ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-ЖА V. TRSTENJAK
представено на 28 септември 2010 година(1)
Дело C‑241/09
Fluxys SA
срещу
Commission de régulation de l’électricité et du gaz (CREG)
(Преюдициално запитване, отправено от Cour d’appel de Bruxelles (Белгия)
„Енергийна политика — Вътрешен пазар на природен газ — Директива 2003/55/ЕО — Регламент (ЕО) № 1775/2005 — Изключение за заварените договори — Принцип на недискриминационен достъп до газопреносни мрежи — Национален закон, установяващ два отделни режима: един за дейностите по предоставяне и друг за дейностите по транзит — Сходни положения — Релевантни критерии, които могат да обосноват диференцирано третиране — Обособяване на основание на разграничението между предоставяне и транзит“
I – Въведение
1. С настоящото преюдициално запитване по член 234 ЕО(2) Cour d’appel de Bruxelles [Апелативният съд на Брюксел] (Белгия) иска да се установи дали разпоредбите на Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО(3), както и на Регламент (ЕО) № 1775/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 година относно условия за достъп до газопреносни мрежи(4) допускат национален закон, който в уредбата на тарифите за пренос на природен газ предвижда два отделни режима: един за разпределянето или доставянето на природен газ в Белгия (наричано по-нататък „предоставяне“) и друг за преноса на природен газ с местоназначение извън белгийската територия (наричано по-нататък „транзит“).
II – Правна уредба
A – Общностно право(5)
2. Директива 91/296/ЕИО на Съвета от 31 май 1991 година относно транзита на природен газ през мрежи(6) е насочена към насърчаване на търговията с природен газ между големи мрежи от газопроводи с високо налягане в европейските страни. Тя включва „задължение за транзит“ на природен газ по големите мрежи. Член 2, параграф 1 от Директива 91/296 определя транзита по следния начин:
„За целите на настоящата директива и без да се засягат специалните споразумения, сключени между Общността и трети страни, транзит на природен газ между големи мрежи е всеки пренос на природен газ, отговарящ на следните условия:
а) преносът се осъществява от образуванието или образуванията, които отговарят във всяка държава членка за голяма мрежа от газопроводи с високо налягане, с изключение на разпределителните мрежи, на територията на дадена държава членка и които участват в правилното функциониране на европейските междусистемни газопроводи с високо налягане;
б) изходната мрежа или мрежата на крайно местоназначение е разположена на територията на Общността;
в) този пренос предполага преминаването през най-малко една вътреобщностна граница“. [неофициален превод]
3. Директива 98/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ(7) постановява правила за организирането и функционирането на сектора на природен газ, за достъпа до пазара и за експлоатацията на мрежи, както и за критериите и процедурите, приложими за предоставянето на разрешения за преноса, разпределението, доставката и съхранението на природен газ. Тя налага регулиран достъп по-специално що се отнася до инфраструктурите за пренос.
4. Директива 2003/55 съдържа общностните правила за вътрешния пазар на природен газ, приложими ratione temporis към спора по главното производство. Съображения 2, 6—8, 16, 22 и 31 от тази директива гласят следното:
„(2) Опитът при прилагането на [Директива 98/30] показва ползите, които може да [произтекат] от вътрешния пазар на газ, по отношение на повишаване на ефективността, намаляване на цената, по-високи стандарти на обслужване и повишена конкуренция. Но остават и важни недостатъци и възможности за подобряване на функционирането на пазара, най-вече необходимостта от конкретни разпоредби за осигуряването на равностойни условия и за намаляване на рисковете от господство на пазара и хищническо поведение, осигуряване на недискриминационни тарифи за пренос и разпределение, чрез достъп до мрежата въз основа на тарифи, публикувани преди влизането им в сила, и гарантиране, че правата на малките и уязвими клиенти са защитени.
[…]
(6) Основните пречки за постигането на напълно действащ и конкурентен вътрешен пазар са свързани, измежду други проблеми, с проблеми на достъпа до мрежата, достъпа до хранилища, тарифирането, съвместната експлоатация на системи и различните степени на отвореност на пазара между държавите членки.
(7) За да действа конкуренцията, достъпът до мрежите следва да бъде недискриминационен, прозрачен и със справедливо определяне на цената.
(8) От първостепенно значение за завършването на вътрешния газов пазар е недискриминационният достъп до мрежата на операторите на преносните и разпределителните мрежи. Операторът на преносна или разпределителна [мрежа] може да се състои от едно или повече предприятия.
[…]
(16) Националните регулаторни власти следва да могат да фиксират или одобряват тарифи, или методологиите за изчисляването на тарифите, на базата на предложение от оператора на преносната [мрежа] или оператора/операторите на разпределителната/разпределителните мрежа/мрежи или оператора на [мрежата] за [втечнен природен газ (ВПГ)], или на базата на предложение, съгласувано между тези оператор(и) и потребителите на мрежата. При извършването на тези задачи националните регулаторни [органи] следва да гарантират, че тарифите за пренос и разпределение са недискриминационни и отразяват разходите, и следва да вземат предвид дългосрочните, маргинални, избегнати разходи на мрежата от мерки за управление на [търсенето].
[…]
(22) Следва да се вземат допълнителни мерки, за да се осигурят прозрачни и недискриминационни тарифи за достъп до [пренос]. Тези тарифи следва да бъдат приложими за всички потребители на [мрежата] без дискриминация. Когато съоръжение за съхранение, временно хранилище или спомагателна услуга се експлоатира в достатъчно конкурентен пазар, може да бъде позволен достъп на базата на прозрачни и недискриминационни основани на пазара механизми.
[…]
(31) В светлината на опита, получен при действието на Директива 91/296 […], е нужно да се вземат мерки за осигуряването на еднородни и недискриминационни режими на достъп [до] пренос, включително трансгранични потоци газ между държавите членки. За да се осигури еднородност при третирането на достъпа до газовите мрежи, също така в случаи на транзит, тази директива следва да бъде отменена, без да се прекъсват договорите, сключени по силата на упоменатата директива. Отмяната на Директива 91/296 […] не следва да попречи на сключването на дългосрочни договори в бъдеще.“
5. Член 1, параграф 1 от Директива 2003/55 гласи следното:
„Настоящата директива установява общи правила за преноса, разпределението, доставката и съхранението на природен газ. Тя излага правилата за организацията и функционирането на сектор[а за] природен газ, достъпа до пазара, критериите и процедурите, които са приложими за даването на разрешения за пренос, разпределение, доставка и съхранение на природен газ и експлоатацията на [мрежи].“
6. В член 2, точка 3 тази директива определя понятието „пренос“ като „транспортирането на природен газ по мрежа от газопроводи с високо налягане, различна от добивна тръбопроводна мрежа, с оглед на доставянето му до клиенти, но без да се включва доставката“.
7. Член 3, параграфи 3 и 4 от Директива 2003/55 гласи:
„3. Държавите членки ще вземат подходящите мерки да защитят крайните клиенти и да осигурят високи нива на защита на клиентите, като в частност ще осигурят наличието на адекватни защитни мерки за защита на уязвимите клиенти, включително подходящи мерки да им се помогне да избегнат изключване. В този контекст те могат да вземат необходимите мерки, за да защитят клиентите в отдалечените райони, които са свързани към газовата [мрежа]. Държавите членки [могат] да определят доставчик от последна инстанция за потребителите, свързани към газовата мрежа. Те са длъжни да осигурят високи нива на защита на клиентите, особено що се отнася до прозрачността на общите условия на договорите, общата информация и механизмите за разрешаване на спорове. Държавите членки са длъжни да гарантират, че привилегированите клиенти могат на практика да преминат към нов доставчик. По отношение на [битовите клиенти] тези мерки следва да включват изложените в приложение А.
4. Държавите членки следва да вземат нужните мерки, за да постигнат целите на социална и икономическа кохезия, защита на околната среда, които могат да включват средства за борба с промените в климата и сигурност на доставките. Тези мерки могат да включват по-специално осигуряване на подходящи икономически стимули, като се използват там, където е необходимо, всички налични средства на държавата и Общността, за поддръжката и изграждането на необходимата мрежова инфраструктура, включително капацитет за осъществяване на междусистемни връзки.“
8. По смисъла на член 18 от посочената директива:
„1. Държавите членки следва да осигурят осъществяването на система за достъп на трети страни до преносната и разпределителната [мрежа] и съоръженията за [ВПГ], на базата на публикувани тарифи, които важат за всички привилегировани клиенти, включително предприятия доставчици, и се прилагат обективно и без дискриминация между потребителите на [мрежата]. Държавите членки следва да гарантират, че тези тарифи или методологиите, които определят изчисляването им, са одобрени преди влизането им в сила от регулаторен орган, упоменат в член 25, параграф 1, и тези тарифи — и методологиите, когато се одобряват само методологии — са публикувани преди влизането им в сила.
2. Операторите на [газопреносни мрежи], ако е нужно за целта на извършването на дейността им, включително във връзка с трансграничен пренос, следва да имат достъп до мрежата на други оператори на [газопреносни мрежи].
3. Разпоредбите на настоящата директива не препятстват сключването на дългосрочни договори, доколкото те са съобразени с [общностните] правила[…] за конкуренция […].“
9. Член 25, параграф 1 от Директива 2003/55 уточнява:
„Държавите членки следва да определят един или повече компетентни органи за регулаторни власти. Тези власти следва да бъдат изцяло независими от интересите на газовата индустрия. Те следва, чрез прилагането на настоящия член, да отговарят поне за [недопускане] на дискриминация, ефективна конкуренция и ефективно функциониране на пазара, […]
[…]“
10. Съгласно член 32 от Директива 2003/55:
„1. Директива 91/296 се отменя, считано от 1 юли 2004 г., без накърняване на договорите, сключени в съответствие с член 3, параграф 1 от Директива 91/296, които продължават да бъдат валидни и да се изпълняват при условията на упоменатата директива.
2. Директива 98/30 се отменя, считано от 1 юли 2004 г., без да се накърняват задълженията на държавите членки относно крайните срокове за транспониране и прилагане на упоменатата директива. Препратките към отменената директива се тълкуват като препратки към настоящата директива и следва да се четат в съответствие с таблицата на съответствията в приложение Б.“
11. Регламент № 1775/2005 съдържа правила относно условията за достъп до газопреносни мрежи. Неговите съображения 1, 6 и 7 гласят следното:
„(1) Директива 2003/55 […] допринесе съществено за изграждането на вътрешен пазар на природен газ. На настоящия етап е необходимо в регулаторната рамка да се заложат структурни промени, посредством които да се премахнат останалите пречки пред окончателното изграждане на вътрешен пазар, и по-специално по отношение на търговията с природен газ. Необходимо е да се създадат допълнителни технически правила, особено по отношение на услуги за предоставяне на достъп на трети страни, принципи за механизми за разпределение на капацитет, процедури за управление на претоварване и изисквания за прозрачност.
[…]
(6) Необходимо е да се определят критериите, съгласно които се определят тарифите за достъп до мрежата, за да се гарантира, че тарифите са изработени в съответствие с принципа за недискриминация, необходимостта от добре функциониращ вътрешен пазар, че се взема предвид необходимостта от надеждност на [мрежата], че отразяват реално направени разходи, доколкото такива разходи са съотносими с тези на ефективен и структурно сравним мрежов оператор, че са прозрачни, като същевременно включват необходимата възвръщаемост на инвестициите и, когато е приложимо, се вземат предвид и сравнителните тарифи на регулаторните органи.
(7) При изчисляване на тарифи за достъп до мрежи е от значение да се вземат предвид реално направени разходи, доколкото такива разходи са съотносими с разходите на ефективен и структурно сравним мрежов оператор и са прозрачни, като не по-малко важно е да се заложи подобаваща норма на възвръщаемост на инвестициите и стимули за изграждане на нова инфраструктура. В това отношение и особено при наличието на ефективна конкуренция между отделните тръбопроводни системи сравнителните тарифи на регулаторните органи също трябва да се вземат под внимание.“
12. Член 1, параграф 1 от Регламент № 1775/2005 определя целта му, както следва:
„Настоящият регламент цели определянето на правила за недискриминиращи условия за достъп до газопреносни [мрежи] , като взема предвид особеностите на националните и регионалните пазари с оглед обезпечаване на доброто функциониране на вътрешния газов пазар.
Тази цел включва определяне на хармонизирани принципи за тарифи или методики, въз основа на които се извършват тарифните изчисления, за достъп до мрежата, установяване на услуги за достъп на трети страни и хармонизирани принципи за разпределение на капацитета, управление на претоварване, определяне на изисквания за прозрачност, правила за балансиране, такси при дисбаланс и улесняване на търговията на капацитет.“
13. Съгласно член 2 от посочения регламент под „пренос“ се разбира „транспортиране на природен газ през мрежи, съставени предимно от тръбопроводи с високо налягане, различни от добивните тръбопроводни мрежи и различни от тръбопроводните мрежи, използвани предимно в контекста на локално разпределение на природен газ, с оглед пренос до потребители, без да се включва самата доставка“.
14. Член 3 от Регламент № 1775/2005 се отнася до тарифите за достъп до мрежите. По смисъла на този член:
„1. Тарифите или методиките, използвани за тяхното изчисление, които операторите на [газопреносни мрежи] прилагат и които се одобряват от регулаторните органи съгласно член 25, параграф 2 от Директива 2003/55[…], […] трябва да бъдат прозрачни, да вземат предвид необходимостта от надеждност на системата и нейните подобрения и да отразяват реално направени разходи, доколкото такива разходи съответстват на разходи, направени от ефективен и структурно сравним оператор на мрежа, да са прозрачни, като същевременно включват подобаваща норма на възвръщаемост на инвестициите и, когато е приложимо, да вземат под внимание сравнителните тарифи, определени от регулаторните органи. Тарифите или методиките, използвани за тяхното изчисление, се прилагат по недискриминационен начин.
Държавите членки имат право на решение, съгласно което тарифите да се определят на базата на пазарни инструменти, например търгове, при условие че подобни договорености и приходите от тях са одобрени от регулаторните органи.
Тарифите или методиките за тяхното изчисление подпомагат ефективната търговия с природен газ и конкуренцията в сектора, като същевременно се предотвратява взаимно субсидиране между мрежови потребители и се осигуряват стимули за инвестиции, както и се поддържа или създава свързано функциониране на [газопреносните] мрежи.
2. Тарифите за достъп до мрежата няма да водят до ограничаване на пазарната ликвидност, нито до изкривявания в трансграничната търговия между различните [газопреносни мрежи]. В случай че различията в тарифните структури или балансиращи механизми пречат на търговията между [газопреносни мрежи] и независимо от член 25, параграф 2 от Директива 2003/55 […], операторите на [газопреносни мрежи], в близко сътрудничество със съответните национални органи, активно работят за уеднаквяване на тарифните структури и принципите за определяне на такси, в това число и по отношение на балансирането.“
15. Член 6 от същия регламент определя:
„1. Операторите на [газопреносни мрежи] оповестяват публично подробна информация относно услугите и условията, които предлагат, заедно с техническата информация, необходима на потребителите да получат ефективен мрежови достъп.
2. С цел гарантиране на прозрачни, обективни и недискриминиращи тарифи и подпомагане ефективното използване на газовата мрежа, операторите на [газопреносни мрежи] или съответните национални органи публикуват информация с необходимите и достатъчни подробности за тарифите, тяхното ценообразуване, методика и структура.
3. За предоставяните услуги всеки оператор на [газопреносни мрежи] оповестява публично информация за техническия капацитет, договорения и наличния капацитет, като редовно и периодично осигурява информация в цифри за всички важни точки, в това число входни и изходни, като информацията се представя в стандартизиран, удобен за ползване начин.
[…]
6. Операторите на [газопреносни мрежи] винаги представят информацията, която се изисква съгласно настоящия регламент, по информативен, количествено ясен и лесен за използване начин, без да упражняват дискриминация.“
16. По смисъла на член 16 от Регламент № 1775/2005:
„Настоящият регламент не се отнася до:
а) газопреносни [мрежи] в държавите членки за периода на освобождаване, предоставено съгласно член 28 от Директива 2003/55 […]; държавите членки, на които е предоставено освобождаване съгласно член 28 от Директива 2003/55[…] могат да кандидатстват пред Комисията за временно освобождаване от прилагане на настоящия регламент за период до две години от датата, на която изтича освобождаването, упоменато в настоящата буква;
б) междусистемни връзки между държави членки и значителни увеличения на капацитета в съществуващи инфраструктурни съоръжения и модификации на такива инфраструктурни съоръжения, които способстват за разработването на нови източници на доставки на газ, съгласно определенията в член 22, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/55 […], които са освободени от разпоредбите на членове 18, 19, 20 и член 25, параграфи 2, 3 и 4 от посочената директива за периода, през който са освободени от разпоредбите, упоменати в настоящата алинея; или
в) [газопреносни мрежи], на които е предоставена дерогация съгласно член 27 от Директива 2003/55[…].“
Б – Национално право
17. В белгийското право правната уредба относно преноса на природен газ се основава на Закона от 12 април 1965 г. за преноса на газообразни и други продукти по тръбопроводи (наричан по-нататък „Законът за газа“). Този закон е изменен по-специално със Закона от 1 юни 2005 г. за транспониране на Директива 2003/55 в белгийското право (наричан по-нататък „Законът за газа от 2005 г.“), както и с последващи закони(8).
1. Закон за газа от 2005 г.
18. Член 1, точки 7° и 7°bis от Закона за газа, в редакцията му след изменението със Закона за газа от 2005 г., съдържа следните определения:
– „пренос на газ“: преносът на газ чрез транспортни съоръжения с оглед на доставянето му до клиенти, но без да се включва доставката;
– „транзит“: дейността по пренос на природен газ без разпределение и доставка на белгийска територия.
19. Глава ІVter от Закона за газа от 2005 г., озаглавена „Достъп до газопреносни мрежи и до хранилища на природен газ и на ВПГ“, се отнася до достъпа до газопреносни мрежи. Тя урежда тарифните аспекти на този достъп до газопреносните мрежи и приложимите принципи за определяне на тарифите във връзка с различните свързани с това услуги.
20. Член 15/5 от Закона за газа от 2005 г. предвижда:
„Клиентите и притежаващите разрешителни за доставка лица могат да получат достъп до всички газопреносни мрежи, съоръжения за съхранение на природен газ и съоръжения за ВПГ въз основата на тарифи, определени в съответствие с разпоредбите на член 15/5bis и одобрени от [CREG].“(9)
21. Член 15/5bis, параграфи 1 и 2 от Закона за газа от 2005 г. предвижда:
„§ 1. Операторът на газопреносна мрежа, операторът на съоръжение за съхранение на природен газ и операторът на съоръжение за ВПГ определят индивидуално общите приходи, необходими за изпълнение на съответните им задължения съгласно законовите и подзаконови актове, с оглед изготвянето на тарифи за пренос на природен газ, съхранение на природен газ и използване на съоръжения за ВПГ. Тези общи приходи подлежат на одобрение от [CREG].
§ 2. Съответните приходи, посочени в параграф 1, за четиригодишен регулаторен период включват поотделно:
а) всички реални разходи, необходими за извършването на посочените в член 15/1, параграф 1 и в член 15/2 задачи от всеки оператор на газопреносна мрежа, оператор на съоръжение за съхранение на природен газ и оператор на съоръжение за ВПГ;
b) справедлива печалба и амортизационни разходи, и двете необходими на оператора за осигуряване на оптимално функциониране, на наложителните бъдещи инвестиции и на устойчивостта на газопреносната мрежа или на съоръжението за съхранение на природен газ и/или на съоръжението за ВПГ, както и за предоставяне на съответния оператор, след европейско нормиране въз основата на сравними оператори, на благоприятна перспектива във връзка с достъпа до дългосрочни капиталови пазари;
c) ако е необходимо, изпълнение на задължения за обществена услуга в приложение на член 15/11;
d) ако е необходимо, установено със закон допълнително облагане върху тарифите;
e) ако е необходимо, разходи и възнаграждения във връзка с изпълнението на посочените в член 15/1, параграф 1, алинея 1, точки 1° и 2° задължения. […]“
22. Член 15/5ter от Закона за газа от 2005 г. предвижда:
„Без да се засяга член 15/5quater, параграф 2, алинея 2, посочените в членове 15/5 и 15/5bis тарифи следва да бъдат съобразени със следните насоки:
1° да са недискриминационни и прозрачни;
2° да включват приходите, уточнени в член 15/5bis, параграф 2;
3° да позволяват балансирано развитие на газопреносната мрежа или на съоръжението за съхранение на природен газ и/или съоръжението за ВПГ на белгийска територия, така че да се осигури недискриминационно третиране по отношение на всички крайни клиенти;
4° да са сходни на международно равнище с най-добрите тарифни практики, които се прилагат от оператори на газопреносни мрежи, на съоръжение за съхранение на природен газ и/или на съоръжение за ВПГ и които са сходни при подобни обстоятелства;
5° да са насочени към оптимизиране на използването на капацитета на газопреносната мрежа, на съоръжението за съхранение на природен газ и на съоръжението за ВПГ;
6° да са в достатъчна степен диференцирани, по-специално:
а) в зависимост от правилата и условията за използване на газопреносната мрежа, на съоръжението за съхранение на природен газ и/или на съоръжението за ВПГ;
b) по отношение на спомагателните услуги;
c) по отношение на евентуалното допълнително облагане във връзка със задълженията за публична услуга.
7° структурите на тарифите да вземат под внимание запазения и необходим капацитет за осигуряване на преноса на природен газ и функционирането на съоръжението за съхранение на природен газ и на съоръжението за ВПГ.
8° тарифните структури да са единни за цялата територия, без разграничение по географски зони.“
23. Член 15/5quater от Закона за газа от 2005 г., който урежда процеса на установяване на тарифите, предвижда:
„§ 1. Операторът на газопреносна мрежа, операторът на съоръжение за съхранение на природен газ и операторът на съоръжение за ВПГ подават индивидуално до [CREG] искане за одобрение на съответните им тарифи, както и на тарифите за спомагателните услуги. Те публикуват поотделно одобрените тарифи за съответните дейности в съответствие с насоките в настоящата глава.
§ 2. Общите приходи се определят за четиригодишен период и тарифите важат за същия период. Този четиригодишен регулаторен период започва от момента на влизане в сила на тарифите.
Общите приходи се разбиват на единични стойности, за да се получат тарифи. Тези тарифи трябва да са съобразени с финансовите средства, от които ежегодно се нуждае операторът на мрежата, за да изпълнява своите задължения в съответствие с настоящия закон.
§ 3. Без да се засяга правомощието за оценка и контрол на [CREG], общите приходи от първата година на регулаторния период са референтни за оценката на общите приходи за следващите години от четиригодишния регулаторен период, като се имат предвид следните правила за развитие: […]
§ 4. Операторите внасят за одобрение в [CREG] предложение за приходи и за тарифи, изготвени на основата на посочените в член 15/5bis общи приходи.
[…]“
24. Член 15/5quinquies от Закона за газа от 2005 г. предвижда:
„Операторът на газопреносна мрежа, който извършва дейност по транзит, подава до [CREG] специално искане за одобрение за транзит в съответствие с настоящата глава, с изключение на член 15/5ter, точки 2°, 4°, 5°, 8° и член 15/5quater, параграф 3, и без да се засяга член 15/19.“
25. Съгласно член 15/19 от Закона за газа от 2005 г. договорите, сключени преди 1 юли 2004 г. в съответствие с член 3, параграф 1 от Директива 91/296, продължават да бъдат валидни и да се изпълняват в съответствие с разпоредбите на посочената директива.
2. Закон за газа от 2009 г.
26. Със Закон от 10 март 2009 г., влязъл в сила на 10 април 2009 г., белгийският законодател изменя член 15/5quinquies и член 15/19 от Закона за газа.
27. Член 15/5quinquies от Закона за газа, изменен със Закон от 10 март 2009 г. (наричан по-нататък „Законът за газа от 2009 г.“), гласи:
„§ 1. Без да се засяга прилагането на член 15/19, разпоредбите на настоящата глава и Кралският указ от 8 юни 1997 г. относно методологията за определяне на общите приходи, включващи справедлива печалба, общата тарифна структура, основните принципи в областта на тарифите, процедурите, публикуването на тарифите, годишните отчети, осчетоводяването, ограничаването на разходите, разликите в приходите на операторите и обективната формула за индексиране, посочени в Закона от 12 април 1965 г. относно преноса на газообразни и други продукти по тръбопроводи в редакцията му, публикувана в Moniteur belge от 29 юни 2007 г., са приложими към тарифите за транзит на природен газ и към оператора на газопреносна мрежа, който изпълнява дейност по транзит, при съблюдаване на следните дерогации:
1° тарифите са приложими за срокове, определени с договор между оператора на газопреносната мрежа и нейните потребители;
2° за да се осигури стабилност на цените за определен срок, посоченият в член 15/5bis, параграф 2 регулаторен период може да надхвърля четири години;
3° справедливата печалба за транзит се определя в съответствие с членове 4—8 от посочения по-горе кралски указ от 8 юни 2007 г., като се има предвид, че:
а) първоначалната стойност на регулирания актив за транзит към 31 декември 2001 г. се одобрява от [CREG] по предложение на оператора, като се вземат под внимание всички съоръжения за пренос, разположени в Белгия и използвани за транзита;
b) произведението от коефициента бета и премията за риск като компонент на нормата на възвръщаемост R, посочена в член 6 от споменатия по-горе кралски указ, се определя на 7 %;
В случаите, посочени в алинея 1, точка 2°, Кралят може с указ, след обсъждане в Съвета на министрите, да удължи регулаторния период на основата на съществено преразглеждане на инвестиционния план на оператора на мрежата. Продължителността на този период и евентуалното му преразглеждане се предлагат от оператора на газопреносната мрежа и се внасят за одобрение в [CREG] преди началото на всеки регулаторен период.
Тарифите за транзит, които [CREG] определя съгласно посочените по-горе принципи и след предвидената в членове 16—19 от посочения по-горе кралски указ от 8 юни 2007 г. процедура, представляват тарифи, основани на разходите.
§ 2. Операторът на газопреносна мрежа предоставя достъп за целите на транзита до съществуващите съоръжения за пренос на основата на тарифи, определени в съответствие с параграф 1 и съгласно предвидената в членове 16—19 от посочения по-горе кралски указ от 8 юни 2007 г. процедура.
Операторът на газопреносна мрежа предоставя достъп за целите на транзита до бъдещи съоръжения въз основа на тарифи, определени в съответствие с параграф 1 и съгласно предвидената в членове 16—19 от посочения по-горе кралски указ от 8 юни 2007 г. процедура, или въз основа на тарифи, определени посредством прозрачни и недискриминационни пазарно основани инструменти, като например консултации на пазара, при условие че тези пазарно основани инструменти, включително приходите и произтичащите от тях тарифи, са предварително одобрени от [CREG].
Ако прилагането на пазарно основаните инструменти води до по-високи тарифи от определените в съответствие с параграф 1 и съгласно предвидената в членове 16—19 от посочения по-горе кралски указ от 8 юни 2007 г. процедура, тези тарифи се прилагат и се публикуват от оператора в съответствие с член 20, параграф 3 от посочения по-горе кралски указ от 8 юни 2007 г. В обратен случай или в случай че не е използван никакъв пазарно основан инструмент, се прилагат тарифите, определени в съответствие с параграф 1 и съгласно предвидената в членове 16—19 от посочения по-горе кралски указ от 8 юни 2007 г. процедура.
Положителната разлика от приходите от използването на пазарно основани инструменти, от една страна, и одобрените разходи, включващи справедливата печалба и произтичащи от тарифи, определени в съответствие с параграф 1 и съгласно предвидената в членове 16—19 от посочения по-горе кралски указ от 8 юни 2007 г. процедура, от друга страна, с одобрението на [CREG] и посредством приет след обсъждане в Съвета на министрите кралски указ се добавя:
а) към тарифите за използване на газопреносната мрежа;
b) към резерв, предназначен за финансиране на съоръжения, които да бъдат изградени в одобрен от [CREG] срок по предложение на оператора; в обратния случай тази сума се добавя към тарифите за използване на газопреносната мрежа.
Салдото се разпределя по преценка на акционерите на оператора.
Тарифите за използване на газопреносната мрежа предварително отчитат предполагаемото разпределение на тази положителна разлика. Несъответствието между предвидената в бюджета и реализираната положителна разлика се коригира впоследствие.
§ 3. Ако договорният срок надхвърля продължителността на регулаторния период, остава приложим член 15/5nonies, алинея 2.
§ 4. Тарифите за транзит, независимо дали се касае за тарифи, определени в съответствие с параграф 1 и съгласно предвидената в членове 16—19 от посочения по-горе кралски указ от 8 юни 2007 г. процедура, или за тарифи, произтичащи от прилагането на член 15/5bis, параграф 3 или от прилагането на пазарно основан инструмент, са обобщени за цялата територия и отчитат изминатото разстояние.“
28. Съгласно член 15/19 от Закона за газа от 2009 г. договорите, сключени преди 1 юли 2004 г. в съответствие с член 3, първа алинея от Директива 91/296 […], продължават да бъдат валидни и да се изпълняват в съответствие с разпоредбите на посочената директива.
Първата алинея се тълкува в смисъл, че се прилага за договори относно транзит на природен газ, сключени преди 1 юли 2004 г. между:
„1° от една страна, акционерното дружество Fluxys, акционерното дружество Distrigaz или дъщерно дружество на едно от тези дружества, специализирано в търгуване на капацитети за транзит и извършване на свързани с това услуги по пренос, и
2° от друга страна, наематели с качеството на образувание, отговарящо за голяма газопреносна мрежа с високо налягане, или на образувание, отговарящо за внос и износ на природен газ по смисъла на член 3[, параграф 1] от Директива 91/296[…].“
29. След приемането на Закона от 10 март 2009 г. CREG подава срещу този закон жалба за отмяна, а Комисията започва процедура за установяване на нарушение срещу Кралство Белгия, като изпраща на 9 октомври 2009 г. официално уведомително писмо до белгийското правителство. Със Закон от 29 април 2010 г., влязъл в сила на 31 май 2010 г. (наричан по-нататък „Законът за газа от 2010 г.“), член 15/5quinquies от Закона за газа от 2009 г. е отменен ex nunc. Същият закон гласи, че член 15/19, първа алинея от Закона за газа от 2009 г. спира да поражда правни последици от 2 март 2011 г.(10), а член 15/19, втора алинея от Закона за газа от 2009 г. се отменя ex nunc. С решение от 8 юли 2010 г. белгийският Cour constitutionnelle [Конституционен съд] отменя Закона за газа от 2009 г. с действие ex tunc.
III – Спорът по главното производство
30. Fluxys SA (наричано по-нататък „Fluxys“) е дружеството оператор на газопреносната мрежа в Белгия(11).
31. CREG е белгийският регулаторен орган, натоварен по-специално с одобряване на тарифите във връзка с регулираните дейности, свързани с газопреносната мрежа.
32. Съгласно Закона за газа от 2005 г. Fluxys е задължено да представи две отделни предложения за тарифи: едно във връзка с дейностите по транзит и друго във връзка с дейностите по предоставяне и съхранение. Така през 2007 г. Fluxys представя за одобрение пред CREG две отделни предложения за тарифи за периода от 2008 г. до 2011 г. Тези предложения са основани на две различни методологии. CREG не приема двете предложения, тъй като преценява, че Fluxys не е разпределило правилно оперативните разходи по различните си дейности. В рамките на двете административни процедури относно двете предложения на Fluxys CREG сам определя временни тарифи, в които преразпределя част от оперативните разходи, предвидени от Fluxys за неговите дейности по предоставяне, към дейностите по транзит на Fluxys. Fluxys обжалва тези решения на CREG.
33. Вследствие на жалбите за отмяна и временно спиране на решението на CREG относно временните тарифи за дейностите по транзит запитващата юрисдикция спира това решение. Тя преценява, че с оглед на общностното право посоченото решение на CREG prima facie има незаконосъобразен характер. Съгласно мотивите на запитващата юрисдикция общностната правна уредба не допуска прилагане на национални разпоредби, които предвиждат отделни режими за дейностите по предоставяне и за дейностите по транзит. Запитващата юрисдикция заключава, че CREG е трябвало да изиска Fluxys да му представи тарифно предложение за цялата му газопреносна мрежа, без разграничение между дейностите му по предоставяне и тези по транзит. В рамките на това производство запитващата юрисдикция не е сезирала Съда с преюдициално запитване.
34. Вследствие на исканията за отмяна и за временно спиране на действието на решението на CREG относно временните тарифи за дейностите по предоставяне и по съхранение запитващата юрисдикция спира действието му поради същите съображения. В рамките на това производство запитващата юрисдикция решава да отправи преюдициално запитване до Съда.
IV – Преюдициалният въпрос и производството пред Съда
35. Запитващата юрисдикция изразява съмнение в съвместимостта на Закона за газа с общностната правна уредба, доколкото този закон предвижда два отделни тарифни режима: един за дейностите по транзит и друг за дейностите по предоставяне и съхранение. В случай че този закон е несъвместим с общностната правна уредба, запитващата юрисдикция смята, че CREG е трябвало да не приложи разпоредбите от Закона за газа, които противоречат на посочената правна уредба, и да отхвърли отделните предложения за тарифи на Fluxys поради това, че са основани на различни тарифни методологии за дейностите по предоставяне и за тези по транзит. Поради посочените съмнения относно съвместимостта на Закона за газа с Регламент № 1775/2005 и с Директива 2003/55, както и с оглед на изтъкнатите от CREG и от Fluxys доводи по този въпрос запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
Допускат ли членове 1, 2 и 18 от Директива 2003/55 и член 3 от Регламент (ЕО) № 1775/2005 за дейността по транзит в националните законодателства да се предвиди специален тарифен режим, който дерогира правилата, уреждащи дейността по пренос, въвеждайки в нея разграничение между „предоставяне“ и „транзит“?
36. С определение от 21 септември 2009 г. председателят на Съда отхвърля искането на запитващата юрисдикция за прилагане на бързо производство.
37. Fluxys, CREG, белгийското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Комисията представят писмени становища в предвидения в член 23 от Статута на Съда срок.
38. С писмо от 7 април 2010 г. Fluxys уведомява Съда, че между Fluxys и CREG е сключено споразумение за прилагането в бъдеще на тарифен режим, който вече не се основава на разграничение между предоставяне и транзит, а отразява на основата на еднаква методология разходите за предлаганите услуги за всяка от дейностите. Освен това Fluxys уведомява Съда, че се е отказало от почти всички правни основания, на които се е позовало пред запитващата юрисдикция срещу решенията на CREG, включително и от свързаните с разграничението между дейностите по предоставяне и тези по транзит, като единственото правно основание, поддържано от Fluxys, е твърдяно нарушение на член 15/19 от Закона за газа, който транспонира член 32, параграф 1 от Директива 2003/55 относно „заварените“ договори. С оглед на тези обстоятелства Съдът иска от запитващата юрисдикция с писмо от 28 април 2010 г. да отговори на въпроса дали продължава да поддържа своето преюдициално запитване. С писмо от 12 май 2010 г. запитващата юрисдикция отговаря, че споразумението между CREG и Fluxys и частичното оттегляне на Fluxys не лишават от релевантност преюдициалния въпрос и тя продължава да го поддържа.
39. С факс от 28 май 2010 г. белгийското правителство уведомява Съда за влизането в сила на Закона за газа от 2010 г., с който се отменят член 15/5quinquies и член 15/19, втора алинея от Закона за газа и който постановява, че член 15/19, първа алинея от Закона за газа спира да поражда правни последици от 2 март 2011 г.
40. На 17 юни 2010 г. е проведено съдебно заседание в присъствието на представители на CREG, на белгийското и на чешкото правителство, както и на Комисията.
41. С писмо от 16 юли 2010 г. Fluxys обръща внимание на Съда върху решението на белгийския Cour constitutionnelle от 8 юли 2010 г., с което последният отменя ex tunc Закона за газа от 2009 г. Съдът иска от запитващата юрисдикция да посочи последиците, които тя извежда от това решение. С писмо от 8 септември 2010 г. запитващата юрисдикция отговаря, че вследствие на отмяната ex tunc на Закона за газа от 2009 г. към спора по главното производство са приложими разпоредбите на предходния Закон за газа. Независимо че разграничението между транзит и предоставяне на газ, довело до отмяната на Закона за газа от 2009 г., присъства и в този предходен закон, поради което по отношение на него също са приложими съображенията на белгийския Cour constitutionnelle, запитващата юрисдикция посочва, че тя все пак остава обвързана от разпоредбите на този предходен закон, тъй като те не са били предмет на жалба пред белгийския Cour constitutionnelle.
V – Резюме на представените пред Съда становища
42. Fluxys, белгийското и чешкото правителство твърдят, че както членове 1, 2 и 18 от Директива 2003/55, така и член 3 от Регламент № 1775/2005 допускат национален режим, който в рамките на дейностите по пренос на природен газ разграничава дейностите по предоставяне от тези по транзит и който прилага различен тарифен режим към тези дейности, стига това разграничаване да отразява обективни разлики между посочените два вида дейности, като например действителните разходи.
43. Дейностите по предоставяне и по транзит не били идентични, а се развивали на различни пазари. Поради това те предполагали различни разходи и инвестиции. Дейностите по предоставяне по принцип зависели само от прогнозите за търсенето на един по същество защитен от конкуренция и стабилен пазар. Освен това те били подчинени на задължения за обществена услуга. Обратно, дейностите по транзит се развивали на международен конкурентен пазар и следователно зависели от развитието на търсенето, което било трудно предвидимо в дългосрочен план. За разлика от дейностите по предоставяне, които винаги се основавали на дългосрочни договори и на сигурност в областта на тарифите, дейностите по транзит били свързани с риск потребителите във всеки един момент да спрат използването на даден маршрут или стечение на обстоятелствата да застраши рентабилността на инвестиция, която не би могла повече да се използва за други цели. Така специфичните характеристики на транзита се изразявали в много високо равнище на несигурност и следователно в риск от свръхинвестиране и трудно възстановими разходи. Според чешкото правителство операторите на мрежи трябва да държат сметка за факта, че дейностите по транзит се нуждаят от еднакъв технически капацитет във всички входни и изходни точки на въпросната мрежа.
44. Fluxys, белгийското и чешкото правителство изтъкват, че въведените със Закона за газа отделни режими вземат под внимание специфичните характеристики на всяка дейност. Налагането на еднакво третиране на различни положения би противоречало на принципа за недопускане на дискриминация. Директива 2003/55 не налагала единно третиране на предоставянето и на транзита. Държавите членки си запазвали възможността да третират различно различните положения и имали относителна свобода за определяне на различни режими. Това разграничаване можело да се извърши както посредством решение за одобрение на регулаторния орган, така и със закон. В последния случай било достатъчно за всеки от въведените със закон отделни режими да бъдат спазени изискванията на Регламент № 1775/2005 и Директива 2003/55. Следователно тарифите трябвало да бъдат предварително одобрени и публикувани, както и да бъдат прилагани по недискриминационен начин. Разпоредбите на Закона за газа не водели до дискриминационно третиране, тъй като всички потребители на мрежата имали възможност в един и същ момент да поискат да им бъде предоставена една и съща услуга при едни и същи условия.
45. Колкото до отмяната на дерогиращия режим за транзит със Закона за газа от 2010 г., белгийското правителство твърди, че тя е обоснована единствено от целта за гарантиране на правна сигурност в областта на транзита в Белгия.
46. CREG смята, че в рамките на настоящото производство за постановяване на преюдициално заключение най-напред е необходимо да се разгледа валидността на член 32, параграф 1 от Директива 2003/55, според който разпоредбите на тази директива не се прилагат към „заварените“ договори. Прилагането на това изключение в спора по главното производство би довело до изваждане на повече от 85 % от дейностите по транзит на Fluxys от режима на Директива 2003/55. Същевременно с приемането на Регламент № 1775/2005 общностният законодател имплицитно бил отменил това изключение за „заварените“ договори. В случай че общностният законодател не е отменил изключението за „заварените“ договори, CREG се пита дали то е съвместимо с разпоредбите на Договора за ЕО и с общите правни принципи, и по-специално с принципа за недопускане на дискриминация.
47. Що се отнася до принципа за недопускане на дискриминация, закрепен например в член 3 от Регламент № 1775/2005, както и в членове 1, 2 и 18 от Директива 2003/55, CREG смята, че той не допуска национален закон да създава в рамките на дейностите по пренос разграничение между предоставяне и транзит чрез въвеждане на специален тарифен режим за дейностите по транзит. Общностното законодателство не съдържало никакво разграничение между дейностите по предоставяне и по транзит. То не допускало никакво диференцирано третиране. CREG се позовава на намерението на общностния законодател, изразено в съображение 31 от Директива 2003/55, да осигури еднородни и недискриминационни режими на достъп до пренос, включително по отношение на трансграничните потоци газ между държавите членки. Единен режим на тарифите би позволил да се осигури прозрачност и недопускане на дискриминация при достъпа и би насърчил развитието и стабилността на мрежата. По този начин той би се вписал в развитието и хармонизирането на преноса в европейската система.
48. Правителството на Обединеното кралство и Комисията предлагат на Съда да отговори, че принципът на недопускане на дискриминация, закрепен в член 3, параграф 1 от Регламент № 1775/2005 и в член 18, параграф 1 и член 25, параграф 4 от Директива 2003/55, не допуска национално законодателство да създава специален тарифен режим за дейността по транзит, който дерогира правилата, ръководещи дейността по пренос, като създава в рамките на дейността по пренос разграничение между предоставяне и транзит.
49. Дейностите по предоставяне и по пренос били сходни положения. В Регламент № 1775/2005 и в Директива 2003/55 преносът бил определен като дейност, състояща се в транспортирането на природен газ по мрежа от газопроводи с високо налягане независимо от по-нататъшното му местоназначение. Следователно в тези актове не се правело никакво разграничение между дейностите по предоставяне и по транзит. Обратно, посочената директива, както следвало от нейното съображение 31, била отменила Директива 91/296, която давала отделно определение на транзит.
50. Следователно общностното законодателство не допускало специални режими на таксуване на дейностите по транзит като учредения от белгийското законодателство. Комисията подчертава, че въведеният със Закона за газа от 2009 г. режим предвижда отделна правна уредба за дейностите по транзит по отношение на периода на прилагане на одобрените тарифи, както и на определянето на справедлива печалба и тарифни условия за достъп до газопреносната мрежа. Всички тези правни норми били в противоречие с Директива 2003/55 и с Регламент № 1775/2005.
51. Според правителството на Обединеното кралство и Комисията общностното право допуска тарифите да отразяват разходите и рисковете на дадена дейност по пренос и следователно да могат да бъдат различни. Същевременно национално законодателство като Закона за газа пораждало проблеми, тъй като установявало напълно различна структура на тарифите, основана на общото и системно разграничение между предоставяне и транзит, и следователно на последващото местоназначение на природния газ. Законът за газа обаче не съдържал елементи, които да отразяват подробно и за всеки отделен случай отчитането на разходите и рисковете на дейността по транзит, и не обосновавал защо към всички дейности по транзит трябва да се прилага различен режим. Не съществувало обаче системно основание, на което разходите за взимане на газ от мрежата в точка на свързване с газоразпределителна мрежа или с голям потребител да бъдат по-ниски от разходите, свързани с взимането му от точката на свързване на големи мрежи. Освен това нищо не давало основание да се смята, че споразуменията, предполагащи вземане на газ от точка на свързване на големи мрежи, сами по себе си са по-рисковани от всеки друг вид пренос.
52. В крайна сметка Комисията е на мнение, че приложимото изключение за посочените в член 32, параграф 1 от Директива 2003/55 „заварени“ договори не е отменено с Регламент № 1775/2005.
VI – По допустимостта на преюдициалния въпрос
53. В хода на производството Съдът е уведомен за някои събития, засягащи спора по главното производство и валидността на Закона за газа от 2009 г. Ще анализирам първо евентуалните последици от тези събития за допустимостта на преюдициалния въпрос.
54. На първо място, Fluxys се отказва пред запитващата юрисдикция от своите правни основания, свързани с разграничението между транзит и предоставяне. Така възниква въпросът дали този отказ води до недопустимост на преюдициалното запитване. Във връзка с това следва да се напомни, че преюдициалният въпрос е недопустим, когато е явно неотносим за разрешаването на спора по главното производство(12). Запитващата юрисдикция посочва, че според националните процесуални правила Fluxys не може да се откаже едностранно от своите правни основания и че следователно преюдициалният въпрос остава релевантен. В рамките на производство по преюдициално запитване единствено националните юрисдикции са компетентни да тълкуват и прилагат националното право. По принцип Съдът не следва да контролира тълкуването на националните разпоредби от страна на запитващата юрисдикция(13). Поради това отказът на Fluxys не поставя под въпрос допустимостта на преюдициалното запитване.
55. Второто събитие е отмяната ex nunc на отделния режим за дейностите по транзит със Закона за газа от 2010 г. Тази отмяна не поставя под въпрос релевантността на преюдициалното запитване или поне не в неговата цялост, тъй като отмяната има действие само за в бъдеще.
56. Третото събитие е отмяната на Закона за газа от 2009 г. с действие ex tunc с решение на белгийския Cour constitutionnelle от 8 юли 2010 г. В писмото си от 8 септември 2010 г. запитващата юрисдикция посочва, че независимо от отмяната на този закон продължава да поддържа преюдициалния си въпрос. Според нея Законът за газа, който се прилага към спора по главното производство след отмяната на Закона за газа от 2009 г., също повдига въпроса за съвместимостта с общностната правна уредба на национален режим, който разграничава дейностите по транзит от дейностите по предоставяне.
57. Най-напред следва да се констатира, че запитващата юрисдикция не е посочила съдържанието на този предходен Закон за газа нито в преюдициалното си запитване, нито в писмото си от 8 септември 2010 г. Съгласно практиката на Съда е необходимо националният съд да разясни в самия акт за преюдициално запитване фактическия и правен контекст на спора по главното производство и да предостави минимални разяснения относно причините за избор на общностните разпоредби, чието тълкуване е поискал, и относно връзката, която провежда между тях и приложимото към спора национално законодателство(14). В това отношение е важно да се подчертае, че целта на съдържащата се в актовете за преюдициално запитване информация е не само да позволи на Съда да даде полезен отговор, но също така да даде възможност на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани страни да представят становища. Следователно Съдът трябва да следи за запазване на тази възможност предвид обстоятелството, че на заинтересованите страни се съобщават само актовете за преюдициално запитване(15). Съгласно тази съдебна практика преюдициално запитване може да бъде отхвърлено като недопустимо, ако не посочва приложимите към спора по главното производство национални правни разпоредби.
58. Като се имат предвид обаче обстоятелствата в конкретния случай, според мен би било прекалено строго да се отхвърли преюдициалното запитване в приложение на тази съдебна практика. Системното разграничение между транзит и предоставяне е в центъра на преюдициалния въпрос и следователно е засягано и разисквано от заинтересованите страни в хода на производството пред Съда. В писмото си от 8 септември 2010 г. националната юрисдикция посочва, че това разграничение присъства още в предходния на Закона за газа от 2009 г. закон. Следователно отмяната на Закона за газа от 2009 г. не променя действително обхвата на обсъждания въпрос. Освен това разпоредбите на Закона за газа отпреди Закон за газа от 2009 г., а именно тези на Закон за газа от 2005 г., са видни от представените от Fluxys и CREG становища. Всъщност тези страни твърдят, че независимо от отмяната ex tunc на Закона за газа от 2009 г., към спора по главното производство са приложими ratione temporis разпоредбите на Закона за газа от 2005 г., а не тези на Закона за газа от 2009 г. При тези обстоятелства според мен липсата на точни указания от страна на запитващата юрисдикция относно разпоредбите на закона, предшестващ отменения Закон за газа от 2009 г., не налага неизбежно отхвърляне на преюдициалното запитване като недопустимо.
59. Отмяната на Закона за газа от 2009 г. повдига допълнителен въпрос относно допустимостта на преюдициалното запитване. В случая запитващата юрисдикция изглежда може да се произнесе по спора по главното производство, като се обърне към белгийския Cour constitutionnelle, а не към Съда. Всъщност, както посочва запитващата юрисдикция в писмото си от 8 септември 2010 г., съображенията на белгийския Cour constitutionnelle, обосновали отмяната на Закона за газа от 2009 г., явно са приложими и към системното разграничение на дейностите по предоставяне и по транзит, предвидено в Закона за газа от 2005 г. Макар да твърди, че е задължена да прилага разпоредбите на Закона за газа от 2005 г., тъй като те не са били предмет на жалба пред Cour constitutionnelle, запитващата юрисдикция все пак не обяснява защо самата тя не е сезирала Cour constitutionnelle с преюдициален въпрос въпреки очевидните съмнения относно конституционността на Закона за газа от 2005 г.
60. Същевременно, дори и запитващата юрисдикция да е имала възможността да сезира белгийския Cour constitutionnelle с преюдициален въпрос, това не би направило недопустим преюдициалния ѝ въпрос до Съда. Всъщност предвидената в член 234 ЕО система за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда не е субсидиарна процедура и следователно не зависи от изчерпването на предвидените в националното право процедури(16). Достатъчно е поставеният пред Съда въпрос да е релевантен. Във всички случаи се налага изводът, че белгийският Cour constitutionnelle е основал решението си, наред с останалото, на тълкуване на член 3, параграф 1 от Регламент № 1775/2005 и от Директива 2003/55. Ако независимо от решението на Cour constitutionnelle запитващата юрисдикция продължава да има съмнения относно тълкуването на тези разпоредби от общностното право, член 234 ЕО ѝ позволява да сезира Съда.
61. Следователно преюдициалният въпрос е допустим.
VII – Правна преценка
А – Предварителни бележки
62. Една от целите на европейската енергийна политика в областта на природния газ е да предостави на европейските граждани ползите от ефективен и отворен пазар, като премахне пречките пред търговията между държавите членки в тази област(17). Пазарът на природен газ притежава специални характеристики, които го отличават от другите сектори. Една от тези специални характеристики е, че преносът на газа се извършва по тръбопроводи с високо налягане и операторите на тези тръбопроводи обикновено притежават монопол за преноса на газ на определена територия(18).
63. За подобряване на функционирането на вътрешния пазар на газ общностният законодател приема първо Директива 91/296 относно транзита на природен газ през мрежи, а след това Директива 98/30 относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ. По-нататък общностният законодател приема Директива 2003/55, чиято цел е осигуряването на справедливи условия на конкуренция и намаляване на рисковете от господство на пазара и хищническо поведение(19). Член 18 от последната директива установява система за достъп на трети страни до газопреносните мрежи на базата на публикувани тарифи, която следва да се прилага обективно и без дискриминация между потребителите на мрежата. С Регламент № 1775/2005 общностният законодател приема общи разпоредби относно условия за достъп до газопреносни мрежи, които са пряко приложими във всички държави членки.
64. Преюдициалният въпрос се отнася до принципа за недискриминационен достъп и следователно до основен елемент от системата за достъп до газопреносните мрежи на базата на регулирани тарифи. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали принципът за недискриминационен достъп до газопреносните мрежи, утвърден с член 3 от Регламент № 1775/2005 и с член 18 от Директива 2003/55, допуска национален закон като Закона за газа, приложим към спора по главното производство, който разграничава в рамките на дейността по пренос на газ предоставянето (или преноса на природен газ с крайно местоназначение в Белгия) и транзита (или трансграничния пренос на природен газ) и прилага два отделни тарифни режима към тези две дейности по пренос.
65. При все това, като се имат предвид спорните моменти по главното производство, този въпрос не би могъл да се тълкува като отнасящ се единствено до последиците, до които следва да доведе този принцип, но в действителност той визира и приложимостта на принципа. Един от спорните моменти в главното производство засяга валидността на изключението, приложимо към „заварените“ договори и установено в член 32, параграф 1 от Директива 2003/55. Независимо че преюдициалното запитване не посочва изрично тази разпоредба, налага се изводът, че същата изключва определени договори от разпоредбите на Директива 2003/55. Принципът за недискриминационен достъп, залегнал в член 3 от Регламент № 1775/2005 и в член 18 от Директива 2003/55, може обаче да бъде противопоставен на национален закон само ако тези разпоредби са приложими към разглежданите договори. Освен това запитващата юрисдикция посочва в писмото си от 12 май 2010 г., че въпросът относно приложимостта на принципа за недискриминационен достъп е релевантен в рамките на спора по главното производство, и приканва Съда да го разгледа.
66. Следователно според мен е уместно първо да се разгледа въпросът за валидността на въведеното с член 32, параграф 1 от Директива 2003/55 изключение във връзка с „заварените“ договори (част Б), а след това да се анализира дали принципът за недискриминационен достъп, закрепен в член 3 от Регламент № 1775/2005 и в член 18 от Директива 2003/55, допуска национален закон, който прилага два отделни тарифни режима: един за дейностите по предоставяне и друг за дейностите по транзит (част В).
Б – По изключението във връзка със „заварените“ договори
67. Съгласно член 32, параграф 1 от Директива 2003/55 Директива 91/296, а именно директивата за транзита, се отменя, считано от 1 юли 2004 г. Тази дата съвпада с датата на изтичане на срока за транспониране на Директива 2003/55. Член 32, параграф 1 от последната предвижда обаче изключение за договорите, които:
– се отнасят до транзит по смисъла на член 2 от Директива 91/296,
– са сключени преди 1 юли 2004 г. и
– са в съответствие с член 3, параграф 1 от директивата за транзита(20).
Тези „заварени“ договори продължават да бъдат валидни и да се изпълняват в съответствие с разпоредбите на Директива 91/296. Следователно посоченият в член 18 от Директива 2003/55 принцип за недопускане на дискриминация не се прилага за тези договори.
68. CREG счита, че това изключение във връзка със „заварените“ договори не е валидно.
69. Първо, CREG е на мнение, че Регламент № 1775/2005 отменя имплицитно член 32, параграф 1 от Директива 2003/55. В този контекст CREG твърди, че посоченият регламент изобщо не се позовава на последната разпоредба, по-специално в своя член 16, който изброява изключенията и дерогациите. От това CREG заключава, че с приемането на Регламент № 1775/2005, което е след това на Директива 2003/55, общностният законодател имплицитно е отменил изключението, приложимо за „заварените“ договори. Това тълкуване се потвърждавало от подготвителните работи по Регламент № 1775/2005, от които следвало, че всички релевантни изключения и дерогации са изброени в член 16 от Регламент № 1775/2005, както и от съображение 1 от този регламент, според което целта на същия е да приеме необходимите структурни промени, за да се премахнат останалите пречки пред окончателното изграждане на вътрешния пазар на газ.
70. Намирам това тълкуване за неубедително.
71. Наистина, Регламент № 1775/2005 не съдържа позоваване на изключението, свързано със „заварените“ договори. Следва обаче да се констатира, че този регламент не съдържа и разпоредба относно отмяната на Директива 91/926. Според мен това свидетелства, че Регламент № 1775/2005 не урежда въпроса до каква степен е отменена и до каква степен остава в сила Директива 91/296 и че този въпрос е уреден единствено в Директива 2003/55. Следователно липсата на позоваване на изключението, свързано със „заварените“ договори, в Регламент № 1775/2005 не би могло да се тълкува като имплицитна отмяна на това изключение.
72. Този анализ се потвърждава от факта, че в никое от съображенията на Регламент № 1775/2005 не е отразено намерение на общностния законодател да отмени посоченото изключение. Такава воля не се открива и в подготвителните работи по този акт. Като се имат предвид съществените икономически последици, които могат да произтекат от отмяната на такова изключение, и много тясната връзка между Директива 2003/55 и Регламент № 1775/2005, липсата на ясно указание от страна на законодателя по мое мнение не говори в полза на тълкуване, според което това изключение е било имплицитно отменено.
73. Второ, CREG твърди, че изключението, свързано със „заварените“ договори, уредено в член 32, параграф 1 от Директива 2003/55, не съответства на първичното право, и по-специално на принципа за недопускане на дискриминация.
74. Доводите, изтъкнатите в това отношение от CREG, също ми изглеждат неубедителни. Всъщност фактът, че член 32, параграф 1 от Директива 2003/55 разграничава наемателите, които са със „заварен“ договор, от тези, които не са с такъв договор, не представлява дискриминация, тъй като това разграничение е обосновано от зачитането на оправданите правни очаквания на наемателите със „заварени“ договори.
75. В заключение следва да се отбележи, че установеното в член 32, параграф 1 от Директива 2003/55 изключение, свързано със „заварените“ договори, е валидно и следователно трябва да бъде взето под внимание в рамките на прилагането не само на Директива 2003/55, но и на Регламент № 1775/2005. Следователно, доколкото са налице условията за квалифицирането им като „заварени договори“(21), договорите на Fluxys не са подчинени на посочения в член 3 от Регламент № 1775/2005 и в член 18 от Директива 2003/55 принцип за недискриминационен достъп.
В – По принципа за недискриминационен достъп
76. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали принципът за недискриминационен достъп, закрепен в член 3 от Регламент № 1775/2005, както и в член 18 от Директива 2003/55, допуска национално законодателство като Закона за газа от 2005 г., приложим към спора по главното производство, което осъществява общо разграничение в рамките на дейността по пренос на газ между, от една страна, дейностите по предоставяне и от друга страна, дейностите по транзит, като прилага към тези два вида дейности два отделни тарифни режима.
77. Принципът за недопускане на дискриминация налага да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова разграничаване не е обективно обосновано(22). За мен е несъмнено, че дейностите по предоставяне и дейностите по транзит следва да се разглеждат като две сходни положения (подточка 1). Същевременно Законът за газа от 2005 г., приложим към спора по главното производство, третира тези две положения по различен начин (подточка 2). Поради това следва да се анализира до каква степен прилагането на два отделни режима — един за дейностите по предоставяне и друг за дейностите по транзит, може да бъде обективно обосновано (подточка 3).
1. Сходни положения
78. Сходният характер на две положения следва да се преценява по-специално в светлината на предмета и целта на разглежданата правна уредба(23). Следователно е уместно да се разгледат релевантните разпоредби на Регламент № 1775/2005 и на Директива 2003/55.
79. Съгласно член 1, параграф 1 съответно от Директива 2003/55 и от Регламент № 1775/2005 двата акта се прилагат за преноса на газ. Съгласно член 2, точка 3 от Директива 2003/55 и член 2 от Регламент № 1775/2005 преносът на газ се състои в транспортиране на природен газ по мрежа от газопроводи с високо налягане, различна от добивна тръбопроводна мрежа, с оглед на доставянето му до клиенти, но без да се включва доставката. Следователно определението на пренос на газ не прави разграничение между вътрешни и трансгранични потоци газ. С оглед на принципа ubi lex non distinguit, nec nos distinguere debemus това обстоятелство подкрепя схващането за сходство на дейностите по предоставяне и по транзит.
80. Посоченото тълкуване се потвърждава от член 32, параграф 1 от Директива 2003/55 и от нейното съображение 31. Посоченият член 32, параграф 1 отменя Директива 91/296, която предвижда специален правен режим за транзита. От съображение 31 на Директива 2003/55 следва, че една от целите, преследвани с отмяната на Директива 91/296, е да бъдат установени еднородни и недискриминационни режими на достъп за пренос, включително и за транзита.
81. Следователно в светлината на предмета и целта на Регламент № 1775/2005 и на Директива 2003/55 дейностите по предоставяне и по транзит следва да се разглеждат като сходни положения. Поради това принципът за недискриминационен достъп изисква тези два вида дейност по пренос на газ да бъдат третирани еднакво, освен ако различното им третиране не е обективно обосновано.
2. Различно третиране
82. В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция се позовава на разпоредбите на Закона за газа от 2009 г. Същевременно вследствие на отмяната ex tunc на този закон запитващата юрисдикция понастоящем се позовава на разпоредбите на Закона за газа от 2005 г.
83. Член 15/5quinquies от Закона за газа от 2005 г. гласи, че операторът на газопреносна мрежа, който извършва дейност по транзит, подава в CREG заявка за специално одобрение за транзит. Тази заявка е подчинена на същите разпоредби като съответната заявка за предоставяне, с изключение на член 15/5ter, точки 2°, 4°, 5° и 8° и член 15/5quater, параграф 3 от Закона за газа от 2005 г. По силата на тези изключения тарифите за дейността по транзит:
– не трябва да отразяват приходите, уточнени в член 15/5bis, параграф 2(24),
– не трябва да бъдат сходни с международното равнище спрямо най-добрите тарифни практики, които се прилагат от оператори на газопреносни мрежи и които са сходни при подобни обстоятелства(25),
– не трябва да бъдат насочени към оптимизиране на използването на капацитета на газопреносната мрежа(26), и
– не трябва да са единни на цялата територия, без разграничение по географски зони(27).
Освен това за дейностите по транзит общите приходи от първата година от регулаторния период не трябва да служат като референция за оценката на общите приходи за следващите години от четиригодишния регулаторен период.
84. Следователно разпоредбите на Закона за газа от 2005 г. третират дейностите по предоставяне и тези по транзит по различен начин.
3. Обективно обосноваване
85. При наличието на два сходни вида дейност по пренос на газ, като дейностите по предоставяне и дейностите по транзит(28), принципът за недискриминационен достъп до системите за газ налага тарифите за двете дейности да не са различни, освен ако тази диференциация не е обективно обоснована. Този принцип не изисква прилагането на единна тарифа. Разликата в третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, т.е. когато е свързана с допустима от закона цел на разглежданото законодателство и когато е съразмерна на целта на съответното третиране(29).
86. Поради това следва, на първо място, да се определят релевантните критерии, които могат да обосноват диференцирано третиране на тези две дейности по пренос на газ (подточка а), след което, на второ място, да се разгледа дали общото и системно разграничение между дейностите по предоставяне и дейностите по транзит, осъществявано от Закона за газа, може да бъде обосновано с оглед на тези критерии (подточка б). Доколкото такова разграничение не отразява точно разликите по отношение на релевантните критерии между съвкупността от дейностите по предоставяне и съвкупността от дейностите по транзит, но независимо от това отразява обща тенденция, възниква въпросът дали такова обособяване може да бъде обосновано (подточка в).
a) Релевантни критерии, които могат да обосноват диференциране на тарифите
87. Прегледът на разпоредбите на Регламент № 1775/2005 и на Директива 2003/55 показва, че обективните критерии, които могат да обосноват диференциране на тарифите, са по-специално следните:
– реалните разходи, до които води дейността по пренос(30),
– инвестициите, необходими за поддържане на доброто състояние на мрежата и за нейните подобрения(31),
– рисковете, на които са изложени инвестициите във връзка с определена дейност(32),
– конкуренцията, на която се излага определена дейност(33), и
– задълженията за обществена услуга(34).
Освен това Регламент № 1775/2005 и Директива 2003/55 подчертават, че е важно да се избягва взаимното субсидиране между различните дейности по пренос на газ(35).
88. За сметка на това фактът, че пренасяният газ е предназначен за потребление на белгийската територия или за пренос към територията на друга държава членка, не е критерий, който сам по себе си позволява обосноваването на различно третиране на двете сходни дейности по пренос на газ(36).
б) Обосноваване на общо и системно разграничение като разграничението между дейностите по предоставяне и по транзит
89. Национален закон като Закона за газа от 2005 г., който прави общо и системно разграничение между дейностите по предоставяне и по транзит, поставя очевиден проблем във връзка с принципа за недискриминационен достъп до мрежите. Такъв закон разграничава дали пренасяният газ е предназначен за потребление на белгийска територия или за пренос към територията на друга държава членка. Този критерий не е релевантен критерий, който да позволява обосноваването на различно третиране.
90. Такова разграничение обаче може да съответства на принципа за недопускане на дискриминация, ако фактически отразява разлики между тези два вида дейности, които се отнасят до релевантни критерии. Действително, макар и от член 3 от Регламент № 1775/2005 и от член 18 от Директива 2003/55 да следва, че различното третиране на предоставянето и на транзита трябва да бъде обосновано, тези разпоредби не предвиждат позитивна дискриминация между двата вида дейност. Следователно те допускат дейността по предоставяне и дейността по транзит да бъдат предмет на различно третиране, ако между тези две дейности съществуват различия, които се отнасят до релевантни критерии.
i) Подходът на белгийското правителство
91. Белгийското правителство счита, че разграничението между дейностите по предоставяне и дейностите по транзит е обосновано. То твърди, че прилагането на два отделни режима към дейностите по предоставяне и към тези по транзит съответства на принципа за недопускане на дискриминация, стига да съществуват релевантни различия между тези две дейности и да са спазени останалите изисквания на Регламент № 1775/2005 и на Директива 2003/55. Според белгийското правителство такава система не е дискриминираща, тъй като всички потребители на мрежата имат възможност в един и същ момент да поръчат една и съща услуга при едни и същи условия в рамките на всеки един от режимите.
92. Струва ми се, че този подход се основава на погрешно тълкуване на принципа за недопускане на дискриминация. Наистина, посоченият принцип не задължава държавите членки да обосновават различно третиране на две положения, които не са сходни. Същевременно, доколкото две положения, като например дейностите по предоставяне и тези по транзит, са сходни, всеки елемент от дерогационен режим трябва да бъде обоснован. Следователно не е достатъчно да се докаже, че някои от дейностите по транзит могат да притежават различни характеристики спрямо дейностите по предоставяне, за да се обоснове прилагането на два различни тарифни режима. Обратно, държавата членка трябва да обоснове всеки елемент от дерогационния режим, който е предвидила за дейностите по транзит, спрямо режима, предназначен за дейностите по предоставяне. Следователно даден дерогационен режим за дейностите по транзит е обоснован само доколкото отразява различия, които съществуват между тези две дейности и които се отнасят до релевантни характеристики съгласно Регламент № 1775/2005 и Директива 2003/55.
ii) Обективни различия между дейностите по предоставяне и дейностите по транзит
93. Fluxys и белгийското правителство твърдят, че общото разграничение между дейностите по предоставяне и дейностите по транзит отразява обективни различия, които съществуват между тези два вида дейности по пренос и които се отнасят до релевантни критерии. В този контекст те твърдят по-специално, че:
– дейностите по транзит са изложени на международна конкуренция, докато за дейностите по предоставяне съществува монопол,
– търсенето на дейностите по транзит е по-малко стабилно,
– дейностите по транзит са подложени на по-висок риск от неуспешни инвестиции,
– дейностите по предоставяне могат да варират съществено в краткосрочен план и следователно трябва да включват обичайно и аспект на гъвкавост, и
– дейностите по пренос са подчинени на задължения за обществена услуга.
94. CREG, правителството на Обединеното кралство и Комисията изразяват съмнение, че всички извършвани от Fluxys транзитни дейности се характеризират с тези особености. Те смятат, че е възможно вариране в зависимост от различните транзитни пътища.
95. Що се отнася до различията, на които се позовават Fluxys и белгийското правителство, следва на първо място да се има предвид, че тези различия се отнасят до релевантни критерии като посочените в точка 87 от настоящото заключение. Следователно различия, отнасящи се до тези критерии, могат да обосноват прилагането на диференцирано третиране.
96. Същевременно се налага изводът, че разпоредбите на национален закон като Закона за газа от 2005 г. правят общо и системно разграничение между, от една страна, всички дейности по предоставяне и от друга страна, всички дейности по транзит. Такова разграничение може да бъде обосновано само ако изтъкнатите различия са налице за всички дейности по транзит. Fluxys и белгийското правителство обосновават дерогационните разпоредби за всички дейности по транзит по-специално като изтъкват, че тези дейности са изложени на международната конкуренция, че при тях търсенето е по-нестабилно и свързаният с инвестициите риск е по-висок. В случая обаче съвсем не ми се струва очевидно, че всички дейности по транзит притежават тези характеристики.
97. В производство по преюдициално запитване Съдът не е компетентен да установява факти. Следователно запитващата юрисдикция следва да разгледа дали всички дейности по транзит, извършвани от Fluxys, се характеризират с различията, посочени от Fluxys и белгийското правителство. Тъй като обаче този преглед следва да се извърши, като се вземе под внимание установената с Регламент № 1775/2005 и Директива 2003/55 правна рамка, уместно е да се дадат следните указания.
98. Що се отнася до твърдението, че дейностите по транзит са изложени на международна конкуренция, запитващата юрисдикция трябва да разгледа подробно дали всички транзитни пътища по мрежата на Fluxys са изложени на международна конкуренция и дали същата е с такава интензивност, че трябва да бъде взета под внимание с оглед на тарифите за всички дейности по транзит. Само техническата възможност за построяване на друг транзитен път или за използване на мрежата на друг оператор не е достатъчна, за да се заключи, че даден транзитен път е изложен на значителна международна конкуренция. Пътят през мрежата на друг оператор или построяването на друг път трябва да представлява алтернатива, която да може икономически да замени транзитния път по мрежата на Fluxys. Следователно влиянието на международната конкуренция върху дейностите по транзит може да варира в зависимост от различните транзитни пътища.
99. Доколкото Fluxys и белгийското правителство се позовават на по-висок инвестиционен риск при дейностите по транзит, запитващата юрисдикция трябва да разгледа вероятността от такъв риск. Тази вероятност може да се променя по-специално в зависимост от съществуването и интензивността на международната конкуренция, както и в зависимост от размера на вече изплатените първоначални инвестиции. Следователно е възможно този инвестиционен риск да варира в зависимост от транзитния път.
100. Накрая, запитващата юрисдикция трябва да анализира дали нестабилността на търсенето се отнася до всички транзитни пътища по мрежата на Fluxys и дали ги засяга в еднаква степен.
101. Без да искам да предопределям до какъв резултат ще доведе разглеждането на запитващата юрисдикция, струва ми се твърде вероятно тя да установи, че не всички дейности по транзит са подложени на посочените от Fluxys и от белгийското правителство ограничения или че не са подложени на тях в еднаква степен. При такава хипотеза системното и общо разграничение между дейностите по предоставяне и тези по транзит не би могло да бъде обосновано в своята цялост с различия, отнасящи се до релевантни критерии, тъй като не би отразявало обективни различия между тези два вида дейности.
iii) Правомощие за обособяване
102. При (вероятната) хипотеза общото и системно разграничение между всички дейности по предоставяне и всички дейности по транзит, предвидено от национален закон като Закона за газа, да не би могло да се обоснове изцяло с различия, отнасящи се до релевантни критерии, възниква въпросът дали това разграничение може да бъде обосновано по силата на правомощие за обособяване на държавите членки.
103. Принципът за недискриминационен достъп не задължава държавите членки да предвиждат тарифни режими, които да отразяват с най-големи подробности всички особености, които могат да притежават различните дейности по пренос. С оглед на използваемостта и прозрачността на тарифите държавите членки могат до известна степен да прибягнат до обособяване в тарифния режим. Те разполагат с известна свобода на преценка по отношение на избора на критериите, в зависимост от които прибягват до обособяване в тарифния режим(37).
104. Дори и разграничението между дейностите по предоставяне и тези по транзит да не отразява с точност всички различия между съвкупността от тези дейности по пренос, не изглежда изключено то да отразява обща тенденция. Така възниква въпросът дали общото и системно разграничение между предоставяне и транзит би могло да бъде обосновано по силата на правомощие за обособяване на държавите членки.
105. Според мен отговорът на този въпрос е отрицателен. Обособяване, основано на разграничението между предоставяне и транзит, би противоречало на преследваните от Регламент № 1775/2005 и от Директива 2003/55 цели. Тези актове са насочени към насърчаване на развитието на единен европейски пазар на природен газ и следователно към премахване на пречките, които възпрепятстват трансграничните потоци газ между държавите членки(38). Установяването на регламентиран и недискриминационен достъп до газопреносните мрежи с високо налягане е основен инструмент за премахването на пречките пред трансграничните потоци на природен газ. Всъщност принципът за недопускане на дискриминация задължава операторите на различните мрежи да докажат защо трансграничните потоци газ трябва да бъдат третирани по начин, различен от този при вътрешните потоци газ. Това задължение за обосноваване на различно третиране на вътрешните и трансграничните потоци газ позволява да се определят различията в третирането, които не се основават на релевантни критерии и следователно са неоснователни(39).
106. Обособяване на тарифни режими, което разграничава дейностите по предоставяне от дейностите по транзит, може да застраши целта за интеграция на пазара, преследвана с Регламент № 1775/2005 и с Директива 2003/55(40). То би позволило на операторите на мрежи да прилагат различни тарифи дори когато това не е обосновано с оглед на релевантни критерии. Макар и да може да засяга само ограничен брой случаи, подобен подход би противоречал на идеята за постепенна интеграция на националните пазари.
107. В заключение считам, че макар и държавите членки без съмнение да могат в определена степен да прибягват до обособяване в своите тарифни режими, Регламент № 1775/2005 и Директива 2003/55 все пак не допускат обособяване между дейностите по предоставяне и дейностите по транспорт.
в) Резултат
108. Доколкото национален закон като Закона за газа от 2005 г. установява общо и системно разграничение между дейностите по предоставяне и дейностите по транзит, което не отразява с точност съществуващите различия между съвкупността от дейности по предоставяне и съвкупността от дейности по транзит по отношение на релевантни критерии, той не съответства на принципа за недискриминационен достъп до газопреносните мрежи, закрепен в член 3 от Регламент № 1775/2005 и в член 18 от Директива 2003/55.
Г – Резюме
109. От член 32, параграф 1 от Директива 2003/55 следва, че принципът за недискриминационен достъп до газопреносните мрежи, уреден в член 3, параграф 1 от Регламент № 1775/2005 и в член 18 от посочената директива, не се прилага за „заварените“ договори.
110. Доколкото е приложим, принципът за недискриминационен достъп до газопреносните мрежи, закрепен в член 3 от Регламент № 1775/2005 и в член 18 от Директива 2003/55, не допуска национален закон да установява два отделни тарифни режима: един за предоставяне и друг за транзит на природен газ, освен ако тези различни тарифни режими отразяват с точност различията между съвкупността от дейностите по предоставяне и съвкупността от дейностите по транзит и ако тези различия се отнасят до релевантни критерии съгласно Регламент № 1775/2005 и Директива 2003/55. Фактът, че газът прекосява вътреобщностна граница, сам по себе си не е релевантен критерий.
VIII – Заключение
111. Предвид гореизложеното предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, поставен от Cour d'appel de Bruxelles, по следния начин:
„Принципът на недискриминационен достъп до газопреносните мрежи с високо налягане, закрепен в член 3 от Регламент (ЕО) № 1775/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 година относно условия за достъп до газопреносни мрежи и в член 18 от Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО, не допуска национални законодателства да създават два отделни тарифни режима: един за вътрешен пренос на газ и друг за трансграничен пренос на газ, освен ако дерогационният тарифен режим за трансграничния пренос на газ отразява с точност различията между съвкупността от дейностите по трансграничен пренос на газ и съвкупността от дейностите по вътрешен пренос на газ и ако тези различия се отнасят до релевантни критерии съгласно Регламент № 1775/2005 и Директива 2003/55.“
1 – Език на оригиналния текст: френски.
2 – Съгласно Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г. (ОВ С 306, стр. 1), процедурата по преюдициални запитвания вече е уредена в член 267 ДФЕС.
3 – ОВ L 176, стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 80.
4 – ОВ L 289, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 201.
5 – В настоящото заключение се използва понятието за общностно право, доколкото, ratione temporis, към момента на настъпване на обстоятелствата по главното производство се прилага още общностното право, а не правото на Съюза.
6 – ОВ L 147, стр. 37.
7 – ОВ L 204, стр. 1.
8 – Закон от 16 март 2007 г., Закон от 21 декември 2007 г., Закон от 6 юни 2008 г., Закон от 22 декември 2008 г., Закон от 10 март 2009 г. и Закон от 6 май 2009 г.
9 – В този член е имало и втора алинея, гласяща: „Без да се накърняват разпоредбите относно регламентираните тарифи и кодекса за добро поведение, достъпът се договаря добросъвестно.“ Тази алинея, премахната със Закона от 22 декември 2008 г. вследствие на иска за установяване на неизпълнение на задължения по дело Комисия/Белгия (Решение от 3 декември 2009 г., C‑475/08, все още непубликувано в Сборника), не е релевантна за настоящото дело.
10 – Тази дата съответства на края на валидността на разпоредбите на Директива 2003/55 вследствие на отмяната ѝ с член 53 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55 (ОВ L 211, стр. 94).
11 – В Белгия дейностите по доставка и пренос на природен газ преди са се извършвали от предприятието Distrigaz SA, 50 % от чийто капитал принадлежи на белгийската държава. В рамките на либерализацията на сектора през 2001 г. в Distrigaz SA се извършва частично разделяне. Така се създава ново акционерно дружество, което приема наименованието „Distrigaz“ и в което се внасят по-специално дейностите по доставка, докато съществуващото дружество запазва дейностите по пренос и променя наименованието си на „Fluxys“.
12 – Решение от 25 март 2004 г. по дело Karner (C‑71/02, Recueil, стр. I‑3025, точка 21) и Решение от 1 април 2004 г. по дело Bellio F.lli (C‑286/02, Recueil, стр. I‑3465, точка 28).
13 – Решение от 4 декември 2008 г. по дело Jobra (C‑330/07, Recueil, стр. І‑9099, точка 17 и цитираната съдебна практика).
14 – Определение от 28 юни 2000 г. по дело Laguillaumie (C‑116/00, Recueil, стр. I‑4979, точки 23 и 24), Решение от 19 април 2007 г. по дело Asemfo (C‑295/05, Recueil, стр. I‑2999, точка 33), както и Определение от 20 януари 2010 г. по дело Agueda María Saenz Morales (C‑ 389/09, все още непубликувано в Сборника, точка 13).
15 – Решение от 1 април 1982 г. по дело Holdijk и др. (141/81—143/81, Recueil, стр. 1299, точка 6), Решение от 8 ноември 2007 г. по дело Schwibbert (C‑20/05, Recueil, стр. I‑9447, точка 21), както и Определение по дело Agueda María Saenz Morales (посочено по-горе, точка 14).
16 – Решение от 22 юни 2010 г. по дело Melki (С‑188/10 и C‑189/10, все още непубликувано в Сборника, точки 40—57).
17 – Вж. съображение 2 от Директива 2003/55.
18 – Причините за съществуване на подобен монопол са изложени в Olbricht, T. Netzzugang in der deutschen Gaswirtschaft. Düsseldorfer Schriften zum Energie- und Kartellrecht, Verlag Energiewirtschaft und Technik, 2008, р. 56 sq.
19 – Вж. съображение 2 от Директива 2003/55.
20 – Става въпрос за договори, сключени между образуванията, отговарящи за големите газопреносни мрежи и за качеството на тяхното обслужване, и евентуално образуванията, отговарящи в държавите членки за вноса и износа на природен газ, тъй като образуванията, отговарящи за големите мрежи, са изброени изчерпателно в приложението към Директива 91/296.
21 – Вж. точка 67 от настоящото заключение.
22 – Решение от 13 февруари 1996 г. по дело Gillespie и др. (C‑342/93, Recueil, стр. I‑475, точка 16), Решение от 29 април 2004 г. по дело Novartis Pharmaceuticals (C‑106/01, Recueil, стр. I‑4403, точка 60), Решение от 11 юни 2009 г. по дело Agrana Zucker (C‑33/08, Recueil, стр. I‑5035, точка 46) и Решение от 17 септември 2009 г. по дело Комисия/Koninklijke FrieslandCampina (C‑519/07 P, Сборник, стр. I‑08495, точка 100).
23 – Вж. в този смисъл Решение от 27 октомври 1971 г. по дело Rheinmühlen Düsseldorf (6/71, Recueil, стр. 823, точка 14), Решение от 19 октомври 1977 г. по дело Ruckdeschel и др. (117/76 и 16/77, Recueil, стр. 1753, точка 8), Решение от 5 октомври 1994 г. по дело Германия/Съвет (C‑280/93, Recueil, стр. I‑4973, точка 74), както и Решение от 16 декември 2008 г. по дело Arcelor Atlantique et Lorraine и др. (C‑127/07, Recueil, стр. I‑9895, точка 26). Вж. още Hernu, R. Principe d’égalité et principe de non-discrimination dans la jurisprudence de la Cour de justice des Communautés européennes. LGDJ, 2003, р. 357, който смята, че положенията не са сходни или специфични сами по себе си, а преценката на дадено положение се извършва единствено в зависимост от предмета и целта на нормата.
24 – За разлика от тарифите за дейностите по предоставяне, които трябва да са съобразени с тази насока съгласно член 15/5ter, точка 2° от Закона за газа от 2005 г.
25 – За разлика от тарифите за дейностите по предоставяне, които трябва да са съобразени с тази насока съгласно член 15/5ter, точка 4° от Закона за газа от 2005 г.
26 – За разлика от тарифите за дейностите по предоставяне, които трябва да са съобразени с тази насока съгласно член 15/5ter, точка 5° от Закона за газа от 2005 г.
27 – За разлика от тарифите за дейностите по предоставяне, които трябва да са съобразени с тази насока съгласно член 15/5ter, точка 8° от Закона за газа от 2005 г.
28 – Вж. точки 78—81 от настоящото заключение.
29 – Вж. в този смисъл Решение от 5 юли 1977 г. по дело Bela-Mühle Bergmann (114/76, Recueil, стр. 1211, точка 7), Решение от 15 юли 1982 г. по дело Edeka Zentrale (245/81, Recueil, стр. 2745, точки 11 и 13), Решение от 10 март 1998 г. по дело Германия/Съвет (C‑122/95, Recueil, стр. I‑973, точки 68 и 71), Решение от 23 март 2006 г. по дело Unitymark и North Sea Fishermen’s Organisation (C‑535/03, Recueil, стр. I‑2689, точки 53, 63, 68 и 71), както и посоченото по-горе Решение по дело Arcelor Atlantique et Lorraine и др.(точка 47).
30 – Вж. по-специално член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1775/2005 и съображения 6 и 7 от същия регламент, както и съображение 16 от Директива 2003/55.
31 – Вж. по-специално член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1775/2005 и съображение 6 от същия регламент.
32 – Вж. по-специално съображение 7 от Регламент № 1775/2005.
33 – Вж. по-специално член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент № 1775/2005 и съображение 7 от същия регламент.
34 – Вж. член 3, параграфи 3 и 4 от Директива 2003/55.
35 – Вж. по-специално член 3, параграф 1, трета алинея от Регламент № 1775/2005.
36 – Вж. точки 78—81 от настоящото заключение.
37 – Вж. по аналогия точки 57—59 от заключението на генералния адвокат Kokott по дело Hlozek, по което е постановено Решение от 9 декември 2004 г., С‑19/02, Recueil, стр. І‑11491.
38 – Вж. съображение 31 от Директива 2003/55, според което целта, преследвана с приемането на Директива 2003/55 и с отмяната на Директива 91/296, е да се вземат мерки за осигуряването на еднородни и недискриминационни режими на достъп за пренос, включително трансгранични потоци газ между държавите членки. Вж. също съображения 1, 6—8 от Директива 2003/55.
39 – То позволява също да се определят и пречките пред трансграничните потоци, които могат да бъдат премахнати не чрез прилагането на принципа за недискриминационен достъп, а евентуално с друга мярка на общностния законодател.
40 – Вж. член 3, параграф 2 от Регламент № 1775/2005, който гласи, че тарифите за достъп до мрежата не бива да водят до изкривявания в трансграничната търговия между различните преносни системи.