свои решения Комисията е отчитала създаването на програма за съответствие като смекчаващо обстоятелство, не означава, че тя е задължена да действа по същия начин във всеки отделен случай (вж. Решение на Общия съд от 9 юли 2003 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, T-224/00, Recueil, стр. II-2597, точка 280 и цитираната съдебна практика). Впрочем това посочва и Комисията в съображение 325 от обжалваното решение, като отхвърля искането на жалбоподателя.

163

Посоченото от жалбоподателя в подкрепа на неговите доводи Решение по дело Parker Pen/Комисия, точка 161 по-горе, не може да доведе до различен извод.

164

От една страна, в точка 93 от това решение Общият съд констатира единствено, че в разглежданото решение на Комисията тя е взела предвид смекчаващи обстоятелства, които в този случай са били в полза на жалбоподателя и между които по-специално е фактът, че е въвел програма за съответствие с цел да се осигури спазването на правилата на конкуренцията от неговите дистрибутори и дъщерни дружества. Общият съд не е трябвало да се произнася и не се е произнесъл по въпроса дали Комисията е била длъжна да вземе предвид този факт като смекчаващо обстоятелство. Напротив, Общият съд приема, че въпреки вземането предвид на смекчаващи обстоятелства наложената от Комисията глоба на жалбоподателя в този случай не е била подходяща, предвид по-специално реализирания във връзка с нарушението малък оборот, и упражнявайки неограничената си компетентност Общият съд намалява нейния размер (Решение по дело Parker Pen/Комисия, точка 161 по-горе, точка 95).

165

От друга страна, в точка 24 от разглежданото в това дело Решение 92/426/ЕИО от 15 юли 1992 г. относно процедура по прилагане на член [81 CE] (преписка IV/32.725 — Viho/Parker Pen) (ОВ L 233, стр. 27) Комисията посочва, че през периода на извършване на нарушението са били въведени мерки за привеждане в съответствие, които обаче не са попречили на извършването на нарушението, но след разкриването на последното от Комисията и нейното изрично искане жалбоподателят по това дело преустановил извършването на нарушението. С други думи, в това дело като смекчаващо обстоятелство е взето предвид не само приемането през същия период, през който е извършвано въпросното нарушение, на мерки с цел осигуряване на спазването на правилата на конкуренцията, но също и поведението на съответното предприятие след намесата на Комисията.

166

Освен това, дори да се приеме, както твърди жалбоподателят, че в различни предходни решения Комисията е вземала предвид като смекчаващо обстоятелства факта, че дадено нарушение е било извършено въпреки въвеждането от съответното предприятие на мерки за възпрепятстване на аналогични нарушения, от посочената в точка 162 по-горе съдебна практика следва, че този довод също не може да се приеме. Следователно Комисията не е длъжна да вземе предвид този фактор като смекчаващо обстоятелство, при условие че действа в съответствие с принципа на равно третиране, който изисква този въпрос да не се преценява различно по отношение на предприятията, които са адресати на едно и също решение (Решение по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, точка 162 по-горе, точка 281). Впрочем в разглеждания случай това не е така, тъй като смекчаващо обстоятелство на това основание не е било признато по отношение на никой от участниците в картела.

167

Освен това трябва да се отбележи, че според жалбоподателя посочената в точка 162 по-горе съдебна практика е твърде рестриктивна предвид необходимостта да се отчитат специфични превантивни елементи при определянето на размера на глобата, неблагоприятните последици от неотчитането на програмите за привеждане в съответствие за предприятията, които искат от Комисията освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, и изискването нарушенията на правилата на конкуренцията да са били извършени поне по небрежност. Поради това жалбоподателят счита, че въвеждането на строгата му програма за съответствие трябва да се вземе предвид като смекчаващо обстоятелство.

168

Тези доводи са неубедителни.

169

От Насоките следва, че Комисията съзнава необходимостта да се гарантират не само общият възпиращ ефект на действията ѝ в областта на нарушенията на правото на конкуренция, но и по-конкретно специфичният възпиращ ефект на глобата, която тя налага на предприятие, извършило такова нарушение. Това се потвърждава от точка 4 от Насоките, в която се посочва по-специално че „[г]лобите следва да имат достатъчен възпиращ ефект, […] за да се санкционират съответните предприятия (специфично възпиране)“. Същевременно приемането от дадено предприятие на програма за привеждане в съответствие с правилата в областта на конкуренцията не може да бъде надлежна и сигурна гаранция за трайното бъдещо спазване на посочените правила от негова страна, поради което подобна програма не може да задължи Комисията да намали глобата с мотива, че преследваната от нея цел за превенция вече е постигната поне частично (Решение по дело Degussa/Комисия, точка 66 по-горе, точка 361). Освен това жалбоподателят не посочва нито едно конкретно доказателство, от което да е видно, че при предприятията, които са въвели мерки за привеждане в съответствие, изискваното специфично възпиране може да се постигне с по-малка по размер глоба. Следователно, макар съответното предприятие да има личен интерес от въвеждането на такива мерки с цел да предотврати бъдещи нарушения на правилата на конкуренцията и по този начин да избегне санкциите, които тези нарушения биха обосновали, не може да се изисква нито от Комисията, нито от Общия съд при упражняването на неограничената му компетентност по отношение на глобите, автоматично и систематично да възнаграждават въвеждането на въпросните мерки чрез намаляване на размера на глобата.

170

Трябва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя относно твърдените неблагоприятни последици от неотчитането на такова смекчаващо обстоятелство за предприятията, които искат от Комисията освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. По този въпрос в съдебното заседание жалбоподателят прави уточнението, че тези неблагоприятни последици биха произтекли от това, че при липса на програма за привеждане в съответствие, за съответните предприятия би било по трудно чрез вътрешни разследвания да разкрият участието на някои от служителите им в извършването на нарушение на правилата на конкуренцията, така че своевременно да уведомят Комисията и на това основание да поискат прилагането по отношение на тях на мерки за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Достатъчно е да се отбележи, че с този довод по никакъв начин не се доказва необходимостта въвеждането на мерки за привеждане в съответствие да се възнаграждава автоматично, тъй като начините на възнаграждаване, предвидени от Комисията в различните ѝ известия относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер — включително това от 2002 г., което е приложимо към фактите в разглеждания случай — са предостатъчен стимул за тази цел.

171

Накрая, що се отнася до довода, изведен от необходимостта нарушенията на правилата на конкуренцията да са били извършени поне по небрежност, достатъчно е да се припомни постоянната съдебна практика, съгласно която, за да може да се счете, че едно нарушение на правилата на конкуренцията е извършено умишлено, а не по небрежност, не е необходимо предприятието да съзнава, че нарушава правилата на конкуренцията, а е достатъчно то да не може да не знае, че поведението му има за цел да наруши конкуренцията в рамките на общия пазар (вж. Решение на Съда от 11 юли 1989 г. по дело Belasco и др./Комисия, 246/86, Recueil, стр. 2117, точка 41 и цитираната съдебна практика, и Решение по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, точка 69 по-горе, точка 205 и цитираната съдебна практика). Следователно познанията на ръководителите на предприятие относно точното съдържание на правилата на конкуренцията, които познания е възможно да са придобити чрез програма за обучение и привеждане в съответствие, не са задължителна предпоставка за установяването на нарушение на тези правила. Напротив, от посочената по-горе съдебна практика следва, че въпреки липсата на такива познания е възможно да се установи нарушение на посочените правила, извършено не само по небрежност, но и умишлено.

172

От направените по-горе изводи следва, че настоящата част е неоснователна и съответно трябва да се отхвърли.

173

Жалбоподателят твърди, че в поредица от случаи в миналото Комисията е намалявала значително размера на глобата при наличие на криза в целия съответен сектор. Освен това, съдилищата на Съюза също често са признавали тежкото положение в определен сектор като смекчаващо обстоятелство, което обосновава намаляване на размера на глобата. Въпреки че в хода на административното производство жалбоподателят доказал, че целият сектор на производството на калциев карбид и самият той по-специално се намирали в криза, както преди периода на периода на извършване на нарушението, така и по време на този период, Комисията неправилно отказала да признае наличието на смекчаващо обстоятелство на това основание. По този въпрос жалбоподателят повтаря вече изложените си доводи на етапа на административното производство, за да докаже наличието на твърдяната криза.

174

Комисията отхвърля изтъкнатите в този смисъл доводи от жалбоподателя и от други участници в картела в хода на административното производство, като в това отношение в съображение 330 от обжалваното решение посочва следното: „[с] тези доводи наистина може да се обясни защо доставчиците на калциев карбид и магнезий на гранули са предпочели да ограничат конкуренцията, но не могат да се обосноват картелните практики“. В отговор на твърдение, че при аналогични обстоятелства в миналото е намалявала размера на глобата, Комисията припомня съдебната практика, съгласно която тя не е обвързана с по-ранната си практика при вземането на решения (вж. точка 87 по-горе), и добавя: „[о]свен това Общият съд […] потвърди, че Комисията не е длъжна да приема за смекчаващо обстоятелство лошото икономическо положение в разглеждания сектор“.

175

Всъщност съгласно постоянната съдебна практика Комисията не е длъжна да приема за смекчаващо обстоятелство лошото финансово положение в разглеждания сектор. Отчитането в предходни случаи от Комисията на икономическото положение в сектора като смекчаващо обстоятелство не означава, че тя трябва непременно да продължи да следва тази практика. В това отношение трябва да се отбележи, че по принцип картелите се създават в момент, когато даден сектор изпитва затруднения (вж. Решение на Общия съд по дело Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия, точка 69 по-горе, точка 510 и Решение на Общия съд от 5 октомври 2011 г. по дело Transcatab/Комисия, T-39/06, Сборник, стр. II-6831, точка 352 и цитираната съдебна практика).

176

Жалбоподателят изтъква именно тази съдебна практика във връзка с твърдението си, че съдилищата на Съюза често са признавали кризата в определен сектор като смекчаващо обстоятелство и е очевидно, че я тълкува неправилно.

177

Трябва също така да се констатира, че изтъкнатите от жалбоподателя доводи относно икономическата криза, в която се намирал както целият разглеждан сектор, така и по-специално самият той, представляват единствено повторение на аналогичните доводи, изложени от него в отговора му на изложението на възраженията. От посочената в точка 175 по-горе съдебна практика обаче следва, че Комисията основателно отхвърля тези доводи, а освен това пред Общия съд жалбоподателят не представя никакви допълнителни доказателства, с които да се оспори съдържащата се в обжалваното решение преценка на Комисията.

178

Поради това петата част и съответно второто правно основание трябва да се отхвърлят, като се има предвид, че втората част ще се разгледа заедно с третото правно основание. Освен това, тъй като всички разгледани по-горе доводи на жалбоподателя трябва да се отхвърлят, следва да се отбележи, че тези доводи не дават основание на Общия съд да упражни неограничената си компетентност, за да намали размера на наложената на жалбоподателя глоба.

179

Жалбоподателят твърди, че предоставеното му от Комисията намаляване на размера на глобата за възнаграждаване на оказаното от него сътрудничество в хода на административното производство (вж. точка 10 по-горе) е твърде малко и поради това е незаконосъобразно.

180

Точки 20—23 от раздел Б от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. гласят:

„Б. НАМАЛЯВАНЕ НА РАЗМЕРА НА ГЛОБИ

181

Във връзка с прилагането по отношение на жалбоподателя на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. в съображения 342—346 от обжалваното решение Комисията посочва следното:

182

Жалбоподателят твърди, че предоставеното му намаляване на размера на глобата е в долната част на диапазона между 30 % и 50 %, предвиден в раздел Б, точка 23, първа алинея, буква б) от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. Той счита, че ако Комисията бе преценила правилно обема и важността на сътрудничеството му, тя е трябвало да му предостави по-голямо намаляване, приближаващо се до максималния размер от 50 %. В този контекст жалбоподателят изтъква доводи относно момента, в който е представил доказателства на Комисията, и значителната добавена стойност на тези доказателства за калциевия карбид на гранули, калциевия карбид на прах и магнезия на гранули. Тези доводи ще бъдат разгледани последователно по-нататък.

183

След анализа и в зависимост от направените изводи ще трябва да се прецени дали предоставеното на жалбоподателя намаляване на размера на глобата е подходящо. Всъщност в раздел Б, точка 23, втора алинея от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. се предвижда, че при определянето на степента на предоставяното намаляване на размера на глобата в рамките на предвидените диапазони предвид трябва да се вземе степента на добавена стойност, която имат предоставените от съответното предприятие доказателства. Ето защо за всяко разглеждано доказателство трябва да се определи дали то трябва да се разглежда положително или отрицателно при определянето на тази степен.

184

При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че ако посочените в неговите доводи доказателства не обосновават по-голямо намаляване на размера на глобата от това в обжалваното решение, предоставянето от негова страна на тези доказателства трябва да се счита за оказване на ефективно сътрудничество на Комисията извън обхвата на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по смисъла на точка 29, четвърто тире от Насоките и да обоснове признаването в негова полза на наличието на смекчаващо обстоятелство. Този довод ще бъде разгледан на последно място.

185

Жалбоподателят припомня, че е подал искането си за намаляване на размера на глобата, придружено с доказателства със значителна добавена стойност, на 25 януари 2007 г., и по-специално само една седмица след извършените от Комисията проверки и доста преди тя да му изпрати искане за предоставяне на информация.

186

Комисията посочва, че „по същество“ не споделя виждането, че подаването на искането на жалбоподателя трябва да се разглежда като извършено особено бързо. Същевременно тя добавя, че във всички случаи в обжалваното решение е оценила положително момента, в който е подадено искането на жалбоподателя за намаляване на размера на глобата. Това обстоятелство, отчетено заедно с добавената стойност на предоставената от жалбоподателя информация, довели до определяне на степен на намаляване на размера на глобата от 35 %.

187

Предвид дадените от Комисията разяснения и при липсата на изложени конкретни доводи от нейна страна, от които да е видно, че подаването на искането на жалбоподателя за намаляване на размера на глобата е могло или е трябвало да се извърши в по-ранен момент, това обстоятелство трябва да се разглежда положително при определянето на степента на добавена стойност, която имат предоставените от жалбоподателя доказателства, както е направила Комисията.

188

Жалбоподателят излага подробно предоставените от него доказателства на Комисията относно калциевия карбид на гранули и добавената стойност, която според него те са имали за нея. Той заключава, че тези доказателства първи са дали възможност на Комисията да констатира нарушението в тази област. Според жалбоподателя преди изявлението му Комисията е разполагала само с изключително неясните и лишени от сериозна доказателствена стойност намеци на сътрудник на Akzo Nobel за тази част от картела.

189

По отношение на калциевия карбид на гранули Комисията не оспорва, че предоставената от жалбоподателя информация ѝ е била полезна, както и че поради самото си естество и своята степен на подробност тази информация ѝ е помогнала да докаже извършването на нарушението. Комисията обаче подчертава, че не е било необходимо да се основава изключително на тази информация, за да установи наличието на нарушението в областта на калциевия карбид на гранули, тъй като е разполагала не само с изявлението на Akzo Nobel, но и с информация, събрана в хода на извършените от нея проверки при няколко участника в картела.

190

Предвид съдържащите се в съображение 343 от обжалваното решение доводи и дадените от Комисията пред Общия съд разяснения трябва да се констатира, че що се отнася до калциевия карбид на гранули, добавената стойност на предоставените от жалбоподателя доказателства с изявлението му е била значителна. Това обстоятелство трябва да се разглежда положително при определянето на степента на добавена стойност на предоставените от жалбоподателя доказателства. Твърдението на Комисията, че към момента на подаване на искането на жалбоподателят вече е разполагала с определена информация и доказателства за тази част от нарушението, не може да доведе до различен извод, тъй като самата Комисия признава, че именно предоставените от жалбоподателя доказателства са увеличили възможностите ѝ да докаже извършването на посочената част от нарушението.

191

Жалбоподателят твърди, че е предоставил доказателства, които категорично са опростили установяването на нарушението и в частта, засягаща калциевия карбид на прах. Тези доказателства се отнасяли до продължителността на нарушението и освен това позволили на Комисията да установи самоличността на участниците в картела и съдържанието на проведените разговори в хода на отделните срещи, които се отнасят до тази част на нарушението.

192

Комисията отхвърля тези твърдения. Според нея, за да се оцени добавената стойност на предоставената от жалбоподателя информация, предвид трябва да се вземат всички доказателства, с които тя е разполагала към момента, в който жалбоподателят е направил изявлението си, а не само изявлението на Akzo Nobel. Така към посочения момент Комисията вече е разполагала с достатъчно доказателства за частта от нарушението, засягаща калциевия карбид на прах, поради което приносът на жалбоподателя не бил значителен при този продукт. Доказателствата, на които жалбоподателят се позовава в доводите си по този въпрос, не могат да обосноват по-голямо намаляване на размера на глобата от предоставеното в обжалваното решение.

193

Жалбоподателят излага три довода в подкрепа на твърдението си, че доказателствата, които предоставил заедно с изявлението си, имат значителна добавена стойност също и за частта от картела, засягаща калциевия карбид на прах. На първо място, той твърди, че първи е предоставил на Комисията информация за срещите на 22 ноември 2005 г. и 25 април 2006 г., посочени съответно в съображения 78 и 83 от обжалваното решение, като се има предвид, че съгласно собственото изявление на Akzo Nobel това дружество не е участвало на тези две срещи.

194

Този довод не може да се приеме. Сам по себе си фактът, че Akzo Nobel не е участвало в тези две срещи, не означава, че то не е могло да предостави информация на Комисията по този въпрос. Всъщност в бележки под линия 188 и 207, към които съответно препращат посочените по-горе съображения от обжалваното решение, между посочените от Комисията доказателства относно тези две срещи се отбелязва изявлението на Akzo Nobel. Освен това в тях се посочват и няколко документа, иззети от Комисията в хода на извършените проверки при различни участници в картела. Тъй като тези проверки са били извършени преди подаването на искането на жалбоподателя за намаляване на размера на глобата, то това са доказателства, с които Комисията вече е разполагала при подаването на въпросното искане. Следователно, при положение че жалбоподателят не оспорва обстойно релевантността на всички тези доказателства, не може да се приеме, че той е бил първото предприятие, предоставило на Комисията релевантни доказателства относно тези срещи, и то независимо дали това обстоятелство, ако се приеме за доказано, би било достатъчно, за да се заключи, че жалбоподателят е предоставил доказателства със значителна добавена стойност също и за калциевия карбид на прах.

195

На второ място, жалбоподателят твърди, че за разлика от Akzo Nobel, в искането си за намаляване на размера на глобата е посочил подробно кои са били участниците във всяка среща на картела. По-специално в изявлението си от 4 декември 2006 г. Akzo Nobel не отбелязало участието на Novácke chemické závody в картела. Едва информацията на жалбоподателя позволила на Комисията да установи пълния мащаб на картела и тя реално използвала тази информация. В това отношение жалбоподателят препраща към бележка под линия 154 от обжалваното решение.

196

Този довод също трябва да се отхвърли. Към посочената от жалбоподателя бележка под линия 154 препраща по-специално съображение 67 от обжалваното решение. То се отнася за провелата се на 7 септември 2004 г. втора среща от частта от картела, засягаща калциевия карбид на прах. Novácke chemické závody е сред посочените в това съображение участници в срещата. Доказателствата на Комисията са изложени в бележка под линия 153. Посочената от жалбоподателя бележка под линия 154 се отнася конкретно за списъка на участниците в тази среща, но в нея е отбелязано само „Idem“ и съответно се прави препратка към бележка под линия 153. В последната бележка се изброяват няколко доказателства, между които две изявления на Akzo Nobel от 29 ноември и 22 декември 2006 г., както и няколко документа, иззети от помещенията на различни участници в картела в хода на извършените от Комисията проверки. Сред тях по-специално са документи, иззети от самото Novácke chemické závody. Както вече бе посочено, тези проверки са извършени преди подаването на искането на жалбоподателя за намаляване на размера на глобата. При това положение и при липсата на обстойно изложени от жалбоподателя доводи, с които да се оспорят всички тези доказателства, доводът му, че е бил първото предприятие, посочило на Комисията кои са били участниците в частта от картела, засягаща калциевия карбид на прах, също трябва да се отхвърли.

197

На трето място, жалбоподателят твърди, че именно искането му за намаляване на размера на глобата е позволило на Комисията да определи естеството на сключените споразумения в хода на същата среща. В това отношение жалбоподателят препраща към бележка под линия 160 и „най-общо“ към бележка под линия 136 от обжалваното решение. Той добавя, че е предоставил на Комисията подробен списък на съответните клиенти.

198

Що се отнася до бележка под линия 136, трябва да се отбележи, че към нея препраща съображение 62 от обжалваното решение с цел да се подкрепи твърдението, че „[в] хода на отделните срещи освен подялбата на пазара, участниците са обсъждали и са се договаряли за общи увеличения на цените на калциевия карбид на прах“. Тази бележка под линия действително препраща към исканията за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер на различните предприятия, включително това на жалбоподателя, чието изявление е първото от посочените изявления, които са били представени на Комисията.

199

Не може обаче да се заключи, че именно от изявлението на жалбоподателя Комисията за пръв път е научила, че частта от картела, засягаща калциевия карбид на прах, се отнася по-специално до увеличението на прилаганите от участниците цени. Всъщност по-нататък същото съображение 62 от обжалваното решение гласи следното: „[к]омисията разполага с доказателства, от които е видно, че цените и увеличенията на цените са били обсъждани и/или договаряни в хода на поне на шест от дванадесетте срещи“. Доказателствата, с които разполага Комисията, са изброени в бележка под линия 137 и включват посочените в точка 196 по-горе две изявления на Akzo Nobel, както и документи, иззети в хода на извършените от Комисията проверки в Novácke chemické závody и TDR Metalurgija преди подаването на искането на жалбоподателя за намаляване на размера на глобата.

200

Що се отнася до бележка под линия 160 от обжалваното решение, в нея се отбелязва изявлението на жалбоподателя, за да се подкрепи съдържащото се в съображение 68 от обжалваното решение твърдение, че в хода на срещата на 7 септември 2004 г.„по искане [на друго предприятие участник в картела] (сключило лицензионно споразумение с А., основен доставчик в Обединеното кралство) се взема решение да се избягват доставките за клиенти в Обединеното кралство“. В това отношение трябва да се припомни констатацията на Комисията, че спорният картел не обхваща Обединеното кралство (вж. точка 1 по-горе). Дори да се приеме, че именно въз основа на тази информация на жалбоподателя Комисията прави този извод относно географския обхват на картела, не може да става въпрос за значителна добавена стойност на изявлението на жалбоподателя по отношение на калциевия карбид на прах. Всъщност жалбоподателят не е дал възможност на Комисията да докаже каквото и да било, а в най-добрия случай ѝ е разкрил невъзможността да се докаже, че картелът засяга и Обединеното кралство.

201

Предвид направения анализ трябва да се заключи, че Комисията основателно не приема, че предоставените от жалбоподателя доказателства нямат значителна добавена стойност по отношение на калциевия карбид на прах. Това обстоятелство трябва да се разглежда отрицателно при определянето на степента на значителна добавена стойност на предоставените от жалбоподателя доказателства.

202

Жалбоподателят най-напред твърди, че е нарушено задължението за мотивиране, тъй като обжалваното решение съдържа противоречиви аргументи за добавената стойност на предоставената с изявлението му информация относно магнезия на гранули. Съображение 345 от обжалваното решение, съгласно което той „предостави[л] доказателства със значителна добавена стойност само за калциевия карбид на гранули“, противоречало на съображение 344, съгласно което той бил „първото предприятие, което сигнализира[ло], че тайното споразумение относно калциевия карбид е част от по-голям антиконкурентен план, включващ магнезия на гранули“.

203

По-нататък жалбоподателят твърди, че дори независимо от това нарушение на задължението за мотивиране, невземането предвид при намаляването на размера на наложената му глоба на значителната добавена стойност на представените от него доказателства относно магнезия на гранули, също е незаконосъобразно. В обжалваното решение Комисията изрично е потвърдила, че жалбоподателят бил първото предприятие, което я уведомило за наличието на частта от нарушението, засягаща магнезия на гранули. Искането за намаляване на размера на глобата на Akzo Nobel не съдържало никакви данни в това отношение. От това следвало, че жалбоподателят е предоставил на Комисията ключови доказателства, разкриващи съществуването на тази част от картела. Всъщност, тъй като жалбоподателят разкрил пред Комисията тази част от нарушението, в това отношение можело да се твърди, че той бил първото оказало сътрудничество предприятие по смисъла на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. Във всички случаи жалбоподателят дал възможност на Комисията да доразвие и подкрепи доводите си относно наличието на общ план и на едно-единствено нарушение, засягащо три различни продукта. Поради това жалбоподателят счита, че имал значителен принос, позволил да се разшири обхватът на нарушението и съответно то да се квалифицира като по-тежко, както и значително да се увеличи размерът на глобите.

204

Освен това жалбоподателят посочва конкретни доказателства за частта от нарушението, засягаща магнезия на гранули, чрез които счита, че е дал значителен принос. Така, от една страна, той посочил участвалите в тази част от картела предприятия и съответните клиенти. От друга страна, жалбоподателят информирал Комисията за съдържанието на проведените разисквания на двете срещи на 22 ноември 2005 г. и 11 юли 2006 г. В хода на първата среща жалбоподателят бил убеден да се снабдява с магнезий от групата Ecka. В хода на втората среща производителите на магнезий на гранули уведомили производителите на калциев карбид за увеличение на цената. Жалбоподателят твърди, че е предоставил на Комисията и всички доказателства, с които разполагал във връзка с тази информация. Предоставените от него данни и доказателства отговаряли на всички критерии за наличие на значителна добавена стойност. Освен това значителната добавена стойност на предоставените от него доказателства се потвърждавала и от многобройните позовавания в обжалваното решение на тези доказателства.

205

В писмената реплика жалбоподателят иска от Общия съд да разпореди извършване на процесуално-организационно действие, а при необходимост и събиране на доказателства, за да получи препис от искането на жалбоподателя за намаляване на размера на глобата с цел да се запознае със съдържащите се в него данни и доказателства относно магнезия на гранули. Освен това, както вече бе посочено в точка 17 по-горе, в съдебното заседание, жалбоподателят иска да му бъде разрешено да представи извлечение от същото изявление. На въпроса дали има особени и конкретни причини, които са му попречили да представи този документ заедно с жалбата, жалбоподателят отговаря отрицателно. Той обаче добавя, че искането му е било мотивирано от съдържанието на писмената защита на Комисията и най-вече от писмената ѝ дуплика, в която тя посочвала, че твърденията на жалбоподателя в посоченото изявление относно съществуването на част от картела, засягаща магнезия на гранули, били двусмислени. С искането си за представяне на извлечение от това изявление той целял да докаже неточността на това твърдение.

206

Накрая, жалбоподателят твърди, че макар да е първото предприятие, разкрило съществуването на частта от картела, засягаща магнезия на гранули, Комисията намалила размера на глобата на Degussa предвид предоставените във връзка с тази част доказателства, въпреки че, както признала Комисията в съображение 355 от обжалваното решение, наложената на Degussa глоба се отнася само за участието на това дружество в частта от картела, засягаща калциевия карбид на прах. Според жалбоподателя осигуреното на Degussa благоприятно третиране прави още по-очевидна незаконосъобразността, опорочаваща обжалваното решение. Въз основа на това жалбоподателят твърди също, че в негов ущърб е допуснато и нарушение на принципа на равно третиране.

207

Най-напред, трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, изведен от твърдените противоречиви мотиви на обжалваното решение (вж. точка 202 по-горе). Посоченият в това отношение от жалбоподателя откъс от съображение 345 от обжалваното решение е изваден от неговия контекст. Видно от цялостния прочит на това съображение, Комисията констатира, че предоставяното на жалбоподателя намаляване на размера на глобата на основание Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. ще се отрази както върху компонента от налаганата му глоба за неговото участие в частта от картела, засягаща калциевия карбид на прах, така и върху компонента от същата глоба, отразяващ участието му в частта от нарушението, засягаща калциевия карбид на гранули, въпреки че значителната добавена стойност на изявлението на жалбоподателя се отнася само за последната част. Частта от картела, засягаща магнезия на гранули, не се посочва в този контекст, тъй като жалбоподателят не е участвал в нея и съответно наложената му глоба не съдържа компонент относно тази част. Следователно съображение 345 от обжалваното решение не може да се разбира в смисъл, че Комисията отрича наличието на каквато и да било добавена стойност на изявлението на жалбоподателя по отношение на частта от нарушението, засягаща магнезия на гранули, нито да се счита за противоречащо на съображение 344 от същото решение.

208

По-нататък, трябва да се отбележи, че от последното съображение следва — и впрочем това бе потвърдено от Комисията в писмените ѝ становища пред Общия съд — че при определянето на процента на намаляване на размера на глобата на жалбоподателя тя е оценила положително обстоятелството, че той е бил първото предприятие, което я е уведомило за съществуването на частта от картела, засягаща магнезия на гранули. Комисията обаче посочва, че тя не е можела да докаже наличието на тази част от нарушението само въз основа на представената от жалбоподателя информация. Според нея от това следва, че изявлението на жалбоподателя е привнесло значителна добавена стойност само по отношение на калциевия карбид на гранули.

209

Преди да се преценят тези твърдения на Комисията, трябва да се анализират обобщените в точка 204 по-горе доводи на жалбоподателя, в които той посочва, че е предоставил на Комисията конкретни доказателства относно частта от нарушението, засягаща магнезия на гранули. В това отношение трябва да се констатира, че в съображения 113—135 от обжалваното решение, в които подробно се описва развитието на тази част от картела, по никакъв начин не се отбелязва направеното от жалбоподателя изявление при подаването на искането му за намаляване на размера на глобата или някакво друго предоставено от него доказателство. В тази част от обжалваното решение се извършва препратка единствено към изявлението на Degussa, както и към документи, които са иззети от Комисията в хода на извършените проверки при различни участници в картела.

210

Що се отнася до позоваването от страна на жалбоподателя на срещите от 22 ноември 2005 г. и 11 юли 2006 г., от съображения съответно 78 и 85 от обжалваното решение следва, че тези срещи са включени в частта от картела, засягаща калциевия карбид на прах. В съображение 79 от обжалваното решение, в което също се разглежда срещата от 22 ноември 2005 г., само се повтаря твърдението на жалбоподателя, че доставчиците на магнезий на гранули са се опитали да го убедят да се снабдява с магнезий от Ecka, но нито се взема отношение по това твърдение, нито се извеждат изводи от него. По същия начин в съображение 86 от обжалваното решение, което се отнася за срещата от 11 юли 2006 г., се отбелязва твърдението на жалбоподателя, че производителите на магнезий на гранули обявили увеличение на цената, като в това отношение нито се правят коментари, нито се извеждат изводи. Ето защо не може да се приеме, че тези две твърдения на жалбоподателя са привнесли някаква добавена стойност най-малкото що се отнася до частта от картела, засягаща магнезия на гранули.

211

При това положение не е необходимо да се разпорежда извършването на поисканото от жалбоподателя процесуално-организационно действие или съответното събиране на доказателства (вж. точка 205 по-горе). Както бе посочено, анализът на обжалваното решение потвърждава, че жалбоподателят наистина е съобщил посочените в точка 210 по-горе две обстоятелства. Следователно в това отношение не е необходима никаква проверка. Освен това Комисията не придава значение на тези две обстоятелства в обжалваното решение, а жалбоподателят не изтъква никакъв довод, за да разкрие значението, което те имат за установяването на въпросното неправомерно поведение. Жалбоподателят също така не посочва други доказателства относно частта от картела, засягаща магнезия на гранули, които да е представил заедно с изявлението си и които Комисията да не е взела предвид. Общият съд не е длъжен, след като поиска изявлението на жалбоподателя да се представи, самостоятелно да издирва дали последният посочва такива допълнителни доказателства. Поради това искането на жалбоподателя да се разпореди извършването на процесуално-организационно действие или събиране на доказателства се отхвърля.

212

Въз основа на предходните изводи също така трябва да се отхвърли и направеното в съдебното заседание искане на жалбоподателя за привеждане на доказателства, отнасящо се до представянето на извлечение от същото изявление. В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 48, параграф 1 от Процедурния правилник страните могат да привеждат доказателства в подкрепа на своите твърдения в писмената реплика или в писмената дуплика, като същевременно тази разпоредба предвижда, че те следва да посочат мотиви за късното представяне на привежданите доказателства. От съдебната практика е видно, че привеждането на доказателства след писмената дуплика е възможно, ако преди приключването на писмената фаза на производството привеждащото доказателствата лице не е можело да разполага с въпросните доказателства или ако късното представяне на доказателства от насрещната страна обосновава необходимостта от допълване на материалите по делото, за да се гарантира съблюдаването на принципа на състезателност. Тъй като става въпрос за изключение от правилата, уреждащи привеждането на доказателства, член 48, параграф 1 от Процедурния правилник задължава страните да посочат мотиви за късното представяне на приведените от тях доказателства. Това задължение предполага на съда да бъде признато правото да проверява основателността на мотивите за късното представяне на приведените доказателства и съответно съдържанието на последните, както и правото да не допусне доказателствата, ако искането не е надлежно обосновано. Същото а fortiori се отнася и за исканията за привеждане на доказателства, направени след представянето на писмената дуплика (Решение на Съда от 14 април 2005 г. по дело Gaki Kakouri/Съд, C‑243/04 P, непубликувано в Сборника, точки 32 и 33 и Решение на Общия съд от 18 септември 2008 г. по дело Angé Serrano и др./Парламент, T-47/05, Recueil FP, стр. I-A-2-55 и II-A-2-357, точки 55 и 56).

213

В разглеждания случай жалбоподателят не посочва никаква причина, която да му е попречила да представи въпросния документ заедно с жалбата. Що се отнася до довода му, че с този документ би се доказало, че неговите твърдения относно частта от картела, засягаща калциевия карбид на гранули, не са двусмислени, достатъчно е да се отбележи, че от обжалваното решение не следва, че Комисията е дала такава оценка на изявленията на жалбоподателя. Напротив, както вече бе посочено, тя е отчела положително обстоятелството, че жалбоподателят е бил първото предприятие, което я е уведомило за тази част от картела, отбелязвайки същевременно, че жалбоподателят не ѝ е предоставил достатъчно доказателства относно тази част от картела. Дори да се приеме, че изложените от Комисията пред Общия съд доводи по същия въпрос трябва да се разбират в смисъл, че според нея изявленията на жалбоподателя са двусмислени, това обстоятелство, което по никакъв начин не е отбелязано в обжалваното решение, е ирелевантно за разрешаването на спора и не може да се вземе предвид от Общия съд, поради което — ако, както отбелязва жалбоподателят, с искането си за представяне на извлечение от неговото изявление той цели единствено да оспори последния довод — това искане не трябва да се удовлетворява.

214

Всъщност въпреки направените в точка 210 по-горе изводи обстоятелството, че с изявлението си жалбоподателят за пръв път уведомява Комисията за съществуването на частта от картела, засягаща магнезия на гранули, е фактор, който следва да се оцени положително и който, както го потвърждава обжалваното решение, Комисията наистина взема предвид при определянето на точния процент на предоставяното на жалбоподателя намаляване на размера на глобата. Същевременно в същия този контекст отрицателно трябва да се оцени неоспореното с представените от жалбоподателя доказателства обстоятелство, че само по себе си изявлението му не е давало възможност на Комисията да докаже наличието на тази част от нарушението.

215

Що се отнася до довода на жалбоподателя, обобщен в точка 206 по-горе и изведен от наличието на незаконосъобразност и нарушение на принципа на равно третиране във връзка с предоставеното на Degussa намаляване на размера на глобата, той също не може да се приеме.

216

В това отношение трябва да се припомни, че в обжалваното решение Комисията констатира наличието на едно-единствено нарушение, засягащо три различни продукта, и тази констатация не се оспорва от жалбоподателя. С Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. Комисията се задължава, от една страна, съгласно точка 8 да освободи от налагане на глоби първото предприятие, което ѝ предостави доказателства, даващи ѝ възможност да приеме решение, с което се разпорежда извършване на проверки, или да констатира нарушение на правилата на конкуренцията, и от друга страна, съгласно точка 20 и сл., да намали размера на глобата на другите предприятия, които в същия контекст са ѝ предоставили доказателства със значителна добавена стойност. Предприятията от последната категория се степенуват според поредността, в която са предоставили тази информация, като първото има право на намаляване между 30 % и 50 %, второто на намаляване между 20 % и 30 %, а другите на намаляване, което може да достигне не повече от 20 %.

217

В разглеждания случай жалбоподателят е бил първото предприятие след Akzo Nobel, което подава искане за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер, придружено с доказателства със значителна добавена стойност, и съответно има право на намаляване между 30 % и 50 %. В крайна сметка получава намаляване от 35 %. Degussa е било второто предприятие, имащо право да поиска намаляване, и в обжалваното решение му е предоставено намаляване от 20 %. Следователно не е налице нито незаконосъобразност, нито благоприятно третиране на Degussa в сравнение с жалбоподателя.

218

Ако доводите на жалбоподателя трябва да се разбират в смисъл, че той първи е имал право да поиска намаляване за частта от картела, засягаща магнезия на гранули, но Комисията е предоставила това намаляване на Degussa, тези доводи също трябва да се отхвърлят. Тъй като е налице едно-единствено нарушение, не може да става въпрос за намаляване във връзка с една или друга част от картела. Намаляването на размера на глобата трябва да обхваща, и наистина обхваща, цялата наложена на съответното предприятие глоба. Въпросът за продуктите, по отношение на които съответното предприятие е предоставило доказателства със значителна добавена стойност, наистина е релевантен, но само за преценката на степента на добавена стойност на представените доказателства, за да се определи точният процент на предоставяното намаляване на размера на глобата. Обстоятелството, че жалбоподателят е бил първото предприятие, уведомило Комисията за съществуването на частта от картела, засягаща магнезия на гранули, не означава нито че друго предприятие, в случая Degussa, не може да предостави доказателства със значителна добавена стойност за същата част от картела, нито че посоченото предприятие не може въз основа на това да получи намаляване на размера на глобата, което освен това е по-малко от предоставеното на жалбоподателя.

219

Поради същите причини трябва да се отхвърли изтъкнатият в писмената реплика довод на жалбоподателя, чрез който се изразяват съмнения във връзка с освобождаването на Akzo Nobel от глоби с оглед на предполагаемия неясен характер на съдържащите се в изявленията му твърдения относно калциевия карбид на гранули и с оглед на предполагаемото оспорване на самото наличие на част от нарушението, засягаща магнезия на гранули. Всъщност жалбоподателят не оспорва, че Akzo Nobel е предоставило доказателства със значителна добавена стойност по отношение на калциевия карбид на прах, които са дали възможност на Комисията да разпореди извършването на проверки и впоследствие да констатира наличието на едно-единствено нарушение, включващо част, която се отнася до този продукт. Сами по себе си тези обстоятелства са били достатъчни, за да се обоснове освобождаването на Akzo Nobel от глоби.

220

Жалбоподателят счита, че по отношение на трите засегнати от нарушението продукта е предоставил на Комисията доказателства със значителна добавена стойност и поради това е трябвало да му се определи процент на намаляване близо до горната граница (50 %) на предвидената скàла.

221

Комисията най-напред подчертава, че Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. ѝ дава право на преценка при определянето на процента на намаляване на размера на глобата, което трябва да предостави на дадено предприятие, за да го възнагради за сътрудничеството му.

222

От направените в точка 58 по-горе изводи обаче е видно, че Общият съд може да замени преценката на Комисията относно подходящия процент на намаляване със своята собствена преценка и ако установи, че подходящ е бил друг процент, при упражняването на неограничената си компетентност може да намали или увеличи наложената от Комисията глоба съобразно процент на намаляване, който според него е подходящ. Освен това, предвид направените в точки 59 и 60 по-горе изводи и тъй като жалбоподателят не представя никакви доказателства или доводи, които евентуално да дадат основание на Общия съд да се отклони от скàлата за намаляване, приложима по отношение на жалбоподателя на основание Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. (между 30 % и 50 %), Общият съд счита, че трябва да се придържа към тази скàла. Следователно трябва да се прецени дали определеният от Комисията процент на намаляване от 35 % е подходящ или прилагането на друг процент, евентуално по-близък до горната граница, както твърди жалбоподателят, би било обосновано.

223

В това отношение, както бе посочено по-горе, следва да се припомни, че обстоятелства, които трябва да се разглеждат положително при извършването на тази преценка са моментът, в който жалбоподателят подава до Комисията искането си за намаляване на размера на глобата, съдържащо доказателства за извършването на нарушението, значителната добавена стойност на тези доказателства за установяването на частта от нарушението, засягаща калциевия карбид на гранули, и фактът, че жалбоподателят е бил първото предприятие, уведомило Комисията за съществуването на трета част от нарушението, засягаща магнезия на гранули. От друга страна обаче, при извършването на същата преценка негативно трябва да се разглежда фактът, че предоставените от жалбоподателя доказателства нямат никаква значителна добавена стойност за частта от картела, засягаща калциевия карбид на прах, както и фактът, че макар жалбоподателят да уведомява Комисията за съществуването на частта от картела, засягаща магнезия на гранули, той не е могъл да ѝ предостави конкретни доказателства, даващи възможност на Комисията да докаже тази част от нарушението. Тези доказателства са предоставени впоследствие от Degussa.

224

Освен това трябва да се отбележи, че в съображение 34 от обжалваното решение Комисията посочва, че след като подава своето съдържащо доказателства искане за намаляване на размера на глобата, жалбоподателят „продължи[л] да сътрудничи като отговаря[л] на исканията за информация, но доброволно не предостави[л] допълнителни доказателства“. Тъй като обаче Комисията не дава никакви пояснения, от които да е видно, че жалбоподателят е разполагал с други доказателства и не ѝ ги е предоставил доброволно, се налага изводът, че това е просто неутрална забележка на Комисията, с която се цели релевантните факти да се представят в тяхната пълнота, поради което посочената забележка не следва да се разглежда нито положително, нито отрицателно.

225

Както вече бе посочено, в съображение 345 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че макар жалбоподателят да е предоставил доказателства със значителна добавена стойност единствено за частта от нарушението, засягаща калциевия карбид на гранули, предоставяното му намаляване на размера на глобата е щяло да има последици не само за компонента от глобата, отразяващ участието му в тази част от нарушението, но и за компонента от глобата, отразяващ участието му в частта, засягаща калциевия карбид на прах. Очевидно това обстоятелство е имало значение при определянето на процента на предоставяното на жалбоподателят намаляване.

226

Всъщност пред Общия съд Комисията посочва, че предвид посоченото обстоятелство е била „повече от щедра“, предоставяйки на жалбоподателя намаляване на размера на глобата от 35 %. Комисията добавя, че предоставеното на жалбоподателя намаляване от 35 % на размера на глобата се равнява на 2,7 милиона евро, което е 70 % от компонента от наложената на жалбоподателя глоба, съответстващ на участието му в частта от нарушението, засягаща калциевия карбид на гранули. В отговор на забележка на жалбоподателя, че по същество този довод е несъвместим с констатацията за наличие на едно-единствено нарушение, засягащо три отделни продукта, Комисията посочва, че въпреки наличието на едно-единствено нарушение е могла „да направи разграничение между различните елементи на картела според добавената стойност на предоставената информация“.

227

Във връзка с последната забележка на Комисията, която е малко неясна, трябва да се направи уточнението, че видно от направените в точка 218 по-горе изводи, намаляване на размера на глобата единствено за компонента от глобата относно частта от нарушението, за която жалбоподателят е предоставил доказателства със значителна добавена стойност, би противоречало на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. Във всички случаи, в съдебното заседание Комисията обяснява, че тази забележка не трябва да се разбира в смисъл, че твърди обратното.

228

Всъщност релевантността на доказателствата за извършено нарушение по отношение на частта от нарушението, в която предоставилото ги предприятие е участвало, не е сред критериите, които съгласно точка 23, втора алинея от Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. трябва да се вземат предвид при определянето на степента на предоставяното на това предприятие намаляване на размера на глобата.

229

Следователно при определянето на подходящия процент на намаляване, който следва да се приложи към размера на налаганата на жалбоподателя глоба, за да бъде той възнаграден за сътрудничеството му, не е трябвало да се взема предвид това, че с глобата се санкционира участието му освен в частта от нарушението, за която жалбоподателят е предоставил доказателства със значителна добавена стойност, но и в друга част от същото нарушение, за която не е предоставил такива доказателства.

230

Освен това трябва да се вземат предвид посочените в съображение 288 от обжалваното решение данни за реализирания от участниците в картела оборот във връзка с всеки от трите продукта, засегнати от нарушението. От данните е видно, че реализираният от участниците общ оборот от калциев карбид на прах е между 45 % и 50 % от целия оборот, този от калциев карбид на гранули е между 30 % и 35 % от целия оборот и този от магнезия на гранули е 20 %. Следователно, съгласно собствените признания на Комисията, жалбоподателят ѝ е предоставил необходимите доказателства за установяването на част от нарушението, представляваща между 30 % и 35 % от целия оборот, свързан с нарушението, като освен това жалбоподателят ѝ обръща внимание, че съществува трета част от същото нарушение, макар да не е могъл да ѝ предостави необходимите доказателства за установяването на тази част.

231

Предвид направения анализ Общият съд счита, че третото правно основание трябва да бъде уважено частично, член 2, буква в) от обжалваното решение трябва да бъде отменен в частта, в която Комисията определя размера на глобата, вземайки предвид процент на намаляване на размера на глобата от 35 %, и — без това да засяга анализа на все още неразгледаните други правни основания и доводи на жалбоподателя — размерът на наложената на жалбоподателя глоба да бъде определен на 4,35 милиона евро, тоест размер, съответстващ на намаляване от 43,5 % на основния размер на глобата от 7,7 милиона евро, посочен по отношение на жалбоподателя в съображение 308 от обжалваното решение, който размер Общият съд счита за подходящ предвид обстоятелствата в разглеждания случай.

232

Остава доводът на жалбоподателя, че сътрудничеството му с Комисията трябвало да се отчете като смекчаващо обстоятелство. Наистина в рамките на третото правно основание жалбоподателят излага този довод само при условията на евентуалност „в случай, че Общия съд не уважи“ доводите му относно допуснатото нарушение на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. След като обаче тези доводи не бяха уважени напълно и тъй като освен това жалбоподателят изтъква аналогични доводи и в рамките на второто си правно основание (вж. точка 148 по-горе), въпросният довод също трябва бъде разгледан.

233

В това отношение трябва да се припомни, че съгласно точка 29, четвърто тире от Насоките Комисията констатира наличието на смекчаващи обстоятелства „когато съответното предприятие [ѝ] е оказало ефективно съдействие […] извън обхвата на Известие[то относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер] и извън своето правно задължение за това“. Съгласно постоянната съдебна практика намаляването на размера на глобата поради сътрудничество в хода на административното производство е оправдано единствено ако поведението на съответното предприятие е позволило на Комисията по-лесно да установи наличието на нарушение и съответно да го прекрати (Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело SCA Holding/Комисия, C-297/98 P, Recueil, стр. I-10101, точка 36 и Решение на Съда от 10 май 2007 г. по дело SGL Carbon/Комисия, C-328/05 P, Сборник, стр. I-3921, точка 83; Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело BPB de Eendracht/Комисия, T-311/94, Recueil, стр. II-1129, точка 325).

234

В разглеждания случай доводът на жалбоподателя, изведен от непризнаването като смекчаващо обстоятелство на сътрудничеството му с Комисията, трябва да се отхвърли, доколкото се отнася до сътрудничеството му вследствие на подаването на неговото искане съгласно Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. Всъщност очевидно няма сътрудничество „извън обхвата“ на посоченото известие. Това сътрудничество е оценено от Комисията въз основа на същото известие и Общият съд вече провери тази оценка, заменяйки преценката на Комисията със своята собствена такава, което го накара да предостави на жалбоподателя допълнително намаляване на размера на наложената му глоба.

235

Този довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли и доколкото се отнася до сътрудничество, различно от възникналото такова с подаването на искането му за прилагане на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г. Всъщност жалбоподателят не уточнява в какво конкретно се е изразило твърдяното сътрудничество, а още по-малко по какъв начин то е позволило на Комисията по-лесно да установи наличието на нарушение и съответно да го прекрати.

236

Следователно разглежданият довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли и намаляването на глобата трябва да се ограничи до посочения в точка 231 по-горе размер.

237

Жалбоподателят твърди, че при определянето на размера на наложената от нея глоба Комисията е нарушила принципите на равно третиране и на пропорционалност. Различните развити от него доводи в този контекст могат да се обобщят около две основни оплаквания, изведени, от една страна, от липсата на диференциране на размера на глобата в зависимост от размера на съответните предприятия и техния оборот — както общия, така и реализирания на засегнатите от нарушението пазари — и от друга страна, от твърдяното благоприятно третиране на Almamet.

238

Тези две твърдения за нарушения ще се разгледат последователно по-нататък. Най-напред обаче трябва да се припомни, че при определянето на глоби като разглежданите в случая Комисията трябва да спазва общите принципи на правото, и по-специално принципите на равно третиране и на пропорционалност, така както се тълкуват в практиката на съдилищата на Съюза (Решение на Общия съд по дело Degussa/Комисия, точка 66 по-горе, точки 77 и 79 и Решение на Общия съд от 8 октомври 2008 г. по дело Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, T-69/04, Сборник, стр. II-2567, точка 41). По-специално съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране или на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (вж. Решение по дело BPB de Eendracht/Комисия, точка 233 по-горе, точка 309 и цитираната съдебна практика). Освен това принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел (вж. Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, точка 70 по-горе, точка 226 и цитираната съдебна практика).

239

Жалбоподателят твърди, че в практиката си при вземането на решения, при определянето на основния размер на глобата Комисията взема предвид именно размера на съответното предприятие, тъй като при еднакво участие в извършването на нарушението размерът на глобата може да се променя в зависимост от размера на съответните предприятия. Самите съдилища на Съюза разглеждали относителния размер на предприятията като основен критерий за определянето на глобите, когато в извършването на едно нарушение са участвали няколко предприятия. В разглеждания случай обаче Комисията извършила явно нарушение на принципа на равно третиране в ущърб на жалбоподателя. Въпреки че той бил предприятие със сравнително малък размер, Комисията му наложила глоба, чийто основен размер се равнявал на около 4 % от общия му оборот за 2006 г. От друга страна обаче, основният размер на глобата на Akzo Nobel и на Degussa се равнявал на около 0,05 % от съответния им общ оборот за същата година.

240

Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, тъй като не е определила основен размер на наложената му глоба, който да е по-малък поне от определения на Akzo Nobel, Degussa, Almamet и Novácke chemické závody. Жалбоподателят счита, че тъй като реализираният от него оборот на засегнатите от нарушението пазари е по-малък от реализирания такъв от Almamet и Novácke chemické závody и тъй като освен това се намирал в затруднено икономическо положение, поради изложените в петото правно основание причини, при определянето на основния размер на глобата Комисията е трябвало в неговия случай да определи процент на реализираните във връзка с нарушението продажби под 17 %.

241

Жалбоподателят твърди също, че размерът на глобата трябва да бъде пропорционален на нарушението, на отражението му върху пазара, на необходимостта да не се допусне извършването на нови нарушения и на икономическите възможности на съответното предприятие. За да докаже непропорционалния според него размер на наложената му глоба, жалбоподателят изтъква особеното положение на засегнатите от нарушението пазари, които според него са по-скоро ограничени. В този контекст той също така твърди, че търговските му резултати в сектора са сравнително скромни, че годишният му оборот на посочените пазари е около 13 милиона евро годишно. Съответните продукти не били много доходни, като се има предвид също, че са опасни химически продукти, което налагало извършването на значителни разходи за осигуряване на безопасността. Така постиганите при тези продукти маржове обикновено били ниски. Според жалбоподателя наложената му глоба няма никаква връзка с възможните за него маржове при засегнатите от нарушението продукти.

242

Освен това жалбоподателят прави различни сравнения на размера на наложената му глоба, за да докаже непропорционалния му характер. Според жалбоподателя в неговия случай този размер е около 20 % от максималния размер на глобата, предвиден в член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003 (10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година). От друга страна обаче, по отношение на Akzo Nobel, глобата, която трябвало да се наложи на това дружество (ако не бе освободено от глоби), щяла да съответства на 1,1 % от предвидения максимален размер за неговия случай. При Degussa това съотношение било едва 0,5 %. Жалбоподателят също така дава различни примери за нарушения в миналото, за извършването на които наложените на съответните предприятия глоби били пропорционално много по-малки спрямо общия им оборот и приложимите по отношение на тях максимални размери на глобата.

243

Тези доводи не могат да се приемат.

244

Най-напред, що се отнася до довода, изведен от различния размер на отделните участници в извършването на нарушението, трябва да се отбележи, както основателно обръща внимание Комисията, че изтъкнатата от жалбоподателя нейна практика при вземането на решения се отнася за случаи, в които е приложила Насоките от 1998 г., които впоследствие са отменени. Същото се отнася и за посочената от жалбоподателя съдебна практика, която също се отнася за случаи, в които са били приложени същите насоки.

245

В точка 1, букви А и Б от Насоките от 1998 г. се предвижда определяне на основния размер на глобата по система, която е различна от предвидената в Насоките. По-специално, били са предвидени три отделни скàли на основните размери, съответно за незначителните, тежките и много тежките нарушения.

246

При прилагането на тази система в някои случаи Комисията решава да раздели участвалите в извършването на нарушението предприятия в зависимост от техния общ оборот в отделни категории, като за всяка е прилаган различен основен размер (вж. например Решение по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, точка 162 по-горе, точка 13). Тази практика на Комисията е била одобрена от съдилищата на Съюза като съответстваща на общите принципи на правото на Съюза (вж. Решение на Общия съд от15 март 2006 г. по дело BASF/Комисия, T-15/02, Recueil, стр. II-497, точка 233 и цитираната съдебна практика; вж. също, в този смисъл, Решение по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, точка 162 по-горе, точки 186—188). В подкрепа на доводите си жалбоподателят изтъква именно тази съдебна практика.

247

Комисията обаче отменя Насоките от 1998 г., което е имала право да направи (вж. точка 74 по-горе), и ги заменя с Насоките, в които се предвижда различна система за определяне на основния размер на глобата. Както вече бе посочено по-горе (вж. точка 106 по-горе), тази нова система изисква определянето на отделен основен размер на глобата за всеки участник в зависимост от стойността на реализираните от него продажби във връзка с нарушението, поради което разпределяне на участниците в извършването на едно и също нарушение в различни категории според техния съответен размер или някакъв било друг релевантен критерий вече не е необходимо.

248

Освен това, както бе посочено в точка 111 по-горе, в точка 30 от Насоките се предвижда възможност за увеличаване на размера на налаганата глоба на предприятия, които имат изключително голям оборот извън продажбите на стоките и услугите, с които е свързано нарушението, с цел да се осигури достатъчно възпиращо действие на глобата. Следователно вземането предвид на размера и на общия оборот на предприятие при определянето на размера на глобата не е напълно изключено от приложното поле на Насоките.

249

Същевременно обаче не може да се изисква от Комисията системно да взема предвид тези обстоятелства при определянето на размера на глобата.

250

Всъщност, макар от точка 30 от Насоките да следва, че увеличаването на налаганата на предприятие глоба може да се окаже необходимо с цел да се осигури достатъчен възпиращ ефект на глобата, от друга страна обаче, от тази точка не следва, че глоба, която не представлява значителен процент от общия оборот на съответното предприятие, няма да окаже достатъчен възпиращ ефект по отношение на това предприятие. В това отношение трябва да се отбележи, че глоба, определена съгласно предвидената в Насоките методология, по принцип представлява значителен процент от стойността на продажбите, реализирани от санкционираното предприятие в засегнатия от нарушението сектор. Така в резултат на глобата печалбите в този сектор на въпросното предприятие ще намалеят значително, като то може да регистрира дори загуби. Когато обаче оборотът, реализиран от посоченото предприятие в този сектор, представлява само малка част от неговия общ оборот, не може да се изключи a priori, че намаляването на реализираните в този сектор печалби, дори преобразуването им в загуби, ще има възпиращ ефект, тъй като по принцип търговското предприятие извършва дейност в определен сектор, за да реализира печалби. Ето защо основателно точка 30 от Насоките дава възможност на Комисията, но не я задължава, да увеличи глобата, наложена на предприятие, което има изключително голям оборот извън продажбите на стоките и услугите, с които е свързано нарушението (Решение по дело Novácke chemické závody/Комисия, точка 74 по-горе, точки 62—64).

251

Следователно, предвид също и посочената в точка 112 по-горе съдебна практика, направените от жалбоподателя сравнения между размера на глобите, наложени на различните участници в извършването на спорното нарушение, като проценти от техния съответен общ оборот, не са достатъчни, за да се установи нарушение от страна на Комисията на принципите на равно третиране и на пропорционалност в разглеждания случай.

252

Що се отнася до довода, че като абсолютна стойност определеният на жалбоподателя основен размер на глобата трябвало да бъде по-малък от определения такъв за някои други участници в извършването на нарушението (вж. точка 240 по-горе), от съображение 308 от обжалваното решение следва, че само на две от посочените от жалбоподателя предприятия, а именно Degussa и Almamet, е бил определен основен размер на глобата, който като абсолютна стойност е по-малък от определения на жалбоподателя.

253

Впрочем, от една страна, в случая на Degussa това се обяснява със значително по-малката продължителност на участието му в извършването на нарушението (четири месеца) в сравнение с установената продължителност по отношение на жалбоподателя и с това, че въпросното участие засяга само част от картела (тази относно калциевия карбид на прах).

254

От друга страна, що се отнася до Almamet, от съображение 15 от обжалваното решение следва, че общият му оборот за последната стопанска година, предхождаща приемането на обжалваното решение, е в размер на около 40—50 милиона евро (като при жалбоподателя сумата е 257 милиона евро; вж. съображение 17 от обжалваното решение). Освен това от съображение 288 от обжалваното решение видно, че стойността на реализираните от него продажби във връзка с нарушението е по-малка от тази на продажбите на жалбоподателя. Същото се отнася и за продължителността на участието му в картела (вж. съображение 304 от обжалваното решение). Предвид тези обстоятелства само по себе си определянето на тези две предприятия на по-малък основен размер на глобата като абсолютна стойност в сравнение с този на жалбоподателя не нарушава нито принципа на равно третиране, нито принципа на пропорционалност. Във връзка с това трябва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя, изведени от твърдяното трудно икономическо положение, в което се намира, се разглеждат по-нататък при анализа на петото правно основание.

255

Доводите на жалбоподателя, изведени от твърдяната ограниченост на разглежданите пазари, на които можело да се реализират само малки маржове, също не могат да се приемат.

256

Наистина, съгласно постоянната съдебна практика, при определянето на размера на налаганите глоби при нарушение на правилата на конкуренцията трябва да се държи сметка за продължителността на нарушенията и за всички фактори, които могат да се включат в преценката на тежестта им, като например поведението на всяко от предприятията, изпълняваната от всяко от тях роля при въвеждането на съгласуваните практики, ползата, която са могли да извлекат от тези практики, размерът им и стойността на съответните стоки, както и опасността, която нарушенията от този вид представляват (вж. Решение на Съда от 8 декември 2011 г. по дело KME и др./Комисия, C-272/09 P, Сборник, стр. I-12789, точка 96 и цитираната съдебна практика).

257

Същевременно от постоянната съдебна практика също така следва, че макар да е необходимо размерът на наложената на дадено предприятие глоба да бъде съразмерен на продължителността на нарушението и на всички други фактори, които могат да се включат в преценката на тежестта на нарушението, сред които е печалбата, която съответното предприятие е могло да извлече от своите практики, фактът, че едно предприятие не е извлякло каквато и да било полза от нарушението, не може да бъде пречка за налагането на глоба, тъй като това би означавало глобата да загуби своя възпиращ характер (вж. Решение по дело BPB de Eendracht/Комисия, точка 233 по-горе, точка 441 и цитираната съдебна практика).

258

Следователно, макар ползата, която съответното предприятие е могло да извлече от нарушението, и изобщо реализираните от него печалби на засегнатите от нарушението пазари да са един от елементите, които могат да се вземат предвид при определянето на размера на глобата, Комисията или съдилищата на Съюза, когато упражняват неограничената си компетентност в областта на глобите, не са длъжни да гарантират, че този размер ще бъде правопропорционален на реализираните от разглежданото предприятие печалби на съответните пазари или че няма да ги надхвърля.

259

Накрая, също така ирелевантни са направените от жалбоподателя различни сравнения на размерите на глобите, наложени на различните участници в спорния картел, разглеждани като проценти от приложимата за всеки от тях горна граница на глобата съгласно член 23, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1/2003. Впрочем от съдебната практика е видно, че тази горна граница е ограничителен праг, прилагането на който може да доведе единствено до намаляване на размера на глобата, изчислен въз основа на критериите за тежест и продължителност на нарушението, до максимално разрешеното равнище. Прилагането му означава, че съответното предприятие няма да заплати глобата, която по принцип би дължало въз основа на извършената преценка на тези критерии (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 112 по-горе, точка 283). Следователно само по себе си налагането на жалбоподателя на глоба, чийто размер е по-близо до прага от 10 % от общия му оборот в сравнение с другите участници в картела, не може да съставлява нарушение на принципите на равно третиране или на пропорционалност. Всъщност тази последица е неразделно свързана с тълкуването на максималния размер от 10 % само като ограничителен праг, който се прилага след евентуално намаляване на размера на глобата поради смекчаващи обстоятелства или принципа на пропорционалност (вж. Решение по дело Novácke chemické závody/Комисия, точка 74 по-горе, точка 163 и цитираната съдебна практика).

260

Предвид направените по-горе изводи първото оплакване следва да се отхвърли.

261

Жалбоподателят твърди, че принципът на равно третиране е нарушен, тъй като Комисията не намалила с 20 % размера на неговата глоба, както направила в случая на Almamet. В същия контекст жалбоподателят твърди, че е нарушено задължението за мотивиране.

262

В съображение 372 от обжалваното решение Комисията посочва, че е следвало да се отчете фактът, че Almamet е много малък независим търговец, който не принадлежи към нито една голяма група дружества. Almamet търгува с материали с висока стойност при нисък марж на печалба и „относително специализирана гама продукти“. Комисията добавя, че е бил отчетен и „фактът, че наложената глоба ще окаже сравнително голямо влияние върху финансовото състояние на дружество от този вид“. Комисията стига до извода, че с оглед на тези „специфични характеристики“ е подходящо глобата на Almamet да се намали с 20 %, тъй като във всички случаи Almamet би било възпряно в достатъчна степен от глоба с такъв размер.

263

В бележка под линия 685 Комисията препраща към точка 37 от Насоките, която гласи:

„Въпреки че настоящите насоки представляват обща методология за определяне на глобите, особеностите на даден случай или необходимостта да се постигне възпиращ ефект в конкретен случай може да обоснове отклонение от тази методология или от границите, посочени в точка 21“.

264

Следователно при намаляването на размера на глобата на Almamet с 20 % Комисията се е отклонила от собствените си насоки. Съгласно постоянната съдебна практика такова отклонение трябва да бъде съвместимо по-специално с принципа на равно третиране (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 112 по-горе, точка 211; Решение на Общия съд по дело Schunk и Schunk Kohlenstoff-Technik/Комисия, точка 238 по-горе, точка 44 и Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело Amann & Söhne и Cousin Filterie/Комисия, T-446/05, Сборник, стр. II-1255, точка 146).

265

Трябва да се отбележи, че в съображение 372 от обжалваното решение Комисията изброява някои „специфични характеристики“ на Almamet, които обосновават предоставеното му намаляване на размера на глобата. Впрочем в Решение по дело Novácke chemické závody/Комисия, точка 74 по-горе (точки 137—141), се приема, че от гледна точка на евентуалното намаляване на размера на глобата извън изрично предвидените в Насоките случаи предприятие, което притежава тези характеристики, се намира в положение, различно от това на предприятие, което не притежава посочените характеристики.

266

Първо, следва да се припомни, че член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 предвижда по-специално, че за всяко предприятие, което участва в нарушение на разпоредбите на член 81 ЕО, глобата не може да надвишава 10 % от общия му оборот за предходната стопанска година. Съгласно съдебната практика този таван на оборота има за цел да се избегне непропорционалност между налаганите от Комисията глоби и размера на съответното предприятие (Решение на Съда от 7 юни 1983 г. по дело Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80-103/80, Recueil, стр. 1825, точка 119 и Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C-76/06 P, Сборник, стр. I-4405, точка 24).

267

Този таван обаче не е достатъчен, за да се избегне евентуално непропорционалният характер на наложената глоба, когато дейността на търговец е свързана с материали с висока стойност при нисък марж на печалба, какъвто е случаят с Almamet. Всъщност поради високата стойност на разглежданите материали такова предприятие може да има непропорционално голям оборот спрямо печалбите и активите си, които единствени ще бъдат използвани за плащането на глобата.

268

Второ, след като съгласно методологията на Насоките глобата се определя, като за отправна точка се взима предвид делът от стойността на продажбите, реализирани от въпросното предприятие на засегнатия от нарушението пазар, опасността от налагането на непропорционална глоба, представляваща значителна част от общия оборот на посоченото предприятие, е още по-голяма за предприятие, което, подобно на Almamet, има „относително специализирана гама продукти“.

269

Трето, фактът, че Almamet е малко предприятие, което не принадлежи към каквато и да било голяма група предприятия, също е от значение, тъй като то самò трябва да понесе глобата и няма друго дружество, което да е солидарно отговорно с него за заплащането ѝ, или по-общо казано, което да му предостави помощ в това отношение.

270

Предвид тези изводи най-напред, противно на твърденията на жалбоподателя, трябва да се отбележи, че решението Комисията да намали размера на глобата на Almamet е надлежно мотивирано.

271

Освен това като ирелевантен трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, изведен от факта, че както Комисията действително констатира в съображение 371 от обжалваното решение, Almamet не отговаря на предвидените в точка 35 от Насоките условия, за да му се предостави намаляване на размера на глобата поради невъзможност да плати. В това отношение е достатъчно да се припомни, че Комисията решава да предостави намаляване на размера на глобата на Almamet въз основа на точка 37 от Насоките. Също така ирелевантен е изтъкнатият от жалбоподателя факт, че Almamet частично е оспорило нарушението, което е видно от съображение 152 от обжалваното решение. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Almamet бил водач при извършването на нарушението, същото е неточно (вж. точки 97—104 по-горе), но дори и да се приеме, че е точно, то също е ирелевантно.

272

При това положение трябва да се разгледат доводите, които жалбоподателят изтъква, за да докаже, че е бил в сходно на Almamet положение и е заслужавал намаляване на размера на глобата на същото основание като него.

273

Първо, жалбоподателят твърди, че също като Almamet извършва дейност на съответните пазари като независимо и „сравнително малко“ предприятие. Той добавя, че практически на съответните пазари е по-малък участник от Almamet: според Комисията реализираните от него продажби на тези пазари били между 10 и 15 милиона евро, а в случая на Almamet те били между 20 и 25 милиона евро.

274

Този довод не е достатъчен, за да се обоснове заключението, че жалбоподателят се е намирал в аналогично на Almamet положение. Най-напред, Комисията е взела предвид не само малкия размер на Almamet, но и факта, че то е малък по размер търговец. В качеството си на търговец то не е имало никакво влияние върху цените на продуктите, с които се е снабдявало и които е продавало, а единствено е определяло маржа си на печалба и съответно крайната цена, на която е продавало продуктите на клиентите си. Ето защо е възможно стойността на реализираните продажби от Almamet във връзка с нарушението и изобщо общият му оборот да изглеждат доста големи, но по-голямата част от така реализираните приходи представлява суми, които трябва да се изплатят на трети лица, и по-специално на доставчиците на Almamet. Жалбоподателят не търгува, а продава произвеждани от самия него продукти и поради това не се намира в същото положение.

275

По-нататък, трябва да се отбележи, че макар наистина общият размер на жалбоподателя да е значително по-малък от този на други участвали в картела големи предприятия, общият му оборот все пак се различава доста от този на Almamet (вж. точка 254 по-горе). Освен това Комисията основателно отбелязва, че видно от приложена от жалбоподателя към жалбата таблица, през периода на извършване на нарушението той е имал повече от 600 служители. Следователно той трудно може да се квалифицира като малко по размер предприятие.

276

Второ, жалбоподателят твърди, че също като Almamet работи с материали с висока стойност и с твърде малък марж на печалба. Гамата му продукти също била много тясна.

277

Трябва да се констатира, че този довод на жалбоподателят е изложен доста лаконично и не е подкрепен нито с подробни разяснения, нито с релевантни доказателства. По-специално жалбоподателят не представя нито подробности, нито доказателства за маржовете си на печалба. Освен това в писмената си реплика той не взема отношение по твърдението на Комисията, че гамата му продукти не е сходна с тази на Almamet.

278

От значение отново е фактът, че Almamet е търговец на продукти, с които се снабдява от други предприятия, а жалбоподателят продава произвеждани от самия него продукти. Именно поради тази причина, както бе посочено в точка 274 по-горе, значение имат високата стойност на продаваните от Almamet продукти и твърде малките му маржове на печалба. В случая на жалбоподателя, който не е търговец, а производител, без наличието на подробни разяснения относно производствените разходи, каквито той не предоставя, значението на тези два фактора не е същото като в случая на Almamet.

279

Трето, жалбоподателят твърди, че и за него наложената му глоба ще има относително силно отражение върху финансовото му състояние. Той твърди, че трябва да извършва големи разходи за производство, поддръжка, складиране и инвестиции, поради което голяма по размер глоба ще му се отрази в значително по-голяма степен отколкото на Almamet.

280

Поради направените в точка 278 по-горе изводи този довод, който освен това е твърде общ и изобщо не е развит обстойно, също трябва да се отхвърли.

281

Следователно, тъй като жалбоподателят не изтъква други доводи с цел да докаже, че се е намирал в аналогично на Almamet положение, трябва да се заключи, че предвид различното положение, в което те са се намирали, не може да се твърди, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, тъй като е предоставила на Almamet, но не и на жалбоподателя, намаляване на размера на глобата поради посочените в съображение 372 от обжалваното решение причини. Ето защо второто твърдение за нарушение, както и цялото четвърто правно основание, трябва да се отхвърлят. Освен това, тъй като всички разгледани по-горе доводи на жалбоподателят трябва да се отхвърлят, Общият съд няма основание да упражни неограничената си компетентност, за да намали размера на наложената на жалбоподателя глоба с повече от това, което бе посочено в точка 231 по-горе.

282

Жалбоподателят твърди, че условията по точка 35 от Насоките или поне по точка 37 от същите насоки предвид особеностите в неговото положение за значително намаляване на размера на наложената му глоба са били налице. Според него Комисията не е отчела в достатъчна степен намалената му действителна платежоспособност, въпреки убедителните аргументи, които ѝ бил представил. Ето защо жалбоподателят счита, че Комисията е нарушила Насоките и е допуснала явна грешка в преценката, като отказала да му предостави намаляване на размера на глобата. Още повече, че Комисията предоставила подобно намаляване на Almamet, въпреки че самият жалбоподател се намирал в потенциално много по-опасно икономическо положение.

283

Точки 35 и 37 от Насоките гласят:

[…]

284

От едновременния прочит на съображения 363 и 373 от обжалваното решение е видно, че жалбоподателят е бил едно от предприятията, които са се позовали на точка 35 от Насоките в хода на административното производство. След като в съображения 364—368 от обжалваното решение Комисията прави някои общи изводи, които се отнасят за всички позовали се на тази точка предприятия, в съображения 373 и 374 от обжалваното решение тя изрично отбелязва случая на жалбоподателя, посочвайки следното:

285

Многократно е постановявано, че при определяне на размера на глобата Комисията по принцип не е длъжна да отчита лошото финансово състояние на дадено предприятие, тъй като признаването на такова задължение би довело до предоставяне на неоправдано конкурентно предимство на най-малко приспособените към условията на пазара предприятия (Решение по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, точка 112 по-горе, точка 327; Решение на Общия съд от 19 март 2003 г. по дело CMA CGM и др./Комисия, T-213/00, Recueil, стр. II-913, точка 351 и Решение на Общия съд по дело Tokai Carbon и др., точка 110 по-горе, точка 370).

286

Освен това от установената съдебна практика следва, че правото на Съюза не забранява постановена от институция мярка сама по себе си да предизвика обявяването в несъстоятелност или ликвидацията на предприятие. Всъщност, макар да е възможно ликвидацията на предприятие в съответната правна форма да накърни финансовите интереси на собствениците, акционерите или притежателите на дялове, това не означава, че персоналните, материалните и нематериалните активи на предприятието също ще загубят своята стойност (Решение на Общия съд по дело Tokai Carbon и др., точка 110 по-горе, точка 372; Решение на Общия съд от 29 ноември 2005 г. по дело Heubach/Комисия, T-64/02, Recueil, стр. II-5137, точка 163 и Решение на Общия съд от 28 април 2010 г. по дело BST/Комисия, T-452/05, Сборник, стр. II-1373, точка 96).

287

Не може да се счита, че чрез приемането на точка 35 от Насоките Комисията си е наложила някакво задължение, което противоречи на тази съдебна практика. За това свидетелства фактът, че в посочената точка не се говори за несъстоятелност на дадено предприятие, а за положение, възникнало „в конкретен социален и икономически контекст“, при което налагането на глоба „би застрашило необратимо икономическата жизнеспособност на съответното предприятие и би довело до това неговите активи да загубят цялата си стойност“ (Решение по дело Novácke chemické závody/Комисия, точка 74 по-горе, точка 188 и Решение по дело Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, точка 139 по-горе, точка 96).

288

Следователно фактът, че налагането на глоба за нарушаване на правилата на конкуренцията може да доведе до обявяване на съответното предприятие в несъстоятелност, сам по себе си не е достатъчен за прилагането на точка 35 от Насоките. Всъщност от цитираната в точка 286 по-горе съдебна практика следва, че макар да е възможно несъстоятелността да накърни финансовите интереси на съответните собственици или акционери, тя не води непременно до изчезването на съответното предприятие. То може да продължи да съществува като такова било в случай на рекапитализация на обявеното в несъстоятелност дружество, като юридическо лице, осигуряващо експлоатацията на посоченото предприятие, било в случай на цялостно придобиване на елементите от актива му и съответно на предприятието като субект, извършващ икономическа дейност, от друг субект. Такова цялостно придобиване може да се извърши или чрез доброволно изкупуване, или чрез принудителна продажба на активите на дружеството в несъстоятелност с продължаване на дейността (Решение по дело Novácke chemické závody/Комисия, точка 74 по-горе, точка 189 и Решение по дело Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, точка 139 по-горе, точка 97).

289

Следователно, по-специално с оглед на позоваването на загубването на цялата стойност на активите на съответното предприятие, точка 35 от Насоките следва да се разбира в смисъл, че се отнася до положение като разгледаното в точка 288 по-горе, при което придобиването на предприятието, или поне на неговите активи, изглежда малко вероятно, дори невъзможно. При това положение елементите, които съставляват актива на предприятие в несъстоятелност, ще бъдат предложени за продажба един по един и е възможно за много от тях да не се намери купувач или в най-добрия случай да бъдат продадени на силно занижена цена, така че изглежда основателно да се говори, както е направено точка 35 от Насоките, за загубването на цялата им стойност (Решение по дело Novácke chemické závody/Комисия, точка 74 по-горе, точка 190 и Решение по дело Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, точка 139 по-горе, точка 98).

290

Освен това трябва да се припомни, че прилагането на посочената точка от Насоките изисква също така „конкретен социален и икономически контекст“. Според съдебната практика този контекст се формира от последиците, които заплащането на глобата може да има, по-специално водещите до увеличаване на безработицата или до влошаване на положението в икономическите сектори, които се намират във възходяща или низходяща позиция спрямо съответното предприятие (Решение на Съда от 29 юни 2006 г. по дело SGL Carbon/Комисия, C-308/04 P, Recueil, стр. I-5977, точка 106 и Решение по дело Novácke chemické závody/Комисия, точка 74 по-горе, точка 192).

291

Ако са налице посочените в точки 289 и 290 условия, наистина е възможно да се твърди, че налагането на глоба, която може да доведе до изчезването на съответното предприятие, противоречи на принципа на пропорционалност, който Комисията трябва да спазва всеки път, когато реши да налага глоби по силата на правото на конкуренция (Решение по дело Novácke chemické závody/Комисия, точка 74 по-горе, точка 193 и Решение по дело Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, точка 139 по-горе, точка 100).

292

Освен това, тъй като в доводите си Комисията се позовава на предоставено ѝ от точка 35 от Насоките широко право на преценка, от една страна, трябва да се отбележи, че не бива да се придава прекалено значение на използването в тази точка на израза „може“ вместо на израза „трябва“. Посоченият израз не следва да се разбира в смисъл, че Комисията може произволно да откаже да предостави намаляване на размера на глобата, ако всички посочени в тази точка условия са изпълнени и такова намаляване изглежда съвместимо с общите принципи на правото, чието спазване е задължително при определянето на размера на глобата. Този израз по-скоро е допълнителен показател за гъвкавостта, която трябва да си остави Комисията, когато определя примерни правила за поведение, като например Насоките (Решение по дело Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, точка 139 по-горе, точка 48).

293

От друга страна, трябва да се припомни, че по силата на неограничената компетентност, с която разполага, когато се произнася по глоби (вж. точка 58 по-горе), Общият съд може да замени преценката на Комисията със своята собствена преценка, включително и при разглеждането на въпроса дали на жалбоподателя трябва да се предостави намаляване на размера на глобата на основание точка 35 от Насоките.

294

Следователно, като се вземат предвид направените по-горе изводи, трябва да се провери дали, както твърди жалбоподателят, изтъкнатите от него пред Комисията доводи обосновават намаляване на размера на глобата въз основа на посочената точка.

295

Жалбоподателят твърди, че цялата му група от предприятия се намира в изключително тежко икономическо положение. Това се виждало от финансовия резултат от традиционните дейности, при които е налице значителен спад от 7,016 милиона евро през финансовата 2007 г. на едва 1,686 милиона евро през финансовата 2008 г. Консолидираният годишен финансов резултат на групата на жалбоподателя също разкривал значително влошаване, като отчетената загуба в баланса за финансовата година от 30 септември 2007 г. до 30 септември 2008 г. надхвърлила 2 милиона евро. Освен това нетната задлъжнялост на групата на жалбоподателя се увеличила от 14,2 милиона евро през финансовата 2005 г. на 30,4 милиона евро през финансовата 2008 г. Жалбоподателят по-специално добавя, че ангажираната с производството на калциев карбид част от предприятието му от години работи на загуба. Натрупаните загуби между 1999 г. и 2006 г. достигнали 15,94 милиона евро.

296

Освен това жалбоподателят припомня, че в хода на административното производство вече е обръщал внимание върху обстоятелството, че частната му водноелектрическа централа във Висберг (Австрия) е била напълно разрушена от наводнение през лятото на 2005 г. Функционирането на съоръжението му за производство на калциев карбид в Ландек (Австрия) зависело от електроенергията, произвеждана от централата във Висберг, и било спасено единствено благодарение на отпусната финансова помощ от австрийските власти. Жалбоподателят обаче трябвало лично да поеме голяма част от разходите за реконструкция на тази електрическа централа. Посоченото природно бедствие нанесло вреди за около 20 милиона евро на жалбоподателя през 2005 г. и това намерило отражение в отрицателния финансов резултат на завода в Ландек, който през 2005 г. бил в размер на ‑11,92 милиона евро и който продължавал да се отразява върху финансовото състояние на жалбоподателя.

297

Жалбоподателят също така излага подробности за големи инвестиционни проекти, които скоро ще трябва да бъдат реализирани на редица обекти от неговото предприятие. Като цяло предвидените инвестиции за възстановяване на производството в Ландек до 2016 г. трябвало да достигнат 20,17 милиона евро и те били абсолютно необходими за запазването на това съоръжение, а в дългосрочен план на зависещите от него работни места. При липса собствени средства на жалбоподателя те трябвало да се финансират със заеми. Налагането на оспорваната глоба, чието заплащане жалбоподателят също трябвало да финансира със заем, щяло да му попречи да получи необходимите кредити, да усложни и без това тежкото му икономическо положение и да доведе до значителното му отслабване като конкурент на съответните пазари на калциев карбид. Освен това глобата щяла да доведе до частичното или пълно затваряне на важни производствени съоръжения на жалбоподателя и съответно до закриването на множество работни места.

298

Жалбоподателят по-специално посочва производственото си съоръжение в Ландек, в което пряко са заети 70 лица и от което непряко зависят и други работни места. Той твърди, че през 2006 г. е извършил сравнително изчисление на икономическите резултати, които би постигнал, ако дейността на съоръжението му продължи и ако то бъде затворено, като произвежданата електроенергия в централата във Висберг, която по принцип трябва да се използва от производствено съоръжение в Ландек, се продава на трети лица. Изчислението показало, че продължаването на дейността на това съоръжение щяло да доведе до загуби в размер на 513000 EUR, а ако бъде затворено и електроенергията се продава на трети лица, жалбоподателят щял да постигне положителен финансов резултат от 773000 EUR. Осъзнавайки обаче обществената си отговорност, той все още не бил затворил производственото си съоръжение в Ландек. Налагането на оспорваната глоба обаче щяло напълно да обезсмисли производството на калциев карбид в производственото съоръжение в Ландек и щяло да доведе до затварянето му.

299

Предвид тези доводи на жалбоподателя трябва да се припомни, че в Решение по дело Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, точка 139 по-горе (точка 112) Общият съд приема, че за да се приложи точка 35 от Насоките, не е достатъчно да се докаже, че съответното предприятие ще бъде обявено в несъстоятелност, ако му бъде наложена глоба. В самия текст на тази точка се предвижда, че трябва да съществуват „обективни доказателства, че налагането на глобата […] би застрашило необратимо икономическата жизнеспособност на съответното предприятие и би довело до това неговите активи да загубят цялата си стойност“, което не става автоматично, в случай че дружествата, които експлоатират въпросното предприятие, бъдат обявени в несъстоятелност. Следователно съответният жалбоподател може да поиска прилагането на тази точка от Насоките само ако представи обективни доказателства за тази вероятност, което е съществено условие за прилагането на този точка.

300

В разглеждания случай обаче трябва да се констатира, че жалбоподателят дори не твърди или доказва, че налагането на оспорваната глоба би довело до изпадането му в несъстоятелност. Още по-малко той доказва, а дори и не твърди, че при такава несъстоятелност активите му ще загубят цялата си стойност, както се изисква в точка 35 от Насоките.

301

Всъщност от самите обобщени в точка 295 по-горе доводи на жалбоподателя следва, че въпреки значителния си спад финансовият резултат от традиционните му дейности остава положителен през финансовата 2008 г. С други думи, жалбоподателят отчита печалби, а не загуби. Що се отнася до отрицателния консолидиран финансов резултат, както за 2007 г., така и за 2008 г. — независимо от това дали е допустимо той да се вземе предвид при прилагането на точка 35 от Насоките, тъй като не се отнася само за жалбоподателя в качеството му на правен субект, а и за други субекти от неговата група, чието включване в икономическата единица, представляваща предприятието на жалбоподателя, не е уточнено — от приложения от жалбоподателя към жалбата сравнителен баланс за тези две финансови години следва, че капиталът на групата на жалбоподателя не е бил засегнат, въпреки отчетените загуби, тъй като резервите са били напълно достатъчни, за да се поемат загубите. Освен това в същия документ се посочва, че през 2008 г. е имало леко подобрение на положението, като отчетената в баланса загуба е спаднала от 2,63 милиона евро на около 2,17 милиона евро.

302

Що се отнася до твърденията на жалбоподателя относно това, че ангажираната в производството на калциев карбид част от предприятието му работи на загуба, относно разрушаването на водноелектрическата централа във Висберг и относно състоянието на производствено съоръжение в Ландек, жалбоподателят не обяснява какво е тяхното значение за прилагането на точка 35 от Насоките. В тази точка се посочва действителната платежоспособност на цялото съответно предприятие, а не на някои негови части. Впрочем жалбоподателят не твърди, че изтъкнатите икономически трудности на производственото съоръжение в Ландек могат да доведат жалбоподателя до несъстоятелност. Освен това трябва да се отбележи, че дори да се допусне, че на жалбоподателя се предостави намаляване на размера на глобата, от друга страна нищо не гарантира, че той няма да закрие производственото съоръжение в Ландек, още повече, както самият той твърди, реализирането на тази възможност би му донесло печалба.

303

Накрая, самият жалбоподател посочва, че разрушената през 2005 г. водноелектрическа централа във Висберг междувременно е била частично възстановена благодарение на финансовата подкрепа на австрийските власти. Следователно не може Комисията да се упреква за това, че в съображение 374 от обжалваното решение е констатирала, че посоченото събитие вече не може да застраши жизнеспособността на жалбоподателя.

304

От направените по-горе изводи е видно, че Комисията е отхвърлила искането за намаляване на размера на глобата на жалбоподателя основателно, без да нарушава точка 35 от Насоките. При това положение трябва също да се разгледа дали такова намаляване може да се обоснове с точка 37 от Насоките, която жалбоподателят също посочва в доводите си.

305

Като се позовава на обобщените в точки 296—298 по-горе доводи, жалбоподателят твърди, че най-малкото поради „особеностите“ в неговото положение Комисията е трябвало да му предостави намаляване на размера на глобата в съответствие с точка 37 от Насоките, както е направила в случая на Almamet. Във връзка с това жалбоподателят повтаря и доводите си, изведени от нарушение на принципа на равно третиране и на задължението за мотивиране, тъй като му било отказано намаляване на размера на глобата, въпреки че такова намаляване било предоставено на Almamet. Поради вече изложените съображения в точки 261—281 по-горе тези доводи обаче трябва да се отхвърлят.

306

В това отношение трябва да се припомни, че Насоките съдържат правило за поведение, указващо практиката, която трябва да се следва, и от което в конкретен случай администрацията не може да се отклони, без да изложи съвместими с принципа на равно третиране причини (Решение на Съда от 18 май 2006 г. по дело Archer Daniels Midland и Archer Daniels Midland Ingredients/Комисия, C-397/03 P, Recueil, стр. I-4429, точка 91 и Решение на Съда по дело KME Germany и др./Комисия, точка 58 по-горе, точка 127). Следователно не може се изключи вероятността в определен случай Комисията да трябва да се отклони от собствените си насоки, при условие че изложи причини, съвместими с общите правни принципи, които тя трябва да спазва при определянето на размера на глобата, включително по-специално принципа на равно третиране (Решение по дело Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, точка 139 по-горе, точка 42).

307

Всъщност, предвид нормативната йерархия, институция на Съюза не може чрез вътрешно правило за поведение, което сама си налага, да се откаже напълно от упражняването на право на преценка, което ѝ е предоставено от определена разпоредба, каквато в случая е член 23 от Регламент № 1/2003 (вж. Решение по дело Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, точка 139 по-горе, точка 43 и цитираната съдебна практика).

308

Трябва също така да се припомни, че при определянето на налаганите глоби за нарушение на правилата на конкуренция, Комисията е длъжна да спазва именно принципа на пропорционалност. Същевременно насоки относно определянето на глоби, които не оставят на Комисията никаква гъвкавост при избора на подходящ размер на глобата във всеки отделен случай, не са съвместими с принципа на пропорционалност, тъй като могат да доведат до налагането на глоби, силно надвишаващи това, което е подходящо и необходимо за постигането на преследваната цел, или напротив, на глоби в явно недостатъчен за тази цел размер (Решение по дело Ecka Granulate и non ferrum Metallpulver/Комисия, точка 139 по-горе, точка 45).

309

Ето защо в точка 37 от Насоките Комисията основателно си запазва правото да се отклонява от посочения в тях метод за определяне на размера на глобата и съответно в даден случай да определи глоба в размер, който е различен от произтичащия такъв от прилагането на този метод, ако особеностите на случая го обосновават. Впрочем този размер може да бъде както по-голям, така и по-малък от размера, изчисляван съгласно предвидения в Насоките метод.

310

Освен това, Общият съд — който разполага с неограничена компетентност в тази област, позволяваща му да замени преценката на Комисията със своята собствена преценка и който освен това не е обвързан от Насоките, но може да се отклони от тях, като посочи причините за това в решението си (вж. точка 60 по-горе) — има право да определи по-малък размер на глобата от произтичащия такъв от прилагането на Насоките, ако обстоятелствата по случая го обосновават. Същевременно е необходимо и жалбоподателят да изтъкне релевантни доводи, които могат да обосноват такова намаляване, и да ги подкрепи с доказателства (вж. в този смисъл Решение по дело KME Germany и др., точка 58 по-горе, точка 131).

311

В разглеждания случай обаче нищо в изтъкнатите от жалбоподателя доводи в рамките на настоящото правно основание не обосновава намеса на Общия съд с цел намаляване на размера на глобата. Дори ако се приемат за доказани, изтъкнатите от жалбоподателя икономически трудности, както вече бе посочено, не доказват, че той е бил застрашен от изпадане в несъстоятелност, а още по-малко от пълна загуба на стойността на активите си. Предвид също така и посочената в точки 285 и 286 по-горе съдебна практика сами по-себе си тези трудности не обосновават намаляване на размера на глобата при упражняването на неограничената компетентност на Общия съд.

312

Що се отнася до останалата част от доводите на жалбоподателя относно трудностите на производственото съоръжение в Ландек, трябва да се констатира, че жалбоподателят не е доказал наличието на пряка връзка между исканото намаляване на размера на глобата и оцеляването на въпросното съоръжение и зависещите от него работни места. Както вече бе посочено, няма никаква пречка във всеки момент жалбоподателят да реши да закрие това производствено съоръжение, въпреки че му е било предоставено намаляване на размера на глобата. При това положение трябва да се заключи, че тези доводи също не обосновават упражняването на неограничената компетентност на Общия съд с цел намаляване на размера на глобата.

313

Тъй като всички изтъкнати от жалбоподателя доводи в рамките на петото правно основание трябва да се отхвърлят, това правно основание следва да се отхвърли и да се заключи, че няма причина Общият съд да упражни неограничената си компетентност, за да предостави въз основа на него допълнително намаляване на размера на наложената на жалбоподателя глоба.

314

Предвид направените по-горе изводи член 2, буква в) от обжалваното решение трябва да бъде отменен в частта, в която Комисията определя размера на глобата, вземайки предвид процент на намаляване на размера на глобата от 35 %, размерът на наложената на жалбоподателя глоба трябва да бъде определен на 4,35 милиона евро, който размер Общият съд, упражнявайки неограничената си компетентност, счита за подходящ предвид обстоятелствата по случая, и по-специално тези относно тежестта и продължителността на установеното от Комисията нарушение, както и общия ресурс на жалбоподателя, и жалбата трябва да бъде отхвърлена в останалата ѝ част.

315

Съгласно член 87, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд може да разпредели съдебните разноски или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.

316

Тъй като жалбата е уважена само частично, предвид обстоятелствата по делото е справедливо жалбоподателят да понесе 90 % от направените от него съдебни разноски и 90 % от съдебните разноски на Комисията. Комисията понася 10 % от направените от нея съдебни разноски и 10 % от съдебните разноски на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

По първото правно основание, изведено от неправилно определяне на основния размер на глобата

Уводни бележки

По първата част, изведена от неправилна преценка на общия пазарен дял на участниците в картела поради допусната грешка при определянето на съответните пазари

По втората част, изведена от невземането предвид от Комисията на липсата на отражение от нарушението върху пазара

По третата част, изведена от неправилната преценка на стопанското значение на съответния пазар

По четвъртата част, изведена от неправилната преценка на относителната тежест на участието на жалбоподателя в извършването на нарушението

По петата част, изведена от неотчитането от страна на Комисията на факта, че жалбоподателят участвал само в някои части от нарушението

По шестата част, изведена от допусната грешка при прилагане на правото и от нарушение на задължението за мотивиране при определянето на входната такса

По второто правно основание, изведено от неправомерното невземане предвид от страна на Комисията на смекчаващи обстоятелства в полза на жалбоподателя

Уводни бележки

По първата част, изведена от неприлагането на спорните споразумения, липсата на обогатяване на жалбоподателя и липсата на вреда за потребителите

По втората част, изведена от невземането предвид на оказаното от жалбоподателя ефективно сътрудничество

По третата част, изведена от невземането предвид на направените признания и изразеното съжаление от страна на жалбоподателя

По четвъртата част, изведена от неотчитането на въведените от жалбоподателя мерки за привеждане в съответствие

По петата част, изведена от невземането предвид на кризата, в която се намират секторът на производството на калциевия карбид и самият жалбоподател

По третото правно основание, изведено от нарушение на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г.

Известие относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер от 2002 г.

Обжалваното решение

Уводни бележки

По момента на предоставяне на доказателства от жалбоподателя на Комисията

По добавената стойност на предоставените от жалбоподателя доказателства по отношение на калциевия карбид на гранули

По добавената стойност на предоставените от жалбоподателя доказателства по отношение на калциевия карбид на прах

По добавената стойност на предоставените от жалбоподателя доказателства по отношение на магнезия на гранули

Преценка на това дали процентът на предоставеното на жалбоподателя намаляване на размера на глобата е подходящ

По отчитането на оказаното от жалбоподателя сътрудничество като смекчаващо обстоятелство

По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на принципите на равно третиране и на пропорционалност

По първото оплакване, изведено от липсата на диференциране на размера на глобата в зависимост от размера на съответните предприятия и техния оборот — както общия, така и реализирания на засегнатите от нарушението пазари

По второто оплакване, изведено от предполагаемото благоприятно третиране на Almamet

По петото правно основание, изведено от това, че Комисията неправомерно не намалила размера на глобата на жалбоподателя предвид невъзможността му да плати и особеностите по случая

Насоките

Обжалваното решение

Уводни бележки по точка 35 от Насоките

По прилагането на точка 35 от Насоките

По прилагането на точка 37 от Насоките

По съдебните разноски