6.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 129/10

1)

Трябва ли член 43 ДЕО (Договор за създаване на Европейската общност в редакцията от 2 октомври 1997 година, последно изменен с Договора за присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз от 25 април 2005 година (1)) да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба, която запазва организирането на хазартни игри в игрални казина изключително за дружества във формата на акционерно дружество със седалище на територията на съответната държава-членка, като по този начин налага задължение за учредяване или за придобиване на капиталово дружество в тази държава-членка ?

2)

Трябва ли членове 43 и 49 ДЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавен монопол върху определени хазартни игри като например хазартни игри в игрални казина, когато в съответната държава-членка общо взето липсва последователна и систематично провеждана политика по ограничаването им, тъй като организаторите на хазартни игри — концесионери насърчават участието в хазартни игри — като залагания върху резултати от спортни състезания и национални лотарии — и правят реклама в този смисъл (по телевизия, във вестници, в списания), като според рекламата дори се предлага непосредствено преди тегленето на печелившите числа от лотарията парична награда в брой за един фиш („TOI TOI TOI — Glaub’ ans Glück“) [„Късмет — Вярвай в шанса“]?

3)

Трябва ли членове 43 и 49 ДЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, съгласно която всички концесии за хазартни игри и игрални казина, предвидени съгласно националното право относно хазарта, са предоставени за срок от 15 години на основание на правна уредба, която изключва от процедурата за предоставяне на концесия кандидати от Общността (които не притежават гражданство на тази държава-членка), които не са граждани на тази държава-членка?