Иск, предявен на 3 юли 2009 г. — Комисия на Европейските общности/Федерална република Германия

(Дело C-244/09)

2009/C 233/07

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: R. Lyal и W. Mölls, Bevollmächtigte)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Предмет на настоящия иск са разпоредбите на немския Закон за данъка върху доходите, съгласно които прилагането на предвидения при данъчното третиране на недвижими имоти т.нар. метод на дегресивна амортизация, а именно използването на по-високи от линейната норма амортизационни коефициенти през първия етап на периода на амортизация, се ограничава до разположените на националната територия сгради.

Това различно третиране на разположените на националната територия и в друга държава недвижими имоти нарушавало гарантираната в член 56 ЕО свобода на движението на капитали. Съгласно постоянната съдебна практика по силата на тази разпоредба се забраняват всички мерки, които предвиждат по-неблагоприятен режим за движението на капитали, извън границите на конкретната държава, спрямо движението на капитали само в рамките на национална територия и с това създават пречки за гражданите на тази територия да могат да се ползват от първото.

Вследствие на разглежданата правна уредба състоянието на платежоспособност на данъчно задължения инвеститор при недвижим имот, разположен в друга държава, било по-неблагоприятно отколкото при недвижим имот, разположен на националната територия. В резултат на това инвестициите от недвижими имоти, разположени в друга държава, ставали все по-малко атрактивни в сравнение с тези, направени в недвижими имоти, разположени на националната територия и така инвеститорите можели да бъдат възпрени да изграждат или придобиват сграда в друга държава-членка. Подобряването на състоянието на платежоспособност при инвестиране в недвижими имоти, разположени на националната територия, представлявало съгласно постоянната съдебна практика данъчно предимство, което следвало да се вземе предвид, доколкото ставало въпрос за сравнение между съответното третиране на факти и обстоятелства, относими само към националната територия и такива, които са свързани с надхвърляне границите на конкретна държава.

При все че действието на оспорваната правна уредба, която въвежда дискриминация, се ограничава до сгради, договорът за строеж или за покупка на които е изготвен, съответно сключен преди 1 януари 2006 г., ограничението на свободата на движение на капитали обаче не е премахнато, доколкото дегресивната амортизация представлява фактическо обстоятелство с продължително действие.

Според правителството на Федерална република Германия посоченото ограничение е оправдано с императивни съображения от обществен интерес. Разглежданата правна уредба имала за цел насърчаване на строителството на жилища под наем в Германия.

В тази връзка следвало да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика насърчаването на националната икономика не представлява поставена цел, която може да оправдае ограничаването на основни свободи. Едва когато поставената цел да се насърчава строителството на жилища под наем бъде призната за цел, която няма икономическа насоченост, строгото ограничаване на дегресивната амортизация до сгради, разположени на националната територия, нямало да бъде нито необходимо, нито релевантно. Насърчаването на строителството на жилища под наем в Германия нямало да бъде засегнато, ако прилагането на дегресивна амортизация бъде гарантирано и за недвижими имоти в други държави-членки.

Ето защо правителството на Федерална република Германия не представило никакви основания, които могат да оправдаят установеното засягане на свободата на движение на капитали.