29.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/26

Преюдициално запитване, отправено от Tribunale ordinario di Torino (Италия) на 22 юни 2009 г. — Antonino Accardo и др./Comune di Torino

(Дело C-227/09)

2009/C 205/44

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale ordinario di Torino

Страни в главното производство

Ищци: Antonino Accardo, Viola Acella, Antonio Acuto, Domenico Ambrisi, Paolo Battaglino, Riccardo Bevilacqua, Fabrizio Bolla, Daniela Bottazzi, Roberto Brossa, Luigi Calabro’, Roberto Cammardella, Michelangelo Capaldi, Giorgio Castellaro, Davide Cauda, Tatiana Chiampo, Alessia Ciaravino, Alessandro Cicero, Paolo Curtabbi, Paolo Dabbene, Mauro D'Angelo, Giancarlo Destefanis, Mario Di Brita, Bianca Di Capua, Michele Di Chio, Marina Ferrero, Gino Forlani, Giovanni Galvagno, Sonia Genisio, Laura Dora Genovese, Sonia Gili, Maria Gualtieri, Gaetano La Spina, Maurizio Loggia, Giovanni Lucchetta, Sandra Magoga, Manuela Manfredi, Fabrizio Maschio, Sonia Mignone, Daniela Minissale, Domenico Mondello, Veronnica Mossa, Plinio Paduano, Barbaro Pallavidino, Monica Palumbo, Michele Paschetto, Frederica, Peinetti, Nadia Pizzimenti, Gianluca Ponzo, Enrico Pozzato, Gaetano Puccio, Danilo Ranzani, Pergianni Risso, Luisa Rossi, Paola Sabia, Renzo Sangiano, Davide Scagno, Paola Settia, Raffaella Sottoriva, Rossana Trancuccio, Fulvia Varotto, Giampiero Zucca, Fabrizio Lacognata, Guido Mandia, Luigi Rigon, Daniele Sgavetti

Ответник: Comune di Torino

Преюдициални въпроси

1)

Дали членове 5, 17 и 18 от Директива 93/104/ЕО (1) на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че могат да бъдат прилагани пряко в правния ред на държавата, без значение дали са формално транспонирани или независимо от разпоредби на вътрешното право, които ограничават приложението им към определени професионални категории, в спор, в който е налице намеса на социалните партньори в съответствие с тази директива?

2)

Дали, независимо от такова непосредствено действие, съществува задължение за съдебния орган на държавата-членка да прилага директива, която все още не е транспонирана в националния правен ред или чието приложение след транспонирането изглежда изключено от разпоредбите на вътрешното право, като критерий за тълкуване на вътрешното право и следователно като ориентир за разрешаване на възможни съмнения относно тълкуването?

3)

Дали съдебният орган на държавата-членка е лишен от възможността да обяви за незаконосъобразно определено поведение, с произтичащо от това присъждане на обезщетение за вредите, причинени от несправедливо и незаконосъобразно действие, когато това поведение изглежда разрешено от социалните партньори и това разрешение е в съответствие с общностното право, дори под формата на нетранспонирана директива?

4)

Дали член 17, параграф 3 от директивата трябва да се тълкува в смисъл, че позволява самостоятелно и следователно по начин, който е напълно независим от параграф 2 и от съдържащия се там списък на дейности и професии, намесата на социалните партньори и въвеждането от тях на дерогиращи правила в областта на седмичната почивка?

(1)  ОВ L 307, стр. 18.