13.2.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 37/28

Жалба, подадена на 15 декември 2009 г. от Elf Aquitaine SA срещу решението, постановено от Първоинстанционния съд (седми състав) на 30 септември 2009 г. по дело T-174/05, Elf Aquitaine/Комисия

(Дело C-521/09 P)

2010/C 37/35

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Elf Aquitaine SA (представители: E. Morgan de Rivery и S. Thibault-Liger, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

Главни искания:

—

на основание член 256 ДФЕС и член 56 от Протокол № 3 относно Статута на Съда на Европейския съюз да се отмени изцяло решението на Общия съд от 30 септември 2009 г. по дело T-174/05, Elf Aquitaine SA срещу Комисията на Европейските общности;

—

да се уважат направените в първоинстанционното производство искания;

—

вследствие на това да се отменят член 1, буква г), член 2, буква в), член 3 и член 4, параграф 9 от Решение C(2004) 4876 окончателен на Комисията от 19 януари 2005 г. относно процедура за прилагане на член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/E-1/37.773 — МХОК);

—

при условията на евентуалност и предвид възможността за пълен съдебен контрол, да се отмени или намали на основание член 261 ДФЕС глобата от 45 милиона евро, наложена при условията на солидарност на Arkema SA и Elf Aquitaine с член 2, буква в) от посоченото по-горе решение на Комисията, поради наличието на посочената в шестте правни основания на настоящата жалба обективна неправилност на мотивите и изводите в решението на Общия съд по дело T-174/05;

—

при всички случаи да се осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски, включително направените от Elf Aquitaine в производството пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага шест правни основания в подкрепа на жалбата си.

С първото правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като не извежда всички последици от репресивния характер на санкциите по член 101 ДФЕС [81 ЕО]. Той твърди в частност, че Общият съд неправомерно отказва да приложи спрямо него презумпцията за невиновност и принципа за индивидуализиране на наказанията, като приема, че жалбоподателят носи отговорност за извършеното от неговото дъщерно дружество нарушение, въпреки че изложените от жалбоподателя факти напротив доказват, че той самият не извършва никакво нарушение и че дори не знае за това нарушение към момента на извършването му.

С второто правно основание Elf Aquitaine твърде, че е налице нарушение на правото му на защита поради неправилно тълкуване на принципите за справедливост и равни процесуални възможности. Всъщност в обжалваното съдебно решение Общият съд приел, че в случая принципът на равни процесуални възможности бил спазен, тъй като жалбоподателят могъл надлежно да изложи гледната си точка в административната процедура и бил уведомен за възраженията спрямо него за първи път с изложението на възраженията. Според жалбоподателя това тълкуване било неправилно, тъй като водело до отричане на необходимостта правото му на защита да се зачита още на етапа на предварителната проверка, както и на необходимостта Комисията да извърши такава проверка, като безпристрастно прецени освен обстоятелствата, които уличават заподозряното в извършване на нарушение лице, и обстоятелствата, които го оневиняват.

С третото правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд допуска редица грешки при прилагане на правото, свързани със задължението за мотивиране. Тези грешки се отнасяли както до преценката на съдържанието и интензитета на мотивите, които Комисията следва да изложи, така и до самото съдържание на обжалваното съдебно решение, в което били направени редица противоречиви изводи.

С четвъртото правно основание Elf Aquitaine твърди, че е налице нарушение на член 263 ДФЕС [230 ЕО], доколкото Общият съд превишил границите на контрола за законосъобразност, като заменил съдържащата се в решението на Комисията неправилна и кратка преценка със своята собствена преценка относно възможността дружеството майка да носи отговорност за извършено от нейно дъщерно дружество нарушение.

С петото правно основание, състоящо се от четири части, жалбоподателят твърди, че Общият съд не се съобразява с нормите относно отговорността за антиконкурентни практики. Тъй като не се основал на презумпцията за отговорност на дружеството майка за действията на нейното дъщерно дружество, Общият съд всъщност трябвало да провери дали Комисията е доказала конкретна намеса на жалбоподателя в управлението на неговото дъщерно дружество.

С шестото и последно правно основание жалбоподателят на последно място посочва при условията на субсидиарност, че ако допуснатите от Общия съд грешки и нарушения не доведат до отмяна на решението на Комисията, те най-малкото би трябвало да накарат Съда да отмени или намали наложената му при условията на солидарност глоба.