1. Околна среда — Обезвреждане на отпадъци — Директива 2000/53 — Излезли от употреба превозни средства — Определения
(член 2, точка 13 и член 8, параграф 3 от Директива 2000/53 на Европейския парламент и на Съвета)
2. Околна среда — Обезвреждане на отпадъци — Директива 2000/53 — Излезли от употреба превозни средства — Събиране
(член 5, параграф 3 от Директива 2000/53 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Околна среда — Обезвреждане на отпадъци — Директива 2000/53 — Излезли от употреба превозни средства — Събиране
(член 5, параграф 4 от Директива 2000/53 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Околна среда — Обезвреждане на отпадъци — Директива 2000/53 — Излезли от употреба превозни средства — Събиране
(член 5, параграфи 2 и 4 от Директива 2000/53 на Европейския парламент и на Съвета)
5. Околна среда — Обезвреждане на отпадъци — Директива 2000/53 — Излезли от употреба превозни средства — Операции по третиране на отпадъци
(член 6, параграф 3 от Директива 2000/53 на Европейския парламент и на Съвета)
6. Околна среда — Обезвреждане на отпадъци — Директива 2000/53 — Излезли от употреба превозни средства — Повторна употреба и оползотворяване на отпадъци
(член 7, параграф 1 от Директива 2000/53 на Европейския парламент и на Съвета)
1. Oт текста на член 2, точка 13 от Директива 2000/53 относно излезлите от употреба превозни средства ясно следва, че информацията за разкомплектоването обхваща цялата информация, която е необходима за третиране на излезлите от употреба превозни средства и че член 8, параграф 3 от тази директива трябва да се тълкува с оглед на посочената точка 13 по отношение на способите за предоставяне на такава информация.
(вж. точка 25)
2. Член 5, параграф 3 от Директива 2000/53 относно излезлите от употреба превозни средства точно описва процедурата, която трябва да се следва за дерегистрацията на излязло от употреба превозно средство с цел да осигури, както предвижда второто съображение от Директивата, съгласуваност между националните подходи. В рамките на тази процедура е възложена ясно определена функция на ключов документ, наречен сертификат за унищожаване.
Тази функция на посочения документ не може да бъде изменяна. Дори обаче да приемем, че една национална система позволява по-добро проследяване на излезлите от употреба превозни средства, ако тя възлага на сертификата за унищожаване роля, различна от определената в член 5, параграф 3 от посочената директива, такова изменение може да застраши съгласуваността между националните подходи и следователно доброто функциониране на вътрешния пазар.
Същото важи и за издаването на документ, различен от предвидения в член 5, параграф 3 сертификат за унищожаване и предназначен да изпълни същата функция като последния, който създава объркване, можещо да постави под въпрос постигането на преследваната от тази разпоредба цел.
(вж. точки 36—38)
3. От самия текст на член 5, параграф 4 от Директива 2000/53 относно излезлите от употреба превозни средства ясно следва, че предаването на излязло от употреба превозно средство на одобрено съоръжение за третиране трябва да бъде безплатно, като свързаните с това разходи се понасят от производителите.
От това следва преди всичко, че за всеки разкомплектовач, който доброволно приема поемането на излязло от употреба превозно средство за унищожаване, националната система трябва да предвиди механизъм за компенсиране на разходите по третиране, в случая същия като предвидения за съоръженията за третиране, които националната система задължава да извършват такова поемане.
(вж. точки 48, 49)
4. Нито от текста на член 5, параграф 2 от Директива 2000/53 относно излезлите от употреба превозни средства, според който държавите членки вземат необходимите мерки, за да бъдат прехвърлени излезлите от употреба превозни средства в разрешени съоръжения за третиране, нито от текста на член 5, параграф 4 от тази директива, според който държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че доставянето на превозното средство на разрешено съоръжение за третиране става без разходи за последния държател и/или собственика на превозното средство, следва, че това прехвърляне в съоръжения трябва да се тълкува в смисъл, че всички съоръжения са длъжни да приемат поемането на излезлите от употреба превозни средства. Следователно посочената директива допуска на някои съоръжения за третиране да се даде само възможност за поемане по техен избор, при условие че броят на съоръженията за третиране, задължени да поемат предоставените им излезли от употреба превозни средства, е достатъчен, за да позволи на практика прехвърлянето в такова съоръжение.
Така, като предвижда задължението за раздробителите и събирателните центрове да поемат излезлите от употреба превозни средства, от една страна, и строгите санкции, налагани в случай на изоставяне на такова превозно средство, от друга страна, държавата членка установява система за поемане на излезлите от употреба превозни средства, която не може да бъде считана за несъвместима с член 5, параграф 4 от Директива 2000/53.
(вж. точки 51, 52, 55—57)
5. Въпреки липсата на определение на понятието „разглобяване“, съдържащо се в член 6, параграф 3 от Директива 2000/53 относно излезлите от употреба превозни средства, както операциите по разглобяване, така и тези по премахване на замърсяването се отнасят до компонентите на превозните средства, които съдържат опасни вещества и които, за да се намали всяко негативно въздействие върху околната среда, трябва да бъдат демонтирани преди каквото и да било друго третиране. Посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че разглобяването трябва да се разглежда като операция, с която започва третирането за отстраняване на замърсяването, като същевременно е част от него.
Следователно, като урежда принципа за премахване на замърсяването преди всяко друго третиране, без обаче да уточнява чрез въвеждането на понятието „разглобяване“, че премахването на замърсяването започва с демонтирането на компонентите, които могат се демонтират лесно, дадена държава членка не нарушава задълженията си, които произтичат от член 6, параграф 3 от посочената директива.
(вж. точки 61 и 63)
6. По отношение на съдържанието на задължението за рециклиране, предвидено в член 7, параграф 1 от Директива 2000/53 относно излезлите от употреба превозни средства, изразът „когато е екологосъобразно“ не може да се счита за равнозначен на израза, използван в национална разпоредба за транспониране, който придава на това условие единствено икономически характер, като рециклиране се предвижда само ако е технически осъществимо. Макар понятията „екологосъобразно“ и „технически осъществимо“ да имат някои общи черти, все пак е явно, че те не са равнозначни.
(вж. точки 69 и 72—74)