|
7.5.2011 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 139/5 |
Решение на Съда (четвърти състав) от 17 март 2011 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation, Франция) — Производства по дела, заведени от Josep Peñarroja Fa
(Съединени дела C-372/09 и C-373/09) (1)
(Член 43 ЕО - Свобода на установяване - Член 49 ЕО - Свободно предоставяне на услуги - Ограничения - Вещи лица — писмени преводачи - Упражняване на публичната власт - Национална правна уредба, която запазва качеството на вещо лице само за лицата, включени в съставени от националните съдебни органи списъци - Обосноваване - Пропорционалност - Директива 2005/36/ЕО - Понятие „регламентирана професия“)
2011/C 139/07
Език на производството: френски
Запитваща юрисдикция
Cour de cassation
Страни в производствата по дела, заведени от
Josep Penarroja Fa
Предмет
Преюдициално запитване — Cour de cassation (Франция) — Тълкуване на членове 43, 45, 49 и 50 ЕО — Национална правна уредба, която запазва качеството на вещо лице само за лицата, включени в съставени от националните съдебни органи списъци, и поставя включването в зависимост от изисквания за възраст, компетентност, морал и независимост, но нито отчита обстоятелството, че съдебните органи на друга държава членка са признали качеството на вещо лице на молителя, нито въвежда други правила за контрол на посочените изисквания — Съвместимост на тази правна уредба с разпоредбите на общностното право във връзка със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги
Диспозитив
|
1. |
Във всеки отделен случай възложената задача на специалист, назначен от юрисдикция като вещо лице — писмен преводач, в рамките на спор, с който тя е сезирана, представлява доставка на услуги по смисъла на член 50 ЕО, на който понастоящем съответства член 57 ДФЕС. |
|
2. |
Извършването от вещите лица на писмен превод като разглеждания в главното производство не е дейност, свързана с упражняването на публична власт по смисъла на член 45, първа алинея ЕО, на който понастоящем съответства член 51, първа алинея ДФЕС. |
|
3. |
Член 49 ЕО, на който понастоящем съответства член 56 ДФЕС, не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която поставя включването в списък на вещите лица — писмени преводачи, в зависимост от изисквания за квалификация, без заинтересованите лица да могат да се запознаят с мотивите на взетото по отношение на тях решение и без същото да подлежи на ефективен съдебен контрол, при който може да се провери дали решението е законосъобразно, и по-конкретно дали е спазено произтичащото от правото на Съюза изискване квалификацията на тези лица, придобита и призната в други държави членки, да бъде надлежно отчетена. |
|
4. |
Член 49 ЕО, на който понастоящем съответства член 56 ДФЕС, не допуска изискване като предвиденото в член 2 от Закон № 71-498 от 29 юни 1971 година за вещите лица, изменен със Закон № 2004-130 от 11 февруари 2004 г., от което следва, че в националния списък на вещите лица като писмени преводачи могат да фигурират само лица, представили удостоверение, че са били включени в изготвян от апелативен съд списък на вещи лица през три поредни години, ако се окаже, че при разглеждането на молба от лице, което е установено в друга държава членка и не може да представи такова удостоверение, подобно изискване представлява пречка придобитата от това лице и призната в другата държава членка квалификация да бъде надлежно отчетена, за да се определи дали и доколко тази квалификация може да е равностойна на компетентността, която обикновено се очаква от лице, включено в изготвян от апелативен съд списък на вещи лица през три поредни години. |
|
5. |
Задачите на вещи лица — писмени преводачи, изпълнени от експерти, включени в списък като изготвяния от Cour de cassation национален списък на вещите лица, не попадат в обхвата на понятието „регламентирана професия“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации. |