25.10.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 272/31

Жалба, подадена на 11 август 2008 г. — Италия/Комисия

(Дело T-305/08)

(2008/C 272/58)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представител: F. Arena, avvocato dello Stato)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени член 1 от Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията от 12 юни 2008 г. за установяване на извънредни мерки по отношение на риболова на червен тон с кораби с мрежи гъргър в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море, публикуван в ОВ L 155 от 13 юни 2008 г., в частта, в която считано от 16 юни 2008 г. се забранява риболовът на червен тон в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море от кораби под италиански флаг, и в частта, в която на посочените кораби се забранява съхранението на борда, поставянето в садки за угояване или отглеждане, трансбордирането, прехвърлянето или разтоварването на запас от червен тон,

—	да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Италианското правителство е оспорило пред Първоинстанционния съд на Европейските общности член 1 от Регламент (ЕО) № 530/2008 на Комисията от 12 юни 2008 г. за установяване на извънредни мерки по отношение на риболова на червен тон с кораби с мрежи гъргър в Атлантическия океан, на изток от 45° западна дължина, и в Средиземно море.

Оспорването се базира на пет правни основания.

С първото правно основание жалбоподателят твърди, че оспорваният регламент е засегнат от пълна липса на мотиви, доколкото твърдението за изчерпване от страна на италианския флот на неговите възможности за риболов, считано от 16 юни 2008 г., не е подкрепено с никакъв довод освен простото позоваване на съществуването на някакви неуточнени данни, с които Комисията разполага, и на съдържанието (което също е неизвестно) на докладите на собствените й инспектори.

С второто правно основание жалбоподателят изтъква съществуването на порока злоупотреба с власт, като смята, че Комисията е приела спешната мярка по член 7 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета не поради съществуването на предвидените от тази разпоредба предпоставки, а с различната цел да се намеси във връзка с някакви предполагаеми неизпълнения от държавата-членка на задълженията, възложени й по смисъла на Регламент (ЕО) № 1559/2007 на Съвета.

С третото правно основание се заявява нарушението на членове 7 и 26 от Регламент № 2371/2002, доколкото според жалбоподателя посочените от Комисията фактически предпоставки биха позволили най-много вземането на мерки по смисъла на посочения член 26 (при спазване на процедурата, предвидена от тази разпоредба), а не на член 7.

С четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е опорочен от изопачаване на фактите, доколкото от данните, предадени на Комисията от италианските власти, произтича, че дори във времето след датата на приемане на обжалвания регламент количеството червен тон, улавяно от корабите под италиански флаг, е било по-малко от 50 % от определената квота, така че фактическата предпоставка, на която се основава оспорваната мярка (превишаване на възможността за риболов на италианския флот), е несъстоятелна.

С петото и последно правно основание жалбоподателят изтъква като порок липсваща мотивация относно съществуването на нарушения на Регламент № 1559/2007, които също се твърдят по общ начин в оспорваната правна уредба, без да се посочва техният характер и факторите, по силата на които е прието, че е налице нарушение от обжалващата държава-членка на задълженията, произтичащи от посочения регламент.