Дело C‑546/09

„Аурубис България“ АД

срещу

Началник на Митница — Столична, по-рано началник на Митница — София

(Преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд)

„Митнически кодекс — Мита — Вносно митническо задължение — Лихви за забава — Период на начисляване на лихвите за забава — Компенсаторни лихви“

Резюме на решението

1. Митнически съюз — Възникване и събиране на митническото задължение в случай на митнически нарушения — Събиране на лихви за забава — Допустимост — Критерии

(членове 202—205, 210, 211 и 220 и член 232, параграф 1, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета; Регламент № 2454/93 на Комисията)

2. Митнически съюз — Възникване и събиране на митническото задължение в случай на митнически нарушения — Събиране на компенсаторни лихви — Недопустимост

(член 214, параграф 3 от Регламент № 2913/92 на Съвета; член 519, параграф 1 от Регламент № 2454/93 на Комисията)

3. Право на Съюза — Общи принципи на правото — Принцип на законоустановеност на наказанията — Обхват

1. Член 232, параграф 1, буква б) от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 1791/2006, следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава върху все още несъбраната сума по митните сборове може да се начислява на основание на тази разпоредба само за периода след изтичането на срока за плащането на тази сума.

С член 232, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице.

Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202—205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение.

(вж. точки 32—34; точка 1 от диспозитива)

2. При липса на съответни разпоредби в Регламент № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 214/2007, член 214, параграф 3 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1791/2006, следва да се тълкува в смисъл, че националните власти не могат на основание на тази разпоредба да прилагат компенсаторна лихва спрямо носителя на митническото задължение за периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет.

Съгласно член 519, параграф 1 от Регламент № 2454/93 компенсаторни лихви се прилагат само при възникване на митническо задължение с оглед на компенсаторни продукти или стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос.

По тази причина митническата администрация не може да се основава на член 214, параграф 3 от Митническия кодекс, за да прилага компенсаторни лихви в рамките на други митнически режими.

(вж. точки 37—39; точка 2 от диспозитива)

3. Общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство.

Всъщност този принцип изисква законът да определя ясно нарушенията и наказанията, с които те се санкционират. Това условие е изпълнено, когато от текста на приложимата разпоредба, а при нужда и чрез тълкуването ѝ от съдилищата, правният субект може да разбере за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност.

(вж. точки 42 и 43; точка 3 от диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

31 март 2011 година(*)

По дело C‑546/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България) с акт от 20 октомври 2009 г., постъпил в Съда на 23 декември 2009 г., в рамките на производство по дело

„Аурубис България“ АД

срещу

Началник на Митница — Столична, по-рано началник на Митница — София,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: г‑н J.‑J. Kasel, председател на състав, г‑н M. Ilešič и г‑н E. Levits (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑н P. Cruz Villalón,

секретар: г‑жа C. Strömholm, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 19 януари 2011 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за „Аурубис България“ АД, от адв. L. Ruessmann и адв. Св. Йорданова,

– за началника на Митница — Столична, по-рано началник на Митница — София, от адв. T. Попгеоргиева и адв. С. Вълкова,

– за Европейската комисия, от г‑н B.‑R. Killmann и г‑жа С. Петрова, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 201, параграф 1, буква а) и параграф 2 във връзка с член 214, член 222, параграф 1, буква а) и член 232, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (OВ L 302, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г. (OВ L 363, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 15, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между „Аурубис България“ АД (наричано по-нататък „Аурубис“) и началника на Митница — Столична, по-рано началник на Митница — София (наричан по-нататък „началникът на митницата“), относно размера на дължимите лихви върху сумата на определеното допълнително задължение на това дружество за внасяне на данък върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“), както и относно началната дата, от която се дължат тези лихви.

Правна уредба

Правна уредба на Съюза

3 Член 201, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Митническия кодекс предвижда:

„1. Вносно митническо задължение възниква при:

a) допускане за свободно обращение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове; или

[…]

2. Митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация“.

4 Член 214, параграф 3 от Митническия кодекс гласи:

„Компенсаторни лихви се прилагат в случаите и при условията, определени от разпоредбите, приети съгласно процедурата на комитета, за да се предотврати финансова облага като резултат от отлагане на датата на възникване на митническото задължение или на вземане под отчет на митническото задължение“.

5 Член 222, параграф 1, буква а), първа и втора алинея от Митническия кодекс предвижда:

„Размерът на сборове, за който е извършено уведомяването по член 221, трябва да бъде заплатен от длъжника в следните срокове:

a) когато лицето не ползва никакво улеснение за плащане по членове 224—229, плащането трябва да се извърши в срока, който му е определен.

Без да се засяга член 244, втора алинея, този срок не може да надвишава 10 дни от уведомяването на длъжника за размера на дължимите сборове, и в случай на обобщено вземане под отчет съгласно член 218, параграф 1, втора алинея, срокът трябва да бъде определен по такъв начин, че да не позволи на длъжника да получи по-дълъг срок от този, който би получил, ако се е ползвал от отсрочване на […] плащането“.

6 Член 232 от Митническия кодекс гласи:

„1. Когато размерът на сборовете не е платен в определения срок:

[…]

б) се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете. Размерът на лихвата за забава може да бъде по-висок от лихвата на кредит. [Размерът на лихвата за забава не може да е по-нисък от лихвата на кредит.]

2. Митническите органи могат да не събират лихва за забава:

[…]

в) когато сборовете са изплатени до пет дни след изтичане на срока, предвиден за плащането.

[…]“.

7 Член 519, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (EО) № 214/2007 на Комисията от 28 февруари 2007 г. (ОВ L 62, стр. 6, наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“), гласи:

„При възникване на митническо задължение с оглед компенсаторни продукти или стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос, върху размера на митническите сборове се дължи компенсаторна лихва за въпросния период“.

8 Съгласно член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7) вносът на стоки подлежи на облагане с ДДС.

9 По отношение на заплащането на дължимия при внос на стоки ДДС член 211, първа алинея от Директива 2006/112 предвижда, че държавите членки установяват подробните правила за заплащане на дължимия ДДС при вноса на стоки.

Национална правна уредба

10 Член 59, алинея 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ДВ бр. 63, 4.8.2006 г.), изменен (ДВ бр. 52, 29.6.2007 г., наричан по-нататък „Законът за ДДС“), предвижда:

„Когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък“.

11 Член 60 от Закона за ДДС, озаглавен „Плащане на данъка при внос“, гласи:

„(1) Начисленият от митническите органи данък се внася в републиканския бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.

(2) Начисленият от митническите органи данък при вноса на територията на страната не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания“.

Обстоятелствата в основата на спора и преюдициалните въпроси

12 През периода от 6 до 30 ноември 2007 г. Аурубис внася меден концентрат с произход от Македония. Стоките са „допуснати за свободно обращение“.

13 Митническите декларации са попълнени въз основа на предварителната цена, посочена във фактурата на продавача и установена при спазване на методиката за определяне на цената, предвидена в сключения между този продавач и Аурубис търговски договор.

14 Окончателната цена на стоките е определена във финалната фактура от 18 февруари 2008 г.

15 На 20 юни 2008 г. по своя инициатива и на основание член 78, параграф 1 от Митническия кодекс Аурубис подава молба, с която уведомява митническите органи, че доставчикът е издал финалната фактура за внесените стоки, като приканва посочените органи да предприемат действия съгласно правомощията им по закон, в случай че считат за необходимо да се извърши последващо изменение на митническата стойност на стоката.

16 На 15 юли 2008 г. началникът на митницата издава решение (наричано по-нататък „решението от 2008 г.“), с което установява допълнително държавно вземане за ДДС в размер на 113 822,82 лева, което да бъде заплатено заедно със законната лихва от датата на възникване на митническото задължение. Решението, с което е определен седемдневен срок за плащане, е връчено на Аурубис на 16 юли 2008 г.

17 С платежно нареждане от 23 юли 2008 г. Аурубис заплаща задължението си за ДДС, определено с решението от 2008 г. Това задължение е взето под отчет на 24 юли 2008 г.

18 Като оспорва наложеното с решението от 2008 г. задължение за заплащане на лихва за забава, Аурубис сезира Административен съд София-град, който с Решение от 19 март 2009 г. потвърждава митническото решение от 2008 г.

19 На 3 април 2009 г. Аурубис подава касационна жалба пред Върховния административен съд, с която оспорва законосъобразността на посоченото съдебно решение.

20 Като се позовава на членове 201 и 214 от Митническия кодекс, началникът на митницата приема, че лихвата за забава върху допълнителното митническо задължение и допълнителното задължение за ДДС се дължи, считано от датата, на която стоките са „допуснати за свободно обращение“. От своя страна Аурубис счита, че лихвите за забава се дължат едва от по-късна дата — след вземането под отчет на митническото задължение и след уведомяването на длъжника — и по-специално от датата, на която изтича срокът за плащане на взетото със закъснение под отчет задължение.

21 При тези обстоятелства Върховният административен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Следва ли разпоредбата на член 232, параграф 1, буква б) от [Регламент № 2913/92] да бъде тълкувана от националните съдилища в смисъл, че митническите органи могат да начисляват лихва за забава върху сумата на допълнителните митнически задължения само за периода, следващ вземането под отчет, уведомяването на длъжника и изтичането на определения от митническия орган срок за плащането на допълнителните задължения, предвиден в член 222, параграф 1, буква а) от горепосочения регламент?

2) Следва ли разпоредбата на член 214, параграф 3 от [Регламент № 2913/92] при липса на съответни разпоредби в Регламент [№ 2454/93] да бъде тълкувана в смисъл, че националните власти не могат да прилагат компенсаторна лихва във връзка с периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет?

3) Следва ли разпоредбите на [Регламент № 2913/92] и на [Регламент № 2454/93] да бъдат тълкувани в смисъл, че ако не е налице национално законодателство, изрично предвиждащо увеличение на митото или друга национална санкция при последващо вземане под отчет, равна по размер на сумата, която би била начислена като лихва за забава за периода от датата на възникването на задължението до датата на последващото вземане под отчет, правото на Общността не дава основание на националните съдилища да прилагат такова увеличение или санкция?“.

По допустимостта на преюдициалното запитване

22 Тъй като в главното производство се разглежда въпросът за изискуемостта на лихвата за забава върху допълнително задължение за ДДС, първо следва да се провери дали е допустимо преюдициалното запитване, отнасящо се до тълкуването на митническите разпоредби на Съюза.

23 Всъщност тези разпоредби намират приложение в главното производство единствено въз основа на нормите на българското право, и по-специално на член 59, алинея 2 и на член 60, алинея 1 от Закона за ДДС, които препращат към митническото законодателство, доколкото гласят, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху митните сборове по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък и съответно че този данък се внася в бюджета по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове.

24 Във връзка с това е достатъчно да се припомни, че съгласно трайно установената практика Съдът е компетентен да дава отговор на зададените от националните съдилища въпроси дори когато фактите в главното производство са извън приложното поле на правото на Съюза, ако правната уредба в националното законодателство на непредвидените в правото на Съюза положения е съобразена с уредбата в това право. Съгласно практиката на Съда за правния ред на Съюза е налице явен интерес от еднакво тълкуване на всички разпоредби от правото на Съюза, независимо от изискванията за прилагането им, за да се избегнат бъдещи различия в тълкуването (в този смисъл вж. по-специално Решение от 17 юли 1997 г. по дело Giloy, C‑130/95, Recueil, стр. I‑4291, точки 19—28, Решение от 11 октомври 2001 г. по дело Adam, C‑267/99, Recueil, стр. I‑7467, точки 23—29, Решение от 15 януари 2002 г. по дело Andersen og Jensen, C‑43/00, Recueil, стр. I‑379, точки 15—19, Решение от 16 март 2006 г. по дело Poseidon Chartering, C‑3/04, Recueil, стр. I‑2505, точки 14—19, както и Решение от 21 октомври 2010 г. по дело Eredics и Sápi, C‑205/09, все още непубликувано в Сборника, точка 33).

25 При тези обстоятелства преюдициалното запитване трябва да се приеме за допустимо.

По преюдициалните въпроси

По първия въпрос

26 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 232, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че митническите власти могат на основание на тази разпоредба да начисляват лихва за забава върху все още несъбраната сума по митните сборове само за периода след изтичането на срока за плащането на тази сума.

27 В това отношение следва да се отбележи, че съгласно самия текст на член 232, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс лихва за забава се начислява върху размера на сборовете, когато „размерът на сборовете не е платен в определения срок“.

28 Следователно, за да бъде начислена лихвата за забава, е необходимо митните сборове да не са заплатени в определения срок и не може да се начисли такава лихва, ако носителят на митническото задължение го е платил в рамките на предоставения му срок.

29 С лихвата за забава се цели да се противодейства на последиците от просрочването на плащането, и по-специално да не се дава възможност на носителя на митническото задължение неоснователно да извлича полза от обстоятелството, че задържа на свое разположение дължимите суми след определения срок за плащането на това задължение. Именно поради това член 232, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс предвижда, че размерът на лихвата за забава не може да е по-нисък от лихвата на кредит.

30 Това тълкуване — едновременно граматическо и телеологическо — се потвърждава от систематиката на член 232 от Митническия кодекс, доколкото в параграф 2, буква в) от него се предвижда, че митническите органи могат да не събират лихва за забава, когато сборовете са изплатени до пет дни след изтичане на срока, предвиден за плащането.

31 Тъй като обаче изплащането на митническото задължение в рамките на пет дни след изтичането на срока за плащане дава възможност на митническите органи да не събират лихва за забава, моментът, от който започва да тече тази лихва, несъмнено също трябва да е моментът на изтичането на предвидения срок за плащане.

32 Следователно съгласно член 232, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс лихвата за забава може да се начислява само за периода след изтичането на срока за плащане на митническото задължение, тъй като с посочената разпоредба не се цели нито да се предотвратят претърпените от митническите органи финансови загуби, нито да се компенсират ползите за стопанските субекти от дължащите се на техни действия закъснения при вземането под отчет на митническото задължение по смисъла на посочения кодекс, както и при определянето на неговия размер или на задълженото лице.

33 Всъщност, когато митническото задължение възниква на основание членове 202—205, 210, 211 и 220 от Митническия кодекс, всички от които уреждат случаи, характеризиращи се с извършването на определено нарушение на митническата уредба на Съюза от страна на съответния стопански субект, нито Митническият кодекс, нито Регламентът за прилагане предвиждат специални мерки, като например увеличение на митото със сума, съответстваща на размера на лихвата за забава, която би била дължима за периода от датата на възникването на митническото задължение до датата на вземането му под отчет или за периода от датата, на която е станало изискуемо първоначално взетото под отчет задължение, до датата на последващото вземане под отчет на това задължение (вж. в този смисъл Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C‑91/02, Recueil, стр. I‑12077, точки 19 и 23).

34 Ето защо с оглед на изложените съображения на първия въпрос трябва да се отговори, че член 232, параграф 1, буква б) от Митническия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава върху все още несъбраната сума по митните сборове може да се начислява на основание на тази разпоредба само за периода след изтичането на срока за плащането на тази сума.

По втория въпрос

35 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали при липса на съответни разпоредби в Регламента за прилагане член 214, параграф 3 от Митническия кодекс следва да бъде тълкуван в смисъл, че националните власти не могат на основание на тази разпоредба да прилагат компенсаторна лихва спрямо носителя на митническото задължение за периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет.

36 Във връзка с това обаче е достатъчно да се отбележи, че член 214, параграф 3 от Митническия кодекс изрично предвижда, че компенсаторни лихви се прилагат в случаите и при условията, „определени от разпоредбите, приети съгласно процедурата на комитета“.

37 В член 519, параграф 1 от Регламента за прилагане се предвижда, че компенсаторни лихви се прилагат само при възникване на митническо задължение с оглед на компенсаторни продукти или стоки, въведени под режим на активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос.

38 По тази причина митническата администрация не може да се основава на член 214, параграф 3 от Митническия кодекс, за да прилага компенсаторни лихви в рамките на други митнически режими.

39 Следователно на втория въпрос трябва да се отговори, че при липса на съответни разпоредби в Регламента за прилагане член 214, параграф 3 от Митническия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че националните власти не могат на основание на тази разпоредба да прилагат компенсаторна лихва спрямо носителя на митническото задължение за периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет.

По третия въпрос

40 С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали правото на Съюза допуска националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство.

41 Във връзка с това следва да се напомни, че по отношение на митническите нарушения Съдът е приел, че при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в тази област държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Все пак те са длъжни да упражняват тази компетентност при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи (вж. Решение от 7 декември 2000 г. по дело De Andrade, C‑213/99, Recueil, стр. I‑11083, точка 20 и Решение по дело Hannl-Hofstetter, посочено по-горе, точка 18).

42 Сред тези принципи обаче е и принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията (вж. Решение от 3 май 2007 г. по дело Advocaten voor de Wereld, C‑303/05, Сборник, стр. I‑3633, точка 46). Този принцип изисква законът да определя ясно нарушенията и наказанията, с които те се санкционират. Това условие е изпълнено, когато от текста на приложимата разпоредба, а при нужда и чрез тълкуването ѝ от съдилищата, правният субект може да разбере за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност (вж. Решение по дело Advocaten voor de Wereld, посочено по-горе, точка 50 и Решение от 22 май 2008 г. по дело Evonik Degussa/Комисия, C‑266/06 P, точка 39).

43 С оглед на изложеното по-горе на третия въпрос следва да се отговори, че общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът на законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство.

По съдебните разноски

44 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1) Член 232, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г., следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава върху все още несъбраната сума по митните сборове може да се начислява на основание на тази разпоредба само за периода след изтичането на срока за плащането на тази сума.

2) При липса на съответни разпоредби в Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92, изменен с Регламент (EО) № 214/2007 на Комисията от 28 февруари 2007 г., член 214, параграф 3 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1791/2006, следва да се тълкува в смисъл, че националните власти не могат на основание на тази разпоредба да прилагат компенсаторна лихва спрямо носителя на митническото задължение за периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет.

3) Общите принципи на правото на Съюза, и по-специално принципът за законоустановеност на нарушенията и наказанията, не допускат националните власти да прилагат санкция за митническо нарушение, която не е изрично предвидена от националното законодателство.

Подписи

* Език на производството: български.