ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА V. TRSTENJAK

от 24 юни 2010 година(1)

Дело C‑213/09

Barsoum Chabo

срещу

Hauptzollamt Hamburg-Hafen

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Хамбург (Германия)

„Регламент EО № 1719/2005 — Обща митническа тарифа — Специфично мито — Консервирани гъби от вида Agaricus (печурки) — Пропорционалност — Критерий за проверка при широка свобода на преценка — Цели на селскостопанската политика — Цели на търговската политика — Необходимост — СТО — Споразумение за селското стопанство — Член 4 — Тарифиране — Недопустимост на променливите такси“

1.        С настоящото преюдициално запитване по член 234 ЕО(2) Finanzgericht Hamburg (наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“) иска да се установи дали е в съответствие с принципа на пропорционалност, ако консервирани гъби от вида Agaricus, т.е. култивирани печурки, (наричани по-нататък „консервирани печурки“), които са внесени в Общността от Китайската народна република извън предвидените квоти, се облагат със специфично мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло.

2.        В миналото Съдът вече е имал възможност да се произнесе по въпроса дали предвиждането на допълнителни суми при внос на консервирани печурки от трети страни е в съответствие с принципа на пропорционалност(3). Въпросните допълнителни суми обаче са автономни селскостопански такси на Общността. С настоящото преюдициално запитване се поставя въпросът дали критериите, следвани от Съда при оценката на автономните селскостопански такси, биха могли да се приложат и към конкретно специфично мито, въведено вместо съответните допълнителни суми и чийто размер не надхвърля максималната митническа ставка, договорена и одобрена в рамките на Световната търговска организация (наричана по-нататък „СТО“).

I –    Приложимо право

 A – Право на международната търговия

3.        С Решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.)(4) Общността се присъединява към Договора за създаване на Световната търговска организация, както и към редица многостранни споразумения. Към многостранните споразумения спада по-специално Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г.(5) (наричано по-нататък „ГАТТ 1994“) и Споразумението за селското стопанство(6).

4.        ГАТТ 1994 обхваща Общото споразумение за митата и търговията от 1947 г. (наричано по-нататък „ГАТТ 1947“), в което е включена по-специално клаузата за най-облагодетелствана нация, предвидена в член I, параграф 1 от ГАТТ 1947. Клаузата за най-облагодетелствана нация предвижда, че всяко преимущество, облагодетелстване, привилегия или имунитет, предоставени от която и да било договаряща се страна за всяка стока, произхождаща от или предназначена за всяка друга страна, се предоставят незабавно и безусловно на подобна стока, произхождаща от или предназначена за територията на всички други договарящи страни.

5.        Член II от ГАТТ 1947 регламентира списъците на отстъпките на страните — членки на СТО. Член II, параграф 1, буква а) от ГАТТ 1947 гласи:

„Всяка договаряща се страна предоставя на търговията на другите договарящи се страни третиране, не по-малко благоприятно от това, предвидено в съответната част на съответния списък, приложен към това споразумение.“

6.        Член 4 от Споразумението за селското стопанство урежда достъпа до пазара и гласи:

„1. Отстъпките по достъпа до пазара, съдържащи се в списъците, се отнасят за задълженията за обвързване и намаляване на митата, както и за други задължения по достъпа до пазара, посочени в тях.

2. Страните членки не трябва да поддържат, прибягват до или възстановяват каквито и да било мерки от типа на тези, за които се изисква да бъдат превърнати в обичайни мита⁽¹⁾, освен в случаите, предвидени в член 5 и приложение 5.“

7.        Бележка под линия 1 в член 4 относно понятието „мерки“ гласи следното:

„Тези мерки включват количествени ограничения върху вноса, променливи вносни такси, минимални вносни цени, лицензиране на внос по усмотрение, нетарифни мерки, поддържани посредством държавни търговски предприятия, доброволни ограничения върху износа и подобни гранични мерки извън обичайните мита […].“

8.        Член 5 от Споразумението за селското стопанство предвижда специална защитна клауза относно вноса на селскостопански продукти. За да може да се извърши позоваване на тази специална защитна клауза, е необходимо съответните стоки да са записани в съответния списък на задълженията със символа „СЗМ“.

9.        В рамките на Уругвайския кръг Общността се задължава да начислява адвалорно мито в максимален размер от 23 % върху стоките, попадащи под код 2003 10 30 по КН при квота от 62 660 t. Допълнително Общността се задължава извън тази квота да начислява адвалорно мито в максимален размер от 18,4 % и специфично мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло. Тези ангажименти са записани в списъка на задълженията на Общността към СТО. Китайската народна република е член на СТО от 1 декември 2001 г. Общността увеличава квотите за стоките, попадащи под код 2003 10 30 по КН, с произход от Китайската народна република на 23 750 t, считано от 1 януари 2007 г.(7)

 Б – Общностно право(8)

10.      Следва да се отбележи, че съгласно член 33, параграф 1 ЕО целите на общата селскостопанска политика са:

„a)      да се увеличава селскостопанската производителност чрез подкрепа на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство, както и оптимално използване на производствените фактори, по-специално на работната сила;

б)      по този начин да се осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата, осъществяващи тази дейност;

в)      да се стабилизират пазарите;

г)      да се гарантира снабдяването;

д)      да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени.“

11.      Съгласно член 1, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа(9), изменен с Регламент (ЕО) № 254/2000 на Съвета от 31 януари 2000 година за изменение на Регламент № 2658/87(10) (наричан по-нататък: „измененият Регламент № 2658/87“), Комисията установява Комбинирана номенклатура (наричана по-нататък „КН“). Съгласно член 1, параграф 3, изречение 1 от изменения Регламент № 2658/87 КН се възпроизвежда в приложение I към Регламента. Съгласно изречение 2 от посочения параграф в това приложение се установяват по-конкретно митническите ставки на Общата митническа тарифа (наричана по-нататък „ОМТ“).

12.      Член 12, параграф 1 от изменения Регламент № 2658/87 гласи:

„Комисията приема ежегодно регламент, възпроизвеждащ цялостната версия на Комбинираната номенклатура, заедно с митническите ставки в съгласие с член 1, така както се получават вследствие мерките, приети от Съвета или Комисията. Упоменатият регламент се публикува не по-късно от 31 октомври в Официален вестник на Европейските общности и се прилага от 1 януари следващата година.“

13.      Съгласно член 9, параграф 2, първо тире от изменения Регламент № 2658/87 това не може да води до изменение на размера на митата.

14.      Приложение I към изменения Регламент № 2658/87 се заменя, считано от 1 януари 2006 г., от Регламент (ЕО) № 1719/2005 на Комисията от 27 октомври 2005 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87(11).

15.      Част първа от приложение I от Регламент № 1719/2005 съдържа уводни разпоредби, сред които и списък на използваните знаци и съкращения. Съгласно този списък със съкращението „kg/net eda“ се означава „килограм отцедено тегло“.

16.      В част втора от това приложение се намира ОМТ, приложима във времето по отношение на настоящия случай. Глава 20 от ОМТ се отнася до обработени хранителни продукти от зеленчуци, плодове, ядки и други части от растения. В тази глава се намират следните позиции:

[неофициален превод]

17.      Бележка под линия 1 гласи:

„В качеството му на автономна мярка специфичният размер на митото се прилага върху отцеденото тегло.“ [неофициален превод]

18.      Регламент (ЕО) № 1864/2004 на Комисията от 26 октомври 2004 година относно откриването и начина на управлението на тарифните квоти за консервирани гъби, внасяни от трети страни(12), урежда квотите, в рамките на които се предоставя по-благоприятен достъп до пазара. Съображения 1, 7 и 10 от този регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1995/2005 на Комисията от 7 декември 2005 година за изменение на Регламент № 1864/2004(13) (наричан по-нататък „измененият Регламент № 1864/2004), гласят следното:

„(1) След Споразумението за селското стопанство, сключено по време на Уругвайския кръг на многостранни търговски преговори, Общността се ангажира да открие, при някои условия и считано от 1 юли 1995 г., тарифни квоти на Общността за консервирани гъби от вида Agaricus spp., попадащи под тарифните кодове по Комбинираната номенклатура 0711 90 40, 2003 10 20 и 2003 10 30.

[…]

(7) Без да се влияе на изхода от преговорите, провеждани съгласно член ХХІV:6 от ГАТТ 1994 и за да се запазят традиционните търговски потоци, като същевременно се гарантира, че пазарът на Общността остава достъпен за нови трети страни доставчици, при определянето на количеството на консервираните гъби от вида Agaricus spp., което трябва да бъде внасяно в Общността в рамките на системата от тарифни квоти, следва да се вземат предвид преференциите съгласно Европейските споразумения, сключени с България и Румъния.

[…]

(10) На пазара на Общността трябва да продължи да съществува достатъчно предлагане на въпросните продукти на стабилни цени, като същевременно се сведат до минимум ненужните смущения на пазара под формата на значими колебания в цените и отрицателни въздействия върху производителите в Общността. За тази цел трябва да бъде насърчавана повече конкуренцията между вносителите, както и да се намали административната тежест, която се понася от тях.“

[неофициален превод]

19.      Член 1, параграф 1 от този регламент предвижда по-специално тарифни квоти по отношение на вноса в Общността на консервирани гъби, попадащи под код 2003 10 30 по КН. Съгласно член 1, параграф 2, първа алинея от този регламент адвалорното мито, с което се облагат продуктите, попадащи под кодове 2003 10 30 по КН, е в размер 23 %.

20.      В член 1, параграф 1 Регламент (ЕО) № 980/2005 на Съвета от 27 юни 2005 година за прилагане на схема на общи тарифни преференции(14) се предвижда схема на общи тарифни преференции. Съгласно параграф 2 от тази разпоредба схемата обхваща общ и специални режими. Съгласно член 2 от този регламент страните бенефициери са посочени в приложение I. В приложение I е посочен Китай като държава, по отношение на която се прилага общият режим. Съгласно член 4 от този регламент стоките, за които намира приложение общият режим, се посочват в приложение II. В приложение II се съдържа ОМТ, част от която е и код 2003 10 30 по КН.

21.      Член 7, параграф 2, изречение 1 и параграф 5 от този регламент гласят:

„2. Адвалорните мита на Общата митническа тарифа за продуктите, посочени в Приложение II се намаляват с 3,5 процентни пункта.

[…]

5. Когато митата по Общата митническа тарифа за продукти, посочени в приложение II като чувствителни продукти, включват адвалорни мита и специфични мита, специфичните мита не се намаляват.“

22.      Съгласно приложение II стоките, обхванати от глава 20 на ОМТ, се определят като чувствителни.

II – Факти

23.      На 6 март 2006 г. дружеството със собственик Barsoum Chabo (наричан по-нататък „жалбоподателят по главното производство“) подава заявление за пускане в свободно обращение на 1000 кашона консервирани гъби с произход от Китайската народна република. Стоката е декларирана като „гъби, консервирани в саламура без оцет“, попадащи под код 2003 90 00 по КН. Митническото оформяне се извършва съгласно декларация, като се начислява адвалорно мито в размер на 14,9 %.

24.      Преди 6 март 2006 г. дружеството на жалбоподателя по главното производство вече е извършвало внос на стоки, които съгласно декларацията са били с идентични свойства, както горните. По отношение на по-рано извършен внос била проведена митническа проверка. В резултат на експертиза за класифицирането, изготвена във връзка с тази митническа проверка, се установява, че разглежданите стоки при по-ранния внос не попадат под код 2003 90 00 по КН. Напротив, съгласно доклада за класифицирането ставало въпрос за консервирани печурки, попадащи под код 2003 10 30 по КН.

25.      С акт за установяване на митническо задължение от 27 февруари 2007 г. Hauptzollamt Hamburg-Hafen (наричано по-нататък „ответникът по главното производство“) налага със задна дата на жалбоподателя по главното производство за вноса от 6 март 2006 г. плащането на вносно мито в общ размер на 27 507,13 EUR. При това ответникът по главното производство класифицира консервираните гъби по код 2003 10 30 по КН и ги облага с адвалорно мито в размер на 14,9 %, както и с допълнително специфично мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло.

III – Производство пред запитващата юрисдикция

26.      На 9 януари 2008 г. жалбоподателят по главното производство подава жалба до запитващата юрисдикция. Той иска отмяна на акта за установяване на митническо задължение от 21 февруари 2007 г. във варианта му, произтичащ от решението от 7 декември 2007 г., постановено по подадената жалба. В тази връзка жалбоподателят изтъква по-специално, че специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло не е пропорционално, тъй като е равнозначно на забрана за внос. Ответникът по главното производство иска отхвърляне на жалбата. Специфичното мито не представлявало мярка за закрила, а обичайно мито. То не било равнозначно на забрана за внос.

27.      Според установеното от запитващата юрисдикция внесените консервирани гъби следва да се класифицират по код 2003 10 30 по КН. Ето защо следвало да се приложи митническата ставка, съответстваща на този код по КН. Запитващата юрисдикция обаче има съмнения относно обстоятелството дали митническата ставка по тази позиция е валидна. Задава се въпросът дали специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло можело да се разглежда като пропорционално. В тази връзка запитващата юрисдикция се позовава на Решение на Съда по дело Wünsche, C‑26/90(15) и на Решение на Съда по дело Pietsch, C‑296/94(16). В тези решения Съдът установява, че допълнителните суми, които се начисляват върху консервираните печурки с произход от трети страни с цел да се предотвратят смущенията на пазара на Общността, не са пропорционални, тъй като са в прекалено големи размери.

28.      Поставя се въпросът дали изводите от тази съдебна практика могат да се приложат и по отношение на специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло. В полза на прилагането на съдебната практика било обстоятелството, че при специфичните мита също както при допълнителните суми ставало въпрос за мерки за закрила в полза на общностните производители. Специфичното мито, което се налагало при внос на консервирани печурки извън квотите по Регламент № 1864/2004, трябвало да компенсира предимствата в цената на консервираните печурки с произход от Китайската народна република. Специфичното мито също достигало размер, който далеч надхвърлял необходимото за ефективността на мярката за закрила. Затова специфичното мито на практика било равнозначно на забрана за внос и на икономическа санкция за вносителите. До същия извод се стигало и когато се вземели предвид колебанията в цените въз основа на разликите в качеството.

29.      В тази връзка запитващата юрисдикция посочва, че за периода по конкретния случай покупната цена, която търговците трябвало да заплащат за консервирани печурки в Китай, била 0,93 EUR за килограм. През юни 2007 г. цената на консервираните печурки първо качество с произход от Франция била 2,70 EUR за килограм. През юни 2006 г. цената на консервираните печурки на шайби, второ качество, с произход от Общността била 2,70 EUR за килограм. Специфичното мито било в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло, или 2,22 EUR на килограм.

30.      Запитващата юрисдикция посочва, че размерът на специфичното мито превишава с повече от 200 % износната цена на консервирани печурки с произход от Китай. В допълнение тя изтъква, че този размер редовно превишава разликата между себестойността на стоките в Общността и вносната цена от Китайската народна република. Накрая, при специфичното мито не се правела разлика между стоките с различно качество.

IV – Преюдициален въпрос и производство пред Съда

31.      Поради възникналите съмнения относно съответствието на специфичното мито с принципа на пропорционалност, с определение от 13 май 2009 г., постъпило в секретариата на Съда на 15 юни 2009 г., запитващата юрисдикция поставя следния преюдициален въпрос:

Невалидна ли е поради нарушение на принципа на пропорционалност допълнителната сума в размер на 222 EUR на 100 kg нетно тегло за стока, която сума произтича от митническата ставка за трети страни и от преференциалната митническа ставка и се налага при вноса на консервирани гъби от вида Agaricus (код 2003 10 30 по КН)?

32.      В срока по член 23 от Статута на Съда писмени бележки представят жалбоподателят по главното производство, Съветът и Комисията.

33.      На 29 април 2010 г. се провежда заседание, в което участват процесуалните представители на жалбоподателя по главното производство, на италианското правителство, на Съвета и на Комисията.

V –    Основни доводи на страните

34.      Според жалбоподателя по главното производство специфичното мито за стоките, попадащи под код 2003 10 30 по КН, в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло не е пропорционално.

35.      На първо място, мито в този размер създавало пречки за продажбата на печурки с произход от Китайската народна република в Общността. От гледна точка на потребителите китайските печурки били със значително по-ниско качество в сравнение с печурките от Общността. Китайските печурки можело да се продават в Общността единствено ако цената им била по-ниска от цената на печурките от Общността. Определянето на такава цена било невъзможно след начисляване на специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло. В допълнение било невъзможно разграничаването на консервираните печурки според категориите качество, без да се направят особено големи разходи. По-нататък, като мярка с по-умерено действие следвало да се разгледа възможността за изплащане на субсидии на общностните производители с оглед намаляване на цената на гъбите, произвеждани в Общността. Начисляването на по-ниско мито щяло да отговаря също на целта на общата селскостопанска политика да се да се държи сметка за доставките до потребителите на разумни цени.

36.      От изложените от Комисията данни ставало ясно, че специфичното мито заедно с адвалорното мито и размерът на квотата вече били изпълнили задачата си. Не би следвало да съществуват опасения от сериозно смущение на пазара на печурки в Общността. Освен това начисляването на митото противоречало на целта на общата селскостопанска политика да се увеличава производителността и оптималното използване на производствените фактори.

37.      Според италианското правителство специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло за стоките, попадащи под код 2003 10 30 по КН, е в съответствие с принципа на пропорционалност.

38.      Специфичното мито целяло да закриля общностните производители на печурки. Начисляването му водело до предотвратяване на прекалено големия спад в цените на печурките в Общността вследствие на вноса от Китайската народна република. Следователно с митото можело да се преследва тази цел. Начисляването на специфичното мито било и необходимо. Разделянето на печурките на категории съобразно качеството им не било възможно. При положение че от гледна точка на потребителите съответните стоки били консервираните печурки, за основа следвало да се вземе цената на съответната категория с най-високо качество. Понижаването на цените за категориите гъби с по-ниско качество щяло да накара потребителите впоследствие да се обърнат именно към тези продукти. Специфичното мито не представлявало фактическа забрана за внос. Първо, със специфичното мито се целяло именно да се възпрепятства прекомерният внос от трети страни. Второ, при всички обстоятелства следвало да се отбележи, че печурките с произход от Китайската народна република били внасяни в Общността дори и извън предвидените квотите. Следователно на практика специфичното мито нямало ефекта на забрана за внос.

39.      Според Съвета специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло за стоките, попадащи под код 2003 10 30 по КН, е в съответствие с принципа на пропорционалност.

40.      Според Съвета решенията на Съда, на които се позовава жалбоподателят по главното производство, имали за предмет автономни селскостопански такси. Те представлявали едностранни мерки за закрила на Общността с цел стабилизиране на цените на продуктите с произход от Общността. Предвид тази цел в случая с автономните селскостопански такси било възможно, а и необходимо да се определи размерът на допълнителните суми, като се вземат предвид цените в третите страни и различните категории качество.

41.      Специфичното мито имало друга природа, подчинявало се на други общи условия и преследвало други цели. Следователно съдебната практика относно автономните мерки за закрила не можела да се приложи към специфичното мито. С последното се преследвали не единствено цели на селскостопанската, но и на търговската политика. От гледна точка на селскостопанската политика митото следвало да позволи на общностните производители да продават продукцията си на цени, които биха могли да им гарантират подходящ стандарт на живот. Същевременно следвало да се осигури достатъчно снабдяване, в рамките на което да се предостави контролиран и подходящ достъп на продуктите с произход от трети страни. Тъй като се следяло единствено за закрилата на общностните производители, можело да се приемат и мерки с по-сериозни последици. Независимо от това със специфичното мито Общността преследвала и цели на търговската политика. С оглед на тези цели на търговската политика Общността съществено ограничила свободата си на действие. Променливите селскостопански такси били съзнателно премахнати поради тяхната непрозрачност. В допълнение не следвало да се начисляват мита, които надвишавали допустимите максимални ставки, предвидени в списъците на задълженията на Общността.

42.      Специфичното мито за консервираните печурки било договорено в размер, който бил de facto равен на действащото status quo, установено от Съвета в началото на осемдесетте години. Въпреки че размерът на специфичното мито бил действително висок, то не било непропорционално. На първо място, следвало да се вземе предвид, че Съветът не бил длъжен нито да третира еднакво производителите в Общността и тези от трети страни, нито да предоставя на производителите достъп до пазара на Общността при условия, които биха позволявали конкуренцията с производителите в Общността. На второ място, производителите от трети страни не били натоварени с тежест, която надхвърляла необходимото за постигането на целите на селскостопанската и търговската политика на Общността. Размерът на специфичното мито трябвало да има възпиращо действие. Освен това следвало да се държи сметка за логиката, върху която се градяла системата на преговори в рамките на СТО и която се характеризира с доктрината do ut des [давам, за да дадеш] с оглед на взаимното предоставяне на достъп до пазара. Договорените максимални митнически ставки, които се прилагат за неограничено време по отношение на вноса от всички страни — членки на СТО, не можело да бъдат превишавани. Предоговарянето на митническите ставки, по които било постигнато съгласие, било трудно и скъпо. Цените, а оттам и разликите в цените за общностните стоки и стоките варирали много силно. В резултат на това било договорено специфично мито в определен размер, което следвало да гарантира, че ефектът му не би бил неутрализиран от колебанията в цените в краткосрочен план.

43.      Като цяло следвало да се установи, че цялостната система за вноса на консервирани печурки била постигнала целта си. В тази връзка не трябвало да се забравя, че съществувала тарифна квота, в рамките на която се позволявал улеснен достъп до пазара. Предвид спада в производството на Общността (независимо че настъпвал със забавени темпове) би могъл да се постави дори въпросът дали договореният максимален размер на специфичното мито не е прекалено нисък с оглед на целите на селскостопанската политика.

44.      Специфичното мито не било непропорционално също и доколкото не се правела разлика между отделните категории качество. На практика съществувал ефект на заместване между различните категории качество. При евентуалното разграничаване според категориите качество съществувал риск да се нарушат принципите на правна сигурност и на еднакво прилагане на общностното право. Подобно разграничаване с цел да се постигне изравняване на ценовите разлики не било в съответствие и с ангажиментите, поети от Общността в рамките на правото на международната търговия. Във всички случаи разграничаването според категорията качество щяло да причини прекомерно натоварване за митническите органи и за останалите участници в митническите производства.

45.      Накрая, Съветът посочва, че ако Съдът заключи, че специфичното мито нарушава принципа на пропорционалност, би се отслабила позицията на Общността в рамките на СТО. Митническите ставки по списъците на задълженията на Общността към СТО се основавали на преговори, и при това на взаимни, многостранни отстъпки на страните — членки на СТО. Ако от Общността се е изисквало едностранно да предостави по-благоприятни условия за достъп до пазара на Общността на консервирани печурки с произход от трети страни от условията, договорени в рамките на многостранните преговори, то тя едва ли щяла да може успешно да договори съответно обезщетение относно достъпа на продуктите на Общността до пазара на съответната трета страна.

46.      И според Комисията специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло за стоките, попадащи под код 2003 10 30 по КН, е в съответствие с принципа на пропорционалност.

47.      Комисията посочва, на първо място, че съдебната практика, на която се позовава запитващата юрисдикция, се отнася до автономни закрилни мерки на Общността преди учредяването на СТО и преди влизане в сила на Споразумението за селското стопанство. Преди влизането в сила на Споразумението за селското стопанство Общността имала правомощие да съобразява размера на митата и да приема нетарифни мерки с цел закрила на промишлеността на Общността. Тази съдебна практика обаче не можела да се приложи обаче към специфичното мито.

48.      Специфичното мито представлявало само един от елементите на цялостната система за уредба на вноса на консервирани печурки от трети страни. С тази цялостна система се преследвали, от една страна, цели на селскостопанската политика, свързани със съответната организация на общия пазар. Една от тези цели била чрез определяне на определено квотно ограничение да се осигури подходящо предлагане на консервирани печурки на пазара на Общността. Друга цел на селскостопанската политика била това подходящо предлагане да се съобрази с изискванията на пазара предвид търсенето и предлагането. Накрая се преследвала целта на селскостопанската политика за възпрепятстване на отрицателните въздействия върху производството на Общността, които биха могли да произтекат от вноса в Общността на консервирани печурки с произход от трети страни извън предвидените квоти.

49.      От друга страна, се преследвали също и цели на търговската политика. В рамките на Уругвайския кръг се премахвали селскостопанските такси и се договаряли свързани мита за селскостопанските продукти. По-нататък се преследвала целта за намаляване на вносните митни сборове върху селскостопанските продукти. С организирането на тази цялостна система Общността изпълнявала и тези ангажименти.

50.      В допълнение Комисията посочва, че институциите на Общността в областта на селскостопанската и на търговската политика следва да вземат решения от икономическо и социално естество. Тези институции разполагали с широка свобода на преценка в посочените области. Поради тази причина, при проверката на пропорционалността на специфичното мито следвало да се изследва единствено въпросът дали това мито не било явно неподходящо за постигане на преследваните цели. Подобно ограничение на обхвата на съдебния контрол следвало и поради факта, че при реализацията на установените цели общностният законодател трябвало да постигне баланс между целите на селскостопанската и на търговската политика.

51.      Начисляването на специфичното мито не било явно неподходящо с оглед на постигането на целите, споменати по-горе. Всъщност с него в икономически план се намалявало насърчаването на вноса на консервирани печурки извън предвидените квотни ограничения. Вносът извън предвидените квоти представлявал интерес единствено когато търсенето в рамките на Общността било толкова голямо, че вносителите биха могли да реализират чиста печалба в достатъчен размер въпреки тежестта от облагането с митните сборове.

52.      По време на преговорите в рамките на Уругвайския кръг, които в крайна сметка довели до договорения максимален размер на съответното мито, Комисията взела за основа размера на митото съгласно Регламент (ЕИО) № 1796/81 на Съвета от 30 юни 1981 година относно мерките, които се прилагат при вноса на консервирани култивирани гъби(17). Размерът на митото бил преизчислен, като вместо мерната единица нетно тегло, за база била взета мерната единица отцедено тегло и в резултат се получила стойността от 278 EUR на 100 kg отцедено тегло. В изпълнение на договорката в срок от пет години да се намалят съществуващите мита с 20 % накрая се стигнало до ставката от 222 EUR на 100 kg отцедено тегло. При договарянето на размера на специфичното мито Комисията взела предвид възможния внос от всички страни — членки на СТО. В тази връзка следвало, на първо място, да се държи сметка за обстоятелството, че ставката на специфичното мито се прилагала за вноса от всички страни — членки на СТО. В допълнение следвало да се отчете фактът, че цените на консервираните печурки търпели значителни колебания. Размерът на специфичното мито обаче бил твърд и при колебания в цените не можел да бъде преразглеждан с оглед неговото повишаване.

53.      Според Комисията специфично мито с този размер е също и необходимо. Трябвало да се предотврати възможността продукцията от Общността да бъде задушена под натиска на вноса от Китай. Данните относно развитието на търговията с консервирани печурки потвърждавали извода, че начисляването на специфичното мито нямало действие, което можело да се сравнява със забрана за внос. Вносът в Общността на консервирани печурки с произход от Китай винаги е надвишавал количествата по предвидените квоти. Следователно начисляването на специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло не водело до възпиране на стопанските субекти да внасят консервирани печурки, надхвърляйки количествата по предвидените квоти. Следователно не можело да се изхожда от съображението, че вследствие на начисляването на специфичното мито вносът на консервирани печурки ставал икономически непривлекателен.

54.      Според Комисията данните за развитието на търговията с консервирани печурки показват също, че специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло като един от елементите на цялостна система относно вноса на консервирани печурки постига целите за известно стабилизиране на цените и за забавяне на тенденцията за спад на производството в Общността, без да се застрашава подходящото предлагане на консервирани печурки на пазара на Общността. Може да бъде констатирана взаимна зависимост между колебанията в цените и нарастването на внесените количества, въпреки че било налице известно забавяне, което се дължало на времето за превоз. Тъй като специфичното мито се начислявало при вноса на консервирани печурки извън квотите, с него се осигурявало съответствието между търсене и предлагане и по този начин непряко се постигала известна ценова стабилност в рамките на Общността. Накрая, според Комисията жалбоподателят по главното производство е имал възможност да получи лицензия за внос. Квотите за внос от Китайската народна република били увеличени, считано от 2007 година.

55.      В допълнение Комисията посочва, че с оглед постигането на преследваните цели е обосновано предприемането и на мерки, които биха могли да доведат до значителни икономически неудобства за определени стопански субекти. По принцип Общността можела да използва много по-драстични средства за въздействие, като например начисляването на специфичното мито, намаляването или премахването на количествата по квотите или дори налагането на забрана за внос. Споразумението за селското стопанство ограничавало средствата, с които разполага Общността за регулиране на достъпа до пазара на Общността, до начисляването на мита. От гледна точка на правото на международната търговия обаче било допустимо да се налага специфично мито при превишаване на предвидените квоти, чийто размер е определен в списъците на задълженията на Общността към СТО. Приложимите мита и квотни количества съответствали на митническите ставки по списъците на задълженията на Общността към СТО и това се дължало на обстоятелството, че развитието на търговията с консервирани печурки съответствало на намеренията на Комисията при договарянето на тези митнически ставки.

56.      Накрая, поради международноправната природа на задължението на Общността да се придържа към фиксираната митническа ставка, не било възможно да се правят разграничения съобразно категориите качество в рамките на съответния код по КН.

VI – Правен анализ

57.      Запитващата юрисдикция има съмнения по въпроса дали е налице пропорционалност в случая със специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло, което се начислява на основание на ОМТ за стоките, попадащи под код 2003 10 30 по КН, т.е. за консервираните печурки, когато са внесени в Общността извън квотите, определени с изменения Регламент № 1864/2004. Тъй като запитващата юрисдикция се позовава на практиката на Съда относно пропорционалността на селскостопански такси, на първо място ще разгледам тази практика (А). След това ще разгледам въпроса дали при съобразяване на тази съдебна практика специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло е в съответствие на принципа на пропорционалност (Б).

 A – По практиката на Съда относно селскостопанските такси

58.      В поредица от решения(18) Съдът проверява валидността на регламентите на Комисията и на Съвета, с които се налагат временни или постоянни мерки за закрила на производителите на печурки в Общността. Тези регламенти предвиждат начисляването на допълнителна сума при внос на консервирани печурки от определени трети страни, в случай че с вноса се надхвърля предвиденото квотно ограничение.

59.      В тези решения Съдът на първо място пояснява, че начисляването на допълнителна сума по принцип е необходимо с оглед предотвратяването на смущенията на пазара на Общността(19). В допълнение той разяснява, че предвид тази цел размерът на допълнителната сума може да бъде определен по такъв начин, че да направи конкретния внос от трети страни икономически непривлекателен(20).

60.      Въпреки това по тези дела Съдът не счита, че размерът на допълнителната сума е необходимо условие за постигането на преследваната цел. Съдът установява, че поради прекомерния ѝ размер начисляваната допълнителна сума на практика има действие на икономическа санкция. Тъй като с мярката за закрила не се целяло налагане на забрана за внос като допълнение към определени икономически санкции, размерът на допълнителната сума се бил прекомерен(21). По дело, по което начислената допълнителна сума била приблизително равна на две трети от себестойността на печурки първо качество, произведени в Общността, Съдът вече е приел, че на практика това е имало ефект на икономическа санкция(22).

61.      Според практиката на Съда следователно при отговора на въпроса дали размерът на определена селскостопанска такса е в съответствие с принципа на пропорционалност, могат да се разграничат два прага в размера на съответната сума:

62.      Първият праг се достига, когато допълнителната сума е толкова висока, че прави вноса на консервирани печурки от трети страни извън предвидените квоти икономически непривлекателен. Начисляването на допълнителна сума в такъв размер може да се разглежда като необходимост с оглед на постигането на целта да се възпрепятстват смущенията на пазара на Общността. Съдът предоставя на общностните институции широка свобода на преценка да определят кога това равнище е достигнато(23).

63.      Вторият праг се достига, от друга страна, когато допълнителната сума е в толкова висок размер, че прави вноса на консервирани печурки не само икономически непривлекателен, но на практика има и ефект на икономическа санкция. Съдът не счита, че допълнителна сума в такъв размер може да бъде необходима. Този извод се основава на идеята, че за да се препятстват смущенията на пазара в резултат на внос от трети страни, е достатъчно вносът да бъде направен икономически непривлекателен. Не е непременно необходимо да се забранява вносът и да се санкционират нарушенията на забраната за внос. Съдът приема, че санкция е налице тогава, когато начислената допълнителна сума е в толкова висок размер, че тя de facto има ефекта на икономическа санкция Начисляването на допълнителна сума в прекомерен размер има на практика именно ефект на забрана за внос в допълнение към определени икономически санкции.

64.      Преди да разгледам обаче специфичното мито и преди да пристъпя към отговора на въпроса дали посочената съдебна практика би могла да се приложи към това специфично мито, бих искала да се спра на два важни проблема относно допълнителните суми, предмет на тези решения. На първо място, допълнителните суми са мерки на Общността, с които тя преследва преди всичко целта на селскостопанската политика — с оглед закрила на производителите от Общността да бъдат предотвратени смущенията на пазара на Общността, които са причинени или за които има риск да бъдат причинени в резултат на прекомерния внос в Общността на консервирани печурки от трети страни. На второ място, става въпрос за мерки, които са приети преди учредяването на СТО и следователно преди влизането в сила на Споразумението за селското стопанство, съответно преди Китайската народна република да се присъедини към СТО.

 Б – По пропорционалността на специфичното мито

65.      Запитващата юрисдикция иска от Съда да установи дали може да се смята за пропорционално специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло, което се начислява върху консервираните печурки с произход от Китайската народна република, ако се вземат предвид изискванията на горепосочената съдебна практика относно допълнителните суми.

66.      Съгласно постоянната практика на Съда мерките, налагащи финансови тежести на стопанските субекти, са пропорционални единствено ако са подходящи и необходими за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, като в допълнение породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели(24).

67.      Както правилно отбелязва италианското правителство, за да се провери дали начисляването на специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло е в съответствие с принципа на пропорционалност, на първо място е необходимо да се изследват целите, преследвани с това мито (1). Тъй като става въпрос за цели на общата селскостопанска и на общата търговска политика, като се вземе предвид обстоятелството, че в тези области общностните институции разполагат с широка свобода на преценка, се поставя въпросът какъв е критерият за проверка при наличие на широка свобода на преценка (2). Тъй като изхождам от обстоятелството, че широката свобода на преценка на общностните институции не засяга структурата на проверката на пропорционалността, а единствено ограничава нейния обхват до проверка на явните обстоятелства, по-нататък ще разгледам въпроса дали преследваните със специфичното мито цели са явно недопустими (3) и дали начисляването на това мито е явно неподходящо (4), е явно ненужно (5) или е явно несъразмерно с оглед на преследваните цели.

1.      Преследваните с мярката цели

68.      Комисията посочва с основание, че специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло, начислявано за стоки, попадащи под код 2003 10 30 по КН, е само един от елементите на цялостната система за уредба на вноса на консервирани печурки от трети страни. При преценката на конкретните цели, преследвани със специфичното мито, следва да се отчита тясната му връзка с останалите елементи на цялостната уредба.

69.      Цялостната система, времево относима към настоящия случай, се състои основно от:

–        митата, предвидени в ОМТ за внос на стоки, попадащи под код 2003 10 30 по КН,

–        изменения Регламент № 1864/2004 относно откриването и управлението на тарифните квоти за консервирани гъби,

–        схемата на общи тарифни преференции на Общността, предвидена в Регламент № 980/2005.

70.      Съгласно изменения Регламент № 1864/2004 консервираните печурки, внесени в рамките на откритите с този регламент тарифни квоти, се облагат с адвалорно мито в размер на 23 %. Консервираните печурки, които се внасят извън тези квоти, от друга страна, се облагат с адвалорно мито в размер на 18,4 %, което в конкретния случай се намалява на 14,9 % съгласно схемата на общи тарифни преференции на Общността(25), като в допълнение се облагат и със специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло. С тази цялостна система се преследват не само цели на селскостопанската политика (а), но също и цели на търговската политика (б).

 a) Цели на селскостопанската политика

71.      От гледна точка на селскостопанската политика на първо място се преследва целта да се ограничат смущенията на пазара на Общността. Начисляването на специфичното мито следва да попречи на вноса на консервирани печурки от трети страни. По този начин следва да се избягват колебанията в цените, трябва да се препятства спадът в цените на пазара на Общността и да се гарантира задоволително равнище на доходи на общностните производители. Тъй като обаче на пазара на Общността трябва да е налице и подходящо предлагане на консервирани гъби на стабилни цени, за консервираните печурки с произход от трети страни в рамките на квотите, определени с изменения Регламент № 1864/2004, се предоставя достъп до пазара при по-благоприятни условия. В тези случаи на внос не се начислява специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло(26).

 б) Цели на търговската политика

72.      С цялостната система обаче се преследват и цели на търговската политика. Размерът на митата и юридическата структура на системата имат своите корени именно в изискванията на правото на международната търговия, и всъщност по-специално в списъка на задълженията на Общността към СТО и в Споразумението за селското стопанство.

73.      Преди сключването на Споразумението за селското стопанство международната търговия със селскостопански продукти се характеризира с множество бариери пред търговията от тарифно и нетарифно естество. Инструментът за налагане на променливи вносни такси, използван от Общността с оглед закрила на общностните производители, е предмет на критични оценки с оглед на влиянието му върху международната търговия. От гледната точка на потенциалните износители от трети страни този инструмент се свързва с липса на прозрачност и предвидимост(27).

74.      Споразумението за селското стопанство цели подобряване на достъпа до пазарите на селскостопански продукти в страните — членки на СТО. Последните се споразумяват в член 4, параграф 1 от Споразумението за селското стопанство като средство за постигане на тази цел да въведат тарифи за възможно най-много бариери пред търговията, като трансформират нетарифните бариери пред търговията в мита. Максималните размери на тези мита се съдържат в списъците на задълженията на страните — членки на СТО. Съгласно член 4, параграф 2 от Споразумението за селското стопанство страните — членки на СТО, не могат повече да приемат никакви нетарифни мерки. От бележка под линия 1 към тази разпоредба следва, че към тези забранени мерки спадат и променливите вносни такси.

75.      Следователно една от пряко преследваните цели с член 4 от Споразумението за селското стопанство е регламентирането на достъпа до пазарите на селскостопански продукти по прозрачен и предвидим начин, така че на страните — членки на СТО, да се забрани да въвеждат други бариери пред търговията под формата на мита. От гледна точка на търговската политика допълнително предимство при изключителното използване на мита е, че е технически по-лесно да се договори понижаване на размерите на митата, отколкото на намаляване на нетарифните бариери пред търговията(28). Следва да се вземат предвид обаче и целите на търговската политика, които Общността преследва непряко чрез отварянето на пазара си на селскостопански продукти. Като улеснява достъпа до пазара си на селскостопански продукти, от гледна точка на търговската политика Общността цели също по-конкретно да осигури като компенсация за стопанските субекти от Общността улеснен достъп до пазарите на останалите страни — членки на СТО. Както посочва с основание Съветът, при оценката на специфичното мито следва да се има предвид доктрината do ut des, с която се характеризират преговорите в рамките на СТО.

2.      По приложимия критерий за проверката

76.      Според Комисията проверката на пропорционалността в конкретния случай трябва да се ограничи до въпроса дали специфичното мито е явно неподходящо за постигане на преследваните с него цели. Комисията твърди, че общностните институции разполагат с широка свобода на преценка в областта на селскостопанската и търговската политика и че те трябва да постигнат баланс между разнопосочните интереси.

77.      На първо място следва да се отбележи, че общностните институции разполагат с широка свобода на преценка в областите на общата селскостопанска и общата търговска политика, доколкото трябва да вземат политически, икономически и социални решения, както и да извършват комплексни проверки в тези области(29).

78.      От това обаче не следва, че трябва да се проверява единствено дали специфичното мито няма явно неподходящ характер.

79.      Наистина в постоянната си макар и не унифицирана съдебна практика Съдът изхожда от обстоятелството, че при проверката на пропорционалността на конкретна мярка в определена област, по отношение на която съответните общностни институции разполагат с право на преценка, не следва да се обсъжда въпросът дали предприетата мярка е единствено възможната или най-добрата възможна, а това дали тя е явно неподходяща(30).

80.      Както вече съм посочвала другаде(31), не считам този подход за убедителен. Дори и в области, в които общностните институции разполагат с широка свобода на преценка, при прилагането на принципа на пропорционалност следва да се изхожда от идеята, че тази широка свобода на преценка не изключва съдебния контрол на съответните мерки. Обстоятелството, че общностните институции разполагат с широка свобода на преценка в определени области, не обосновава ограничаването на проверката на пропорционалността на определена мярка до отговор на въпроса дали тя е явно неподходяща. Подобен подход всъщност би могъл да има за резултат обстоятелството, че преследваната от общностната институция цел и съответните права на отделния индивид вече не биха били „съотнасяни“, и така принципът на пропорционалност би загубил елемента си на закрила на отделните индивиди. По този начин принципът на пропорционалност би бил приравнен на обективен контрол върху упражняване на правото на преценка. Подобен подход не би могъл да бъде оправдан и с аргумента, че е необходим, тъй като Съдът се съобразявал със свободата на преценка на общностните институции. Необходимото съобразяване на свободата на преценка би могло да се извърши и в рамките на тристепенна проверка на пропорционалността. В това отношение е достатъчно, на първо място, свободата на преценката на общностната институция да бъде вземана предвид при избора и отдаването на различна относителна тежест на преследваните цели и на второ място, обхватът на проверката на пропорционалността да се свежда до разглеждането на въпроса дали съответната мярка е явно неподходяща, явно ненужна или явно несъразмерна.

81.      За целите на настоящото производство може би е достатъчно да се отбележи, че Съдът по принцип съвсем не се ограничава до проверка на явно неподходящия характер на конкретната мярка, а в определена степен отчита също нейната необходимост и съразмерност(32). В тази връзка може да се изтъкне, че в по-горе посочените решения относно селскостопанските такси(33) Съдът не ограничава обхвата на проверката до явно неподходящия характер на автономните мерки за закрила.

82.      Без съмнение би следвало да се приветства, не само от съображения за правна сигурност, в случай че Съдът изрично поясни, че дори когато общностните институции разполагат с широка свобода на преценка, Съдът не се ограничава единствено до проверката дали мярката е явно неподходяща, но той допълнително проверява необходимостта и съразмерността на тази мярка, като обаче значително намалява обхвата на тази проверка.

3.      Липса на явно недопустими цели

83.      Както беше посочено по-горе(34), следва да се държи сметка за широката свобода на преценка на общностните институции особено при избора на преследваните цели в областите на общата селскостопанска и общата търговска политика. Следователно изборът и отдаването на различна относителна тежест на преследваните цели в тези области подлежат на много ограничен контрол от страна на Съда. Този извод важи също и за отговора на въпроса по какъв начин следва да се установи равновесие между разнопосочните цели.

84.      От юридическа гледна точка следователно не може да се критикува обстоятелството, че при организацията на цялостната система за регулиране на вноса на консервирани печурки от трети страни Съветът и Комисията не са преследвали само цели на селскостопанската, но и цели на търговската политика. В допълнение не следва да се критикува и обстоятелството, че като преследва споменатите по-горе цели на търговската политика(35), Общността сключва Споразумението за селското стопанство и така по международноправен път ограничава наличните възможности за действие по отношение на селскостопанската политика(36).

4.      Липса на явно неподходящ характер

85.      Специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло за стоките, попадащи под код 2003 10 30 по КН, не е явно неподходящо, така че чрез него да се изпълнят преследваните цели на селскостопанската и търговската политика.

86.      На първо място, начисляването на специфичното мито не е явно неподходящо с оглед целта на селскостопанската политика да се направи икономически по-малко атрактивен вносът на консервирани гъби с произход от трети страни извън квотите, открити с изменения Регламент № 1864/2004, и по този начин да се ограничат смущенията на пазара, предизвикани от прекомерния внос на консервирани гъби с произход от трети страни.

87.      На второ място, обстоятелството, че тази мярка, предназначена да закриля общностните производители, е регламентирана под формата на специфично мито с фиксиран размер, отговаря на подхода, следван в правото на международната търговия, за въвеждане на тарифи, посредством които достъпът до пазарите на селскостопански продукти да се организира по по-прозрачен и по-предвидим начин. Следователно не може да се приеме, че тази мярка е явно неподходяща с оглед на целите на търговската политика, преследвани с въвеждането на тарифите.

5.      Липса на явна необходимост

88.      На следващо място, следва да се провери дали специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло за стоките, попадащи под код 2003 10 30 по КН, е явно ненужно. Що се отнася разглеждането на необходимия характер, следва да се установи дали освен мярката, предмет на проверката, са налице и други подходящи мерки за постигането на съответните цели, които мерки са с по-умерено действие от гледна точка на засегнатите субекти и с които обаче преследваните цели могат да се постигнат по също толкова ефективен начин. От друга страна, поради съществуващата широка свобода на преценка на общностните институции разглеждането на въпроса дали е налице мярка с по-умерено действие се ограничава до проверка на явните характеристики(37).

89.      Мярката, обект на проверката, е начисляването на специфично мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло. Този размер на митото съответства на ставката, договорена в списъците на задълженията на Общността към СТО. Ето защо, на първо място, се поставя въпросът дали преследваните цели на селскостопанската и търговската политика биха могли да бъдат също толкова ефикасно постигнати, ако беше постигната договорка за по-малък размер на митото (а). На второ място, следва да се провери дали ако Общността определи едностранно в ОМТ специфично мито в размер под договорения максимален такъв в списъците на задълженията на Общността към СТО, то това би представлявало средство с по-умерено действие, с което да се постигнат целите на селскостопанската и търговската политика на Общността (б). На следващо място, следва да се провери дали съобразяването на размера на митото според различните категории качество не би могло да представлява мярка с по-умерено действие (в). Накрая, следва да се анализира доводът на жалбоподателя по главното производство, според който увеличаването на субсидиите за общностните производители би представлявало мярка с по-умерено действие (г).

 a) Договаряне на по-ниска митническа ставка от 222 EUR на 100 kg отцедено тегло в списъците на задълженията на Общността към СТО

90.      На първо място се поставя въпросът дали Общността би могла да постига целите на селскостопанската и търговската си политика също толкова ефикасно, ако бе договорила по-ниска митническа ставка от 222 EUR на 100 kg отцедено тегло в списъците на задълженията си към СТО.

91.      Смятам, че следва да се отговори отрицателно на този въпрос.

92.      Първо, следва да се посочи, че начисляването на специфично мито в размер, който прави икономически непривлекателен вноса на консервирани печурки от трети страни извън предвидените квоти, трябва да се разглежда като необходимо от гледна точка на целта на селскостопанската политика за ограничаване на смущенията на пазара на Общността, причинени от прекомерния внос от трети страни(38).

93.      Второ, следва да се вземе предвид, че за да се определи размерът на специфичното мито, при превишаването на който вносът от трети страни да става икономически непривлекателен, се изисква да се извърши комплексна проверка. Следователно в това отношение следва да се предостави широка свобода на преценка на общностните институции(39). Последното важи с по-голяма сила за случаи, в които не става въпрос за установяване на определено специфично мито, а за договаряне на митническа ставка в максимален размер в списъците на задълженията на Общността към СТО. Подобна митническа ставка в максимален размер не може да бъде превишавана от Общността и има постоянен характер(40), като се прилага по силата на принципа за третиране като „най-облагодетелствана нация“ съгласно член 1 от ГАТТ 1947 по отношение на внос на стоки от всички страни — членки на СТО. Следователно при договарянето на подобна максимална митническа ставка компетентните общностни институции трябва да държат ex ante сметка в каква степен специфично мито, чиято максимална ставка не може да надвишава договорения максимален размер, е подходящо за ограничаване вноса на консервирани печурки в Общността извън предвидените квоти.

94.      Трето, следва да се припомни, че Съдът счита, че променливата такса не е необходима, ако е толкова висока, че не само прави вноса на консервирани печурки в Общността икономически непривлекателен, но и на практика има действие на забрана за вноса в допълнение към определена икономическа санкция(41).

95.      Дори ако това съображение бъде отнесено за размера на договорените максимални митнически ставки, критериите, които Съдът прилага по отношение на променливите селскостопански такси, не могат автоматично да бъдат пренесени към максималните митнически ставки, договорени в рамките на СТО. По-специално, тъй като е с общо и постоянно приложение, не може да се смята, че договорената максимална митническа ставка е ненужна само поради факта, че не отчита съществуващите различия между цените на продуктите от Общността и цените на вносните стоки от конкретна страна — членка на СТО. Договарянето във връзка с такава максимална митническа ставка може по-скоро да се смята за явно ненужно от гледна точка на целите на селскостопанската политика само когато дори и след отчитане на възможния внос от всички страни — членки на СТО, както и на възможните колебания на цените, тази максимална митническа ставка далеч би надхвърляла необходимото за ограничаване на вноса от трети страни извън предвидените квоти за закрила на общностната промишленост.

96.      Предвид тези съображения в настоящия случай не мога да откроя никакво основание да се заключи, че договарянето на максимална митническа ставка от 222 EUR на 100 kg отцедено тегло в списъците на задълженията на Общността към СТО е било явно ненужно. Комисията и Съветът посочват, че в тези списъци би следвало да се държи сметка за значимите понякога колебания в цените на консервираните печурки както в Общността, така и извън нея. В допълнение те изтъкват, че договарянето във връзка с максимална митническа ставка от 222 EUR на 100 kg отцедено тегло било необходимо, тъй като продуктите от Общността се задушавали под натиска на вноса от трети страни. Не откривам никакви аргументи от материалите по делото, които биха могли да подкрепят извода, че тази позиция е била явно погрешна към момента на провеждането на преговорите по време на Уругвайския кръг.

97.      Тази позиция на общностните институции обаче се потвърждава впоследствие. И това следва от данните за пазара, предоставени от Комисията. Видно от графиката на ценовите тенденции — приложение 3 към представеното от Комисията писмено становище, през 2004 г., а и през 2005 г. разликата между средните цени на консервираните печурки, внос от Китайската народна република, и средните продажни цени с консервираните печурки от Общността понякога е толкова голяма, че вносът на консервирани печурки от Китайската народна република в Общността не е икономически непривлекателен дори и след начисляването на специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло.

98.      Това обстоятелство се потвърждава от данните в приложение 4 към писменото становище на Комисията, според които консервираните печурки с произход от Китайската народна република се внасят в Общността не само в рамките на предвидените квоти съгласно изменения Регламент № 1864/2004, но и в значителни количества извън тези квоти. Според тези данни специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло поне в определени моменти не е достатъчно високо, за да може да направи икономически непривлекателен вноса в Общността на консервирани гъби с произход от Китайската народна република извън предвидените квоти. При тези обстоятелства определено не може да се приеме, че размерът на специфичното мито е достигнал равнището, от което може да действа като забрана за внос в допълнение към конкретна икономическа санкция.

99.      Дори ако за да се прецени законосъобразността на определена мярка, за основа трябва да се вземе моментът на влизане в сила на мярката, развитието на пазара на консервирани печурки налага извода, че при договарянето на митническата ставка от 222 EUR на 100 kg отцедено тегло общностните институции не са превишили широката си свобода на преценка. Следователно не може да се смята, че договарянето на митническа ставка от 222 EUR на 100 kg отцедено тегло в списъците на задълженията на Общността към СТО не е явно ненужно с оглед на преследваните с тази ставка цели на селскостопанската политика за закрила на общностните производители от прекомерния внос на консервирани печурки с произход от трети страни.

 б) Прилагане на специфично мито в по-нисък размер от уговорената максимална митническа ставка в списъците на задълженията на Общността към СТО

100. В съдебното заседание по делото Съветът и Комисията потвърждават, че специфичното мито в ОМТ е определено в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло, тъй като тази митническа ставка съответства на договорената в списъците на задълженията на Общността към СТО. Други критерии не били взети предвид.

101. Следователно се поставя въпрос дали определянето на специфичното мито във фиксиран размер от 222 EUR на 100 kg отцедено тегло не е явно ненужно, тъй като общностните институции не са намалили размера на митото, който с оглед на евентуално съществуващите разлики в цените между консервираните печурки с произход от Китайската народна република и тези от Общността би позволил да се постигне целта на селскостопанската политика за ограничаване на смущенията на пазара на Общността в резултат на прекомерния внос от трети страни.

102. Наистина необходимостта на определено специфично мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло не може да се обоснове само с обстоятелството, че с прилагането на специфично мито в този размер Общността изпълнява задълженията си към СТО. Митническите ставки, договорени в списъците на задълженията на Общността към СТО, са всъщност именно максимални митнически ставки. В съответствие с член II, параграф 1, буква a) от ГАТТ 1947 Общността няма право да се отклонява от тези ставки, като предвижда по-високи, но може да определя по-ниски такива(42).

103. Освен това необходимостта на определено мито в този размер не може да се обоснове с факта, че по време на Уругвайския кръг страните — членки на СТО, не са се противопоставили на митото в този размер. Само по себе си това обстоятелство не оказва никакво влияние върху въпроса за съвместимостта на размера на специфичното мито с общностноправния принцип на пропорционалност(43).

104. По-нататък, като аргумент в подкрепа на необходимостта на определено специфично мито в този размер не може успешно да се сочи член 9, параграф 2 от Регламент 2658/87, съгласно който Комисията не е компетентна сама да изменя митническите тарифи. Принципът на пропорционалност всъщност следва да бъде съблюдаван и от общностния законодател, който според случая е длъжен да предвиди съответните правомощия за общностните институции.

105. Подход — основаващ се единствено на проблема до какъв размер специфичното мито би било необходимо предвид целите на селскостопанската политика, а по този начин и предвид разликите в цените между консервираните печурки с произход от Китайската народна република и тези от Общността — обаче не би отчел в достатъчна степен факта, че със специфичното мито се преследват и цели на търговската политика. Следователно специфичното мито може да се смята за ненужно само ако всички цели на търговската политика биха могли да се постигнат също толкова ефективно и чрез алтернативни мерки(44). Общността обаче не би могла да преследва целите на търговската си политика със същия резултат, ако едностранно намали максималния размер на митото, договорен в списъците на задълженията на Общността към СТО.

106. На първо място, алтернативният метод, според който размерът на специфичното мито може да се променя и съобразява според разликите в цените между консервираните печурки с произход от Китайската народна република и тези от Общността, не би се различавал по нищо от променливите вносни такси и би бил несъвместим с член 4, параграф 2 от Споразумението за селското стопанство. Този подход би пренебрегнал целта на търговската политика — чрез забрана на променливите вносни такси условията за достъп до пазара да се организират по по-прозрачен и предвидим начин(45).

107. Възможен е обаче алтернативен подход, според който, независимо че на практика е с фиксиран максимум, специфичното мито може да бъде променяно, отчитайки разликите между цените на консервираните печурки от Общността и на тези с произход от трети страни. Може да остане открит въпросът дали подобен подход би бил в съответствие с член 4, параграф 2 от Споразумението за селското стопанство(46). Всъщност такъв подход не би позволил целите на търговската политика на Общността да се постигнат по толкова ефективен начин.

108. Първо, подобен подход би могъл да налага действително изразходването на много средства, тъй като предполага, че общностните институции следва да сравняват цените в Общността с цените на вноса от всички страни — членки на СТО, от които биха могли да бъдат внасяни консервирани гъби в Общността. Според принципа за третиране като „най-облагодетелствана нация“ по член 1 ГАТТ 1947 не би било допустимо да се определя специфично мито в различен размер за различните страни — членки на СТО(47). Поради тази причина изначално не би могъл да се следва подход, според който размерът на специфичното мито целенасочено отразява само разликите в цените в отделни страни — членки на СТО.

109. Второ, едностранното намаляване на максималните митнически ставки, договорени в списъците на задълженията на Общността към СТО, би довело до това, че Общността би предоставяла достъп до пазара на селскостопански продукти на Общността на стопанските субекти от други страни — членки на СТО, без да бъде гарантирано, че стопанските субекти от Общността биха получили в замяна на това достъп до техните пазари. Както с основание отбелязват Съветът и Комисията, за Общността може да бъде трудно да договаря впоследствие — извън рамките на определен кръг на преговори — съответна компенсация като ответна реакция на едностранното понижаване на договорените максимални митнически ставки. Следователно едностранното понижаване на митническите ставки би застрашило целта на търговската политика на Общността чрез прилагане на доктрината do ut des да се договарят предимства за стопанските субекти от Общността в областта на достъпа до пазарите на останалите страни — членки на СТО.

110. Срещу това опасение може да се възрази с довода, че в настоящия случай не се изисква предоставяне на достъп до пазара на селскостопански продукти на Общността на стопански субекти от други страни — членки на СТО, чрез намаляване на размера на специфичното мито. Принципът на пропорционалност по-скоро изисква единствено да не се налага специфично мито в размер, който далеч би надхвърлял необходимото за изключване на икономическата атрактивност на конкретния внос.

111. Това възражение с теоретичен и абстрактен характер обаче на практика не може да се приеме за убедително. Както беше изложено по-горе, пазарът на консервирани печурки се характеризира със съществени колебания на цените(48). Последното има за последица обстоятелството, че специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло има различен ефект според диапазона на ценовите разлики. Така при определени обстоятелства размерът на митото може да достигне необходимата граница, за да направи вноса в Общността непривлекателен или дори да превиши тази граница; размерът на митото обаче може да остане и под тази граница и така да направи достъпа до пазара на Общността икономически атрактивен. В това отношение поради значителните колебания в цените не може да се изключи възможността, че с едностранното определяне на конкретно специфично мито под размера на договорената максимална митническа ставка от 222 EUR на 100 kg отцедено тегло за определен период от време достъпът до пазара за стопански субекти от други страни — членки на СТО, ще стане атрактивен, без да се гарантира, че в замяна стопанските субекти на Общността ще получат съответен достъп до пазара на останалите страни — членки на СТО.

112. Следователно трябва да се заключи, че едностранното приложение на специфично мито в по-нисък размер от максималните митнически ставки по списъците със задълженията на Общността към СТО не може да се разглежда като средство с по-умерено действие. Подобно разрешение не би било подходящо, за да позволи да се постигнат по толкова ефективен начин целите на търговската политика на Общността.

 в) Съобразяване на размера на специфичното мито според категориите качество

113. Накрая, запитващата юрисдикция посочва, че със специфичното мито не се прави разграничаване според различните категории качество печурки. Следователно поставя се въпросът дали специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло не следва да се разглежда като явно ненужно, поради факта че консервираните печурки не се разграничават според категориите качество.

114. Смятам, че и на този въпрос следва да се даде отрицателен отговор.

115. На първо място следва да се посочи, че конкретно мито не е непропорционално само поради факта че предвижда фиксирана ставка за различните категории качество от един и същ продукт. Отговорът на въпроса дали фиксираната митническа ставка е необходима зависи от редица обстоятелства, и по-специално от това, дали фиксираната митническа ставка е подходяща, за да се постигнат ефективно съответните цели(49).

116. В конкретния случай изглежда, че прилагането на фиксираната митническа ставка не е явно ненужно.

117. Първо, Съветът посочва, че е налице ефект на заместване между отделните категории качество на консервираните гъби. Ако Общността начислява различно мито съобразно категорията качество на консервираните печурки, вносителите биха били подтикнати да декларират при вноса по-ниска категория качество от действителната, за да могат да ползват предимствата на по-ниската митническа ставка. Това следва да се предотврати с по-засилен контрол, което би натоварило повече митническите органи.

118. Второ, едностранното разграничаване от Общността според различните категории качество на консервираните печурки не би било подходящо, за да послужи по същия начин за преследване на целите на търговската политика. Както беше изложено по-горе(50), поради значителните колебания в цените на консервираните гъби не може да се изключи възможността, че с прилагането на по-ниска митническа ставка за консервирани печурки от ниско качество не само се намалява размерът на митото, така че вносът на консервирани печурки да стане икономически по-привлекателен, но това разрешение би могло да има и по-силно въздействие. Всъщност подобен подход би направил вноса на консервирани печурки в Общността икономически привлекателен и по този начин би подобрил достъпа до пазара на Общността. Би могло обаче да се окаже много трудно за Общността като компенсация за подобряването на възможностите за достъп до пазара на Общността — осигурено едностранно и извън рамките на определен кръг преговори — да договори съответно обезщетение с останалите страни — членки на СТО.

119. Следователно класификацията според категорията качество не може да се разглежда като средство с явно по-умерено действие, насочено към постигане на целите на търговската политика на Общността.

 г) По-големи субсидии за общностните производители

120. Накрая, следва да се отхвърли съображението на жалбоподателя по главното производство, че по-големите субсидии за общностните производители могат да се считат за средство с по-умерено действие. Независимо от въпроса дали подобна мярка е в съответствие със Споразумението за селското стопанство, следва да се посочи, че алтернативна мярка, която е в състояние да доведе до значителни финансови тежести, безспорно не може да се разглежда като мярка с по-умерено действие.

 e) Заключение

121. Ето защо в заключение трябва да се посочи, че в настоящия случай освен прилагането на специфично мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло налице няма мярка с по-умерено действие с оглед на преследването на целите на селскостопанската и търговската политика.

6.      Липса на явно несъразмерен характер

122. Накрая, начисляването на специфичното мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло не може да се разглежда като явно несъразмерно. В действителност прилагането на това мито може да доведе до значително обременяване на някои вносители. Въпреки това в случай като настоящия не може да се приеме, че е явно несъразмерно обстоятелството, че се отдава предимство на целите на търговската политика на Общността. От една страна, всъщност следва да се вземат предвид значимите предимства на търговската политика, които могат да се реализират в резултат на въвеждането на тарифи за бариерите пред търговията. От друга страна, не следва да се пренебрегва обстоятелството, че при всички положения благоразумният вносител ще внася стоки в Общността само ако това е икономически изгодно за него. Поради тази причина преди всичко засегнати са такива вносители, които умишлено или по погрешка са декларирали неверни данни за внасяните стоки. Независимо от обстоятелството дали става въпрос за умишлено действие или за допусната грешка, не ми изглежда явно несъразмерно, ако в подобен случай се отдаде предимство на целите на търговската политика на Общността.

 В – Обобщаващо заключение

123. Изследването не дава никакви основания да се смята, че специфично мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло, начислявано върху консервираните печурки, внасяни в Общността извън квотите, открити с изменения Регламент № 1864/2004, нарушава принципа на пропорционалност.

124. В допълнение следва да се посочи, че ставката на адвалорното мито не възлиза на 18,4 %, както приема запитващата юрисдикция, а е в размер на 14,9 %(51).

VII – Заключение

125. При тези обстоятелства предлагам на Съда да отговори на поставения преюдициален въпрос на запитващата юрисдикция по следния начин:

От проверката на приложимото съгласно Регламент (ЕО) № 1719/2005 на Комисията от 27 октомври 2005 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 специфично мито в размер на 222 EUR на 100 kg отцедено тегло, което се начислява, когато консервирани гъби от вида Agaricus (код 2003 10 30 по КН) се внасят извън квотите, открити с Регламент (ЕО) № 1864/2004 на Комисията от 26 октомври 2004 година относно откриването и начина на управлението на тарифните квоти за консервирани гъби, внасяни от трети страни, изменен с Регламент (ЕО) № 1995/2005 на Комисията от 7 декември 2005 година за изменение на Регламент № 1864/2004, става ясно, че с оглед на принципа на пропорционалност не е налице нищо, което би могло да засегне валидността на това специфично мито.

1 – Език на оригиналния текст: немски.

2 –      Договорът от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност от 13 декември 2007 година (ОВ C 306, стр. 1) урежда производството по постановяване на преюдициално заключение вече в член 267 ДФЕС.

3 – Вж. Решение от 15 юли 1982 г. по дело Edeka (245/81, Recueil, стр. 2745), Решение от 12 април 1984 г. по дело Wünsche (345/82, Recueil, стр. 1995), Решение от 16 октомври 1991 г. по дело Werner Faust (C‑24/90, Recueil, стр. I‑4905), Решение от 16 октомври 1991 г. по дело Wünsche (C‑25/90, Recueil, стр. I‑4939), Решение от 16 октомври 1991 г. по дело Wünsche (C‑26/90, Recueil, стр. I‑4961), Решение от 4 юли 1996 г. по дело Hüpeden (C‑295/94, Recueil, стр. I‑3375) и Решение от 4 юли 1996 г. по дело Pietsch (C‑296/94, Recueil, стр. I‑3409).

4 –      ОВ L 336, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3.

5 –      Пак там, стр. 20.

6 –      Пак там, стр. 22.

7 –      Вж. Решение 2006/398/EО на Съвета от 20 март 2006 година за сключване на Споразумение под формата на размяна на писма между Европейската общност и Китайска народна република съгласно член XXIV:6 и член XXVIII от Общото споразумение за митата и търговията ГАТТ 1994 относно измененията на тарифните отстъпки, предвидени в списъците на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република, в хода на присъединяването им към Европейския съюз (ОВ L 154, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 46, стр. 104).

8 ^–      В настоящото заключение се използва понятието „общностно право“, доколкото все още ratione temporis приложение намира правото на Общността, а не правото на Съюза.

9 –      ОВ L 130, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3.

10 –      ОВ L 28, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 12, стр. 33.

11 –      ОВ L 286, стр. 1.

12 –      ОВ L 325, стр. 30.

13 –      ОВ L 320, стр. 34.

14 –      ОВ L 169, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 41, стр. 60.

15 –      Вече посочено в бележка под линия 3.

16 –      Пак там.

17 –      ОВ L193, стр. 1.

18 –      Решение по дело Wünsche (345/82), Решение по дело Faust, Решение по дело Wünsche (C‑25/90), Решение по дело Wünsche (C‑26/90), Решение по дело Wünsche (C‑295/94), Решение по дело Hüpeden и Pietsch, всичките посочени вече в бележка под линия 3.

19 –      Решение по дело Faust (посочено вече в бележка под линия 3, точка 19), Решение по дело Wünsche (C‑25/90, посочено вече в бележка под линия 3, точка 20), Решение по дело Wünsche (C‑26/90, посочено вече в бележка под линия 3, точка 20), Решение по дело Hüpeden (посочено вече в бележка под линия 3, точка 19) и Решение по дело Pietsch (посочено вече в бележка под линия 3, точка 22).

20 –      Решение по дело Pietsch (посочено вече в бележка под линия 3, точки 26 и сл.).

21 –      Решение по дело Faust (посочено вече в бележка под линия 3, точки 23 и 28), Решение по дело Wünsche (C‑25/90, посочено вече в бележка под линия 3, точки 24 и 29), Решение по дело Wünsche (C‑26/90, посочено вече в бележка под линия 3, точки 24 и 29), Решение по дело Hüpeden (посочено вече в бележка под линия 3, точка 26) и Решение по дело Pietsch (посочено вече в бележка под линия 3, точки 29 и 34).

22 –      Решение по дело Pietsch (посочено вече в бележка под линия 3, точка 34).

23 –      Решение по дело Pietsch (посочено вече в бележка под линия 3, точка 29).

24 –      Решение от 11 юли 1989 г. по дело Schräder (265/87, Recueil, стр. 2237, точка 21), Решение по дело Faust (посочено вече в бележка под линия 3, точка 12), Решение по дело Wünsche (C‑25/90, посочено вече в бележка под линия 3, точка 13), Решение по дело Wünsche (C‑26/90, посочено вече в бележка под линия 3, точка 13), Решение по дело Hüpeden (посочено вече в бележка под линия 3, точка 14) и Решение по дело Pietsch (посочено вече в бележка под линия 3, точка 15).

25 –      Вж. точки 19—22 от настоящото заключение.

26 –      Вж. съображения 7 и 10 към изменения Регламент № 1864/2004.

27 – Geboye Desta, M. The Law of International Trade in Agricultural Products. Kluwer Law International, 2002, р. 9 подчертава като най-значимо достижение на Споразумението за селското стопанство, че с него се осигурява наличието на достатъчна степен на сигурност, предвидимост и зачитане на принципите на правовата държава в международните отношения, свързани със селското стопанство.

28 – Вж. McMahon, J. The WTO Agreement on Agriculture. Oxford University Press, 2006, р. 33, който посочва, че въвеждането на тарифи е наистина най-значимият аспект в цялото Споразумение за селското стопанство, тъй като тарифните мерки са по-прозрачни и се договарят по-лесно.

29 – Решение от 27 септември 2007 г. по дело Ikea Wholesale (C‑351/04, Сборник, стр. I‑7723, точка 40) и Решение от 14 май 2009 г. по дело Azienda Agricola Disarò Antonio и др. (C‑34/08, Сборник, стр. I‑4023, точка 76).

30 –      Относно общата селскостопанска политика вж. Решение от 11 юни 2009 г. по дело Agrana Zucker (C‑33/08, Сборник, стp. I‑5035, точка 33), Решение от 7 септември 2006 г. по дело Испания/Съвет (C‑310/04, Recueil, стр. I‑7285, точка 99), Решение от 12 юли 2001 г. по дело Jippes и др. (C‑189/01, Recueil, стр. I‑5689, точка 83). За другите области вж. по-специално Решение от 8 юни 2010 г. по дело Vodafone и др. (C‑58/08, все още непубликувано в Сборника, точка 52), Решение от 7 юли 2009 г. по дело S.P.C.M. и др. (C‑558/07, Сборник, стp. I‑5783, точка 42), Решение от 12 юли 2005 г. по дело Alliance for Natural Health и др. (C‑154/04 и C‑155/04, Recueil, стр I‑6451, точка 52), Решение от 14 декември 2004 г. по дело Arnold André (C‑434/02, Recueil, стр. I‑11825, точка 46), Решение от 14 декември 2004 г. по дело Swedish Match (C‑210/03, Recueil, стр. I‑11893, точка 48) и Решение от 10 декември 2002 г. по дело British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco (C‑491/01, Recueil, стр. I‑11453, точка 123).

31 –      Вж. точки 62 и сл. от моето заключение, представено по дело Azienda Agricola Disarò Antonio (посочено вече в бележка под линия 29), и точки 65—72 от моето заключение, представено по дело Agrana Zucker (C‑365/08, все още непубликувано в Сборника). Вж. също Mosbrucker, A.‑L. Contrôle du système des quotas laitiers. — Europe, Revue mensuelle NexisLexis Jurisclasseur. 7/2009, р. 16, който одобрява предложения тристепенен подход и критикува ограничаването на обхвата на проверката до явно неподходящия характер.

32 –      Вж. по-специално Решение по дело Vodafone (посочено вече в бележка под линия 30, точки 51 и сл.), в което Съдът в точки 61—68 проверява необходимия характер, а в точка 69 — съразмерността на мярката; както и Решение по дело Agrana Zucker (посочено вече в бележка под линия 30, точка 42) и Решение по дело British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco (посочено вече в бележка под линия 30, точки 126 и сл.). Вж. също и Koch, O. Der Grundsatz der Verhältnismäßigkeit in der Rechtsprechung des Gerichtshofs der Europäischen Gemeinschaften. Berlin, Берлин 2003, р. 212, който подчертава, че в почти всички решения, в които Съдът изглежда е ограничавал проверката до „неподходящия характер“, се разглеждат възможни алтернативни мерки, като те съдържат понякога подробна обосновка защо тези мерки не следва да бъдат предпочитани. Поради това понятието „явно неподходящ характер“ следва да се разбира на първо място като синоним на по-малък обхват на контрола в рамките на многостепенната проверка на пропорционалността. В този смисъл вж. също Kischel, U. Die Kontrolle der Verhältnismäßigkeit durch den Europäischen Gerichtshof. Europarecht. 2000, 380, 398 sq., който изтъква, че в своята собствена формулировка, според която проверката на пропорционалността в съответните области следва да се ограничи до проверка на явния неподходящ характер, Съдът не влага смисъла, който изглежда, че има предвид на пръв поглед. Според този автор, напротив, от разглежданите съдебни решения ясно следва изводът, че общностният законодател преценява, че не трябва да сведе пропорциалността до явно неподходящия характер, а да ограничи проверката на пропорционалността до явните пропуски. Вж. също Zatschler, C. Finding facts. — European Advocate. Spring 2010, 11—12 sq., който посочва, че свободата на преценка влияе единствено на задълбочеността на проверката, но не и на структурата на проверката на пропорционалността.

33 –      Вж. съдебната практика, посочена в точки 58—63.

34 –      Вж. точка 80 от настоящото заключение.

35 –      Вж. точка 75 от настоящото заключение.

36 –      От този проблем следва да се разграничи въпросът дали това е оправдано от гледна точка на съпътстващите тежести за засегнатите стопански субекти. Този въпрос следва да се изследва по-специално във връзка със съразмерността на мярката, вж. точка 122 от настоящото заключение.

37 –      Вж. точки 66 и 80 от настоящото заключение.

38 –      Вж. точка 59 от настоящото заключение.

39 –      Вж. точка 62 от настоящото заключение.

40 –      В конкретния случай по-специално не може да се прави позоваване на защитната клауза по член 5 от Споразумението за селското стопанство, тъй като стоките, попадащи под код 2003 10 30, не са обозначени със символа „СЗМ“.

41 –      Вж. точка 63 от настоящото заключение.

42 –      Вж. Geboye Deste, M. (посочено вече в бележка под линия 28, стр. 21), който посочва, че от гледна точка на правото на международната търговия е допустимо едностранно отклоняване от договорените митнически ставки чрез тяхното понижаване.

43 –      Вж. Решение по дело Hüpeden (посочено вече в бележка под линия 3, точка 36).

44 –      Вж. точка 59 от настоящото заключение и посочената там съдебна практика.

45 –      Вж. точки 232—234 от доклада на Апелативния орган („Appellate Body“) на СТО от 23 септември 2002 г., Chile — Price Band System, WT/DS207/AB/R.

46 –      В точка 232 от гореспоменатия доклад се изтъква, че обстоятелството, че митата се съобразяват периодично, не води непременно до необходимостта да бъдат квалифицирани като променливи вносни такси по смисъла на бележка под линия 1 към член 4, параграф 2 от Споразумението за селското стопанство. Точка 233 от този доклад, напротив, се основава на обстоятелството, че митническата ставка се променя автоматично съобразно определена схема или формула.

47 –      Вж. Geboye Deste, M. (посочено вече в бележка под линия 28, стр. 23), който посочва, че в резултат на прилагането на принципа за третиране като „най-облагодетелствана нация“ предимствата, предоставени на определена държава, се универсализират.

48 –      Вж. точки 97 и сл. от настоящото заключение.

49 –      Вж. Решение от 11 февруари 1988 г. по дело The National Dried Fruit Trade Association (77/86, Recueil, стр. 757, точка 29).

50 –      Вж. точки 109—112 от настоящото заключение.

51 –      Вж. в тази връзка разпоредбите, разгледани в точки 19—22 от настоящото заключение.