30.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/23

1.

Произтичат ли от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (1) права на компенсиране, когато работодателят (орган по назначаването на длъжностни лица) е определил продължителност на работното време, която надвишава границата, установена в член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО?

2.

При положителен отговор на първия въпрос, произтича ли въпросното право само от нарушението на Директива 2003/88/ЕО или общностното право поставя допълнителни изисквания за това право като например молба, подадена до работодателя, за намаляване на продължителността на работното време или правонарушение, допуснато при определянето на работното време?

3.

Ако съществува право на компенсиране, възниква въпросът дали то е свързано с компенсация под формата на свободно време или на финансово обезщетение и какви разпоредби предвижда общностното право за изчисляването на посочената компенсация?

4.

Следва ли референтните периоди по член 16, буква б) и/или член 19, алинея втора от Директива 2003/88/ЕО да се прилагат пряко в случай като настоящия, когато националното право само определя продължителност на работното време, надвишаваща максималната продължителност, установена в член 6, буква б) от Директива 2003/88/ЕО, без да предвижда компенсация? Ако се потвърди пряката приложимост, възниква въпросът дали и при необходимост, по какъв начин следва да се извърши компенсирането, в случай че работодателят не го осъществи преди изтичането на референтния период?

5.

Как следва да се отговори на първия и на четвъртия въпрос съгласно Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. (2), към момента, когато тя е била в сила?