ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-ЖА E. SHARPSTON
представено на 14 юли 2011 година(1)
Дело C‑27/09 P
Френска република
срещу
People’s Mojahedin Organization of Iran
„Обжалване — Ограничителни мерки за борба с тероризма — Замразяване на средства и капитали“
Съдържание
Въведение
Правна уредба
Законодателство на Европейския съюз
Законодателство в областта на правата на човека
Фактическа обстановка
PMOI
Събития, непосредствено предшестващи приемането на обжалваното решение и включващи това приемане
Обжалваното съдебно решение
Производството по обжалване
По допустимостта
По същество
Първото правно основание (твърдение за нарушение на правото на защита)
Производството, което приключва с приемането на обжалваното решение: (1) периодът между 7 май 2008 г. и 9 юни 2008 г.
Производството, което приключва с приемането на обжалваното решение: (2) периодът между 9 юни 2008 г. и 15 юли 2008 г.
Изискването за уведомяване на PMOI
Второто и третото правно основание
Второто правно основание (твърдяно нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931)
Третото правно основание (твърдяно нарушение на правото на ефективна съдебна защита)
Първи довод: „няма позоваване на непредоставената информация“
Втори довод: „непредоставената информация е била класифицирана“
Ролята на националните органи на държавите членки
Производството пред Съвета
– Когато компетентният национален орган е „съдебен орган“
– Когато компетентният национален орган е „еквивалентен на тях орган“
Процедурният правилник на Общия съд
– Приложно поле
– Използването на поверителни доказателства
– Необходимостта от спазване на гаранциите за правата на човека на Европейския съюз
– Естеството на контрола, който съдебните органи на Европейския съюз трябва да упражняват, и интензитетът на този контрол
Заключителна бележка
Съдебни разноски
Заключение
Въведение
1. С жалбата си Френската република моли Съда да отмени Решението на Първоинстанционния съд (понастоящем Общият съд)(2) от 4 декември 2008 г. по дело Т‑284/08, People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“)(3).
2. С това решение Общият съд отменя Решение 2008/583 на Съвета (наричано по-нататък „обжалваното решение“)(4), доколкото същото се отнася за People’s Mojahedin Organization of Iran [организацията „Народни муджахидини на Иран“] (наричана по-нататък „PMOI“). Последица от това решение е запазването на мерките за замразяване на средствата и други финансови активи и икономически ресурси на PMOI в Европейския съюз.
3. Поредността на събитията преди постановяването на обжалваното съдебно решение е сложна. За по-лесно проследяване набелязвам основните събития в текста на заключението, а в отделно приложение включвам подробна хронологична справка.
4. Необходимо е фактите по делото да се разгледат в контекста на значителното разрастване на международния тероризъм през последните години и на ответните действия, които Организацията на обединените нации и Европейският съюз предприемат по отношение на заплахата, която той е представлявал и продължава да представлява.
Правна уредба
5. На 28 септември 2001 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации приема Резолюция 1373 (2001). Член 1 от нея предвижда, че „[…] всички държави: […] в) замразяват незабавно средствата и другите финансови активи или икономически ресурси на лицата, които извършват или правят опит да извършат терористични действия, които подпомагат или участват в такива действия, образуванията, притежавани или контролирани пряко или непряко от тях, и лицата или образуванията, действащи от името или под ръководството на такива лица и образувания […]“.
Законодателство на Европейския съюз
6. В рамките на мерките за изпълнение на Резолюция 1373 (2001) в Европейския съюз на 27 декември 2001 г. Съветът приема Обща позиция 2001/931(5).
7. Съображение 7 от Обща позиция 2001/931 гласи:
„Необходимо е предприемането на действие от страна на Общността, за да се изпълнят някои от тези допълнителни мерки; необходимо е действие от страна на държавите членки, по-специално по отношение на прилагането на формите на полицейско и съдебно сътрудничество по наказателни дела“.
8. Член 1 от Обща позиция 2001/931 предвижда:
„1. Настоящата обща позиция се прилага в съответствие с разпоредбите на следващите членове към лицата, групите и [образуванията], участващи в извършването на терористични действия, изброени в приложението.
2. За целите на настоящата обща позиция „лица, групи и [образувания], участващи в извършването на терористични действия“, означава:
– лицата, които извършват или [правят опит] да извършат терористични действия или които участват или съдействат за извършването на терористични действия,
– групи или образувания, притежавани или контролирани пряко или непряко от такива лица; и лицата, групите и образуванията, действащи от името или под ръководството на такива лица, групи или [образувания], включително средствата, получавани или добивани от имуществото, притежавано или контролирано пряко или непряко от такива лица и свързани с тях лица, групи или образувания.
3. За целите на настоящата обща позиция „терористич[но действие]“ означава едно от следните умишлени действия, които могат сериозно да увредят дадена държава или международна организация, като се отчитат тяхната природа и контекст, и които са дефинирани като престъпления по смисъла на националното право, когато са извършени с цел:
i) сериозно заплашване [на] населението; или
ii) неправомерно принуждаване на правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на каквото и да е действие; или
iii) сериозно да дестабилизира или разруши основните политически, конституционни, икономически или социални структури на дадена страна или международна организация, като:
а) застраши живота на лице, което може да доведе до неговата смърт;
б) застраши физическата неприкосновеност на дадено лице;
в) отвлече или вземе лица за заложници;
г) причини мащабно разрушение на правителствени или обществени сгради/съоръжения, транспортна система, инфраструктурно средство, включително информационна система, неподвижна платформа, намираща се на континенталния шелф, обществено място или частна собственост, което може да застраши човешки живот или да причини големи икономически загуби;
д) завладее самолет, кораби или други средства за обществен транспорт и транспорт на стоки;
е) произвежда, притежава, придобива, превозва, доставя или използва оръжия, експлозиви или […] ядрени, биологични или химически [оръжия], както и извършва изследователска работа и разработва биологични и химически оръжия;
ж) разпространява опасни вещества или причинява […] пожари или наводнения, които представляват заплаха за човешкия живот;
з) намесва се или разстройва снабдяването с вода, енергия или с който и да е друг основен природен източник, което представлява заплаха за човешкия живот;
и) заплашва с извършването на което и да е от действията, изброени в букви от а) до з);
й) ръководи терористична група;
к) участва в дейността на терористична група, включително чрез предоставянето на информация или на материални средства, или посредством финансирането на дейността ѝ по какъвто и да е начин, със съзнанието, че това участие допринася за [престъпната] дейност на групата“.
За целите на настоящия параграф „терористична група“ означава структурирана група, състояща се от повече от две лица, създадена за определен срок и действаща съгласувано за осъществяването на терористични действия. „Структурирана група“ означава група, която не се формира случайно, за [незабавното осъществяване на] терористичен акт и в която не е необходимо да има формално разпределение на ролите на нейните членове, продължителност на членството в нея или да има развита структура.
4. Списъкът в приложението се изготвя на базата на прецизна информация или материал в съответното дело, [които показват], че е взето решение от компетентните органи по отношение на засегнатите лица, групи или образувания, независимо дали това засяга [провеждането на разследвания или възбуждането на наказателно преследване за] терористично действие, опит да се извърши, участва или подпомогне такова действие, [които се основават] на сериозни и достоверни доказателства или улики, или [се отнася до присъда за такива деяния]. Лицата, групите или [образуванията], определени от Съвета за сигурност на Обединените нации като свързани с тероризма [и] срещу които е разпоредено налагането на санкции, могат да бъдат включени в този списък.
За целите на настоящия параграф „компетент[ен орган]“ означава съдеб[ен орган, или ако съдебните органи не са компетентни] в областта, попадаща в обхвата на настоящия параграф, [еквивалентен на тях орган] в тази област.
5. [Дейността на Съвета следва] да гарантира, че имената на физическите или юридическите лица, групи или образувания, изброени в приложението, са посочени с достатъчно подробности, [които да позволят точната идентификация на физическите или юридически лица,] образувания или органи, като по този начин се улесни оневиняването на лицата, притежаващи същите или сходни имена.
6. Имената на лицата и образуванията в списъка от приложението се преглеждат през определени интервали от време и поне веднъж на всеки шест месеца, за да се гарантира, че съществуват основания да бъдат включени в списъка“.
9. Член 4 от Обща позиция 2001/931 гласи:
„Държавите членки посредством полицейското и съдебното сътрудничество по наказателни дела в рамките на [дял] VI от Договора за Европейския съюз ще си предоставят възможно най-широка помощ за предотвратяване и борба с терористичните [действия]. За тази цел по отношение на [разследванията и производствата], осъществявани от техните власти във връзка с което и да е от лицата, групите или образуванията, изброени в приложението, [те използват при поискване в пълен обхват правомощията си съгласно актовете на Европейския съюз и другите международни споразумения, спогодби] и конвенции, които обвързват държавите членки“].
10. Приложението към Обща позиция 2001/931 не включва PMOI.
11. Тъй като счита, че за изпълнението на мерките от Обща позиция 2001/931 е необходим регламент на Европейския съюз, Съветът приема Регламент № 2580/2001 (наричан по-нататък „Регламентът“)(6).
12. Член 1, параграф 6 от Регламента съдържа следните определения:
„Контрол на юридическо лице, група или [образувание]“ означава което и да е от следните [обстоятелства]:
а) притежаването на правото да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административните, управителните или контролните органи на такова юридическо лице, група или [образувание];
б) назначаването единствено в резултат от упражняването на правото на глас на мнозинството от членовете на административните, управителните и[ли] контролните органи на юридическо лице, група или [образувание], които са заемали длъжността си по време на настоящата или миналата финансова година;
в) самостоятелното контролиране по силата на споразумение с други притежатели на акции или дялове на юридическо лице, група или [образувание], на мнозинството от [правата на глас на] акционерите или […] на притежателите на дялове в това юридическо лице, група или [образувание];
г) притежаването на правото на упражняване на [решаващо] влияние над юридическо лице, група или [образувание] по силата на споразумение с [това] юридическо лице, група или [образувание,] или на разпоредба в учредителния акт, когато правото, прилагащо се по отношение на това юридическо лице, група или [образувание], позволява да бъде предмет на такова споразумение или разпоредба;
д) притежаване на правото за упражняване на [решаващо] влияние по смисъла на буква г), без лицето да е притежател на това право;
е) притежаване на правото да се използват всички или част от активите на юридическото лице, групата или [образуванието];
ж) управлението на стопанската дейност на юридическо лице, група или [образувание] на уеднаквена основа, при публикуване на консолидирани отчети;
з) [солидарната отговорност за имуществените задължения] на юридическо лице, група или [образувание] или [обезпечаването им]“.
13. Член 2 от Регламента предвижда:
„1. Освен ако не е позволено по смисъла на членове 5 и 6:
а) всички средства, други финансови активи и икономически [ресурси], принадлежащи на или притежавани, или държани от физическо или юридическо лице, група или образувание в списъка по смисъла на параграф 3, се замразяват;
б) не се предоставят средствата, другите финансови активи и икономически [ресурси] пряко или непряко, на или в полза на физическо или юридическо лице, група или [образувание] в списъка, посочен в параграф 3.
[…]
3. Съветът, действащ единодушно, създава, преглежда и изменя списъка на лицата, групите или [образуванията], към които се прилага настоящият регламент, в съответствие с разпоредбите на член 1, параграфи 4, 5 и 6 от Обща позиция [2001/931]; този списък съдържа:
i) физическите лица, извършващи или които [правят опит] да извършат, участват или подпомагат [извършването] на [каквото и да е терористично действие];
ii) юридическите лица, групите или образуванията, извършващи или които [правят опит] да извършат, участват или подпомагат [извършването] на [каквото и да е терористично действие];
iii) юридическите лица, групите или образуванията, притежавани или контролирани от едно или повече физически или юридически лица, групи или образувания по смисъла на i) и ii); или
iv) физическите лица, юридическите лица, групите или образуванията, които действат от името на или под управлението на едно или повече физически или юридически лица, групи или образувания по смисъла на i) и ii)“.
14. Член 8 от Регламента гласи:
„Държавите членки, Съветът и Комисията взаимно се информират за мерките, които са предприети по силата на настоящия регламент, и си предоставят съответната информация, която се намира на тяхно разположение във връзка с настоящия регламент, […], и по отношение на нарушенията и проблемите на правоприлагането или присъдите, издадени от националните съдилища“.
15. С Решение 2001/927(7) Съветът приема първоначалния списък с лицата, групите и образуванията, за които се прилага Регламентът. Името на PMOI не е включено в списъка.
16. В приложението към Обща позиция 2002/340 от 2 май 2002 г.(8) Съветът помества актуализиран списък на лицата, групите и образуванията, за които се прилага Обща позиция 2001/931. Точка 2 от приложението, озаглавена „Групи и образувания“, включва отделна позиция, посветена на PMOI, което е индивидуализирано по следния начин: „Организация „Mujahedin-e Khalq“ (MEK или MKO) [без „Национален съвет за съпротива на Иран“ (NCRI)] (известна още като Армия за национално освобождение на Иран (NLA, въоръженото крило на MEK), Народни муджахидини на Иран (PMOI) [буквално], Национален съвет за съпротива (NCR) [буквално], Общество на иранските студенти мюсюлмани [буквално])“. [неофициален превод]
17. С Решение 2002/334, също от 2 май 2002 г.(9), Съветът приема актуализиран списък на лицата, групите и образуванията, за които се прилага Регламентът. Името на PMOI е включено в този списък със същия текст както в приложението към Обща позиция 2002/340.
18. Съгласно член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 и член 2, параграф 3 от Регламента Съветът приема поредица от последващи решения, в които се посочват лицата, групите и образуванията, за които се прилага тази обща позиция. Името на PMOI продължава да се съдържа в приложенията към тези решения.
19. На 15 юли 2008 г. Съветът приема обжалваното решение. Името на PMOI отново е включено в приложението към него.
20. С Решение 2009/62(10), прието след постановяване на обжалваното съдебно решение на 4 декември 2008 г., Съветът приема актуализиран списък на лицата, групите и образуванията, за които се прилага Регламент № 2580/2001. Името на PMOI вече не е включено в списъка.
Законодателство в областта на правата на човека
21. Член 15, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (наричана по-нататък „Конвенцията“) предвижда:
„По време на война или на друго извънредно положение, застрашаващо съществуването на нацията, всяка от високодоговарящите страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази конвенция, но само дотолкова, доколкото положението го налага и при условие, че тези действия не са несъвместими с другите ѝ задължения по международното право“.
22. Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)(11), озаглавен „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“, гласи:
„Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.
Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.
[…]“.
Фактическа обстановка
PMOI
23. PMOI е иранска политическа организация(12). Тя е създадена през 1965 г., първоначално с цел да се противопоставя на режима на шаха. Взема дейно участие по време на протестите в Иран, които в крайна сметка водят до свалянето му от власт през 1979 г. Скоро след това тя влиза в конфликт с фундаменталисткия режим на аятоллах Хомейни. Към края на 1981 г. редица нейни членове и поддръжници заминават в изгнание, като основно намират убежище във Франция. През 1986 г. обаче след преговори между френските и иранските власти френското правителство всъщност започва да ги третира като нежелани чужди граждани и ръководството на PMOI заедно с няколко хиляди последователи се преместват в Ирак. Там до нахлуването в страната на коалиционните сили през 2003 г. те поддържат значителен оръжеен арсенал, включително танкове и реактивни гранатомети. Докато са в Ирак, те оказват военна подкрепа на въоръжените сили на приелата ги страна във войната срещу Иран до приключването ѝ [през 1988 г.]. В Иран провеждат насилствени операции до 2001 г.
24. След 2001 г., и по-специално след окупацията на Ирак през 2003 г., PMOI води непрестанна кампания за легитимиране на своя статут като светско, демократично движение, насочено към мирното отхвърляне на настоящия режим в Иран. На извънреден конгрес, проведен в Ирак през юни 2001 г., PMOI официално обявява решението си да преустанови всякаква военна дейност или действия в Иран.
25. Въпреки това терористичните действия, в които по-рано участва PMOI, водят до забраната ѝ в няколко страни като терористична организация. С наредба, която е в сила от 8 октомври 1997 г., държавният секретар на САЩ определя PMOI като „чуждестранна терористична организация“ в тази страна(13). На 28 март 2001 г. Secretary of State for the Home Department [министър на вътрешните работи] (наричан по-нататък „Home Secretary“) на Обединеното кралство издава разпореждане по силата на Terrorism Act 2000 [Закон от 2000 г. относно тероризма], което има за последица определянето на PMOI като терористична организация в тази държава членка(14).
26. В резултат от посочените действия във Франция се предприемат мерки срещу предполагаеми членове на PMOI. През април 2001 г. антитерористичната прокурорска служба към Tribunal de grande instance de Paris (Окръжен съд, Париж) образува проверка(15) по обвинение в „сговор с престъпна цел с оглед подготовка на терористични актове“ при условията, предвидени в Закон 96/647 от 22 юли 1996 г. Тази проверка визира и „финансирането на терористична група“ при условията, предвидени в Закон 2001/1062 от 15 ноември 2001 г.
27. На 17 юни 2003 г. служебните помещения на PMOI в Auvers-sur-Oise, Франция, са претърсени от френската полиция(16). Мнозина са задържани, някои временно. Въпреки че в помещенията е намерена значителна сума пари, не е образувано никакво производство.
28. В допълнение към посочената в точка 26 по-горе проверка на 19 март и на 13 ноември 2007 г. антитерористичната прокурорска служба повдига допълнителни обвинения срещу предполагаеми членове на PMOI. Те по-специално включват твърдения за „изпиране на преките или непреките приходи от престъпления, представляващи измама на особено уязвими лица и от организирана измама“ и връзка с терористично образувание.
29. Междувременно в Обединеното кралство на 30 октомври 2006 г. PMOI обжалва пред Proscribed Organisations Appeal Commission [Апелативна комисия за забранените организации] (наричана по-нататък „POAC“) решение на Home Secretary, с което последният отказва да отмени забраната, наложена на PMOI като организация. Основната идея в жалбата му е, че независимо от естеството на нейните дейности към момента на налагане на забраната, PMOI впоследствие се отказва от тероризма и отхвърля насилието.
30. С решението си POAC уважава жалбата на PMOI. Комисията определя като „порочно“ решението на Home Secretary за отказ да отмени забраната, наложена на организацията PMOI в това ѝ качество.
31. С Решение от 7 май 2008 г.(17) Court of Appeal (England & Wales) (Апелативен съд на Англия и Уелс) отхвърля искането на Home Secretary да му бъде разрешено да обжалва решението на POAC, като му разпорежда да отмени забраната на PMOI.
Събития, непосредствено предшестващи приемането на обжалваното решение и включващи това приемане
32. Преди приемането на обжалваното решение в близка или относителна близка последователност настъпват редица събития.
33. На 9 юни 2008 г. Френската република предоставя на Съвета определените от нея като допълнителни данни относно PMOI, които по нейно мнение обосновават оставянето на тази организация в списъка с лица, групи и образувания, чиито активи са замразени в съответствие с член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и член 2, параграф 3 от Регламента.
34. След това се провеждат редица заседания на работната група на Съвета, която отговаря за изпълнението на Обща позиция 2001/931 (наричана по-нататък „работна група РС 931“)(18). След одобряване на обжалваното решение и след като работната група излага на 4 юли 2008 г. мотивите си, в същия ден се провежда заседание на работната група на съветниците по външни отношения (Relex) към Съвета, на което се постига съгласие по текста на актуализираната редакция на обжалваното решение. Текстът се изпраща на свой ред на Комитета на постоянните представители, който го одобрява на 9 юли 2008 г. Обжалваното решение е прието на 15 юли 2008 г.
35. Междувременно с разпореждане от 23 юни 2008 г., влязло в сила на 24 юни 2008 г., в изпълнение на решението на Court of Appeal от 7 май 2008 г. Home Secretary заличава името на PMOI от списъка на организациите в Обединеното кралство, забранени по Закона от 2000 г. относно тероризма.
36. С писмо от 15 юли 2008 г. обжалваното решение е съобщено на PMOI. Към писмото е приложено изложение на мотивите(19).
37. Безспорно е, че в нито един момент преди приемането на обжалваното решение Съветът не съобщава на PMOI новата информация или новите материали в преписката, които по негово виждане в съответствие с член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и член 2, параграф 3 от Регламента обосновават оставянето ѝ в списъка с организации, чиито средства се замразяват.
Обжалваното съдебно решение
38. На 21 юли 2008 г. PMOI подава в секретариата на Общия съд жалба срещу Съвета с искане за отмяна на обжалваното решение в частта, която я засяга.
39. Френската република и Европейската комисия са допуснати да встъпят в производството.
40. В рамките на събирането на доказателства с определение от 26 септември 2008 г. (наричано по-нататък „определението от 26 септември 2008 г.“) Общият съд разпорежда на Съвета да представи всички свързани с приемането на обжалваното решение документи, доколкото те засягат PMOI, с уточнението, че ако Съветът се позовава на техния поверителен характер, те няма да се предоставят на самата PMOI на този етап от производството.
41. Съветът се съобразява с това определение чрез две отделни действия. Първо, на 10 октомври 2008 г. той представя отговор (наричан по-нататък „първи отговор на определението от 26 септември 2008 г.“), към който прилага осем документа. Седем от тях не са квалифицирани като поверителни и са предоставени надлежно на PMOI. Осмият документ представлява поверителна редакция на един от документите, съдържащи се в другите приложения. Той не е предоставен на PMOI.
42. В първия отговор на определението от 26 септември 2008 г. Съветът посочва, че на този етап не е в състояние да представи някои допълнителни документи с предлаганото ново основание за включване на PMOI в списъка, като са изяснени причините за неговото предложение, доколкото документите са квалифицирани от Френската република като поверителни и не могат да се осигурят в момента на предоставяне на отговора. Тези документи са изпратени на работна група PC 931 в процедурата по приемане на обжалваното решение.
43. Допълнителните документи са надлежно приложени към втория отговор на Съвета (наричан по-нататък „втори отговор на определението от 26 септември 2008 г.“), внесен на 6 ноември 2008 г. В този отговор Съветът уведомява Общия съд, че след като Френската република е приключила националното производство за декласифициране на въпросните три документа, тя е разрешила изпращането на първите два в тяхната цялост, както и изпращането на третия документ, но с два заличени абзаца. Ставало дума за информацията, изложена в точка 3, буква а) и в точка 3, буква е) от приложение III към отговора (наричани по-нататък съответно „информацията по точка 3, буква а)“ и „информацията по точка 3, буква е)“.
44. С решение, постановено на 4 декември 2008 г., Общият съд уважава жалбата на PMOI и осъжда Съвета да заплати съдебните разноски.
45. Пред Общия съд PMOI излага шест правни основания. Онези от тях, които имат значение за настоящото производство по обжалване, се отнасят преди всичко до нарушението на правото на защита, доколкото Съветът приел обжалваното решение, без предварително да съобщи на жалбоподателя новата информация или новите материали в преписката, които по негово мнение оправдават оставянето на PMOI в списъка с лица, групи и образувания, чиито активи се замразяват в съответствие с член 2, параграф 3 от Регламента.
46. Общият съд разглежда това правно основание в точки 36—47 от обжалваното съдебно решение.
47. В точка 39 се посочва: „Общият съд счита, че тази аргументация на Съвета не обосновава твърдението му за невъзможност да приеме обжалваното решение съгласно процедура, която спазва правото на защита на жалбоподателя“.
48. По-конкретно Общият съд установява, че твърдяната неотложност изобщо не е доказана. Дори да се предположи, че Съветът не е бил длъжен незабавно да изключи жалбоподателя от спорния списък след решението на POAC от 30 ноември 2007 г., то възможността Съветът да продължи да се основава на решението на Home Secretary, послужило като основание за първоначалното решение за замразяване на средствата на жалбоподателя, във всеки случай окончателно е изчезнала на датата на произнасянето на решението на Court of Appeal 7 май 2008 г. Между датата 7 май 2008 г. и тази на приемането на обжалваното решение (15 юли 2008 г.) са изтекли повече от два месеца. В това отношение Съветът не е обяснил защо му е било невъзможно веднага след 7 май 2008 г. да предприеме действия с оглед на изваждането на жалбоподателя от спорния списък или неговото оставяне в списъка въз основа на нова информация (точка 40).
49. Освен това, дори да се предположи, че първите данни относно образуваната в Париж през април 2001 г. съдебна проверка са съобщени на Съвета от френските органи едва през юни 2008 г., това не обяснява защо тази нова информация не е могла да бъде съобщена веднага и на PMOI, ако Съветът е възнамерявал да се позове на нея срещу PMOI (точка 41).
50. Следователно от фактическа и правна гледна точка е неправилно да се твърди, че след влизането в сила на 24 юни 2008 г. на разпореждането на Home Secretary от 23 юни 2008 г. за премахване на PMOI от списъка и след съобщаването на нова информация от френските органи, което до известна степен съвпадало с този момент(20), е трябвало да се приеме ново решение за замразяване на средства толкова спешно, че да не се позволи спазването на правото на защита на жалбоподателя (точка 43).
51. Общият съд отхвърля и довода на Съвета, че съобщаването на PMOI на мотивите след приемането на обжалваното решение ѝ позволявало да упражни своето право на съдебна защита, а на общностния съд — да упражни своя контрол (точки 45 и 46).
52. В точки 49—79 от обжалваното съдебно решение се разглеждат останалите правни основания на PMOI, които са от значение за настоящото производство по обжалване, а именно правните основания, в които се твърди за: (1) нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, на член 2, параграф 3 от Регламента и на доказателствената тежест, и (2) за нарушение на правото на PMOI на ефективна съдебна защита.
53. В точки 49—55 от обжалваното съдебно решение Общият съд се позовава на по-ранната си практика. По-специално, след като отбелязва, че по силата на член 10 ЕО (понастоящем по същество заменен с член 4, параграф 3 ДЕС) отношенията между държавите членки и общностните институции се уреждат чрез взаимното задължение за лоялно сътрудничество (точка 52), той споменава по-нататък (в точка 53) своята практика(21), като посочва, че при прилагане на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от Регламента за Съвета се поражда задължението „да се довери, доколкото е възможно, на преценката на компетентния национален орган, най-малкото когато това е съдебен орган, по-конкретно относно съществуването на „сериозни и достоверни доказателства или улики“, на които се основава решението на този орган“. От това следва (в точка 54), че макар и Съветът да носи тежестта на доказване, че замразяването на средствата е оправдано с оглед на правната уредба, „предметът на тази доказателствена тежест е относително ограничен“.
54. По-нататък в точка 55 от обжалваното съдебно решение Общият съд напомня своята практика, че макар Съветът да има широка свобода на преценка по въпросите, които следва да се вземат предвид, когато решава дали да се замразят средства, Съдът на Съюза е длъжен да упражни контрол върху извършеното от Съвета тълкуване на релевантните данни и трябва по-специално „не само да провери фактическата точност на представените доказателства, тяхната достоверност и логическа последователност, но […] [и да] провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени ситуацията, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят направените въз основа на тях изводи“(22).
55. В точки 56—58 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва:
„56 […] Съдът констатира, че нито данните, които се съдържат в обжалваното решение, изложението на мотивите и неговото уведомително писмо, нито дори тези, които се съдържат в двата отговора на Съвета [Определението от 26 септември 2008 г.], изпълняват припомнените по-горе изисквания за доказване. Поради това не е надлежно доказано, че обжалваното решение е прието в съответствие с разпоредбите на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от [Регламента].
57 По-конкретно, Съветът не е съобщил на Общия съд никаква точна информация, нито какъвто и да е материал от преписката по делото, които да показват, че съдебната проверка, образувана от антитерористичната прокурорска служба на Тribunal de grande instance de Paris през април 2001 г. и двете допълнителни обвинения от март и ноември 2007 г. представляват по отношение на жалбоподателя решение, което отговаря на дефиницията по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, както това твърди Съветът, без да доказва по друг начин своите твърдения.
58 В това отношение следва да се възпроизведат изцяло най-релевантните откъси от първия отговор на Съвета на определението за събиране на доказателства от 26 септември 2008 г.:
„3. Работната група [PC 931] е провела четири подготвителни заседания за приемане на разглежданото решение от Съвета, доколкото то засяга жалбоподателя, а именно на 2 юни, 13 юни, 24 юни и 2 юли 2008 г. […]
[…]
6. Във връзка с тези заседания Френската република е предоставила на делегациите още три документа, които описват предложеното ново основание за включването на жалбоподателя в списъка и обясняват мотивите за нейното предложение. Третият документ отчасти обхваща текст, който впоследствие послужи като текст на приетото от Съвета изложение на мотивите и който вече е част от преписката по делото в настоящия случай. В момента на разпространяването им тези документи са класифицирани от Френската република като поверителни. Съветът е уведомил последната за постановеното от Общия съд определение и тази държава понастоящем разглежда възможността да декласифицира тези документи. Съветът обаче е информиран, че поради нуждата от спазване на изискванията на вътрешното право решение по този въпрос не може да се вземе в определения от секретаря срок. Следователно към настоящия момент Съветът не е в състояние да изпълни определението на Общия съд относно посочените документи, тъй като не е оправомощен да ги предостави на Общия съд дори в качеството на поверителна информация. Съветът почтително моли Общия съд да прояви разбиране в това отношение, като се ангажира да го информира веднага щом Френската република вземе решение относно разглежданите документи.
[…]
11. Съветът държи да подчертае по-специално, че не е получил никакво друго доказателство за проведената във Франция съдебна проверка, освен съдържащото се в изложението на мотивите. Той е наясно, че подобни допълнителни доказателства трябва съгласно френското право да останат поверителни в хода на разследването. Съветът възпроизвежда цялата съществена информация по разследването, която е получил във връзка с изложението на мотивите. Един от посочените в точка 6 документи съдържа по-подробен списък на разследваните нарушения, но всички те са обхванати от общото описание, предоставено в изложението на мотивите (а именно, поредица от нарушения, всички свързани основно или по второстепенен начин с колективно образувание, чиято цел е сериозно да разстрои обществения ред чрез сплашване или терор, както и финансирането на терористична група и изпирането на преките или непреките приходи от престъпления, представляващи измама на особено уязвими лица и от организирана измама във връзка с терористично образувание).
12. Съветът не разполага с никаква друга информация за проверката освен тази, която се отнася до естеството на разследваните нарушения и уточненията относно датата, на която е започнала проверката, както и момента, когато са добавени допълнителните обвинения. Съветът не е бил уведомен за конкретната самоличност на лицата, за които се отнася разследването; той знае само, че тези лица са предполагаеми членове на организацията жалбоподател, както се посочва в изложението на мотивите. Той не разполага и с информация за възможното развитие на проверката. Накратко, при приемането на оспореното решение Съветът не е разполагал с никакво друго доказателство, „приведено срещу жалбоподателя“ в контекста на проверката, освен това, което се споменава в изложението на мотивите“.
56. По-нататък Общият съд разглежда довода на PMOI, че националното решение се отнася до предполагаеми членове на организацията и не може да се счита, че засяга самата организация; той разглежда и насрещния довод на Съвета, че доколкото въпросното решение се отнася до физически лица, това обстоятелството е „логично и уместно“, тъй като престъпления като твърдените не могат да се извършат от самата организация, а само от отделни физически лица, които са нейни членове, а освен това, след като самата PMOI не притежава юридическа правосубектност, срещу нея не може да се провежда наказателно преследване. Общият съд приема първо, че тези обяснения противоречат на текста на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 (точка 64 от обжалваното съдебно решение). Алтернативно на това той приема, че дори това тълкуване да е неправилно, Съветът не изяснява „действителните и конкретни съображения“, поради които в настоящия случай действията, които се приписват на физически лица, трябва да се вменят и на самата PMOI. Подобно обяснение „напълно отсъства[ло] в настоящия случай“ (точка 65).
57. По-нататък в точки 71—76 от обжалваното съдебно решение Общия съд посочва:
„71 Накрая Съдът отбелязва, че по искане на френските органи Съветът е отказал да „декласифицира“ точка 3, буква a) от последния от трите документа, споменати в точка 58 по-горе[(23)], съдържаща „обобщение на главните точки, които обосновават оставянето на [PMOI] в списъка на Европейския съюз“, което обобщение тези органи са съставили за някои делегации на държави членки. Според посоченото писмо на френското Министерство на външните работи и европейските въпроси до Съвета от 3 ноември 2008 г. съответният текст „съдържа информация от значение за националната сигурност, поради което подлежи на защитни мерки за ограничаване на нейното разпространение съгласно член 413‑9 от Наказателния кодекс“, поради което „министерството не може да разреши нейното съобщаване на [Общия съд]“.
72 Що се отнася до твърдението на Съвета, че той е длъжен да спазва принципа на поверителност, на който се позовават френските органи, не става ясно защо този принцип би се нарушил при съобщаване на разглежданите материали в производството пред Общия съд, но не и при съобщаване на същата информация на самия Съвет, и впоследствие — на правителствата на 26 други държави членки.
73 При всички случаи Общият съд счита, че Съветът няма право да основава своето решение за замразяване на средства на съобщени от дадена държава членка данни или материали в преписката, когато държавата членка не желае да разреши тяхното съобщаване на общностния съд, на който е поверено да упражнява контрол за законосъобразност на това решение.
74 В това отношение следва да се припомни, че в Решение по дело OMPI (точка 154) Общият съд вече е приел, че съдебният контрол за законосъобразност на решение за замразяване на средства обхваща и преценката на фактите и обстоятелствата, за които се посочва, че го обосновават, както и проверката на доказателствата и данните, на които се основава тази преценка, видно от изричното признание на Съвета в неговите писмени становища по дело Yusuf и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (T‑306/01, Recueil, стр. II‑3533), по което е постановено Решение на Общия съд от 21 септември 2005 г., отменено при обжалването с Решение на Съда от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (C‑402/05 P и C‑415/05 P, все още непубликувано в Сборника[(24)]). Общият съд трябва също така да се увери, че правото на защита и изискването за мотивиране в това отношение са спазени, както и при необходимост да се увери в обосноваността на императивните съображения, на които Съветът по изключение се позовава, за да наруши тези права.
75 В настоящия случай този контрол се оказва още по-необходим, тъй като той представлява единствената процесуална гаранция, позволяваща да се осигури постигането на справедливо равновесие между изискванията на борбата с международния тероризъм и защитата на основните права. Тъй като наложените от Съвета ограничения на правото на защита на заинтересуваните страни трябва да имат за противовес строг съдебен контрол, който е независим и безпристрастен […], общностният съд трябва да може да контролира законосъобразността и обосноваността на мерките за замразяване на средства, без на това да може да се противопостави тайната или поверителността на използваните от Съвета доказателства и данни (Решение по дело OMPI, точка 155).
76 Следователно в настоящия случай отказът на Съвета и на френските органи да съобщят, дори само на Общия съд, информацията, която се съдържа в точка 3, буква a) от последния от споменатите в точка 58 по-горе три документа, има за последица да възпрепятства осъществяването от страна на посочения съд на контрола за законосъобразност на обжалваното решение“.
Производството по обжалване
58. В жалбата си против решението на Общия съд Френската република сочи три правни основания. С първото се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е отчел особените обстоятелства на приемане на обжалваното решение. С второто се поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че образуваната във Франция съдебна проверка не представлява решение съгласно изискванията на определението в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. С третото се твърди, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че отказът на Съвета да съобщи информацията по точка 3, буква а) не позволява на Съда да упражни контрол за законосъобразност на обжалваното решение и нарушава правото на ефективна съдебна защита. Поради това Френската република иска отмяна на обжалваното съдебно решение.
59. От своя страна PMOI оспорва всяко от тези правни основания и твърди, че жалбата следва да се отхвърли.
60. За разлика от производствата, по които са постановени Решение по дело OMPI, Решение по дело PMOI I, а всъщност и обжалваното съдебно решение, на нито един етап никоя държава членка или институция не е поискала да встъпи в настоящото производство по обжалване. В отговор на писмени въпроси на Съда от 2 юни 2010 г., с които от Съвета и Европейската комисия е поискано да представят становища във връзка с практическия си опит при изпълнението на някои аспекти от Решение на Съда по дело „Kadi I“, Съветът и Комисията внасят писмени отговори съответно на 28 юни и 24 юни 2010 г. Тъй като те не подпомагат направения по-долу анализ, по-нататък в настоящото заключение няма да се позовавам на тях.
По допустимостта
61. Преди да разгледам жалбата по същество, се налага да се спра на възражението на PMOI по нейната допустимост.
62. В основни линии PMOI твърди, че след като Франция не оспорва Решение 2009/62, а предшестващото го обжалвано решение е било отменено и заменено с него, тя няма правен интерес от жалбата. Поради това същата била недопустима. При условията на евентуалност следвало да се счита, че жалбата няма предмет и Съдът следвало да откаже от произнасяне по нея.
63. Според мен тези доводи не са убедителни.
64. На първо място, член 56, втора алинея от Статута на Съда предвижда всъщност, че държавите членки и институциите на Съюза, които са встъпили в производството пред Общия съд, могат да обжалват, дори ако решението на този съд не ги засяга пряко. Тъй като Френската република е встъпила в производството на първа инстанция, за нея тази разпоредба се прилага пряко в настоящото производство по обжалване. Дори тя да не беше встъпила в първоинстанционното производство, тя все пак би имала интерес от обжалване по силата на трета алинея от този член, която оправомощава държава членка или институция да обжалва решение на Общия съд дори да не е встъпила в първоинстанционното производство.
65. Причината за това е очевидна. Тълкуването и прилагането на правото на Европейския съюз е от първостепенно значение за държавите членки и институциите. Възможно е те да имат съвсем реален интерес да оспорят тълкуването на правото на Европейския съюз, направено от Общия съд, дори да не са участвали в производството пред него.
66. Възможно и основателно ли е да се твърди, че дори Френската република да има интерес да обжалва, нейната жалба все пак би следвало да се обяви за недопустима, ако е лишена от предмет?
67. Не считам, че това е така.
68. Първо, както посочва Френската република, последица от оспореното съдебно решение е заличаването на обжалваното решение (поне в частта относно PMOI) от правния ред на Съюза от датата на приемането на това решение 15 юли 2008 г. При уважаване на жалбата последицата ще бъде възстановяване на решението в правния ред за периода от 15 юли 2008 г. до датата на приемане на Решение 2009/62, което го отменя (на 26 януари 2009 г.).
69. Второ, което е по-важно, Френската република проявява загриженост, насочена към бъдещето. Изходът от настоящото производство по обжалване има непосредствено значение за бъдещето. Отмяната на обжалваното съдебно решение би позволила на Френската република, ако счита това за уместно, да започне производство пред Съвета с оглед на повторното въвеждане на PMOI в списъка с лица, групи и образувания, чиито активи следва да се замразят в съответствие с член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и член 2, параграф 3 от Регламента. От значение би могло да бъде все пак дори и по-неблагоприятно разпореждане. В зависимост от формулировката на решението на Съда Френската република ще бъде в състояние да определи например дали предоставената на Съвета информация преди приемането на обжалваното решение е била достатъчна от правна гледна точка, или е била необходима допълнителна или различна информация. Би се изяснило също дали, по какъв начин и на какво основание следва на Общия съд да се предоставя поверителна или секретна информация.
70. Струва ми се, че твърдението и доводите на PMOI относно недопустимостта се основават на неоправдано ограничителен подход по отношение на целта, която би следвало да се постигне при изясняване на правната норма.
71. Следователно смятам, че жалбата е допустима.
По същество
Първото правно основание (твърдение за нарушение на правото на защита)
72. С първото правно основание Френската република твърди в основни линии, че Общият съд неправилно постановил в точка 47 от оспореното съдебно решение, че обжалваното решение е опорочено поради несъобщаване на новата информация по преписката и непредоставянето на възможност на PMOI да даде обяснения преди приемането на решението от Съвета.
73. Според Френската република неотложността, възникнала в резултат от разпореждането на Home Secretary за заличаване на името на PMOI от списъка със забранени организации в Обединеното кралство, наложила предприемането на незабавни действия за запазване на името на PMOI в списъка на Съвета. Времето не позволило на Съвета да приеме обжалваното решение в рамките на производство, даващо му възможност да съобщи новата информация на PMOI(25). Поради това с оглед на обстоятелствата подходът на Съвета при приемане на обжалваното решение бил правилен.
74. Възприетото от Общия съд отношение във връзка с приведените пред него от Съвета доводи, които в основни линии са сходни с изложените от Френската република в настоящото производство по обжалване, може относително точно да се опише като липса на разбиране. Общият съд установява, че доводите на Съвета „изобщо не обосновава[т] твърдяната невъзможност, в която той се оказал, да приеме обжалваното решение съгласно процедура, при която се спазва правото на защита на [PMOI]“ (точка 39 от обжалваното съдебно решение). По-нататък той приема, че „твърдяната неотложност изобщо не е установена“. Дори да се предположи, че Съветът не е бил длъжен незабавно да изключи PMOI от списъка след решението на POAC от 30 ноември 2007 г., възможността Съветът да продължи да се основава на решението на Home Secretary, е приключила на 7 май 2008 г., която е датата на произнасяне на решението на Court of Appeal. Между 7 май 2008 г. и датата на приемане на обжалваното решение „са изтекли повече от два месеца“ (точка 40). Дори да се предположи, че новата информация е съобщена на Съвета едва през юни 2008 г., това не обяснява защо тя не е била съобщена веднага и на PMOI (точка 41).
75. Положението следва да се разгледа подробно.
Производството, което приключва с приемането на обжалваното решение: (1) периодът между 7 май 2008 г. и 9 юни 2008 г.
76. Що се отнася до този период, положението изглежда ясно. Поне от гледна точка на Съвета не са настъпили никакви значими промени. В отговора си Френската република изяснява, че новата информация не можела да се предостави до 9 юни 2008 г., тъй като се налагало френската прокуратура да я декласифицира. Преди тази дата тя попадала под действието на така наречената от нея „тайна на следствието“.
77. Следователно в резултат от това единият месец от двумесечния срок за приемане на решението, не е бил използван за осигуряване на напредък в процеса на вземане на решение в рамките на самия Съвет. Бих добавила, че същото се отнася и за периода от датата на решението на POAC от 30 ноември 2007 г. до 6 май 2008 г., като това решение, доколкото подлежи на обжалване, най-малкото поражда обозрима вероятност за отпадане на PMOI от списъка въз основа на предоставената от Обединеното кралство информация. Бих отбелязала, че пропускането на единия период поради бездействие може да мине за злощастно стечение на обстоятелствата, но пропускането и на двата създава впечатление за нехайство. Подобен изход би трябвало да се избягва, когато е възможно.
78. По мое мнение при разглежданите обстоятелства наистина е можело той да бъде избегнат(26).
79. Макар Съветът да носи отговорност във връзка с приемането на решения за включване в списъка, а следователно и за производството по приемането на тези решения, институцията не може да предприеме действия без инициативата и участието на държавите членки.
80. Член 4 от Обща позиция 2001/931 и член 8 от Регламента изясняват, че държавите членки са задължени да участват в борбата с тероризма. Разбира се, те носят и общото задължение за лоялно сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 ДЕС. Този принцип има общо действие и се прилага по-специално в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси(27).
81. Според мен от тези изисквания следва, че след като лице, група или образувание е било включено в списъка, държавите членки са задължени да се информират взаимно (както и да информират Съвета) относно събитията в съответните им правни системи, които обосновават извода, че основанието за включването в списъка на определено лице, група или образувание като забранена организация или е отпаднало, или по-специално има опасност да отпадне. След като получат тази информация, всички останали държави членки са задължени да предоставят на Съвета материалите, на които искат или биха искали да се позоват с оглед на запазването на съответната позиция в списъка. Тъй като е възможно въпросът да придобие неотложност, държавите членки трябва да действат възможно най-бързо, като по този начин улеснят задачата на Съвета и същевременно осигурят зачитане на правото на защита.
82. В настоящия случай се оказва, че такова навременно сътрудничество за съжаление не е било налице.
Производството, което приключва с приемането на обжалваното решение: (2) периодът между 9 юни 2008 г. и 15 юли 2008 г.
83. Съветът може по-лесно и с минимално забавяне да приеме дадено решение, ако използва пълна и актуална информация. Разбира се, той трябва надлежно да спазва установените процедури за приемане на решението.
84. Преди да разгледам последователността от събития, довели до приемането на обжалваното решение, би било полезно накратко да проследя правните изисквания, на които трябва да отговаря подобно решение, за да не бъде отменено при обжалване пред съдебните органи на Европейския съюз, както и да проследя какво е значението на тези изисквания с оглед на процедурите в Съвета.
85. Във връзка с това следва да се отбележи изводът на Общия съд в точка 55 от обжалваното съдебно решение, че при контрола над решенията за замразяване на средства съдебните органи на Европейския съюз трябва по-специално не само да „проверят“ фактическата точност на представените доказателства, тяхната достоверност и логическа последователност, но трябва също да „проверят“ дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени обстановката, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят направените въз основа на тях изводи.
86. Тази (двустепенна) проверка, въведена от съдебните органи на Европейския съюз, се отнася за валидността на всяко решение, прието от Съвета във връзка със замразяването на средства. Съответното решение трябва да отговаря на тези изисквания. В противен случай то може да бъде отменено при обжалване пред Общия съд.
87. Във връзка с изискването да се провери фактическата точност на представените доказателства, тяхната достоверност и логическа последователност, по-долу ще се спра на въпросите, свързани с естеството и интензитета на контрола, който Съветът следва да приложи(28). На настоящия етап от анализа само ще отбележа, че тази проверка според мен не търпи изключения.
88. Вторият аспект е свързан с обхвата на дадените доказателства. Компетентният да вземе решение орган е задължен да определи дали представените му доказателства съдържат цялата релевантна информация, която следва да се вземе предвид, за да се прецени обстановката, и дали тези доказателства са от такъв характер, че да подкрепят отправените въз основа на тях твърдения, че съответното лице, група или образувание участва или подпомага извършването на терористични действия или попада на друго основание под действието на Обща позиция 2001/931 или на Регламента.
89. От изложеното следва, че Съветът трябва да разгледа представените му доказателства в тяхната цялост, за да се увери, че сред тях са всички относими доказателства, както и че предоставената информация е достатъчна да обоснове разпореждане за замразяването на средства. В допълнение, за да вземе решение, освен когато разпореждането е първоначално(29), при спазване на изискванията за поверителните доказателства(30), Съветът трябва да е предоставил на лицето, групата или образуванието, което може да бъде засегнато от съответното разпореждане, всички доказателства, на които възнамерява да основе своето решение, като надлежно разгледа всички техни отговори(31).
90. До каква степен отговаря на тези изисквания осъщественото от Съвета производство в разглеждания случай?
91. Изложението на Съвета пред Общия съд в отговор на определението от 26 септември 2008 г. сочи следното:
– първо, на 13 юни 2008 г. се провежда заседание на работна група PC 931. В доклада от заседанието е отразено, че се проучва новата информация (за PMOI). Представен е проект на изложение на мотивите;
– следващото заседание на работната група се провежда на 24 юни 2008 г. В доклада от заседанието е отразено представянето на допълнителна информация (отново за PMOI) и искането от държавите членки на допълнително време за проучване на въпроса;
– в доклада за следващото заседание, състояло се на 2 юли 2008 г., е отбелязано, че в светлината на представените допълнителни данни и на разпространеното преработено изложение на мотивите делегатите ще трябва да посочат до 4 юли дали имат възражения срещу включването на PMOI в списъка съгласно предложеното ново основание;
– след това на 4 юли 2008 г. се провежда заседание на работната група на съветниците по външни отношения (Relex) към Съвета, на което е постигнато съгласие относно текста на обжалваното решение;
– на 9 юли 2008 г. този текст на свой ред е представен на Комитета на постоянните представители и е одобрен от него;
– обжалваното решение е прието на 15 юли 2008 г.
92. Независимо от ролята на държавите членки в разглежданото производство факт е, че по настоящото дело Френската република предоставя новата информация и новите материали на Съвета едва на 9 юни 2008 г. Предпоставка за прилагането от страна на Съвета на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 е той да получи подробна „точна информация или доказателства по съответната преписка, [които показват], че компетентните органи са взели решение“. Поради това преди 9 юни 2008 г. Съветът не е имал основание да започне производството за приемане на обжалваното решение.
93. Бих добавила, че от представените от Съвета документи в отговор на определението от 26 септември 2008 г. на Общия съд е видно, че окончателната информация, на която се основава обжалваното решение, е предоставена на Съвета и разгледана от неговата работна група едва на срещата, проведена на 2 юли 2008 г. Според мен би било неуместно Съветът да съобщава информация на PMOI, докато не стане ясно, че се съобщава цялата информация (и всъщност само нея), която ще бъде от значение в процеса на вземане на решение от Съвета.
94. Макар, обръщайки поглед назад, да е било възможно поне някои аспекти от производството в Съвета да се ускорят, след като Френската република е представила новата информация и новите материали на 9 юни 2008 г., според мен това не би имало значително отражение върху общото разпределение на събитията във времето(32). Не виждам основание да се приеме, че осъщественото от Съвета производство се е отличавало със съществени недостатъци в смисъл, че не е било проведено достатъчно бързо.
95. В частност изводите на Общия съд според мен пренебрегват практическия начин на действие на Съвета. Оказва се, че разглежданото решение е прието единодушно. На съответните заседания са присъствали представители на държавите членки. Има основание да се приеме, че тези представители са се нуждаели от указания от страна на своите национални органи и/или правителства. Поради своето естество производството е продължително (за да не кажа тромаво). От докладите за съответните заседания е видно, че в дадения случай незабавно вземане на решение „не [е било] предл[ожено]“. Освен необходимостта да се гарантира, че всички държави членки са съгласни с предложения проект на решение, е трябвало Съветът чрез своите служби (включително по-специално правната служба) да си състави мнение преди окончателното приемане на решението относно вероятността то да не бъде отменено при обжалване в рамките на упражнявания от Общия съд контрол.
96. Поради това достигам до извода за неправилно приетото от Общия съд заключение, че ако е следвало обжалваното решение да се приеме съгласно изложеното по настоящото дело от Съвета разпределение във времето, Съветът е имал достатъчно време да съобщи на PMOI новата информация и новите материали, получени от Френската република, като ѝ даде възможност да даде обяснения. По-нататък ще разгледам дали разпределението във времето действително е ограничаващ фактор, както твърди Съветът в становищата си пред Общия съд(33).
Изискването за уведомяване на PMOI
97. Правилно ли е преценил Съветът, че не трябва да съобщава новата информация на PMOI, като не ѝ осигури възможност да даде обяснения преди приемането на обжалваното решение?
98. Ако се приеме, че Съветът не е бил в състояние да предприеме по-експедитивни действия в периода между 9 юни 2008 г., когато получава релевантната информация от Френската република, и 15 юли 2008 г., когато приема обжалваното решение, остава въпросът дали Съветът е имал право да приеме обжалваното решение, без преди това да информира PMOI и да ѝ даде възможност да даде обяснения.
99. Според мен Съветът не е имал такова право.
100. В основни линии съгласно съдебната практика, когато се приема първоначално решение за замразяване на средства, това решение по естеството си трябва да бъде изненадващо и да може да се приложи незабавно. Поради това то не може да бъде съобщавано, преди да е приложено(34). Положението е различно при последващо решение за замразяване на същите средства. При него елементът на изненада вече не е от значение. Такова решение трябва да се предшества от възможност за допълнително изслушване и при необходимост за предоставяне на нови доказателства(35).
101. След като е налице разпореждане за замразяване на средствата на PMOI от 3 май 2002 г.(36), е ясно, че обжалваното решение представлява последващо, а не първоначално решение. Следователно при пряко прилагане на посочената съдебна практика новите доказателства е трябвало да бъдат съобщени на PMOI; трябвало е също да ѝ се даде възможност да представи отговор и да изложи позицията си във връзка с тях.
102. Не може да се отдаде значение и на довода, че след като обжалваното решение се основава на нова информация, започвал да тече нов срок, поради което не се изисквало предварително съобщаване. Значение има не дали информацията е нова, а дали се отнася до подновяване на съществуващо, а не до приемането на първоначално разпореждане за замразяване. Разглежданото решение се отнася до подновяването на съществуващо замразяване. Поради това не е имало нито необходимост от изненада, нито тя е била относима към случая.
103. От гледна точка на PMOI защитният елемент, съдържащ се в изискването за съобщаване и правото да се дават обяснения преди приемането на обжалваното решение, има основно значение. Поради това той е основополагащ за нейното право на защита. От това според мен следва, че съвсем правилно Общият съд отхвърля в точки 46 и 47 от обжалваното съдебно решение доводите на Съвета, че интересите на PMOI са достатъчно обезпечени, като решението ѝ е съобщено след неговото приемане и като е предоставена възможност на PMOI да даде обяснения към съответния момент. Независимо от възникването на неотложни въпроси Съветът просто няма право да потъпква правото на защита на страната по начина, по който го е сторил.
104. Какво е трябвало тогава да направи Съветът?
105. В разглеждания от Съвета случай е имало три групи интереси. Първо, интересите на PMOI. Второ, интересите на Съвета, който според мен е имал право да предприеме действия, за да гарантира, доколкото е възможно, че обжалваното решение няма да бъде уязвимо при обжалване, поради това че е прието прибързано или безотговорно. Трето, интересите на останалите лица, групи и образувания, включени в приложения към Решение 2007/868(37) списък (решението, което непосредствено предшества обжалваното решение). Тези субекти имат право да се ползват от задължението на Съвета по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 да преглежда имената на лицата, групите и образуванията със замразени средства „през определени интервали от време и поне веднъж на всеки шест месеца“, за да се гарантира, че има основания те да останат в списъка.
106. Очевидно Съветът е трябвало да съвмести тези интереси.
107. Вече посочих, че според мен производството, в чиито рамки Съветът приема обжалваното решение, не се отличава със съществени недостатъци.
108. Що се отнася до лицата, групите и образуванията, включени в списъка, с изключение на PMOI, според мен Съветът правилно счита, че преглеждането на списъка в Решение 2007/868 следва да се прави приоритетно. Ако приемането на ново решение е трябвало да се отложи за времето, необходимо да се даде възможност за съобщаване и даване на обяснения от PMOI, би било възможно да се отправят основателни критики към Съвета, че не се е съобразил с този приоритет (като следователно не е отчел интересите на тези други субекти).
109. Остава обаче PMOI.
110. Доводите на Съвета пред Общия съд относно неотложността основно зависят от предпоставката, че Съветът не е разполагал от една страна с процедура за отделяне на PMOI от останалите лица, групи и образувания, и от друга — с процедура за постановяване на различни решения във връзка с тях.
111. Не виждам причина това да е така.
112. Според мен е било възможно най-напред Съветът да приеме решение във връзка с останалите лица, групи и образувания, които отговарят на предвидената съгласно член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 последователност във времето. След това, за да се гарантира правото на защита на PMOI, той е могъл да отложи приемането на свързаното с нея решение, като си осигури време за провеждане на необходимите първоначални вътрешни процесуални действия, след което да уведоми PMOI и да ѝ предостави възможност да даде обяснения, а накрая внимателно да ги разгледа цялостно (отново при спазване на необходимите вътрешни процесуални действия) и да вземе решение дали името на PMOI трябва да остане в списъка.
113. Струва ми се, че това не само е бил възможен подход за Съвета предвид обстоятелствата, довели до приемане на обжалваното решение, а това именно е бил подходът, който е трябвало да възприеме. По този начин Съветът щеше да гарантира защитата на правата на останалите лица, групи и образувания. Така той щеше да гарантира също надлежното спазване на своите процедури, както и зачитането на правото на защита на PMOI(38).
114. С други думи, струва ми се, че грешката на Съвета е в убеждението му, че е трябвало да определи дали имената на всички лица, групи и образувания, включени в приложения към Решение 2007/868 списък, следва отново да бъдат включени в списъка в приложението към обжалваното решение в същия срок. Поради тази грешка Съветът стига до извода, че „няма време“ да спази правото на защита на PMOI, преди да приеме обжалваното решение. Неотложността като ограничение във връзка с PMOI обаче е привидна. Разбира се, Съветът е задължен да прецени експедитивно дали PMOI трябва да остане в списъка. Той обаче няма задължение да приключи производството едновременно с преразглеждането на останалата част от този списък.
115. Въпреки че не съм съгласна с някои от мотивите, изложени от Общия съд в оспореното съдебно решение относно производството за постановяване на обжалваното решение, това не променя факта, че според мен той стига до правилен извод, като установява, че обжалваното решение следва да се отмени, тъй като е прието в производство, което не зачита правото на защита на PMOI.
116. От това следва, че първото правно основание трябва да се отхвърли.
Второто и третото правно основание
117. Преди да разгледам същността на тези основания за обжалване, се налага да изясня един предварителен въпрос. Общият съд посочва, че основава решението си за уважаване на подадената пред него жалба само и единствено на констатацията си във връзка с четвъртото правно основание на PMOI, с което се твърди нарушение на правото на защита (вж. точка 48 от обжалваното съдебно решение).
118. Като пристъпвам към разглеждането на тези правни основания, все пак си давам напълно сметка за установената практика на Съда, съгласно която оплакванията срещу мотивите на решение на Общия съд, изложени по съображения за изчерпателност, не могат да доведат до отмяната на това решение, и следователно са неотносими(39). Според мен второто и третото правно основание трябва обаче да се разгледат.
119. Застъпвам тази позиция, тъй като, ако въпросите, повдигнати с тези правни основания, останат без отговор, това би означавало Френската република да се изправи пред същата несигурност, която първоначално е станала причина тя да подаде жалбата(40). Тази несигурност може да засегне и други държави членки в бъдеще(41).
120. Отказът да се разгледат второто и третото правно основание би довел до незадоволителен резултат. Поради това ще направя пълно изследване на тези правни основания. Изложението ми ще бъде по-свободно, тъй като според мен разрешението, което ще се възприеме във връзка с тях, не би следвало да повлияе на изхода на производството по обжалване.
Второто правно основание (твърдяно нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931)
121. С това правно основание Френската република твърди, че Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като (в точка 57 от обжалваното съдебно решение) приема, че образуваната във Франция проверка срещу предполагаеми членове на PMOI не представлява решение, отговарящо на дефиницията по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.
122. Във връзка с анализа на Общия съд в обжалваното съдебно решение от значение за второто правно основание са следните въпроси.
123. Първо, могат ли да се удовлетворят изискванията на разпоредбите на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, когато решението на компетентен орган съгласно този член се отнася до лице, група или образувание, което не е същото като лицето, групата или образуванието, индивидуализирано във взетото от Съвета решение по смисъла на същия член (първи въпрос)? Второ, какво е надлежното тълкуване на израза „компетентни органи“, използван в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 (втори въпрос)? Трето, правилно ли приема Общият съд, че проверката не се основава на „сериозни и достоверни доказателства или улики“ (трети въпрос)? Четвърто, допускайки за непосредствените цели на разглеждането, че отговорът на първия въпрос е положителен, до каква степен Съветът е трябвало да „обясн[и] действителните и конкретни съображения“ съгласно възприетата от Общия съд формулировка в точка 65 от обжалваното съдебно решение, поради които между въпросните субекти трябва да е налице „връзка“ (четвърти въпрос)?
124. По първия въпрос ще отбележа, че няма основание за упрек във връзка с констатацията на Общия съд в точка 64 от обжалваното съдебно решение, с която той приема, че буквалното тълкуване на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 — който предвижда решението да бъде взето „по отношение на засегнатите лица, групи или образувания“ — би изисквало компетентният орган да вземе решение по отношение на субекта или на субектите, индивидуализирани в постановеното в съответствие с този член решение на Съвета. Ако това тълкуване бе вярно, обжалваното решение по необходимост би се оказало необратимо опорочено, тъй като е безспорно, че субектите съгласно решението на компетентния орган и съгласно обжалваното решение не са едни и същи.
125. Буквалното тълкуване на член 1, параграф 4 правилно ли е?
126. Според мен то не е правилно.
127. По мое мнение с оглед на причините, поради които са приети Обща позиция 2001/931 и Регламентът, тази разпоредба трябва да се тълкува разширително. Няма вероятност терористичните организации да започнат да оказват съдействие на властите, като се установяват така, че да бъдат лесно идентифицирани. Всъщност трябва да се приеме, че те действат в противоположна насока. Както при всички въоръжени действия с партизанска насоченост елементът на изненада, а следователно и на прикритост, е от основно значение. Поради това е необходимо тълкуване на член 1, параграф 4, което достатъчно гъвкаво да отчете този аспект. Ако са налице „сериозни и достоверни доказателства или улики“, които позволяват да се приеме, че субектите, посочени в решението на компетентния орган и в това на Съвета за замразяване на средства, в основни линии са едни и същи, считам, че изискванията на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 ще бъдат удовлетворени.
128. По аргумент за по-силното основание това е така, когато Френската република поддържа, както е в настоящия случай, че доколкото ѝ е известно, PMOI не е субект на правото(42).
129. Според мен необходимостта от гъвкаво тълкуване се подкрепя, първо — от обхвата на определението по член 1, параграф 6 от Регламента и широката формулировка по член 2, параграф 3 от него(43). Ако не съществуваха посочените от мен затруднения при идентификацията, подобен широк подход не би бил необходим. Гъвкавото тълкуване според мен се подкрепя и от начина, по който в решенията на Съвета за замразяване на средства често се идентифицират субектите, чиито средства са замразени. Във връзка с това в обжалваното решение позицията, която се отнася до PMOI в приложението, е формулирана по следния начин: „Организация „Mujahedin-e Khalq“ — „MEK“ или „MKO“, с изключение на „Национален съвет за съпротива на Иран“ — „NCRI“ (известна още като „Армия за национално освобождение на Иран“ — „NLA“ (въоръженото крило на „MEK“), известна още като „Народни муджахидини на Иран“ — „PMOI“, известна още като „Общество на иранските студенти мюсюлмани“)“. Този пример далеч не е изолиран. Подобна „фрагментарна“ идентификация на лицата, групите и образуванията в списъка се прилага често(44).
130. Поради това стигам до извода, че обжалваното решение не е било необратимо опорочено, тъй като решението на компетентния орган не е било постановено конкретно във връзка с PMOI, а само във връзка с лица, за които се твърди, че са настоящи или бивши членове на тази организация.
131. На следващо място, що се отнася до втория и третия въпрос, на които ще се спра едновременно, от формулировката на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 е ясно, че констатацията на национална юрисдикция относно извършването на терористично действие или опит да се извърши, участва или подпомогне такова действие, е достатъчно, но не и необходимо условие за прилагането на този член. Също така, ясно е, че когато се говори за взето решение, засягащо „провеждането на разследвания или възбуждането на наказателно преследване за такова действие“, се включват и „предпоставките“, както най-общо ще ги нарека, за подобна констатация. Освен когато „съдебните органи“ не са компетентни в тази област (въпросът не възниква в производството във Франция срещу предполагаемите членове на PMOI, които са физически лица), съответният компетентен орган трябва да е „съдебен“. Освен това в отсъствието на „присъда за такива деяния“, „провеждането на разследвания или възбуждането на наказателно преследване“ от този компетентен орган трябва да „се основават на сериозни и достоверни доказателства или улики“.
132. Какво точно означава изразът „съдебен орган?
133. От широкия обхват на член 1, параграф 4, на който обърнах внимание по-горе, е видно, че неоправдано тясно(45) е прилагането на обичайния смисъл на този израз, поне на английски език, който обикновено предполага с въпросното решение съдът да установява вина. Необходимо е на израза да се придаде по-широк смисъл, който да включва органите на разследването и на обвинението на дадената държава членка.
134. Също е ясно, че решение за започване на разследване само по себе си няма да е достатъчно. Такова решение може да се основава само на подозрения. Възможно е, разбира се, съответните действия по разследване да доведат до установяването на сериозни и достоверни доказателства или улики и в такъв случай по пътя на логиката може да се приеме, че има вероятност да последва възбуждане на наказателно преследване (въпреки че към момента на настъпване на фактите по делото такова преследване може все още да не е било възбудено). Със същата вероятност обаче разследванията могат и да не дадат никакъв резултат. Поради това подобно решение за провеждане на разследване няма да бъде достатъчно за целите на член 1, параграф 4.
135. Правните системи на държавите членки просто са твърде различни, поради което не е възможно да се въведе точен единен момент в производството, в който изискването за „сериозни и достоверни доказателства или улики“ да бъде удовлетворено. Затова ще очертая кои общи принципи считам за приложими.
136. По мое мнение, за да са налице „сериозни и достоверни доказателства или улики“, следва да е изпълнено изискването за наличие на материали по преписката, съдържащи много убедителни данни за терористично действие или за опит да се извърши, участва или подпомогне такова действие. Няма нужда материалите да са достатъчна основа за последващо възбуждане на наказателно преследване, но трябва да представляват нещо много повече от просто подозрение или предположение. Минималното изискване е да бъдат достатъчни за посочването на лице, основните твърдения срещу което могат да доведат до издаването на разпореждане за замразяване на средства; тези твърдения трябва да му бъдат предявени по начин, който му позволява да упражни правото си на защита(46).
137. Отговаря ли настоящият случай на тези изисквания?
138. В точка 68 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че „никой материал от преписката по делото не позволява да се установи, че съдебната проверка, образувана във Франция през април 2001 г., […] се основава […] на сериозни и достоверни доказателства или улики, както предписва член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931“.
139. В жалбата си Френската република се позовава най-вече на член 80-1 от френския Code de procédure pénale [Наказателно-процесуален кодекс], който изисква наличието на убедителни или съгласувани улики срещу определено лице за образуването на разследване от съдия-следовател. Тя твърди, че по този начин се удовлетворява съответното изискване по член 1, параграф 4.
140. След като в точка 68 Общият съд прави фактическа констатация, тълкувам довода на Френската република в смисъл, че с тази констатация Общият съд е изопачил представените му доказателства.
141. За да се разгледа това правно основание, трябва да се изследват производствата, образувани във Франция през 2001 г. и 2007 г., в контекста на френските наказателно-процесуални норми. В това отношение имам известни резерви. Не претендирам за задълбочени специализирани познания, които да ми позволят авторитетно да се произнеса във връзка с посочените норми. Този анализ обаче е неизбежен за разглеждането на второто правно основание.
142. Според моето разбиране за френските наказателно-процесуални норми относно досъдебното производство началото на тази фаза, поне в случаите, които са достатъчно важни да наложат участието на съдия-следовател, се поставя от прокурора, който връчва „réquisitoire“ [постановление за образуване на наказателно производство] на съдия-следователя(47). От този момент официално започват действията по разследване(48). Ако съдия-следователят счита, че са налице достатъчно улики, налагащи допълнителни действия на разследване за внасянето на делото в съда, той извършва mise en examen [привличане на обвиняем] съгласно член 80-1 от Code de procédure pénale. Както споменах, съдия-следователят може да пристъпи към mise en examen само при наличие на „убедителни и съгласувани улики“, от които може да се направи основателно предположение, че разследваното лице е извършило съответното престъпление(49). В този смисъл mise en examen от съдия-следователя според мен е етапът от производството, който отговаря на изискването за „сериозни и достоверни доказателства или улики“. Обратно, започването на проверка и производството до връчване на réquisitoire, с което е натоварен прокурорът, не отговарят на това изискване.
143. Задавам си въпроса дали тези френски „общи“ наказателно-процесуални норми се прилагат в непроменен вид при разследването на лица и организации, за които е приложим член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, така че този извод да се приеме като обоснован. Френската република обаче посочва изрично член 80-1 като базата, на която се гради второто ѝ правно основание; PMOI от своя страна не споменава дали като организация, за която се твърди, че е участвала в терористични дейности, спрямо нея са прилагани някакви други или по-строги правила. Поради това ще приема, че mise en examen от съдия-следователя представлява етап от производството, при който изискването за „сериозни и достоверни доказателства или улики“ е удовлетворено.
144. Несъмнено ли е в настоящото производство по обжалване дали всяко от производствата, образувени във Франция — както това, което е образувано през 2001 г., така и това, което е образувано през 2007 г. — са достигнали етапа на mise en examen от съдия-следователя?
145. Не.
146. Няма никакво основание за съмнение, че производството, започнало с проверката от 2001 г., е последвано от mise en examen през 2003 г. В съдебното заседание обаче PMOI заявява, без възражения от страна на Френската република, че при проверката от 2007 г. не е предприемано mise en examen. На това основание във връзка с второто производство изглежда изискването не е било изпълнено.
147. Тъй като доводите на Френската република се основават на наличието на сериозни и достоверни доказателства или улики по отношение и на двете производства, за целите на подадената от нея жалба тя трябва да е изпълнила изискването по отношение на всяко от тях. По отношение на производството, започнато през 2007 г., тя не го е направила. Поради това тя не доказва неправилността на констатацията на Общия съд относно липсата на достатъчно доказателства, че производството във Френската република изпълнява изискването по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Поради това второто правно основание трябва да се отхвърли.
148. Накрая ще разгледам четвъртия въпрос. Ще напомня, че той се отнася до констатацията на Общия съд (в точка 65 от обжалваното съдебно решение), че липсват обяснения относно „действителните и конкретни съображения“, поради които в настоящия случай действията, които се вменяват на физически лица, за които се предполага, че са членове или симпатизанти на PMOI, трябва да се вменят и на самата PMOI. Общият съд посочва, че подобно обяснение „напълно отсъства в настоящия случай“.
149. Действително Френската република твърди, че за PMOI трябва да е било очевидно, че насочените срещу въпросните физически лица твърдения се отнасят и до самата организация. Според нея от отговора на определението от 26 септември 2008 г. се виждало, че това е така, а високият брой физически лица (24), срещу които се води разследване, по необходимост предполагал участието и на разглежданата организация.
150. Нито един от двата довода не ми изглежда убедителен.
151. Първо, прегледът на документите, представени в отговор на определението от 26 септември 2008 г., показва, че наистина те се отнасят до лица, „за които се предполага, че принадлежат към“, и за „предполагаеми членове“ на PMOI. По-нататък в тях се казва, че „срещу членове на тази организация […] понастоящем се водят наказателни преследвания за престъпна дейност, насочена към финансиране на тяхната дейност“. Всички изложени обстоятелства всъщност са поредица от твърдения за това, че според Френската република физическите лица и PMOI са свързани. Тя обаче не дава обяснението, което Общият съд според мен основателно изисква. Не е достатъчна поредица от общи твърдения, че различни хора членуват в организацията „Х“ и че срещу тях се води разследване или че те са субект на наказателно преследване за (неопределена) престъпна дейност, насочена към финансиране на тяхната дейност, за да се вмени тяхното поведение на организацията „Х“.
152. Второ, що се отнася до действителната запознатост на PMOI с основното твърдение, в отговор на въпрос на Съда в съдебното заседание процесуалният ѝ представител признава, че в резултат от претърсването на служебните помещения на организацията в Auvers-sur-Oise през 2003 г. „PMOI не е могла да не знае („ne pouvait pas ne pas savoir“), че непряко действията са насочени към нея“. Дори да се приеме, че подобна запознатост с фактите от страна на PMOI е достатъчна за целите на започналото през 2001 г. разследване, то не е налице обяснение за разследването, започнало през 2007 г. През цялото време PMOI настойчиво твърди, че не знае за каквато и да е връзка в това отношение между разследванията на физическите лица и на организацията(50).
153. Що се отнася до броя на засегнатите лица, може би щях да бъда убедена, ако това бе едно от множество указания за участието на PMOI като организация или поне едно от няколко други указания. Само по себе си обаче според мен то не подкрепя допълнително изложените доводи.
154. Предвид всички изложени по-горе съображения второто правно основание трябва да се отхвърли.
Третото правно основание (твърдяно нарушение на правото на ефективна съдебна защита)
155. С третото правно основание Френската република в основни линии упреква Общия съд, че в точки 71—76 от обжалваното съдебно решение е приел, че Съветът не е имал право да задържа информация по съображения за поверителност в отговора на Определението от 26 септември 2008 г. Според Общия съд в резултат от това запазване на поверителността той не е могъл да упражни контрол върху законосъобразността на обжалваното решение. Поради това правото на ефективна съдебна защита на PMOI е било нарушено.
156. В подкрепа на основанието си за обжалване Френската република привежда два основни довода.
Първи довод: „няма позоваване на непредоставената информация“
157. В точка 73 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Съветът няма право да основава своето решение за замразяване на средства на съобщени от държава членка данни или материали в преписката, ако тази държава членка не желае да разреши тяхното съобщаване на юрисдикция на Съюза.
158. В това съображение имплицитно се съдържа констатация на Общия съд, че всъщност Съветът до голяма степен основава решението си на такава информация или материали.
159. Френската република се опитва да оспори тази фактическа констатация. Тя твърди, че всъщност при приемането на обжалваното решение Съветът не се е позовал на информацията, която той не е предоставил във втория отговор на определението от 26 септември 2008 г.(51),. Това според нея било видно от точки 11 и 12 от първия отговор на определението от 26 септември 2008 г. (цитиран в точка 58 от обжалваното съдебно решение). Освен това изложението на мотивите и представените от Съвета документи в отговор на посоченото определение били достатъчни да докажат, че Съветът е разполагал с релевантната информация, от която се нуждае, за да приеме обжалваното решение по отношение на PMOI въз основа на национално решение, отговарящо на определението по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.
160. Прегледът на втория отговор на определението от 26 септември 2008 г. показва, че от приложение 3 към този отговор са заличени два абзаца. Параграф 4 от този отговор гласи във връзка с първия абзац (тоест информацията по точка 3, буква а), че „посочената от [Френската република] причина за нейното заличаване е връзката на въпросната информация с обществената сигурност и отбрана, поради което тя подлежи на защитни мерки за ограничаване на нейното разгласяване […]“. Във връзка с втория абзац (тоест информацията по точка 3, буква е) в същата точка се казва, че „причината за нейното заличаване е, че тя не засяга PMOI, а други образувания, включени в списъка на ЕС на лица и образувания, участващи в терористични действия“.
161. Информацията, съдържаща се в заличените абзаци, остава поверителна. Тя не е предоставена на Съда в рамките на жалбата на Френската република.
162. Според мен при оспорването на дадената фактическа констатация Френската република твърди, че Общият съд е изопачил представените пред него доказателства. В противен случай тази част от правното основание би била явно недопустима(52).
163. Може ли да се каже, че по този начин с констатацията на Общия съд доказателствата са изопачени?
164. За да се отговори на този въпрос, е необходимо, първо — да се вземат предвид точки 11 и 12 от първия отговор на определението от 26 септември 2008 г.
165. В точка 11 Съветът заявява, че не е получил никакво друго доказателство относно проведената във Франция съдебна проверка освен съдържащото се в изложението на мотивите, тъй като съгласно френското право подобни допълнителни доказателства трябвало да останат поверителни. По-нататък той твърди, че възпроизвежда цялата съществена информация относно разследването, с която е разполагал за изложението на мотивите. Той допълнително уточнява, че един от документите, чиято поверителност е поискана, съдържал по-подробни данни. След това пояснява така направеното уточнение в смисъл, че всички тези данни са обхванати от представеното в изложението на мотивите общо описание.
166. В точка 12 Съветът заявява всъщност, че не разполага с никаква друга информация или материали, с които следва да бъде запознат Общият съд. По-специално Съветът не бил уведомен за конкретната самоличност на лицата, до които се отнася разследването.
167. В такъв случай какъв е смисълът на доказателствата в този контекст? Формулировката на точки 11 и 12 от първия отговор на Съвета на определението от 26 септември 2008 г. е, меко казано, неясна. Дали неяснотата се дължи на умишлена липса на пояснение от страна на Съвета, или той просто се е изразил зле, не е въпрос, който следва да се разглежда тук. Струва ми се, че Общият съд е имал право да направи фактическа констатация въз основа на претеглянето на вероятностите, че Съветът е основал решението си до известна (неопределена) степен върху материали, които не му е предоставил.
168. На следващо място, що се отнася до изложението на мотивите и документите, представени от Съвета в отговор на определението от 26 септември 2008 г., френското правителство твърди, че изложението и тези документи са били достатъчни, за да се установи, че Съветът е разполагал с необходимата му информация за постановяване на обжалваното решение по отношение на PMOI.
169. Това може и да е вярно. При тези обстоятелства обаче Френската република носи тежестта да докаже, че Съветът действително е основал решението си само на тези материали. Твърдението, че материалите са били достатъчни да докажат, че Съветът е имал необходимата информация, не отговаря на това изискване.
170. Поради това въз основа на изявленията на Френската република няма основание да се приеме, че с направената констатация Общият съд явно е изопачил представените му доказателства. Следователно първият довод на френското правителство трябва да бъде отхвърлен.
Втори довод: „непредоставената информация е била класифицирана“
171. Френската република се позовава на това, че информацията, съдържаща се в разглежданата точка (вж. точка 71 от обжалваното съдебно решение), е класифицирана. В отговор на отбелязаното от Общия съд в точка 72 от обжалваното съдебно решение (че той не разбира защо (всъщност), след като документът е могъл да бъде представен на Съвета и впоследствие — на правителствата на другите 26 държави членки, същият не е можело да бъде представен и на Общия съд) Френската република посочва, че съгласно член 67, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд последният взема предвид само онези документи, с които адвокатите и представителите на страните са могли да се запознаят и по които са имали възможност да изразят своите становища. С други думи, доколкото разбирам твърдението на Френската република, Общият съд не би поискал представянето на документ, ако няма намерение да вземе предвид съдържанието му в своето решение. Ако действително вземе предвид посоченото съдържание, той по необходимост ще го предостави на другата страна.
172. По-нататък Френската република добавя, че безспорно поради съображения за поверителност френските органи се противопоставят на съобщаването на съответните документи на PMOI. От това следва, че във всеки случай Общият съд не е могъл да ги вземе предвид.
173. Въпросът, повдигнат в тази част от правното основание на Френската република, представлява основен интерес. Доколко би трябвало да е възможно страна в производството пред Общия съд да настоява предоставената на този съд информация да се третира като поверителна, в резултат от което тя да не се предостави на другата страна или на другите страни в производството? Може (или трябва) ли все пак, ако информацията се третира по този начин, тя да се вземе предвид от Общия съд при постановяване на неговото решение?
174. Важно е този въпрос да се разгледа в правилния контекст.
175. Два члена от Процедурния правилник на Общия съд вече съдържат разпоредби относно поверителността(53). Първо, съгласно член 67, параграф 3 страната, която отговаря по мярка за събиране на доказателства, може да поиска поверителност по отношение на цялата или на част от информацията, съобщена в нейния отговор. Съдът разглежда впоследствие искането. По време на проверката съответният документ не се предоставя на другите страни в производството. Същият член предвижда, че когато документ, достъпът до който е бил отказан от институция, бъде представен пред Общия съд във връзка с производство относно законосъобразността на този отказ, документът не се предоставя на другите страни.
176. Второ, по силата на член 116, параграф 2 председателят на Общия съд по искане на някоя от страните може да изключи секретна или поверителна информация от копията на документите, които се предоставят в съответствие с този член на встъпилата страна. Параграф 6 от същия член предвижда, че в случаите, в които молбата за встъпване е направена след изтичането на шестседмичния срок по член 115, параграф 1, встъпилата страна получава копие от доклада за съдебното заседание. Тя няма да получи документите, които се връчват на страните по член 116, параграф 2. По очевидни причини докладът за съдебното заседание няма да съдържа поверителни материали.
177. От Процедурния правилник на Общия съд отсъства разпоредба, която да му позволява да взема предвид поверителни доказателства, представени от някоя от страните в производство пред него, без да ги оповестява на другата или на другите страни. Член 67, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд му дава две възможности, ако му бъде представен документ с молба за поверително третиране. Общият съд може да уважи молбата и в такъв случай документът нито ще бъде оповестен на другата или на другите страни в производството, нито ще бъде взет предвид при постановяване на решението. Алтернативно, той може да отхвърли молбата и в такъв случай документът ще бъде оповестен на другата или на другите страни и може да бъде взет предвид при постановяване на решението(54). Не е възможно никакво друго разрешение. С други думи „среден път“ няма.
178. По делата, свързани с разпореждания за замразяване на средства, както Общият съд, така и Съдът очакват, че е възможно да възникне нужда от въвеждането на специфични процесуални правила относно поверителните доказателства.
179. В Решение по дело OMPI Общият съд отбелязва, че „общностният съд трябва да има възможност да контролира законосъобразността и основателността на мерките за замразяване на средства, без да има възможност да му се противопоставят тайната или поверителността на използваните от Съвета доказателства и информация“(55). По-нататък той посочва, че „въпросът дали ищецът или жалбоподателят и/или неговите адвокати могат да получават доказателства и информация, за които се твърди, че са поверителни, или те трябва да се съобщават само на Общия съд в рамките на особена процедура, която предстои да бъде установена така, че да се опази съответният обществен интерес, като същевременно на заинтересуваното лице се предостави достатъчна степен на съдебна защита, е отделен въпрос, по който не се налага Общият съд да взема отношение в рамките на настоящото производство“(56).
180. В Решение по дело „Kadi I“ Съдът посочва, че „изключително важни съображения, свързани със сигурността или с осъществяването на международните отношения на Общността и на нейните държави членки, могат да не допуснат заинтересуваните лица да бъдат уведомени за определени доказателства и следователно — изслушани във връзка с тези доказателства“. Той обаче добавя, че „[в]ъпреки това, в рамките на упражнявания от него съдебен контрол общностният съд трябва да приложи в подобен случай механизми, позволяващи да бъдат съвместени, от една страна, оправданият стремеж за гарантиране на сигурността, що се отнася до естеството и източниците на сведенията, които са били взети предвид за приемането на съответния акт, и от друга страна — необходимостта на частноправния субект да бъде предоставена възможност да се ползва в достатъчна степен от процесуалните правила“(57).
181. В различен контекст, а именно на обществените поръчки, в Решение по дело Varec(58) Съдът отбелязва, че „[в] някои случаи обаче може да е необходимо да бъде отказан достъп на страните до определена информация, за да се защитят основните права на трето лице или да се запази значим обществен интерес“. По-нататък той посочва, че „[п]ринципът на защита на поверителната информация, както и на търговските тайни трябва да се прилага така, че да се съгласува с изискванията за ефективна правна защита и спазването на правото на защита на страните по спора […], а в случай на съдебно обжалване или преразглеждане от страна на орган, който е юрисдикция по смисъла на член 234 ЕО — така че да се гарантира, че производството в своята цялост спазва правото на справедлив процес“(59).
182. Независимо от всичко това, член 67, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд остава в сила(60). Не е установена специална процедура и към настоящия момент няма развити и специфични методи по въпроса как в такива случаи следва да се постъпи с поверителните доказателства. При това положение не мога да укоря Общия съд, който констатира, че отказът на Съвета да съобщи разглежданата поверителна информация, е направил невъзможно упражняването на съдебен контрол върху законосъобразността на обжалваното решение. Независимо от това не считам, че позицията на Френската република, която отказва да разреши на Съвета да представи тези поверителни доказателства в рамките на отговора си на определението от 26 септември 2008 г., е била напълно неоснователна.
183. С определението от 26 септември 2008 г. Общият съд уведомява Съвета, че „на настоящия етап от производството“ документите няма да бъдат съобщени на PMOI. Той не е дал, а според моето разбиране на Процедурния правилник и не е могъл да даде на Съвета уверения какво би могло да се случи по-нататък.
184. Първо, според мен трето лице, участващо в производството (каквото е Френската република), би могло при тези обстоятелства основателно да приеме, че гарантираната степен на защита на дадената информация не е достатъчна, за да бъде оповестена на Общия съд, най-малкото в случай на свързана с тази информация висока степен на поверителност. В това отношение е важно, че в съдебното заседание процесуалният представител на Френската република отговаря на поставен въпрос със заявявлението, че ако към съответния момент в Процедурния правилник на Общия съд е имало разпоредби, защитаващи поверителните доказателства, по негово мнение разглежданата информация е щяла да бъде предоставена на този съд.
185. Второ, позоваването на Общия съд на обстоятелството, че същата информация вече е била предоставена на членовете на Съвета, а следователно и на правителствата на останалите 26 държави членки, освен Френската република, според мен е неуместно. Би могло да се приеме, че въпреки предоставянето на информацията на членовете на Съвета и на държавите членки изобщо не е бил поставян въпросът за нейното оповестяване или разгласяване по някакъв начин(61).
186. Според мен от посоченото е видно, че следва сериозно да се обмисли възможността за изменение на Процедурния правилник на Общия съд, за да се уреди предоставянето на действително поверителни доказателства, които да бъдат разгледани от този съд по начин, който е в съответствие с техния характер, без да се допускат неприемливи нарушения на правата на другата или на другите страни в производството(62).
187. В настоящото заключение не е уместно да се обсъждат подробностите във връзка с тези изменения. Въпреки това, ще се спра накратко на основните въпроси, които възникват според мен.
188. Преди да достигне до съдебен орган на Европейския съюз, дадена жалба за отмяната на регламент, с който се замразяват средствата на лице или организация, заподозрени като извършители или съучастници в терористична дейност, са необходими предварителни действия от страна на законодателя на Европейския съюз въз основа на взето решение или предоставена информация от една или повече държави членки. По-лесно ще се разбере какво трябва да се направи, ако проследяването на историятата започне в нейното начало, а не в края.
189. Поради това ще започна анализа, като разгледам първо ролята на органите на държавите членки при приемането на решение (или за започването на разследване, или за възбуждането на наказателно преследване), намиращо се в основата на решението за замразяване на средства, което Съветът може да постанови. След това ще се спра на позицията на Съвета при приемането на такова решение. Накрая ще обърна внимание на ролята на Общия съд при разглеждането на жалба срещу такова решение.
190. Във връзка с това ще разгледам факторите, които засягат работата с чувствителни доказателства, които са релевантни, но пък за които е поискана поверителност (от Съвета или от държава членка) спрямо жалбоподателя. Не би било уместно прекалено подробно да предписвам евентуалните разрешения на всеки етап от този процес. При изследването на тези въпроси целта ми е просто да подпомогна лицата, които ще трябва да се ангажират с въпроса, как точно да се справят с тази загадка — независимо дали в рамките на държава членка, на Съвета или на Общия съд. Възприемам този подход, давайки си ясно сметка, че Френската република посочва изрично като основно значение на решението си да подаде настоящата жалба своята загриженост за изясняване на закона в бъдеще(63).
Ролята на националните органи на държавите членки
191. Когато националните органи на държавите членки вземат решение, което ще залегне в основата на постановено от Съвета решение за замразяване на средства, ролята на тези органи ще бъде различна в зависимост от естеството на националното решение и обстоятелствата на неговото приемане.
192. Възможно е въпросното решение да е взето на етапа на образуване на разследването или на възбуждане на наказателното преследване, или е възможно то да е „осъдителна присъда“, т.е. да представлява формална констатация от съдебен или друг орган, че съответните деяния са били извършени.
193. Освен това е възможно решението да е било взето единствено въз основа на достъпни доказателства, предоставени на страната, срещу която се предлага издаването на разпореждане за замразяване на средства. Алтернативно е възможно то да е взето изцяло или отчасти въз основа на доказателства, някои или всички от които се считат за твърде чувствителни и/или поверителни, за да бъдат предоставени по такъв начин. За улеснение ще наричам тези доказателства „поверителни доказателства“.
194. Лицето, групата или образуванието, за което се прилага решението, може да е имало възможност да го оспори. Алтернативно, то може да не е имало ефективна възможност за оспорване по националното право.
195. От структурата на член 1, параграф 4 е видно, че той предполага провеждането на съдебно по естеството си производство в съответната държава членка. Позовавайки се обаче на понятието „еквивалентен на тях орган“, той също така отразява факта, че в някои държави членки производството е административно. Всъщност такова е било положението във връзка с първоначалното включване на PMOI в списъка, когато съответното решение е било взето от Home Secretary. За разлика от това, производството по отношение на PMOI във Френската република е било изцяло съдебно.
196. Когато в рамките на съответното национално производство решението се взема от орган на изпълнителната власт, действително е възможно то да бъде постановено, без засегнатото лице да има възможност да научи какво е естеството на доказателствата и без да може да даде обяснения преди постановяването му. Възможно е обаче националното законодателство да предвиди възможност за последващото му оспорване пред органа на изпълнителната власт, който взема решението, и/или пред съдилищата на съответната държава членка.
Производството пред Съвета
197. За да бъде действително решението за замразяване на средства, Съветът е задължен да гарантира, че всички изисквания по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 са били изпълнени.
198. В този смисъл той най-напред трябва да се увери, че в съответната преписка има точни данни или доказателства, които показват, че е взето решение от компетентен орган(64). При отсъствието на такова решение Съветът не може да продължи разглеждането.
199. След това той трябва да определи дали съответното решение е взето по отношение на лица, групи и образувания, за които се предлага да се постанови разпореждане за замразяване на средства(65).
200. По-нататък той трябва да провери дали а) решението се отнася до провеждането на разследвания или възбуждането на наказателно преследване за терористично действие, опит да се извърши, участва или подпомогне такова действие, които се основават на сериозни и достоверни доказателства или улики, или б) решението се отнася до присъда за такова деяние.
201. След това той трябва да установи дали решението е постановено въз основа на достъпни доказателства, предоставени на лицето, групата или образуванието, за които се предлага издаването на разпореждане, или е постановено въз основа на доказателства, някои или всички от които са поверителни.
202. Въпреки че член 1, параграф 4 не съдържа изрична разпоредба в този смисъл, според мен той имплицитно изисква съответното национално решение да е било взето при зачитане на правата на човека и основните права на лицето, групата или образуванието, замразяването на чиито средства се предлага. Въпреки че Съветът по принцип не може да проверява съответствието с изискванията, произтичащи от тези права в рамките на националната правна система на държавата членка, взела решението, той е в състояние да се увери в зачитането на тези права на равнището на Европейския съюз. Действително, след като решението на самия Съвет за замразяване на средства трябва да ги зачита, за да не бъде отменено при последващо обжалване пред съдебен орган на Европейския съюз(66), то според мен Съветът трябва да се увери в тяхното спазване, преди да постанови решението си.
203. Неизбежно е процедурата, която Съветът би трябвало да следва при постановяването на решение за замразяване на средства, да е различна в зависимост от естеството на производството на национално равнище.
204. Мисля, че по-долу посочените основни аспекти би следвало да се вземат предвид, както и последиците, които те пораждат(67).
– Когато компетентният национален орган е „съдебен орган“
205. За целите на посочените по-долу примери допускам първоначално, че компетентният орган, постановил националното решение, е съдебен орган(68).
206. Когато решението на този орган е „осъдителна присъда“ за разглежданите деяния, Съветът трябва да определи дали решението е постановено въз основа на достъпни или поверителни доказателства, или на съчетание от двете.
207. Ако присъдата е постановена въз основа на достъпни доказателства, позицията на Съвета е относително ясна(69). Той не трябва да доказва дали решението се основава на сериозни и достоверни доказателства или улики. Тази задача вече е била изпълнена от компетентния орган, постановил решението.
208. Оттук следва, че единственият въпрос, който Съветът остава да разгледа, е зачитането на правата на човека и основните права на въпросното лице, група или образувание(70).
209. Освен ако решението за замразяване на средства е първоначално(71), съответните доказателства (които са изцяло достъпни) могат да се оповестят на даденото лице, група или образувание, което ще може да даде подходящи обяснения във връзка с тях, преди Съветът да приеме своето решение.
210. Положението не е толкова ясно, когато националното решение се основава на съвкупност от достъпни и поверителни доказателства.
211. В такъв случай според мен първата стъпка на Съвета е да установи дали може да основе своето решение за замразяване на средства само на достъпните доказателства. Ако това е така, мисля, че Съветът би трябвало да действа единствено въз основа на тези доказателства и да не взема предвид поверителните доказателства. Така той може да действа по начина, посочен в точки 207—209 по-горе.
212. В противен случай или ако доказателствата, на които се основава националното решение, са изцяло поверителни, Съветът трябва да запита съответната държава членка дали възразява поверителните доказателства да бъдат предоставени на Общия съд, в случай че решението на Съвета бъде обжалвано. Ако държавата членка възразява, тогава Съветът (както понастоящем, така и в съответствие с разгледаните от мен в това заключение бъдещи изменения на Процедурния правилник на Общия съд) не може да предприеме по-нататъшни действия. Решението му би било отменено при обжалване.
213. Ако държавата членка се съгласи да се направи оповестяване на Общия съд (ако това се наложи), Съветът може да приеме решението за включване в списъка въз основа на поверителните доказателства, без да има възможност да ги оповести на засегнатия субект. В резултат от това той неизбежно ще бъде лишен от пълния обем на правото си да ги оспори, който в противен случай на този етап би бил на негово разположение.
214. По принцип Съветът не е оправомощен да решава дали доказателствата, предоставени от държава членка при условията на поверителност, действително отговарят на легалната дефиниция за „тайни и поверителни доказателства“, поради което да заслужават изключителната защита, предоставяна за такива материали. Той също не може да образува производство за събирането на такива доказателства.
215. При тези ограничения обаче правото на защита трябва да бъде зачетено, доколкото е възможно. Когато се разглеждат поверителни доказателства, би следвало да се прилагат посочените по-долу процесуални действия.
216. Първо, Съветът трябва да предостави на съответния субект неповерително обобщение на доказателствата, като по този начин му укаже съображенията, въз основа на които възнамерява да вземе решение. Наличието на неповерително обобщение според мен е неподлежаща на ограничаване минимална гаранция в рамките на Съюза, основан на правото. В нейно отсъствие не е възможно да се гарантира правото на защита.
217. Второ, Съветът трябва да разясни на съответното лице, група или образувание, че както основното национално решение, така и решението, което Съветът възнамерява да постанови, се основават на поверителни доказателства, и по този начин да даде възможност на субекта да оспори решението на Съвета пред Общия съд, като в рамките на производството пред него могат да се установяват процесуални правила за защита на тези доказателства.
218. Националното решение, разбира се, може да не представлява присъда за съответните деяния. Възможно е с него единствено да е дадено разрешение за разследване или наказателно преследване във връзка с тях. В такъв случай според мен възникват същите варианти и въпроси като описаните в точки 206—217 по-горе, но се добавя още един важен фактор.
219. Самият Съвет трябва да упражни контрол върху доказателствата, предлагани в подкрепа на националното решение, за да се увери че те отговарят на изискването за „сериозни и достоверни доказателства или улики“ по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Ако Съветът не се увери в това, той не може да постанови решение за включване в списъка на съответното лице, група или образувание.
– Когато компетентният национален орган е „еквивалентен на тях орган“
220. Остава открит въпросът за производството, което да се приложи, когато компетентните органи не са съдебни, а „еквивалентни на тях органи“. Разбира се, решението на такъв орган може да представлява присъда за съответните деяния или решение, взето въз основа само на разследване (по определение, когато изпълнителен орган взема решение, въпросът за „наказателно преследване“ не възниква).
221. В този случай според мен възникват същите варианти и въпроси като тези, които се прилагат, когато компетентният национален орган е съдебен. Бих отбелязала само, че след като на национално равнище няма участие на „съдебен“ орган в процеса на вземане на решение, в съответствие с това Съветът ще трябва да упражни по-строг контрол, за да се увери, че са били изпълнени изискванията на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.
Процедурният правилник на Общия съд
222. Нека сега допуснем, че пред Общия съд е подадена жалба срещу решение на Съвета за замразяване на средства, и да разгледаме какви изменения в Процедурния правилник на този съд могат да бъдат необходими, за да се отчетат въпросите, които посочих по-горе. Първо ще очертая приложното поле на измененията, които имам предвид. След това ще се спра на тези изменения във връзка със следните обстоятелства:
– използването на поверителни доказателства,
– необходимостта да се спазват гаранциите на Европейския съюз по отношение на правата на човека (и по-конкретно за правото на защита).
Накрая ще се спра на естеството на контрола, който съдът на Съюза трябва да провежда, и неговия интензитет.
– Приложно поле
223. Въпросите за поверителните и тайни доказателства не се свеждат до твърденията за извършване или съучастие в извършването на терористични действия. Те могат да имат значение например и по дела за обществени поръчки (в които е добре известно, че всеки неуспял оферент маже да се опита да обжалва възлагането на поръчката по съображения, свързани със събирането на информация, до която да получи достъп, тъй като в противен случай тя не би била на негово разположение(72)) и в областта на правото на конкуренция.
224. Въпросите обаче се поставят с особена острота във връзка с терористичните дейности.
225. Това се дължи на особено изострения конфликт, който може да възникне между конкуриращите се претенции, от една страна, на правото на защита, и от друга — на ефективната защита на националната сигурност.
226. Поради това в изложението по-долу ще се съсредоточа върху въпросите относно поверителните доказателства във връзка с твърдения за тероризъм и участие в терористични дейности.
227. Евентуалното отслабване на правото на защита може да се превърне в съществен фактор по всяко дело, в което не се предоставят доказателства поради съображения за поверителност. Всякакви ограничения относно доказателствата на разположение на страната, която иска да се защити, рискуват да засегнат нейните права и да накърнят правото ѝ на защита.
228. Същото се отнася обаче и за ефективната защита на националната сигурност. Лицата, които упражняват надзор и преследват терористичните дейности, особено в рамките на теренни операции, могат да са изложени на лична опасност от изтезание или дори смърт, ако се оповести информация, която да подскаже с какво се занимават или кои са те(73). Поради това като правило държавите членки основателно искат да подчертаят, че ефективните ограничения на оповестяването на материали, които могат да доведат (пряко, непряко или по случайност) до идентифицирането на източници или до разкриването на специални разузнавателни средства, трябва да се запазят.
229. Поради това е особено важно при измененията на правилата за предоставянето на доказателства на Общия съд надлежно да се отчетат и тези групи конфликтни интереси в тяхната цялост.
– Използването на поверителни доказателства
230. Евентуалните нови правила относно поверителните доказателства би следвало да се прилагат само когато и доколкото са абсолютно необходими.
231. Принципът, изложен в предходната точка, означава, че когато доказателствата в подкрепа на разпореждане за замразяване на средства са или достъпни, или поверителни, Общият съд би трябвало винаги да се опита да установи дали е възможно да разреши делото, като отчита единствено достъпните доказателства, т.е. без да прибягва до поверителните. Ако действа по този начин, поверителните доказателства би следвало просто да не бъдат вземани предвид.
232. Следва да се има предвид фактът, че тайните доказателства могат да произхождат от опорочени източници. Те могат просто да са неверни, макар и събрани добросъвестно и при значителен риск за действащите на място оперативни работници. Възможна е тенденция у държавите членки и техните служби за сигурност да класифицират прекомерно информацията, поради което нещо, което всъщност би трябвало да е обществено достояние, се класифицира като секретно. Също така може да има тенденция у съдилищата да приемат такава информация за вярна, без да упражнят надлежен контрол или да я поставят под въпрос. В това отношение е особено важно, когато съответните доказателства будят съмнение или са двусмислени, съмнението или двусмислието да се тълкуват в полза на страната, която не е имала възможност да вземе отношение по тях или възможно най-пълно да ги оспори.
233. Първоначално Общият съд приема, че мерките за замразяване на средства, наложени на страните в производство, каквато е PMOI, са само с ограничено във времето действие(74). Когато в заключението си по дело „Kadi I“(75) генералният адвокат Poiares Maduro разглежда въпроса, той заема позицията, че тези разпореждания представляват „замразяването за неопределено време на средства на едно лице“. В по-близкото минало, в Решение по дело „Kadi II“(76) Общият съд отбелязва, че мерките за замразяване на средства са „особено обременителни“, както и че са изминали почти 10 години от замразяването на средствата на г‑н Kadi с първоначално разпореждане. Той счита, че може да се постави въпросът дали сега не трябва да бъде преразгледана първоначалната му констатация, че такива мерки са ограничени във времето и/или временни(77).
234. Съгласна съм с тази позиция. Има вероятност подобни разпореждания да породят сериозни последици и да възпрепятстват дейността на субектите, чиито средства са замразени. Всъщност тяхното предназначение е именно такова.
235. Делата, свързани с твърдения за участие в терористични дейности, често предизвикват силни първични емоции. В крайна сметка изглежда терористът няма никакви задръжки да пренебрегва свещените канони на цивилизованото общество. Трудно може дори подсъзнателно да се избегне разбирането в обществото, че на свой ред ние трябва да намалим ангажираността си при осигуряване на справедлив процес в случай на подобни обвинения. Обвиняемите и подсъдимите за участие в терористични действия, съгласно тези доводи, заслужават по-ниска степен на правна закрила от обвиняемите и подсъдимите за „по-обикновени“ престъпления.
236. Всяко изкушение да попаднем в тази клопка трябва да се избягва. Всъщност именно маргиналните елементи, аутсайдерите и отритнатите имат потребност и най-голяма нужда от закрилата, предоставена от правната система(78). Често цитираният израз „за вас терорист, а за мен борец за свобода“ показва колко лесно е субективната реакция да оцвети обективната преценка. Белег на цивилизованото общество, което функционира в условията на правова държава, обаче е обичайните предпазни механизми и гаранции да не бъдат изоставяни в отговор на това, че неговите противници не спазват същите норми на цивилизованост.
237. Естеството на разпорежданията за замразяване означава, че сами по себе си те не изискват дерогиране на Конвенцията. Във връзка с това следва да се напомни, че конкретните дерогации на договарящите държави съгласно разпоредбите за извънредно положение по член 15 от Конвенцията не са в рамките на „неограничената свобода на преценка“(79) на тези държави, и дерогациите трябва да се предприемат „доколкото положението го налага“(80). Не виждам основание изискванията, които следва да се прилагат към изключенията от обичайните доказателствени правила поради съображения за сигурност, да бъдат по-леки.
238. Поради това според мен в максимална степен трябва да се устои на изкушението да се спира действието на гаранциите за основните права. Доводът, че сами по себе си изискванията на борбата с международния тероризъм могат да обосноват отслабването на тези гаранции, е неоснователен(81).
239. По мое мнение в резултат от това би следвало броят на делата, по които се прилагат предложените от мен в настоящото заключение изменени правила относно използването на поверителни доказателства, да бъде съвсем малък. Все пак изглежда особено важно такива правила наистина да се приемат.
– Необходимостта от спазване на гаранциите за правата на човека на Европейския съюз
240. Спазването на правата на човека е условие за законосъобразност на актовете на Европейския съюз, а мерките, които са несъвместими със спазването на тези права, са недопустими(82).
241. Европейският съд по правата на човека (наричан по-нататък „Съдът в Страсбург“) е разгледал въпроса за поверителните доказателства по редица дела, образувани по жалби срещу договарящи държави.
242. От съдебната практика е видно, че правото да се иска оповестяването на доказателства в рамките на правото на защита, не е абсолютно. Произнасяне по този въпрос е направено още през 1996 г. с Решение по дело Doorson(83). В Решение по дело Jasper(84) Съдът в Страсбург определя, че „във всяко наказателно производство може да има конкуриращи се интереси, например свързани с националната сигурност или с необходимостта да се осигури защита на свидетелите поради риск от преследване, или със запазването в тайна на полицейските методи за разследване на престъпления, като тези интереси трябва да се съизмерят с правата на обвиняемите и подсъдимите […] В някои случаи може да се наложи определени доказателства да не бъдат предоставяни на защитата, за да се осигурят основните права на друго физическо лице или за да се гарантира важен обществен интерес“(85). Показателно е обаче, че Съдът по-нататък постановява, че „съгласно член 6, параграф 1 [от Конвенцията] единствено допустими са строго необходимите мерки за ограничаване на правото на защита […] Освен това, за да се гарантира справедлив процес на обвиняемия или подсъдимия, затрудненията, които могат да възникнат за защитата поради ограничаването на нейните правомощия, трябва в достатъчна степен да се уравновесят посредством процесуалните правила, които съдебните органи следва да прилагат“(86).
243. В Решение по дело Dowsett Съдът в Страсбург е трябвало да се произнесе по случай, възникнал когато договарящата държава се позовава на имунитет в обществен интерес по отношение на някои доказателства, които в съответствие с искането ѝ не са били предоставени на защитата. Тези доказателства освен това не са били оповестени и на националния съд. Като постановява решение, че жалбоподателят не е получил справедлив процес, Съдът отново подчертава, съгласно направеното от него описание, „значението на това релевантните за защитата материали да бъдат предоставени на съда по делото, който следва да се произнесе по въпросите на оповестяването в момента, когато то може най-ефективно да послужи като гаранция за правото на защита“(87).
244. В по-близкото минало предмет на разглеждане пред съда в Страсбург по дело A. и др. с/у Обединено кралство(88) е съответствието с Конвенцията на съществуващата в Обединеното кралство система на т. нар. „специални адвокати“. Тази система се прилага по някои дела, свързани с използването на секретни доказателства, включително по делата, в които са отправени твърдения за участие в терористични дейности(89). Съдът приема, че съзнанието за необходимост от защита на населението на Обединеното кралство от терористично нападение означава, че е налице „силен обществен интерес“ да се запазят в тайна източниците на информация относно Ал Кайда и нейните сподвижници(90). Той не намира, че сама по себе си тази система не отговаря на изискванията(91). Съдът всъщност постановява, че за да се удовлетворят изискванията на Конвенцията, е необходимо да се оповести възможно най-много информация относно твърденията и доказателствата срещу всеки от жалбоподателите, без да се компрометира националната сигурност или безопасността на хората, на засегнатата страна да се „предостави достатъчно информация относно твърденията срещу нея, която да ѝ даде възможност да даде ефективни указания на специалния адвокат“, както и „затрудненията на защитата поради ограничаването на нейните права в достатъчна степен [да] се уравновесят чрез процесуалните правила, които се прилагат от съдебните органи“(92).
245. Това според мен представлява неподлежащо на ограничения минимално изискване.
– Естеството на контрола, който съдебните органи на Европейския съюз трябва да упражняват, и интензитетът на този контрол
246. Необходим е адекватен съдебен контрол на законосъобразността по същество на мерките на Европейския съюз за замразяване, който да позволи да се гарантира разумен баланс между изискванията на борбата срещу международния тероризъм и закрилата на свободите и основните права(93).
247. Въпреки че понятията „терористично действие“ и „лица, групи и [образувания], участващи в извършването на терористични действия“, са определени в член 1, параграфи 2 и 3 от Обща позиция 2001/931, тези изрази нямат хармонизирано определение в целия Европейски съюз. От това следва, че държавите членки могат да приемат свои определения. Те могат да се различават значително помежду си. От това следва още, че при оспорване на национално равнище на решението на съответния компетентен орган юрисдикциите в съответната държава членка ще се съобразят с определенията по националното право(94).
248. По същия начин винаги когато на национално равнище се упражнява контрол, юрисдикциите на съответната държава членка ще прилагат действащия в нея стандарт за защита на основните права. Той няма непременно да бъде същият като стандарта на Европейския съюз.
249. Договорът представлява съвкупност от самостойни норми, наречена „самостоятелна правна система“(95). При тълкуването на тази правна система Съдът действително „се вдъхновява от общите конституционни традиции на държавите членки“, за да дефинира основните права, които са неразделна част от общите принципи на правния ред на Европейския съюз(96). Не по-малко вярно е и, че всяка от държавите членки е подписала Конвенцията, поради което е обвързана с прилагането на нейните правила. Според мен обаче да се направи извод, че националните системи за защита на основните права и еквивалентът им в Европейския съюз поради това са едно и също нещо, е неправилно(97). В това отношение не се съгласявам с позицията, изразена от Общия съд в Решение по дело „Kadi II“, в което той посочва: „Именно тези гаранции на правото на защита, които съществуват на национално равнище и подлежат на ефективен съдебен контрол, освобождават общностните институции от задължението да предвиждат отново същите гаранции на общностно равнище“(98).
250. За разлика от органите и националните съдилища на държавите членки, Съветът от своя страна е длъжен да спазва единствено стандарта на Европейския съюз за защита на основните права(99).
251. От гореизложеното следва, че макар наличието на национално решение да е основна предпоставка за законосъобразността на решението на Съвета за замразяване на средства, то не е достатъчно само по себе си. Съответното лице, група или образувание трябва още да участва в терористични действия съгласно определението по член 1 от Обща позиция 2001/931, а не само по смисъла на националното право. В това отношение Съветът няма право на преценка. Или е налице достатъчна информация за включването на лице, група или образувание в списъка, или не. Въпросът е фактически и се преценява с прилагането на правилните правни критерии.
252. В този контекст Съветът трябва да осъществи процеса на вземане на решение. Също в този контекст съдебните органи на Съюза трябва да упражняват правото си на контрол.
253. В това отношение ми се струва напълно неуместно контролните правомощия да се ограничават до „леко докосване“. В този смисъл е най-добре да цитирам заключението на генералния адвокат Poiares Maduro по дело „Kadi I“(100), в което той заявява: „По мое мнение твърдението, че настоящият случай се отнася до „политически въпрос“, по отношение на който и най-малката съдебна намеса би била неподходяща, е несъстоятелно. Твърдението, че дадена мярка е необходима за поддържането на мира и сигурността, не може да има за последица окончателното неутрализиране на основните принципи на общностното право и да лишава правните субекти от техните основни права. Това не намалява значимостта на интереса от поддържането на мира и сигурността, а просто означава, че съдилищата са длъжни да преценяват законосъобразността на мерки, които могат да влязат в конфликт с други не по-малко важни интереси, чиято защита е възложена на съдилищата. […] Разбира се, определени извънредни обстоятелства могат да обосноват ограничения на личната свобода, които биха били неприемливи при нормални условия. Това обаче не трябва да ни води до твърдението, че „има случаи, в които за известно време трябва да бъде спуснат воал върху свободата, както се покриват статуите на боговете“. […] Нито означава […], че съдебният контрол в тези случаи би трябвало да има единствено „маргинален характер“. Точно обратното, когато се смята, че е налице особено голяма опасност за обществената сигурност натискът за приемането на мерки, които засягат правата на личността, особено спрямо лица, които имат съвсем малък или никакъв достъп до политическите процеси, е особено силен. Следователно при такива обстоятелства съдилищата трябва да спазват своето задължение за поддържане на върховенството на закона с особено внимание. Поради това същите обстоятелства, които могат да обосноват ограничаването на основните права по изключение, изискват също съдилищата да преценяват внимателно дали тези ограничения не надхвърлят необходимото […]“(101).
254. Съгласна съм с изложеното. Прилагането на тези принципи в настоящия контекст означава, че Съдът трябва да провери дали твърдението, че определено лице, група или образувание е свързано с терористични действия, е доказано и той трябва да гарантира, че приетите мерки отразяват необходимия баланс между необходимостта от борба с тероризма и накърняването в съответната степен на основните права на физическите лица в резултат от мерките.
255. Това не означава, че Общият съд трябва непременно да контролира задълбочено всеки един аспект по всяко отнесено пред него дело. Когато е ясно например, че всички производства на национално равнище и пред Съвета са били изцяло в съответствие с гаранциите за правата на човека на Европейския съюз, контролът на Съда следва да бъде по-слабо интензивен. От основно значение по всяко дело обаче е пълното удовлетворяване на принципа на ефективна съдебна защита(102).
Заключителна бележка
256. Струва ми се, че е възможно да се установят известни сходства между ролята на съдебните органи на Европейския съюз при произнасяне по жалби срещу разпореждания за замразяване на средства и производствата пред съда в Страсбург. Този съд действа съгласно принципа на субсидиарност. С други думи, приема се, че договарящите държави спазват Конвенцията. Националните съдилища на всяка договаряща държава играят водеща роля, за да осигурят, че гарантираните от нея права действително се спазват. Съдът в Страсбург започва да действа единствено при наличие на твърдение, че тези права не са били спазени, и след изчерпване на всички останали средства за защита. При очертаните по-горе обстоятелства съдебните органи на Европейския съюз следва да изпълнят същата функция като съда в Страсбург в рамките на Конвенцията. Ролята на съдебните органи на Европейския съюз е да действат като последен арбитър и да гарантират зачитането на основните права в рамките на Съюза.
257. Държа да подчертая, че анализът, който изложих в точки 223—256 по-горе, представлява поредица от разсъждения, насочени към бъдещето. Поради изложените в точка 182 причини считам, че третото правно основание би трябвало да се отхвърли.
Съдебни разноски
258. Съгласно член 122 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 69, параграф 2 загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По настоящото дело считам, че жалбата следва да бъде отхвърлена. PMOI е поискало да му бъдат присъдени съдебните разноски. Поради това Френската република следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на PMOI.
Заключение
259. С оглед на всички изложени по-горе съображения считам, че Съдът следва:
– да отхвърли жалбата, и
– да осъди Френската република да заплати съдебните разноски.
ПРИЛОЖЕНИЕ
КРАТКА ХРОНОЛОГИЧНА СПРАВКА
|
Дата |
Събитие |
|
|
8 октомври 1997 г. |
Държавният секретар на Съединените американски щати определя PMOI като „чуждестранна терористична организация“. |
|
|
28 март 2001 г. |
Secretary of State for the Home Department на Обединеното кралство издава разпореждане, с което определя PMOI като забранена в тази държава членка терористична организация. |
|
|
Април 2001 г. |
Започва съдебна проверка на дейностите на предполагаемите членове на PMOI във Френската република. |
|
|
28 септември 2001 г. |
Приета е Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации. |
|
|
27 декември 2001 г. |
Съветът приема Обща позиция 2001/931 и Регламент № 2580/2001. Името на PMOI не е включено в приложените към тези актове списъци. |
|
|
2 май 2002 г. |
Съветът приема Обща позиция 2002/340 и Решение 2002/334. Името на PMOI е включено в приложените към тези актове списъци. |
|
|
26 юли 2002 г. |
PMOI подава жалба до Общия съд, който образува дело Т‑228/02. |
|
|
17 юни 2003 г. |
Служебните помещения на PMOI в Auvers-sur-Oise са претърсени от френската полиция. |
|
|
12 декември 2006 г. |
Общият съд уважава жалбата на PMOI по дело Т‑228/02 в частта, с която се иска отмяна на Решение 2005/930 по отношение на PMOI. В останалата част жалбата е отхвърлена. |
|
|
19 март 2007 г. |
Антитерористичната прокурорска служба на Париж повдига допълнително обвинение срещу предполагаеми членове на PMOI (вж. също 13 ноември 2007 г.). |
|
|
28 юни 2007 г. |
Съветът приема Решение 2007/445 с оглед на Решение на Общия съд по дело Т‑228/02. Името на PMOI остава в списъка, приложен към това решение. |
|
|
16 юли 2007 г. |
PMOI подава жалба до Общия съд, който образува дело Т‑256/07. Тя се отнася до решения, постановени преди и след решението на POAC. |
|
|
13 ноември 2007 г. |
Предприети са същите действия като тези от 19 март 2007 г. |
|
|
30 ноември 2007 г. |
POAC постановява решение, с което уважава жалбата против решението на Home Secretary, с което последният отказва да вдигне наложената на PMOI забрана в качеството ѝ на терористична организация. |
|
|
20 декември 2007 г. |
Съветът приема Решение 2007/868. |
|
|
7 май 2008 г. |
Court of Appeal (England & Wales) отхвърля молбата, с която Home Secretary иска разрешение да обжалва решението на POAC. |
|
|
9 юни 2008 г. |
Френската република предоставя на работна група PC 931 новата информация, на която се основава обжалваното решение. |
|
|
13 юни 2008 г. |
Провежда се първо заседание на работна група PC 931. |
|
|
23 юни 2008 г. |
Home Secretary заличава името на PMOI от списъка със забранени организации в Обединеното кралство, считано от 24 юни 2008 г. |
|
|
24 юни 2008 г. |
Провежда се второ заседание на работна група PC 931. Предоставена е допълнителна информация относно PMOI и делегатите искат допълнителен срок за проучване на въпроса. |
|
|
2 юли 2008 г. |
Провежда се трето заседание на работна група PC 931. Представено е ревизирано изложение на мотивите, като делегатите могат да направят възражения до 4 юли. |
|
|
4 юли 2008 г. |
Провежда се заседание на работната група на съветниците по външни отношения (Relex) към Съвета, на което е постигнато съгласие за текст на актуализираната редакция на обжалваното решение. |
|
|
9 юли 2008 г. |
Провежда се заседание на Комитета на постоянните представители за одобряване на обжалваното решение. |
|
|
15 юли 2008 г. |
Съветът приема обжалваното решение. На същата дата решението заедно с изложението на мотивите е съобщено на PMOI. |
|
|
21 юли 2008 г. |
PMOI подава жалба до Общия съд, който образува дело Т‑284/08. |
|
|
23 октомври 2008 г. |
Общият съд уважава жалбата на PMOI по дело Т‑256/07 в частта, с която се иска отмяна на член 1 от Решение 2007/868 по отношение на PMOI. Жалбата е отхвърлена в останалата част. |
|
|
4 декември 2008 г. |
Общият съд постановява обжалваното съдебно решение. |
|
1 – Език на оригиналния текст: английски.
2 – Промяната в наименованието настъпва с влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. С цел опростяване ще използвам настоящото наименование в целия документ.
3 – Сборник, стр. II‑3487.
4 – Решение от 15 юли 2008 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решение 2007/868/ЕО (ОВ L 188, стр. 21).
5 – Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета от 27 декември 2001 година за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 344, стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179).
6 – Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, стр. 70; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 169).
7 – Решение 2001/927/ЕО на Съвета от 27 декември 2001 година относно списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, стр. 83).
8 – Обща позиция 2002/340/ОВППС на Съвета от 2 май 2002 година за актуализиране на Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 116, стр. 75).
9 – Решение 2002/334/ЕО на Съвета от 2 май 2002 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решение 2001/927/ЕО (ОВ L 116, стр. 33).
10 – Решение 2009/62/ЕО на Съвета от 26 януари 2009 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решение 2008/583/ЕО (ОВ L 23, стр. 25).
11 – В момента на подаване на първоначалната жалба Хартата няма обвързващо правно действие: вж. по аналогия Решение от 27 юни 2006 г. по дело Парламент/Съвет (С‑540/03, Receuil, стр. I‑5769, точка 38). След влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Хартата придобива правно действие като акт на първичното право (член 6, параграф 1 ДЕС).
12 – За по-пълно описание на предполагаемите терористични дейности и на твърденията за отказ от тях вж. решението на Proscribed Organisations Appeals Commission of England and Wales [Апелативна комисия за забранените организации на Англия и Уелс] от 30 ноември 2007 г. по дело Lord Alton of Liverpool и др. с/у Secretary of State for the Home Department (наричано по-нататък Решението на POAC“) на адрес в интернет: http://www.siac.tribunals.gov.uk/poac/Documents/outcomes/PC022006%20PMOI%20FINAL%20JUDGMENT.pdf.
13 – Вж. Designation of Foreign Terrorist Organizations, 62 Fed. Reg. 52,650 (1997).
14 – Вж. Terrorism Act (Proscribed Organisations) (Amendment) Order 2001. В член 2 от разпореждането организацията е описана като „Mujaheddin e Khalq“.
15 – За по-подробно обсъждане на релевантните аспекти от френското наказателно процесуално право, включително и най-вече на ролята на réquisitoire и mise en examen вж. точка 142 по-долу.
16 – Вж. точка 152 по-долу.
17 – Secretary of State for the Home Department с/у Lord Alton of Liverpool и др. [2008] EWCA Civ 443, на разположение в интернет на адрес: http://www.bailii.org/ew/cases/EWCA/Civ/2008/443.html.
18 – Заседанията са посочени в точка 91 по-долу и в хронологичната справка в приложението.
19– Писмото и изложението на мотивите са възпроизведени съответно в точки 9 и 10 от обжалваното съдебно решение.
20 – Всъщност разглежданият период е с продължителност над месец.
21 – Решение от 12 декември 2006 г. по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет (T‑228/02, Recueil, стр. II‑4665, наричано по-нататък „Решение по дело OMPI“, точка 124) и Решение от 23 октомври 2008 г. по дело People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет (T‑256/07, Сборник, стр. II‑3019, наричано по-нататък „Решение по дело PMOI I“, точка 133).
22 – Вж. Решение по дело „PMOI I“, точка 138.
23 – Т.е. информацията по точка 3, буква а) (вж. точка 43 по-горе). В тази точка от решението си Общият съд не разглежда информацията по точка 3, буква е). Вж. по-долу точка 160 и сл.
24 – Понастоящем публикувано в Сборника, стр. I‑6351, и наричано по-нататък „Kadi I“.
25 – Непосредствен предшественик на обжалваното решение е Решение 2007/868/ЕО на Съвета за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решение 2007/445/ЕО (ОВ L 340, стр. 100). То е от 20 декември 2007 г. По силата на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 Съветът е задължен да преразглежда имената на лицата и образуванията, включени в списъка към това решение, през определени интервали от време и поне веднъж на всеки шест месеца.
26 – Вж. по-специално разглеждането в точка 97 и сл. по-долу.
27 – Вж. в този смисъл обжалваното съдебно решение, точка 52. Въпреки че по очевидни причини то се позовава на член 10 ЕО, преработената разпоредба на член 4, параграф 3 по никакъв начин не засяга същността на съдържащия се в него принцип.
28 – Вж. точка 97 и сл. по-долу.
29 – Вж. точка 97 и сл. по-долу.
30 – Вж. точка 171 и сл. по-долу.
31 – Вж. точка 197 и сл. по-долу.
32 – Например, като се съкрати времето за съобщаване на делегациите в работна група РС 931, че предстои определено лице, група или образувание да се обсъжда на нейно заседание съгласно точка 11 от приложение II към Документ 10826/07 на Съвета, декласифицираната редакция на който е на разположение в интернет на адрес: http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cmsUpload/st10826-re01en07.pdf.
33 – Вж. точка 105 и сл. по-долу.
34 – Вж. Решение по дело OMPI, точка 128, както и Решение по дело „Kadi I“, посочено в бележка под линия 24 по-горе, точка 308.
35 – Решение по дело OMPI, точка 131.
36 – Вж. Решение 2002/334, посочено в бележка под линия 9 по-горе.
37 – Посочено в бележка под линия 25 по-горе.
38 – По време на заседанието, в отговор на въпрос на Съда, процесуалният представител на PMOI заяви, че организацията няма възражения преразглеждането на нейното оставане в списъка да не бъде приключено в рамките на шестмесечния срок по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, тогава когато продължаването на срока е в нейна полза, например като ѝ позволи да представи нови доказателства в отговор на нова информация и нови материали, представени от държава членка.
39 – Вж. по-специално Решение на Съда от 2 септември 2010 г. по дело Комисия/Deutsche Post (C‑399/08, все още непубликувано в Сборника, точка 75), Решение на Съда от 7 ноември 2002 г. по дело Hirschfeldt/ЕАОС (C‑184/01 P, Receuil, стр. I‑10173, точка 48), Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по съeдинени дела Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Receuil, стр. I‑5425, точка 148) и Определение на Съда от 9 март 2007 г. по дело Schneider Electric/Комисия (C‑188/06 P, точка 64).
40 – В писменото си становище (във връзка с второто правно основание) Френската република заявява, че „френското правителство настоява Съдът да установи, че в това отношение [Общият съд] е допуснал грешка при прилагане на правото“.
41 – Вж. също заключението на генералния адвокат Poiares Maduro по дело „Kadi I“, посочено в бележка под линия 24, точка 16.
42 – Дали PMOI има юридическа правосубектност според мен е без значение. Важното е, че може френските органи да не са в състояние да узнаят действителното положение.
43 – Вж. точки 12 и 13 по-горе.
44 – Вж. също Определение на Общия съд от 15 февруари 2005 г. по дело PKK и KNK/Съвет (T‑229/02 Receuil, стр. II‑539), в което самият Общ съд, след като отбелязва, че групите или образуванията по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 „е възможно […] да не съществуват легално или [да не бъдат] в състояние да изпълняват правните норми, които обичайно се прилагат за юридическите лица“, споменава необходимостта да се избягва „прекомерният формализъм“ (точка 28).
45 – Текстът на френски език на Обща позиция 2001/931 си служи с израза „autorité judiciaire“. Понятието „judiciaire“ е дефинирано в Cornu, G. Vocabulaire juridique, PUF, Paris, 2005, по следния начин: „(dans un sens vague) qui appartient à la justice, par opposition à législatif et administratif. Ex. le pouvoir judiciaire, l’autorité judiciaire (cependant, même en ce sens, il ne s’agit que de la justice de l’ordre judiciaire); (dans un sens précis) qui concerne la justice rendue par les tribunaux judiciaires“. Без да навлизам в подробности какво точно обхваща френският израз, ще отбележа, че той изглежда има подчертано по-широк от обичайния смисъл, придаван на английското понятие „judicial“.
46 – Като пример за парадоксален случай на липса на възможност за отговор ще посоча извлечение от дословния запис от заседание на United States Military Commission [Военна комисия на САЩ], в което от задържания по подозрение за участие в терористични дейности е поискано да вземе отношение по класифицирани доказателства, представени по-рано в заседание при закрити врати (в което не е имал възможност да участва): „Секретарят на военния трибунал [прочита некласифицирано обобщение на доказателствата, представени в заседанието при закрити врати]: Докато живее в Босна, задържаният се свързва с известен активист на Ал Кайда. Задържаният: Кажете ми името му. Председателят на военния трибунал: Не ми е известно. Задържаният: Как да взема отношение по това твърдение? Председателят на военния трибунал: Известно ли ви е някой да е бил член на Ал Кайда? Задържаният: Не, не ми е известно. Председателят на военния трибунал: Не, така ли? Задържаният: Не. Преди много време водещите разпита ми бяха казали, че има такова нещо. Поисках да ми кажат кое е това лице. Така бих могъл да кажа дали го съм го познавал, но не и дали е бил терорист. Може да съм познавал това лице като приятел. Може да сме работили заедно. Може да е бил в моя екип. Не знам обаче дали това лице е босненец, индиец или нещо друго. Ако ми кажете името, ще мога да взема отношение и да се защитя срещу това обвинение. Председателят на военния трибунал: Въпросите задаваме ние, а вие трябва да вземете отношение по некласифицираното обобщение“ (посочено в Turner, S., Schulhofer, S. J. The Secrecy Problem in Terrorism Trials, Liberty & National Security Project, NYU School of Law, 2005).
47 – Член 80-1 от Code de procédure pénale предвижда: „Le juge d’instruction ne peut informer qu’en vertu d’un réquisitoire du procureur de la République …“.
48 – Вж. Delmas-Marty, M. French and English Criminal Procedure in The Gradual Convergence, Еd. Markesinis, B. S., Clarendon Press, Oxford, 1994, р. 48: „juge d’instruction има три основни задачи — първо, с помощта на police judiciaire осъществява събирането на доказателствата във връзка с престъплението и попълва преписката по делото …“ (втората и третата задача са ирелевантни за настоящото изложение). Вж. също Pradel., J. L’instruction préparatoire, ed. Cujas, Paris, 1990, р. 7: „l’instruction préparatoire est la phase du procès pénal au cours de laquelle, l’action publique étant mis en mouvement, des organes judiciaires spécialisés, notamment le juge d’instruction … recueillent les éléments nécessaires au jugement et décident de la suite à donner à la poursuite“.
49 – „À peine de nullité, le juge d'instruction ne peut mettre en examen que les personnes à l'encontre desquelles il existe des indices graves ou concordants rendant vraisemblable qu'elles aient pu participer, comme auteur ou comme complice, à la commission des infractions dont il est saisi“.
50 – Точки 66 и 67 от обжалваното съдебно решение.
51 – Вж. точки 40—43 по-горе.
52 – Вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 януари 2004 г. по съединени дела Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Receuil, стр. I‑123, точка 49).
53 – Макар и само за пълнота би следвало да отбележа и разпоредбите на член 50, параграф 2, които се прилагат в случай на съединяване на дела.
54 – Член 67, параграф 3 е добавен в Процедурния правилник на Общия съд на 19 декември 2000 г. (ОВ L 322, стр. 4), за да придаде официално действие на решенията по „делата за стоманените греди“ (NMH Stahlwerk и др./Комисия (T‑134/94, Recueil, стр. II‑239), Eurofer/Комисия (T‑136/94, Recueil, стр. II‑263), ARBED/Комисия (T‑137/94, Recueil, стр. II‑303); Cockerill-Sambre/Комисия (T‑138/94, Recueil, стр. II‑333), Thyssen Stahl/Комисия (T‑141/94, Recueil, стр. II‑347), Unimétal/Комисия (T‑145/94, Recueil, стр. II‑585), Krupp Hoesch/Комисия (T‑147/94, Recueil, стр. II‑603), Preussag/Комисия (T‑148/94, Recueil, стр. II‑613); British Steel/Комисия (T‑151/94, Recueil, стр. II‑629), Aristrain/Комисия (T‑156/94, Recueil, стр. II‑645) и Endesa/Комисия (T‑157/94, Recueil, стр. II‑707). Вж. също точка 52 и сл. от моето заключение по дело Varec (Решение от 14 февруари 2008 г., C‑450/06, Сборник, стр. I‑581).
55 – Точка 155.
56 – Точка 158, курсивът е мой.
57 – Посочено в бележка под линия 24 по-горе, точки 342 и 344.
58 – Посочено в бележка под линия 54 по-горе.
59 – Вж. точки 47 и 52. Вж. също точка 33 и сл. от моето заключение по това дело.
60 – Изглежда в някои случаи се постига разрешение ad hoc с помощта на разпоредбите на трета глава от дял II от Процедурния правилник на Общия съд относно процесуално-организационните мерки. Например в Решение от 14 декември 2005 г. по дело Honeywell International/Комисия (T‑209/01, Receuil, стр. II‑5527) е отбелязано, че в резултат от възражение на една от встъпилите страни във връзка с поверителността на приложение към жалбата се провежда неформална среща с председателя на втори състав на Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия, след която жалбоподателят внася нова, неповерителна редакция на документа, както и че, запитана дали поддържа възраженията си относно поверителността с оглед на новата редакция, встъпилата страна не отговаря в определения срок (вж. точка 22). Тази процедура е неформална и в основни линии изисква съгласието на всички страни в производството, което, разбира се, няма да е налице във всички случаи.
61 – За описание на задълженията за поверителност, които се прилагат относно установените между държавните органи договорености при обмена на поверителна оперативна информация вж. Решение на Court of Appeal (England & Wales) по дело Mohamed/Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs, [2010 г.] EWCA Civ 158, точки 43 и 44 (вж. http://www.bailii.org/ew/cases/EWCA/Civ/2010/65.html). Що се отнася до ,аботна група РС 931, правилата, установени за нейните заседания, предвиждат провеждането им при сигурни условия, позволяващи обсъждания включително на равнище „ЕС, СЕКРЕТНО“ (вж. Документ № 10826/07 на Съвета от 21 юни 2007 г. за изпълнение на Обща позиция 2001/931, стр. 5).
62 – Следва да добавя, че ще се наложи сериозно да се помисли и за Процедурния правилник на Съда във връзка с разглеждането на жалби с предмет преценката на поверителни доказателства, представени пред Общия съд.
63 – Вж. бележка под линия 40 по-горе.
64 – За точния смисъл на израза „съдебен орган“ в този контекст вж. разглеждането на въпроса в точка 132 и сл. по-горе.
65 – Вж. точка 124 и сл. по-горе.
66 – Най-малко по силата на член 6 ДЕС и на член 51, параграф 1 от Хартата.
67 – Тъй като тази част от заключението ми е само за илюстрация, бих искала да поднеса извиненията си, ако не съм посочила или не съм разгледала изцяло някой от възможните варианти, които могат да се окажат релевантни. Опитах се да обхвана най-важните възможности и се надявам, че не съм пропуснала нещо, което да осуети тази цел.
68 – Във връзка със случая на несъдебен, но еквивалентен компетентен орган, вж. точка 220 по-долу.
69 – При положение че и останалите изисквания, посочени в точки 198 и 199 по-горе, са изпълнени.
70 – Вж. точка 202 по-горе.
71 – Вж. точка 100 по-горе.
72 – Вж. например Решение по дело Varec, посочено в бележка под линия 54 по-горе.
73 – Също е възможно съответните доказателства да са получени от друга държава в рамките на международни спогодби, предвиждащи взаимно сътрудничество в борбата с терористични дейности. Вж. във връзка с това член 4 от Обща позиция 2001/931, който задължава държавите членки да си предоставят възможно най-широка помощ за предотвратяване и борба с терористичните действия. Разбираемо е, че силите за сигурност не са склонни да споделят информация по такъв начин, ако имат реални основания да считат, че получателят ѝ не я третира при условия, които зачитат сигурността.
74 – В точка 133 от Решение по дело OMPI например Общият съд посочва, че „предмет на разглеждане е обезпечителна мярка“.
75 – Посочено в бележка под линия 24 по-горе, точка 47.
76 – Решение от 30 септември 2010 г. (T‑85/09, все още непубликувано в Сборника).
77 – Вж. точки 149 и 150.
78 – Относно влиянието на субективното възприятие върху формулирането на правните норми вж. допълнително моето заключение по дело Bartsch (Решение от 23 септември 2008 г., C‑427/06, Сборник, стр. I‑7245, точки 44—46).
79 – Решение по дело A. и др./Обединено кралство [GС], № 3455/05, точка 173.
80 – Член 15, параграф 1. Вж. също Решение по дело Aksoy и др./Турция, № 14037/04, 14052/04, 14072/04, 14077/04, 14092/04, 14098/04, 14100/04, 14103/04, 14112/04, 14115/04, 14120/04, 14122/04 и 14129/04 (втора секция), точка 68.
81 – Вж. в това отношение моето заключение по дело Heinrich (Решение от 10 март 2009 г., C‑345/06, Сборник, стр. I‑1659, точка 100).
82 – Вж. по-специално Решение по дело „Kadi I“, посочено в бележка под линия 24 по-горе, точка 284.
83 – Решение по дело Doorson с/у Нидерландия, Recueil des arrêts et décisions 1996-II, § 70.
84 – Решение по дело Jasper/Обединено кралство, [GС], № 27052/95.
85 – Точка 52. Решението във връзка с релевантната част по това дело е постановено с оглед на разпоредбите на член 6, параграф 1 от Конвенцията относно наличието на наказателно обвинение, но няма причина така формулираният принцип да се ограничава само до тази област. Вж. също Решение по дело Rowe и Davis с/у Обединено кралство [GС] № 28901/95, Recueil des arrêts et décisions 2000-II, § 61; Решение по дело Fitt с/у Обединено кралство [GС], № 29777/96, Recueil des arrêts et décisions 2000-II, § 45 и Решение по дело V с/у Финландия, № 40412/98, § 75.
86 – Решение по дело Jasper/Обединено кралство, посочено в бележка под линия 84 по-горе, точка 52.
87 – Решение по дело Dowsett с/у Обединеното кралство, № 39482/98 (втора секция), Recueil des arrêts et décisions 2003-VII, § 50.
88 – Посочено в бележка под линия 79 по-горе.
89 – Системата на специалните адвокати е сложна, но в основни линии е свързана с назначаването на особен представител, който да представлява интересите на страна, която се оказва в спор с държавата, когато всички или част от доказателствата, които държавата възнамерява да използва срещу тази страна, не подлежат на оповестяване поради съображения за национална сигурност. Особеният представител трябва да е преминал проучване за надеждност, тъй като въз основа на него той получава право да се запознава с поверителните доказателства (известни като „поверителни материали“). Той може да се свързва с клиента си по всяко време, преди да му бъде даден достъп до поверителните материали, но не и след това. Клиентът има право да присъства на всички етапи от производството, по време на които се събират неповерителни доказателства, но не може да присъства, когато съответната юрисдикция разглежда поверителни материали. Системата е въведена със създаването на Special Immigration Appeals Tribunal [Специализиран апелативен съд по имиграционни дела] (наричан по-нататък „SIAC“) в отговор на постановеното от Съда по правата на човека по дело Chahal с/у Обединено кралство (Recueil des arrêts et décisions 1996-V, § 131), когато той установява, че Обединеното кралство е нарушило член 5, параграф 4 от Конвенцията, тъй като националният съд не е получил достъп до доказателствата поради съображения за сигурност. Въпреки че системата е адаптирана след въвеждането си с цел да отговори на направените възражения, това не означава, че срещу нея вече не се отправят критики. Вж. например доклад на House of Lords and House of Commons Joint Committee on Human Rights [Съвместна комисия на Камарата на лордовете и на Камарата на общините по въпросите на правата на човека], Counter-Terrorism Policy and Human Rights (Sixteenth Report) — Annual Renewal of Control Orders Legislation 2010, р. 36. Този доклад по-специално отбелязва, че на практика специалните адвокати нямат достъп до доказателства или експертни познания, които да им позволят да оспорят преценката на службата за сигурност, че нямат възможност да оборят преценката на правителството на Обединеното кралство относно това, че оповестяването ще увреди обществения интерес, в резултат от което преценките на правителството какво може и какво не може да бъде оповестено реално не подлежат на оспорване и почти винаги се потвърждават от съда, както и в общ план, че като възпира адвокатите да изпълнят поверената им роля, действащата в момента система „създава риск от сериозни съдебни грешки“. Бих искала да подчертая обаче, че тези забележки се отнасят най-вече до функционирането, а не до същностното устройство на тази система, която преодолява абсурда и очевидното отсъствие на право на защита, типичен израз на които се открива в дело Dutschke v Secretary of State for the Home Department (жалба № TH 381/70 по описа на Immigration Appeals Tribunal), придобило известност сред адвокатите в Обединеното кралство преди около 30 години. Вж. в това отношение Hepple., B.A. Aliens and Administrative Justice: the Dutschke Case, Modern Law Review, vol. 34 (ІХ, 1971), р. 501—519.
90 – Точка 216.
91 – Всъщност той постановява, че специалният адвокат би могъл „да играе важна роля при уравновесяване на липсата на пълно оповестяване и на пълни и открити прения между страните пред съда, като проверява доказателствата и сочи доводи от името на задържания по време на заседанията при закрити врати“ (точки 218 и 220).
92 – Решение по дело A. и др. с/у Обединено кралство, посочено в бележка под линия 79 по-горе, точки 205 и 220.
93 – Вж. Решение от 29 юни 2010 г. по дело E и F (C‑550/09, все още непубликувано в Сборника, точка 57) и Решение по дело „Kadi II“, посочено в бележка под линия 76 по-горе, точка 137.
94 – За пълен анализ на съответните въпроси вж. доклада на Spaventa, E. за Решение по дело PMOI I и за обжалваното съдебно решение в (2009) 46 CML Rev., стр. 1239.
95 – Вж. Решение по дело „Kadi I“, посочено в бележка под линия 24 по-горе, точка 316.
96 – Вж. по-специално Решение от 17 декември 1970 г. по дело Internationale Handelsgesellschaft (11/70, Receuil, стр. 1125, точка 4) и от по-близкото минало Решение по дело Парламент/Съвет, посочено в бележка под линия 11 по-горе, точка 35 и Решение от 8 септември 2010 г. по дело Winner Wetten (C‑409/06, все още непубликувано в Сборника, точка 58). Вж. също Tridimas, T. Judicial Review and the Community judicature: towards a new European constitutionalism? in Principles of proper conduct for supranational, state and private actors in the European Union: towards a ius commune: essays in honour of Walter van Gerven, Intersentia, 2001, р. 71, където той описва подхода на Съда като „конституционна доктрина с метода на общото право [common law]“.
97 – Вж. Spaventa, E. Counter-terrorism and fundamental rights: judicial challenges and legislative changes after the rulings in Kadi and PMOI, (предстояща публикация) in The EU and Global Emergencies, Antoniadis. A., Schütze, R. et Spaventa, E. (eds.), Hart Publishing, 2011, където според нея виждането, че жалбите срещу включването в списъка са преди всичко въпрос, който следва да бъде разрешен от националните органи и/или съдилища, може да се опише като „подхода на Пилат Понтийски“, след което застъпва становището, че този подход буди „дълбока неудовлетвореност, тъй като единствено общностните съдебни органи следва да преценяват законосъобразността на актовете на Съюза, и само лица, които участват в „терористични действия“ съгласно определението в Обща позиция 2001/931, могат да бъдат включвани в списъка. Няма причина, поради която Съдът би следвало да се отказва от тълкувателните и правораздавателните си задължения при контрола дали са налице достатъчно доказателства за включването на лице или група в списъка“. Вж. също доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права „Национално законодателство за правата на човека, укрепване на архитектурата на основните права в ЕС I“, 2010 г., в който е отбелязано, че „държавите членки на ЕС също възприемат относително фрагментарен подход при проследяването дали се спазват различни гаранции за правата на човека“ (стр. 5).
98 – Посочено в бележка под линия 77 по-горе, точка 186.
99 – Вж. например член 51, параграф 1 от Хартата. Вж. също, що се отнася до задължението да се осигури спазването на основните права на равнище Европейски съюз, Решение по дело Internationale Handelsgesellschaft (11/70, посочено в бележка под линия 96, точка 4), а що се отнася до разграничението между националното право и правото на Европейския съюз — Решение от 29 май 1997 г. по дело Kremzow (C‑299/95, Receuil, стр. I‑2629, точка 15). Вж. най-общо Решение по дело „Kadi I“, посочено в бележка под линия 24 по-горе, точка 285.
100 – Посочено в бележка под линия 24 по-горе. Въпреки че Решение по дело „Kadi I“ се отнася до „конвенционалните“ разпореждания за замразяване на средства съгласно Резолюция 1333 (2000) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, не виждам причина същият принцип да не се приложи за „самостоятелните“ разпореждания по Резолюция 1373 (2001).
101 – Точки 34 и 35.
102 – Вж. в това отношение Решение по дело „Kadi I“, посочено в бележка под линия 24 по-горе, точка 335.