1. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Директива 93/104 относно някои аспекти на организацията на работното време
(Директива 2000/34 на Европейския парламент и на Съвета; член 17, параграф 3 от Директива 93/104 на Съвета)
2. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Директиви 93/104 и 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време
(членове 17 и 18 от Директиви 2000/34 и 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета; член 17 от Директива 93/104 на Съвета)
3. Социална политика — Защита на безопасността и здравето на работниците — Директиви 93/104 и 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време
(членове 17 и 18 от Директиви 2000/34 и 2003/88 на Европейския парламент и на Съвета; член 17 от Директива 93/104 на Съвета)
1. Член 17, параграф 3 от Директива 93/104 относно някои аспекти на организацията на работното време както в първоначалната ѝ редакция, така и в изменената ѝ с Директива 2000/34 редакция има самостоятелен обхват спрямо параграф 2 от същия член, поради което фактът, че дадена професия не е изброена в параграф 2, не пречи тя да попадне в предвидената в член 17, параграф 3 от двете редакции на Директива 93/104 дерогация.
(вж. точка 36; точка 1 от диспозитива)
2. Факултативните дерогации, предвидени в член 17 от Директива 93/104 относно някои аспекти на организацията на работното време както в първоначалната ѝ редакция, така и в изменената ѝ с Директива 2000/34 редакция, както и евентуално в членове 17 и/или 18 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време, не могат да бъдат противопоставени на частноправни субекти. Освен това тези разпоредби не могат да се тълкуват в смисъл, че допускат пряко или забраняват прилагането на колективни трудови договори, дерогиращи разпоредбите, които транспонират член 5 от Директивата, тъй като прилагането на тези договори зависи от вътрешното право.
(вж. точки 47, 53, 54 и 59; точка 2 от диспозитива)
3. Тъй като дерогациите, предвидени в член 17 от Директива 93/104 относно някои аспекти на организацията на работното време както в първоначалната ѝ редакция, така и в изменената ѝ с Директива 2000/34 редакция, както и евентуално в членове 17 и/или 18 от Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време, са факултативни, правото на Съюза не задължава държавите членки да ги въведат в националното право. За да се ползват от предвидената в тези разпоредби възможност да дерогират при определени обстоятелства изискванията на член 5 от посочените директиви, държавите членки трябва да изберат да се възползват от нея.
За тази цел държавите членки трябва да изберат законодателната техника, която им изглежда най-подходяща, като имат предвид, че съгласно самия текст на въпросните дерогационни разпоредби подобни дерогации могат да се правят по-конкретно чрез колективни трудови договори или споразумения, сключени между социалните партньори.
Когато правото на Съюза дава възможност на държавите членки да дерогират някои разпоредби на дадена директива, те са длъжни да упражняват своите дискреционни правомощия при съблюдаване на основните принципи на правото на Съюза, сред които е и принципът на правна сигурност. За тази цел разпоредбите, които позволяват факултативното дерогиране от установените в дадена директива принципи, трябва да се прилагат с необходимата точност и яснота, за да се спазят произтичащите от посочения принцип изисквания.
(вж. точки 51, 52 и 55)