Гражданство на Европейския съюз — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Право на постоянно пребиваване на гражданите на Съюза
(член 16, параграфи 1 и 4 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)
Член 16, параграфи 1 и 4 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221, 68/360, 72/194, 73/148, 75/34, 75/35, 90/364, 90/365 и 93/96 трябва да се тълкува в смисъл, че:
– с оглед на придобиването на правото на постоянно пребиваване по член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 трябва да се вземат предвид периодите на непрекъснато пребиваване в продължение на пет години, изтекли преди датата на транспониране на тази директива, а именно 30 април 2006 г., в съответствие с предхождащи тази дата разпоредби на правото на Съюза, и
– отсъствията от приемащата държава членка за срок, ненадвишаващ две последователни години, настъпили преди 30 април 2006 г. и след законно пребиваване в продължение на непрекъснат срок от пет години, изтекъл преди тази дата, не могат да засегнат придобиването на правото на постоянно пребиваване по посочения член 16, параграф 1.
Безспорно придобиването на предвиденото в член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 право на постоянно пребиваване поради законно пребиваване на територията на приемащата държава членка в продължение на непрекъснат срок от пет години не се съдържа в разпоредбите на правото на Съюза, приети за прилагането на член 18 ЕО преди тази директива. При все това тълкуването, че само периодите на непрекъснато законно пребиваване в продължение на пет години, които са започнали да текат след 30 април 2006 г., трябва да се вземат предвид с оглед на придобиването на правото на постоянно пребиваване, води до заключението, че подобно право може да се предостави едва след 30 април 2011 г. Подобно тълкуване би означавало да се приеме, че по отношение на придобиването на посоченото право на постоянно пребиваване отпадат всички последици от пребиваването, което гражданите на Съюза са осъществили в съответствие с разпоредби на правото на Съюза, предхождащи 30 април 2006 г., което противоречи на целта на Директива 2004/38 и лишава последната от полезно действие. Освен това тълкуването, че само периодите на непрекъснато законно пребиваване в продължение на пет години, които изтичат на 30 април 2006 г. или след тази дата, трябва да бъдат взети предвид с оглед на придобиването на предвиденото в член 16 от Директива 2004/38 право на постоянно пребиваване, също противоречи на целта и полезното действие на тази директива. Всъщност законодателят на Съюза обуславя придобиването на право на постоянно пребиваване по член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 от интегрирането на гражданина на Съюза в приемащата държава членка. Независимо от това би било несъвместимо с идеята за интегриране, залегнала в основата на член 16 от Директивата, да се приеме, че необходимото равнище на интегрираност в приемащата държава членка следва да се определя от това дали пребиваването в продължение на непрекъснат срок от пет години е приключило преди 30 април 2006 г. или след това. От друга страна, доколкото предвиденото в член 16 от Директива 2004/38 право на постоянно пребиваване може да се придобие едва след 30 април 2006 г., вземането предвид на периодите на пребиваване, изтекли преди тази дата, води не до придаването на обратно действие на член 16 от Директива 2004/38, а само до признаването на настоящите последици от фактическо положение, възникнало преди датата на транспониране на тази директива.
Освен това както целите и предназначението на Директива 2004/38, насочени към улесняване упражняването на основното право на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки и към укрепването на това основно право, така и по-специално целите и предназначението на член 16 от тази директива, насочени към насърчаване на социалното сближаване и укрепване на чувството за гражданство на Съюза посредством правото на постоянно пребиваване, биха се оказали до голяма степен обезсмислени, ако на гражданите на Съюза, пребивавали законно на територията на приемащата държава членка в продължение на непрекъснат срок от пет години, изтекъл преди 30 април 2006 г., се откаже това право на пребиваване, с единствения мотив че след този срок, но преди тази дата са настъпили временни отсъствия за срок, ненадвишаващ две последователни години. Нещо повече, доколкото с оглед на придобиването на предвиденото в член 16, параграф 1 от Директива 2004/38 право на постоянно пребиваване трябва да се вземат предвид периодите на пребиваване в продължение на пет години, изтекли преди 30 април 2006 г., същият член 16, параграф 4 непременно трябва да бъде приложим към посочените периоди. В противен случай държавите членки биха били длъжни по силата на посочения член 16 да предоставят това право на постоянно пребиваване дори в случаи на продължителни отсъствия, поставящи под съмнение връзката между съответното лице и приемащата държава членка.
(вж. точки 33, 35—38, 53, 56 и 59 и диспозитива)