12.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 331/3


Решение на Съда (първи състав) от 22 септември 2011 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division), Обединеното кралство) — Budějovický Budvar, národní podnik/Anheuser-Busch, Inc.

(Дело C-482/09) (1)

(Марки - Директива 89/104/ЕИО - Член 9, параграф 1 - Понятие „бездействие“ - Ограничаване в резултат на бездействие - Начален момент на срока, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие - Необходими условия, за да започне да тече срокът, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие - Член 4, параграф 1, буква а) - Регистрация на две идентични марки, обозначаващи идентични стоки - Функции на марката - Добросъвестно паралелно използване)

2011/C 331/04

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

Страни в главното производство

Ищец: Budějovický Budvar, národní podnik

Ответник: Anheuser-Busch, Inc.

Предмет

Преюдициално запитване — Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Тълкуване на член 4, параграф 1, буква a) и член 9, параграф 1 от Директива 89/104/ЕИО: Първа директива на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) — Ограничаване в резултат на бездействие — Понятие „бездействие“— Общностноправно понятие? — Възможност за прилагане на националното право в съответната област, включително на правилата относно добросъвестното паралелно използване на две идентични марки

Диспозитив

1.

Бездействието по смисъла на член 9, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките е понятие на правото на Съюза и не може да се счита, че притежателят на по-ранна марка е търпял известното му отдавна, продължително, безспорно доказано и добросъвестно използване от трето лице на по-късна марка, идентична на марката на притежателя, ако същият изобщо не е имал възможност да се противопостави на това използване.

2.

Регистрацията на по-ранната марка в съответната държава членка не е необходимо условие, за да започне да тече предвиденият в член 9, параграф 1 от Директива 89/104 срок, след изтичането на който правата биват ограничени поради бездействие. Условията, които са необходими, за да започне да тече този срок и които националният съд следва да провери, са, първо, по-късната марка да е регистрирана в съответната държава членка, второ, заявката за регистрация на тази марка да е направена добросъвестно, трето, притежателят на по-късната марка да я е използвал в държавата членка, в която тя е била регистрирана, и четвърто, притежателят на по-ранната марка да е знаел за регистрацията на по-късната марка и за използването ѝ, след като е регистрирана.

3.

Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 89/104 трябва да се тълкува в смисъл, че искането на притежателя на по-ранна марка за отмяна на по-късна идентична марка, обозначаваща идентични стоки, не може да бъде уважено в случай на добросъвестно паралелно и продължително използване на тези две марки, когато при обстоятелства като разглежданите по главното производство това използване не засяга или не може да засегне основната функция на марката, която е да гарантира на потребителите произхода на стоките или услугите.


(1)  ОВ C 24, 30.1.2010 г.