Дело C-382/09

Stils Met SIA

срещу

Valsts ieņēmumu dienests

(Преюдициално запитване, отправено от Augstākās Tiesas Senāts)

„Обща митническа тарифа — Тарифно класиране — Комбинирана номенклатура — Глава 73 — Стоманени въжета и кабели — Позиция 7312 — Код по ТАРИК — Грешка в тарифното класиране — Пускане на стоките в свободно обращение — Регламент (EО) № 384/96 — Антидъмпингови мита — Глоба в размер, равняващ се на общия размер на антидъмпинговите мита“

Резюме на решението

1.        Обща митническа тарифа — Тарифни позиции

(член 2 от приложение І към Регламент № 2658/87 на Съвета; Регламент № 1789/2003 на Комисията)

2.        Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг

(член 14, параграф 1 от Регламент № 384/96 на Съвета)

1.        Интегралната тарифа на Европейските общности, въведена в член 2 от Регламент № 2658/87 относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията ѝ, приложима през 2004 г. и 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че кабели от стомана, която не е неръждаема, които са без покритие или само поцинковани, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm, и които не са с произход от Молдова или Мароко, спадат към кодове по ТАРИК 7312 10 82 19, 7312 10 84 19 или 7312 10 86 19 в зависимост от размера на напречното им сечение.

(вж. точка 40; точка 1 от диспозитива)

2.        Член 14, параграф 1 от Регламент № 384/96 за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която предвижда в случай на грешка при тарифното класиране на стоки, внесени на митническата територия на Съюза, да се налага глоба, равняваща се на общия размер на антидъмпинговите мита, дължими за тези стоки, доколкото размерът на тази глоба се определя при условия, аналогични на тези, които уреждат в националното право нарушения от същото естество и със същата тежест и които придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер, като задача на националната юрисдикция е да извърши преценка в това отношение.

(вж. точка 48; точка 2 от диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

7 октомври 2010 година(*)

„Обща митническа тарифа — Тарифно класиране — Комбинирана номенклатура — Глава 73 — Стоманени въжета и кабели — Позиция 7312 — Код по ТАРИК — Грешка в тарифното класиране — Пускане на стоките в свободно обращение — Регламент (EО) № 384/96 — Антидъмпингови мита — Глоба в размер, равняващ се на общия размер на антидъмпинговите мита“

По дело C‑382/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Augstākās Tiesas Senāts (Латвия) с акт от 8 септември 2009 г., постъпил в Съда на 28 септември 2009 г., в рамките на производство по дело

Stils Met SIA

срещу

Valsts ieņēmumu dienests,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: г‑н J.‑J. Kasel, председател на състав, г‑н A. Borg Barthet (докладчик) и г‑н E. Levits, съдии,

генерален адвокат: г‑н N. Jääskinen,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

като има предвид становищата, представени:

–        за Stils Met SIA, от г‑н V. Meļkovs,

–        за Valsts ieņēmumu dienests, от г‑жа N. Jezdakova, в качеството на представител,

–        за латвийското правителство, от г‑жа K. Drēviņa и г‑жа K. Krasovska, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от г‑н A. Sauka и г‑жа L. Bouyon, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на интегралната тарифа на Европейските общности (наричана по-нататък „TAРИК“), въведена в член 2 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3) и от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (OВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Stils Met SIA (наричано по-нататък „Stils Met“), дружество по латвийското право, и Valsts ieņēmumu dienests (служба по държавните приходи, наричана по-нататък „Dienests“) по повод на внос на стоманени кабели с произход от Украйна в периода между май 2004 г. и септември 2005 г.

 Правна уредба

 Общностна правна уредба

 Митническа правна уредба

3        По смисъла на член 1 от Регламент № 2658/87, изменен с Регламент (ЕО) № 254/2000 на Съвета от 31 януари 2000 година (OВ L 28, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 12, стр. 33, наричан по-нататък „Регламент № 2658/87“):

„1.      Комисията установява стокова номенклатура, наречена по-долу „Комбинираната номенклатура“, […] отговаряща едновременно на изискванията на Общата митническа тарифа, на статистиката за външната търговия на Общността и на други политики на Общността относно вноса и износа на стоки.

2.      Комбинираната номенклатура включва:

а)      номенклатурата на Хармонизираната система, [въведена с Международната конвенция относно Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките и протокола за изменение към нея];

б)      подраздели на Общността към тази номенклатура, наричани „КН подпозиции“ в случаите, когато е определено съответното равнище на митото;

в)      предварителни разпоредби, допълнителни глави или раздели с бележки и бележки под линия, отнасящи се до КН подпозициите:

3.      Комбинираната номенклатура е дадена в приложение I. […]

[…]“

4        Член 2 от Регламент № 2658/87 гласи:

„Комисията установява [TAРИК], която отговаря на изискванията на Общата митническа тарифа, на статистиката за външната търговия, на търговската, земеделската и други политики на Общността относно вноса или износа на стоки.

Тарифата се основава на Комбинираната номенклатура и включва:

a)      мерките, съдържащи се в настоящия регламент;

б)      допълнителни подразделения на Общността, цитирани като „подзаглавия на TAРИК“, необходими за изпълнението на конкретни мерки на Общността, изброени в приложение II;

в)      всяка друга информация, необходима за изпълнението или управлението на кодовете на ТАРИК, а така също и за допълнителни кодове, дефинирани в член 3, параграфи 2 и 3;

г)      ставките на митата и други такси за внос и износ, включително освобождаване от мита и преференциални тарифни ставки, прилагани за специфични стоки при внос или износ;

д)      мерките, показани в приложение II, прилагани за внос и износ на специфични стоки.“

5        По смисъла на член 3, параграфи 1 и 2 от посочения регламент:

„1.      Всяка подпозиция от КН има осемцифров кодов номер:

a)      първите шест цифри са кодовите номера, отнасящи се до позициите и подпозициите от номенклатурата на хармонизираната система;

б)      седмата и осмата цифра обозначават подпозициите [Комбинираната стокова номенклатура, установена в член 1].

[…]

2.      Подзаглавията на [ТАРИК] трябва да бъдат идентифицирани с деветата е десетата цифра, които заедно с кодовите номера съгласно параграф 1, образуват кодовите номера на [ТАРИК]. […]“

6        Член 6 от същия регламент предвижда, че ТАРИК се създава, актуализира, управлява и разпространява от Комисията.

7        Първата част от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, както последното е изменено с Регламент (EО) № 1789/2003 на Комисията от 11 септември 2003 г. (OВ L 281, стр. 1, наричана по-нататък „КН“), съдържа съвкупност от уводни разпоредби. В тази част, в раздел първи, посветен на общите разпоредби, дял A, озаглавен „Общи правила за тълкуване на [КН]“, гласи:

„Класирането на стоките в [КН] се подчинява на следните принципи:

1.      Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила, когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на забележките към разделите или към главите.

[…]“

8        Втората част от КН включва раздел XV, посветен на „Неблагородни метали и изделия от тези метали“. Този раздел включва по-специално глава 73, озаглавена „Изделия от чугун, желязо или стомана“.

9        Позиция 7312 от КН е разделена по следния начин:

10      По смисъла на забележка 1 към глава 72 от КН:

„В тази глава и по смисъла на букви г), д) и е) от настоящата забележка, в [КН] се считат като:

[…]

г)      „стомани“:

железните материали, различни от тези от № 7203 [а именно железни продукти, получени чрез пряка редукция на желязна руда и други порести железни продукти, на парчета, топчета или подобни форми; желязо с минимална чистота 99,94 % тегловно, на парчета, топчета или подобни форми], които с изключение на някои видове стомани, произведени под формата на отляти части, се поддават на пластична деформация и съдържат тегловно 2 % или по-малко въглерод. Все пак хромовите стомани могат да имат по-високо съдържание на въглерод;

д)      „неръждаеми стомани“:

легираните стомани, съдържащи тегловно 1,2 % или по-малко въглерод и 10,5 % или повече хром, със или без други елементи;

е)      „други легирани стомани“:

Стоманите, неотговарящи на определението за неръждаеми стомани и съдържащи тегловно един или повече от изброените по-долу елементи в следните пропорции:

–      0,3 % или повече алуминий,

–      0,0008 % или повече бор,

–      0,3 % или повече хром,

–      0,3 % или повече кобалт,

–      0,4 % или повече мед,

–      0,4 % или повече олово,

–      1,65 % или повече манган,

–      0,08 % или повече молибден,

–      0,3 % или повече никел,

–      0,06 % или повече ниобий,

–      0,6 % или повече силиций,

–      0,05 % или повече титан,

–      0,3 % или повече волфрам,

–      0,1 % или повече ванадий,

–      0,05 % или повече цирконий,

–      0,1 % или повече други елементи (с изключение на сяра, фосфор, въглерод и азот), взети поотделно;

[…]“

11      Що се отнася до подпозиции по КН 7312 10 82, 7312 10 84 и 7312 10 86, през 2004 г. и 2005 г. в ТАРИК фигурират следните подпозиции:

12      Комбинираната номенклатура, съставляваща приложение I към Регламент № 2658/87, което е изменено с Регламент (ЕО) № 1810/2004 на Комисията от 7 септември 2004 г. (OВ L 327, стр. 1), е идентична с КН, що се отнася до съвкупността от разпоредби, посочени в точки 7—11 от настоящото решение.

 Правна уредба на антидъмпинговите мерки

13      Към момента на настъпване на фактите по главното производство прилагането на антидъмпинговите мерки от Европейския съюз се урежда от разпоредбите на Регламент № 384/96.

14      По смисъла на член 14, параграф 1 от посочения регламент:

„Временни или окончателни антидъмпингови мита се налагат с регламент и се събират от държавите членки под формата, в размера и в съответствие с всички останали критерии, определени в регламента, с който се въвеждат митата. Тези мита се събират независимо от митните сборове, данъците и други налози, свързани обикновено с внос на стоки. Не се допуска едновременно налагане на антидъмпингово и изравнително мито при разглеждане на един и същ случай, възникнал поради дъмпинг или наличие на експортно субсидиране“.

15      По смисъла на член 1, параграфи 1 и 3 от Регламент (EО) № 1796/1999 на Съвета от 12 август 1999 година относно налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху внос на стоманени въжета и кабели, произведени в Китайската народна република, Унгария, Индия, Мексико, Полша, Южна Африка и Украйна, и прекратяване на антидъмпинговата процедура по отношение на вносни стоки с произход в Република Корея (OВ L 217, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 19, стр. 189):

„1.      С този документ се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на стоманени въжета и кабели, класифицирани под следните кодове по КН ex 7312 10 82 (код по ТАРИК 7312 10 82*10), ex 7312 10 84 (код по ТАРИК 7312 10 84*10), ex 7312 10 86 (код по ТАРИК 7312 10 86*10), ex 7312 10 88 (код по ТАРИК 7312 10 88*10) и ex 7312 10 99 (код по ТАРИК 7312 10 99*10) и произведени в Китайската народна република, Унгария, Индия, Мексико, Полша, Южна Африка и Украйна.

[…]

3.      Ако не е посочено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата.“

 Национална правна уредба

16      Към момента на настъпване на фактите по главното производство член 32, параграф 1 и 2 от Закона за данъците и таксите (likums „Par nodokļiem un nodevām“, Latvijas Vēstnesis, 1995, № 26), озаглавен „Отговорност при намаляване на облагаемата данъчна основа“, гласи:

„1)      Ако в нарушение на изискванията на данъчния закон данъчнозадълженото лице намали облагаемата данъчна основа в декларацията си пред данъчната администрация, последната изчислява размера на неплатеното и определя глоба, равняваща се на този размер, освен ако в специален данъчен закон не се предвижда глоба в различен размер.

2)      Не се налага глоба, в случай че са изпълнени следните две условия:

–      1)      данъчнозадълженото лице е подало декларация за поправка или допълнителна декларация (придружена от доказателства) преди началото на проверка от страна на администрацията.

–      2)      в срок от пет работни дни, считано от подаването на декларацията за поправка, то е заплатило оставащата част от дължимия данък, както и увеличението на главното данъчно задължение и на лихвите за забава, дължими до деня на подаване на декларацията за поправка или на допълнителната декларация (придружена от доказателства).“

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

17      В периода между май 2004 г. и септември 2005 г. Stils Met внася от Украйна стоманени кабели с цел пускането им в свободно обращение в Латвия. Стоките са декларирани с оглед на подпозиции по ТАРИК 7312 10 82 90, 7312 10 84 90 и 7312 10 86 90.

18      В рамките на проверка Dienests приема, че съответните стоки са от стомана, така че с оглед на размера на напречното им сечение и на произхода им попадат съответно в подпозиции по ТАРИК 7312 10 82 19, 7312 10 84 19 и 7312 10 86 19.

19      В резултат на това с решение от 20 юни 2006 г. Dienests иска от Stils Met да заплати в полза на бюджета сумата от 485 286,58 LVL [латвийски лати] (или приблизително 697 356 EUR), съответстваща на антидъмпингови мита в размер на 205 629,87 LVL, на данъка върху добавената стойност в размер на 37 013,42 LVL и на глоба в размер, равняващ се на общата неплатена сума, или 242 643,29 LVL.

20      Stils Met подава жалба за отмяна на това решение. То сочи по-конкретно, че при подаването на декларацията за стоките то е представило издадени от лабораторията на производителя сертификати, указващи на декларатора и на митническите служби химическия състав на тези стоки, по-специално елементи, доказващи, че те отговарят на наименованието „други легирани стомани“ по смисъла на забележка 1, буква е) от глава 72 от КН.

21      Освен това Stils Met поддържа, че макар Dienests да е класирала правилно съответните стоки, последната нямала право да му наложи глоба на основание на националната правна уредба.

22      С решение от 4 октомври 2007 г. Аdministratïvâ rajona tiesa (районен административен съд) уважава жалбата на Stils Met и отменя решението на Dienests. След като проверява данните относно химическия състав на съответните стоки, посочената юрисдикция приема, че Dienests не разполага с достатъчно доказателства, че тези стоки трябва да се разглеждат като стомана по смисъла на забележка 1, буква г) от глава 72 от КН.

23      Dienests обжалва това решение пред Аdministrativâ apgabaltiesa (регионален административен съд), който изменя обжалваното решение. С оглед на разграничението в КН между стоки от неръждаема стомана, от една страна, и други стоки от желязо или стомана, от друга страна, тази юрисдикция в действителност приема, че в подпозициите по ТАРИК, произхождащи от подпозиции по КН 7312 10 82, 7312 10 84 и 7312 10 86, категорията „стомана“ обхваща артикулите от стомана с изключение на тези от неръждаема стомана, независимо от химическия състав, докато категорията „други“ обхваща стоките, които не са от стомана, тоест тези от желязо.

24      Stils Met подава касационна жалба срещу въззивното решение пред Augstākās Tiesas Senāts (Сенат на Върховния съд).

25      Според Stils Met на основание забележка 1 от глава 72 от КН следва да се определи към коя от категориите — г) „стомани“, д) „неръждаеми стомани“ или е) „други легирани стомани“ — спадат разглежданите в главното производство стоки. То поддържа, че ако сведенията относно химическия състав на тези стоки не са достатъчни, за да докажат, че те се състоят от „други легирани стомани“, посочените стоки следва да се класират в съответните подпозиции по ТАРИК, съответстващи на стоките от стомана, тоест тези, чийто код завършва с цифрите 11, както прави Dienests. Ако, напротив, тези сведения са достатъчни, за да се докаже, че те се състоят от „друга легирана стомана“, те следва да се класират в съответните подпозиции по ТАРИК, съответстващи на стоките, които не са от стомана, тоест на тези, чийто код завършва с цифрите 90.

26      Освен това Stils Met изтъква, че антидъмпинговите мита не могат да се считат за данък или такса по смисъла на закона за данъците и таксите, така че глобите, предвидени от този закон, не са приложими в делото по главното производство.

27      Като счита, че разрешаването на спора, с който е сезиран, зависи от тълкуването на приложимата общностна правна уредба, Augstākās tiesas Senāts решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли кодовете по ТАРИК 7312 10 82 19, 7312 10 84 19 и 7312 10 86 19 да се тълкуват в смисъл, че стоманени изделия с напречно сечение с посочените размери — въжета и кабели — без покритие или само поцинковани, по-специално от легирана стомана (но не от неръждаема стомана), които не са внесени от Молдова, нито от Мароко, е трябвало да бъдат класирани по тези кодове през 2004 г. и 2005 г., независимо от химическия им състав?

2)      Трябва ли член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 384/96 […] да се тълкува в смисъл, че не допуска налагането на […] глоба […], равна на общия размер на антидъмпинговите мита, която се предвижда от законодателството на съответната държава [членка] (член 32, параграф 2 от латвийския закон за данъците и таксите) в случай на нарушаване на данъчния закон?“

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

28      С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали ТАРИК трябва да се тълкува в смисъл, че през 2004 г. и през 2005 г. стоманени кабели като разглежданите в главното производство, които не са от неръждаема стомана и които са без покритие или само поцинковани, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm, и които не са с произход нито от Молдова, нито от Мароко, трябва да се класират в подпозиции по ТАРИК 7312 10 82 19, 7312 10 84 19 или 7312 10 86 19 или в подпозиции по ТАРИК 7312 10 82 90, 7312 10 84 90 или 7312 10 86 90.

29      В самото начало следва да се припомни, че според трайната съдебна практика в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в КН и на забележките към разделите или главите (вж. по-специално Решение от 18 юни 2009 г. по дело Kloosterboer Sevices, C‑173/08, Сборник, стр. I‑5347, точка 24).

30      В конкретния случай е безспорно, че разглежданите в главното производство стоки спадат съответно към подпозиции 7312 10 82, 7312 10 84 и 7312 10 86 от КН в зависимост от размера на напречното им сечение. Съгласно текста им към посочените подпозиции спадат кабелите, които са без покритие или само поцинковани, от желязо или стомана, която не е неръждаема, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm. В рамките на ТАРИК подобни стоки се разделят на стоки „от стомана“ (подпозиции по ТАРИК 7312 10 82 11, 7312 10 84 11 или 7312 10 86 11) и „други“ (подпозиции по ТАРИК 7312 10 82 90, 7312 10 84 90 или 7312 10 86 90).

31      Stils Met изтъква, че на основание забележка 1 от глава 72 от КН следва да се определи дали разглежданите в главното производство стоманени кабели спадат към категорията „стомани“, „неръждаеми стомани“ или „други легирани стомани“. По този начин, ако сведенията относно химическия състав на разглежданите стоки са достатъчни, за да се докаже, че те се състоят от „други легирани стомани“, те следва да се класират в подпозиции по ТАРИК 7312 10 82 90, 7312 10 84 90 или 7312 10 86 90, в зависимост от най-големия размер на напречното им сечение.

32      За разлика от това Dienests, латвийското правителство и Комисията поддържат, че кабели от легирана стомана като разглежданите в главното производство трябва да се класират в подпозициите по ТАРИК 7312 10 82 19, 7312 10 84 19 или 7312 10 86 19. В това отношение те изтъкват, че макар на изделията от неръждаема стомана да се определя различен код по КН, в подпозициите по ТАРИК 7312 10 82 19, 7312 10 84 19 и 7312 10 86 19 не се прави никакво разграничение според вида стомана, тъй като те обхващат както легираните, така и нелегираните стомани. За сметка на това, предвид описанието и структурата на позиция 7312, стоките от желязо, тоест тези, които не са от стомана, трябва да се класират в подпозиции по ТАРИК 7312 10 82 90, 7312 10 84 90 и 7312 10 86 90.

33      Следва на първо място да се припомни, че съгласно текста на позиция 7312 от КН тя обхваща „въжета, кабели, сплитки и подобни артикули, от желязо или от стомана, без електрическа изолация“. В подпозиция 7312 10 30 от КН се обозначават въжетата и кабелите от „неръждаеми стомани“, а в следващите подпозиции — „другите“ въжета и кабели. От това следва, че въжетата и кабелите от неръждаеми стомани спадат към подпозиция 7312 10 30 от КН, докато въжетата и кабелите от желязо или от стомана, която не е неръждаема, спадат към следващите подпозиции.

34      По този начин към подпозиции 7312 10 82, 7312 10 84 или 7312 10 86 спадат кабелите от желязо или от стомана, която не е неръждаема, които са без покритие или само поцинковани, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm.

35      От това следва, че кодовете по ТАРИК 7312 10 82 11, 7312 10 84 11 и 7312 10 86 11 съответстват на кабели от стомана, която не е неръждаема. Освен това от структурата и от текста на съответните подпозиции по ТАРИК е видно, че кодовете по ТАРИК 7312 10 82 11 (с произход от Република Молдова), 7312 10 82 12 (с произход от Мароко) и 7312 10 82 19 (други) зависят от географския произход на кабелите от стомана, която не е неръждаема. Същото се отнася и за кодовете по ТАРИК, приложими към кабелите, посочени в подпозиции 7312 10 84 и 7312 10 86 от КН. Следователно към кодове по ТАРИК 7312 10 82 19, 7312 10 84 19 и 7312 10 86 19 спадат кабелите от стомана, която не е неръждаема, които са без покритие или само поцинковани, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm, и които са с произход от страни, различни от Молдова или Мароко.

36      От структурата на ТАРИК е видно също така, че кодовете по ТАРИК 7312 10 82 90, 7312 10 84 90 или 7312 10 86 90 съответстват на кабелите, които са без покритие или само поцинковани, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm, които не са от стомана, тоест които са от желязо.

37      Следва освен това да се припомни, че според установената съдебна практика както забележките, които предхождат главите от Общата митническа тарифа, така и обяснителните забележки към номенклатурата на Съвета за митническо сътрудничество, представляват важни средства за гарантиране на еднаквото прилагане на тази тарифа и в това си качество са достоверен източник за нейното тълкуване (вж. по-конкретно Решение на Съда от 20 ноември 1997 г. по дело Wiener SI, C‑338/95, Recueil, стр. I‑6495, точка 11, и Решение от 7 февруари 2002 г. по дело Turbon International, C‑276/00, Recueil, стр. I‑1389, точка 22).

38      В конкретния случай в забележка 1 от глава 72 от КН се уточнява, че стомани са неръждаемите стомани и другите легирани стомани. От текста на тази забележка е видно, че тези определения са относими към цялата КН, включително и към глава 73 от нея. В буква г) от посочената забележка се дава общо определение на „стомани“. „Неръждаемите стомани“, определени в буква д), и „другите легирани стомани“, определени в буква е), представляват особени категории стомани и следователно трябва да се разглеждат като спадащи към общата категория „стомани“.

39      Като се имат предвид тези определения за целите на класирането на кабели от стомана като разглежданите в главното производство, кабелите от неръждаеми стомани по смисъла на буква д) от забележка 1 от глава 72 от КН спадат към подпозиция 7312 10 30 от последната. За сметка на това, при липсата на разграничение в рамките на позиция 7312 от КН между кабелите от стомана и тези от „други легирани стомани“ по смисъла на буква е) от посочената забележка, следва да се приеме, че кабелите от стомана, която не е неръждаема, които са без покритие или само поцинковани, с произход от страни, различни от Молдова или Мароко, спадат към подпозиции по ТАРИК 7312 10 82 19, 7312 10 84 19 или 7312 10 86 19 в зависимост от размера на напречното им сечение.

40      С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия поставен въпрос следва да се отговори, че ТАРИК в редакцията си, приложима през 2004 г. и 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че кабели от стомана, която не е неръждаема, които са без покритие или само поцинковани, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm, и които не са с произход от Молдова или Мароко, спадат към кодове по ТАРИК 7312 10 82 19, 7312 10 84 19 или 7312 10 86 19 в зависимост от размера на напречното им сечение.

 По втория въпрос

41      С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 14, параграф 1 от Регламент № 384/96 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда в случай на грешка при тарифното класиране на стока, внесена на митническата територия на Съюза, да се налага глоба, равняваща се на общия размер на антидъмпинговите мита, дължими за тези стоки с оглед на правилното им тарифно класиране.

42      Най-напред е уместно да се припомни, че по смисъла на член 14, параграф 1 от Регламент № 384/96 антидъмпингови мита се налагат с регламент и се събират от държавите членки под формата, в размера и в съответствие с всички останали критерии, определени в регламента, с който се въвеждат митата. В конкретния случай Регламент № 1796/1999 не предвижда санкции за нарушение на разпоредбите му.

43      Същевременно, по смисъла на член 1, параграф 3 от последния регламент, освен ако не е посочено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата. Трябва обаче да се констатира, че и те не предвиждат санкции за грешка при тарифното класиране на стоки, внесени на митническата територия на Съюза.

44      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато правна уредба на Съюза не предвижда специална санкция за нарушение на нейните разпоредби или препраща по този въпрос към националните разпоредби, член 10 ЕО налага на държавите членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза. За тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на споменатите мерки, те трябва да гарантират, че при необходимост нарушенията на правната уредба на Съюза се санкционират при материални и процесуални условия, аналогични на приложимите към нарушенията на националното право, които са от сходно естество и значение и които при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер (вж. Решение от 26 октомври 1995 г. по дело Siesse, C‑36/94, Recueil, стр. I‑3573, точка 20 и Решение от 16 октомври 2003 г. по дело Hannl-Hofstetter, C‑91/02, Recueil, стр. I‑12077, точка 17).

45      От изложеното по-горе следва, че при нарушение на разпоредбите на Регламент № 1796/1999 държавите членки са компетентни да изберат мерките, които им се струват подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност (вж. по аналогия Решение по дело Siesse, посочено по-горе, точка 21, Решение от 7 декември 2000 г. по дело de Andrade, C‑213/99, Recueil, стр. I‑11083, точка 20 и Решение по дело Hannl-Hofstetter, посочено по-горе, точка 18).

46      Самият принцип на глоба като разглежданата в главното производство, която има за цел да гарантира, че данъчнозадължените лица спазват своите задължения за данъчно деклариране, не е в противоречие с правото на Съюза. В действителност разпоредба като разглежданата в главното производство позволява насърчаване на икономическите оператори да подават пред компетентните национални органи декларации, които са съобразени с приложимата правна уредба, включително с митническата правна уредба на Съюза и с антидъмпинговите мерки, резултат от правната уредба на Съюза. На практика при липса на подобна мярка грешките в тарифното класиране на стоките, на които се налагат антидъмпингови мита, не биха довели до никаква последица за съответните икономически оператори.

47      Що се отнася до размера на глобата, в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 44 от настоящото решение, е важно той да се определя при условия, аналогични на тези, предвидени от националното право за нарушения от същото естество и със същата тежест. Макар случаят на национална разпоредба като разглежданата в главното производство, предвид текста на посочената, a priori да изглежда такъв, задача на запитващата юрисдикция е да прецени дали разглежданата в главното производство глоба действително отговаря на посочените принципи.

48      С оглед на изложените по-горе съображения на втория поставен въпрос следва да се отговори, че член 14, параграф 1 от Регламент № 384/96 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която предвижда в случай на грешка при тарифното класиране на стоки, внесени на митническата територия на Съюза, да се налага глоба, равняваща се на общия размер на антидъмпинговите мита, дължими за тези стоки, доколкото размерът на тази глоба се определя при условия, аналогични на тези, които уреждат в националното право нарушения от същото естество и със същата тежест и които придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер, като задача на запитващата юрисдикция е да извърши преценка в това отношение.

 По съдебните разноски

49      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1)      Интегралната тарифа на Европейските общности, въведена в член 2 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията ѝ, приложима през 2004 г. и 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че кабели от стомана, която не е неръждаема, които са без покритие или само поцинковани, чийто най-голям размер на напречното сечение превишава 3 mm, но не превишава 48 mm, и които не са с произход от Молдова или Мароко, спадат към кодове по ТАРИК 7312 10 82 19, 7312 10 84 19 или 7312 10 86 19 в зависимост от размера на напречното им сечение.

2)      Член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която предвижда в случай на грешка при тарифното класиране на стоки, внесени на митническата територия на Съюза, да се налага глоба, равняваща се на общия размер на антидъмпинговите мита, дължими за тези стоки, доколкото размерът на тази глоба се определя при условия, аналогични на тези, които уреждат в националното право нарушения от същото естество и със същата тежест и които придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер, като задача на запитващата юрисдикция е да извърши преценка в това отношение.

Подписи

* Език на производството: латвийски.