Дело T‑286/09

(публикувани откъси)

Intel Corp.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на микропроцесори — Решение, с което се установява нарушение на член 82 ЕО и на член 54 от Споразумението за ЕИП — Отстъпки за лоялност — „Голи“ ограничения — Квалифициране на дадена практика като злоупотреба — Анализ на също толкова ефективния конкурент — Международна компетентност на Комисията — Задължение на Комисията за разследване — Граници — Право на защита — Принцип на добра администрация — Обща стратегия — Глоби — Единно и продължавано нарушение — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г.“

Резюме — Решение на Общия съд (седми разширен състав) от 12 юни 2014 г.

1. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Документи, приложени към жалбата — Обем на доказателство или документ — Частично представяне на откъси — Допустимост — Изискване за представяне в секретариата на цялостен документ — Обхват — Неспазване — Възможност за поправяне

   (член 21 от Статута на Съда; член 43, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд)

2. Основни права — Презумпция за невиновност — Производство в областта на конкуренцията — Приложимост

   (член 6, параграф 2 ДЕС; член 82 ЕО; член 47 и член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

3. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Позоваване на съвкупност от улики — Приложимост към производството, отнасящо се до злоупотреба с господстващо положение

   (членове 81 ЕО и 82 ЕО; Регламент № 1/2003 на Съвета)

4. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Начин на доказване — Позоваване на съвкупност от улики — Необходима доказателствена сила, когато става дума за отделни улики — Доказателствени задължения на предприятията, оспорващи наличието на нарушение

   (членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5. Господстващо положение — Предоставяне на отстъпки от предприятие с господстващо положение — Три категории отстъпки — Отстъпки за количество — Изключителни отстъпки или отстъпки за лоялност — Отстъпки, можещи да доведат до установяване на лоялност — Характер на злоупотреба — Критерии за преценка

   (член 82 ЕО)

6. Господстващо положение — Злоупотреба — Изключителни отстъпки или отстъпки за лоялност — Злоупотреба по своето естество на тази система на отстъпки — Способност за ограничаване на конкуренцията и отстраняващ ефект — Роля на търговски партньор, който не може да бъде избегнат — Преценка — Задължение за анализиране на обстоятелствата по случая — Липса — Неотносими обстоятелства

   (член 82 ЕО)

7. Господстващо положение — Злоупотреба — Изключителни отстъпки или отстъпки за лоялност — Злоупотреба по своето естество на тази система на отстъпки — Способност за ограничаване на конкуренцията и отстраняващ ефект — Анализ на също толкова ефективния конкурент

   (член 82 ЕО)

8. Господстващо положение — Злоупотреба — „Голи“ ограничения — Предлагане на плащания срещу въвеждането на ограничения в търгуването с изделие на конкурент — Злоупотреба с оглед на предмета на това предлагане — Способност за ограничаване на конкуренцията

   (член 82 ЕО)

9. Конкуренция — Норми на Съюза — Териториален обхват — Компетентност на Комисията — Допустимост с оглед на международното публично право — Прилагане или квалифицирани последици от практиките на злоупотреба в ЕИП — Алтернативни способи — Критерий за непосредствени, съществени и предвидими последици — Преценка — Вземане под внимание на използването на тези практики от клиента на предприятието с господстващо положение — Допустимост

   (член 82 ЕО)

10. Конкуренция — Административно производство — Изложение на възраженията — Определяне на срок за представяне на писмено становище — Просрочено искане за провеждане на изслушване — Преклудиране — Задължение за провеждане на изслушване — Липса

    (член 27, параграфи 1 и 2 и член 33, параграф 1, буква в) от Регламент № 1/2003 на Съвета; член 10, параграф 2 и член 12 от Регламент № 773/2004 на Комисията)

11. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Предмет — Документи от полза на защитата — Преценка, извършена само от Комисията — Недопустимост — Задължение да се осигури достъп до цялата преписка — Обхват по отношение на вътрешни или поверителни документи

    (член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; член 15, параграф 2 от Регламент № 773/2004 на Комисията)

12. Конкуренция — Административно производство — Принцип на добра администрация — Задължение за надлежно и безпристрастно разглеждане — Задължение за Комисията да се снабди с документи по искане на разследвано предприятие — Условия

    (член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Регламент № 1/2003 на Съвета; Регламент № 773/2004 на Комисията)

13. Господстващо положение — Злоупотреба — Изключителни отстъпки или отстъпки за лоялност — Липса на формално условие за изключителни права — Начин на доказване — Вътрешни прогнози на клиент — Допустимост — Условие

    (член 82 ЕО; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

14. Конкуренция — Административно производство — Правомощия на Комисията — Правомощие за събиране на показания — Заявления, отнасящи се до предмета на разследване — Разграничение между провеждането на формални изслушвания и неформалните разговори — Последици — Задължение за предоставяне на заявленията, получени при срещи или телефонни разговори — Условия

    (член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 19, параграф 1, от Регламент № 1/2003 на Съвета; член 3, параграфи 1 и 3 от Регламент № 773/2004 на Комисията)

15. Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за установяване на нарушение — Злоупотреба с господстващо положение — Начин на доказване — Изявлението на предприятие, явяващо се трето лице, което е клиент на предприятие с господстващо положение — Доказателствена стойност

    (членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

16. Конкуренция — Глоби — Множество нарушения — Налагане само на една глоба — Допустимост — Задължение на Комисията да конкретизира по какъв начин е отчела различните елементи на злоупотреба — Липса

    (член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Насоки 2006/C 210/02 на Комисията)

17. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Правна уредба — Член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 — Право на преценка, предоставено от посочения член на Комисията — Въвеждане от Комисията на нови насоки за изчисляване на глобите — Нарушение на принципите на законоустановеност на наказанията и на правна сигурност — Липса

    (член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; Насоки 2006/C 210/02 на Комисията)

18. Конкуренция — Норми на Съюза — Нарушения — Осъществяване умишлено или по небрежност — Понятие — Предприятие с господстващо положение, практикуващо злоупотреби чрез предоставяне на отстъпки за изключителни права и на „голи“ ограничения — Включване

    (член 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

19. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Съдебен контрол на решенията на Комисията в областта на конкуренцията — Контрол за законосъобразност и пълен съдебен контрол относно правото и относно фактите — Нарушение — Липса

    (членове 261 ДФЕС и 263 ДФЕС; член 47 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 31 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

20. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Принцип на равно третиране — Практика на Комисията при вземане на решения — Указателен характер

    (член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

21. Конкуренция — Глоби — Размер — Определяне — Критерии — Тежест на нарушението — Липса на обвързващ или изчерпателен списък с критерии — Свобода на преценка, предоставена на Комисията — Вземане под внимание на конкретното въздействие от дадено нарушение върху пазара — Обхват

    (член 23, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1/2003 на Съвета; точка 22 от Насоки 2006/C 210/02 на Комисията)

1.  Съгласно член 43, параграф 5 от Процедурния правилник на Общия съд, когато с оглед на обема на дадено доказателство или документ към материала по делото са приложени само извлечения от него, цялото доказателство или документ, или пълно копие от тях се подава в секретариата.

   Съгласно този член обаче не е необходимо да се представят в секретариата и всички останали документи, на които се позовава документ, приложен към материал по делото.

   Освен това дори ако разпоредба се тълкува в смисъл, че задължава страните да представят в секретариата пълния текст на всеки документ, извадки от който те прилагат към материал по делото, то при всички случаи нарушението на това задължение би могло да бъде санирано.

   (вж. точки 53, 55 и 57)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 62 и 63)

3.  Ако в производство за нарушение на правилата на конкуренцията е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да докаже съществуването на нарушение, не е задължително всяко от представените от Комисията доказателства да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е посочените от институцията улики, преценени в тяхната цялост, да отговарят на това изискване, както е прието от съдебната практика, отнасяща се до прилагането на член 81 ЕО. Този принцип е приложим и по дела относно прилагането на член 82 ЕО.

   (вж. точка 64)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 65—67, 542, 1525, 1528, 1529 и 1547)

5.  В областта на конкуренцията обстоятелството, че предприятие, намиращо се в господстващо положение на пазара, обвързва купувачите, дори това да е по тяхно искане, със задължение или с обещание да се снабдяват изцяло или за значителна част от нуждите си изключително от това предприятие, представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО, независимо дали въпросното задължение е безвъзмездно, или срещу него се предоставя отстъпка. Това се отнася и до предприятието, което, без да обвързва купувачите с формално задължение, прилага едностранно или съгласно условията на сключени с тези купувачи споразумения система на отстъпки за лоялност, т.е. намаления, зависещи от условието клиентът да се снабдява от предприятието с господстващо положение за всички свои нужди или за по-голямата част от тях, независимо дали количеството на покупките е голямо или малко.

   Що се отнася до определянето като злоупотреба на предоставянето на отстъпка от предприятие с господстващо положение, следва да бъдат различавани три категории отстъпки.

   Първо, обикновено се счита, че системите на количествени отстъпки (наричани по-нататък „количествени отстъпки“), които са свързани изключително с обема на покупките от предприятие с господстващо положение, нямат забраненото от член 82 ЕО препятстващо действие. Ако увеличаването на доставеното количество води до по-нисък разход за доставчика, той действително има право да предостави на своя клиент това намаление посредством една по-благоприятна тарифа. Следователно количествените отстъпки следва да отразяват подобряването на ефективността и икономиите от мащаба, реализирани от предприятието с господстващо положение.

   Второ, съществуват отстъпки, предоставянето на които е свързано с условието клиентът да се снабдява за всички или за значителна част от своите нужди от предприятието с господстващо положение. Става дума за „отстъпки за лоялност по смисъла на съдебната практика по дело Hoffmann-La Roche“, наричани още „изключителни отстъпки“. Тази категория не се отнася само до отстъпките, свързани с условието за доставка изцяло, а включва и условието клиентът да се снабдява за значителна част от своите нужди от предприятието с господстващо положение. Подобни прилагани от предприятие с господстващо положение изключителни отстъпки, са несъвместими с целта на лоялната конкуренция в общия пазар, защото, освен при извънредни обстоятелства, не се основават на икономическа престация, която да обоснове финансовото предимство, а целят да отнемат или ограничат възможността на купувача да избира източниците си на снабдяване и да препречат достъпа на останалите производители до пазара.

   Трето, съществуват други схеми на отстъпки, при които предоставянето на финансов стимул не е свързано пряко с условието за снабдяване изключително или почти изключително от предприятието с господстващо положение, но при които механизмът на предоставяне на отстъпка може да има за последица и установяването на лоялност. Тази категория отстъпки включва по-конкретно схемите на отстъпки, зависещи от осъществяването на цели, свързани с индивидуални продажби, които не са изключителни отстъпки, тъй като не съдържат никакво задължение за изключителност или за покриване на определена част от техните нужди с доставки от предприятието с господстващо положение. За да се разбере дали прилагането на подобна отстъпка е злоупотреба с господстващо положение, трябва да се преценят обстоятелствата в тяхната съвкупност, и по-специално критериите и условията за предоставяне на отстъпките, и да се прецени дали тази отстъпка е с тенденция — чрез предимство, което не почива на никаква обосноваваща го икономическа престация — да отнеме или да ограничи възможността за избор на купувача, що се отнася до източниците му за снабдяване, да препречва достъпа на конкурентите до пазара или да укрепва господстващото си положение, като нарушава конкуренцията.

   (вж. точки 72—78)

6.  В областта на конкуренцията определянето на дадена изключителна отстъпка като злоупотреба не е в зависимост от анализ на обстоятелствата в случая, който има за цел да докаже възможен блокиращ ефект.

   Следователно съгласно съдебната практика съвкупността от обстоятелства следва да се преценява единствено в случаите на отстъпки, евентуално създаващи лоялност, а не в случаите на изключителни отстъпки. Този подход се оправдава от обстоятелството, че предоставените от предприятие с господстващо положение изключителни отстъпки по естеството си имат способността да ограничават конкуренцията.

   Всъщност възможността за обвързване на клиентите с предприятие с господстващо положение е присъща на изключителните отстъпки. Фактът на предоставяне от предприятие с господстващо положение на отстъпка срещу изключително снабдяване или отстъпка, която се отнася до значителна част от нуждите на клиента, предполага предоставянето от това предприятие на финансово предимство, целящо възпрепятстването на доставките на клиентите от конкурентни производители. Поради това не е нужно разглеждането на обстоятелствата в случая, за да се определи дали отстъпката цели да се възпрепятстват доставките от конкуренти за клиентите. Отстраняващият ефект не възниква само когато за конкурентите е създадена невъзможност за достъп до пазара, но и когато този достъп е затруднен. Предоставеният от предприятие с господстващо положение финансов стимул — клиентът да не се снабдява от неговите конкуренти за частта от своите нужди, за която се отнася условието за изключителни права, е способен по самото си естество да затрудни достъпа на тези конкуренти до пазара. Съществуването на подобен стимул не зависи от това дали отстъпката действително се намалява или премахва в случай на нарушение на условието за изключителни права, с което е свързано неговото предоставяне. В това отношение е достатъчно всъщност предприятието с господстващо положение да дава вид пред клиента, че това би се случило. Важни са обстоятелствата, чието настъпване клиентът е следвало да очаква към момента на заявяване на поръчките, в съответствие с указанията на предприятието с господстващо положение, а не е важна действителната реакция на последното спрямо решението на клиента да промени своя източник на снабдяване.

   Освен това на силното господстващо положение е присъщо за голяма част от търсенето да не съществува подходящ заместител на предоставяния от предприятието в господстващо положение продукт. Поради това доставчикът, заемащ господстващо положение, е до голяма степен търговски партньор, който не може да бъде избегнат. Положението на търговски партньор, който не може да бъде избегнат, означава, че клиентите се снабдяват при всички случаи за част от своите нужди от предприятието с господстващо положение (наричана по-нататък „безспорна част“). Следователно конкурентът на предприятие с господстващо положение не е в състояние да се конкурира за всички доставки на клиента, а само за частта от търсенето, която надхвърля безспорната част (наричана по-нататък „спорна част“). По този начин спорната част е частта от нуждите на клиента, която може реалистично да бъде прехвърлена на конкурент на предприятието с господстващо положение в даден период. Предоставянето от предприятие с господстващо положение на изключителни отстъпки затруднява доставката от конкуренти на техните изделия до клиентите на това предприятие. Всъщност, ако даден клиент на предприятие с господстващо положение се снабдява от конкурент, без да спазва условието за изключителни или почти изключителни права, той рискува да загуби не само отстъпките за предадените от него на този конкурент единици, но и всички изключителни отстъпки.

   Следователно, за да направи привлекателна оферта, не е достатъчно конкурентът на предприятие с господстващо положение да предложи привлекателни условия относно единиците, които сам може да достави на клиента, а трябва да му предложи и обезщетение за загубата на изключителната отстъпка. Това означава, че за да направи привлекателна оферта, конкурентът трябва да разпредели върху цялата спорна част отстъпката, която предприятието с господстващо положение предоставя за всички или почти всички нужди на клиента, включително за безспорната част. По този начин предоставянето на изключителна отстъпка от търговски партньор, който не може да бъде избегнат, прави структурно по-трудна възможността на даден конкурент да направи оферта на привлекателна цена, за да получи достъп до пазара. Предоставянето на изключителна отстъпка позволява на предприятието с господстващо положение да използва като лост икономическата си мощ върху безспорната част от търсенето на клиента, за да си осигури и спорната част, с което да направи по-труден достъпа до пазара за конкурента.

   При наличието на подобен търговски способ не е необходимо да се прави анализ на конкретните последици от отстъпките върху конкуренцията, нито да се установява наличието на причинно-следствена връзка между наказуемите практики и последиците върху пазара.

   Накрая, евентуално малките дялове от пазара, засегнат от изключителните отстъпки на предприятие с господстващо положение, не биха могли поради своето естество да изключат тяхната неправомерност, тъй като с оглед на прилагането на член 82 ЕО е относим критерият за осезаем ефект или за минимален праг. Освен това клиентите, които попадат в затворения дял от пазара, би следвало да могат да се възползват от цялата възможна конкуренция на пазара и конкурентите би трябвало да могат да се конкурират според своите предимства на целия пазар, а не само на част от него. Поради това предприятие с господстващо положение не може да обосновава предоставянето на изключителни отстъпки на някои клиенти с обстоятелството, че конкурентите остават свободни да снабдяват другите клиенти. По същия начин предприятие с господстващо положение не може да обоснове предоставянето на изключителни отстъпки с условието даден клиент да осъществява почти изключително снабдяване на определен пазарен сегмент с обстоятелството, че този клиент остава свободен да се снабдява от конкурентите за своите нужди в другите сегменти.

   (вж. точки 80, 84—86, 88, 91—93, 103, 104, 116, 117, 132 и 527)

7.  Икономическият анализ в обжалваното решение на способността на отстъпките да ограничат достъпа до пазара на конкурент, който е също толкова ефективен, колкото предприятието с господстващо положение („as efficient competitor test“, наричан по-нататък „критерият AEC“), възприема за отправна точка обстоятелството, че даден също толкова ефективен конкурент, опитващ се да поеме спорната част от поръчките, които дотогава са били удовлетворявани от предприятие с господстващо положение, представляващо търговски партньор, който не може да бъде избегнат, трябва да предложи на клиента обезщетение за загубата на изключителната отстъпка при закупуване на по-малка част от тази, която е предвидена в условието за изключително или почти изключително право. Критерият AEC цели да установи дали също толкова ефективният като предприятието с господстващо положение конкурент, който има разходи като неговите, може въпреки това в дадения случай да покрива своите разходи.

   Дори да се предположи, че за доказването на евентуални антиконкурентни последици от изключителните отстъпки е необходимо да се преценят обстоятелствата по случая, все пак не е било нужно те да бъдат доказвани посредством критерия AEC. Този критерий позволява само проверка на хипотезата за създадена невъзможност за достъп до пазар, а не да се отхвърли вероятността достъпът до този пазар да бъде затруднен. Действително, отрицателният резултат би означавал, че икономически е невъзможно за даден също толкова ефективен конкурент да си осигури спорната част от търсенето на клиента. Всъщност, за да предложи на клиента обезщетение за загубата на изключителната отстъпка, този конкурент ще бъде принуден да продава изделията си на цена, която не би му позволила да покрива дори своите разходи. Положителният резултат обаче би означавал само че също толкова ефективният конкурент е в състояние да покрива своите разходи. Това обаче не означава, че не е налице ефект на отстраняване. В действителност естеството на схемата на изключителни отстъпки запазва способността си да затрудни достъпа до пазара на конкурентите на предприятието с господстващо положение, дори този достъп да е икономически възможен.

   (вж. точки 141, 146 и 150)

8.  В областта на конкуренцията практиките, наричани „голи ограничения“, които се състоят в предоставянето при определени условия на плащания на клиентите на предприятието с господстващо положение, за да забавят, отменят или ограничат по един или друг начин търговията с някои изделия на даден конкурент, могат да затруднят достъпа на този конкурент до пазара и засягат структурата на конкуренцията. Прилагането на всяка от тези практики представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО.

   Най-напред, отстраняващият ефект не възниква само когато за конкурентите е създадена невъзможност за достъп до пазара, но и когато този достъп е затруднен. По-нататък, с оглед на прилагането на член 82 ЕО доказването на антиконкурентни цел и последици в зависимост от случая могат да се смесват. Ако е доказано, че поведението на предприятие с господстващо положение има за цел да ограничи конкуренцията, това поведение би могло също да има подобен резултат. Предприятие с господстващо положение преследва антиконкурентна цел, когато целенасочено възпрепятства търговията с изделия, снабдени с друго изделие на определен конкурент, тъй като единственият интерес, който то може да има от това, е да навреди на този конкурент.

   Накрая, предприятието с господстващо положение носи особена отговорност да не нанася вреди на ефективната и ненарушена конкуренция в общия пазар посредством поведение, което е чуждо на основаната на качествата конкуренция. Предлагането обаче на плащания на клиенти срещу въвеждането на ограничения в търгуването с изделия, снабдени с други изделия на определен конкурент, явно не се отнася към основана на качествата конкуренция.

   Квалифицирането на дадено „голо“ ограничение като злоупотреба зависи единствено от способността да бъде ограничена конкуренцията, поради което не изисква да бъдат доказвани конкретни последици върху пазара, нито наличието на причинно-следствена връзка.

   (вж. точки 198, 201—207 и 212)

9.  В областта на конкуренцията, за да се обоснове компетентността на Комисията с оглед на международното публично право, достатъчно е да се установят квалифицираните последици от практиките, представляващи злоупотреба (които са непосредствени, съществени и предвидими) или да се установи прилагането на тези практики в Европейското икономическо пространство (ЕИП). Това всъщност са алтернативни, а не кумулативни способи.

   Комисията не е длъжна да доказва наличието на конкретни последици, за да обоснове своята компетентност с оглед на международното публично право. Не би могло да се счита, че Комисията трябва да се ограничи с преследването и санкционирането на злоупотребите, които са достигнали до очаквания резултат и при които е била осъществена заплахата, насочена към функционирането на конкуренцията.

   За да се разгледа дали последиците от практиките на злоупотреба в Съюза са съществени, няма основание да бъдат разглеждани поотделно различните прояви от поведението, които са част от едно и също продължавано нарушение. Напротив, достатъчно е единното нарушение, разгледано в неговата цялост, да може да породи съществени последици. Не може на предприятията да се позволи да се отклоняват от прилагането на правилата на конкуренцията, като съчетават редица прояви на поведение, преследващи една и съща цел, всяка от които поотделно не може да породи съществени последици в рамките на Съюза, но които в своята съвкупност могат да породят такива последици.

   Измененията в структурата на пазара следва също да се имат предвид, когато се определя дали в рамките на ЕИП са налице съществени последици. В този контекст не само възпрепятстването на конкурент може да има въздействие върху структурата на конкуренцията в общия пазар, но такова въздействие може да има в рамките на общия пазар и поведението, което би могло да отслаби единствения значим конкурент на предприятието с господстващо положение в световен мащаб. Поради това възможните последици от поведението на предприятието с господстващо положение, състоящо се в блокиране в световен мащаб на достъпа на неговия конкурент до най-важните канали за продажба, трябва да се разглеждат като съществени поради възможните последици за структурата на ефективната конкуренция в рамките на общия пазар.

   Осъществяването на разглежданите практики в рамките на Съюза е достатъчно, за да обоснове компетентността на Комисията от гледна точка на международното публично право. В случай че злоупотребата с господстващо положение се състои в предоставянето на финансов стимул, за да се подтикне даден клиент на предприятието с господстващо положение да отсрочи в световен мащаб пускането на пазара на определено изделие, снабдено с друго изделие от конкурент на това предприятие, и ако условието, с което са били обвързани предоставените от същото предприятие плащания, е трябвало да бъде приложено от клиента в целия свят, включително в ЕИП, в такъв случай не би било естествено да се вземе предвид прилагането на разглежданите практики само от предприятието с господстващо положение. Напротив, следва да се вземе предвид и тяхното прилагане от страна на неговия клиент. Поради това обстоятелството, че клиентът на предприятието с господстващо положение се е въздържал в определен период от продажби на дадено изделие в ЕИП, следва да се счита за прилагане на „голото“ ограничение.

   (вж. точки 236, 243, 244, 251, 252, 268, 270, 273—275, 301 и 305—307)

10.  В рамките на административно производство в областта на конкуренцията по член 12 от Регламент № 773/2004 относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 ЕО и 82 ЕО предприятието, до което Комисията е изпратила изложение на възраженията, губи правото да развие доводите си в устен вид, ако не е поискало това в срока, който му е определен за подаване на писмено становище.

    (вж. точки 323—326)

11.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 350—357 и 623)

12.  В областта на конкуренцията Комисията следва да вземе решение за начина, по който иска да проведе разследването по отнасяща се до конкуренцията преписка и да реши кои документи е необходимо да събере, за да получи достатъчно пълна картина по случая. Затова тя не трябва да бъде задължавана да се снабдява с максимален брой документи, за да бъде уверена, че ще получи всички възможни оневиняващи данни.

    При отправено до Комисията искане да се снабди с определени документи, тя има право на преценка, когато се произнася дали следва да се снабди с тези документи. Страните по дадено производство не разполагат с безусловно право, съгласно което Комисията трябва да се снабди с определени документи, тъй като само Комисията може да приема решения относно начина на провеждане на разследването по дадена преписка.

    При определени обстоятелства е възможно Комисията да бъде задължена да се снабди с документи по искане на разследваното предприятие. Все пак подобно задължение за Комисията трябва да се ограничи до случаите на изключителни обстоятелства.

    Във връзка с това е необходимо да се търси равновесие между, от една страна, задължението на Комисията за надлежно и безпристрастно разследване по дадена преписка, и от друга страна, нейното правомощие да вземе решение относно начина на провеждане на проверките и използването на нейните ресурси за ефикасно осигуряване на спазването на правото на конкуренцията.

    Поради това задължението на Комисията за снабдяване с документи по искане на предприятието следва да бъде обвързано, освен с изискването за подадено от предприятието в хода на административната процедура искане в този смисъл, и със следните поне четири кумулативни изисквания.

    Първо, подобно задължение се обуславя от това да е на практика невъзможно за съответното предприятие да се снабди самò със съответните документи или да ги предостави на Комисията. Следователно засегнатото предприятие трябва да докаже, че е предприело всички стъпки, за да се снабди със съответните документи и/или да получи разрешение да ги използва при проверката на Комисията.

    Второ, съответното предприятие следва да идентифицира възможно най-точно документите, с които иска да се снабди Комисията, което предполага сътрудничеството на това предприятие.

    Трето, задължението на Комисията да се снабди с документи по искане на разследвано в рамките на проверка предприятие зависи от условието тези документи да имат потенциално съществено значение за защитата на предприятието. Комисията е свободна да прецени доколко те заслужават тя да се снабди с тях, при което може например да отхвърли дадено искане с мотива, че евентуалните оневиняващи данни се отнасят до въпроси, които не са централни по отношение на необходимите за доказването на нарушението изводи.

    Четвърто, Комисията може по-конкретно да отхвърли дадено искане, ако обемът на съответните документи е непропорционален спрямо значението, което документите могат да имат в рамките на проверката. Във връзка с това Комисията може евентуално да вземе предвид обстоятелството, че получаването и анализът на съответните документи могат да забавят съществено разследването по преписката. Комисията е в правото си, от една страна, да потърси равновесие между обема на поисканите документи и забавянето, което тяхното получаване и проучване би могло да предизвика по отношение на разследването по преписката, и от друга страна, степента на тяхната евентуална релевантност за защитата на предприятието.

    (вж. точки 360—362, 371, 373—378, 380 и 382)

13.  В областта на конкуренцията, при схема на изключителни отстъпки и при липсата на формално условие за изключителни права, Комисията не нарушава принципа на правна сигурност, когато взема под внимание прогнозите на клиент на предприятието с господстващо положение, доколкото тези прогнози не са нереалистични, за да установи присъщото за това предприятие поведение.

    (вж. точки 521—523 и 525)

14.  В рамките на административно производство в областта на конкуренцията съгласно член 19, параграф 1 от Регламент № 1/2003 Комисията може да снеме обяснения от всички физически или юридически лица, които се съгласят да им бъдат снети обяснения, с цел да събере информация, свързана с предмета на разследването. Член 3 от Регламент № 773/2004 относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО обвързва проведените на основание на цитираната разпоредба изслушвания със спазването на определени формалности.

    Въпреки това приложното поле на тези разпоредби не покрива всички разговори, които са свързани с предмета на провеждано от Комисията разследване. Всъщност трябва да се различават осъществяваните от Комисията формални изслушвания за снемане на обяснения в съответствие с тези разпоредби от неформалните разговори.

    Комисията има свобода на преценка да реши дали да приложи спрямо даден разговор формалните изисквания на член 3 от Регламент № 773/2004. По този начин тези разпоредби не са приложими към всеки разговор, отнасящ се до предмета на разследването, а само до такъв, при който Комисията иска да събере както уличаващи, така и оневиняващи данни, на които тя да може да се позове като на доказателства в заключителното решение по разследването.

    Ако в своето решение Комисията реши да използва предоставено ѝ при неформален разговор уличаващо обстоятелство, тя трябва да го направи достъпно за предприятията, които са адресати на изложението на възраженията, като евентуално състави за целта писмен документ, който да бъде приобщен към материалите по преписката.

    Въпреки това Комисията може да използва предоставена ѝ при неформален разговор информация по-специално за да получи по-солидни доказателства и без да разкрива на съответното предприятие тази информация.

    Принципът на добра администрация може в зависимост от конкретните обстоятелства по случая да задължи Комисията да предостави показанията, които е събрала при срещи или телефонни разговори. Във връзка с това наличието на задължение за Комисията да предоставя данните, които е събрала при срещи или телефонни разговори, както и естеството и обхватът на подобно задължение зависят от съдържанието на тези данни. В рамките на преписката, до която имат достъп засегнатите предприятия, Комисията е длъжна да изготвя съответстващи документи за свързаните с предмета на разследването съществени аспекти. Този извод се отнася за всички обстоятелства с определено значение, които са обективно свързани с предмета на разследването, независимо от техния уличаващ или оневиняващ характер.

    (вж. точки 613—617, 619 и 620)

15.  В областта на конкуренцията не е необходимо да се въвежда общо правило, съгласно което изявлението на предприятие, явяващо се трето лице, за конкретното поведение на предприятие с господстващо положение, не може изобщо да бъде достатъчно за самостоятелното доказване на обстоятелствата, които представляват нарушение на член 82 ЕО. Установяването на общо правило е изключение от принципа на свобода при събиране на доказателствата. В случая с предприятие, което заявява, че е участвало в противоречащ на член 81 ЕО картел, подобно правило е обосновано, тъй като разследвано предприятие или предприятие, което се е разкрило пред Комисията, за да получи намаляване или освобождаване от налагането на глоба, би могло да омаловажи своята отговорност за нарушението, изтъквайки отговорността на други предприятия.

    Положението е различно при изявления на предприятие, което е трето лице и всъщност е свидетел. Когато не изглежда предприятието — трето лице, да има някакъв интерес от неоснователно обвиняване на предприятието с господстващо положение, заявлението на предприятието — трето лице, би могло поначало да е достатъчно самò по себе си за доказването на съществуващо нарушение.

    (вж. точки 722—725)

16.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 1564—1591)

17.  Вж. текста на решението.

    (вж. точка 1598)

18.  Що се отнася до това дали дадено нарушение на правилата на конкуренцията е извършено умишлено или по небрежност и поради това може да бъде санкционирано с глоба по силата на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, това условие е изпълнено, когато съответното предприятие не може да не осъзнава антиконкурентния характер на поведението си, независимо дали знае, че нарушава правилата на Договора в областта на конкуренцията.

    Дадено предприятие осъзнава антиконкурентния характер на поведението си, когато е запознато с материалноправни обстоятелства, обосноваващи както констатацията за наличие на господстващо положение на съответния пазар, така и преценката на Комисията за злоупотреба с това положение.

    Доколкото съдилищата на Съюза са осъждали многократно прилагането от предприятия с господстващо положение на практики, които се състоят в предоставянето на финансови стимули в зависимост от изпълнението на условия за изключителни права, и доколкото не може да се счита за ново квалифицирането като злоупотреба на практиките, наричани „голи ограничения“, предприятие с господстващо положение, което прилага подобни практики, не може да не съзнава антиконкурентния характер на своето поведение.

    Когато се установи, че предприятие с господстващо положение е приложило обща антиконкурентна стратегия и се е опитало да прикрие антиконкурентното естество на своето поведение в отношенията си с определени предприятия, може да се приеме, че то е извършило нарушението най-малкото по небрежност.

    (вж. точки 1601—1603)

19.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 1609—1612 и 1643)

20.  Вж. текста на решението.

    (вж. точки 1614, 1615 и 1619)

21.  Съгласно член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 при определяне на размера на глобата се взема предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението. В това отношение конкретното въздействие на нарушението върху пазара поначало не е задължителен елемент, а само един от многото релевантни елементи за преценката на тежестта на нарушението и за определянето на размера на глобата. Освен това обстоятелствата, свързани с целта на дадено поведение, биха могли да имат по-голямо значение при определянето на размера на глобата, отколкото тези, които се отнасят до резултатите от това поведение.

    При определянето на дела от стойността на продажбите, определен в зависимост от тежестта на нарушението в съответствие с точка 22 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003, Комисията не е задължена да взема предвид липсата на конкретно въздействие като смекчаващо обстоятелство, щом този дял е обоснован с оглед на други обстоятелства, способни да повлияят на определянето на тежестта на нарушението.

    Ако обаче Комисията счете за подходящо да вземе предвид конкретното отражение на нарушението върху пазара, за да увеличи този дял, тя трябва да представи конкретни, достоверни и достатъчни улики, които позволяват да се прецени действителното въздействие, което нарушението е могло да има по отношение на конкуренцията на посочения пазар.

    (вж. точки 1622, 1624 и 1625)