РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
25 ноември 2009 година
Дело F-1/09
Françoise Putterie-De-Beukelaer
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по атестиране — Оценяване на потенциала“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Putterie-De-Beukelaer иска, от една страна, отмяна на решението на Комисията от 30 септември 2008 г., с което се отхвърля административната ѝ жалба срещу решението на органа по назначаването от 27 март 2008 г., с което се обявява, че тя не е допусната до процедурата по атестиране за 2007 г., и от друга страна, отмяна на последното решение
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Обжалване на решението, с което се отхвърля административната жалба — Допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Процедура по атестиране — Административна жалба на кандидат, който не е допуснат до процедура по атестиране — Решение за отказ — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 43 от Правилника за длъжностните лица и член 10 от приложение XIII към него)
3. Длъжностни лица — Процедура по атестиране — Правила за провеждане в рамките на Комисията — Критерии за допускане — Потенциал на лицето да изпълнява функции от ниво административен асистент
(член 10, параграф 3 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Психически тормоз — Понятие — Доклад за развитието на кариерата, който съдържа напълно адекватни неблагоприятни оценки и преценки — Изключване
(член 12а от Правилника за длъжностните лица)
1. В случаите, в които освен отмяна на спорно решение длъжностно лице иска и отмяна на решението, с което се отхвърля неговата административна жалба, последното искане само по себе си е лишено от самостоятелно съдържание и всъщност се припокрива с искането, насочено срещу спорното решение. Същевременно обаче, дори и жалбата на длъжностното лице да се разглежда като насочена към отмяната на спорното решение, това обстоятелство не пречи то да излага искания, насочени единствено срещу решението, с което се отхвърля неговата административна жалба. Всъщност в противен случай длъжностно лице, което преценява, че административната му жалба не е била предмет на надлежно мотивирано становище от страна на органа по назначаването, би било лишено от възможността да оспори това пред общностния съд, докато именно решението, с което се отхвърля неговата административна жалба, е решението, с оглед на което то трябва да бъде в състояние да прецени основателността на позицията на администрацията по отношение на него и целесъобразността от обжалване по съдебен ред.
(вж. точки 32 и 42)
Позоваване на:
Съд — 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, Recueil, стр. 23, точка 8
Първоинстанционен съд — 10 юни 2004 г., Liakoura/Съвет, T‑330/03, Recueil FP, стр. I‑A‑191 и II‑859, точка 13
Съд на публичната служба — 15 декември 2008 г., Skareby/Комисия, F‑34/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 27, което е предмет на обжалване пред Общия съд, T‑91/09 P
2. Решение, с което се обявява, че длъжностното лице не е допуснато до процедурата по атестиране на основание член 10 от приложение XIII към Правилника, може да не бъде мотивирано. Всъщност, какъвто е случаят с решенията, взети във връзка с повишаването, органът по назначаване не е длъжен да мотивира решенията си пред кандидатите, които не са допуснати до процедурата по атестиране, а само решенията си за отхвърляне на административните жалби, подадени на основание член 90, параграф 2 от Правилника от тези кандидати, като се предполага, че мотивите на тези решения съвпадат с мотивите на решенията, срещу които са насочени административните жалби, така че обсъждането на мотивите на едните и на другите съвпада. Това задължение за мотивиране се разпростира в областта на атестирането, както и в областта на повишаването, само към обсъждане на законовите условия, на които правилникът и актовете за неговото прилагане подчиняват редовния характер на оспорваното решение.
(вж. точки 43, 44 и 51)
Позоваване на:
Съд — 9 декември 1993 г., Парламент/Volger, C‑115/92 P, Recueil, стр. I‑6549, точка 22; 30 октомври 1974 г, Grassi/Съвет, 188/73, Recueil, стр. 1099, точки 11—14
Първоинстанционен съд — 18 декември 1997 г., Delvaux/Комисия, T‑142/95, Recueil FP, стр. I‑A‑477 и II‑1247, точка 84; 14 юни 2001 г., McAuley/Съвет, T‑230/99, Recueil FP, стр. I‑A‑127 и II‑583, точка 51; 12 юли 2001 г., Schochaert/Съвет, T‑131/00, Recueil FP, стр. I‑A‑161 и II‑743, точка 19
3. Третото условие, на което е подчинено атестирането на длъжностните лица на Комисията по силата на член 5, параграф 1 от решението от 29 ноември 2006 г. на тази институция относно условията и реда за прилагане на атестационната процедура, във връзка с потенциала на лицето да изпълнява функции от ниво административен асистент, по никакъв начин не нарушава разпоредбите на Правилника, уреждащи атестационната процедура. Всъщност в това отношение посоченото решение само уточнява обхвата на условието, свързано със „[заслугите]“, записано в член 10, параграф 3 от приложение XIII към Правилника. Нещо повече, от последната разпоредба е видно, че щом като заслугите са едно от изискваните условия, за да бъде атестирано длъжностно лице, единствено упражняването на функциите в задоволителна за висшестоящите степен позволява на длъжностното лице да получи право на решение за атестиране.
Затова член 5, параграф 1 от решението от 29 ноември 2006 г. трябва, въпреки неговата формулировка, да се тълкува в смисъл, че се отнася само до функциите, съответстващи на упражняваните преди създаването на функционалната група на асистентите, от длъжностни лица от категория B, която впоследствие се преобразува в категория B*, считано от 1 май 2004 г. Освен това, в отсъствието на ясно определение на понятието „потенциал“ за поемане на функции от бившето ниво B*, е уместно да се приеме определение, което да обуславя проявяването на потенциала не само с ефективното изпълнение най-малко на същите задачи от предишното ниво B*, а също така и с начина, по който кандидатът за атестиране упражнява своите функции. Едно такова схващане за понятието „потенциал“ е в пълно съответствие с целите, преследвани от общностния законодател с атестационната процедура. В действителност атестацията позволява на длъжностните лица, които имат право на нея, да получат по-изгодни перспективи за кариера, ставайки избираеми за процедури за повишаване, които иначе биха били затворени за тях, и в крайна сметка да получат достъп до нива на отговорност и възнаграждение, в някои случаи сравними с тези на длъжностни лица, принадлежащи към функционалната група на администраторите. Следователно е нормално предлаганото от атестирането „премахване на ограниченията“ пред възможностите за повишаване, с които разполагат длъжностните лица, принадлежащи към предишните категории C и D, да се основава в определена степен на начина, по който заинтересованите лица изпълняват своята служба, и да не зависи изключително от естеството на възложените им задачи.
(вж. точки 59, 62 и 64—67)
4. Не би могло само по себе си да се приеме като признак за психически тормоз обстоятелството, че докладът за развитието на кариерата на длъжностното лице съдържа неблагоприятни оценки и преценки, щом като те изглеждат напълно адекватни от гледна точка на установимите доказателства, на които се основават.
(вж. точка 84)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 16 май 2006 г., Magone/Комисия, T‑73/05, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑107 и II‑A‑2‑85, точки 29 и 79