Жалба, подадена на 15 юли 2009 г. от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) срещу Решението на Първоинстанционния съд, постановено на 29 април 2009 г. по дело T-23/07, Borco-Marken-Import Matthiesen GmbH & Co. KG/Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (α)

(Дело C-265/09 P)

2009/C 233/11

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider)

Друга страна в производството: Borco-Marken-Import Matthiesen GmbH & Co. KG

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е подадена срещу решението на Първоинстанционния съд, с което се отменя решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 30 ноември 2006 г. за отхвърляне на заявката на другата страна в производството за регистрация на знака „α“ като марка на Общността. Първоинстанционният съд смята, че четвърти апелативен състав е приложил неправилно член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета (наричан по-нататък: „РМО“), като е извел липсата на отличителен характер на знака, предмет на заявката, единствено от липсата на графични изменения или орнаменти спрямо стандартния шрифт Times New Roman, без да провери конкретно способността на знака да разграничава, в съзнанието на съответните потребители, разглежданите стоки от тези с произход от конкурентите на другата страна в производството.

В подкрепа на жалбата се изтъква нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от РМО. СХВП смята, че Първоинстанционният съд е тълкувал неправилно тази разпоредба в три аспекта.

На първо място, противно на становището на Първоинстанционния съд, СХВП смята, че проверката по член 7, параграф 1, буква б) от РМО не винаги изисква отличителният характер на даден знак да се установява чрез конкретна проверка, извършена с оглед на различните стоки. За някои категории знаци (например триизмерни знаци, цветни марки, лозунги, наименования на домейни) в съдебната практика се допуска проверка на конкретния отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от РМО посредством общи изявления относно възприемането на знака от потребителите и отношението им към него, като по този начин често се стига до отказ от конкретна проверка на стоките и услугите, предмет на заявката. В съдебната практика се признава също, че по принцип определени категории знаци могат да придобият конкретен отличителен характер само въз основа на налагането им сред потребителите.

На второ място СХВП твърди, че Първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че проверката на отличителния характер представлява решение, основано на прогноза, и следователно винаги има характер на предположение.

На трето място СХВП твърди, че Първоинстанционният съд не е зачел тежестта за излагане на доводи в рамките на проверката по член 7, параграф 1, буква б) от РМО, като е приел, че СХВП трябва винаги да доказва липсата на отличителен характер на знак, предмет на заявка, въз основа на конкретни факти. Процедурата по регистрация е административно, а не състезателно производство, в рамките на което СХВП да трябва да представи доказателства в подкрепа на основанията за отказ. Ето защо когато жалбоподател твърди, че противно на преценката на СХВП, заявената марка има отличителен характер, той е длъжен посредством конкретни и обосновани данни да докаже, че заявената марка изначално притежава отличителен характер, или че тя е придобила такъв характер чрез използване.