29.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/20

1)

Във връзка с висящото пред него наказателно производство Szombathelyi Városi Bíróság иска да разбере дали „лице, което не е физическо лице“, се включва в понятието за жертва по смисъла на член 1, буква а) от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета с оглед на задължението за насърчаване на медиацията между жертвата и извършителя по наказателни дела, посочено в член 10 от Рамковото решение, като при това се търси уточняване и допълване на Решение на Съда от 28 юни 2007 г. по дело Dell’Orto, С-467/05.

2)

Във връзка с член 10 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, чийто параграф 1 предвижда, че „[в]сяка държава-членка се стреми да насърчава медиацията по наказателни дела относно престъпленията, които счита за подходящи за прилагането на такава мярка“, запитващата юрисдикция иска да разбере дали понятието „престъпления“ може да се тълкува в смисъл, че се отнася до всички престъпления, чиято правна квалификация е идентична по същество.

3)

Може ли изразът „[в]сяка държава-членка се стреми да насърчава медиацията по наказателни дела […]“, съдържащ се в член 10, параграф 1 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, да се тълкува в смисъл, че изискванията по отношение на извършителя и на жертвата за достъп до медиация могат да бъдат изпълнени поне до постановяването на първоинстанционното решение, т.е. че изискването за признаване на фактите от страна на извършителя по време на съдебното производство, след приключване на предварителното производство — в случай, че са изпълнени всички други изисквания — е в съответствие със задължението за насърчаване на медиацията?

4)

Във връзка с член 10, параграф 1 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета задължението „[в]сяка държава-членка [да] се стреми да насърчава медиацията по наказателни дела относно престъпленията, които счита за подходящи за прилагането на такава мярка“ означава ли, че при наказателните дела възможността за медиация трябва да е общо достъпна винаги, когато са изпълнени предвидените в закона изисквания, без да има право на преценка? Т.е. (ако отговорът на този въпрос е утвърдителен) установяването на предпоставка, според която: „с оглед на естеството на престъплението, начина на извършване и личността на заподозряното лице, може да не се извършва съдебно производство или има основания да се предположи, че съдът ще вземе предвид действителното разкаяние при определянето на наказанието“, в съответствие ли е с разпоредбите (изискванията) на член 10?