Определение на Съда (седми състав) от 15 декември 2010 г. — Agricola Esposito/Agenzia delle Entrate — Ufficio di Taranto 2

(Дело C‑492/09)

„Член 92, параграф 1, член 103, параграф 1 и член 104, параграф 3, втора алинея от Процедурния правилник — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директиви 2002/20/EО, 2002/21/EО и 2002/77/EО — Правителствена такса за разрешително — Частична недопустимост — Въпроси, отговорът на които не оставя място за никакво разумно съмнение“

1.                     Преюдициални въпроси — Допустимост — Запитване, в което не се предоставя никакво уточнение относно фактическия и нормативен контекст и в което не се излагат причините, обосноваващи отправянето на запитване до Съда (член 92, параграф 1 и член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда) (вж. точки 21—26, точка 1 от диспозитива)

2.                     Сближаване на законодателствата — Eлектронни съобщителни мрежи и услуги — Разрешително и нормативна рамка — Директиви 2002/20 и 2002/21 (Директиви 2002/20 и 2002/21 на Европейския парламент и на Съвета) (вж. точки 35, 36, 38 и 40—44, точка 2 от диспозитива)

Предмет

Преюдициално запитване — Commissione tributaria provinciale di Taranto — Тълкуване на член 9,параграф 1 от Директива 2002/21/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 108, стp. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195) и на членове 12 и 13 от Директива 2002/20/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 108, стp. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 183) — Налагане на правителствена такса за разрешително в случай на договор за телефонен абонамент — Такса, която не се прилага в случай на предплатена телефонна карта — Допустимост

Диспозитив

1)

Частта от четвъртия въпрос, свързана с Директива 2002/77/EО на Комисията от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги, както и шестият въпрос, са недопустими.

2)

Директива 2002/20/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешението) и Директива 2002/21/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) допускат такса като правителствената концесионна такса.