ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н Y. BOT
представено на 6 май 2010 година(1)
Дело C‑265/09 P
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
срещу
BORCO-Marken-Import Matthiesen GmbH & Co. KG
„Обжалване — Марка на Общността — Знак, който се състои от буква — Абсолютни основания за отказ на регистрация — Регламент (ЕО) № 40/94 — Член 7, параграф 1, буква б) — Отличителен характер — Метод за преценка — Конкретно разглеждане по отношение на посочените в заявката за регистрация стоки или услуги“
1. Може ли Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) да въведе в рамките на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността(2) изключване a priori на регистрация като марка на Общността на буква без стилизиране, без да наруши посочения регламент?
2. Такъв е по същество въпросът, повдигнат с настоящата жалба, подадена от СХВП срещу Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 29 април 2009 г. по дело BORCO-Marken-Import Matthiesen/СХВП (α)(3).
3. С обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд уважава жалбата за отмяна, подадена от BORCO-Marken-Import Matthiesen GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „BORCO“) срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 30 ноември 2006 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), с което последният отхвърля заявката за регистрация на знака „α“ на основание член 7, параграф 1, буква б) от Регламента поради липса на отличителен характер на знака. Действително, Първоинстанционният съд приема, че избраният от СХВП метод за преценка на отличителния характер на този знак не съответства на тази разпоредба, доколкото тя не е разгледала конкретно отличителния характер на въпросния знак по отношение на посочените в заявката за регистрация стоки. Като следствие от това Първоинстанционният съд връща заявката на СХВП за преразглеждане.
4. В настоящата жалба СХВП смята, че обжалваното съдебно решение е опорочено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента, доколкото тя не е била задължена, обратно на твърденията на Първоинстанционния съд, да извършва подобно разглеждане във връзка с въпросния знак.
5. В настоящото заключение ще изложа основанията, поради които смятам, че отправените от СХВП критики към разсъжденията на Първоинстанционния съд са неоснователни. Действително ще обясня, че след като в съответствие с член 4 от Регламента буквите фигурират сред подлежащите на регистрация знаци, преценката на техния отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента следва да се извършва в контекста на всеки конкретен случай, като се държи сметка за естеството и специфичните характеристики на посочените в заявката за регистрация стоки. Смятам, също като Първоинстанционния съд, че като не разглежда конкретно отличителния характер на въпросния знак, СХВП в крайна сметка въвежда в рамките на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента изключване a priori на регистрацията на буква без стилизиране и по този начин нарушава текста на Регламента. Като следствие от това ще предложа на Съда да отхвърли настоящата жалба.
I – Правна уредба
6. Съгласно член 4 от Регламента, озаглавен „Знаци, които могат да съставляват една марка на Общността“:
„Марката на Общността може да се състои от всички знаци, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, по-специално думите, включително и имената на хора, рисунките, буквите, цифрите, формата на [стоката] или начина, по който е представен[а], при условие че такива знаци могат да отличат [стоките] или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия“.
7. Член 7 от Регламента, посветен на абсолютните основания за отказ, гласи следното:
„1. Отказва се регистрацията на:
[…]
б) марките, които са лишени от [отличителен характер];
[…]“
8. Тези две разпоредби възпроизвеждат буквално текста на разпоредбите, предвидени съответно в членове 2 и 3, параграф 1, буква б) от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките(4).
II – Фактите в основата на спора
9. Както е видно от обжалваното съдебно решение, фактите могат да бъдат обобщени по следния начин:
10. На 14 септември 2005 г. BORCO подава пред СХВП заявка за регистрация на марка на Общността съгласно Регламента. Марката, чиято регистрация като фигуративна марка се иска, е знакът:
11. Стоките, за които е поискана регистрация на марката, са от клас 33 по смисъла на Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., съответно ревизирана и изменена, и отговарят на следното описание: „Алкохолни напитки с изключение на бира, вино, пенливи вина и напитки, съдържащи вино“.
12. С решение от 31 май 2006 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация на основание член 7, параграф 1, буква б) от Регламента поради липса на отличителен характер на знака. Проверителят приема, че заявената за регистрация марка представлява точно възпроизвеждане на малката гръцка буква „α“, без графично изменение, и че говорещите гръцки език купувачи няма да разпознаят в този знак означението на търговския произход на стоките, описани в заявката за регистрация.
13. На 15 юни 2006 г. BORCO подава жалба пред СХВП срещу това решение. Тази жалба е отхвърлена със спорното решение с довода, че заявеният знак е лишен от изискуемия според член 7, параграф 1, буква б) от Регламента отличителен характер.
III – Производството пред Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение
14. С жалба, депозирана в секретариата на Първоинстанционния съд на 5 февруари 2007 г., BORCO иска отмяна на спорното решение. В жалбата се изтъкват три правни основания, изведени от нарушение на три разпоредби на Регламента, а именно, член 7, параграф 1, букви б) и в), както и член 12.
15. С обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отменя спорното решение и връща разглежданата заявка за регистрация на СХВП за преразглеждане с оглед на мотивите на посоченото съдебно решение.
IV – Производството пред Съда и исканията на страните
16. С подадената на 15 юли 2009 г. жалба СХВП иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение. Като главно искане тя моли Съда да отхвърли подадената от BORCO жалба за отмяна и при условията на евентуалност да върне делото пред Първоинстанционния съд. Във всички случаи СХВП иска от Съда да осъди BORCO да заплати съдебните разноски пред двете инстанции.
17. BORCO моли Съда да отхвърли жалбата и да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.
V – Жалбата
18. Настоящата жалба дава на Съда възможност да изведе принципна позиция по отношение на метода, който СХВП следва да възприема за преценка на отличителния характер на знак, съставен от самостоятелна буква без стилизиране, за целите на регистрацията на този знак като марка на Общността. Тази позиция би трябвало да сложи край на разногласието между СХВП и Първоинстанционния съд по този въпрос.
19. Действително, според постоянната си практика СХВП отказва регистрация на самостоятелни букви като марки, тъй като според нея тези букви са лишени от отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента. Тази практика фигурира изрично в точка 7.5.3. от указанията относно процедурите пред СХВП (част Б, озаглавена „Разглеждане“)(5). Тази точка гласи следното:
„[…]
[…] [СХВП] продължава да повдига възражение на основание член 7, параграф 1, буква б) от [регламента] за единствени букви или цифри. Това се обосновава по-специално поради ограничения брой букви или цифри, достъпни за други търговци. Например е отказано с цифрата „7“ да се обозначават превозни средства […].
Същевременно единствени букви или цифри могат да бъдат регистрирани, ако са достатъчно стилизирани, така че общото графично впечатление да преобладава над обикновеното представяне на буквата или цифрата. Така са приети за регистрация следните марки:
– […] 
– […] 
– […] 
– […] 
С други думи, подобни знаци подлежат на регистрация, ако не се ограничават с това да възпроизвеждат цифрата или буквата с по-различен шрифт“.
20. Така СХВП отказва регистрация на главните букви „I“ и „E“, като и двете решения са отменени от Първоинстанционния съд с Решение от 13 юни 2007 г. по дело IVG Immobilien/СХВП (I)(6) и Решение от 9 юли 2008 г. по дело Hartmann/СХВП (E)(7).
21. В обжалваното съдебно решение, както и в последните две решения, Първоинстанционният съд отправя остри критики срещу възприетия от СХВП метод за преценка на отличителния характер на знак, съставен от самостоятелна буква без стилизиране.
22. Критиките на Първоинстанционния съд са насочени на първо място към точки 17—20 от спорното решение, в които апелативният състав приема, че самостоятелна буква като разглежданата следва да се смята за лишена от отличителен характер, доколкото не са добавени никакви графични елементи.
23. В точка 42 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд посочва, че с такъв анализ СХВП мълчаливо, но несъмнено и в нарушение на член 4 от Регламента приема, че въпросната буква сама по себе си няма изискуемата според член 7, параграф 1, буква б) от Регламента минимална степен на отличителен характер. В точка 43 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд припомня по-специално, че според постоянната съдебна практика регистрацията на знак като марка не зависи от установяването на определена степен на изобретателност от страна на заявителя, а само от годността на знака да индивидуализира стоките на заявителя на марката по отношение на стоките, предлагани от неговите конкуренти.
24. Първоинстанционният съд обаче установява, че апелативният състав не е извършил конкретно разглеждане в това отношение. По-специално той приема, че въпросният състав е трябвало да провери, разглеждайки конкретно потенциалните качества на предложения за регистрация знак, дали изглежда изключена възможността този знак да е годен да отличи в очите на средните потребители, говорещи гръцки език, стоките на BORCO от тези с друг произход.
25. Тази критика стига до кулминацията си в точка 45 от обжалваното съдебно решение, където Първоинстанционният съд изтъква, че „принципният отказ да се признае какъвто и да е отличителен характер на самостоятелните букви, без да е осъществено [такова] конкретно разглеждане, е в противоречие със самия текст на член 4 от [регламента], причисляващ буквите към знаците, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, годни да съставляват марка, доколкото могат да отличат стоките и услугите на едно предприятие от тези на други предприятия“.
26. По-специално в точки 53—56 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд разглежда начина, по който СХВП е преценила и обосновала липсата на отличителен характер на разглеждания знак по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента. Тези точки гласят следното:
„53 На четвърто място, в точка 25 от [спорното] решение апелативният състав е приел, че съответните потребители „може би“ ще възприемат буквата „α“ като позоваване на качеството (качество „A“), означение на размер или обозначение на вид или клас алкохолни напитки като описаните в заявката за марка.
54 СХВП не може да твърди, че произнасяйки се по този начин апелативният състав конкретно е разгледал отличителния характер на въпросния знак. Всъщност, освен че е от съмнително естество, което го лишава от каквато и да е стойност, този довод не се позовава на никакъв конкретен факт, който може да обоснове заключението, че заявената марка се възприема от съответните потребители като позоваване на качеството, означение на размер или обозначение на вид или клас за стоките, посочени в заявката за марка (вж. в този смисъл Решение по дело E, посочено по-горе, точка 44). От това следва, че апелативният състав не е доказал липсата на отличителен характер на заявената марка.
[…]
56 От всичко изложено дотук следва, че като е направил извод за липсата на отличителен характер на заявения знак единствено поради отсъствието в него на графични изменения или орнаменти по отношение на шрифта Times New Roman, без конкретно да разгледа годността му да отличи въпросните стоки в съзнанието на съответните потребители от стоките на конкурентите на [BORCO], апелативният състав е приложил неправилно член 7, параграф 1, буква б) от [регламента]“.
27. В подкрепа на своята жалба СХВП изтъква едно-единствено правно основание, изведено от неправилно тълкуване от страна на Първоинстанционния съд на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента. По-специално СХВП оспорва разсъжденията, възприети от Първоинстанционния съд в посочените по-горе точки 54 и 56 от обжалваното съдебно решение.
28. Това правно основание се подразделя на три части.
29. На първо място, СХВП твърди, че по силата на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента тя невинаги е задължена да извършва конкретно разглеждане на различните стоки и услуги, посочени в заявката за регистрация, когато преценява отличителния характер на съответния знак. На второ място, СХВП упреква Първоинстанционния съд, че не е зачел естеството на преценката, която тя е задължена да извърши по силата на тази разпоредба. Действително, доколкото се касаело за преценка a priori, тя по необходимост била от съмнително естество. На трето място, СХВП смята, че Първоинстанционният съд не е зачел тежестта на доказване във връзка с установяването на отличителния характер на съответния знак.
30. Разглеждането на това единствено правно основание по същество приканва Съда да се произнесе по метода за преценка, който СХВП следва да възприеме по силата на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента за преценяване на отличителния характер на знака, чиято регистрация е поискана.
A – По първата част, изведена от незачитане от страна на Първоинстанционния съд на метода за преценка на отличителния характер на разглеждания знак по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента
31. В подкрепа на първата част от своето правно основание СХВП изтъква, че според постоянната съдебна практика тя невинаги е задължена да извършва конкретно разглеждане на различните стоки и услуги, посочени в заявката за регистрация, когато преценява отличителния характер на разглеждания знак по силата на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента. СХВП твърди, че в рамките на тази преценка може да се основава на общи твърдения във връзка с възприемането от потребителя.
32. По мое мнение тази първа част е неоснователна.
33. Действително, критиката, отправена от СХВП към Първоинстанционния съд, произтича от объркване между буквата и духа на член 4 от Регламента и тези на член 7, параграф 1, буква б) от същия.
34. Според постоянната съдебна практика основната функция на марката е да гарантира на потребителя или на крайния потребител какъв е произходът на обозначената с марката стока или услуга, като му се позволява без вероятност от объркване да отличи тази стока или услуга от такива с друг произход(8).
35. Така член 4 от Регламента предвижда, че марката на Общността може да се състои от всички знаци, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, като думите, рисунките, буквите, цифрите, формата на стоката или начина, по който е представена, при условие че такива знаци могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия.
36. Тази разпоредба ясно предполага, че буква може да представлява знак, подлежащ на регистрация като марка на Общността, тоест, че като такава тя може да има отличителен характер. Следователно, макар и да може с основание да бъде поставен въпросът дали цвят, звук или мирис могат да бъдат „подлежащ на регистрация знак“, такъв обаче не се поставя по отношение на буква.
37. Това обаче не е достатъчно за осигуряване на регистрацията на буква като марка на Общността. Необходимо е и СХВП да провери дали не са налице абсолютни основания за отказ на регистрация. Тя следва по-специално да осъществи посоченото в член 7, параграф 1, буква б) от Регламента разглеждане, което изисква във всеки отделен случай преценка in concreto на отличителния характер на разглеждания знак по отношение на въпросния клас стоки, тоест на способността на този знак да представлява означение на произхода на стоките или услугите, за които е поискана регистрация.
38. Това изисква прецизно разглеждане, в рамките на което СХВП има особени задължения и чието съдържание е подробно уточнено от Съда.
39. Така прегледът на практиката на Съда ни позволява без особени трудности да се присъединим към разсъждението, възприето от Първоинстанционния съд в точки 54 и 56 от обжалваното съдебно решение, и да отхвърлим повдигнатия от СХВП довод в подкрепа на първата част.
40. Действително, що се отнася до член 3 от Директивата, чийто текст е същият като текста на член 7 от Регламента, Съдът нееднократно припомня, че разглеждането при заявката за регистрация не трябва да е минимално, че проверката на основанията за отказ, посочени в член 3 от Директивата, трябва да бъде стриктна, задълбочена и пълна, а компетентният орган не следва за тази цел да извършва проверка in abstracto(9).
41. Според Съда подобни изисквания са обосновани с оглед на естеството на проверката, която е преди всичко проверка a priori, и на широкия спектър от способи за защита, достъпни за заявителите, когато СХВП откаже да регистрира марка. Целта е от съображения за правна сигурност и добро управление да се избегне неправилна регистрация на марки. Съдът също така държи сметка и за броя и подробно посочените в членове 2 и 3 от Директивата (по аналогия, членове 4 и 7 от Регламента) пречки за регистрация. Във връзка с това той припомня, че е достатъчно да е налице някое от абсолютните основания за отказ, за да не може съответният знак да бъде регистриран като марка на Общността. По същия начин, както посочва Първоинстанционният съд в точка 39 от обжалваното съдебно решение, Съдът припомня още, че минималният отличителен характер на разглеждания знак е достатъчен, за да не се приложи член 7, параграф 1, буква б) от Регламента.
42. Следователно, доколкото регистрацията на марка се иска винаги по отношение на конкретни стоки или услуги, Съдът смята, че наличието на абсолютно основание за отказ като изведеното от липса на отличителен характер трябва да се преценява in concreto по отношение на всяка от стоките или услугите, за които е заявена регистрация(10). Макар и това действие действително да може да се окаже трудно за някои марки, Съдът обаче не приема компетентните органи да се позовават на тези трудности като претекст, за да направят предположението, че подобни марки са лишени a priori от отличителен характер(11).
43. По същия начин Съдът набляга на спазването на задължението за мотивиране, каквото има всеки компетентен орган. Както той неотдавна припомни, това задължение трябва да гарантира ефективна съдебна защита на признатите на заявителите права(12). По-специално практиката на Съда изисква решението, с което компетентният орган отказва регистрация на марка, да бъде мотивирано по отношение на всяка от стоките или услугите(13).
44. На този етап въпросът, който бихме могли евентуално да си зададем, е дали разглеждането на отличителния характер на самостоятелна буква без стилизиране по член 7, параграф 1, буква б) от Регламента обосновава в такъв случай по-гъвкаво разглеждане в сравнение с изискваното от Съда.
45. Това изобщо не е така. Както с основание посочва Първоинстанционният съд в точка 46 от обжалваното съдебно решение, тази разпоредба не прави никакво разграничение между различните видове знаци от гледна точка на преценката на техния отличителен характер. Следователно, както той с основание заключава, критериите за преценка на отличителния характер на марка, която се състои от самостоятелна буква, са същите като приложимите към останалите категории марки.
46. Следователно се налага изводът, че повдигнатият от СХВП довод, според който тя невинаги била задължена да извършва конкретно разглеждане на различните стоки и услуги, посочени в заявката за регистрация, когато преценява отличителния характер на разглеждания знак по силата на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента, не намира никаква подкрепа в практиката на Съда.
47. След като в съответствие с член 4 от Регламента буквите фигурират сред подлежащите на регистрация знаци, преценката на техния отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента следва да се извършва в контекста на всеки конкретен случай, като се държи сметка за естеството и специфичните характеристики на посочените в заявката за регистрация стоки.
48. Както обаче посочва Първоинстанционният съд в точки 53—56 от обжалваното съдебно решение, очевидно като е приела, че „съответните потребители „може би“ ще възприемат буквата „α“ като позоваване на качеството (качество „A“), означение на размер или обозначение на вид или клас алкохолни напитки като описаните в заявката за марка“, СХВП явно не е извършила разглеждане, съответстващо на посочените в практиката на Съда изисквания. Става въпрос за минимално разглеждане, в рамките на което позоваването на означение на размер ми се струва ирелевантно, що се отнася до класа стоки, посочени в настоящата заявка за регистрация.
49. Това обаче не означава, че буквата „α“ следва да бъде регистрирана в случая за обозначаване на алкохолни напитки. Това означава само, на първо място, че СХВП е трябвало да разгледа in concreto отличителния характер на въпросния знак по отношение на посочените в заявката за регистрация стоки, както и да мотивира във връзка с това решението си за отказ, и на второ място, че тя не е можела да въведе отново в рамките на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента изключване a priori на регистрацията на буква без стилизиране, без да наруши Регламента.
50. Ето защо смятам, че Първоинстанционният съд е можел с основание да приеме, че СХВП е приложила неправилно член 7, параграф 1, буква б) от Регламента.
51. Предвид изложеното предлагам на Съда да отхвърли като неоснователна първата част от единственото правно основание, повдигнато от СХВП и изведено от незачитане от страна на Първоинстанционния съд на метода за преценка на отличителния характер на разглеждания знак по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента.
Б – По втората част, изведена от незачитане от страна на Първоинстанционния съд на естеството на разглеждането на отличителния характер на въпросния знак по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента
52. В подкрепа на втората част от своето правно основание СХВП смята, че Първоинстанционният съд не е зачел естеството на разглеждането на отличителния характер, изискван в член 7, параграф 1, буква б) от Регламента. Действително, СХВП припомня, че става въпрос за разглеждане a priori и че следователно нейното решение винаги е от съмнително естество.
53. Смятам, че тази втора част също може да бъде отхвърлена с оглед на изложеното по-горе.
54. Действително, СХВП се позовава на характера a priori на контрола, който трябва да осъществява по силата на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента, за да обоснове минималното разглеждане, което е извършила, и да обясни съмнителния тон в своите мотиви. Именно по тази причина обаче и за да се избегнат положения, при които неправилно се регистрира марка, а регистрацията на друга неправилно се отказва, Съдът, обратно, изисква СХВП да осъществи стриктно, задълбочено и пълно разглеждане на посочените в член 7 от Регламента мотиви за отказ.
55. Следователно критиката, отправена от СХВП към анализа на Първоинстанционния съд, не може да се приеме, поради което предлагам на Съда да отхвърли втората част от единственото правно основание като неоснователна.
В – По третата част, изведена от незачитане на правилата във връзка с тежестта на доказване
56. В подкрепа на третата част от своето правно основание СХВП се основава на Решение от 25 октомври 2007 г. по дело Develey/СХВП(14), за да изтъкне, че в точка 54 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд не е зачел тежестта на доказване във връзка с установяването на отличителния характер на марката по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента. Така Първоинстанционният съд приел неправилно, че СХВП винаги трябва да доказва липсата на отличителен характер на марката, чиято регистрация е заявена, като се позовава на конкретни факти.
57. По мое мнение тази трета част трябва също да се отхвърли.
58. От една страна, СХВП прави неправилен прочит на точка 54 от обжалваното съдебно решение. Действително, в посочената точка Първоинстанционният съд само установява липсата на конкретно разглеждане на отличителния характер на въпросния знак с оглед на посочените в заявката за регистрация стоки и заключава от това, че апелативният състав не е доказал липсата на отличителен характер на заявената за регистрация марка. Като разсъждава по този начин, Първоинстанционният съд изобщо не пренебрегва правилата във връзка с тежестта на доказване, а прилага в съответствие с постоянната практика на Съда правилата във връзка с оценката на отличителния характер на знаците, изискван в член 7, параграф 1 от Регламента.
59. От друга страна, макар да е вярно, че в съответствие с посоченото по-горе Решение по дело Develey/СХВП именно заявителят трябва да предостави конкретни и подкрепени с доказателства данни, че противно на анализа на апелативния състав, заявената марка има отличителен характер, все пак СХВП трябва да е изпълнила задължението си, като е разгледала и мотивирала в достатъчна степен липсата на отличителен характер на въпросния знак. Поради това според мен е изключително трудно да се приеме, че СХВП може да се основава на подобна съдебна практика, за да се освободи от задълженията си по-специално по член 7, параграф 1, буква б) от Регламента.
60. Ето защо съм на мнение, че третата част от единственото правно основание, повдигнато от СХВП, е неоснователна.
61. Предвид всички гореизложени съображения предлагам на Съда да обяви за неоснователно единственото правно основание, повдигнато от СХВП и изведено от неправилно тълкуване от страна на Първоинстанционния съд на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента, поради което да отхвърли подадената от СХВП жалба.
VI – Заключение
62. Предвид гореизложените съображения предлагам на Съда да се произнесе по следния начин:
„1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) да заплати съдебните разноски“.
1 – Език на оригиналния текст: френски.
2 – OВ L 11, 1994 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146; изменен регламент (наричан по-нататък „Регламентът“). Същият е отменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година (ОВ L 78, стр. 1), влязъл в сила на 13 април 2009 г. и който следователно не е приложим към настоящия спор.
3 – Т-23/07, Сборник, стр. II‑861, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“.
4 – ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92, наричана по-нататък „Директивата“.
5 – Достъпни на интернет страницата на СХВП на следния адрес: http://oami.europa.eu/ows/rw/resource/documents/CTM/guidelines/examination_fr.pdf.
6 – Дело T-441/05, Сборник, стр. II‑1937.
7 – Дело T-302/06.
8 – Решение от 29 септември 1998 г. по дело Canon (C‑39/97, Recueil, стр. І‑5507, точка 28).
9 – Вж. Решение от 12 февруари 2004 г. по дело Koninklijke KPN Nederland (С‑363/99, Recueil, стр. І‑1619, точка 31) и Решение от 15 февруари 2007 г. по дело BVBA Management, Training en Consultancy (C‑239/05, Сборник, стр. I‑1455, точка 30 и цитираната съдебна практика).
10 – Решение по дело BVBA Management, Training en Consultancy, посочено по-горе (точка 31 и цитираната съдебна практика).
11 – Вж. във връзка с член 7, параграф 1, буква б) от Регламента по-специално Решение от 29 април 2004 г. по дело Procter & Gamble/СХВП (C‑468/01 P—C‑472/01 P, Recueil, стр. I‑5141, точка 36).
12 – Вж. Определение от 18 март 2010 г. по дело CFCMCEE/СХВП (С‑282/09, все още непубликувано в Сборника, точка 39 и цитираната съдебна практика).
13 – Пак там (точка 37 и цитираната съдебна практика).
14 – C-238/06 Р, Сборник, стр. I‑9375, точка 50.