1. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70
(клауза 8, точка 3 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
2. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70
(член 288, трета алинея ДФЕС; клауза 8, точка 3 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)
1. Клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се намира в приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че тя допуска национална правна уредба, която отменя задължението за работодателя да посочва в срочните договори, сключвани за заместване на отсъстващи работници, имената на тези работници и причините за тяхното заместване, и която предвижда само, че такива срочни договори трябва да бъдат писмени и трябва да посочват причините, поради които се прибягва към тези договори, доколкото тези нови условия се компенсират с приемането на други гаранции или видове закрила, или доколкото те засягат само ограничена категория работници, сключили срочен трудов договор, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.
Всъщност, доколкото тези работници не представляват значителна част от работниците, наети по срочни трудови договори в съответната държава членка, намаляването на закрилата, от която се ползва ограничена категория работници, само по себе си не може да засегне цялостно нивото на закрила, приложимо във вътрешния правов ред за работници, обвързани по срочен трудов договор.
Нещо повече, изменението на разглежданата национална правна уредба трябва да се преценява от гледна точка на съвкупността от другите гаранции, предвидени в нея, за гарантиране на закрилата на работниците, наети по срочни договори, като например мерките за предотвратяване на злоупотребата с използването на последователни срочни трудови договори и мерките, насочени към недопускане на дискриминация, упражнявана срещу работници, сключили такива трудови договори.
(вж. точки 44, 46 и 48; точка 1 от диспозитива)
2. Щом като клауза 8, параграф 3 от Рамковото споразумение за срочната работа, което се намира в приложение към Директива 1999/70/ЕО относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), няма непосредствено действие, в случай че запитващата юрисдикция направи извод за несъвместимост на разглежданото в главното производство национално законодателство с правото на Съюза, тя следва не да го остави без приложение, а да го тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с Директива 1999/70 и с преследваната от Рамковото споразумение цел.
Принципът за тълкуване на националното право в съответствие с общностното право изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното законодателство в неговата съвкупност и като прилагат признатите от последното тълкувателни способи, за да гарантират пълното действие на разглежданото рамково споразумение и да достигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел.
(вж. точки 53 и 55; точка 2 от диспозитива)