1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Ново запитване по вече решен от Съда въпрос — Допустимост
(член 267 ДФЕС)
2. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминацията, основана на възраст
(член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 на Съвета)
3. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминацията, основана на възраст
(член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 на Съвета)
4. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78 — Забрана на дискриминацията, основана на възраст
(членове 1 и 2 от Директива 2000/78 на Съвета)
1. Член 267 ДФЕС дава възможност на националните юрисдикции повторно да поставят на Съда тълкувателни въпроси винаги когато счетат това за целесъобразно. Освен това в рамките на производството, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, след като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. Това е така, когато запитващата юрисдикция иска да установи дали е съвместима с Директива 2000/78 национална правна уредба, която предвижда клауза за автоматично прекратяване на трудовите договори на работниците, навършили 65-годишна възраст, поради придобиването на право на пенсия. При това положение е допустимо да се отправи преюдициално запитване дали подобна клауза е дискриминационна.
(вж. точки 31, 32, 34 и 35)
2. Член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба, с която се разрешават клаузите за автоматично прекратяване на трудовите договори поради навършването на пенсионна възраст от работника, доколкото, от една страна, посочената разпоредба е обективно и обосновано оправдана от законосъобразна цел, свързана с политиката по заетостта и пазара на труда, и от друга страна, средствата за постигането на тази цел са подходящи и необходими. Съдебният контрол върху конкретното прилагане на тази разрешителна норма с колективните трудови договори не е изключен, а трябва и самото прилагане да е подходящо и необходимо за постигането на такава законосъобразна цел съгласно изискванията на член 6, параграф 1 от директивата.
От една страна, като се има предвид широката свобода на преценка, с която разполагат държавите членки не само при избора на конкретна цел в областта на социалната политика и политиката по заетостта, но и при определянето на мерките, които могат да я осъществят, подобни клаузи са обективно и обосновано оправдани, доколкото прекратяването на трудовите договори на достигналите пенсионна възраст работници създава преки ползи за младите работници, като подпомага професионалната им интеграция, затруднена в условията на трайна безработица, и доколкото същевременно правата на по-възрастните работници са надлежно защитени. Този механизъм осигурява равновесие между различни политически, икономически, социални, демографски и/или бюджетни съображения и зависи от избора между възможността за удължаване на активния трудов живот на работниците и обратно, за по-ранното им пенсиониране.
От друга страна, този механизъм, различен от прекратяването на трудовия договор по инициатива на една от страните, има договорно основание. Той предоставя не само на работниците и работодателите чрез индивидуалните трудови договори, но и на социалните партньори чрез колективните трудови договори — и следователно със значителна гъвкавост — възможността да го използват, така че да може надлежно да се вземе предвид не само цялостното положение на съответния пазар на труда, но и специфичните характеристики на конкретните трудови правоотношения. Предвид тези обстоятелства не изглежда необосновано властите на държава членка да считат, че мярка като разрешаването на клаузите за автоматично прекратяване на трудовите договори поради навършването от работника на възраст, на която придобива право на пенсия, може да бъде подходяща и необходима за постигането на законосъобразните цели на националната политика в областта на заетостта и професиите.
(вж. точки 41, 43, 44, 49, 51 и 53; точка 1 от диспозитива)
3. Член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че допуска мярка като клаузата за автоматично прекратяване на трудовите договори на работниците, които са навършили пенсионната възраст от 65 години, предвидена в общозадължителния рамков колективен трудов договор за работниците от сектора на индустриалното почистване.
От една страна, като гарантира на работниците известна стабилност на трудовото правоотношение и в дългосрочен план — предвидимост за момента на пенсиониране, а същевременно предлага на работодателите известна гъвкавост при управлението на персонала, клаузата за автоматично прекратяване на трудовите договори отразява равновесието между съответните разнопосочни, но законосъобразни интереси, като се вписва в сложния контекст на трудовите правоотношения, тясно свързан с политическите решения в областта на пенсионирането и заетостта.
От друга страна, доколкото правната уредба в съответната държава членка не забранява на лицата, навършили възраст, на която могат да упражнят пенсионните си права, да продължат трудовата си дейност и доколкото освен това работниците в подобно положение запазват правото си на защита от дискриминацията на основание възраст, прекратяването по право на трудовия договор не принуждава автоматично съответните лица да се оттеглят окончателно от пазара на труда. Следователно посочената правна уредба не въвежда императивен режим за задължително пенсиониране. Тя не е пречка работникът да продължи трудовата си дейност и след навършването на пенсионна възраст, ако така е решил, например по финансови причини, и не лишава навършилите пенсионна възраст работници от защита срещу дискриминацията на основание възраст, когато те искат да продължат да работят и си търсят нова работа. Видно от тези съображения, националната правна уредба не надхвърля необходимото за постигането на преследваните цели, като се има предвид и широката свобода на преценка на държавите членки и социалните партньори в областта на социалната политика и политиката по заетостта.
(вж. точки 68 и 74—77; точка 2 от диспозитива)
4. Членове 1 и 2 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат държавата членка да обяви за общозадължителен колективен трудов договор, който съдържа клауза за автоматично прекратяване на трудовите договори на работниците в сектора на индустриалното почистване, стига той да не лишава работниците, за които се прилага, от предоставената им с тези разпоредби защита срещу дискриминацията на основание възраст.
Всъщност сама по себе си Директива 2000/78 не урежда условията, при които държавите членки могат да обявяват колективните трудови договори за общозадължителни, макар че държавите членки са длъжни с подходящи законови, подзаконови и административни мерки да осигурят на всички работници и служители възможността да се ползват от пълната закрила, предоставена им с Директива 2000/78 срещу дискриминацията на основание възраст.
(вж. точки 79 и 80; точка 3 от диспозитива)