7.2.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 32/40

Жалба, подадена на 14 ноември 2008 г. — Ryanair/Комисия

(Дело T-494/08)

(2009/C 32/78)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Ryanair Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: E. Vahida, I. Metaxas-Maragkidis, lawyers)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

да се обяви, на основание на член 230 EO и член 231 ЕО, че мълчаливият отказ на Комисията да предостави достъп до документите, до които жалбоподателят е поискал достъп със заявление от 25 юни 2008 г., е нищожен, и че решението на Комисията от 9 октомври 2008 г., с което се отказва достъп до същите документи, е несъществуващо,

—	при условията на евентуалност, да се обяви, на основание на член 230 и член 231 ЕО, че решението на Комисията от 9 октомври 2008 г., с което се отказва достъп до документите, до които жалбоподателят е поискал достъп със заявление от 25 юни 2008 г., е нищожно,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски по производството, направени от жалбоподателя, и

—	да се предприемат всички други действия, които Първоинстанционният съд счете за подходящи.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на мълчаливия отказ на Комисията по искането на жалбоподателя, съгласно Регламент № 1049/2001 (1), за достъп до документи, свързани с процедури за държавни помощи, относно твърдяната държавна помощ, отпусната посредством споразумение с оператора на летище Аarhus. Това решение е последвано от изрично решение от 9 октомври 2008 г. В условията на евентуалност, жалбоподателят по настоящото дело иска отмяна на изричното решение.

В подкрепа на исканията си жалбоподателят изтъква две правни основания.

На първо място, жалбоподателят твърди, че отказът на Комисията представлява нарушение на член 4 от Регламент № 1049/2001. Най-напред той поддържа, че вместо да разгледа посочените в заявлението за достъп документи поотделно, Комисията ги е разгледала общо. Жалбоподателят твърди по-специално, че Комисията не е преценила надлежно наличието на конкретен, действителен и предвидим риск да бъдат увредени защитените интереси, установени в член 4, параграфи 2 и 3 от регламента. Освен това жалбоподателят твърди, че Комисията не е преценила надлежно, че частичното разкриване на съдържанието на документите е щяло да увреди защитата на правните становища, целта на разследването или процедурата за вземане на решения от Комисията, и по този начин е нарушила член 4, параграф 6 от регламента и не е приложила правилно принципа на пропорционалност. Накрая, жалбоподателят твърди, че Комисията не е извършила оценка на съображенията, свързани с обществения интерес във връзка с правото на защита, както и на правото на прозрачност и откритост, на които се позовава жалбоподателят.

На второ място, жалбоподателят твърди, че мълчаливият отказ на Комисията да предостави достъп и нейното решение от 9 октомври 2008 г. нарушават задължението за мотивиране по член 253 ЕО и член 8 от Регламент № 1049/2001.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76.