ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н Y. BOT
представено на 5 октомври 2010 година(1)
Дело C‑41/09
Европейска комисия
срещу
Кралство Нидерландия
„ДДС — Намалена ставка — Доставка, внос и придобиване на някои живи животни (коне), които не са предназначени за подготвяне или производство на хранителни продукти за човешко или животинско потребление“
1. Правната уредба на Съюза в областта на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) позволява на държавите членки да облагат с намалена ставка различни доставки на стоки и услуги, които са специално изброени в тази правна уредба.
2. В настоящия иск за установяване на неизпълнение на задължения Европейската комисия твърди, че Кралство Нидерландия неправилно е приложило посочената правна уредба по отношение на конете. Тя упреква тази държава членка в това, че е обложила с намалена ставка доставките на коне независимо от предназначението на животното, докато според тази институция намалената ставка може да се прилага само за доставките на коне, предназначени за човешко или животинско потребление.
3. В настоящото заключение ще поддържам, на първо място, че правната уредба на Съюза трябва да се разбира в смисъл, че прилагането на намалена ставка на ДДС за живите животни се подчинява на условието тези животни да са от вид, който по принцип или обичайно е предназначен за човешко или животинско потребление.
4. На следващо място ще посоча, че не може да се приеме, че конете имат подобно предназначение, тъй като някои от тях се разглеждат като домашни животни, а други са състезателни животни. От това ще заключа, че що се отнася до конете, прилагането на намалената ставка на ДДС трябва да се подчинява на условието самият кон, във връзка с който се сключва сделката, да бъде предназначен за човешко или животинско потребление.
5. Ето защо ще предложа на Съда да постанови, че настоящият иск за установяване на неизпълнение на задължения е основателен.
I – Правна уредба
А – Правна уредба на Съюза
6. Релевантната за настоящото производство правна уредба на Съюза в областта на ДДС включва Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета(2), както и Директива 2006/112/ЕО на Съвета(3), която считано от 1 януари 2007 г. отменя и замества Шеста директива.
7. Съгласно съображения 1 и 3 от Директива 2006/112 преработването на Шеста директива е необходимо, за да се представят по ясен и рационален начин всички приложими разпоредби, с преработена структура и формулировка, но без по принцип да се внасят промени по същество.
8. Така членове 96—98 и член 99, параграф 1 от Директива 2006/112 отговарят на разпоредбите на член 12 от Шеста директива.
9. Член 96 от Директива 2006/112 гласи:
„Държавите членки прилагат стандартна ставка на ДДС, която се определя от всяка държава членка като процент от данъчната основа и която е една и съща за доставката на стоки и за доставката на услуги“.
10. Член 97 от тази директива предвижда:
„1. От 1 януари 2006 г. до 31 декември 2010 г. стандартната данъчна ставка не може да бъде по-малка от 15 %.
2. Съветът взема решение, в съответствие с член 93 [ЕО], относно размера на стандартната данъчна ставка, приложим след 31 декември 2010 г.“
11. Съгласно член 98 от посочената директива в редакцията му, приложима към настоящия спор:
„1. Държавите членки могат да прилагат една или две намалени ставки.
2. Намалените ставки се прилагат само за доставки на стоки или услуги в категориите, предвидени в приложение III.
3. Когато се прилагат намалените ставки, предвидени в параграф 1 за категориите на стоките, държавите членки могат да използват Комбинираната номенклатура за установяване на точния обхват на съответната категория“.
12. Член 99, параграф 1 от Директива 2006/112 гласи:
„Намалените ставки се определят като процент от данъчната основа, който не може да бъде под 5 %“.
13. Приложение III към тази директива, озаглавено „Списък на доставките на стоки и услуги, за които могат да бъдат приложени намалените ставки, посочени в член 98“, съдържа няколко точки. Точка 1 от посоченото приложение, която отговаря на точка 1 от приложение З към Шеста директива, гласи следното:
„Хранителни продукти (включително напитки, но с изключение на алкохолни напитки) за човешко и животинско потребление; живи животни, семена за посев, растения и съставки, които обикновено са предназначени за подготвяне на хранителни продукти; продукти, нормално използвани като добавки на хранителни продукти или като заместители на хранителни продукти“.
Б – Национална правна уредба
14. Член 9 от Закона за данъка върху оборота (Wet op de omzetbelasting) от 28 юни 1968 г.(4) предвижда:
„1. Данъкът е в размер на 19 %.
2. По дерогация от параграф 1 данъкът е в размер на:
a. 6 % за доставките на стоки и услуги, посочени в приложената към настоящия закон таблица I,
[…]“.
15. Таблица I от Закона за данъка върху оборота съдържа списък на доставките на стоки и услуги, за които се прилага намалената ставка от 6 %, предвидена в член 9, параграф 2, буква a) от този закон. Точки a.1 и a.4 от таблица I гласят следното:
„a.
1. хранителни продукти, по-специално:
a. храни и напитки, обикновено предназначени за човешко потребление;
b. продукти, които са явно предназначени за подготвяне на посочените в буква a) храни и напитки и които изцяло или отчасти влизат в състава им;
c. продукти, предназначени за използване като добавки или заместители на посочените в буква a) храни и напитки, като се има предвид, че алкохолните напитки не се приемат за хранителни продукти;
[…]
4.
a. животни от рода на едрия рогат добитък, овцете, козите, свинете и конете;
b. животни, различни от посочените в буква a) и явно предназначени за приготвянето или производството на посочените в точка 1 по-горе хранителни продукти, и животни, явно предназначени за отглеждането на тези животни;
c. карантии от посочените в букви a) и b) животни;
d. продукти, явно предназначени за размножаване на посочените в букви a) и b) животни“.
II – Досъдебна процедура
16. На 10 април 2006 г. Комисията изпраща на Кралство Нидерландия официално уведомително писмо относно вероятната несъвместимост на разпоредбите на Закона за данъка върху оборота, предвиждащи прилагането на намалена ставка на ДДС за доставките на някои живи животни, по-конкретно коне, които не са предназначени за човешко и животинско потребление, с член 12 от Шеста директива във връзка с приложение З към нея.
17. В писмо, изпратено в отговор на 27 юни 2006 г., Кралство Нидерландия признава, че приложното поле на намалената ставка на ДДС за доставки на някои живи животни е по-широко от предвиденото в Шеста директива. То посочва, че щял да се изготви проектозакон, с който приложимата за тези животни ставка да се приведе в съответствие с установената в Шеста директива.
18. С писмо от 23 октомври 2007 г. Комисията изпраща мотивирано становище на Кралство Нидерландия с мотив, че проектозаконът не е бил приет.
19. С писмо от 26 ноември 2007 г. Кралство Нидерландия посочва в отговор на мотивираното становище, че в постоянната комисия по финансите към втората камара на Парламента са започнали разисквания по посочения законопроект.
20. Тъй като не е получила информация от Кралство Нидерландия, която да ѝ позволи да заключи, че законопроектът е окончателно приет, Комисията предявява настоящия иск.
III – Искания и доводи на страните
21. На 29 януари 2009 г. Комисията предявява иск срещу Кралство Нидерландия с цел да се установи, че като е приложило намалена ставка на ДДС за доставките, вноса и вътреобщностното придобиване на някои живи животни, по-конкретно коне, които обикновено не са предназначени за подготвянето на хранителни продукти за целите на човешко и животинско потребление, Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си по член 12 от Шеста директива във връзка с приложение З към нея (членове 96—98 и член 99, параграф 1 от Директива 2006/112 във връзка с приложение III към нея).
22. Кралство Нидерландия моли искът да се отхвърли и Комисията да се осъди да заплати съдебните разноски.
23. Федерална република Германия и Френската република, встъпили в подкрепа на исканията на държавата членка ответник, също молят искът да се отхвърли.
24. Комисията поддържа, че със Закона за данъка върху оборота се нарушават разпоредбите на членове 96—98 и член 99, параграф 1 от Директива 2006/112 във връзка с приложение III към посочената директива, тъй като според тази институция живите животни, и по-конкретно конете, които обикновено не са предназначени за подготвяне на хранителни продукти, не попадат в обхвата на точка 1 от това приложение III.
25. Тя подчертава, че както всяка друга разпоредба относно намалената ставка на ДДС, текстът, съдържащ описание на стоките в точка 1 от посоченото приложение III, трябва да се тълкува стриктно.
26. Комисията посочва, че съгласно текста на точка 1 намалената ставка на ДДС се прилага за хранителните продукти, предназначени за човешко и животинско потребление. От това следвало, че за живите животни, както и за семената за посев, растенията и другите съставки може да се прилага подобна ставка само ако те обикновено са предназначени за подготвяне на хранителни продукти.
27. Кралство Нидерландия отбелязва, че Комисията оспорва точка a.4.a от таблица I от Закона за данъка върху оборота, където са посочени няколко вида животни, за които се прилага намалената ставка на ДДС. Тази институция обаче не посочила нито в хода на досъдебната процедура, нито в исковата си молба до кои живи животни, различни от конете, се отнася искът ѝ.
28. Освен това Комисията не пояснила причините, поради които тези видове животни, например от рода на едрия рогат добитък или свинете, също обикновено не били предназначени за употреба като хранителни продукти.
29. Ето защо според Кралство Нидерландия искът трябва да се отхвърли като недопустим, доколкото се отнася до прилагането на намалена ставка на ДДС за някои живи животни, различни от конете.
30. Що се отнася до животните от рода на конете, Кралство Нидерландия излага четири довода в подкрепа на отхвърлянето на иска.
31. Първо, като посочила, че за живите животни може да се прилага намалена ставка на ДДС само ако обикновено са предназначени за подготвяне на хранителни продукти, Комисията се основала на неправилно тълкуване на текста на точка 1 от приложение III към Директива 2006/112.
32. Всъщност нито текстът на тази разпоредба на нидерландски език, нито текстът ѝ на друг език потвърждавали тълкуването, че изразът „които обикновено са предназначени за подготвяне на хранителни продукти“ се прилага не само за съставките, но и за живите животни, семената за посев и растенията.
33. Напротив, например от текста на немски език следвало, че този израз се прилага само за съставките. Това ограничение било логично, като се има предвид, че семената за посев обикновено не са предназначени за подготвяне на хранителни продукти.
34. Подобно ограничение произтичало също и от факта, че някои съставки са предназначени за подготвяне на хранителни продукти, например черният пипер или индийското орехче. За сметка на това живите животни не можело да се използват при подготвяне на хранителни продукти, тъй като последните се приготвят от мъртви животни.
35. От това Кралство Нидерландия заключава, че за конете в качеството им на живи животни, независимо дали обикновено са предназначени за подготвяне на хранителни продукти или не, може да се прилага намалената ставка на ДДС.
36. Второ и при условията на евентуалност, Кралство Нидерландия подчертава, че Комисията не е представила фактически данни, от които да следва, че конете обикновено не са предназначени за подготвяне на хранителни продукти.
37. От постоянната съдебна практика следвало обаче, че когато иска от Съда да установи неизпълнение на задължения от държава членка, Комисията не може да се основава на каквато и да било презумпция.
38. Трето и при условията на евентуалност по отношение на втория довод, Кралство Нидерландия поддържа, че действително конете обикновено са предназначени за подготвяне на хранителни продукти.
39. В това отношение не се поставял въпросът дали всеки доставен кон, разглеждан отделно, е предназначен за потребление, а дали определена категория животни обикновено е предназначена за подготвяне на хранителни продукти.
40. Кралство Нидерландия твърди, че категорията на „животните от рода на конете“ обикновено е предназначена по рождение за подготвяне на хранителни продукти, макар предназначението на конкретен кон временно да се променя. То се позовава на Определение от 1 юни 2006 г. по дело V.O.F. Dressuurstal Jespers (C‑233/05).
41. То се позовава и на член 20 от Регламент (ЕО) № 504/2008 на Комисията(5), от който следва, че еднокопитното животно се приема за предназначено за клане с цел човешка консумация.
42. Освен това Кралство Нидерландия подчертава, че тезата на Комисията била неосъществима на практика, тъй като включвала необходимостта от проверка на предназначението на коня при всяка доставка на кон, при положение че употребата на думата „обикновено“ в точка 1 от приложение III към Директива 2006/112 свидетелства за волята на законодателя на Съюза да не квалифицира отделно всеки кон.
43. Четвърто и при условията на евентуалност по отношение на третия довод, Кралство Нидерландия смята, че конете са стоки от вид, който обикновено е предназначен за използване в земеделското производство по смисъла на точка 11 от приложение III към Директива 2006/112. Всъщност голяма част от конете, отглеждани в Нидерландия и в останалата част на Европа, се намирали в животновъдни стопанства.
44. Федерална република Германия добавя от своя страна, че поставянето на приложимата ставка на ДДС в зависимост от употребата на коня от купувача било в противоречие с принципа на неутралитет на ДДС, по силата на който сходните продукти трябва да се облагат с една и съща ставка.
45. Френската република, встъпила в настоящото производство в хода на устната фаза на производството, поддържа, от една страна, че точка 1 от приложение III към Директива 2006/112 трябва да се разбира в смисъл, че се отнася до всички живи животни, независимо от предназначението им, и от друга страна, че конете във всеки случай обикновено са предназначени за човешко потребление.
IV – Моята преценка
А – По обхвата на иска
46. С настоящия иск Комисията цели да се установи, че Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си съгласно правото на Съюза в областта на ДДС, като е приложило намалена ставка за доставките, вноса и вътреобщностното придобиване на някои живи животни, по-конкретно коне, които обикновено не са предназначени за подготвяне на хранителни продукти.
47. Кралство Нидерландия оспорва допустимостта на този иск, доколкото поради употребата на наречието „по-конкретно“ той се отнасял до други животни, различни от конете.
48. В хода на съдебното заседание Комисията посочва, че искът ѝ трябва да се разбира в смисъл, че се отнася само до конете. Това изявление трябва да се вземе предвид. Следователно настоящият иск за установяване на неизпълнение на задължения трябва да се разглежда само доколкото се отнася до конете.
Б – По съществото на спора
49. Следва да се припомни, че съгласно правото на Съюза държавите членки могат да прилагат намалена ставка на ДДС за доставките на следните стоки: „[х]ранителни продукти (включително напитки, но с изключение на алкохолни напитки) за човешко и животинско потребление; живи животни, семена за посев, растения и съставки, които обикновено са предназначени за подготвяне на хранителни продукти; продукти, нормално използвани като добавки на хранителни продукти или като заместители на хранителни продукти“.
50. Несъгласието между страните относно тълкуването на точка 1 от приложение III към Директива 2006/112 повдига два въпроса. Първо, дали намалената ставка на ДДС е приложима само за живите животни, предназначени за човешко или животинско потребление, или за всички живи животни, независимо от предназначението им? Второ, ако се възприеме първото разрешение, дали все пак е необходимо самото доставяно животно да бъде предназначено за човешко или животинско потребление или е достатъчно то да принадлежи към вид, който „обикновено“ е предназначен за тази употреба?
51. По първия въпрос Кралство Нидерландия безспорно има основание да твърди, че от съвсем буквална гледна точка текстът на тази разпоредба на немски и нидерландски език означава, че намалената ставка на ДДС е приложима за всички живи животни, независимо от предназначението им, тъй като условието, свързано с употребата за хранителни цели, е предвидено единствено за съставките(6).
52. За сметка на това този анализ не се подкрепя от текстовете на разглежданата разпоредба на другите езици. Всъщност, ако разгледаме текста на тази разпоредба на езиците на останалите държави членки, участвали в изготвянето ѝ(7), ще установим, че този текст или ясно съответства на даденото от Комисията тълкуване, като текста на английски език(8), или е по-скоро в същия смисъл(9).
53. Съгласно съдебната практика при различие между текстовете на дадена разпоредба на различни езици е важно — за да се гарантира еднаквото ѝ прилагане в Съюза — тя да се тълкува в зависимост от структурата ѝ и преследваната от нея цел(10). Налага се изводът, че в настоящото производство проверката на тези два критерия води до възприемане на застъпеното от Комисията тълкуване.
54. Така при преглед на структурата на разглежданата разпоредба се забелязва, че изречението в последната се състои от три части, посветени на хранителните продукти. Освен това всички елементи от изброяването във втората част от изречението, а именно живите животни, семената за посев и растенията, могат да се използват за храна от човека или от животните, при необходимост след подготвяне, тоест за животните — след клане.
55. Следователно обграждането на това изброяване с две части от изречението, в които изрично се говори за хранителни продукти, логически води до заключението, че условието, посочено в края на тази част от изречението след думата „съставки“ и свързано с обичайната употреба за подготвяне на хранителни продукти, се отнася до всеки елемент от посоченото изброяване.
56. На последно място, този анализ съответства на целта, преследвана с приложение З към Шеста директива или приложение III към Директива 2006/112.
57. След като ДДС представлява данък върху потреблението, който изцяло се понася от крайния потребител, прилагането на намалена ставка води до намаляване на цената, на която този потребител закупува даден продукт, и следователно прави продукта по-достижим. Ето защо в приложение З към Шеста директива и приложение III към Директива 2006/112 се изброява списък от сделки, подбрани от законодателя на Съюза като обосноваващи това по-благоприятно за потребителите данъчно третиране.
58. От тази гледна точка е логично на първо място, в точка 1 от тези приложения, да се посочат хранителните продукти и следователно всички елементи, използвани за приготвянето им, като живите животни. За сметка на това другите животни, които съобразно възприетите в Европа обичаи не се използват за тази цел, като домашните животни, не подадат в обхвата на точка 1.
59. Ако волята на законодателя на Съюза е била да приложи тази намалена ставка на ДДС и за тях, то за тази цел той е трябвало да добави допълнителна категория в приложение З към Шеста директива или приложение III към Директива 2006/112, както е направил в точка 11 от приложение III към Директива 2006/112 за животните, предназначени за земеделско производство.
60. Следователно според мен преследваната със спорната разпоредба цел потвърждава даденото от Комисията тълкуване, съгласно което разпоредбата се отнася до конете, доколкото те са предназначени за подготвяне на хранителни продукти.
61. Остава да се определи дали изпълнението на това условие трябва да се проверява за всеки конкретен кон. Всъщност този въпрос се поставя поради употребата, във втората част от изречението в разглежданата разпоредба, на наречието „обикновено“.
62. Съгласен съм с анализа на Кралство Нидерландия, съгласно който употребата на това наречие свидетелства, че волята на законодателя на Съюза е намалената ставка на ДДС да се прилага автоматично за всеки от посочените в тази разпоредба продукти, стига този продукт обичайно или по принцип да е предназначен за производство на храни.
63. Ето защо правото на Съюза трябва да се разбира в смисъл, че след като може да се приеме, че даден продукт или животно се използва по принцип и обичайно за производство на хранителни продукти, свързаните с него сделки могат да се облагат с намалена ставка на ДДС, без да е необходимо да се проверява за всяка конкретна сделка дали условието за това предназначение действително е изпълнено.
64. Следователно сделките, сключени във връзка с животни като едрия рогат добитък, козите или свинете, могат да се облагат с намалената ставка на ДДС, тъй като, противно на домашните животни, тези животни обичайно и по принцип са предназначени за потребление.
65. Въпреки това положението на конете се отличава от това на посочените по-горе животни, тъй като, противно на последните, те не са обичайно и по принцип предназначени за човешко потребление. Макар да е вярно, че някои коне действително са предназначени за човешко потребление, за сметка на това други се третират като същински домашни животни. За държателя или собственика им е също толкова немислимо да ги изяде или да ги продаде за клане, колкото да яде котка или куче.
66. Преди всичко много коне са предназначени за състезания. Те могат да донесат много значителни печалби и следователно за тях да се сключват сделки на много високи цени(11).
67. Вярно е, че тези отгледани за състезания животни могат, в края на живота си или ако не постигнат очакваните резултати, да бъдат използвани като животни за клане. Тази употреба им позволява да запазят пазарната си стойност и за тях да бъдат полагани подходящи грижи до клането им, ако нямат късмета да попаднат при милосърден собственик, който да реши да се грижи за тях до момента на естествената им смърт.
68. Вероятността от посочената употреба подтиква законодателя на Съюза — за да гарантира, че тя няма до доведе до рискове за здравето — да предвиди в Регламент № 504/2008, на който се позовава Кралство Нидерландия, че всяко медицинско лечение на даден кон трябва да се предписва в зависимост от презумпцията, съгласно която при липса на ясно указание в обратен смисъл в идентификационния документ на животното то трябва да бъде предназначено за клане с цел човешко потребление.
69. Според мен обаче тази презумпция не би могла да обоснове облагането с по-ниска ставка на ДДС на всички сделки, сключени във връзка с коне, независимо от предназначението на последните. От една страна, всъщност посочената презумпция може да бъде оборена съгласно член 20 от Регламент № 504/2008, което показва, че законодателят на Съюза е допуснал, че не всички коне са предназначени за клане с цел човешко и животинско потребление. От друга страна, що се отнася до състезателните коне, от икономическа гледна точка подобна презумпция отразява само второстепенен аспект от употребата на животното. Тя не трябва да прикрива действителността, съгласно която, преди по необходимост да бъдат използвани като животни за клане, конете се отглеждат за цели, различни от производството на хранителни продукти, и поради това са предназначени да донесат значителни печалби, като бъдат продадени или като състезателни животни, или при необходимост като домашни животни.
70. Важно е да се припомни обаче, че разглежданите разпоредби от Шеста директива и от Директива 2006/112 са приети именно с цел да се намали покупната цена на хранителните продукти и че доколкото предвиждат ставка на ДДС, с която се дерогира стандартната данъчна ставка, те трябва да се тълкуват стеснително(12). Както вече посочих, със споменатите разпоредби не се цели по принцип да се подпомогне коневъдството.
71. Ето защо споделям позицията на Комисията, че конете не могат да се приемат за обикновено предназначени за човешко или животинско потребление. От това следва, че прилагането на намалена ставка на ДДС за сключена във връзка с кон сделка трябва да се подчинява на условието самият кон да бъде предназначен за тази употреба.
72. Като се противопоставят на този анализ, Кралство Нидерландия и Федерална република Германия твърдят, че това условие трудно би се спазвало. Това твърдение не ми се струва убедително.
73. Както посочва Комисията, предназначението на коня, което дава право да се приложи намалената ставка на ДДС, може да се установи чрез обективни критерии като приобретателя на коня, расата на коня и цената на сделката.
74. Така тази ставка трябва да може да се приложи например когато конят е придобит от лице, което по занятие осъществява дейност в сектора на производство на конско месо, тъй като занятието на приобретателя позволява да се предположи употребата на животното.
75. Расата на коня също може да представлява относима индиция, доколкото конете за теглене например, за разлика от по-леките коне, в по-голямата си част са предназначени за човешко потребление. На последно място и в най-голяма степен цената също може да представлява решаващ обективен критерий, тъй като, както подчертава Комисията в хода на съдебното заседание, конят за клане се продава на килограм, докато цената на предназначен за друга употреба кон е обща, определя се в зависимост от всички качества на животното и най-често е по-висока или много по-висока.
76. Федерална република Германия твърди още, че застъпеното от Комисията тълкуване на разглежданите разпоредби е в противоречие с принципа на неутралитет на ДДС. И това твърдение не ми се струва убедително.
77. Съгласно съдебната практика принципът на неутралитет на ДДС, присъщ на общата система на този данък, не допуска сходни стоки или доставки на услуги, които следователно се намират в конкуренция помежду си, да бъдат третирани по различен начин(13).
78. Според мен определянето на ставката на ДДС в зависимост от предназначението на коня не е в противоречие с този принцип, тъй като разликата в предназначението съответства на различни икономически положения, в които съответните коне не се намират в конкуренция помежду си. Така състезателен кон или кон, отглеждан като домашно животно, когато се продава в това качество, не се намира в конкуренция с кон за клане и обратното.
79. Освен това според мен обстоятелството, че в различни етапи от живота си един и същи кон може последователно да бъде използван за всяка от тези цели, не противоречи на този анализ, тъй като на всеки един от етапите той се намира в конкуренция само с животните, които могат да имат същото предназначение.
80. Ето защо не смятам, че прилагането на намалената ставка на ДДС само за конете, специално предназначени за човешко или животинско потребление, е в противоречие с принципа на неутралитет на ДДС.
81. В допълнение Кралство Нидерландия поддържа, че настоящият иск трябва да се отхвърли с мотив, че Комисията не е представила фактически данни за това, че конете обикновено не са предназначени за подготвяне на хранителни продукти.
82. Не смятам, че този довод може да бъде приет. Според мен не е задължение на Комисията да представи подобни данни. Всъщност дори да се предположи, че понастоящем отглеждането на коне в Нидерландия е насочено изцяло към хранително-вкусовия отрасъл, все пак е задължение на Кралство Нидерландия да приведе законодателството си в съответствие с правото на Съюза.
83. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика липсата в дадена държава членка на определена дейност, посочена в директива, не освобождава тази държава членка от задължението ѝ да транспонира директивата(14). Липсата на тази дейност се приема за ирелевантна, тъй като според Съда от значение е не само да се предвиди евентуалното изменение на това фактическо положение, а най-вече във всички случаи да се гарантира ефективното прилагане на правото на Съюза. С други думи, Съдът смята, че държавите членки трябва да приемат правната уредба, позволяваща гарантирането на ефективното прилагане на разглежданата директива, в определения в нея срок, макар на практика тази правна уредба да не трябва да се прилага незабавно.
84. Следователно с оглед на тази съдебна практика евентуалната липса в Нидерландия на стопанства за отглеждане на състезателни коне и обстоятелството, че в тази държава конят не се разглежда като домашно животно, не биха могли да освободят Кралство Нидерландия от задължението да предвиди в законодателството си, че прилагането на намалената ставка на ДДС за сключените във връзка с коне сделки се подчинява на условието съответният кон да е предназначен за човешко или животинско потребление, тъй като подобно положение — ако се приеме, че отговаря на действителността — би могло да претърпи промени.
85. С оглед на посоченото Комисията има основание да поддържа, че като е предвидило прилагане на намалена ставка на ДДС за сключените във връзка с коне сделки, без да подчини прилагането на тази намалена ставка на условието конят, във връзка с който е сключена сделката, да е предназначен за човешко или животинско потребление, Кралство Нидерландия е нарушило член 12 от Шеста директива във връзка с приложение З към нея, както и членове 96—98 и член 99, параграф 1 от Директива 2006/112 във връзка с приложение III към нея.
86. На последно място Кралство Нидерландия поддържа, че прилагането на намалена ставка на ДДС за сключените във връзка с коне сделки било обосновано, тъй като последните попадали в обхвата на точка 11 от приложение III към Директива 2006/112, в смисъл че трябвало да се приемат за стоки от вид, който обикновено е предназначен за използване в земеделското производство(15). Така според тази държава членка голяма част от конете, отглеждани в Нидерландия и в останалата част на Европа, се намирали в животновъдни стопанства. Също така употребата на наречието „[обикновено]“ в текста на точка 11 от това приложение показвала, че временното използване на даден кон, например като състезателен кон, не могло да доведе до неприлагане на тази разпоредба.
87. Комисията оспорва този довод. Споделям позицията ѝ. Както признава самото Кралство Нидерландия, точка 11 от приложение III към Директива 2006/112 урежда стоките и услугите, предназначени за използване в земеделското производство, и участието в конни състезания не попада в обхвата на тази дейност. Следователно сделка, сключена във връзка с кон, предназначен да участва в конни състезания, не попада в приложното поле на тази разпоредба.
88. Ето защо точка 11 от приложение III към Директива 2006/112 не би могла да обоснове прилагането на намалена ставка на ДДС за сделките, сключени във връзка с кон, независимо от предназначението му.
89. Доводите на Кралство Нидерландия относно употребата на наречието „[обикновено]“ в спорната разпоредба не би трябвало да поставят под въпрос този анализ, тъй като разсъжденията относно значението на това наречие в рамките на точка 1 от приложение III към Директива 2006/112 по отношение на конете според мен са приложими за тълкуването на точка 11 от това приложение.
90. С оглед на всички тези съображения предлагам на Съда да постанови, че настоящият иск за установяване на неизпълнение на задължения е основателен, и да осъди Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски, както се предвижда за загубилата делото страна в член 69, параграф 2 от Процедурния правилник.
91. Останалите държави членки, встъпили в настоящото производство, трябва да понесат направените от тях съдебни разноски съгласно разпоредбите на член 69, параграф 4, първа алинея от същия правилник.
V – Заключение
92. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда:
– да постанови, че настоящият иск за установяване на неизпълнение на задължения е допустим и основателен, доколкото се отнася до това, че Кралство Нидерландия е приложило намалена ставка на данъка върху добавената стойност за доставките, вноса и вътреобщностното придобиване на коне, без да подчини прилагането на тази намалена ставка на условието конят, във връзка с който е сключена сделката, да е предназначен за човешко или животинско потребление, което представлява нарушение на член 12 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, във връзка с приложение З към тази директива (членове 96—98 и член 99, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с приложение III към тази директива),
– да отхвърли иска в останалата му част,
– да осъди Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски, като Федерална република Германия и Френската република понасят направените от тях съдебни разноски.
1 – Език на оригиналния текст: френски.
2 – Директива от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1, наричана по-нататък „Шеста директива“).
3 – Директива от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).
4 – Staatsblad 1968, № 329.
5 – Регламент от 6 юни 2008 година за прилагане на Директиви 90/426/ЕИО и 90/427/ЕИО на Съвета относно методите за идентификация на еднокопитни животни (ОВ L 149, стр. 3).
6 – На немски език разглежданата разпоредба има следната редакция:
„1. Nahrungs- und Futtermittel (einschließlich Getränke, alkoholische Getränke jedoch ausgenommen), lebende Tiere, Saatgut, Pflanzen und üblicherweise für die Zubereitung von Nahrungs- und Futtermitteln verwendete Zutaten sowie üblicherweise als Zusatz oder als Ersatz für Nahrungs- und Futtermittel verwendete Erzeugnisse“.
Също така на нидерландски език пише:
„1) Levensmiddelen (met inbegrip van dranken, maar met uitsluiting van alcoholhoudende dranken) voor menselijke en dierlijke consumptie, levende dieren, zaaigoed, planten en ingrediënten die gewoonlijk bestemd zijn voor gebruik bij de bereiding van levensmiddelen, alsmede producten die gewoonlijk bestemd zijn ter aanvulling of vervanging van levensmiddelen“.
7 – Ставките на ДДС са хармонизирани и приложение З към Шеста директива е добавено с Директива 92/77/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за допълване на общата система на данъка върху добавената стойност и за изменение на Директива 77/388/ЕИО (сближаване на ставките на ДДС) (ОВ L 316, стр. 1). Следователно става въпрос за текст, приет от „Европа на дванадесетте“.
8 – Текстът на английски език има следната редакция:
„(1) Foodstuffs (including beverages but excluding alcoholic beverages) for human and animal consumption; live animals, seeds, plants and ingredients normally intended for use in the preparation of foodstuffs; products normally used to supplement foodstuffs or as a substitute for foodstuffs“.
9 – Текстовете на гръцки, испански, италиански и португалски език имат следните редакции:
„1) Τα τρόφιμα (περιλαμβανομένων των ποτών, εκτός των αλκοολούχων) που προορίζονται για κατανάλωση από ανθρώπους ή από ζώα, τα ζώντα ζώα, οι σπόροι, τα φυτά και τα συστατικά που χρησιμοποιούνται συνήθως στην παρασκευή τροφίμων, τα προϊόντα που χρησιμοποιούνται συνήθως για τη συμπλήρωση ή υποκατάσταση τροφίμων“.
„1) Los productos alimenticios (incluidas las bebidas, pero con exclusión de las bebidas alcohólicas) para consumo humano o animal, los animales vivos, las semillas, las plantas y los ingredientes utilizados normalmente en la preparación de productos alimenticios; los productos utilizados normalmente como complemento o sucedáneo de productos alimenticios“.
„1) Prodotti alimentari (incluse le bevande, ad esclusione tuttavia delle bevande alcoliche) destinati al consumo umano e animale, animali vivi, sementi, piante e ingredienti normalmente destinati ad essere utilizzati nella preparazione di prodotti alimentari, prodotti normalmente utilizzati per integrare o sostituire prodotti alimentari“.
„1) Produtos alimentares (incluindo bebidas, com excepção das bebidas alcoólicas) destinados ao consumo humano e animal, animais vivos, sementes, plantas e ingredientes normalmente destinados à preparação de alimentos, bem como produtos normalmente destinados a servir de complemento ou de substituto de produtos alimentares“.
10 – Вж. по-специално Решение от 15 октомври 2009 г. по дело Djurgården-Lilla Värtans Miljöskyddsförening (C‑263/08, все още непубликувано в Сборника, точки 25 и 26, както и цитираната съдебна практика).
11 – В Довил, Франция — един от важните центрове за продажба на състезателни коне в света — оборотът от продажбата на 285 yearlings (млади коне на 18 месеца) между 13 и 16 август 2010 г. е в размер на 26 898 000 EUR, тоест средна цена от 94 379 EUR за продадено животно (www.arqana.com).
12 – Вж. по-специално Решение от 18 януари 2001 г. по дело Комисия/Испания (C‑83/99, Recueil, стр. I‑445, точки 18 и 19, както и цитираната съдебна практика).
13 – Вж. по-специално Решение от 11 октомври 2001 г. по дело Adam (C‑267/99, Recueil, стр. I‑7467, точки 36 и 41).
14 – Вж. Решение от 15 март 1990 г. по дело Комисия/Нидерландия (C‑339/87, Recueil, стр. I‑851, точки 22, 25 и 32), Решение от 16 ноември 2000 г. по дело Комисия/Гърция (C‑214/98, Recueil, стр. I‑9601, точки 22—27), Решение от 13 декември 2001 г. по дело Комисия/Ирландия (C‑372/00, Recueil, стр. I‑10303, точка 11) и Решение от 30 май 2002 г. по дело Комисия/Обединено кралство (C‑441/00, Recueil, стр. I‑4699, точка 15).
15 – Точка 11 от приложение III към Директива 2006/112 гласи следното:
„доставка на стоки и услуги от вид, който [обикновено] е предназначен за използване в земеделското производство, но с изключение на капиталови стоки като машини или сгради“.