1. Преюдициални въпроси — Допустимост — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст — Действие и предели
(член 267 ДФЕС; член 23 от Статута на Съда)
2. Свободно движение на капитали — Ограничения — Данъчно законодателство — Данък върху доходите — Доходи от наеми
(член 63 ДФЕС)
1. С оглед на разделението на правомощията между националните юрисдикции и Съда, на което се основава предвидената в член 267 ДФЕС процедура, не би могло да се изисква от запитващата юрисдикция, преди да сезира Съда, да направи всички фактически констатации и правни преценки, които налага правораздавателната ѝ функция. Всъщност е достатъчно от акта за преюдициално запитване да са видни предметът на спора в главното производство и основните последици от него, свързани с правовия ред на Съюза, за да се позволи на държавите членки да представят становищата си съгласно член 23 от Статута на Съда и да участват ефективно в производството пред него.
(вж. точка 19)
2. Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска правна уредба на държава членка, която разрешава на местно данъчнозадължено лице да приспадне рентите, изплатени на родител, който му е прехвърлил намиращи се на територията на тази държава членка недвижими имоти, от доходите от отдаване под наем на тези имоти, но в същото време не разрешава такова приспадане на чуждестранно данъчнозадължено лице, ако задължението за изплащане на тези ренти произтича от прехвърлянето на тези недвижими имоти.
Наистина, доколкото задължението на чуждестранно данъчнозадължено лице да изплаща рента на родителя си произтича от прехвърлянето в негова полза на недвижимите имоти, намиращи се в съответната държава членка, обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери, тази рента представлява разход, пряко свързан с използването на тези имоти, така че в това отношение същото данъчнозадължено лице е в положение, сходно с това на местно данъчнозадължено лице.
При тези условия национална правна уредба, според която във връзка с данъка върху дохода за чуждестранните лица не съществува възможност да приспадат такъв разход, която обаче предвижда такава възможност за местните лица, противоречи на член 63 ДФЕС, ако няма валидно основание за съществуването ѝ.
(вж. точки 46—47, 49 и диспозитива)