РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)
12 юли 2011 година
Дело T-80/09 P
Европейска комисия
срещу
Q
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Насрещна жалба — Психически тормоз — Член 12а от Правилника — Съобщение за политиката относно психическия тормоз в Комисията — Задължение на администрацията за съдействие — Член 24 от Правилника — Обхват — Искане за съдействие — Привременни мерки за дистанциране — Задължение за полагане на грижа — Отговорност — Искане за обезщетение — Пълен съдебен контрол — Условия за упражняване — Доклад за развитие на кариерата — Жалба за отмяна — Правен интерес“
Предмет: Жалба за отмяна на Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 9 декември 2008 г. по дело Q/Комисия (F-52/05, Сборник СПС, стр. I-А-1-409 и II-А-1-2235)
Решение: Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 9 декември 2008 г. по дело Q/Комисия (F-52/05, Сборник СПС, стр. I-А-1-409 и II-А-1-2235), доколкото в точка 2 от диспозитива Комисията е осъдена да заплати на Q обезщетение в размер на 500 EUR, както и сумата от 15 000 EUR, присъдена като обезщетение за неимуществените вреди, които Q е претърпяла вследствие на твърдяното закъснение, с което е образувано административното разследване, и доколкото, за да отхвърли жалбата в първоинстанционното производство в останалата ѝ част в точка 3 от диспозитива, Съдът на публичната служба се произнася в точки 147—189 от мотивите по „оплакването за психически тормоз, повдигнато от [Q]“ и в точка 230 от мотивите постановява, че липсва основание за произнасяне по същество по искането за отмяна на докладите за развитие на кариерата на Q, изготвени съответно за периодите от 1 януари до 31 октомври и от 1 ноември до 31 декември 2003 г. Отхвърля основната жалба и насрещната жалба в останалата им част. Връща делото на Съда на публичната служба, за да се произнесе по искането за отмяна на посочените по-горе доклади за развитие на кариерата, както и по сумата, която Комисията дължи на Q само за неимуществените вреди, настъпили вследствие на отказа ѝ да вземе привременна мярка за дистанциране. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Допустимост — Правни въпроси — Контрол върху носенето на извъндоговорна отговорност от Съюза
(член 225 A ЕО; член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда)
2. Длъжностни лица — Жалба — Процедурна уредба — Член 236 ЕО и членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица
(член 236 ЕО; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Правилник — Цел — Установяване на взаимни права и задължения между институциите и длъжностните им лица
(Правилник за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Незаконосъобразност — Понятие — Разграничение между режима на отговорност на Съюза по отношение на неговите длъжностни лица и общия режим на отговорност на Съюза и държавите членки в случай на нарушение на правото на Съюза
(член 288, втора алинея ЕО)
5. Длъжностни лица — Жалба — Неограничена компетентност — Обхват — Граници
(член 24, член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Условия — Обхват
(член 24, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Искане въз основа на задължението на администрацията да поправи вреда, причинена на длъжностно лице от трето лице — Допустимост — Условие — Задължение искането да се предяви предварително пред националните юрисдикции
(член 12а, параграф 3, член 24, втора алинея и член 91 от Правилника за длъжностните лица)
8. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Приложно поле — Обхват — Съдебен контрол — Граници
(член 24, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)
9. Длъжностни лица — Организация на службите — Назначаване на персонала — Преназначаване — Право на преценка на администрацията — Граници — Интерес на службата — Зачитане на съответствието между длъжност и степен
(член 7, параграф 1 и член 24, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)
10. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Обхват
(член 24, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)
11. Производство — Липса на абсолютни процесуални предпоставки — Служебно разглеждане от съда — Спазване на принципа на състезателност
(член 113 от Процедурния правилник на Общия съд; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
12. Длъжностни лица — Жалба — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Решения, приети въз основа на доклад от разследване след провеждане на процедура по член 86 от Правилника — Подготвителен акт — Изключване
(член 24 и член 86, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица; член 3 от приложение IX)
13. Длъжностни лица — Жалба — Компетентност на Съда на публичната служба — Разглеждане на условията за допустимост
14. Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес — Преценка към момента на предявяването на иска или подаването на жалбата — Последващо отпадане на правния интерес — Липса на основание за произнасяне
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
15. Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес — Жалба за отмяна на доклад за развитие на кариерата — Длъжностно лице, пенсионирано поради трайна пълна инвалидност по време на съдебното производство — Запазване на правния интерес — Граници
(членове 53, 78, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; членове 13—15 от приложение VIII)
16. Съд — Съдебни решения — Тълкуване на правните норми
1. От член 225 А от Договора за ЕО и от член 11, параграф 1 от приложение I към Статута на Съда следва, че жалба може да се опира само на основания, свързани с нарушаване на правни норми, като е изключена всяка преценка на фактите.
Следователно в производството по обжалване пред Общия съд е допустимо позоваване на нарушение на условието за носене на извъндоговорна отговорност от Съюза, свързано с наличието на неправомерно поведение.
(вж. точки 24, 25, 27 и 28)
Позоваване на: Съд — 4 юли 2000 г., Bergaderm и Goupil/Комисия, C-352/98 P, Recueil, стр. I-5291, точки 43 и 44; Общ съд — 12 март 2008 г., Rossi Ferreras/Комисия, T-107/07 P, Сборник СПС, стр. I-Б-1-5 и II-Б-1-31, точка 29 и цитираната съдебна практика; 10 декември 2008 г., Nardone/Комисия, T-57/99, Сборник СПС, стр. I-А-2-83 и II-А-2-505, точки 162—164
2. Когато спор за поправяне на вреди между длъжностно лице и институция, на която то е или е било подчинено, произтича от служебното правоотношение между заинтересованото лице и институцията, той попада в приложното поле на член 236 ЕО и на членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица, а що се отнася по-специално до неговата допустимост — е извън приложното поле както на член 235 ЕО и член 288, втора алинея ЕО, така и на член 46 от Статута на Съда.
(вж. точка 40)
Позоваване на: Общ съд — 26 юни 2009 г., Marcuccio/Комисия, T-114/08 P, Сборник СПС, стр. I-Б-1-53 и II-Б-1-313, точка 12 и цитираната съдебна практика
3. Самият Правилник за длъжностните лица е самостоятелен инструмент, който има за единствена цел да уреди правоотношенията между институциите и длъжностните им лица чрез установяване на взаимни права и задължения. По този начин в отношенията между институциите и длъжностните им лица Правилникът създава равновесие на взаимни права и задължения, което не трябва да се нарушава нито от институциите, нито от длъжностните лица. Основната цел на равновесието на взаимните права и задължения е да запази отношението на доверие, което трябва да съществува между институциите и длъжностните им лица, за да се гарантира на европейските граждани доброто изпълнение на възложените на институциите задачи от общ интерес.
(вж. точка 41)
Позоваване на: Съд — 31 май 1988 г., Rousseau/Сметна палата, 167/86, Recueil, стр. 2705, точка 13; 6 март 2001 г., Connolly/Комисия, C-274/99 P, Recueil, стр. I-1611, точки 44—47; Общ съд — 18 април 1996 г., Kyrpitsis/ИСК, T-13/95, Recueil FP, стр. I-A-167 и II-503, точка 52; 22 февруари 2006 г., Adam/Комисия, T-342/04, Recueil FP, стр. I-A-2-23 и II-A-2-107, точка 34
4. В споровете, които се отнасят до отношенията между институциите и длъжностните им лица, право на обезщетение се признава, когато са изпълнени три условия, а именно неправомерност на поведението, за което се упрекват институциите, наличие на действителна вреда и наличие на причинно-следствена връзка между поведението и претендираната вреда.
По отношение на условието за неправомерност на поведението не се прилага изискването да е установено достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти. Всъщност то се отнася само до извъндоговорната отговорност на Общността съгласно член 288, втора алинея ЕО и до отговорността на държавите членки за нарушение на общностното право. За разлика от това в споровете, свързани с отношенията между институциите и длъжностните им лица, самото установяване на неправомерност е достатъчно, за да се приеме за изпълнено първото от посочените три условия.
Всъщност разликата между, от една страна, условията за носене на отговорност от Общността за вредите, претърпени от нейните длъжностни лица и бивши длъжностни лица поради нарушение на предвидените в Правилника разпоредби, и от друга страна, условията, които уреждат отговорността на Общността по отношение на трети лица поради нарушение на други разпоредби от общностното право, е обоснована с оглед на равновесието на правата и задълженията, което Правилникът специално установява в отношенията между институциите и длъжностните им лица, за да се гарантира на европейските граждани доброто изпълнение на възложените на институциите задачи от общ интерес.
(вж. точки 42—45)
Позоваване на: Общ съд — 9 февруари 1994 г., Latham/Комисия, T-82/91, Recueil FP, стр. I-A-15 и II-61, точка 72; 24 април 2001 г., Pierard/Комисия, T-172/00, Recueil FP, стр. I-A-91 и II-429, точка 34; 12 септември 2007 г., Combescot/Комисия, T-249/04, Сборник СПС, стр. I-А-2-181 и II-А-2-1219, точка 49
5. Второто изречение от член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица се основава на първото изречение, така че първата разпоредба предоставя неограничена компетентност на съда на Съюза само в случай на спор относно законосъобразността на акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника.
Следователно, когато е сезиран от лице, за което се прилага Правилникът, с жалба във връзка със законосъобразността на акт с неблагоприятни за лицето последици, по силата на неограничената си компетентност Съдът на публичната служба може, дори служебно, да присъди обезщетение на това лице само ако с него се цели поправяне на вредите, които лицето е претърпяло поради незаконосъобразността на акта с неблагоприятни последици, предмет на жалбата, или най-малкото на вредите, произтичащи от незаконосъобразността, която е тясно свързана с този акт.
В това отношение не може да има тясна връзка между, от една страна, искането за съдействие на основание член 24 от Правилника, в което се посочва, че ръководителите на заинтересованото лице са упражнили психически тормоз, и от друга страна, мълчаливия отказ по това искане и по искането за обезщетение за неизпълнение на задължението за полагане на грижа от страна на съответната институция. Всъщност, макар деянията, посочени в искането за съдействие, да трябва да се разглеждат като действия, за които носят отговорност извършителите им, не е такъв случаят с мълчаливия отказ, за който носи отговорност съответната институция. Служебното нарушение от страна на институцията обаче е извършено преди мълчаливия отказ, поради което не може да се приеме, че то се намира в тясна връзка с този отказ.
При тези условия Съдът на публичната служба не може, без да наруши членове 90 и 91 от Правилника, да се произнесе по въпроса дали някои от посочените в искането за съдействие деяния, разглеждани в тяхната цялост, могат да бъдат квалифицирани като служебно нарушение на институцията, вследствие на което жалбоподателят е претърпял подлежащи на обезщетение неимуществени вреди.
(вж. точки 58, 63 и 71—73)
Позоваване на: Съд — 14 декември 2006 г., Meister/СХВП, C-12/05 P, непубликувано в Recueil, точки 112—116; 20 май 2010 г., Gogos/Комисия, C-583/08 P, Сборник, стр. I-4469, точки 49—53; Общ съд — 1 декември 1994 г., Schneider/Комисия, T-54/92, Recueil FP, стр. I-A-281 и II-887, точка 49 и цитираната съдебна практика; Ditterich/Комисия, T-79/92, Recueil FP, стр. I-A-289 и II-907, точка 37 и цитираната съдебна практика
6. Целта на предвиденото в член 24, първа алинея от Правилника за длъжностните лица задължение за съдействие е да осигурява защита на длъжностните лица от институцията срещу действия на трети лица, а не срещу актове на самата институция, контролът върху които се урежда от други разпоредби на Правилника. Макар член 24, първа алинея от Правилника да е замислен преди всичко с цел закрила на длъжностните лица от посегателства и лошо отношение от страна на трети лица, той налага и задължение на администрацията за съдействие, когато виновният за посочените в тази разпоредба действия е друго длъжностно лице.
(вж. точка 66)
Позоваване на: Съд — 14 юни 1979 г., V./Комисия, 18/78, Recueil, стр. 2093, точка 15; 17 декември 1981 г., Bellardi-Ricci и др./Комисия, 178/80, Recueil, стр. 3187, точка 23; 25 март 1982 г., Munk/Комисия, 98/81, Recueil, стр. 1155, точка 21; Общ съд — 9 март 2005 г., L/Комисия, T-254/02, Recueil FP, стр. I-A-63 и II-277, точка 85 и цитираната съдебна практика
7. Допустимостта на искането за обезщетение, предявено от длъжностно лице на основание член 24, втора алинея от Правилника за длъжностните лица, е подчинена на условието да бъдат изчерпани националните правни средства за защита, доколкото те гарантират по ефективен начин защитата на заинтересованите лица и могат да доведат до поправяне на твърдяната вреда.
В това отношение въведеният с посочената разпоредба специален режим на невиновна отговорност се основава на задължението на администрацията да закриля здравето и безопасността на своите длъжностни лица и служители от посегателства или лошо отношение от страна на трети лица или други длъжностни лица, на които те могат да бъдат подложени при изпълнението на служебните си задължения, и които по-специално се проявяват под формата на психически тормоз по смисъла на член 12а, параграф 3 от Правилника.
(вж. точки 67 и 68)
Позоваване на: Съд — 5 октомври 2006 г., Schmidt-Brown/Комисия, C-365/05 P, непубликувано в Recueil, точка 78; Общ съд — 26 октомври 1993 г., Caronna/Комисия, T-59/92, Сборник, стр. II-1129, точки 25 и 68; L/Комисия, посочено по-горе, точка 148 и цитираната съдебна практика, както и точки 143—146 и 147—153
8. По силата на задължението за съдействие по член 24, първа алинея от Правилника за длъжностните лица при наличие на инцидент, несъвместим с реда и спокойствието в рамките на службата, администрацията трябва да се намеси с цялата необходима енергичност и да отговори с полагаемата се бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая, за да установи фактите и да изведе, след като се е запознала с тях, подходящите последици. За тази цел е достатъчно длъжностното лице, което иска закрила от своята институция, да представи и най-малкото доказателство за наличие на посегателствата, на които твърди, че е подложено. Когато са налице подобни доказателства, администрацията следва да вземе подходящи мерки, и по-специално да започне административно разследване, за да установи със съдействието на жалбоподателя обстоятелствата в основата на жалбата, в противен случай тя не може да вземе окончателно становище, по-специално относно това дали жалбата трябва да бъде оставена без разглеждане, или трябва да се образува дисциплинарно производство, а при необходимост — дали следва да се вземат дисциплинарни мерки.
Освен това, когато длъжностно лице сезира администрацията с искане за съдействие на основание член 24, първа алинея от Правилника, по силата на наложеното ѝ с този член задължение за закрила тя е длъжна също да вземе подходящите превантивни мерки като преназначаване на друга длъжност или временно преместване на потърпевшия, за да го защити от многократното осъществяване на критикуваното поведение през целия период, необходим за провеждане на административното разследване. В съответствие с целта им за закрила такива мерки не могат да се обуславят от наличието на свободна длъжност в службите.
Всъщност под контрола на съдилищата на Съюза администрацията разполага с широко право на преценка при избора на мерки — както временни, така и окончателни — които трябва да бъдат взети съгласно член 24 от Правилника. Контролът на съдилищата на Съюза се ограничава до въпроса дали съответната институция се е придържала към разумните граници и не е упражнила по явно неправилен начин правото си на преценка.
(вж. точки 84—86 и 92)
Позоваване на: Съд — 11 юли 1974 г., Guillot/Комисия, 53/72, Recueil, стр. 791, точки 3, 12 и 21; 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, Recueil, стр. 99, точки 15 и 16; 9 ноември 1989 г., Katsoufros/Съд, 55/88, Recueil, стр. 3579, точка 16; 12 ноември 1996 г., Ojha/Комисия, C-294/95 P, Recueil, стр. 5863, точки 40 и 41 и цитираната съдебна практика; Общ съд — 5 декември 2000 г., Campogrande/Комисия, T-136/98, Recueil FP, стр. I-A-267 и II-1225, точка 55; L/Комисия, посочено по-горе, точка 84 и цитираната съдебна практика
9. Решенията за преназначаване на друга длъжност в интерес на службата, взети на основание член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, имат за цел доброто функциониране на службата, дори когато са обосновани от вътрешни трудности във взаимоотношенията, и следователно попадат в обхвата на широкото право на преценка на институциите при организацията на техните служби с оглед на възложените им задачи и при назначаването на персонала на тяхно разположение с оглед на изпълнението на тези задачи, при условие че тези назначения се извършват при съблюдаване на съответствието между длъжност и степен.
(вж. точка 92)
Позоваване на: Ojha/Комисия, посочено по-горе, точки 40 и 41 и цитираната съдебна практика
10. Задължението за съдействие по член 24, първа алинея от Правилника за длъжностните лица налага на администрацията да отговори с необходимата бързина с оглед на обстоятелствата по случая, по-специално като проведе административно разследване, за да установи със сътрудничеството на жалбоподателя обстоятелствата в основата на жалбата. Това обаче не изключва възможността обективни причини, които по-специално могат да се дължат на свързани с разследването организационни нужди, да обосноват срок за образуване на посоченото разследване.
(вж. точка 105)
Позоваване на: Campogrande/Комисия, посочено по-горе, точки 42, 53 и 56
11. Съгласно член 113 от Процедурния правилник на Общия съд този съд може по всяко време да се произнесе служебно по липсата на абсолютни процесуални предпоставки.
В това отношение, тъй като условията за допустимост на жалба на основание членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица са абсолютни процесуални предпоставки, съдът на Съюза е длъжен при необходимост да ги разгледа служебно, при условие че предварително е поканил страните да представят становищата си.
(вж. точки 129 и 130)
Позоваване на: Съд — 17 декември 2009 г., Réexamen M/EMEA, C-197/09 RX-II, Сборник, стр. I-12033, точка 57 и цитираната съдебна практика; Общ съд — 8 юни 2009 г., Krcova/Съд, T-498/07 P, Сборник СПС, стр. I-Б-1-35 и II-Б-1-197, точка 52 и цитираната съдебна практика
12. Що се отнася до процедура по разследване, проведена съгласно член 86, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица, при произнасяне по искането за съдействие на длъжностно лице на основание член 24 от Правилника окончателното решение на органа по назначаването, взето въз основа на доклада от разследването, слага край на разследването, както следва от член 3 от приложение IX към Правилника. Правното положение на длъжностното лице е засегнато от момента на вземането на решение.
В това отношение, доколкото в него е направено позоваване на заключението от доклада от административното разследване, който е приключен след мълчаливия отказ по искането за съдействие и в рамките на който твърденията на заинтересованото длъжностно лице са били подробно разгледани, окончателното решение на органа по назначаването трябва да се разглежда не като решение, с което само се потвърждава мълчаливият отказ, а като заместващо го решение след преразглеждане на положението от страна на администрацията.
(вж. точки 137 и 138)
Позоваване на: Guillot/Комисия, посочено по-горе, точки 21, 22 и 36; Съд — 1 юни 1983 г., Seton/Комисия, 36/81, 37/81 и 218/81, Recueil, стр. 1789, точки 29—31; L/Комисия, посочено по-горе, точка 123; Общ съд — 25 октомври 2007 г., Lo Giudice/Комисия, T-154/05, Сборник СПС, стр. I-А-2-203 и II-А-2-1309, точки 47 и 48
13. Съдът на Съюза не може да бъде упрекнат, че е направил фактически констатации в рамките на служебното разглеждане на условията за допустимост на искане за обезщетение, което му е отправено в рамките на такова производство по обжалване, след като те произтичат от материалите по делото, които страните му предоставят, за да се произнесе по тяхното искане.
(вж. точка 150)
14. За да може лице, което попада в приложното поле на Правилника, в производство по обжалване по членове 90 и 91 от посочения правилник да има право да иска отмяната на акт с неблагоприятни за него последици по смисъла на член 90, параграф 2, към момента на подаване на жалбата то трябва да има възникнал и все още съществуващ, достатъчно съществен интерес от отмяната на този акт, като такъв интерес съществува, когато искането за отмяна може чрез резултата си да му донесе полза. Като условие за допустимост правният интерес на жалбоподателя трябва да се преценява към момента на подаване на жалбата. Въпреки това, за да може лице, за което се прилага Правилникът, да продължи да поддържа жалба за отмяна на решение на органа по назначаването, то трябва да запази своя личен интерес от неговата отмяна. В този смисъл, ако правният интерес престане да съществува, отпада основанието за произнасяне по същество по жалбата.
(вж. точка 156)
Позоваване на: Общ съд — 24 април 2001 г., Torre и др./Комисия, T-159/98, Recueil FP, стр. I-A-83 и II-395, точки 30 и 31 и цитираната съдебна практика; 28 юни 2005 г., Ross/Комисия, T-147/04, Recueil FP, стр. I-A-171 и II-771, точка 25 и цитираната съдебна практика; 29 ноември 2006 г., Agne-Dapper и др./Комисия и др., T-35/05, T-61/05, T-107/05, T-108/05 и T-139/05, Recueil FP, стр. I-A-2-291 и II-A-2-1497, точка 35 и цитираната съдебна практика
15. Що се отнася до правния интерес на длъжностно лице или на бивше длъжностно лице от отмяната на доклад за развитие на кариерата му, следва да се отбележи, на първо място, че посоченият доклад представлява ценностна оценка от преките ръководители как оценяваното длъжностно лице се справя с възложените му задачи и какво е неговото поведение в службата през съответния период, и че независимо от полезността си в бъдеще той представлява писмено и формално доказателство по отношение на качеството на извършената от длъжностното лице работа. Такова оценяване не е просто описание на изпълнените през съответния период задачи, а съдържа и оценка на човешките качества, които атестираното лице е проявило при упражняване на професионалната си дейност. Поради това всяко длъжностно лице разполага с право работата му да получи оценка, която да бъде извършена правилно и справедливо. Следователно в съответствие с правото на ефективна съдебна защита на длъжностното лице трябва във всички случаи да се признае право да обжалва засягащия го доклад за развитие на кариерата поради неговото съдържание или защото не е изготвен според предписаните в Правилника правила.
Освен това, след като длъжностно лице, за което комисията по инвалидност е признала, че страда от трайна пълна инвалидност и което се пенсионира автоматично по силата на членове 53 и 78 от Правилника, може да бъде възстановено на работа в институциите, то запазва интерес от това докладът за развитие на кариерата му да бъде изготвен справедливо, обективно и в съответствие с обичайния ред за оценяване. В това отношение общата разпоредба на член 53 от Правилника трябва да бъде тълкувана във връзка със специалните разпоредби на членове 13—15 от приложение VIII към същия правилник. В случай на възстановяване на работа посоченият доклад би бил от полза за развитието на длъжностното лице в рамките на неговата служба или на институциите на Съюза.
Положението може да е различно само в някои особени случаи, в които разглеждането на конкретното положение на длъжностното лице, за което е установено, че е в състояние на инвалидност, показва, че то няма да може един ден отново да възобнови изпълнението на служебните си задължения в институциите, например с оглед на заключенията на комисията по инвалидност, натоварена с разглеждане на състоянието му, от които следва, че довелото до инвалидност заболяване е с траен характер и че следователно изобщо няма да е необходим контролен медицински преглед, или с оглед на изявления на заинтересованото длъжностно лице, от които следва, че във всички случаи то няма повече да възобнови изпълнението на служебните си задължения в институцията.
(вж. точки 157—159)
Позоваване на: Ross/Комисия, посочено по-горе, точки 9 и 32; Съд — 22 декември 2008 г., Gordon/Комисия, C-198/07 P, Сборник, стр. I-10701, точки 43 и 51; Combescot/Комисия, посочено по-горе, точки 27 и 29
16. Тълкуването, което Съдът дава на норма от правото на Съюза, изяснява и уточнява, когато е необходимо, значението и обхвата на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на влизането ѝ в сила. Следователно така тълкуваната норма може и трябва да се прилага дори спрямо правоотношения, възникнали и установени преди решението на Съда, ако обаче са изпълнени условията, които позволяват отнасянето пред компетентните юрисдикции на спор относно прилагането на посочената норма. Предвид тези принципи ограничаването на действието на даденото от Съда тълкуване изглежда е изключение.
(вж. точка 164)
Позоваване на: Съд — 27 март 1980 г., Denkavit italiana, 61/79, Recueil, стр. 1205, точки 16 и 17; 11 август 1995 г., Roders и др., C-367/93—C-377/93, Recueil, стр. I-2229, точки 42 и 43