Жалба, подадена на 15 декември 2008 г. — H & R ChemPharm/Комисия

(Дело T-551/08)

(2009/C 55/60)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: H & R ChemPharm GmbH (Salzbergen, Германия) (представители: M. Klusmann и S. Thomas, Rechtsanwälte)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят оспорва Решение С(2008) 5476 окончателен на Комисията от 1 октомври 2008 г., постановено по преписка COMP/39.181 — Восък за свещи, в което ответникът е установил, че някои предприятия, сред които и жалбоподателят, са участвали в продължаващо споразумение и/или съгласувана. практика в сектора на парафина в нарушение на член 81, параграф 1 EО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква четири правни основания.

С първото си правно основание жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на правото на защита, тъй като в обжалваното решение не било проведено разграничение между него и другите дружества, като им били наложени отделно глоби, при положение, че се касаело общо за „H & R/Tudapetrol“. За жалбоподателя не било понятно какъв вид фактическо участие в нарушението се твърди, че е имал. По този начин било нарушено правото му на защита, тъй като от твърденията за нарушение и от решението трябвало да следва несъмнено, кои конкретни деяния били в основата на упрека към жалбоподателя за извършено правонарушение и водели до налагането на съответстваща на последното глоба.

При условията на евентуалност, във второто си правно основание жалбоподателят твърди, че липсва доказателство за нарушение, извършено от страна на жалбоподателя. Въз основа на общо събиране на доказателства Комисията не била направила правилна преценка за всички адресати на решението, че не съществували никакви доказателства за нарушение, извършено от страна на жалбоподателя. Жалбоподателят изтъква, че Комисията не била извършила достатъчно селективно и съобразена с индивидуалния случай събиране на доказателствата, което можела и трябвало да потвърди неефективността на приведените доказателства във връзка с нарушение от страна на жалбоподателя.

По-нататък, при условията на евентуалност в третото си правно основание жалбоподателят изтъква наличието на погрешно определен прекалено висок начален размер при изчисляването на глобата.

С четвъртото си правно основание, изложено също при условията не евентуалност, жалбоподателят изтъква нарушение на принципа на пропорционалност и нарушение на забраната за допускане на дискриминация въз основа на изчисляването на глобата в несъответстващ размер. В частност той изтъква неправилната преценка при установяването на дела от оборота с цел определяне на тежестта на нарушението както и на входната такса в размер на 17 %, и непропорционалния размер на глобата вследствие несъразмерно отчитане на размера на предприятието. Накрая жалбоподателят изтъква недопустимото прилагане с обратна сила на Насоките относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. по отношение на настоящия случай.