1. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Икономическа единица — Критерии за преценка
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
2. Конкуренция — Правила на Съюза — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Икономическа единица — Критерии за преценка
(членове 81 ЕО и 82 ЕО; член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 на Съвета)
3. Производство — Мотивиране на решенията — Обхват
(член 36 от Статута на Съда)
4. Обжалване — Правни основания — Грешка при прилагане на правото
(член 225 ЕО; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
1. В особения случай на дружество майка, което притежава 100 % от капитала на свое дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата на Съюза в областта на конкуренцията, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното дружество, а от друга страна, съществува оборима презумпция, според която дружеството майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се предположи, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Комисията ще може по-нататък да счита дружеството майка за солидарно отговорно за плащането на наложената на неговото дъщерно дружество глоба, освен ако това дружество майка, което трябва да обори тази презумпция, представи достатъчно доказателства, които са от естество да установят, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара.
Като се има предвид, че презумпцията е оборима, тя не води до автоматично възлагане на отговорност върху дружеството майка, притежаващо целия дружествен капитал на своето дъщерно дружество, което би било в противоречие с принципа на личната отговорност, на който се основава конкурентното право на Съюза. За да обори презумпцията, дружеството майка следва да предостави на преценката на съда на Съюза всяко доказателство относно организационните, икономическите и юридическите връзки между него и неговото дъщерно дружество, с което може да се установи, че двете дружества не съставляват един стопански субект.
(вж. точки 39, 40 и 50—52)
2. Холдингово дружество може да бъде солидарно отговорно за нарушенията на конкурентното право на Съюза, извършени от дъщерно дружество от неговата група, чийто дружествен капитал то не притежава пряко, доколкото това холдингово дружество упражнява решаващо влияние върху посоченото дъщерно дружество дори и непряко посредством междинно дружество. Такъв е по-специално случаят, когато дъщерното дружество не определя по самостоятелен начин поведението си на пазара спрямо това междинно дружество, което също не действа по самостоятелен начин на пазара, а прилага главно указанията, които са му дадени от холдинговото дружество. Всъщност в подобна ситуация холдинговото дружество, междинното дружество и последното дъщерно дружество от групата са част от един и същ стопански субект и следователно по смисъла на конкурентното право на Съюза съставляват едно предприятие.
В особения случай, когато холдингово дружество, което притежава 100 % от капитала на междинно дружество, което на свой ред притежава целия капитал на дъщерно дружество от неговата група, извършило нарушение на правилата за конкуренция на Съюза, е налице оборимата презумпция, че това холдингово дружество упражнява решаващо влияние върху поведението на междинното дружество, а непряко — посредством последното — и върху поведението на посоченото дъщерно дружество. Следователно в тази особена ситуация Комисията има право да задължи холдинговото дружество да отговоря солидарно за заплащането на глобата, наложена на последното дъщерно дружество на групата, освен ако това холдингово дружество не обори споменатата презумпция, като докаже, че или междинното дружество, или дъщерното дружество има самостоятелно пазарно поведение.
(вж. точки 86—89)
3. Мотивите на съдебното решение трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Общия съд, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол.
Следователно решение, в което Общият съд се ограничава единствено до едно принципно твърдение, без да излага по ясен и недвусмислен начин съображенията, които са го довели до подобно заключение, и не излага причините, на които се основава посоченото заключение, е опорочено от липса на мотиви.
(вж. точки 59, 61 и 62)
4. Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, когато при анализа на поведението на дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата за конкуренция на Съюза, той не разглежда по същество изтъкнатите доказателства за търговската самостоятелност на дадено дъщерно дружество спрямо неговото дружество майка и отхвърля доводите на жалбоподателите, като само се позовава на съдебната практика. В това отношение, при положение че Общият съд е длъжен по смисъла на тази съдебна практика да преценява всяко доказателство относно организационните, икономическите и юридическите връзки между дружеството майка и дъщерното дружество, с което може да се установи, че последното действа самостоятелно спрямо своето дружество майка и че тези две дружества не съставляват един стопански субект, негова задача е да вземе предвид и конкретно да разгледа доказателствата, изтъкнати от жалбоподателите, за самостоятелността на дъщерното дружество в изпълнението на неговата търговска политика, за да провери дали Комисията е допуснала грешка в преценката, като е приела, че с тези доказателства не може да се установи, че дъщерното дружество не образува един стопански субект със своето дружество майка.
Подобна проверка е още по-наложителна, тъй като самостоятелността на дъщерно дружество в изпълнението на неговата търговска политика е част от всички релевантни фактори, позволяващи да се обори презумпцията за решаващо влияние на дружеството майка върху поведението на дъщерното дружество, чийто характер и значение могат да варират в зависимост от характеристиките на всеки отделен случай.
(вж. точки 75—78)