Дело C‑396/09

Interedil Srl, в несъстоятелност

срещу

Fallimento Interedil Srl

Intesa Gestione Crediti SpA

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Bari)

„Преюдициално запитване — Право на нисшестоящия съд да отправи преюдициално запитване до Съда — Регламент (ЕО) № 1346/2000 — Производство по несъстоятелност — Международна компетентност — Център на основните интереси на длъжника — Преместване на седалището според устройствения акт в друга държава членка — Понятие за предприятие“

Резюме на решението

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Акт, приет на основание част трета, дял IV от Договора за ЕО

(член 267 ДФЕС)

2. Право на Съюза — Предимство — Противоречащо национално право — Неприложимост по право на съществуващите норми — Задължение за спазване на несъвместими с правото на Съюза указания на висшестоящия съд — Недопустимост

(член 267 ДФЕС)

3. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производство по несъстоятелност — Съдилища на държавата членка, в която се намира центърът на основните интереси на длъжника

(член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

4. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производство по несъстоятелност — Съдилища на държавата членка, в която се намира центърът на основните интереси на длъжника — Критерии за определяне

(член 3, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

5. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Производство по несъстоятелност — Регламент № 1346/2000 — Международна компетентност за образуване на производство по несъстоятелност — Вторично производство

(член 3, параграф 2 от Регламент № 1346/2000 на Съвета)

1. В приложение на член 267 ДФЕС съдилищата, чиито решения подлежат на обжалване съгласно националното право, могат след 1 декември 2009 г. да отправят преюдициално запитване до Съда, ако съответните преюдициални въпроси се отнасят до актове, приети на основание дял IV от Договора.

Предвид преследваната с член 267 ДФЕС цел — да се установи ефикасно сътрудничество между Съда и националните съдилища, — както и предвид принципа на процесуалната икономия, считано от 1 декември 2009 г., Съдът е компетентен да се произнася по преюдициални запитвания, отправени от съдилища, чиито решения подлежат на обжалване съгласно националното право, дори ако конкретните преюдициални запитвания са отправени преди посочената дата.

(вж. точки 19 и 20)

2. Правото на Съюза не допуска национален съд да бъде обвързан от национална процесуална разпоредба, съгласно която направените от висшестоящ национален съд изводи са задължителни за него, когато се установи, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза, както е тълкувано от Съда.

Всъщност, първо, съществуването на национална процесуална разпоредба, съгласно която съдилищата, които не се произнасят като последна инстанция, са обвързани от изводите, направени от висшестоящия съд, не засяга правото на националните юрисдикции, които не се произнасят като последна инстанция, да сезират Съда с преюдициално запитване, когато имат съмнения относно тълкуването на правото на Съюза.

Второ, постановеното от Съда решение по преюдициалното запитване обвързва националния съд по отношение на тълкуването, съответно валидността на разглежданите актове на институциите на Съюза при решаването на спора в главното производство.

Освен това националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на тези разпоредби, като при необходимост сам вземе решение да не приложи национална разпоредба, която им противоречи, без да е необходимо да иска или да изчаква премахването на националната разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

(вж. точки 35, 36, 38 и 39; точка 1 от диспозитива)

3. Понятието „център на основните интереси“ на длъжника, съдържащо се в член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност, трябва да се тълкува в съответствие с правото на Съюза.

Всъщност става дума за специфично за Регламента понятие, което поради това трябва да се тълкува по еднакъв начин и независимо от националните разпоредби.

(вж. точки 43 и 44; точка 2 от диспозитива)

4. За да се определи центърът на основните интереси на дружество длъжник, член 3, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че центърът на основните интереси на дружество длъжник трябва да се определя преди всичко с оглед на мястото на централно управление на това дружество, което може да бъде установено въз основа на обективни и проверими от третите лица обстоятелства. Когато управителните и контролните органи на дадено дружество са там, където се намира седалището му според устройствения акт, и решенията относно управлението на това дружество се вземат на същото място и това може да се провери от третите лица, предвидената в тази разпоредба презумпция не може да бъде оборена. Когато централното управление на дадено дружество не е в седалището му според устройствения акт, наличието на дружествени активи и на договори за тяхната финансова експлоатация в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището на това дружество според устройствения му акт, може да се счита за обстоятелство, достатъчно да се обори презумпцията, само при условие че общата преценка на всички релевантни фактори позволява да се установи, че действителният център на управление и контрол на посоченото дружество и управление на неговите интереси се намира в тази друга държава членка и това може да се провери от третите лица.

Когато дружество длъжник е променило своето седалище според устройствения акт преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност, се презумира, че центърът на основните интереси на това дружество се намира в новото му седалище според устройствения акт.

(вж. точка 59; точка 3 от диспозитива)

5. Понятието „предприятие“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент № 1346/2000 относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че изисква наличието на структура с минимална степен на организираност и известна стабилност с оглед на осъществяването на стопанската дейност. Наличието на отделни имоти или на банкови сметки по принцип не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнено това изискване.

(вж. точка 64; точка 4 от диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

20 октомври 2011 година(*)

По дело C‑396/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Tribunale di Bari (Италия) с акт от 6 юли 2009 г., постъпил в Съда на 13 октомври 2009 г., в рамките на производство по дело

Interedil Srl, в несъстоятелност

срещу

Fallimento Interedil Srl,

Intesa Gestione Crediti SpA,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н A. Tizzano, председател на състав, г‑н M. Safjan, г‑н A. Borg Barthet, г‑н M. Ilešič и г‑жа M. Berger (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г-жа J. Kokott,

секретар: г-жа A. Impellizzeri, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 януари 2011 г.,

като има предвид становищата, представени:

– за Interedil Srl, в несъстоятелност, от адв. P. Troianiello, avvocato,

– за Fallimento Interedil Srl, от адв. G. Labanca, avvocato,

– за Intesa Gestione Crediti SpA, от адв. G. Costantino, avvocato,

– за Европейската комисия, от г‑н N. Bambara и г‑жа С. Петрова, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 март 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (OВ L 160, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143, наричан по-нататък „Регламентът“).

2 Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, Interedil Srl, в несъстоятелност (по-нататък „Interedil“), и от друга страна, Fallimento Interedil Srl и Intesa Gestione Crediti SpA (по-нататък „Intesa“), чийто правоприемник е Italfondario SpA, по повод искането на Intesa за обявяване на Interedil в несъстоятелност.

Правна уредба

Право на Съюза

3 Регламентът е приет по-специално на основание член 61, буква в) ЕО и член 67, параграф 1 ЕО.

4 Член 2 от Регламента, озаглавен „Определения“, гласи:

„По смисъла на настоящия регламент:

а) „производство по несъстоятелност“ означава общите производства, които са предвидени в член 1, параграф 1. Тези производства са посочени в приложение А;

[…]

3) „предприятие“, означава всяко място на дейност, в което длъжникът извършва трайна стопанска дейност, която включва човешки и материални ресурси“.

5 Що се отнася до Италия, в списъка по приложение A към Регламента се споменава по-специално производството по „fallimento“.

6 Член 3 от Регламента, който урежда международната компетентност, предвижда:

„1. Съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника, са компетентни да образуват производство по несъстоятелност. За дружествата и юридическите лица, седалището според устройствения акт се през[у]мира за център на основните интереси до доказване на противното.

2. Когато центърът на основните интереси на длъжника е разположен на територията на дадена държава членка, съдилищата на друга държава членка са компетентни да образуват производство по несъстоятелност само ако длъжникът притежава предприятие на територията на тази държава членка. Действието на това производство се свежда до имуществото на длъжника, което се намира на територията на последната.

[…]“.

7 В съображение 13 от Регламента се посочва че „центърът на основните интереси“ следва да съответства на мястото, на което длъжникът обикновено управлява интересите си и следователно то може да се [провери] от трети лица“.

Национално право

8 Член 382 от италианския Граждански процесуален кодекс (Codice di procedura civile), който се отнася до споровете за подсъдност пред Corte suprema di cassazione, гласи:

„Когато се произнася по подсъдността, съдът при необходимост определя компетентната юрисдикция […]“.

9 От акта за преюдициално запитване следва, че съгласно постоянната съдебна практика решението, поставено от Corte suprema di cassazione въз основа на тази разпоредба, е окончателно и задължително за съда, който разглежда делото по същество.

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

10 Interedil Srl е учредено по италианското право „дружество с ограничена отговорност“ със седалище според устройствения акт в Монополи (Италия). На 18 юли 2001 г. то премества седалището си в Лондон (Обединеното кралство). На същата дата дружеството е заличено от италианския търговски регистър. Вследствие промяната на седалището Interedil е вписано в търговския регистър на Обединеното кралство с означението „FC“ (Foreign Company, чуждестранно дружество).

11 Съгласно изявленията на Interedil, възпроизведени в акта за преюдициално запитване, едновременно с промяната на седалището си това дружество предприема действия за прехвърляне на своето предприятие на британската група Canopus и за сключване на съответните договори за прехвърляне. Според Interedil няколко месеца след преместването на седалището му според устройствения акт притежаваните от него недвижими имоти в Таранто (Италия) са прехвърлени на Windowmist Limited като част от активите на прехвърленото предприятие. Interedil посочва също, че на 22 юли 2002 г. то е било заличено от търговския регистър на Обединеното кралство.

12 На 28 октомври 2003 г. Intesa подава молба до Tribunale di Bari за образуване на производство по несъстоятелност („fallimento“) срещу Interedil.

13 Interedil оспорва компетентността на този съд, като твърди, че поради преместването на седалището му в Обединеното кралство единствено съдилищата на тази държава са компетентни да образуват производство по несъстоятелност. На 13 декември 2003 г. Interedil отправя молба до Corte suprema di cassazione да се произнесе по предварителния въпрос за подсъдността.

14 На 14 май 2004 г., без да дочака решението на Corte suprema di cassazione, Tribunale di Bari, като приема, че възражението за липса на компетентност на италианските юрисдикции е явно неоснователно и че неплатежоспособността на предприятието е доказана, открива производство по несъстоятелност срещу Interedil.

15 На 18 юни 2004 г. Interedil обжалва пред запитващата юрисдикция решението за откриване на производство по несъстоятелност.

16 На 20 май 2005 г. Corte suprema di cassazione се произнася с определение по отнесения до него предварителен въпрос за подсъдността и приема, че италианските съдилища са компетентни. Този съд посочва, че предвидената в член 3, параграф 1, второ изречение от Регламента презумпция, според която центърът на основните интереси съответства на седалището според устройствения акт на дружеството, може да бъде оборена въз основа на различни обстоятелства, а именно наличието в Италия на недвижими имоти, собственост на Interedil, съществуването на договор за наем на два хотелски комплекса и на договор, сключен с банкова институция, както и липсата на вписване на промяната на седалището в търговския регистър в Бари.

17 Тъй като не е сигурен дали тази преценка на Corte suprema di cassazione е правилна предвид критериите, установени от Съда в Решение от 2 май 2006 г. по дело Eurofood IFSC (C‑341/04, Recueil, стр. I‑3813), Tribunale di Bari решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) В съответствие с общностното или с националното право трябва да се тълкува понятието „център на основните интереси на длъжника“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламента […] и при утвърдителен отговор в полза на първата хипотеза, в какво се състои посоченото понятие и кои са определящите фактори или обстоятелства, за да се установи „центърът на основните интереси“?

2) Може ли предвидената в член 3, параграф 1 от Регламент […] презумпция, според която „за дружествата седалището според устройствения акт се презумира за център на основните интереси до доказване на противното“, да се обори с констатирането на ефективна търговска дейност в държава, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, или, за да може да се обори посочената презумпция, е необходимо да се констатира, че дружеството не е осъществявало никаква търговска дейност в държавата, в която се намира неговото седалище според устройствения акт?

3) Наличието в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището на дружеството според устройствения му акт, на недвижими имоти, собственост на дружеството, на договор за наем на два хотелски комплекса, сключен от дружеството длъжник с друго дружество, и на договор, сключен от дружеството с банкова институция, достатъчно обстоятелство ли е, за да се счете за оборена предвидената в член 3 от Регламент […] презумпция в полза на „седалището според устройствения акт“ на дружеството, както и за да се приеме, че дружеството притежава „предприятие“ в тази държава по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент […]?

4) Ако произнасянето по компетентността с горепосоченото определение […] на Corte [suprema] di Cassazione се основава на тълкуване на член 3 от Регламент […], различно от тълкуването на Съда, пречка ли е член 382 от италианския Граждански процесуален кодекс — съгласно който Corte [suprema] di Cassazione се произнася по компетентността с окончателно и обвързващо решение — за прилагането на посочената общностна разпоредба, както е тълкувана от Съда?“.

По преюдициалните въпроси

По компетентността на Съда

18 Европейската комисия изразява съмнения относно компетентността на Съда да се произнесе по преюдициалното запитване. Тя отбелязва, че това запитване е отправено с определение от 6 юли 2009 г., постъпило в Съда на 13 октомври 2009 г. Съгласно член 68, параграф 1 ЕО, който е в сила към последната дата, единствено националните съдилища, чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с националното право, имат право да отправят преюдициални запитвания за тълкуване на актовете на институциите на Общността, основаващи се на дял IV от Договора за ЕО. Тъй като обаче Регламентът е приет на основание член 61, буква в) ЕО и член 67, параграф 1 ЕО, които попадат в дял IV от Договора за ЕО, Комисията счита, че решенията на запитващата юрисдикция може да са и обжалваеми в съответствие с националното право.

19 В това отношение е достатъчно да се отбележи, че с влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. член 68 ЕО е отменен, така че предвиденото в него ограничение на правото за отправяне на преюдициално запитване до Съда вече не съществува. В приложение на член 267 ДФЕС съдилищата, чиито решения подлежат на обжалване съгласно националното право, могат след тази дата да отправят преюдициално запитване до Съда, ако съответните преюдициални въпроси се отнасят до актове, приети на основание дял IV от Договора (вж. в този смисъл Решение от 17 февруари 2011 г. по дело Weryński, C‑283/09, все още непубликувано в Сборника, точки 28 и 29).

20 В точки 30 и 31 от Решение по дело Weryński, посочено по-горе, Съдът постановява, че предвид преследваната с член 267 ДФЕС цел — да се установи ефикасно сътрудничество между Съда и националните съдилища — както и предвид принципа на процесуалната икономия, следва да се приеме, че считано от 1 декември 2009 г. Съдът е компетентен да се произнася по преюдициални запитвания, отправени от съдилища, чиито решения подлежат на обжалване съгласно националното право, дори ако конкретните преюдициални запитвания са отправени преди посочената дата.

21 Следователно Съдът във всички случаи е компетентен да се произнесе по настоящото преюдициално запитване.

По допустимостта на преюдициалните въпроси

По връзката на преюдициалните въпроси със спора в главното производство

22 Като засяга въпрос, поставен от Комисията в писменото ѝ становище, в съдебното заседание Interedil изтъква, че от момента на заличаването си от търговския регистър на Обединеното кралство през юли 2002 г. то е престанало да съществува. Следователно молбата за образуване на производство по несъстоятелност срещу него, подадена през октомври 2003 г. пред Tribunale di Bari, била без предмет, а преюдициалното запитване — недопустимо.

23 Съгласно постоянната съдебна практика Съдът може да откаже да се произнесе по зададен от национална юрисдикция преюдициален въпрос единствено когато е съвсем очевидно, че поисканото от националната юрисдикция тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално Решение от 7 декември 2010 г. по дело VEBIC, C‑439/08, все още непубликувано в Сборника, точка 42 и цитираната съдебна практика).

24 В това отношение следва да се отбележи, че Регламентът само уеднаквява правилата относно международната компетентност, признаването на решенията и приложимото право в производствата по несъстоятелност, които имат трансгранични последици. Въпросът за допустимостта на молбата за обявяване в несъстоятелност на даден длъжник остава уреден от приложимото национално право.

25 От предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че Interedil я е уведомило за заличаването си от търговския регистър на Обединеното кралство през юли 2002 г. Същевременно от акта за преюдициално запитване не следва, че съгласно националното право това обстоятелство е пречка за образуването на производство по несъстоятелност. Всъщност не е невъзможно националното право да допуска образуването на такова производство с оглед на удовлетворяването на кредиторите на прекратеното дружество.

26 Следователно не е очевидно, че исканото от националната юрисдикция тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, или че проблемът е от хипотетично естество.

27 Ето защо повдигнатото от Interedil възражение за недопустимост трябва да се отхвърли.

По предмета на преюдициалните въпроси

28 Ответниците в главното производство твърдят, че преюдициалните въпроси са недопустими поради техния предмет. Според тях от първия и четвъртия въпрос не личи разминаване между разпоредбите на правото на Съюза и прилагането им от националните юрисдикции, а с втория и третия въпрос от Съда се иска да приложи правните норми на Съюза към конкретния случай, с който е сезирана запитващата юрисдикция.

29 В рамките на преюдициално запитване Съдът има право да се произнесе по тълкуването или валидността на правна норма на Съюза, като изходи от фактите, които са му посочени от запитващата юрисдикция, която трябва да приложи посочената норма към конкретния случай, с който е сезирана (вж. по-специално Решение от 7 септември 2006 г. по дело Price, C‑149/05, Recueil стр. I‑7691, точка 52 и цитираната съдебна практика).

30 Първите три въпроса се отнасят по същество до тълкуването на понятието „център на основните интереси“ на длъжника по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламента. Следователно тези въпроси са допустими от гледна точка на техния предмет.

31 Четвъртият въпрос се отнася до възможността запитващата юрисдикция да отхвърли направените от висшестоящ съд изводи, ако прецени, че предвид направеното от Съда тълкуване тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза. Следователно този въпрос, отнасящ се до механизма на преюдициалното запитване по член 267 ДФЕС, също е допустим.

По твърдението за липса на спор

32 Жалбоподателите по главното производство изтъкват, че въпросът дали италианските съдилища са компетентни да образуват производство по несъстоятелност е бил решен от Corte suprema di cassazione със сила на пресъдено нещо. От това те стигат до извода, че следователно пред запитващата юрисдикция не е налице „висящ спор“ по смисъла на член 267 ДФЕС и че по тази причина преюдициалното запитване е недопустимо.

33 Този довод трябва да се разгледа в рамките на четвъртия въпрос, с който запитващата юрисдикция иска да се установи в каква степен е обвързана от направеното от Corte suprema di cassazione тълкуване на правото на Съюза.

По четвъртия въпрос

34 С четвъртия въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи по същество дали правото на Съюза допуска национален съд да бъде обвързан от национална процесуална разпоредба, съгласно която направените от висшестоящ национален съд изводи са задължителни за него, когато се установи, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза, както е тълкувано от Съда.

35 Съдът вече е постановил, че наличието на национална процесуална разпоредба не засяга правото на националните юрисдикции, които не се произнасят като последна инстанция, да сезират Съда с преюдициално запитване, когато — както в главното производство — имат съмнения относно тълкуването на правото на Съюза (Решение от 5 октомври 2010 г. по дело Елчинов, C‑173/09, все още непубликувано в Сборника, точка 25).

36 Съгласно постоянната съдебна практика постановеното от Съда решение по преюдициалното запитване обвързва националния съд по отношение на тълкуването, съответно валидността на разглежданите актове на институциите на Съюза при решаването на спора в главното производство (вж. по-специално Решение по дело Елчинов, посочено по-горе, точка 29).

37 От това следва, че след като упражни правото си по член 267, втора алинея от ДФЕС, при решаването на спора в главното производство националният съд е обвързан от даденото от Съда тълкуване на съответните разпоредби и трябва евентуално да не се съобрази с изводите на висшестоящия съд, ако въз основа на това тълкуване намира, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза (вж. по-специално Решение по дело Елчинов, посочено по-горе, точка 30).

38 В това отношение следва да се подчертае, че съгласно трайно установената съдебна практика националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите на правото на Съюза, е длъжен да гарантира пълното действие на тези разпоредби, като при необходимост сам вземе решение да не приложи национална разпоредба, която им противоречи, а именно в конкретния случай — разглежданата в главното производство национална процесуална норма, без да е необходимо да иска или да изчаква премахването на националната разпоредба по законодателен или друг конституционен ред (вж. по-специално Решение по дело Елчинов, посочено по-горе, точка 31).

39 С оглед на гореизложеното на четвъртия въпрос следва да се отговори, че правото на Съюза не допуска национален съд да бъде обвързан от национална процесуална разпоредба, съгласно която направените от висшестоящ национален съд изводи са задължителни за него, когато се установи, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза, както е тълкувано от Съда.

40 По същите причини трябва да се отхвърли повдигнатото от ответниците в главното производство възражение за недопустимост, изведено от твърдяната липса на спор.

По първата част от първия въпрос

41 С първата част от първия въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали съгласно правото на Съюза или съгласно националното право трябва да се тълкува съдържащото се в член 3, параграф 1 от Регламента понятие „център на основните интереси“ на длъжника.

42 Съгласно постоянната съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза (вж. по-специално Решение от 29 октомври 2009 г. по дело NCC Construction Danmark, C‑174/08 Сборник, стр. I‑10567, точка 24 и цитираната съдебна практика).

43 Що се отнася по-точно до съдържащото се в член 3, параграф 1 от Регламента понятие „център на основните интереси“ на длъжника, в точка 31 от Решение по дело Eurofood IFSC, посочено по-горе, Съдът приема, че става дума за специфично за Регламента понятие, което следователно има самостоятелно значение и поради това трябва да се тълкува по еднакъв начин и независимо от националните разпоредби.

44 Поради това на първата част от първия въпрос следва да се отговори, че съдържащото се в член 3, параграф 1 от Регламента понятие „център на основните интереси“ на длъжника трябва да се тълкува в съответствие с правото на Съюза.

По втората част от първия въпрос, по втория въпрос и по първата част от третия въпрос

45 С втората част от първия въпрос, с втория въпрос и с първата част от третия въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи по същество как трябва да се тълкува член 3, параграф 1, второ изречение от Регламента, за да се определи центърът на основните интереси на дружество длъжник.

46 Тъй като, видно от съдържащите се в акта за преюдициално запитване данни, Interedil премества седалището си според устройствения акт от Италия в Обединеното кралство през 2001 г. и впоследствие през 2002 г. е заличено от търговския регистър на последната държава, за да се предостави пълен отговор на запитващата юрисдикция, следва да се уточни и релевантната за определянето на центъра на основните интереси на длъжника дата и така да се определи компетентният да образува главното производство по несъстоятелност съд.

Критерии, който са от значение за определянето на центъра на основните интереси на длъжника

47 Макар понятието „център на основните интереси“ на длъжника да не е определено в Регламента, обхватът на това понятие, както посочва Съдът в точка 32 от споменатото по-горе решение по дело Eurofood IFSC, е разяснен в съображение 13 от Регламента, съгласно което „[ц]ентърът на основните интереси“ следва да съответства на мястото, на което длъжникът обикновено управлява интересите си и следователно то може да се [провери] от трети лица“.

48 Както отбелязва генералният адвокат в точка 69 от заключението си, предвидената в член 3, параграф 1, второ изречение от Регламента презумпция в полза на седалището според устройствения акт и посочването в съображение 13 от същия регламент на мястото на управление на интересите изразяват волята на законодателя на Съюза да се даде предимство на мястото на централно управление на дружеството като критерий за компетентност.

49 Като се позовава на същото съображение, в точка 33 от Решение по дело Eurofood IFSC, посочено по-горе, Съдът уточнява, че центърът на основните интереси на длъжника трябва да се определи съобразно обективни критерии, които същевременно могат да се проверят от трети лица, за да се осигури правна сигурност и предвидимост при определянето на съда, компетентен да образува главното производство по несъстоятелност. Следва да се приеме, че изискването за обективност и възможността за проверка са налице, когато конкретните обстоятелства, които са взети предвид, за да се установи мястото, където дружеството длъжник обикновено управлява интересите си, са придобили публичност или поне са били достатъчно прозрачни, за да могат третите лица, и по-специално кредиторите на това дружество, да се запознаят с тях.

50 Следователно, когато управителните и контролните органи на дадено дружество са там, където се намира седалището му според устройствения акт, и решенията относно управлението на това дружество се вземат на същото място и това може да се провери от третите лица, предвидената в член 3, параграф 1, второ изречение от Регламента презумпция, че центърът на основните интереси на дружеството се намира на това място, е напълно приложима. Както посочва генералният адвокат в точка 69 от заключението си, при това положение е изключено друго място на основните интереси на дружеството длъжник.

51 Предвидената в член 3, параграф 1, второ изречение от Регламента презумпция все пак може да бъде оборена, когато от гледна точка на третите лица централното управление на дружеството не е в седалището му според устройствения акт. Както изтъква Съдът в точка 34 от Решение по дело Eurofood IFSC, посочено по-горе, презумпцията, предвидена от законодателя на Съюза в полза на седалището според устройствения акт на дружеството, може да бъде оборена, ако въз основа на обстоятелства, които са обективни и проверими от третите лица, е възможно да се направи извод, че действителното положение е различно от това, което местонахождението на посоченото седалище според устройствения акт би трябвало да отразява.

52 Сред обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид, по‑специално са местата, в които дружеството длъжник осъществява стопанска дейност, и местата, в които притежава имущество, доколкото те са явни за третите лица. Така в точка 70 от заключението си генералният адвокат посочва, че трябва да се извърши обща преценка на тези обстоятелства, като се вземат предвид особеностите на конкретния случай.

53 В този контекст местонахождението в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището според устройствения акт, на недвижими имоти, собственост на дружеството длъжник, за които то е сключило договори за наем, и наличието в същата тази държава на сключен с финансова институция договор — все обстоятелства, които са посочени от запитващата юрисдикция — могат да се считат за обективни обстоятелства, а предвид характерната за тях публичност — за обстоятелства, които могат да бъдат проверени от третите лица. Вярно е обаче също, че наличието на дружествени активи и на договори за тяхната финансова експлоатация в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището на това дружество според устройствения му акт, може да се счита за обстоятелство, достатъчно да се обори предвидената от законодателя на Съюза презумпция, само при условие че общата преценка на всички релевантни фактори позволява да се установи, че действителният център на управление и контрол на посоченото дружество и управление на неговите интереси се намира в тази друга държава членка и това може да се провери от третите лица.

Датата, релевантна за определянето на центъра на основните интереси на длъжника

54 Най-напред следва да се посочи, че в Регламента не се съдържат изрични разпоредби, що се отнася до особения случай на преместване на центъра на интересите на длъжника. Предвид общата формулировка на член 3, параграф 1 от Регламента следва да се приеме, че релевантно за определянето на компетентния да образува главното производство по несъстоятелност съд е последното местонахождение на този център.

55 Това тълкуване се потвърждава от практиката на Съда. Всъщност Съдът е постановил, че когато длъжникът е преместил центъра на основните си интереси след подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност, но преди образуването на това производство, съдилищата на държавата членка, на чиято територия е бил разположен центърът на основните интереси към момента на подаване на молбата, запазват компетентността си да се произнесат по нея (Решение от 17 януари 2006 г. по дело Staubitz-Schreiber, C‑1/04, Recueil, стр. I‑701, точка 29). От това следва да се заключи, че при определянето на компетентния съд по принцип е релевантно мястото, където се намира центърът на основните интереси на длъжника към датата на подаване на молбата за образуване на производство по несъстоятелност.

56 Следователно, когато седалището според устройствения акт е променено преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност, какъвто е случаят в главното производство, в съответствие с член 3, параграф 1, второ изречение от Регламента се презумира, че центърът на основните интереси на длъжника се намира в новото седалище според устройствения акт и следователно съдилищата, на чиято територия се намира новото седалище, по принцип са компетентни да образуват главното производство по несъстоятелност, освен ако предвидената в член 3, параграф 1 от Регламента презумпция не бъде оборена, като се докаже, че центърът на основните интереси не е преместен заедно със седалището според устройствения акт.

57 Същите правила трябва да намерят приложение и когато към датата на подаване на молбата за образуване на производството по несъстоятелност дружеството длъжник е било заличено от търговския регистър, и когато, както поддържа Interedil в становището си, това дружество е преустановило всякаква дейност.

58 Всъщност, както е видно от точки 47—51 от настоящото съдебно решение, понятието „център на основните интереси“ е израз на стремежа да се установи връзка с мястото, с което дружеството — обективно и по явен за третите лица начин — е най-тясно свързано. Следователно при това положение е логично да се даде предимство на мястото, в което към момента на заличаване на дружеството длъжник и на преустановяване на неговата дейност се намира центърът на основни интереси.

59 Поради това на втората част от първия въпрос, на втория въпрос и на първата част от третия въпрос следва да се отговори, че за да се определи центърът на основните интереси на дружество длъжник, член 3, параграф 1, второ изречение от Регламента трябва да се тълкува по следния начин:

– центърът на основните интереси на дружество длъжник трябва да се определя преди всичко с оглед на мястото на централно управление на това дружество, което може да бъде установено въз основа на обективни и проверими от третите лица обстоятелства. Когато управителните и контролните органи на дадено дружество са там, където се намира седалището му според устройствения акт, и решенията относно управлението на това дружество се вземат на същото място и това може да се провери от третите лица, предвидената в тази разпоредба презумпция не може да бъде оборена. Когато централното управление на дадено дружество не е в седалището му според устройствения акт, наличието на дружествени активи и на договори за тяхната финансова експлоатация в държава членка, различна от тази, в която се намира седалището на това дружество според устройствения му акт, може да се счита за обстоятелство, достатъчно да се обори презумпцията, само при условие че общата преценка на всички релевантни фактори позволява да се установи, че действителният център на управление и контрол на посоченото дружество и управление на неговите интереси се намира в тази друга държава членка и това може да се провери от третите лица,

– когато дружество длъжник е променило своето седалище според устройствения акт преди подаването на молбата за образуване на производство по несъстоятелност, се презумира, че центърът на основните интереси на това дружество се намира в новото му седалище според устройствения акт.

По втората част от третия въпрос

60 С втората част от третия въпрос запитващата юрисдикция пита по същество как трябва да се тълкува понятието „предприятие“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламента.

61 В това отношение следва да се припомни, че член 2, буква з) от Регламента определя „предприятието“ като всяко място, в което длъжникът извършва трайно стопанска дейност, която включва човешки и материални ресурси.

62 Фактът, че това определение свързва осъществяването на стопанска дейност с наличието на човешки ресурси, показва, че се изискват минимална степен на организираност и известна стабилност. От това следва, че наличието на отделни имоти или на банкови сметки по принцип не е достатъчно, за да се приеме, че са изпълнени изискванията за квалифициране като „предприятие“.

63 Доколкото съгласно член 3, параграф 2 от Регламента наличието на предприятие на територията на държава членка предоставя на съдилищата на тази държава членка компетентност да образуват вторично производство по несъстоятелност срещу длъжника, следва да се приеме, че за да се осигури правна сигурност и предвидимост при определянето на компетентните съдилища, наличието на предприятие трябва да се преценява, по подобие на определянето на центъра на основните интереси, въз основа на обективни и проверими от третите лица обстоятелства.

64 Поради това на втората част от третия въпрос следва да се отговори, че понятието „предприятие“ по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че изисква наличието на структура с минимална степен на организираност и известна стабилност с оглед на осъществяването на стопанската дейност. Наличието на отделни имоти или на банкови сметки по принцип не е достатъчно, за да е изпълнено това изискване.

По съдебните разноски

65 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1) Правото на Съюза не допуска национален съд да бъде обвързан от национална процесуална разпоредба, съгласно която направените от висшестоящ национален съд изводи са задължителни за него, когато се установи, че тези изводи не са в съответствие с правото на Съюза, както е тълкувано от Съда.

2) Понятието „център на основните интереси“ на длъжника, съдържащо се в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност, трябва да се тълкува в съответствие с правото на Съюза.

3) За да се определи центърът на основните интереси на дружество длъжник, член 3, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува по следния начин:

4) Понятието „предприятие“ по смисъла на член 3, параграф 2 от същия регламент трябва да се тълкува в смисъл, че изисква наличието на структура с минимална степен на организираност и известна стабилност с оглед на осъществяването на стопанската дейност. Наличието на отделни имоти или на банкови сметки по принцип не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнено това изискване.

Подписи

* Език на производството: италиански.