Социална политика — Работници от мъжки и от женски пол — Достъп до заетост и условия на труд — Равно третиране
(член 2, параграфи 1, 3 и 4, и член 5 от Директива 76/207 на Съвета)
Член 2, параграфи 1, 3 и 4, както и член 5 от Директива 76/207 относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие и на условията на труд трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална мярка, която предвижда, че майките, които работят по трудово правоотношение, могат да ползват отпуск под различна форма през първите девет месеца след раждането на детето, докато бащите, които също работят по трудово правоотношение, не могат да ползват този отпуск, освен ако и майката на детето не е заета по трудово правоотношение.
Всъщност, след като може да се ползва както от заетия по трудово правоотношение баща, така и от заетата по трудово правоотношение майка, което предполага, че храненето и времето, посветено на детето, могат да бъдат осигурени както от бащата, така и от майката, такъв отпуск явно се предоставя на работниците в качеството им на родители. Ето защо не може да се приеме, че този отпуск гарантира закрилата на биологичното състояние на жената след бременността или закрилата на особените отношения между майката и детето. Освен това ако на заетите по трудово правоотношение бащи се откаже правото на посочения отпуск поради единственото съображение, че майката не работи по трудово правоотношение, това би могло да принуди жената, която е самостоятелно заето лице, да ограничи професионалната си дейност и да понася сама тежестите след раждането на детето, без да може да получи помощ от бащата. Следователно такава мярка не може да се разглежда нито като мярка, която води до премахване или ограничаване на фактическото неравенство, което може да съществува за жените в реалния обществен живот по смисъла на член 2, параграф 4 от Директива 76/207, нито като мярка, която има за цел да се осигури действително, а не формално равенство, като се ограничи фактическото неравенство, което може да възникне в обществения живот, и по този начин да се предотвратят или компенсират неудобствата в професионалната кариера на съответните лица съгласно член 157, параграф 4 ДФЕС.
(вж. точки 31 и 37—39 и диспозитива)