ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА V. TRSTENJAK

представено на 17 юни 2010 година(1)

Дело C‑229/09

Hogan Lovells International LLP

срещу

Bayer CropScience AG

(Преюдициално запитване, отправено от Bundespatentgerichts (Германия)

„Регламент (ЕО) № 1610/96 — Член 3 — Условия за предоставяне на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита — Директива 91/414/ЕИО — Член 4 — Член 8 — Разрешение за пускане на пазара — Ограничаване във времето на действието на преюдициалното решение“

Съдържание

I –   Въведение

II – Правна уредба

А – Общностно право

1.     Директива 91/414

2.     Регламент № 1610/96

Б – Национално законодателство

III – Фактическа ситуация и преюдициален въпрос

IV – Производство пред Съда

V –   Доводи на страните

VI – Правни доводи

А – Правни режими на Директива 91/414 и Регламент № 1610/96, както и тяхното взаимодействие

1.     Разрешението за пускане на пазара на продукти за растителна защита съгласно Директива 91/414

2.     Предоставянето на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита съгласно Регламент № 1610/96

3.     Взаимодействие на Регламент № 1610/96 с Директива 91/414

Б – Липса на сертификат за допълнителна защита на продукти за растителна защита въз основа на временно разрешение за пускане на пазара по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414

В – Ограничаване по отношение на времето на действието на преюдициалното решение

VII – Заключение

I –    Въведение

1.        В настоящото преюдициално производство по реда на член 234 ЕО(2) германският Bundespatentgericht (наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“) сезира Съда с преюдициално запитване за тълкуване на Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита(3). По същество запитващата юрисдикция поставя въпроса дали може да бъде заявен и предоставен сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита съгласно член 3 от Регламент № 1610/96 още от получаването на временно разрешение за пускане на пазара на такъв продукт за растителна защита по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита(4) или едва след придобиване на окончателно разрешение за търговия с този продукт за растителна защита по смисъла на член 4 от тази директива.

II – Правна уредба

 А – Общностно право

1.      Директива 91/414

2.        Съгласно член 3, параграф 1 от Директива 91/414 държавите членки постановяват, че продукти за растителна защита не могат да се пускат на пазара и използват на тяхна територия, ако те не са издали разрешение за продукта в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, освен когато употребата, за която те са предназначени, попада в научноизследователските и развойни цели по смисъла на член 22.

3.        Член 4, параграф 1 от Директива 91/414 гласи:

„Държавите членки издават разрешение за продукти за растителна защита, само ако:

a)      активните им вещества са включени в приложение I и всички условия, посочени в него, са изпълнени и по отношение на следващите букви б), в), г) и д) съгласно единните правила, предвидени в приложение VI;

б)      се установи в светлината на съвременното научно-техническо познание и е видно от оценката на документацията, предвидена в приложение III, че при тяхната употреба в съответствие с член 3, параграф 3 и при спазване на всички нормални условия, при които те могат да се използват, както и последиците от тяхното ползване:

i)      те са достатъчно ефикасни;

ii)      нямат нежелателно въздействие върху растения или растителни продукти;

iii)      не причиняват ненужно страдание и болка на гръбначните животни, които трябва да бъдат обезвредени;

iv)      нямат вредно въздействие (пряко или косвено) върху човешкото здраве и здравето на животните (например посредством питейната вода или храните, които се консумират от хората и животните), или върху подпочвените води;

v)      нямат вредно въздействие върху околната среда, като се обръща особено внимание на следните [съображения]:

–        тяхното придвижване и разграждане в околната среда, по-специално замърсяването на водата, включително питейна и подпочвена,

–        тяхното въздействие върху биологични видове, срещу които не са насочени;

в)      вида и количеството на техните активни вещества, и когато е приложимо, всички токсикологично или екотоксикологично значими примеси и рецептури да могат да се определят чрез подходящи методи, хармонизирани съгласно процедурата, предвидена в член 21, или ако не, одобрени от органите, отговарящи за издаването на разрешението;

г)      остатъчните количества, получени в резултат на използването им, които имат токсикологично значение или значение за околната среда, да могат да се определят чрез подходящи обичайно прилагани методи;

д)      техните физични и химични свойства са подходящи за целите на употребата на продукта и за неговото съхранение[;]

е)      ако е целесъобразно, МДГОВ за селскостопанските продукти, повлияни от начина на използване, посочен в разрешението, са установени или модифицирани в съответствие с Регламент (ЕО) № 396/2005“.

4.        Член 5, параграф 1 от Директива 91/414 постановява:

„(1)      В съответствие с равнището на научно-техническите познания, дадено активно вещество се вписва в приложение I за първоначален срок, който не може да надхвърля 10 години, ако може да се очаква, че продукти за растителна защита, съдържащи активното вещество ще отговарят на следните условия:

a)      техните остатъци, вследствие на употреба, отговаряща на добрата растителнозащитна практика, нямат никакви вредни въздействия върху човешкото здраве или здравето на животните или върху подпочвената вода, или неприемливо въздействие върху околната среда, и въпросните остатъци, доколкото са токсикологично или екологично значими, могат да се съизмерят с обичайно прилаганите методи;

б)      тяхното използване съобразно изискванията на добрата растителнозащитна практика, не оказва вредно въздействие върху човешкото здраве или здравето на животните или неприемливо въздействие върху околната среда, както е предвидено в член 4, параграф 1, буква б), iv) и v)“.

5.        Член 8, параграф 1 от Директива 91/414 постановява:

„Чрез дерогация от член 4, държава членка може да разреши временно, но не за повече от три години, за да направи възможно постепенното оценяване на свойствата на ново активно вещество и за да улесни по-скорошното използване на нови препарати в земеделието, пускането на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активно вещество, което не е вписано в приложение I и което все още не се е появило на пазара две години след нотифицирането на настоящата директива, при условие че:

a)      в резултат на прилагането на член 6, параграфи 2 и 3 се установи, че документацията за активното вещество отговаря на изискванията на приложения II и III по отношение на предвидената употреба;

б)      държавата членка установи, че активното вещество може да отговори на изискванията на член 5, параграф 1 и че може да се очаква продуктът за растителна защита да отговаря на изискванията на член 4, параграф 1, букви б) до е).

[…]“.

2.      Регламент № 1610/96

6.        Член 2 от Регламент № 1610/96 гласи следното:

„Всеки продукт, защитен от патент на територията на държава членка и подложен, съгласно член 4 от Директива 91/414/ЕИО […], на административна процедура преди да бъде пуснат на пазара като продукт за растителна защита, или съгласно равностойна разпоредба от националното право, ако се отнася за продукт за растителна защита, за който заявлението за разрешение е [било] подадено преди прилагането на Директива 91/414/ЕИО от съответната държава членка, може, при условията и сроковете, определени от този регламент, да бъде предмет на сертификат“.

7.        Член 3, параграф 1 от Регламент № 1610/96 гласи:

„Сертификат се издава, ако в държавата членка, в която е представено заявлението, посочено в член 7, на датата на подаване на заявлението:

a)      продуктът е защитен от действащ основен патент;

б)      е било предоставено разрешение за пускане на пазара на продукта, като продукт за растителна защита, в съответствие с член 4 от Директива 91/414/ЕИО или съгласно равностойна разпоредба от националното право;

в)      продуктът не е бил предмет на сертификат;

г)      разрешението, посочено в буква б), е първото разрешение за продажба на продукта като продукт за растителна защита“.

8.        Съгласно член 4 от Регламент № 1610/96 в рамките на защитата, предоставяна от основния патент, защитата, осигурена от сертификата, се отнася само до продукта, обхванат от разрешенията за продажба като продукт за растителна защита и за всяко негово приложение като продукт за растителна защита, разрешено преди изтичането на срока на сертификата. Съгласно член 5 при спазването на член 4 сертификатът предоставя същите права като основния патент и подлежи на същите ограничения и задължения.

9.        В член 7 от Регламент № 1610/96 заявлението за сертификат за допълнителна защита е регламентирано, както следва:

„(1)      Заявлението за сертификат да се подава в срок от 6 месеца от датата на предоставяне [на] разрешението, посочено член 3, параграф 1, буква б) за продажба на продукта като продукт за растителна защита.

(2)      Независимо от разпоредбата на параграф 1, че разрешение за пускане на пазара на продукта се предоставя преди издаването на основния патент, заявлението за сертификат се подава в срок от 6 месеца от датата на издаване на патента“.

10.      Съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 1610/96 заявлението за сертификат се подава в компетентното ведомство по индустриална собственост на държавата членка, издала основния патент, или от чието име е издаден патентът, и в която е предоставено разрешението за пускане на пазара, както е посочено в член 3, параграф 1, буква б), освен ако тази страна не упълномощи друга институция за целта.

11.      Член 10 от Регламент № 1610/96 гласи следното:

„(1)      В случай че заявлението за сертификат и съответният продукт отговарят на условията, определени в настоящия регламент, властите, посочени в член 9, параграф 1, издават сертификата.

(2)      Властите, посочени в член 9, параграф 1, съгласно параграф 3, отхвърлят заявлението за сертификат, ако това заявление или продуктът, за който се отнася, не отговарят на условията, определени в настоящия регламент.

[…]“

12.      Срокът на действие на сертификата за допълнителна защита е определен в член 13 от Регламент № 1610/96:

„(1)      Сертификатът влиза в сила в края на законовия срок на основния патент за период, равен на периода между датата на подаване на заявление за основен патент и датата на първото разрешение за пускане на продукта на пазара на Общността, намален с пет години.

(2)      Независимо от разпоредбите на параграф 1, срокът на действие на сертификата не може да надхвърля пет години от момента на издаването му.

(3)      При изчисляването на срока на действие на сертификата, първото разрешение за търговия трябва да се вземе предвид, само ако е директно последвано от окончателно разрешение за същия продукт“.

13.      Съгласно член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 1610/96 сертификатът за допълнителна защита е невалиден, ако е бил издаден в противоречие с разпоредбите на член 3. Съгласно член 15, параграф 2 от същия регламент всяко лице може да представи молба или да предприеме действия за обявяване на невалидността на сертификата пред органа, отговорен съгласно националното право за оттеглянето на съответния основен патент.

 Б – Национално законодателство

14.      Член 15 от Закона за защита на културните растения (Gesetz zum Schutz der Kulturpflanzen, наричан по-нататък „PflSchG“)(5) урежда пускането на пазара на продукти за растителна защита от Bundesamt für Verbraucherschutz und Lebensmittelsicherheit (Федерална служба за защита на потребителите и безопасност на хранителните продукти) съгласно определените в член 4 от Директива 91/414 условия.

15.      Член 15с от PflSchG урежда временното пускане на пазара на продукти за растителна защита от Bundesamt für Verbraucherschutz und Lebensmittelsicherheit съгласно определените в член 8 от Директива 91/414 условия.

III – Фактическа ситуация и преюдициален въпрос

16.      Ответникът в главното производство е титуляр на европейски патент 0 574 418 (основен патент) с наименованието „Arylsulfonylharnstoffe, технология за производството им и използването им като хербициди и регулатори на растежа“, заявен пред Европейската патентна служба на 12 февруари 1992 г. и издаден на 11 ноември 1998 г. с действие на територията на Федерална република Германия. Основният патент включва наред с други елементи и химическо съединение, чието наименование в ежедневната практика е известно като йодосулфурон (Iodosulfuron). Йодосулфуронът има действие на хербицид.

17.      През 1998 г. ответникът в главното производство внася заявление пред компетентните германски власти за включване на активното вещество йодосулфурон-метил-натрий в приложение І към Директива 91/414. На 13 декември 1998 г. същият внася съгласно член 15с от PflSchG и заявление за временно разрешаване на продукта за растителна защита „Husar“ с активното вещество йодосулфурон.

18.      С Решение от 31 май 1999 г(6). Комисията удостоверява, че досието с предоставената информация съгласно член 6, параграф 2 от Директива 91/414 е пълно и може да се счита, че принципно отговаря на изискванията за данни и информация, определени в приложение II и III към Директивата. С Решение от 9 март 2000 г. Biologische Bundesanstalt für Land- und Forstwirtschaft (Биологична федерална служба за селско и горско стопанство) предоставя временно разрешително със срок до 8 март 2003 г. (разрешително № 4727‑00) за продукта за растителна защита „Husar“ съгласно член 15с от PflSchG.

19.      С решение от 21 май 2003 г(7). Комисията установява, че прегледът на документацията по повод на преценката относно заявлението за включване на активното вещество йодосулфурон-метил-натрий в приложение І към Директива 91/414 все още не е приключил. Тъй като не са налице основания за сериозна загриженост, държавите членки са оправомощени да удължат с 24 месеца действието на временните разрешителни за продукти за растителна защита, които съдържат йодосулфурон-метил-натрий. По искане на ответника в главното производство с Решение от 9 март 2000 г. е удължен срокът на действие на предоставеното временно разрешение до 21 май 2005 г.

20.      Включването на активното вещество йодосулфурон в приложение І към Директива 91/414 се извършва въз основа на Директива 2003/84/ЕО на Комисията от 25 септември 2003 година за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета относно включване на флуртамон, флуфенацет, йодосулфурон, диметенамид-п, пикоксистробин, фостиазат и силтиофам като активни вещества(8).

21.      С решение от 13 януари 2005 г. и в съответствие с член 15 от PflSchG е разрешено използването на продукта за растителна защита „Husar“ с активното вещество йодосулфурон за срок от десет години до 31 декември 2015 г.

22.      Още на 8 септември 2000 г. ответникът в главното производство, позовавайки се на разрешението съгласно член 15c от PflSchG от 9 март 2000 г. като първо разрешение за пускане на активното вещество йодосулфурон като продукт за растителна защита на пазара в Общността, е подал искане пред Deutsches Patent- und Markenamt (германска служба за патенти и търговски марки) (наричана по-нататък „DPMA“) за предоставяне на сертификат за допълнителна защита за йодосулфурон и неговите естери и соли, включително и под формата на веществото йодосулфурон-метил, което не е сол. С решение от 5 октомври 2001 г. DPMA частично отхвърля искането на ответника. В резултат на подадената от ответника в главното производство жалба срещу това решение запитващата юрисдикция със свое решение от 17 юли 2003 г. предоставя сертификат за допълнителна защита на продукт за растителна защита № 100 75 026 за „йодосулфурон, както и неговите алкилестери от С1 до С12 и соли, включително и йодосулфурон-метил-натриева сол“ със срок на действие от 13 февруари 2012 г до 9 март 2015 г. При изчисляване срока на действие е взето предвид разрешението от 9 март 2000 г. като първо разрешение за пускане на пазара в Общността.

23.      Жалбоподателят в главното производство е подал жалба за отмяна на сертификат № 100 75 026. Той твърди, че съгласно член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 1610/96 оспорваният сертификат е невалиден, тъй като е предоставен в нарушение на член 3, параграф 1, буква б) от този регламент. Разрешение № 4727-00 от 9 март 2000 г., издадено в съответствие с член 15c от PflSchG, на което се основава сертификатът, отговаряло на временно разрешение за пускане на пазара съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414 и следователно не изпълнявало изискването, посочено в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96.

24.      Тъй като запитващата юрисдикция има колебания при тълкуването на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96, тя поставя пред Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 да се прилага единствено за разрешение за пускане на пазара, издадено съгласно член 4 от Директива 91/414, или сертификат за допълнителна защита може да се издава и въз основа на разрешение за пускане на пазара, издадено съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414?“.

IV – Производство пред Съда

25.      Преюдициалното запитване от 28 април 2009 г. е депозирано в секретариата на Съда на 24 юни 2009 г. В писменото производство жалбоподателят в главното производство, ответникът в главното производство, правителството на Италианската република, както и Комисията са депозирали своите становища. На съдебното заседание на 22 април 2010 г. вземат участие представителите на жалбоподателя и ответника в главното производство, както и на Комисията.

V –    Доводи на страните

26.      Според жалбоподателя в главното производство и Комисията предоставянето на сертификат за допълнителна защита съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 изисква да е налице разрешение за пускане на пазара съгласно член 4 от Директива 91/414. Ответникът в главното производство и правителството на Италианската република обаче отстояват мнението, че препращането в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 не би могло да се ограничи само до окончателното разрешение съгласно член 4 от Директива 91/414, а следва да се разпростре и върху временни разрешения по смисъла на член 8, параграф 1 от тази директива.

27.      Ответникът в главното производство изтъква на първо място важното икономическо значение на преюдициалния въпрос. Във връзка с това той по-специално посочва, че DPMA е променила практиката си по предоставяне на сертификати за допълнителна защита на продуктите за растителна защита. Тъй като досега трайната практика на DPMA, както и на повечето ведомства на другите държави членки, е била тези сертификати да се издават въз основа на разрешение съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414, голяма част от издадените в Германия и другите държави членки сертификати за допълнителна защита на продуктите за растителна защита са невалидни, ако тази практика бъде квалифицирана от Съда като противоречаща на Регламента. Причинената на промишлеността вреда била огромна и безвъзвратна, доколкото в случаите, в които междувременно са издадени разрешения съгласно член 4 от Директива 91/414, срокът за заявление съгласно член 7 от Регламент № 1610/96 е бил изтекъл, така че като резултат от това не би могло да се заяви издаването на нови сертификати.

28.      Ограничаване на приложното поле на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 само до разрешения съгласно член 4 от Директива 91/414 обаче би довело до практически резултати, които противоречат на декларирания смисъл и цел на Регламента не само за минал период, но и в бъдеще. Това е така и защото процедурата по издаване на разрешение съгласно член 4 от Директива 91/414 може да продължава толкова дълго, че основният патент може да изтече, преди да е издадено разрешение съгласно член 4 от Директива 91/414. Голяма част от процедурата по издаване на разрешение не зависи от заявителя. Именно при тези особено продължителни процедури по издаване на разрешение титулярът на основен патент с изтекъл срок не би имал възможност да придобие сертификат за защита, при това без да е отговорен за това.

29.      Според становището на ответника в главното производство съдържанието на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 може да се разпростре и върху разрешенията по член 8 от Директива 91/414. Такова тълкуване би съответствало на смисъла и целта на Регламент № 1610/96. В крайна сметка разрешенията по член 4 и разрешенията по член 8, параграф 1 от Директива 91/414 били равностойни. Обективно погледнато при разрешенията по член 8, параграф 1 от Директива 91/414 ставало дума за разрешенията по член 4 от тази директива.

30.      По-нататък ответникът в главното производство посочва, че съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 за предоставянето на сертификата е достатъчно и разрешението съгласно равностойна разпоредба от националното право. Ако всъщност за предоставяне на сертификат за защита е достатъчно такова разрешение за пускане на пазара на продукт за растителна защита, за което е внесено заявление за издаване на разрешение преди транспониране на Директива 91/414, то в още по-голяма степен е достатъчно разрешение, заявено съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414 след транспонирането.

31.      Ответникът в главното производство разглежда накрая и член 13, параграф 3 от Регламент № 1610/96. Съгласно тази разпоредба при изчисляване срока на действие на сертификата се взема предвид едно първо разрешение само тогава когато то директно е последвано от окончателното разрешение за същия продукт. Според мнението на ответника в главното производство с първо разрешение по смисъла на член 13, параграф 3 от Регламент № 1610/96 се имат предвид както временните разрешения по член 8, параграф 1 от Директива 91/414, така и извънредните разрешения по член 8, параграф 4 от същата директива. Посоченото в член 13, параграф 3 от Регламент № 1610/96 правило можело да бъде обяснено с това, че извънредните разрешения по член 8, параграф 4 от Директива 91/414 по принцип не били директно последвани от разрешения по смисъла на член 4 или член 8, параграф 1 от тази директива.

32.      Италианското правителство посочва, че сертификатът за допълнителна защита съгласно Регламент № 1610/96 следва да предостави на титуляра на патента фактическа защита, излизаща извън рамките на защитата, която гарантира самият патент. Освен това предоставянето на такъв сертификат съгласно съображение 8 от Регламент № 1610/96 следва да се разглежда като положителна мярка за опазването на околната среда. Тъй като защитата на околната среда съгласно член 2 ЕО представлявала приоритетна цел, то условията за предоставяне на сертификат за защита не би трябвало да бъдат прилагани прекомерно рестриктивно или обременяващо спрямо заявителя.

33.      От систематична гледна точка италианското правителство изтъква, че едно първо разрешение по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414 се взема предвид съгласно член 13 от Регламент № 1610/96 в рамките на изчисляване на срока на действие на сертификата за защита. В този смисъл би противоречало на системата, ако временното разрешение не може да бъде използвано като основа за предоставяне на сертификат за защита. Освен това предоставяната защита от страна на сертификата за допълнителна защита не би била ефективна, ако не била гарантирана още от момента на първата икономическа реализация на пазара, а от един по-късен момент на предоставяне на окончателното разрешение. В последния случай би съществувала опасността да се погаси действието на основния патент, докато тече срокът на процедурата по издаване на разрешението.

34.      Според становището на жалбоподателя в главното производство ясното съдържание на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 представлява вече довод срещу предоставянето на сертификат за допълнителна защита въз основа на временно разрешение по член 8, параграф 1 от Директива 91/414. Подобно временно разрешение изобщо не се споменава в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96. Освен това подобно временно разрешение не може да бъде тълкувано нито като „разрешение съгласно член 4“, нито пък като „разрешение съгласно равностойна разпоредба от националното право“.

35.      От системата на Регламент № 1610/96 също следвало, че сертификати за допълнителна защита могат да бъдат предоставени само въз основа на окончателни разрешения по смисъла на член 4 от Директива 91/414. Целта на правната уредба на този регламент не противоречи на подобно тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96. Основната цел на правната уредба била със сертификати да се компенсира периодът от време, изтекъл поради продължителния срок на процедурата по издаване на разрешение, така че да се даде възможност на титуляра на патента да възстанови направените инвестиции за научни изследвания и развитие на продукта за растителна защита. Тази цел на правната уредба не се възпрепятствала от това, че титулярът на патента можел да подаде заявление за придобиване на сертификат единствено малко по-късно, а именно едва при окончателното разрешение. Срокът на действие на сертификата не се влияел от това.

36.      Освен това и според становището на Комисията член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 следва да се тълкува така, че разрешение за пускане на пазара на продукт за растителна защита съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414 не може да се счита за основание за предоставяне на сертификат за допълнителна защита.

37.      В подкрепа на това тълкуване било съдържанието на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96. Това тълкуване се потвърждавало в систематичен аспект от факта, че член 13, параграф 3 бил единствената разпоредба от този регламент, в която се употребяват понятията „първо“ и „окончателно“ относно разрешение за пускане на пазара. Първото разрешение за търговия следвало във връзка с това да бъде взето предвид само в рамките на изчисляване на срока на действие на сертификата.

38.      Според Комисията тълкуването ѝ отговаря в по-голяма степен на изискванията за правна сигурност отколкото тълкуването на насрещната страна. Ясно било, че тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96, което излиза извън съдържанието на тази разпоредба, повдигало последващи проблеми, които следвало да бъдат избегнати в интерес на правната сигурност.

39.      На последно място също така не било очевидно, че тълкуване, което има за последица обстоятелството, че сертификат за защита може да бъде предоставен само въз основа на окончателно, но не и временно разрешение за пускане на пазара по смисъла на Директива 91/414, би нарушавало законни интереси на титуляра на патента. Разгледаният в главното производство риск, че окончателното разрешение за пускане на пазара се предоставяло едва след изтичане на срока на защита на основния патент, представлявал просто една теоретична възможност. Ако заявлението за издаване на разрешение за пускане на пазара бъде подадено малко след издаването на основния патент, то настъпването на този риск било крайно невероятно.

40.      Запитани в рамките на съдебното заседание страните в главното производство, както и Комисията вземат становище по въпроса дали действието във времето на решението по преюдициалния въпрос следва да се ограничи само за бъдещ период, ако в настоящото производство Съдът стигне до извода, че сертификати за допълнителна защита на продуктите за растителна защита не могат да бъдат предоставяни въз основа на временни разрешения по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414.

41.      Според ответника в главното производство ограничаване във времето, а именно за минал период, на действието на постановено в този смисъл решение принципно би създало правна сигурност. За бъдеще остава все пак проблемът, свързан с продължителния срок на процедурата за издаване на разрешение съгласно член 4 от Регламент 91/414. Комисията, подкрепена от жалбоподателя в главното производство, обаче не счита за необходимо постановяване на действието ex-nunc на прогласено в този смисъл решение. Според Комисията правните последици на едно такова решение по отношение на вече предоставените сертификати за допълнителна защита следва да бъдат обсъждани едва когато в бъдещи производства се предяви невалидността им въз основа на член 15 от Регламент № 1610/96. При съблюдаване на присъщите за правния ред на Общността общи принципи на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания би трябвало в тези бъдещи производства да се изследва дали не трябва да се спре налагането на предвидената в член 15 от Регламент № 1610/96 санкция, изразяваща се в обявяване на невалидността на разрешение поради нарушения на член 3, параграф 1, буква б), извършени преди обявяване на настоящото решение по преюдициалния въпрос.

VI – Правни доводи

42.      Основният въпрос, на който трябва да се отговори в настоящото производство, е дали сертификат за допълнителна защита съгласно Регламент № 1610/96 може да бъде заявен и издаден още от момента на получаване на временно разрешение за пускане на пазара на продукт за растителна защита по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414, или едва след получаване на окончателно разрешение за пускане на пазара по смисъла на член 4 от тази директива.

43.      Тъй като отговорът на този въпрос произтича от взаимовръзката на разпоредбите на Директива 91/414 и Регламент № 1610/96, първоначално ще разгледам в детайли разпоредбите, съдържащи се в тази директива и този регламент, както и тяхното взаимодействие. По-нататък ще анализирам и отговоря на преюдициалния въпрос въз основа на това пояснение. В заключение ще насоча вниманието си върху икономическото въздействие на предложението ми за отговор и ще обсъдя въпроса дали следва да бъде ограничено действието във времето на решението по преюдициалния въпрос.

 А – Правни режими на Директива 91/414 и Регламент № 1610/96, както и тяхното взаимодействие

1.      Разрешението за пускане на пазара на продукти за растителна защита съгласно Директива 91/414

44.      Цел на Директива 91/414 е хармонизирането на правните режими на държавите членки за предоставяне на разрешения(9) за пускане на пазара на продукти за растителна защита. С този хармонизиран правен режим на първо място трябва да се предостави високо ниво на защита на здравето на хората, животните и околната среда(10). В този смисъл разрешението за пускане на пазара на продукти за растителна защита съгласно Директива 91/414 по правило трябва бъде ограничено до такива продукти за растителна защита, които съдържат определени активни вещества, посочени в законодателството на Съюза въз основа на техните токсикологични свойства и качества(11).

45.      За тази цел Директива 91/414 предвижда съставянето на списък, съобразен със законодателството на Съюза, на разрешените активни вещества, които продуктите за растителна защита могат да съдържат. Този списък следва да се включва като приложение І към Директива 91/414 и редовно да се обновява. Процедурата по включване на активни вещества в приложение І е посочена в членове 5 и 6 от тази директива. Включването на едно активно вещество в приложение І към Директива 91/414 е валидно за първоначален срок, който не може да надхвърля 10 години(12), но при поискване може да бъде подновявано веднъж или няколко пъти за срок, ненадхвърлящ 10 години, като това включване може да бъде преразглеждано всеки път(13).

46.      За да се осигури, че на пазара се пускат само продукти за растителна защита с посочените в приложение І активни вещества, член 4, параграф 1, буква а) от Директива 91/414 предвижда основното правило, че един продукт за растителна защита може да бъде разрешен в отделните държави членки само ако активните им вещества са включени в приложение I и всички условия, посочени в него, са изпълнени. Освен това трябва да бъдат изпълнени предвидените в член 4, параграф 1, букви б)—е) изисквания относно ефикасността и безопасността на съответния продукт за растителна защита.

47.      Тъй като процедурата за включване на едно активно вещество в приложение І може да продължи няколко години, член 8 от Директива 91/414 предвижда дерогация, съгласно която държава членка може да разреши временно, но не за повече от три години, пускането на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активно вещество, което не е вписано в приложение I и което все още не се е появило на пазара две години след нотифицирането на настоящата директива. Едно такова временно разрешение поставя обаче като условие заинтересуваната страна да направи искане с оглед включването на дадено активно вещество в приложение І и да представи документация, която отговаря на изискванията на Съюза, както и държавата членка да е преценила, че може да се очаква активното вещество и продуктите за растителна защита да отговарят на условията по отношение на тях, посочени в член 5, параграф 1 и член 4, параграф 1, букви б)—е) относно ефикасността и безопасността. Доколкото след изтичане на тригодишния срок не е постановено решение за включване на активното вещество в приложение І, съгласно член 8, параграф 1, точка 4 може да бъде одобрен допълнителен срок.

48.      Освен възможността за временно разрешение в очакване на включването на дадено активно вещество в приложение І към Директива 91/414, член 8, параграф 4 от нея предвижда възможността за т.нар. извънредно разрешение. Съгласно тази разпоредба дадена държава членка при особени обстоятелства може за срок не по-дълъг от 120 дни да разреши пускане на пазара за частично и контролирано използване на продукти за растителна защита, чиито активни вещества не са включени в приложение І и които не съответстват на регламентираните в член 4, параграф 1, букви б)—е) изисквания относно ефикасността и безопасността, ако подобна мярка се окаже необходима поради наличие на непредвидима опасност, която не може да бъде преодоляна с други средства.

2.      Предоставянето на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита съгласно Регламент № 1610/96

49.      Целта на въведения с Регламент № 1610/96 сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита се състои по същество в удължаване на срока на действие на патентната защита за активните вещества, които се използват за продукти за растителна защита.

50.      Обичайният срок на действие на патентната защита е 20 години, изчислен от деня на подаване на заявлението за откритието. Ако разрешението за пускане на пазара на продукти за растителна защита съгласно Директива 91/414 бъде издадено едва след заявлението за издаването на патент, производителите на продукти за растителна защита не могат да се възползват икономически от изключителната си позиция по отношение на намиращите се под патентна защита активни вещества в периода между заявлението за издаване на патент и разрешението за пускане на пазара на продукти за растителна защита. Тъй като според авторите на Регламента по този начин действителната патентна защита би била намалена до срок на действие, който би бил недостатъчен за изплащане на инвестициите, направени за научни изследвания и за осигуряване на необходимите средства за по-нататъшното продължаване на успешни научни изследвания(14), Регламент № 1610/96 предоставя на тези производители възможността чрез заявяване на сертификат за допълнителна защита да удължат изключителните си права до период от общо най-много 15 години от първото разрешение за пускане на пазара в Общността на продукти за растителна защита(15).

51.      В това отношение приложното поле на Регламент № 1610/96 в член 2 се определя на основата на две съществени характеристики, а именно: 1) наличие на защитен от патент продукт, който 2) преди да бъде пуснат на пазара като продукт за растителна защита е подложен съгласно член 4 от Директива 91/414 на административна процедура. Ако става въпрос за продукт за растителна защита, за който заявлението за разрешение е било подадено преди транспонирането на Директива 91/414 в съответната държава членка, той попада в приложното поле на Регламент № 1610/96 съгласно член 2, доколкото защитеният от патент продукт е предмет на процедура по националното право, равностойна на член 4 от Директива 91/414.

52.      Посочените в член 2 от Регламент № 1610/96 основни характеристики за определяне на приложното му поле се разглеждат в член 3 като условия за придобиване на сертификат за допълнителна защита. Съгласно член 3, параграф 1 сертификат се издава, ако в държавата членка, в която е представено заявлението, на датата на подаване на заявлението продуктът е защитен от действащ основен патент (буква а) и е било предоставено разрешение за пускане на пазара на продукта като продукт за растителна защита в съответствие с член 4 от Директива 91/414 или съгласно равностойна разпоредба от националното право (буква б). Като допълнителни условия за придобиването на сертификат за защита тази разпоредба предвижда изискването продуктът да не е бил предмет на сертификат (буква в) и разрешението, посочено в буква б), да е първото разрешение за продажба на продукта като продукт за растителна защита (буква г).

3.      Взаимодействие на Регламент № 1610/96 с Директива 91/414

53.      От разсъжденията по-горе става ясно, че Регламент № 1610/96 има за цел да предостави на титуляра на патент за продукт, използван като продукт за растителна защита, допълнителен срок за използването му изключително за икономически цели. Икономическото основание за това преференциално третиране на производителите на продукти за растителна защита с активни вещества, които са предмет на патент, е, че ако в резултат на успешна процедура по заявление за издаване на патент относно активно вещество, което се използва в продукти за растителна защита, патентът бъде издаден, той не може да бъде икономически използван, докато не бъде предоставено разрешение за пускане на пазара на продукти за растителна защита по реда на Директива 91/414. Тъй като обработката на заявлението за разрешение може да продължи дълго, възниква опасността фактическата защита на патента да бъде ограничена до твърде кратък период от време. Тази опасност следва да бъде предотвратена чрез сертификата за допълнителна защита на продуктите за растителна защита.

54.      Предвид предходното приложното поле на Регламент № 1610/96 се дефинира чрез препращане към регламентираното в Директива 91/414 разрешение за пускане на пазара на продукти за растителна защита. Доколкото съществува продукт за растителна защита, за който заявлението за разрешаване на пускането му на пазара е внесено след транспониране на Директива 91/414 в съответната държава членка, той попада в приложното поле на Регламент № 1610/96, ако активно вещество, използвано в продукта за растителна защита, е защитено от основен патент и в тази държава членка е издадено разрешение за пускане на пазара на продукт за растителна защита съгласно член 4 от Директива 91/414.

 Б – Липса на сертификат за допълнителна защита на продукти за растителна защита въз основа на временно разрешение за пускане на пазара по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414

55.      С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита съгласно Регламент № 1610/96 може да бъде заявен и предоставен въз основа на временно разрешение за търговия с продукти за растителна защита, издадено съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414.

56.      По мое мнение на този въпрос следва да се даде отрицателен отговор.

57.      Съгласно ясния текст на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 сертификат за допълнителна защита може да бъде предоставен само ако в държавата членка, в която е представено заявлението за издаване на сертификат, към датата на подаване на заявлението е било предоставено разрешение за пускане на пазара на продукта като продукт за растителна защита в съответствие с член 4 от Директива 91/414 или съгласно равностойна разпоредба от националното право. От член 2 от Регламент № 1610/96 следва, че наличието на разрешение съгласно равностойна разпоредба от националното право е предвидено само в случаите, в които заявлението за разрешение за пускане на пазара е било подадено преди транспонирането на Директива 91/414 в съответната държава членка.

58.      Следователно съгласно съдържанието на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 не се допуска предоставянето на сертификат за допълнителна защита въз основа на временно разрешение за пускане на пазара на продукт за растителна защита по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414.

59.      Според ответника в главното производство и според италианското правителство член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 следва, в противоречие на ясното му съдържание, да се изтълкува систематично и телеологично в смисъл, че сертификат за допълнителна защита може да бъде предоставен и въз основа на временно разрешение за търговия по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414.

60.      За мен не са налице приемливи систематични или телеологични основания, които биха могли да доведат до подобно тълкуване или да го оправдаят.

61.      От систематична гледна точка следва да се посочи, че Директива 91/414 прави разлика между три различни категории разрешения за пускане на пазара на продукти за растителна защита(16), а именно окончателните разрешения по член 4, временните разрешения съгласно член 8, параграф 1 и извънредните разрешения съгласно член 8, параграф 4. В Регламент № 1610/96 систематично и при пълна яснота се съблюдава това разграничение между различните категории разрешения.

62.      По отношение на приложното поле ratione materiae в член 2 от Регламент № 1610/96 се пояснява, че този регламент се прилага само, доколкото е налице разрешение за пускане на пазара съгласно член 4 от Директива 91/414, разбира се, винаги при условието, че заявлението за издаване на разрешение е подадено след транспониране на Директива 91/414(17). По този начин отпада възможността за придобиването на сертификат въз основа на временно разрешение съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414, съответно въз основа на извънредно разрешение съгласно член 8, параграф 4 от тази директива във връзка с приложното поле на Регламент № 1610/96.

63.      В рамките на определянето на условията за предоставяне на сертификат за допълнителна защита в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 отново се препраща изрично към разрешението по член 4 от Директива 91/414. Същото важи и за член 7 от Регламент № 1610/96, съгласно който заявлението за придобиване на сертификат за допълнителна защита трябва да се подава в срок от 6 месеца от датата на предоставяне на разрешението за пускане на пазара, посочено член 3, параграф 1, буква б), доколкото основният патент към тази дата вече е издаден.

64.      Единственото взаимоотношение, във връзка с което Регламент № 1610/96 взема отношение по съдържанието за категорията на временните разрешения по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414, е определянето на срока на действие на сертификата за защита.

65.      Съгласно член 13, параграф 1 от Регламент № 1610/96 сертификатът влиза в сила в края на законовия срок на основния патент за период, равен на периода между датата на подаване на заявление за основен патент и датата на първото разрешение за пускане на продукта на пазара на Съюза, намален с пет години. Съгласно параграф 2 от този член срокът на действие на сертификата не може да надхвърля пет години от момента на издаването му. По-нататък в параграф 3 от този член се пояснява, че при изчисляването на срока на действие на сертификата, първото разрешение за търговия трябва да се вземе предвид само ако е директно последвано от окончателно разрешение за същия продукт.

66.      Предвид целта на правната уредба на член 13 от Регламент № 1610/96 това позоваване на временните разрешения по член 8, параграф 1 от Директива 91/414 не може в никой случай да бъде привеждано като аргумент в полза на твърдението, че наличието на такова временно разрешение е достатъчно само за себе си, за да се приложи Регламент № 1610/96. По-скоро от съображенията е видно, че със сертификата за допълнителна защита на титуляра на патента следва да се предостави временно необходимата защита под формата на изключителни права, от които има нужда за изплащане на направените инвестиции за научни изследвания, без обаче да се забравят и интересите на другите участници(18). В този смисъл член 13, параграф 3 от Регламент № 1610/96 по същество гласи, че при изчисляването на срока на действие на сертификата трябва да се вземат предвид и възможностите на титуляра на патента да покрие разходите си, които са възникнали в резултат на придобиване на временно разрешение по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414. От вземането предвид на временното разрешение по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414 при определяне на справедливия срок за покриване на разходите за извършените инвестиции от титулярите на патенти обаче не могат да се направят никакви изводи относно приложното поле на Регламент № 1610/96 или относно определените в член 3, параграф 1 от този регламент условия за придобиване на сертификати за допълнителна защита.

67.      Във връзка с това следва също да се обърне внимание, че в член 13 от Регламент № 1610/96 се препраща към разрешения за пускане на пазара в Общността, докато в член 3 от този регламент се изисква действащо разрешение за пускане на пазара в държавата членка, в която се внася заявлението за издаване на сертификат в съответствие с член 4 от Директива 91/414. Следователно от гледна точка на териториалното приложно поле съдържащите се в членове 3 и 13 от Регламент № 1610/96 препратки към „разрешения за пускане на пазара“ в никакъв случай не са идентични(19). Тази разлика се взема предвид например в член 8, параграф 1, буква а), подточка iv) от Регламент № 1610/96. Съгласно тази разпоредба заявлението за издаване на сертификат трябва да съдържа в частност номера и датата на първото разрешение за пускане на продукти на пазара, съгласно член 3, параграф 1, буква б) от този регламент и ако това не е първото разрешение за продажба на продукта на пазара на Съюза, номера и датата на първото разрешение.

68.      В постоянната си практика(20) Съдът винаги е утвърждавал необходимост от съгласувано тълкуване на Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета от 18 юни 1992 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила на лекарствените продукти(21) и Регламент № 1610/96, така че във връзка с това следва също да се подчертае, че възможността за предоставяне на временни разрешения за пускане на продукт на пазара представлява особеност на Директива 91/414. В този смисъл препратката към такива временни разрешения в член 13, параграф 3 от Регламент № 1610/96 представлява особеност на този регламент. Следователно в това отношение Регламент № 1610/96 се различава от Регламент № 1768/92, който в останалата си част до голяма степен съответства в текстово отношение на първия регламент(22).

69.      Ако Регламент № 1610/96 следва да се тълкува занапред в смисъл, че временно разрешение за търговия по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414 би могло да бъде взето предвид не само в рамките на изчисляване на срока на действие на сертификата съгласно член 13, но и като условие за придобиване на сертификат за защита съгласно член 3, параграф 1, буква б), това би довело в крайна сметка до премахване на структурния паралелизъм между Регламент № 1610/96 и Регламент № 1768/92 на равнище приложното им поле и условията им за прилагане. Това всъщност едва ли може да се съвмести с изискването за съгласувано тълкуване на тези два регламента.

70.      Предвид предходното стигам до извода, че систематичното и телеологичното тълкуване на Регламент № 1610/96 потвърждава тълкуване на съдържанието на член 3, параграф 1, буква б), съгласно което сертификат за допълнителна защита не може да бъде предоставен въз основа на временно разрешение за пускане на пазара по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414.

71.      Според становището на ответника в главното производство подобно тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 би довело до неприемлив резултат. Предвид потенциално твърде дългия срок на процедурата за издаване на разрешение съгласно член 4 от Директива 91/414 титулярът никога не можел да бъде сигурен дали ще получи разрешението съгласно член 4 преди изтичане срока на действие на патента. Ако получел това разрешение едва след изтичането на срока на действие на патента, можел вече да не иска защитата на сертификата, което би възпрепятствало постигането на целта на Регламент № 1610/96. Предвид така създадената празнина в правната уредба ответникът в главното производство иска Съдът да запълни тази празнина чрез тълкуване contra legem на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96.

72.      Според мен не съществува приведената като довод от ответника в главното производство празнина в правната уредба.

73.      От предходните ми разсъждения става ясно, че придобиването на сертификат за допълнителна защита съгласно Регламент № 1610/96 поставя като условие към момента на подаване на заявлението за сертификат съответният продукт да е защитен от действащ основен патент(23) и към този ден да е налице разрешение за пускане на пазара на съответния продукт за растителна защита съгласно член 4 от Директива 91/414.

74.      Тъй като обичайният срок на действие на патентната защита е 20 години от деня на заявяване на изобретението, приведената като довод от ответника в главното производство празнина в правната уредба би възникнала само тогава когато тези 20 години не биха били достатъчни за придобиване на заявения патент, както и на разрешение за пускане на пазара на патентования продукт като продукт за растителна защита съгласно член 4 от Директива 91/414 и по-нататък въз основа на това да се подаде заявление за издаване на сертификат за допълнителна защита съгласно Регламент № 1610/96.

75.      В рамките на настоящото производство не е приведена като довод информация, съгласно която би могло да се направи изводът, че двадесетгодишният срок на действие на патентната защита, считано от деня на заявяване на изобретението, не би бил достатъчен за придобиване на заявения патент, както и на разрешение за пускане на пазара на патентования продукт като продукт за растителна защита съгласно член 4 от Директива 91/414 и въз основа на това да се подаде заявление за издаване на сертификат за допълнителна защита съгласно Регламент № 1610/96(24).

76.      Дори в изключителни случаи процедурата за издаване на разрешението съгласно член 4 от Директива 91/414 да трае толкова дълго, че двадесетгодишният срок на действие на патента от деня на заявяване на изобретението не би бил достатъчен, за да бъде заявен сертификат за допълнителна защита, това по правило може да се дължи на грешка или небрежност на един или повече участници в процедурата. Доколкото продължителността на процедурата се дължи на грешка или небрежност на заявителя, то едва ли може да става въпрос за празнина в правната уредба. Но дори прекомерната продължителност на процедурата да се дължи на грешка или небрежност на националните органи или на Комисията, според мен не е налице празнина в правната уредба на системата на Регламент № 1610/96. В такъв случай по-скоро би ставало въпрос за административен порок, за който би следвало да бъде получено обезщетение в рамките на отговорността на тези органи.

77.      В заключение ще добавим, че тълкуването, застъпвано от ответника в главното производство, съгласно което сертификат за допълнителна защита може да бъде предоставен и въз основа на временно разрешение за пускане на пазара съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414, би довело до множество последващи проблеми при тълкуване на Регламент № 1610/96. Основната причина се крие в това, че Регламент № 1610/96 по съдържанието и системата си е редактиран и съставен в смисъл, че само предоставено в съответната държава членка разрешение съгласно член 4 от Директива 91/414 може да се разглежда като основание за придобиване на сертификат за допълнителна защита. Ако сертификат за допълнителна защита може да бъде предоставян и въз основа на временно разрешение за пускане на пазара в тази държава членка съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414, всяка разпоредба на Регламент № 1610/96, в която пряко или косвено се препраща към разрешението за пускане на пазара съгласно член 4 от Директива 91/414, би трябвало да се изследва в смисъл дали обхваща и предоставено в съответната държава членка разрешение съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414.

78.      За пример в този смисъл може да бъде посочен член 7 от Регламент № 1610/96, в който се определя срок от 6 месеца за подаване на заявлението за сертификат. Ако разрешението за пускане на пазара е предоставено след придобиването на основния патент, шестмесечният срок съгласно член 7, параграф 1 започва да тече от датата на предоставяне на разрешението, посочено в член 3, параграф 1, буква б) за продажба на продукта като продукт за растителна защита. Ако занапред и временно разрешение по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414 следва да бъде квалифицирано като разрешение за пускане на пазара по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96, по необходимост следва да се постави въпросът дали на титуляра на основния патент се полагат вече два шестмесечни срока за заявяване на издаването на сертификата, а именно един, който тече от разрешението съгласно член 8, параграф 1, и друг, който тече от получаване на разрешението съгласно член 4 от Директива 91/414. Ако на титуляра на патента бъдат предоставени два шестмесечни срока, това би противоречало не само на член 7, параграф 1 от Регламент № 1610/96, но същевременно би нарушило съответствието в тази област между правилата за заявяване на сертификат по този регламент и Регламент № 1768/92(25). Ако за разлика от това обаче, бъде предоставен само един шестмесечен срок, логично би следвало да се изключи заявление за издаване на сертификат след изтичане на „първия“ шестмесечен срок съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414, което от своя страна би противоречало на системата и би представлявало тежко посегателство спрямо интересите на титулярите на патента, които за своето заявление са изчакали да им бъде предоставено разрешение съгласно член 4 от Директива 91/414.

79.      Подобен проблем ще се прояви при тълкуване на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 1610/96. Съгласно тази разпоредба сертификат за допълнителна защита може да бъде предоставен само ако разрешението, посочено в буква б) от тази разпоредба, е първото разрешение за пускане на пазара на този продукт като продукт за растителна защита(26). Ако и временното разрешение по смисъла на член 8 от Директива 91/414 занапред следва да бъде квалифицирано като разрешение за пускане на пазара по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 1610/96, това би означавало, че разрешението по реда на член 4 от тази директива за пускане на пазара на същия продукт следва да се приеме за „второ разрешение“, доколкото преди това вече е предоставено разрешение. Ако в тази хипотеза титулярът на основния патент не подаде заявление за издаване на сертификат за допълнителна защита след получаване на временното разрешение, тогава член 3, параграф 1, буква г) от Регламент № 1610/96 принципно не би противоречал на подобно заявление след получаване на окончателното разрешение. В този случай резултатът също би противоречал на системата и би довел до тежко посегателство спрямо интересите на титуляри на патента, които биха изчакали предоставянето на разрешение по член 4 от Директива 91/414, за да внесат заявление за издаване на сертификат за допълнителна защита.

80.      Следователно в обобщение на изложеното по-горе стигам до извода, че тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 съгласно съдържанието, системата и целта на правната уредба изключва възможността въз основа на разрешение за пускане на пазара съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414 да може да бъде предоставен сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита.

 В – Ограничаване по отношение на времето на действието на преюдициалното решение

81.      Ако, както предложих, Съдът приеме, че сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита не може да бъде предоставен въз основа на разрешение за пускане на пазара съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414, запитващата юрисдикция в главното производство като краен резултат би трябвало да уважи искането за установяване на невалидността на сертификат за допълнителна защита № 100 75 026 за „йодосулфурон, както и неговите алкилестери от С1 до С12 и соли, включително и йодосулфурон-метил-натриева сол“. В този случай би било ясно, че сертификатът е предоставен в нарушение на разпоредбите на член 3 от Регламент № 1610/96 и следователно съгласно член 15, параграф 1 от този регламент би бил невалиден.

82.      Правното действие на това преюдициално решение обаче не би се ограничило до главното производство.

83.      Съгласно установената съдебна практика тълкуването, което Съдът дава на норма от правото на Съюза при упражняване на компетентността си по член 267 ДФЕС, уточнява и изяснява значението и приложното поле на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на нейното влизане в сила. Следователно така разтълкувана, нормата може и трябва да се прилага от Съда дори към правоотношения, възникнали и установени преди решението по искането за тълкуване, ако освен това са налице условията, които позволяват пред компетентните юрисдикции да се отнесе спор по прилагането на посочената норма (27). С други думи, постановеното в производство по преюдициално запитване решение има не конститутивно, а чисто декларативно действие, като последица от което то произвежда действие от датата на влизане в сила на тълкуваната норма(28).

84.      В това отношение запитващата юрисдикция посочва в преюдициалното си запитване, че DPMA в дългогодишната си практика е предоставяла сертификати за допълнителна защита на продуктите за растителна защита въз основа на разрешения съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414. Освен това и в други държави членки трябва да са предоставени такива сертификати въз основа на временни разрешения. Така е например в Белгия, Италия и Обединеното кралство(29). Според ответника в главното производство в други държави членки на Европейския съюз редовно са предоставяни и се предоставят, както и по-рано, сертификати за допълнителна защита въз основа на разрешения съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414. В портфейла от защитени права, които той притежава в рамките на Европа около 75 % от всички сертификати са предоставени въз основа на такива временни разрешения. Като доказателство в подкрепа на тези твърдения ответникът в главното производство представя няколко сертификата за продукти за растителна защита, които са предоставени в Испания, Италия, Обединеното кралство, Франция, Австрия, Нидерландия и Ирландия въз основа на временни разрешения съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414(30). Ответникът в главното производство представя също и становище на European Crop Protection Association от 28 септември 2009 г(31). Съгласно това становище до промяна в практиката с решенията на DPMA през 2007 г. е допринесла безспорната практика на националните патентни ведомства на всички държави членки да предоставят сертификати за допълнителна защита на продуктите за растителна защита въз основа на разрешения за пускане на пазара съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414. Предвид това около 90 % от предоставените сертификати за защита в Съюза са се основавали на временни разрешения за пускане на пазара на съответните продукти за растителна защита(32).

85.      Ако Съдът в настоящото производство установи, че сертификати за допълнителна защита на продукти за растителна защита не могат да се предоставят въз основа на разрешения за пускане на пазара съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414, правните последици на тази констатация биха излезли далеч извън рамките на въпроса за невалидността на предоставения на ответника в главното производство сертификат за защита. Всъщност подобно решение би довело до това всички сертификати за допълнителна защита на продуктите за растителна защита, които са предоставени въз основа на временни разрешения съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414, да бъдат обявени съгласно член 15, параграф 1 от Регламент № 1610/96 за невалидни. Така съгласно член 15, параграф 2 от този регламент всяко лице би могло да представи молба или да предприеме действия за обявяване на невалидността на тези сертификати.

86.      Въпреки че установяването на невалидността на сертификат за допълнителна защита не изключва само по себе си възможността титулярът на основния патент да подаде заявление за предоставяне на сертификат за допълнителна защита за съответния продукт за растителна защита, това заявление трябва да отговаря на изискванията на Регламент № 1610/96. Във връзка с това проблематичен би бил преди всичко определеният в член 7, параграф 1 срок от 6 месеца от датата на предоставяне на разрешението за пускане на пазара. Във всички случаи, в които този срок вече е изтекъл и повече не е възможно да бъде възобновен, обявяването на невалидността на сертификатите за защита, предоставени въз основа на временни разрешения, би довело до това установените с тях изключителни права на защита на титулярите на сертификати да погинат необратимо.

87.      Поради това ми изглежда разумно да бъдат проверени възможностите за ограничаване във времето на действието на преюдициалното решение в настоящото производство.

88.      Въпреки че член 264 ДФЕС изрично регламентира ограничаване във времето на действието на решенията на Съда само по отношение на жалбите за отмяна, в постоянната си практика Съдът прилага правната идея, съдържаща се в тази разпоредба и в рамките на преюдициални производства. Съдът прави това не само в рамките на преюдициални производства, в които той трябва да провери валидността на норма на Съюза или дадено действие(33), но също и в рамките на преюдициални производства, в които той е сезиран да даде тълкуване на норма на Съюза(34).

89.      Съгласно тази практика Съдът при тълкуване на разпоредба от правото на Съюза може да ограничи възможността всяко заинтересовано лице да се позовава на разтълкувана от него разпоредба, за да постави под въпрос добросъвестно установени правоотношения, единствено по изключение, въз основа на общия принцип на правната сигурност, присъщ на общностния правен ред(35).

90.      Определянето на действието еx-nunc на едно преюдициално решение, с което се дава отговор на нов правен въпрос, открива възможността в последващи преюдициални производства по същия правен въпрос да се направи позоваване на ограничаването във времето. Ако на даден правен въпрос е било отговорено в по-ранно преюдициално решение, в което Съдът е постановил действието еx-nunc, в последващи преюдициални решения по същия въпрос той може да ограничи действието във времето на своя отговор към момента на оповестяване на предходното принципно решение(36). Ако обаче Съдът е отговорил за първи път на въпрос въз основа на преюдициално запитване, без при това да постанови действието еx-nunc на това решение, в постоянната съдебна практика той отхвърля възможността в последващо преюдициално решение по същия въпрос да разпореди ограничаване във времето на действието на решението(37).

91.      Въз основа на присъщия за правния ред на Съюза общ принцип за правна сигурност Съдът по принцип определя ограничаване на действието във времето на преюдициалните си решения само когато, от една страна, е налице опасност от съществени икономически последици, които по-специално се дължат на големия брой правоотношения, добросъвестно сключени въз основа на считания за действащ правен ред, и когато, от друга страна, се установи, че отделните лица и националните органи са били подбудени към поведение, несъвместимо с правния ред на Съюза, тъй като е била налице обективна и значима несигурност относно значението на разпоредбите на Съюза, за което евентуално е допринесло и поведението на други държави членки или на Комисията(38).

92.      В настоящия случай следва на първо място да се установи, че Съдът до този момент все още не е тълкувал член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96.

93.      Както вече посочих, в това отношение следва да се приеме, че преюдициално решение, съгласно което сертификат за допълнителна защита на продукти за растителна защита не може да бъде предоставен въз основа на временно разрешение за пускане на пазара съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414, съдържа опасността от съществени икономически последици(39).

94.      Не може да се отговори толкова лесно обаче на въпроса дали е била налице обективна и съществена несигурност относно значението на определените в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 условия за предоставяне на сертификат за допълнителна защита, която е могла да накара титулярите на основен патент, както и националните органи да създават незаконосъобразни практики при предоставянето на сертификати за защита.

95.      Както вече посочих, тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 в съответствие със съдържанието, системата и целта на правната уредба води до това, че не може да бъде предоставен сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита въз основа на разрешение за пускане на пазара съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414.

96.      Въпреки това от представената на Съда информация става ясно, че голям брой от органите на държавите членки, които са компетентни да предоставят сертификати за допълнителна защита на продукти за растителна защита, в дългогодишната си практика са предоставяли тези сертификати въз основа на временни разрешения за пускане на пазара съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414. От акта за преюдициално запитване освен това е видно, че и запитващата юрисдикция в качеството ѝ на инстанция, пред която се обжалват решенията на DPMA, е одобрила тази практика и е отменила решението на DPMA, с което последната е изоставила тази практика(40).

97.      От акта за преюдициално запитване освен това следва, че практиката по предоставяне на сертификати за допълнителна защита въз основа на временни разрешения следва да бъде приета като израз на разширено тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 относно целите на този регламент(41).

98.      Решаващо за създаването на тази практика според данните на запитващата юрисдикция наред с други фактори трябва да е било и обстоятелството, че временното разрешение за пускане на пазара на активно вещество като продукт за растителна защита съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414 на практика води до включване на това активно вещество в приложение I и до окончателно разрешение съгласно член 4 от Директива 91/414, непосредствено последващо първото разрешение. Причината за това трябва да се търси в строгите изисквания, които се поставят съгласно член 8, параграф 1, букви а) и б) във връзка с член 6, параграфи 2 и 3 от Директива 91/414 пред временните разрешения, за да осигурят изискваното от Директивата високо ниво на защита. Подлежащите на събиране от заявителя многобройни документи относно активното вещество и най-малко един продукт с това активно вещество съгласно изискванията на приложения II и III при голям разход на време и средства позволяват на държавите членки да установят, както са длъжни да го направят в член 8, параграф 1, първо изречение, буква б) от Директива 91/414 за временното разрешение, че не следва да се очаква вредно въздействие на продуктите за растителна защита от токсикологична и екотоксикологична гледна точка. Извършваното в хода на процедурата на Съюза допълнително детайлно оценяване най-общо потвърждава тази прогноза и в практиката и води, евентуално с някои ограничаващи условия, до включване на активното вещество в приложение I и до окончателно разрешение за пускане на пазара съгласно член 4, параграф 1 от Директива 91/414(42).

99.      Според запитващата юрисдикция в практиката също следва да се осигури, че окончателното разрешение по смисъла на член 13, параграф 3 от Регламент № 1610/96 директно продължава действието на временното разрешение за пускане на пазара на същия продукт в Съюза. Правно основание за директното продължаване на действието на предварително разрешение за търговия с окончателно разрешение е разпоредбата на член 8, параграф 1, четвърта алинея от Директива 91/414. Съгласно тази разпоредба, ако след изтичането на срока по член 8, параграф 1, ограничен най-много до три години, не бъде издадено решение за включване на активното вещество в приложение І, при условията на дерогация на член 6 може да бъде предоставен допълнителен срок за цялостна проверка на документите и на евентуално събраните съгласно член 6, параграфи 3 и 4 допълнителни данни. В рамките на този допълнителен срок държавите членки имат право да удължат първоначално предоставения срок за временното разрешение. Във връзка с казуса по първоначалното производство относно активното вещество йодосулфорон, защитено със сертификата, предмет на спора, Комисията с решение от 21 май 2003 г. предоставя допълнителен срок до 21 май 2005 г. за цялостна проверка на документите относно това активно вещество съгласно член 8, параграф 1, четвърта алинея от Директива 91/414. В резултат на това в Германия действието на ограниченото със срок до 8 март 2003 г. разрешение от 9 март 2000 г. съгласно член 15с, параграф 3 от PflSchG е удължено до 21 май 2005 г. Окончателното разрешение съгласно член 15 от PflSchG е от 13 януари 2005 г., така че условието на член 13, параграф 3 от Регламент № 1610/96 фактически е изпълнено и като краен резултат сертификатът, предмет на спора, е предоставен с коректен срок на действие(43).

100. От тези доводи на запитващата юрисдикция може да се направи извод, че противоречащата на правния ред практика за предоставяне на сертификати за допълнителна защита въз основа на временни разрешения съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414 е изградена по същество върху придобития опит във всекидневната практика заедно с отделни разпоредби на Директива 91/414 и Регламент № 1610/96. Според мен тези на първо място практически съображения не са достатъчни да обезсилят предложеното от мен тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96, съгласно което въз основа на временни разрешения не могат да бъдат предоставяни сертификати за допълнителна защита на продуктите за растителна защита. Предвид особените обстоятелства по настоящия случай тези съображения според мен все пак допускат извода за съществуването на обективна и значима несигурност относно значението на условията, посочени в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96, за предоставяне на сертификат за допълнителна защита, която е могла да накара заявителите, както и националните органи въз основа на временни разрешения по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414 да прилагат незаконосъобразна практика във връзка с предоставянето на сертификати за защита.

101. Предвид особените обстоятелства по настоящия случай стигам до извода, че въз основа на предложеното от мен тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 е налице опасността от съществени икономически последици в сектора на продуктите за растителна защита. Освен това следва да се приеме, че практиката за предоставяне на сертификати за допълнителна защита въз основа на временни разрешения съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414 се основава на съществуването на обективна и значима несигурност относно значението на съответните разпоредби. По този начин са изпълнени двете основни предпоставки, които съгласно постоянната съдебна практика трябва да са налице за ограничаване във времето на действие дадено на преюдициално решение.

102. В това отношение следва да се обърне внимание, че в случаите, в които Съдът разпореди ограничаване във времето на действието на дадено преюдициално решение, той разрешава дерогация от действието еx-nunc в полза на страните по главното производство, както и в полза на онези, които преди оповестяване на решението вече са инициирали производство по обжалване в най-широкия смисъл. Дерогацията по правило настъпва в случаи, в които жалбоподателят в главното производство има парични или други претенции и Съдът потвърди отстояваната във връзка с това от жалбоподателя правна позиция(44). Основната идея на дерогацията от действието еx-nunc по същество се изразява в това, че би било несправедливо да се откаже действието еx-tunc на преюдициалното решение за засегнатите лица, които още преди прогласяване на съдебното решение са предприели действия за защита на своите права(45).

103. Такава фактическа обстановка обаче не е налице в главното производство. Ако действията на жалбоподателя по главното производство за обявяване на невалидността бъдат удовлетворени, това не би имало за резултат на жалбоподателя по главното производство да му се признае право, без при това с обратно действие да бъде отслабена правната позиция на ответника в главното производство по отношение на други лица. По-скоро ответникът в главното производство с обратно действие и erga omnes би загубил предоставената му със сертификата за допълнителна защита изключителна позиция. Следователно предвид особените обстоятелства в конкретния случай дерогация от действието еx-nunc в полза на жалбоподателя в главното производство непропорционално би обременила ответника в главното производство. Според мен подобна дерогация в настоящия случай би била освен това и неуместна.

104. В заключение бих искала да обърна внимание на това, че е неубедителна позицията, застъпвана от Комисията, съгласно която член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96 в настоящото производство следва да бъде тълкувана ex tunc в предложения от мен смисъл, при което правните последици на това решение в случай на необходимост биха могли в последващи преюдициални производства относно прилагането на член 15 от Регламент № 1610/96 да бъдат ограничени във времето до сертификати за допълнителна защита, предоставени при нарушаване на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96. Подобно решение на проблема първоначално би довело до положение на възможно най-голяма правна несигурност по отношение валидността на сертификати за допълнителна защита на продукти за растителна защита, които са били предоставени в миналото въз основа на временни разрешения по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 91/414. Освен това подобно решение би било несъвместимо с постоянната съдебна практика, съгласно която ограничаване на действието по отношение на времето на извършеното в преюдициалното решение тълкуване на разпоредба може да бъде направено само в съдебното решение, в което е постановено исканото тълкуване(46).

105. Ако съгласно моето предложение Съдът установи с преюдициално решение, че сертификат за допълнителна защита на продукти за растителна защита не може да бъде предоставен въз основа на разрешение за пускане на пазара съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414 предвид посочено по-горе на мен ми се струва необходимо и оправдано действието във времето на това решение да бъде ограничено само за в бъдеще.

VII – Заключение

106. Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Bundespatentgerichts преюдициален въпрос, както следва:

1)         Член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита следва да бъде тълкуван в смисъл, че сертификат за допълнителна защита на продуктите за растителна защита не може да бъде предоставен въз основа на разрешение за пускане на пазара съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414 на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита.

2)         Никой не може да се позовава на това тълкуване на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96, за да иска предприемането на действия за обявяване на невалидността на сертификати за допълнителна защита на продукти за растителна защита, които са заявени преди постановяване на настоящото съдебно решение въз основа на временни разрешения за пускане на пазара съгласно член 8, параграф 1 от Директива 91/414.

1 – Език на оригиналния текст: немски.

2 –      Съгласно Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан на 13 декември 2007 г. (OB C 306, стр. 1), преюдициалното производство понастоящем е регламентирано в член 267 ДФЕС.

3 – ОВ L 198, стр. 30, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 19, стр. 160.

4 –      ОВ L 230, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30 в редакцията му след изменение с Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 година относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 70, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 63, стр. 55).

5 –      Закон за защита на културните растения от 15 септември 1998 г. в редакцията му от 14 май 1998 г. (BGBl. I, стр. 971, 1527, 3512), последно изменен с член 13 от Закона от 29 юли 2009 г. (BGBl. I, стр. 2542).

6 –      Решение на Комисията от 31 май 1999 година относно признаване по принцип на съответствието на досиетата, предадени за подробен преглед с оглед възможното включване на активните вещества Мesotrione (ZA 1296), Iodosulfuron-methyl-sodium (AEF 115008), Silthiopham (MON 65500) и Gliocladium catenulatum в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 148, стр. 44, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 28, стр. 60—61).

7 –      Решение на Комисията от 21 май 2003 година за разрешаване на държавите членки да удължат срока на временните разрешителни, които са предоставени за новите активни вещества йодосулфурон-метил-натрий, индоксакарб, S-метолахлор, вируса на ядрена полихедроза Spodoptera exigua, тепралоксидим и диметенамид-Р (ОВ L 127, стр. 58, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 47, стр. 132 и 133).

8 –      ОВ L 247, стр. 20, Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 82.

9 –      В текста на немски език на Директива 91/414 не се използва понятието „разрешение“ („Genehmigung“), а систематично става дума за „Zulassung“ („допускане“) на продуктите за растителна защита. В член 2, точка 11 от тази директива „разрешаване на продукт за растителна защита“ („Zulassung eines Pflanzenschutzmittels“) се определя като „административен акт, са който компетентният орган на държава членка издава разрешение, след подадено заявление от страна на заявителя, за пускане на пазара на продукт аз растителна защита на неговата територия или на част от нея “. В редакцията на немски език на Регламент № 1610/96 „Zulassungen“ се определят по смисъла на Директива 91/414 като „Genehmigungen“ (разрешения) за пускане на пазара. Предвид това занапред ще използвам само понятието „Genehmigung“ (разрешение) както в рамките на препратките към Директива 91/414, така и за препратките към Регламент № 1610/96.

10 –      Вж. съображение девет от Директива 91/414, в което наред с други цели защитата на здравето на хората, животните и околната среда се посочва като приоритетна спрямо целта, изразяваща се в подобряване производството на растителни продукти.

11 –      Вж. съображение единадесет от Директива 91/414.

12 –      Член 5, параграф 1 от Директива 91/414.

13 –      Член 5, параграф 5 от Директива 91/414.

14 –      Вж. съображение 5 от Регламент № 1610/96.

15 –      Вж. съображение 11 от Регламент № 1610/96.

16 –      Виж точка 46 и сл. от настоящото заключение.

17 –      Вж. точка 51 от настоящото заключение.

18 –      Вж. съображения 5—12 от Регламент № 1610/96.

19 –      Вж. във връзка с това Решение от 11 декември 2003 г. по дело Hässle (C–127/00, Recueil, стр. I–14781, точка 77), както и заключението на генералния адвокат Stix-Hackl от 26 февруари 2002 г. по това дело, точка 85 и сл., относно тълкуването на текста със същото съдържание на член 13, параграф 1 от Регламент № 1768/92.

20 –      Вж. само Решение от 3 септември 2009 г. по дело AHP Manufacturing (C–482/07, все още непубликувано в Сборника, точка 23 и сл.), Решение от 4 май 2006 г. по дело Massachusetts Institute of Technology (C–431/04, Recueil, стр. I–4089, точка 22 и сл.) и Решение от 16 септември 1999 г. по дело Farmitalia (C–392/97, Recueil, стр. I–5553, точка 20).

21 –      ОВ L 182, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 11, стр. 130.

22 –      Вж. в тази смисъл само Schennen, D., Auf dem Weg zum Schutzzertifikat für Pflanzenschutzmittel. GRUR Int. 1996, р. 102 et sq.; вж. също и Galloux, J.-C. Le certificat complémentaire de protection pour les produits phytopharmaceutiques, JCP 1996 ed. E, р. 499, 1. Разликите между Регламент № 1610/96 и Регламент № 1768/92 по правило се основават на разпоредби, които са включени в Регламент № 1610/96 след натрупания опит с Регламент № 1768/92. За да се осигури и по тези точки тълкуване, съвместимо с двата регламента, съображение 17 от Регламент № 1610/96 по същество гласи, че нововъведенията в Регламент № 1610/96 важат и при тълкуването на Регламент № 1768/92. Това съображение произтича от предложение на Съвета; вж. Обща позиция (ЕО) № 30/95, утвърдена от Съвета на 27 ноември 1995 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския парламент и Съвета от 23 юли 1996 година относно създаването на сертификат за допълнителна защита на продукти за растителна защита (ОВ C 353, стр. 36, точка 9, параграф 2 от мотивите). В точка 13 от мотивите към Обща позиция (ЕО) № 30/95 Съветът все пак посочва, че вземането предвид на временните разрешения в рамките на член 13 от Регламент № 1610/96 представлява особеност на процедурата за пускане на пазара на продукти за растителна защита и следователно взаимодействието с Регламент № 1768/92 не се разпростира върху тази особеност, касаеща изчисляването на сроковете.

23 –      Въпросът дали към момента на издаване на сертификата за допълнителна защита основният патент е все още в сила е ирелевантен. Вж. например: Jones, S., Cole, G. (еd.), CIPA Guide to the Patents Acts, London, 6 ed., 2009, р. 1214.

24 – Във връзка с това се препраща също към точка 1.3 от становището на Икономическия и социален комитет от 27 април 1995 г. по „Предложение за Регламент (ЕО) на Европейския парламент и Съвета за създаване на сертификат за допълнителна защита за продукти за растителна защита“ (ОВ C 155, стр. 14). В него по-специално се посочва, че времето между разрешението за пускане на пазара на продукт и изтичането на валидността на патента в Европейския съюз възлиза на около девет години.

25 –      За това съответствие вж. например Schennen, D., цит.съч. (бележка под линия 22), стр. 108, който посочва, че процедурата за заявяване и издаване на сертификата съгласно Регламент № 1610/96 не се различава от правната уредба на Регламент № 1768/92.

26 –      Вж. във връзка с това Решение на Съда от 10 май 2001 г. по дело BASF (C–258/99, Recueil, стр. I–3643). В този случай производителят на пестицид усъвършенства производствената технология, при което съществената промяна се изразява в повишаване степента на чистота на активното вещество. През 1967 г. нидерландските власти предоставят първо разрешение за пускане на пазара на продукта за растителна защита, а през 1987 г. те предоставят ново разрешение за подобрения продукт за растителна защита. За новата производствена технология за по-чистото активно вещество е предоставен европейски патент. Поставя се въпросът дали за подобрения продукт за растителна защита на основата на патента за новата технология е можело да се заяви издаването на сертификат за допълнителна защита. Според Съда двата продукта за растителна защита се основават на същия продукт по смисъла на Регламент № 1610/96. Според него и предоставените през 1967 г. и 1987 г. разрешения, които следва да бъдат класифицирани като разрешения, предоставени съгласно равностойна разпоредба от националното право по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1610/96, се отнасят до същия продукт. Предвид това Съдът приема, че не са били изпълнени условията на член 3, параграф 1, букви а)—е) от Регламент № 1610/96 за предоставяне на нов сертификат за допълнителна защита.

27 –      Решение от 6 март 2007 г. по дело Meilicke и др. (C–292/04, Сборник, стр. I–1835, точка 34), Решение от 15 март 2005 г. по дело Bidar (C–209/03, Recueil, стр. I‑2119, точка 66), Решение от 11 август 1995 г. по дело Roders и др. (C‑367/93—C‑377/93, Recueil, стр. I–2229, точка 42) и Решение от 27 март 1980 г. по дело Denkavit italiana (61/79, Recueil, стр. 1205, точка 16).

28 –      Вж. Решение от 12 февруари 2008 г. по дело Kempter (C‑2/06, Сборник, стр. I–411, точка 35).

29 –      Точка 34 от акта за преюдициално запитване от 28 април 2009 г.

30 –      Приложение 2 към писменото становище на ответника по главното производство от 13 октомври 2009 г.

31 –      „ECPA’s — on the relationship between Supplementary Protection Certificates and National Provisional Authorizations“, представено като приложение I към писменото становище на ответника по главното производство от 13 октомври 2009 г.

32 –      Становище на ECPA (посочено в бележка под линия 31), стр. 3.

33 –      Решение от 29 юни 1988 г. по дело Van Landschoot (300/86, Recueil, стр. 3443, точка 22 и сл.), Решение от 10 март 1992 г. по дело Lomas и др. (C–38/90 и C‑151/90, Recueil, стр. I–1781, точка 23 и сл.), Решение от 26 април 1994 г. по дело Roquette Frères (C–228/92, Recueil, стр. I–1445, точка 17 и сл.) и Решение от 22 декември 2008 г. по дело Régie Networks (C–333/07, Сборник, стр. I–10807, точка 118 и сл.).

34 –      Като основополагащо в това отношение е Решение от 8 април 1976 г. по дело Defrenne (43/75, Recueil, стр. 455, точка 69 и сл.).

35 –      Решение от 4 май 1999 г. по дело Sürül (C–262/96, Recueil, стр. I–2685, точка 108), Решение от 23 май 2000 г. по дело Buchner и др. (C–104/98, Recueil, стр. I–3625, точка 39), Решение от 20 септември 2001 г. по дело Grzelczyk (C–184/99, Recueil, стр. I‑6193, точка 51), Решение по дело Bidar (посочено по-горе в бележка под линия 27, точка 67), Решение по дело Meilicke и др. (посочено по-горе в бележка под линия 27, точка 35) и Решение от 17 юли 2008 г. по дело Krawczyński (C–426/07, Сборник, стр. I–6021, точка 42).

36 –      Вж. по-специално Решение от 17 май 1990 г. по дело Barber (C–262/88, Recueil, стр. I–1889, точка 40 и сл.): ограничаване на времевото действие на решението до момента на обявяване на решението, и Решение от 6 октомври 1993 г. по дело Ten Oever (C–109/91, Recueil, стр. I–4879, точка 15 и сл.): ограничаване на времевото действие на решението до момента на обявяване на решението по дело Barber. Вж. във връзка с това и Kokott, J., Henze, T. Die Beschränkung der zeitlichen Wirkung von EuGH-Urteilen in Steuersachen. NJW 2006, р. 177, 181.

37 –      Вж. по-специално Решение по дело Krawczyński (посочено в бележка под линия 35, точка 43 и сл.) и Решение по дело Meilicke и др. (посочено по-горе в бележка под линия 27, точка 35 и сл.).

38 –      Вж. Решение по дело Bidar (посочено по-горе в бележка под линия 27, точка 69), Решение по дело Grzelczyk (посочено по-горе в бележка под линия 35, точка 53), Решение по дело Roders и др. (посочено по-горе в бележка под линия 27, точка 43).

39 –      Вж. точка 84 и сл. от настоящото заключение.

40 –      Вж. точка 22 от настоящото заключение.

41 –      Вж. точка 37 от акта за преюдициално запитване от 28 април 2009 г.

42 –      Вж. точка 38 от акта за преюдициално запитване от 28 април 2009 г.

43 –      Вж. точка 39 и сл. от акта за преюдициално запитване от 28 април 2009 г.

44 –      Вж. например Решение по дело Régie Networks (посочено по-горе в бележка под линия 33), Решение по дело Sürül (посочено по-горе в бележка под линия 35), Решение по дело Roquette Frères (посочено по-горе в бележка под линия 33), Решение по дело Ten Oever (посочено по-горе в бележка под линия 36), Решение по дело Barber (посочено по-горе в бележка под линия 36) и Решение по дело Defrenne (посочено по-горе в бележка под линия 34).

45 –      Вж. Kokott, J., Henze, T., цит.съч. (бележка под линия 36), стр. 182.

46 –      Вж. по-специално Решение по дело Krawczyński (посочено по-горе в бележка под линия 35, точка 43) и Решение по дело Meilicke и др. (посочено по-горе в бележка под линия 27, точка 36).