Съединени дела C‑431/09 и C‑432/09
Airfield NV и Canal Digitaal BV
срещу
Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers CVBA (Sabam)
и
Airfield NV
срещу
Agicoa Belgium BVBA
(Преюдициални запитвания, отправени от Hof van beroep te Brussel)
„Авторско право — Спътниково излъчване — Директива 93/83/ЕИО — Член 1, параграф 2, буква а) и член 2 — Публично съобщаване чрез спътник — Доставчик на пакет сателитни телевизионни канали — Еднократно съобщаване на публиката чрез спътник — Отговорност за това съобщаване — Разрешение от притежателите на авторски права за това съобщаване“
Резюме на решението
Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 93/83 — Спътниково излъчване и кабелно препредаване — Разрешение от притежателите на авторски права — Условия
(член 2 от Директива 93/83 на Съвета)
Член 2 от Директива 93/83 относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, трябва да се тълкува в смисъл, че доставчик на сателитен пакет е длъжен да получи разрешение от притежателите на съответните права за намесата си в пряко и непряко излъчване на телевизионни програми, освен ако тези притежатели на права не са се договорили със съответната излъчваща организация, че защитените произведения ще бъдат публично съобщавани също и от този доставчик, и при условие че когато това е така, намесата на същия доставчик не прави тези произведения достъпни за нова публика.
(вж. точка 84 и диспозитива)
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
13 октомври 2011 година(*)
„Авторско право — Спътниково излъчване — Директива 93/83/ЕИО — Член 1, параграф 2, буква a) и член 2 — Публично съобщаване чрез спътник — Доставчик на пакет сателитни телевизионни канали — Еднократно съобщаване на публиката чрез спътник — Отговорност за това съобщаване — Разрешение от притежателите на авторски права за това съобщаване“
По съединени дела C‑431/09 и C‑432/09
с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 234 ЕО от hof van beroep te Brussel (Белгия) с актове от 27 октомври 2009 г., постъпили в Съда на 2 ноември 2009 г., в рамките на производства по дела
Airfield NV,
Canal Digitaal BV
срещу
Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers CVBA (Sabam) (C‑431/09),
и
Airfield NV
срещу
Agicoa Belgium BVBA (C-432/09),
СЪДЪТ (трети състав),
състоящ се от: г‑н K. Lenaerts, председател на състав, г‑н J. Malenovský (докладчик), г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н E. Juhász и г‑н D. Šváby, съдии,
генерален адвокат: г-н N. Jääskinen,
секретар: г-жа M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 ноември 2010 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Airfield NV и Canal Digitaal BV, от адв. T. Heremans и адв. A. Hallemans, advocaten,
– за Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers CVBA (Sabam), от адв. E. Marissens, advocaat,
– за Agicoa Belgium BVBA, от адв. J. Windey и адв. H. Gilliams, advocaten,
– за финландското правителство, от г‑н J. Heliskoski, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от г‑н H. Krämer и г‑н W. Roels, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 17 март 2011 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 1, параграф 2, букви a)—в) от Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване (ОВ L 248, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 134).
2 Запитванията са отправени в рамките на спорове между Airfield NV (наричано по-нататък „Airfield“) и Canal Digitaal BV (наричано по-нататък „Canal Digitaal“), от една страна, и Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers CVBA (Sabam) (белгийско дружество на авторите, композиторите и издателите, наричано по-нататък „Sabam“), от друга, (дело C‑431/09), както и между Airfield и Agicoa Belgium BVBA (наричано по-нататък „Agicoa“) (дело C‑432/09) във връзка със задължението на Airfield и Canal Digitaal да получат разрешение за публично съобщаване на произведения.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 5, 14, 15 и 17 от Директива 93/83 гласят:
„(5) […] постигането на цели [те на Съюза] с оглед на трансграничното спътниково излъчване и кабелното препредаване на програми от други държави членки е понастоящем все още възпрепятствано от редица различия между националните норми на авторско право и от известна правна несигурност; […] това означава носителите на права да са изложени на заплахата техните произведения да бъдат използвани без заплащане или еднолични носители на изключителни права в различни държави членки да блокират използването на техните права; […] правната несигурност, в частност представлява непосредствено препятствие за свободното разпространение на програми в [Съюза];
[…]
(14) […] правната [не]сигурност относно правата, които трябва да се придобият, която пречи на трансграничното спътниково излъчване, трябва да бъде преодоляна чрез определяне на понятието публично съобщаване чрез спътник за целия [Съюз]; […] това определение трябва едновременно да уточнява къде се извършва действието по съобщаването; […] такова определение е необходимо, за да се избегне кумулативното прилагане на няколко национални закона към едно и също излъчване […] публичното съобщаване чрез спътник може да се разглежда като състояло се само когато и в държавата членка, където носещите сигнали на програмата са били въведени под контрола и отговорността на излъчващата организация в непрекъснат съобщителен контур, водещ до и от спътника към земята; […] текущите технически процедури, свързани с програмно носещите сигнали не трябва да се разглеждат като прекъсвания на съобщителния контур;
(15) […] придобиването на договорна основа на изключителни права за излъчване следва да е съобразено с всяко законодателство относно авторското право и сродните му права в държавата членка, в която се осъществява публично съобщаване чрез спътник;
[…]
17) […] при определяне размера на плащането за придобити права, страните следва да имат предвид всички аспекти на предаването, като действителната аудитория, потенциална аудитория и езиковата версия“.
4 По смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 93/83:
„За целите на настоящата директива „спътник“ означава всеки спътник, използващ честотни ленти, които според законите за телекомуникациите са запазени за излъчване на сигнали, предназначени за приемане от публиката или запазени за затворени съобщения от точка до точка. В последния случай обаче [условията], при които се осъществява индивидуалното приемане на сигнала, трябва да [са] сравними с тези, които се прилагат в първия случай“.
5 Член 1, параграф 2, буква а)—в) от тази директива предвижда:
„а) По смисъла на настоящата директива „публично съобщаване чрез спътник“ означава действието по въвеждане под контрола и отговорността на излъчващата организация на сигнали носители на програма, предназначени за приемане от публиката в непрекъснат съобщителен контур, водещ до и от спътника към земята;
б) Публичното съобщаване чрез спътник се смята за състояло се единствено в държавата членка, в която под контрола и отговорността на излъчващата организация, сигналите —носители на програма, са въведени в непрекъснат съобщителен контур, водещ до спътника и от него към земята;
в) Ако сигналите — носители на програма, са кодирани, публичното съобщаване чрез спътник се смята за осъществено, ако средствата за декодиране на предаването са предоставени на публиката от излъчващата организация или с нейно съгласие“.
6 Член 2 от Директива 93/83 гласи:
„Държавите членки предоставят на автора изключително право да разрешава публичното съобщаване чрез спътник на защитените от авторско право произведения съобразно разпоредбите в тази глава“.
7 По смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230):
„Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки [да] може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.
8 Съображение 27 от Директива 2001/29 уточнява в това отношение, че „[с]амото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, не представлява само по себе си разгласяване по смисъла на настоящата директива“.
Национално право
9 Член 1, параграф 1, четвърта алинея от закона за авторското право и сродните му права от 30 юни 1994 г. (Wet betreffende het auteursrecht en de naburige rechten, Moniteur belge от 27 юли 1994 г., стр. 19297), изменен, гласи, че:
„Единствено авторът на литературно или художествено произведение има право да го съобщава публично по всякакъв начин (включително чрез поставянето му на разположение на публиката, така че всеки да може да има достъп до него от място и във време, самостоятелно избрани от него)“.
10 Членове 49 и 50 от същия закон по същество възпроизвеждат текста на член 1, параграф 2, букви а)—в) от Директива 93/83.
Фактическа обстановка и преюдициалните въпроси
11 Airfield, белгийско дружество с търговско наименование TV Vlaanderen, чиято дейност се състои в доставка на телевизионни предавания чрез спътник, предлага пакети канали, предавани чрез спътник, които могат да бъдат слушани и гледани едновременно от неговите абонати чрез спътников декодер (наричано по-нататък „доставчик на пакет сателитни телевизионни канали“).
12 Предлаганият от Airfield пакет включва два вида телевизионни канали. Освен каналите, които могат да бъдат приемани безплатно, този пакет включва и криптирани програми, които могат да се гледат само след декодиране. Ето защо, за да може да гледа тези програми, клиентът трябва да сключи абонаментен договор с Airfield, което му доставя срещу заплащане на възнаграждение карта за декодиране (наричана по-нататък „smartcard“).
13 За да може да предлага своя пакет програми, Airfield използва техническите услуги на Canal Digitaal, нидерландско дружество, част от същата група, към която принадлежи и Airfield.
14 Canal Digitaal сключва с дружеството, което експлоатира сателитната система „Astra“, споразумение, по силата на което последното отдава под наем на Canal Digitaal капацитет от този спътник за цифрови радио и телевизия.
15 Впоследствие Canal Digitaal сключва договор за услуги, с който поема задължение, считано от 1 януари 2006 г., да пренаеме нает от него капацитет от спътника „Astra“ на Airfield за излъчване на телевизионни и радиопрограми в Белгия и Люксембург. Canal Digitaal поема задължение за предоставяне на техническо обслужване за излъчването на телевизионните програми, и по-специално излъчването, мултиплексирането (смесването), компресирането, криптирането и предаването на данните, които са необходими, за да може Airfield да излъчва телевизионни цифрови програми в Белгия и Люксембург.
16 Airfield е подписало и редица договори с излъчващи организации, чиито канали са включени в неговия сателитен пакет. Условията за сътрудничество между Airfield и тези организации се различават в зависимост от начина на излъчване на съответните телевизионни канали, тъй като тези програми се излъчват в рамките на посочения сателитен пакет или чрез непряко излъчване (наричано по-нататък „непряко излъчване на телевизионни програми“), или чрез пряко излъчване (наричано по-нататък „пряко излъчване на телевизионни програми“).
Непряко излъчване на телевизионни програми
17 Непрякото излъчване на включените в сателитния пакет телевизионни програми се осъществява по два начина.
18 При първия от тези два начина излъчващите организации изпращат по наземен път носещи сигнали на техните програми към оборудване, инсталирано от Canal Digitaal във Vilvorde (Белгия). Впоследствие Canal Digitaal компресира сигналите и ги криптира, преди да ги изпрати по широколентов път до своята станция в Нидерландия, която осигурява възходящата връзка на сигналите към спътника „Astra“. Преди да бъдат разпространени от тази станция към посочения спътник, тези сигнали се подлагат на кодиране. Необходимият на публиката ключ за декодиране на сигналите е включен в декодираща карта, която Canal Digitaal предоставя на Airfield. Когато потребителят става абонат на Airfield, той получава тази карта.
19 При втория начин за непряко излъчване излъчващите организации изпращат сигналите — носители на техните програми, чрез спътник. Canal Digitaal приема тези сателитни сигнали кодирани и недостъпни за публиката в Люксембург или в Нидерландия. Ако е необходимо, ги декодира, криптира ги отново и ги изпраща към спътника „Astra“. Абонатите на Airfield могат да декодират тези сигнали с помощта на специална карта, доставена на Airfield от Canal Digitaal.
20 Airfield има сключени договори, наречени „carriage“, с тези излъчващи организации.
21 Съгласно тези договори Airfield отдава под наем на тези излъчващи организации капацитет от сателитен транспондер за излъчване на телевизионните програми за телевизионните зрители по-специално в Белгия и Люксембург. Airfield гарантира, че е получило разрешение от дружеството, което експлоатира спътника „Astra“, за да пренаеме този капацитет на посочените организации.
22 Airfield се задължава освен това да приема сигнала на телевизионните програми на тези организации в общ вход за възходяща връзка, да компресира сигнала, да го мултиплексира, да го криптира и да го изпрати към спътника за излъчване и приемане.
23 Тези организации плащат на Airfield възнаграждение за това пренаемане и за предоставяните услуги.
24 От своя страна тези излъчваща организации дават на Airfield разрешение, за да могат неговите абонати, по-специално тези в Белгия и Люксембург, да приемат едновременно техните програми, излъчвани чрез спътника „Astra“.
25 В замяна на правата, предоставени от същите излъчващи организации на Airfield, и на правото на същото по свое желание да включи телевизионните програми в предлаганите от него пакети, Airfield трябва да им заплаща възнаграждение, което трябва да бъде съобразено с броя на неговите абонати и с телевизионните програми, излъчвани на съответната територия.
Прякото излъчване на телевизионни програми
26 При прякото излъчване на телевизионните програми чрез сателитния пакет на Airfield, излъчващите организации криптират сами сигналите и ги изпращат от държавата по произход директно към спътника. Намесата на Airfield и Canal Digitaal се свежда до осигуряване на ключовете за криптиране на съответните излъчващи организации, за да се приложат правилните кодове, така че впоследствие абонатите на Airfield да могат да декодират програмите чрез карта за декодиране.
27 Airfield сключва с такива организации договор, наречен „heads of agreement“, който наред с другите клаузи урежда правата и задълженията на излъчващите организации и на Airfield, които са аналогични на посочените в точки 24 и 25 от настоящото решение.
Спорът в главното производство
28 Sabam е белгийска кооперативна организация, която като дружество за управление на авторски права представлява авторите, като разрешава използването от трети лица на техните защитени произведения, и получава възнаграждение за това използване.
29 Agicoa е събирателно дружество за колективно управление на авторски права, което представлява белгийските и международните продуценти на аудио-визуални произведения при управлението на авторските и сродните им права върху филми и други аудио-визуални произведения, с изключение на видеоклипове. В рамките на тази дейност то получава възнаграждения.
30 Sabam и Agicoa считат, че Airfield излъчва повторно телевизионните програми, вече излъчени от излъчващите организации по смисъла на Бернската конвенция от 9 септември 1886 г. за закрила на литературните и художествени произведения и следователно то трябва да получи разрешение за използването на репертоара на авторите, чиито права те управляват.
31 След като получават официално уведомително писмо, Airfield и Canal Digitaal посочват, че не излъчват повторно, а само предлагат на публиката телевизионни програми чрез спътник за сметка на излъчващите организации. Според тях става въпрос за едно първо и единствено излъчване чрез спътник, осъществено от самите излъчващи организации, във връзка с техническите аспекти на което те са ползвали услугите на Airfield и Canal Digitaal. Само излъчващите организации извършват дейност, която е от значение за авторските права, по смисъла на членове 49 и 50 от изменения Закон за авторското право от 30 юни 1994 г.
32 Тъй като между съответните страни не е постигнато споразумение, Sabam предявява иск срещу Airfield и Canal Digitaal пред председателя на rechtbank van eerste aanleg te Brussel, а Agicoa предявява иск срещу Airfield пред председателя на същата юрисдикция. Той приема, че Airfield и Canal Digitaal са нарушили авторските права, които Sabam и Agicoa управляват.
33 Airfield и Canal Digitaal подават въззивна жалба до запитващата юрисдикция.
34 При тези условия hof van beroep te Brussel решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси, формулирани по един и същи начин по дело С‑431/09 и по дело С‑432/09:
„1) Допуска ли Директива 93/83 доставчик на сателитна цифрова телевизия да бъде задължен да получи разрешение от притежателите на права за операция, чрез която излъчваща организация доставя програмно носещите си сигнали по земя или чрез кодиран сателитен сигнал на доставчик на сателитна цифрова телевизия, независим от посочената излъчваща организация, който кодира сигналите си посредством свързано с него дружество и осигурява възходящата връзка към сателит, и чрез която впоследствие с разрешението на излъчващата организация тези сигнали са препратени, чрез низходяща връзка като част от пакет от телевизионни канали и следователно групирани, към абонатите на доставчика на сателитна телевизия, които могат да ги гледат в същото време и непроменени посредством декодиращо устройство или „смарт карта“, предоставена от доставчика на сателитна телевизия?
„2) Допуска ли Директива 93/83 доставчикът на сателитна цифрова телевизия да бъде задължен да получи разрешение от притежателите на права за операция, чрез която излъчваща организация доставя програмно носещите си сигнали в съответствие с инструкциите на доставчик на сателитна цифрова телевизия, който е независим от излъчващата организация, и чрез която операция впоследствие, с разрешението на излъчващата организация, тези сигнали се препращат чрез низходяща връзка като част от пакет от телевизионни канали и следователно групирани, към абонатите на доставчика на сателитна телевизия, които могат да ги гледат едновременно и непроменени посредством декодиращо устройство или „смарт карта“, предоставена от доставчика на сателитна телевизия?“.
35 С определение на председателя на Съда от 6 януари 2010 г. дела C‑431/09 и C‑432/09 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.
По приложимостта на Директива 93/83
36 По дело C‑432/09 Agicoa поддържа, че Директива 93/83 не е приложима към спора в главното производство и че преюдициалните въпроси трябва да бъдат разгледани в светлината на Директива 2001/29.
37 Във връзка с това то изтъква, на първо място, че трябва да се прави разграничение между доставчика на пакета сателитни програми и излъчващата организация, тъй като неговата дейност се състои в създаването на пакет услуги по радио- и телевизионно излъчване, а не в предаване на телевизионни програми. При тези обстоятелства било безполезно да се прави позоваване на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/83 за изследване на неговите дейности, тъй като в тази разпоредба се посочва само излъчващата организация.
38 Освен това според Agicoa спорът в главното производство не попада в приложното поле на тази директива, тъй като се отнасял до съобщаване, при което не се използвал спътник по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 93/83. В крайна сметка в този спор липсвал трансграничният аспект, предвиден в посочената директива.
39 Във връзка с първия довод е уместно да се отбележи, че той се отнася до самата същност на спора по настоящото дело и ще бъде разгледан при отговора на преюдициалните въпроси.
40 Колкото до втория довод, нищо по делото не дава основание да се смята, че разглежданото в главното производство съобщаване не е осъществявано чрез спътник по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 93/83.
41 И накрая, когато става въпрос за третия довод, от точки 76—145 от Решение от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др. (C‑403/08 и C‑429/08, все още непубликувано в Сборника), се установява, че публичното съобщаване чрез спътник трябва да може да се приема във всички държави членки и че по този начин то по дефиниция има трансграничен характер. Впрочем разглежданото в главното производство съобщаване има такъв характер, след като в него участват белгийското и нидерландското дружество Airfield и Canal Digitaal и носещите сигнали на програмите са предназначени именно за телевизионните зрители в Белгия и Люксембург.
42 При това положение доводите на Agicoa следва да се отхвърлят и преюдициалните въпроси да се разгледат в светлината на Директива 93/83.
По преюдициалните въпроси
43 Със своите въпроси, които следва да бъдат разгледани едновременно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали Директива 93/83 трябва да се тълкува в смисъл, че доставчик на пакет сателитни програми трябва да получи разрешение от притежателите на съответните права за публичното съобщаване на произведения, осъществено в рамките на пряко и непряко излъчване на телевизионни програми като тези, които са предмет на делата в главното производство.
Предварителни бележки
44 В началото следва да се припомни, че Директива 93/83 не е единственият акт на Съюза в областта на интелектуалната собственост и че с оглед на изискванията, произтичащи от единството и вътрешната последователност на правовия ред на Съюза, използваните в тази директива понятия трябва да се тълкуват в светлината на нормите и принципите, установени в други директиви относно интелектуалната собственост, по-специално Директива 2001/29 (вж. по аналогия Решение от 30 юни 2011 г. по дело VEWA, C‑271/10, все още непубликувано в Сборника, точка 27).
45 След това, по отношение на фактическата обстановка, дала повод за преюдициалните въпроси, веднага следва да се уточни, че прякото и непрякото излъчване на телевизионни програми не са единственото средство за излъчване на програми, включени в съответния сателитен пакет.
46 Всъщност тези програми се излъчват и от излъчващите организации извън посочения пакет, със средства, които им позволяват да стигнат пряко до телевизионните зрители, като наземното предаване.
47 По този начин посочените преки и непреки излъчвания допълват тези средства за излъчване, за да се разшири кръгът на телевизионните зрители, приемащи съответните предавания, като се държи сметка за това, че тези излъчвания са успоредни и едновременни, като участието на доставчика на сателитния пакет по никакъв начин не се отразява на съдържанието на такива предавания, нито на програмирането им във времето.
48 На последно място, по делата в главното производство е безспорно, че излъчващите организации имат разрешение от притежателите на съответните права за съобщаването на техните произведения чрез спътник, докато доставчикът на сателитния пакет няма никакво сходно разрешение.
49 В този контекст следва да се отбележи, че по разглежданите дела Airfield и Canal Digitaal поддържат, че всяко от тези преки и непреки излъчвания на телевизионни програми представлява едно-единствено съобщаване на публиката чрез спътник по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/83 и следователно е неделимо съобщаване, за което отговорност носи само съответната излъчваща организация. Въз основа на това те правят извода, че не може да се счита, че доставчикът на сателитния пакет осъществява съобщаване на публиката по смисъла на тази разпоредба и следователно не може да бъде задължаван да получи разрешение от притежателите на съответните права във връзка с разглежданите излъчвания.
50 При тези обстоятелства, за да се установи дали разглежданият доставчик на сателитния пакет е длъжен да получи такова разрешение, следва да се провери, от една страна, дали всяко пряко или непряко излъчване на телевизионните програми представлява само едно публично съобщаване чрез спътник, или напротив, всяко от тези излъчвания предполага отделно независимо съобщаване. От друга страна, уместно е да се провери дали евентуалната неделимост на такова съобщаване означава, че същият този доставчик на сателитния пакет не е длъжен да получи разрешение от притежателите на съответните права за участието си в това съобщаване.
Относно понятието публично съобщаване чрез спътник
51 Както прякото, така и непрякото излъчване представлява едно-единствено съобщаване на публиката чрез спътник, при условие че то отговаря на всички кумулативно предвидени в член 1, параграф 2, букви а) и в) от Директива 93/83 условия.
52 Такова предаване представлява едно-единствено съобщаване на публиката чрез спътник:
– ако се осъществява чрез „действие по въвеждане“ на сигнали, носители на програмата „под контрола и отговорността на излъчващата организация“,
– ако тези сигнали са въведени „в непрекъснат съобщителен контур, водещ до спътника и от него към земята“,
– ако тези сигнали са „предназначени за приемане от публиката“ и
– ако средствата за декодиране на предаването са „предоставени на публиката от излъчващата организация или с нейно съгласие“, като сигналите, предмет на главното производство, се излъчват кодирани.
53 Що се отнася до първото условие, следва да се припомни, че при непрякото излъчване на телевизионни програми излъчващите организации въвеждат сами сигналите — носители на програмите, в съответния съобщителен контур, като доставят тези сигнали на доставчика на сателитния пакет програми и му дават право да ги въведе във възходящата връзка към спътника.
54 По този начин излъчващите организации имат право на контрол върху действията по въвеждането на посочените сигнали в съобщителния контур към спътника и носят отговорност за това.
55 Що се отнася до прякото излъчване на телевизионни програми, следва да се отбележи, че излъчващите организации въвеждат сами сигналите — носители на програмата, направо в съоръжението за възходяща връзка към спътника, което на още по-силно основание означава, че те имат право на контрол върху действията по въвеждане на посочените сигнали в съответния съобщителен контур и носят отговорност за тези действия.
56 В този контекст следва да се уточни, че няма никаква пречка това право на контрол и тази отговорност за посочените непреки и преки излъчвания в някои случаи да бъдат споделени с доставчика на сателитния пакет. Действително, от една страна, от самия текст на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/83 следва, че контролът и отговорността по смисъла на тази разпоредба се отнасят не до съобщаването като цяло, а единствено до действието по въвеждане на сигналите — носители на програмите. От друга страна, нито една разпоредба от тази директива не налага правото на контрол и отговорността относно цялото съобщаване да имат изключителен характер.
57 При това положение трябва да се отбележи, че както непрякото излъчване на телевизионни програми, така и тяхното пряко излъчване отговарят на първото предвидено в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/83 условие.
58 Що се отнася до второто условие, според практиката на Съда Директива 93/83 се отнася до непрекъснат съобщителен контур, в който спътникът е централният елемент, основен и незаменим, така че при нарушаване на функциите му предаването на сигналите е технически невъзможно и при това положение публиката не получава никакъв сигнал (вж. в този смисъл Решение от 14 юли 2005 г. по дело Lagardère Active Broadcast, C‑192/04, Recueil, стр. I‑7199, точка 39).
59 В настоящия случай е безспорно, че спътникът представлява централен, съществен и незаменим елемент както за прякото излъчване на телевизионните програми, така и за тяхното непряко излъчване, така че двата начина на излъчване представляват такива затворени съобщителни системи.
60 Освен това, независимо че при непрякото излъчване на телевизионни програми Airfield и Canal Digitaal извършват определени действия във връзка със сигналите, носители на програмите, предадени от излъчващите организации, следва да се припомни, че тези действия по същество се изразяват в получаването на тези сигнали от излъчващите организации и в евентуалното им декодиране, повторното им криптиране и изпращането им към съответния спътник.
61 Тази единствена техническа намеса обаче спада към обичайните технически дейности по подготовка на сигналите за въвеждането им във възходящата сателитна връзка. Често тя е необходима, за да направи тази връзка възможна или да я улесни. Поради това тя трябва да се определи като обикновена техническа процедура, прилагана спрямо сигналите — носители на програмата, и при това положение не би могла да се разглежда в съответствие със съображение 14 от Директива 93/83 като част от прекъсванията на съответния съобщителен контур.
62 Накрая, когато става въпрос за прякото излъчване на телевизионни програми, следва да се припомни, че участието на Airfield и Canal Digitaal се свежда до доставката на кодовете за достъп на съответните организации за радио и телевизионно излъчване, за да бъде дадена възможност на абонатите на Airfield впоследствие да декодират програмите чрез смарт картата.
63 Като се има предвид обаче, че Airfield и Canal Digitaal безспорно доставят тези кодове за достъп на излъчващите организации, преди те да въведат сигналите — носители на програмите, в съответния съобщителен контур, тази намеса на Airfield и на Canal Digitaal не може да прекъсне този съобщителен контур.
64 При това положение следва да се приеме, че непрякото и пряко излъчване на телевизионни програми отговаря на второто условие, предвидено в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/83.
65 Що се отнася до третото условие, не се спори, от една страна, че след като са излъчени към спътника, тези сигнали са изпратени към определена публика, а именно публиката, която притежава смарт карта, доставена от Airfield.
66 От друга страна, независимо че сигналите, които са част от прякото излъчване, търпят някои технически изменения, те предхождат тяхното включване в съоръжението за възходяща връзка към спътника и представляват, както беше посочено в точка 61 от настоящото решение, нормални технически процедури. При тези условия не може да се смята, че споменатите изменения се отразяват на предназначението на тези сигнали.
67 Поради това следва да се приеме, че предназначението на сигналите — носители на програми, при прякото или непряко излъчване на телевизионни програми е да бъдат приемани от публиката и че поради това тези предавания отговарят на третото предвидено в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/83 условие.
68 Що се отнася до четвъртото условие, не се спори, че в рамките на разглежданите в главното производство излъчвания устройствата за декодиране на предаването се предоставят на публиката не от излъчващите организации, а от доставчика на сателитния пакет. Независимо от това от преписката не личи доставчикът да осигурява тези устройства за публиката без съгласието на посочените организации, но това трябва все пак да се провери от запитващата юрисдикция.
69 С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, като се вземат предвид резултатите от проверката на запитващата юрисдикция, че както непрякото излъчване на телевизионни програми, така и тяхното пряко излъчване отговарят на всички условия, кумулативно предвидени в член 1, параграф 2, букви а) и в) от Директива 93/83, и следователно всяко от тях трябва да се разглежда като едно-единствено публично съобщаване чрез спътник и следоватeлно като неделимо.
70 С оглед на това неделимостта на такова съобщаване по смисъла на посочения член 1, параграф 2, букви а) и в) все пак не означава, че намесата на доставчика на сателитния пакет в това съобщаване може да се осъществи без разрешението на притежателя на съответните права.
Относно разрешението за публично съобщаване чрез спътник
71 На първо място, от член 2 от Директива 93/83 следва, че притежателите на авторски права трябва да дадат разрешение за всяко публично съобщаване чрез спътник на защитените произведения.
72 Освен това от практиката на Съда следва, че такова разрешение трябва да бъде получено именно от лицето, което започва такова съобщаване или участва в осъществяването му по такъв начин, че в резултат на това съобщаване защитените произведения стават достъпни за нова публика, т.е. за публика, която не е била взета предвид от авторите на защитените произведения при даване на разрешение на друго лице (относно понятието за публично съобщаване по смисъла на член 3 от Директива 2001/29 вж. по аналогия Решение от 7 декември 2006 г. по дело SGAE, C‑306/05, Recueil, стр. I‑11519, точки 40 и 42, както и Определение от 18 март 2010 г. по дело Organismos Sillogikis Diacheirisis Dimiourgon Theatrikon kai Optikoakoustikon Ergon, C‑136/09, точка 38).
73 Това впрочем се потвърждава от съображение 17 от Директива 93/83, съгласно което на притежателите на съответните права трябва да бъде гарантирано подходящо възнаграждение за публичното съобщаване чрез спътник на техните произведения, което да отчита всички аспекти на предаването като реалната и потенциалната му аудитория (вж. в този смисъл Решение по дело Football Association Premier League и др., посочено по-горе, точки 108 и 110).
74 Все пак по смисъла на съображение 27 от Директива 2001/29 това разрешение не трябва да се получава от съответното лице, ако неговото участие при публичното съобщаване се свежда до обикновено предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването.
75 Следва при това положение да се отбележи, че по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Директива 93/83 публично съобщаване чрез спътник като разглежданото по делото в главното производство започва от излъчващата организация, под чийто контрол и отговорност сигналите — носители на програмата, се въвеждат във водещия до спътника съобщителен контур. Безспорно е освен това, че така тази организация по правило прави защитените произведения достъпни за една нова аудитория. Ето защо тази организация трябва да получи предвиденото в член 2 от Директива 93/83 разрешение.
76 Все пак това не изключва възможността други оператори да участват при съобщаване като посоченото в предходната точка, така че да направят защитените обекти достъпни за публика, по-широка от посочената от съответната излъчваща организация, т.е. публика, която не е взета предвид от авторите на тези произведения, когато са разрешили използването им от споменатата излъчваща организация. По този начин участието на споменатите оператори не е обхванато от разрешението, дадено на съответната излъчваща организация.
77 При обстоятелства като разглежданите в главното производство това може да бъде така например когато оператор разширява кръга на лицата, имащи достъп до това съобщаване, и по този начин прави защитените обекти достъпни за нова публика.
78 Уместно е при това положение да се отбележи, че доставчик на сателитен пакет, от една страна, кодира съответното предаване или доставя на излъчващите организации кодове за достъп до това съобщаване, така че техните абонати да могат да го декодират, и от друга страна, поставя на разположение на тези абонати съответните устройства за декодиране, като по този начин тези операции позволяват да се установи връзка между осъщественото от излъчващите организации съобщаване и споменатите абонати.
79 Такава дейност обаче не може да се приравни на обикновена доставка на физически инсталации, целяща да осигури или да подобри приемането на първоначалното предаване в неговата зона на покритие, която спада към хипотезата, разгледана в точка 74 от настоящото решение, а представлява намеса, без която тези абонати не биха могли да се ползват от излъчваните произведения, независимо че се намират във вътрешността на тази зона. Ето защо тези лица са част от публиката, която иска да достигне самият доставчик на сателитния пакет, като същият доставчик чрез намесата си в съответното съобщаване чрез спътник прави защитените произведения достъпни за публика освен тази, до която стига съответната излъчваща организация.
80 Следва освен това да се подчертае, че намесата на доставчика на сателитния пакет представлява самостоятелна доставка на услуга, осъществена с цел извличане на печалба, тъй като цената за абонамента се заплаща от посочените лица не на излъчващата организация, а на този доставчик. Безспорно е обаче, че тази цена се дължи не за евентуални технически престации, а за достъпа до осъщественото чрез спътник съобщаване, а по този начин и до другите произведения или защитени обекти.
81 Накрая следва да се отбележи, че доставчикът на сателитния пакет не прави възможен достъпа на своите абонати до съобщаването, осъществено от една-единствена излъчваща организация, а обединява няколко съобщавания, изхождащи от различни излъчващи организации, в един нов аудиовизуален продукт, като доставчикът на сателитния пакет определя съдържанието на така създадения пакет.
82 При това положение следва да се приеме, че доставчикът на сателитния пакет разширява кръга на лицата, имащи достъп до телевизионните програми, и прави възможен достъпа на нова публика до защитените произведения и други обекти.
83 Поради това този доставчик на сателитен пакет е длъжен да получи от притежателите на съответните права разрешение за своето участие в разглежданото съобщаване, освен ако тези притежатели не са се договорили със съответната излъчваща организация, че защитените произведения ще бъдат съобщавани на публика също и от този доставчик, и при условие че когато това е така, участието на същия доставчик не прави тези произведения достъпни за нова публика.
84 Предвид гореизложеното на поставените въпроси следва да се отговори, че член 2 от Директива 93/83 трябва да се тълкува в смисъл, че доставчик на сателитен пакет е длъжен да получи разрешение от притежателите на съответните права за намесата си в пряко и непряко излъчване на телевизионни програми като разглежданите в главното производство, освен ако тези притежатели на права не са се договорили със съответната излъчваща организация, че защитените произведения ще бъдат публично съобщавани също и от този доставчик, и при условие че когато това е така, намесата на същия доставчик не прави тези произведения достъпни за нова публика.
По съдебните разноски
85 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Член 2 от Директива 93/83/ЕИО на Съвета от 27 септември 1993 година относно координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към спътниковото излъчване и кабелното препредаване, трябва да се тълкува в смисъл, че доставчик на сателитен пакет е длъжен да получи разрешение от притежателите на съответните права за намесата си в пряко и непряко излъчване на телевизионни програми като разглежданите в главното производство, освен ако тези притежатели на права не са се договорили със съответната излъчваща организация, че защитените произведения ще бъдат публично съобщавани също и от този доставчик, и при условие че когато това е така, намесата на същия доставчик не прави тези произведения достъпни за нова публика.
Подписи
* Език на производството: нидерландски.