Дело T‑192/08

Transnational Company „Kazchrome“ AO и

ENRC Marketing AG

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Дъмпинг — Внос на феросилиций, произведен в бивша югославска република Македония, Китай, Египет, Казахстан и Русия — Причинно-следствена връзка — Интерес на Общността — Неоказване на съдействие — Налични данни — Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Право на защита — Задължение за мотивиране“

Резюме на решението

1.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Установяване на причинно-следствена връзка — Критерии

(член 3, параграфи 6 и 7 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 3, параграфи 6 и 7 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

2.      Международни споразумения — Споразумение за създаване на Световната търговска организация — ГATT от 1994 г. — Непосредствено действие — Липса — Невъзможност за позоваване на споразуменията на СТО с оглед на оспорването на законосъобразността на общностен акт — Изключения — Общностен акт, целящ да осигури изпълнението на споразумение на СТО или който изрично препраща към конкретни разпоредби от него

(член 230 ЕО; Общо споразумение за митата и търговията от 1994 г.)

3.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Правомощие за преценка на институциите — Съдебен контрол — Граници

(член 3 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 3 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

4.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Установяване на причинно-следствена връзка — Задължения на институциите

(член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

5.      Право на Съюза — Принципи — Право на защита — Спазване в административните процедури — Антидъмпинг

6.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Вреда — Установяване на причинно-следствена връзка — Задължения на институциите

(член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 на Съвета, Регламент № 172/2008 и член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

7.      Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Общо препращане към други документи, дори и към такива, приложени към жалбата — Недопустимост

(член 21, алинея 1 и член 53, алинея 1 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

8.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Преценка на интереса на Общността — Вземане предвид на данни относно период след разследването — Допустимост

(член 6, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 6, параграф 1 и член 21, параграф 1 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

9.      Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Преценка на интереса на Общността — Правомощие за преценка на институциите — Фактори, които следва да се вземат предвид

(член 21, параграф 1 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 21, параграф 1 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

10.    Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Регламент, с който се въвеждат антидъмпингови мита

(член 253 ЕО)

11.    Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Протичане на разследването — Налични данни — Възможност за използване в случай на отмяна на проверка на място

(член 18, параграфи 1 и 3 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 18, параграфи 1 и 3 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

12.    Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Обхват на задължението на Комисията да провери достоверността на данните, предоставени от заинтересованите лица — Данни, предоставени в рамките на предоставянето на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Включване

(член 2, параграф 7, буква б), член 6, параграф 8 и член 16, параграф 1 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 2, параграф 7, буква б), член 6, параграф 8 и член 16, параграф 1 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

13.    Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Преценка на интереса на Общността — Нарушение на правото на защита — Липса на отражение върху законосъобразността на регламент за налагане на окончателни мита — Условия

(член 3, параграф 7 от Регламент № 384/96 на Съвета и член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

1.      Видно от член 3, параграф 6 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 3, параграф 6 от Регламент № 1225/2009), институциите трябва да докажат, че предвид неговия обем и цена дъмпинговият внос причинява съществена вреда на промишлеността на Общността (анализ на фактора „дъмпингов внос“). На следващо място, видно от член 3, параграф 7 от същия основен регламент (понастоящем член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009), институциите трябва, от една страна, да разгледат всички други известни фактори, които причиняват вреда на промишлеността на Общността в същото време като дъмпинговия внос, и от друга страна, да направят всичко възможно причинената от другите фактори вреда да не се приписва на посочения внос (анализ на другите фактори).

Целта на тези разпоредби е институциите да разделят и разграничат вредоносните последици от дъмпинговия внос и тези от другите фактори.

За тази цел, при някои обстоятелства е необходимо да се направи общ анализ на тези фактори. Такъв е случаят по-специално когато, след като направят индивидуален анализ, институциите заключат, че всеки от тези други фактори е оказал отрицателно въздействие върху положението на промишлеността на Общността, без това въздействие да може да бъде прието за съществено.

Не е задължително анализът за наличието на причинно-следствена връзка да се извършва на равнището на промишлеността на Общността като цяло, така че вредата, причинена само на един общностен производител от различен от дъмпинговия внос фактор, да не може да бъде взета предвид. Всъщност институциите трябва, от една страна, да разгледат всички други известни фактори, които причиняват вреда на промишлеността на Общността едновременно с дъмпинговия внос, и от друга страна, да направят необходимото за това, причинената от другите фактори вреда да не бъде приписана на посочения внос. В член 3, параграф 7 от основния регламент не се уточнява, че при тази проверка трябва да се вземе предвид само вредата, причинена от други фактори на промишлеността на Общността като цяло. Вследствие на това при някои обстоятелства е възможно вреда, причинена индивидуално на общностен производител от различен от дъмпинговия внос фактор, да трябва да бъде взета предвид, тъй като е допринесла за наблюдаваната вреда за промишлеността на Общността като цяло. При все това подобна възможност не означава, че институциите са били длъжни да анализират систематично индивидуалното положение на всеки общностен производител.

(вж. точки 30, 31, 37, 41—45, 88, 180, 194, 195 и 209)

2.      Предвид тяхното естество и структура споразуменията на Световната търговска организация (СТО) по принцип не попадат сред нормите, с оглед на които съдилищата на Съюза упражняват контрол за законосъобразност върху актовете на институциите на Съюза на основание член 230, първа алинея ЕО. Въпреки това, ако Общността възнамерява да изпълни определено задължение, поето в рамките на СТО, или ако актът на Съюза препраща изрично към конкретни разпоредби от споразуменията на СТО, съдилищата на Съюза трябва да упражнят контрол за законосъобразност на въпросния акт на Съюза с оглед на правилата на СТО. Такъв е случаят на основния антидъмпингов регламент № 384/96, който има за цел, доколкото е възможно, да транспонира в правото на Съюза правилата, съдържащи се в антидъмпинговото споразумение от 1994 г. Освен това, макар тълкуването на антидъмпинговото споразумение, дадено от органа за уреждане на спорове на СТО, да не може да обвърже Общия съд при преценка на валидността на регламент за прилагане, няма пречка Общият съд да се позове на него, стига да става въпрос за тълкуване на разпоредба от основния регламент.

(вж. точки 32, 33 и 36)

3.      Въпросът дали промишлеността на Общността е понесла вреда и дали тя се дължи на дъмпинговия внос, както и дали други известни фактори са допринесли за претърпяната от промишлеността на Общността вреда, предполага разглеждане на сложни икономически въпроси, за което институциите разполагат с широко право на преценка. От това следва, че контролът на съдилищата на Съюза върху преценката на институциите се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, приети, за да бъде направен оспорваният избор, са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт.

(вж. точки 51, 90 и 164)

4.      Не би могло да се твърди, че да се основава анализът на причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата, понесена от промишлеността на Общността, върху теоретичния номинален капацитет на използване вместо на действителния капацитет на използване, задължително нарушава правилото за анализиране на другите фактори. Всъщност, макар пренасочването на производствените средства към друг пазар да трябва да доведе до коригиране на данните относно производствените капацитети, тези данни не трябва да отразяват всички временни спирания на производствените съоръжения. За сметка на това при такива обстоятелства институциите трябва да следят за изпълнението на задълженията, предвидени в член 3, параграф 7 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009), и да направят надлежен анализ на другите фактори, чрез който да разделят и разграничат вредата, евентуално причинена от тези временни спирания на производството, от причинената от дъмпинговия внос вреда.

(вж. точки 105 и 109)

5.      Изискванията, свързани със спазването на правото на защита, трябва да бъдат изпълнени не само в рамките на производства, които могат да приключат с налагане на санкции, но също и при процедури по разследване, предшестващи приемането на антидъмпингови регламенти, които могат да засегнат съответните предприятия пряко и лично и да породят неблагоприятни за тях последици. По-специално заинтересованите предприятия трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат ефективно своята гледна точка относно действителното настъпване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно приетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличие на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда.

Що се отнася до липсата на последователност и до аномалиите в основните факти и съображения, въз основа на които се предвижда въвеждане на временните антидъмпингови мита, заинтересовано лице не трябва да обърква нарушението на неговото право на защита с наличието на фактически грешки, които могат да засегнат законосъобразността на регламент за налагане на окончателно антидъмпингово мито. Всъщност това обстоятелство въпреки това не доказва, че Комисията е нарушила това право. Във всеки случай спазването на правото на защита ни най-малко не изисква институциите да отговарят на всеки довод, изложен от производител износител в хода на процедурата, а само да предоставят на заинтересованите лица възможност да защитят ефективно интересите си.

(вж. точки 110, 319, 321, 326, 327 и 332)

6.      Институциите нарушават член 3, параграф 7 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009), като не са разделили и разграничили последиците на значителните инвестиции, направени от промишлеността на Общността през периода на разследване, от тези на дъмпинговия внос. Същото важи за пропуска на институциите да преценят отражението на липсата на рентабилност на някои общностни производители върху промишлеността на Общността като цяло.

При все това подобно нарушение обосновава отмяната на регламент за прилагане, като Регламент № 172/2008, само ако то поставя под съмнение неговата законосъобразност, като обезсилва целия анализ на причинно-следствената връзка, направен от институциите. Това не е така когато посочените инвестиции не са допринесли съществено за вредата, понесена от промишлеността на Общността през периода на разследване.

(вж. точки 116, 119, 120, 180—182 и 211)

7.      По силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут, и по силата на член 44, параграф 1, букви в) и г) от Процедурния правилник на Общия съд всяка искова молба или жалба трябва да посочва предмета на спора и да съдържа исканията на ищеца или жалбоподателя и кратко изложение на приведените правни основания. Това посочване трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд да се произнесе по иска или жалбата. С оглед гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Въпреки че съдържанието на жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи, дори и приложени към жалбата, не може да компенсира липсата на съществените елементи от правните доводи, които трябва да се съдържат в жалбата.

(вж. точка 212)

8.      Член 6, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 6, параграф 1 от Регламент № 1225/2009) не се прилага спрямо извода за наличие на интерес на Общността, предвиден в член 21, параграф 1 от същия основен регламент (понастоящем член 21, параграф 1 от Регламент № 1225/2009), което означава, че данните за период след този на разследване могат да бъдат взети предвид, за да се направи този извод. Всъщност с определянето на разследвания период и със забраната да се взема предвид информация, отнасяща се до последващ период, се цели да се гарантира представителността и достоверността на резултатите от разследването. С периода на разследване, предвиден в посочения член 6, параграф 1, се цели по-специално да се гарантира, че информацията, на която се основава установяването на дъмпинга и на вредата, не е повлияна от поведението на заинтересованите производители след образуването на антидъмпинговата процедура и следователно, че наложеното в края на процедурата окончателно мито може действително да поправи вредата, причинена от дъмпинга.

Впрочем, от една страна, член 21 от посочения основен регламент не предвижда никакво ограничение във времето по отношение на данните, които могат да бъдат взети предвид от институциите, за да се установи наличието на общностен интерес. От друга страна, проверката на общностния интерес изисква преценка на вероятните последици както от прилагането, така и от неприлагането на разглежданите мерки за интереса на промишлеността на Общността и за другите засегнати интереси. Тази преценка предполага прогноза, основана на хипотези за бъдещи събития, което включва преценката на сложни икономически положения. Тя е част от широкото право на преценка на Комисията и следователно от контрола на съдилищата на Съюза, който се свежда до проверката дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, използвани при извършване на оспорения избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт.

(вж. точки 221—224 и 227)

9.      Преценката на интереса на Общността по смисъла на член 21, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 21, параграф 1 от Регламент № 1225/2009) изисква претегляне на интересите на различните засегнати лица и на общия интерес. Комисията разполага с широко право на преценка при анализиране на общностния интерес, което трябва да се упражнява за всеки конкретен случай в зависимост от всички релевантни факти. Въпреки това предходно решение за установяване на липса на коригиращо действие на антидъмпинговите мерки, наложени в миналото за внос на идентичен продукт от същите страни, като засегнатите от процедурата по разследване, може да бъде релевантно при прилагане на член 21, параграф 1 от основния регламент, ако то допринася за това да се докаже, че няма обществен интерес от приемането на антидъмпингови мерки.

(вж. точки 240 и 241)

10.    Изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на органа на Съюза, който е издал оспорвания акт, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да защитят правата си, а на съдилищата на Съюза да упражнят своя контрол. За сметка на това институциите не са длъжни в съображенията на временен или окончателен регламент относно антидъмпингови мита да отговорят на всички фактически и правни въпроси, повдигнати от заинтересованите лица в административното производство. При положение че Комисията е анализирала ясно и недвусмислено последиците от антидъмпинговите мерки за засегнатите ползватели и че Съветът е направил кратък, но все пак ясен анализ на последиците от установяването на антидъмпингови мита за посочените ползватели, институциите не биха могли да бъдат упрекнати в неизпълнение на задължението за мотивиране.

(вж. точки 256 и 257)

11.    В областта на проверките, извършвани в хода антидъмпингова процедура, отмяната на проверка на място от страна на заинтересованото лице трябва да се разглежда не с оглед на параграф 3 от член 18 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем параграф 3 от член 18 от Регламент № 1225/2009), а с оглед на параграф 1 от него (понастоящем параграф 1 от член 18 от Регламент № 1225/2009). Всъщност, от една страна, макар и отмяната на проверка на място да не е обхваната от последните три хипотези, предвидени в член 18, параграф 1 от този регламент, извън случаите на непреодолима сила тя трябва да се разглежда като отказ да се предостави достъп до информация, която Комисията смята за необходима по смисъла на предвидената в тази разпоредба първа хипотеза. От друга страна, член 18, параграф 3 от този основен регламент не може да бъде използван, за да се заобиколи задължението да се позволи извършването на проверка на място, когато тя се смята за необходима от службите на Комисията. Безспорно по силата на тази разпоредба, в случай че информацията не е съвършена във всяко отношение, използването на наличните данни се изключва само когато заинтересованото лице е положило всички възможни усилия. При все това в хипотезата на отказ да се позволи извършването на проверка на място не може да се приеме, че лицето е действало по този начин.

Що се отнася до целта на член 18, параграф 1 от основния регламент, след като последният не предоставя на Комисията правомощие да разследва, което да ѝ позволи да принуди производителите и износителите, срещу които е подадена жалба, да участват в процедурата по разследване или да предоставят информация, Съветът и Комисията зависят от доброволното съдействие на заинтересованите лица, за да получат необходимата информация в определените срокове. Отказът да се позволи извършването на проверка на място, е в противоречие с целта за честно и надлежно съдействие, за чието спазване гарантира член 18, параграф 1 от посочения основен регламент.

Накрая, от анализа на структурата на същия основен регламент следва, от една страна, че институциите трябва да решат дали за целите на проверката на предоставената от заинтересовано лице информация те намират за необходимо да я потвърдят чрез извършването на проверка в помещенията на това лице, и от друга, че когато заинтересовано лице възпрепятства проверката на предоставените от него данни, се прилага член 18 от посочения основен регламент и могат да бъдат използвани наличните данни.

(вж. точки 270—276)

12.    След като член 6, параграф 8 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 6, параграф 8 от Регламент № 1225/2009) не ограничава обхвата на задължението за извършване на проверка на данните, на които се основават констатациите на институциите, подобно задължение обхваща информацията, представена от заинтересовано лице в рамките на искането за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика. Освен това член 16, параграф 1 от същия основен регламент (понастоящем член 16, параграф 1 от Регламент № 1225/2009) не ограничава възможността за извършване на посещения в помещенията на заинтересованите лица, когато Комисията счита това за необходимо, в зависимост от сведенията, чиято достоверност тя иска да провери. От това следва, че тази втора разпоредба разрешава на Комисията да посети помещенията на производител износител, за да се произнесе по искането му за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика, и ако счете за необходимо, да се увери в достоверността на предоставените ѝ сведения.

Следователно обстоятелството, че член 2, параграф 7, буква б) от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 2, параграф 7, буква б) от Регламент № 1225/2009) не изисква извършването на проверка на място в помещенията на производителя износител, направил искане за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика, не означава, че не може да се направи такава проверка. Също така не би могло да се приеме, че организирането на проверка на място при разглеждане на искане за предоставяне на статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика, води до допълнително условие в член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент.

(вж. точки 294—296)

13.    В рамките на антидъмпингова процедура институциите не са длъжни да изискват от общностните производители пояснения относно тенденциите, свързани с тяхното икономическо положение, тъй като не тези производители трябва да извършват анализ на другите фактори в съответствие с член 3, параграф 7 от основния антидъмпингов регламент № 384/96 (понастоящем член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009). За сметка на това институциите трябва да направят такъв анализ, за да достигнат до временни и окончателни изводи. Нещо повече, дори да се предположи, че принципът за спазване на правото на защита изисква производителите износители да бъдат уведомени за основните факти и съображения, въз основа на които се възнамерява да се наложат временни мита, неспазването на това право не може само по себе си да опорочи регламент за налагане на окончателни мита, ако в хода на процедурата по приемане на такъв регламент порокът в процедурата по приемане на съответния регламент за налагане на временни мита е бил отстранен.

(вж. точки 314 и 319)

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)

25 октомври 2011 година(*)

„Дъмпинг — Внос на феросилиций, произведен в бивша югославска република Македония, Китай, Египет, Казахстан и Русия — Причинно-следствена връзка — Интерес на Общността — Неоказване на съдействие — Налични данни — Статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика — Право на защита — Задължение за мотивиране“

По дело T‑192/08

Transnational Company „Kazchrome“ AO, установено в Aqtöbe (Казахстан),

ENRC Marketing AG, установено в Kloten (Швейцария),

за които се явяват първоначално адв. L. Ruessmann и адв. A. Willems, впоследствие адв. Willems и адв. S. de Knop, avocats,

жалбоподатели,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явява първоначално г‑н J.‑P. Hix, впоследствие г‑н Hix и г‑н B. Driessen, в качеството на представители, подпомагани първоначално от адв. G. Berrisch и адв. G. Wolf, впоследствие от адв. Berrisch, avocats,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват г‑н H. van Vliet и г‑жа K. Talabér‑Ritz, в качеството на представители,

и от

Euroalliages, установено в Брюксел (Белгия), за което се явяват адв. J. Bourgeois, адв. Y. van Gerven и адв. N. McNelis, avocats,

встъпили страни,

с предмет искане за отмяна на Регламент (ЕО) № 172/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито върху вноса на феросилиций, произведен в Китайската народна република, Египет, Казахстан, Бившата югославска република Македония и Русия (OВ L 55, стр. 6) в частта му относно жалбоподателите,

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),

състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe (докладчик) и г‑н S. Soldevila Fragoso, съдии,

секретар: г‑н N. Rosner, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 декември 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Жалбоподателите, Transnational Company Kazchrome AO (наричано по-нататък „Kazchrome“) и ENRC Marketing AG, осъществяват дейност по производство и продажба на феросилиций — една от суровините, използвани при производството на стомана и желязо. Kazchrome, което е установено в Казахстан, продава цялата си продукция на ENRC Marketing, установено в Швейцария. Последното продава продукцията на Kazchrome в целия свят.

2        Вследствие на жалба, подадена на 16 октомври 2006 г. от Euroalliages (координационен комитет на промишлеността в сектора на феросплавите), Комисията на Европейските общности образува антидъмпингова процедура по отношение на вноса на феросилиций, произведен в бивша югославска република Македония, Китай, Египет, Казахстан и Русия, съгласно Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 година за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 56, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 12, стр. 223), съответно изменен (наричан по-нататък „основният регламент“) (заместен с Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51, поправки в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22 и ОВ L 36, 2011 г., стр. 20), и по-специално съгласно член 5 от основния регламент (понастоящем член 5 от Регламент № 1225/2009). Известието за образуване на процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 30 ноември 2006 г. (ОВ C 291, стр. 34). Разследването във връзка с дъмпинга и вредата е проведено в периода от 1 октомври 2005 г. до 30 септември 2006 г. (наричан по-нататък „периодът на разследване“). Проверката на тенденциите в рамките на анализа на вредата обхваща периода от януари 2003 г. до края на периода на разследване (наричан по-нататък „разглежданият период“).

3        В рамките на тази процедура на 15 декември 2006 г. жалбоподателите отправят до службите на Комисията искане да им се предостави статут на предприятие, функциониращо в условията на пазарна икономика (наричан по-нататък „СПИ“) съгласно член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент (понастоящем член 2, параграф 7, букви б) и в) от Регламент № 1225/2009).

4        На 12 януари 2007 г. жалбоподателите изпращат на Комисията отговорите си на антидъмпинговия въпросник, както и документ относно вредата. На 25 януари 2007 г. те изпращат на Комисията допълнително становище относно вредата.

5        С писмо от 14 февруари 2007 г. жалбоподателите уведомяват Комисията, че се отказват от участие в разследването, но че са готови да дадат пояснения по вече предоставените от тях на тази институция данни. С факс от същата дата Комисията уведомява жалбоподателите, че отменя проверката на място, насрочена за периода от 22 февруари до 2 март 2007 г. Тя подчертава, че вследствие на тази отмяна, поради неизвършване на проверка, данните, предоставени от жалбоподателите на службите ѝ, не могат да бъдат приети и съгласно член 18 от основния регламент (понастоящем член 18 от Регламент № 1225/2009) може би ще се наложи заключенията от разследването да се изготвят въз основа на наличните данни. С писмо от 20 февруари 2007 г. жалбоподателите уведомяват Комисията, че макар да не могат напълно да съдействат при разследването, те желаят в рамките на възможното да сътрудничат с нея по време на това разследване.

6        На 5 юли 2007 г. Комисията уведомява жалбоподателите, че няма да им предостави СПИ, тъй като не е могла да провери на място представените от тях данни. На 16 юли 2007 г. жалбоподателите изпращат на Комисията становището си по-специално по отказа да им се предостави СПИ.

7        На 29 август 2007 г. Комисията публикува Регламент (ЕО) № 994/2007 от 28 август 2007 година за налагане на временни антидъмпингови мита при вноса на феросилиций, произведен в Китайската народна република, Египет, Казахстан, Бившата югославска република Македония и Русия (ОВ L 223, стр. 1, наричан по-нататък „временният регламент“). С временния регламент по-конкретно се установява временно антидъмпингово мито, като ставката му се определя на 33,9 % за вноса на феросилиций от Казахстан. В съображение 25 от временния регламент Комисията уточнява, че направеното от жалбоподателите искане за предоставяне на СПИ не е взето предвид, тъй като те не са позволили извършването на проверка на място.

8        С писмо от 30 август 2007 г. Комисията уведомява жалбоподателите за основните факти и съображения, въз основа на които са приети временните антидъмпингови мерки (наричано по-нататък „документът за временно разгласяване“). С писмо от 15 септември 2007 г. Комисията изпраща на жалбоподателите допълнение към документа за временно разгласяване. На 5 октомври 2007 г. жалбоподателите изпращат на Комисията становището си по документа за временно разгласяване.

9        На 18 декември 2007 г. Комисията изпраща на жалбоподателите писмо, съдържащо основните факти и съображения, въз основа на които тя възнамерява да препоръча приемането на окончателни антидъмпингови мерки (наричано по-нататък „документът за окончателно разгласяване“). С писмо до Комисията от 3 януари 2008 г. жалбоподателите представят становището си по документа за окончателно разгласяване.

10      На 25 февруари 2008 г. Съветът на Европейския съюз приема Регламент (ЕО) № 172/2008 от 25 февруари 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито върху вноса на феросилиций, произведен в Китайската народна република, Египет, Казахстан, Бившата югославска република Македония и Русия (ОВ L 55, стр. 6, наричан по-нататък „обжалваният регламент“). Съгласно обжалвания регламент ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима към нетната цена франко граница на Общността преди митническо облагане, се определя на 33,9 % за стоките от Казахстан.

 Производство и искания на страните

11      Жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд на 21 май 2008 г.

12      На 1 и 3 септември 2008 г. съответно Euroalliages и Комисията подават в секретариата на Общия съд молби за встъпване в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета.

13      В съответствие с член 116, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд на 28 октомври 2008 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд молба някои поверителни елементи от преписката да не бъдат изпращани на Euroalliages. За тази цел те предоставят неповерителен вариант на въпросните писмени становища и материали.

14      С определения от 2 декември 2008 г. и от 16 февруари 2009 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска съответно молбите за встъпване на Комисията и Euroalliages.

15      С писмо, представено в секретариата на Общия съд на 10 март 2009 г., Euroalliages заявява, че няма възражения по направеното от жалбоподателите искане за поверителност.

16      С писмо, получено в секретариата на Общия съд на 26 юни 2009 г., Комисията уведомява Общия съд, че няма да представя писмено становище при встъпване, но че ще се яви в съдебното заседание.

17      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да обяви жалбата за допустима,

–        да отмени обжалвания регламент, доколкото се отнася до тях,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

18      Съветът, подкрепян от Комисията, моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

19      Euroalliages моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски, включително и направените от него разноски във връзка с встъпването.

 От правна страна

20      Жалбоподателите изтъкват четири правни основания в подкрепа на искането за отмяна. В рамките на първото правно основание те оспорват преценката за наличие на причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и вредата. В рамките на второто правно основание жалбоподателите поставят под съмнение анализа на общностния интерес. В рамките на третото правно основание те критикуват преценката от страна на институциите на съдействието им при разследването, прилагането на член 18 от основния регламент и разглеждането на искането за предоставяне на СПИ. В рамките на четвъртото правно основание те се позовават на нарушение на правото им на защита.

 А – По първото правно основание, свързано с причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата

21      Оплакванията на жалбоподателите в рамките на първото правно основание могат да бъдат обособени в три категории:

–        първо, оплаквания във връзка с тълкуването на правните принципи, приложими при анализа на причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и претърпяната от промишлеността на Общността вреда, като в рамките на първата част жалбоподателите се позовават на грешки в тълкуването на член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент (понастоящем член 3, параграфи 6 и 7 от Регламент № 1225/2009),

–        второ, оплаквания във връзка с индивидуалния анализ от страна на институциите на няколко фактора, които са различни от дъмпинговия внос и са могли да причинят понесената от промишлеността на Общността вреда или да допринесат за нейното настъпване, като в това отношение (в части от втора до осма) жалбоподателите изтъкват явни грешки в преценката, както и различни нарушения, допуснати от институциите при индивидуалния анализ на някои фактори за настъпване на вредата,

–        трето, оплаквания във връзка с липсата на общ анализ на факторите за настъпване на вредата, различни от дъмпинговия внос, като в първата и осмата част жалбоподателите изтъкват по-специално явна грешка в преценката, която институциите допуснали, тъй като не направили общ анализ на тези фактори.

22      Тези три категории оплаквания ще бъдат разгледани последователно.

1.     По тълкуването на правните принципи, приложими при анализа на причинно-следствената връзка (първа част от първото правно основание)

 а) Доводи на страните

23      В рамките на първата част от първото правно основание жалбоподателите твърдят, че възприетият от Съвета метод за установяване на причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата е опорочен поради две грешки при прилагане на правото.

24      На първо място, жалбоподателите твърдят, че подходът на Съвета отразява изкуствено разделение между анализа на фактора „дъмпингов внос“ и анализа на другите фактори за настъпване на вредата. Съгласно член 3, параграф 7 от основния регламент подходящият анализ на причинно-следствената връзка изисквал отчитането на другите, известни от самото начало фактори, за да се избегне объркването между въздействието на разглеждания в процедурата по разследване внос и това на другите фактори. Следователно институциите не можели да заключат, че разглежданият в процедурата по разследване внос е причинил вредата, без предварително да са проверили дали в действителност тя не е била причинена от други фактори.

25      На второ място, жалбоподателите изтъкват, че видно от докладите на апелативния орган на Световната търговска организация (СТО) и от практиката на Съда и на Общия съд, въздействието на факторите за причиняване на вредата трябва да бъде разглеждано общо.

26      Съветът, подкрепян от встъпилите страни, посочва, от една страна, че за да се определи дали дъмпинговият внос е довел до съществена вреда, е необходимо да се провери най-напред дали вредата е причинена от посочения внос предвид по-конкретно обема и цените на дъмпинговия внос и изчислението на намалението на цените. Едва след като се установи наличието на тази причинно-следствена връзка, се налагало да се провери дали е възможно други фактори да са допринесли за настъпване на вредата в такава степен, че да прекъснат причинно-следствената връзка. От друга страна, Съветът смята, че от правна гледна точка няма основание за обща проверка на другите фактори, че такава проверка не се извършва на практика и че тя не представлява закрепен от съдилищата на Съюза принцип.

 б) Съображения на Общия съд

27      Първата част от първото правно основание се отнася по същество до условията за прилагане на член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент. Съгласно тази разпоредба Съветът и Комисията са длъжни да преценят дали установената от тях вреда действително произтича от дъмпинговия внос и да разграничат всяка вреда, настъпила в резултат от други фактори (Решение на Съда от 11 юни 1992 г. по дело Extramet Industrie/Съвет, C‑358/89, Recueil, стp. I‑3813, точка 16 и Решение на Общия съд от 14 март 2007 г. по дело Aluminium Silicon Mill Products/Съвет, T‑107/04, Сборник, стр. II‑669, точка 72).

28      На първо място, следва да се определи дали, както твърдят жалбоподателите, тази разпоредба изисква институциите най-напред да разгледат въздействието на дъмпинговия внос и на другите известни фактори върху понесената от промишлеността на Общността вреда, преди да заключат, на следващо място, че е налице причинно-следствена връзка между посочения внос и дъмпинга, или дали, както твърди Съветът, е необходимо най-напред да се провери дали вредата е причинена от този внос и след това, когато се установи наличието на тази причинно-следствена връзка, да се провери дали е възможно други фактори да са допринесли за настъпването на вредата до такава степен, че да прекъснат връзката.

29      За да се отговори на този въпрос, следва да се анализират текстът, целта и контекстът на член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент.

30      Първо, що се отнася до текста на тази разпоредба, видно от член 3, параграф 6 от основния регламент, институциите трябва да докажат, че предвид неговия обем и цена дъмпинговият внос причинява съществена вреда на промишлеността на Общността. В този случай става въпрос за анализ на фактора „дъмпингов внос“. На следващо място, видно от член 3, параграф 7 от основния регламент, институциите трябва, от една страна, да разгледат всички други известни фактори, които причиняват вреда на промишлеността на Общността в същото време като дъмпинговия внос, и от друга страна, да направят всичко възможно причинената от другите фактори вреда да не се приписва на посочения внос. В този случай става въпрос за анализ на другите фактори.

31      Второ, както отбелязват жалбоподателите и Съветът в писмените си изявления, целта на член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент е институциите да разделят и разграничат вредоносните последици от дъмпинговия внос и тези от другите фактори. В случай че институциите не разделят и разграничат въздействието на различните фактори за настъпване на вредата, те не биха могли основателно да заключат, че дъмпинговият внос е причинил вреда на промишлеността на Общността.

32      Трето, що се отнася до контекста на тази разпоредба, доколкото съгласно съображение 5 от основния регламент (понастоящем съображение 3 от Регламент № 1225/2009) с член 3, параграфи 6 и 7 от посочения регламент в правото на Съюза се транспонира член 3.5 от Споразумението за прилагане на член VI от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ) (ОВ L 336, стр. 103, наричано по-нататък „антидъмпинговото споразумение“), което се съдържа в приложение 1 А към Споразумението за създаване на СТО (ОВ L 336, 1994 г., стр. 3), следва да се вземе предвид последната разпоредба и тълкуването ѝ от органа за уреждане на спорове на СТО.

33      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика предвид тяхното естество и структура споразуменията на СТО по принцип не попадат сред нормите, с оглед на които съдилищата на Съюза упражняват контрол за законосъобразност върху актовете на институциите на Съюза на основание член 230, първа алинея ЕО (Решение на Съда от 23 ноември 1999 г. по дело Португалия/Съвет, C‑149/96, Recueil, стр. I‑8395, точка 47 и Решение на Съда от 9 януари 2003 г. по дело Petrotub и Republica/Съвет, C‑76/00 P, Recueil, стр. I‑79, точка 53). Въпреки това, ако Общността възнамерява да изпълни определено задължение, поето в рамките на СТО, или ако актът на Съюза препраща изрично към конкретни разпоредби от споразуменията на СТО, съдилищата на Съюза трябва да упражнят контрол за законосъобразност на въпросния акт на Съюза с оглед на правилата на СТО (Решение на Съда по дело Португалия/Съвет, посочено по-горе, точка 49, Решение на Съда по дело Petrotub и Republica/Съвет, посочено по-горе, точка 54 и Решение на Съда от 27 септември 2007 г. по дело Ikea Wholesale, C‑351/04, Сборник, стр. I‑7723, точка 30).

34      От съображение 5 от основния регламент следва обаче, че той има по-специално за цел, доколкото е възможно, да транспонира в правото на Съюза правилата, съдържащи се в антидъмпинговото споразумение от 1994 г., сред които в частност са и правилата относно установяването на наличие на вреда и на причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и вредата (вж. в този смисъл Решение по дело Petrotub и Republica/Съвет, точка 33 по-горе, точка 55).

35      От това следва, че разпоредбите на основния регламент трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, с оглед на съответните разпоредби от антидъмпинговото споразумение (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 юли 1998 г. по дело Bettati, C‑341/95, Recueil, стр. I‑4355, точка 20 и Решение по дело Petrotub и Republica/Съвет, точка 33 по-горе, точка 57).

36      Освен това, макар тълкуването на антидъмпинговото споразумение, дадено от органа за уреждане на спорове на СТО, да не може да обвърже Общия съд при преценка на валидността на обжалвания регламент (вж. в този смисъл Решение на Съда от 1 март 2005 г. по дело Van Parys, C‑377/02, Recueil, стр. I‑1465, точка 54), няма пречка Общият съд да се позове на него, стига да става въпрос, както в конкретния случай, за тълкуване на разпоредба от основния регламент (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 24 септември 2008 г. по дело Reliance Industries/Съвет и Комисия, T‑45/06, Сборник, стр. II‑2399, точка 107).

37      В този контекст следва да се отбележи, че апелативният орган на СТО посочва в доклада си относно спора „Съединени щати — Горещо валцована стомана“, приет на 23 август 2001 г. (WT/DS184AB/R, точка 226), че за да се съобразят с текста на член 3.5 от антидъмпинговото споразумение относно другите фактори, натоварените с разследването органи трябва да преценят по подходящ начин вредата, причинена на националната промишленост от другите известни фактори, както и да разделят и разграничат вредоносните последици от дъмпинговия внос от вредоносните последици от другите фактори.

38      С оглед на изложеното по-горе следва да се заключи, че член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент не предвижда за институциите задължение относно формата или последователността на анализа на фактора „дъмпингов внос“ и на анализа на другите фактори, който те трябва да извършат. За сметка на това тази разпоредба предвижда, че анализите трябва да се направят по такъв начин, че да позволят разделянето и разграничаването на вредоносните последици от дъмпинговия внос от тези от останалите фактори.

39      При тези обстоятелства следва да се заключи, че страните в конкретния случай водят семантичен, а не материалноправен спор. Всъщност начинът, по който Съветът е описал в писмените си изявления метода, приложен от институциите за извършване на анализ на фактора „дъмпингов внос“ и анализ на другите фактори, не е от голямо значение, след като методът, действително приложен от Съвета и Комисията в конкретния случай, им е позволил да се уверят, че вредата, настъпила вследствие на различни от антидъмпинговия внос фактори, не е приписана на посочения внос. Така в съображения 112—114 от временния регламент и в съображения 85 и 86 от обжалвания регламент институциите са разгледали най-напред въздействието на дъмпинговия внос. На второ място, в съображения 115—136 от временния регламент и в съображения 87—101 от обжалвания регламент те са анализирали последиците от другите фактори. На трето място, в съображения 137—140 от временния регламент и в съображения 102—104 от обжалвания регламент те са обобщили анализа на фактора „дъмпингов внос“ и анализа на другите фактори и са извели от тях изводите относно причинно-следствената връзка. Макар да е вярно, че факторите за настъпване на вредата, различни от антидъмпинговия внос, са били взети предвид едва на второ място, все пак институциите са направили окончателния си извод относно отговорността за вредата едва след този втори етап, така че вредоносните последици от дъмпинговия внос са били разделени и разграничени от последиците от други фактори.

40      От посоченото следва, че в настоящия случай при анализа на причинно-следствената връзка, съдържащ се в съображения 111—140 от временния регламент и в съображения 83—104 от обжалвания регламент, не е допусната грешка при прилагане на правото, доколкото институциите първо са направили анализ на фактора „дъмпингов внос“, а след това — на другите фактори.

41      На второ място следва да се определи дали, както твърдят жалбоподателите, факторите за настъпване на вредата, различни от дъмпинговия внос, трябва да се разгледат общо или, както твърди Съветът, индивидуално. Както предходният въпрос, този въпрос трябва се разгледа с оглед на текста, целта и контекста на член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент.

42      Първо, що се отнася до текста на член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент, възпроизведен в точка 30 по-горе, следва да се отбележи, че в тази разпоредба не се уточнява дали факторите за настъпване на вредата, различни от дъмпинговия внос, трябва да се анализират общо или индивидуално.

43      Второ, както се посочва в точка 31 по-горе, член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент има за цел да се разделят и разграничат вредоносните последици от дъмпинговия внос от последиците от другите фактори, така че причинената от другите фактори вреда да не се приписва на дъмпинговия внос. За да се постигне тази цел, при някои обстоятелства е необходимо да се направи общ анализ на другите фактори. Такъв е случаят по-специално, когато, след като направят индивидуален анализ, институциите заключат, че всеки от тези други фактори е оказал отрицателно въздействие върху положението на промишлеността на Общността, без това въздействие да може да бъде прието за съществено. Както отбелязват жалбоподателите в писмените си изявления, ако десетина фактори, различни от дъмпинговия внос, са причинили заедно 99 % от вредата, но нито един от тях не е оказал съществено въздействие върху понесената от промишлеността на Общността вреда, институциите ще продължат да смятат, че посоченият внос е причинил имуществената вреда, тъй като нито един от тези десет фактора, разглеждан самостоятелно, няма да се приеме за причина за вредата. Не може да се приеме, че подобен анализ съответства на целта на член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент.

44      Трето, анализът на контекста на тази разпоредба потвърждава, че при някои обстоятелства е необходим общ анализ на другите фактори. Както вече беше отбелязано, член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент има за цел да транспонира в правото на Съюза член 3.5 от антидъмпинговото споразумение. При все това в доклада си относно спора „Европейски общности — Принадлежности за тръбопроводи“, приет на 18 август 2003 г. (WT/DS219/AB/R, точки 190 и 192), апелативният орган на СТО смята, че макар член 3.5 от антидъмпинговото споразумение да не изисква винаги да се преценяват колективните последици от другите фактори за настъпване на вредата, в някои случаи поради специфични фактически обстоятелства неизвършването на проверка на колективното въздействие на другите фактори би могло да доведе до това натовареният с разследването орган неправилно да припише последиците от другите фактори на дъмпинговия внос. Според апелативния орган на СТО натовареният с разследването орган не е длъжен да разглежда колективното въздействие на другите фактори за настъпване на вредата, при условие че предвид специфичните за конкретния случай фактически обстоятелства той изпълнява задължението си да не приписва на дъмпинговия внос вредите, причинени от другите фактори.

45      Вследствие на това трябва да се приеме, както смятат жалбоподателите, че при някои обстоятелства може да се изисква общ анализ на факторите за настъпване на вредата, различни от дъмпинговия внос. Такъв е случаят по-специално, когато институциите заключават, че е възможно голям брой фактори, различни от дъмпинговия внос, да са допринесли за настъпване на вредата, но че въздействието им, разглеждано индивидуално, не може да се приеме за съществено.

46      Ето защо следва да се приеме, че тълкуването на член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент, застъпено от Съвета не в обжалвания регламент, а в писмените му изявления, е неправилно. Това обаче не означава, че обжалваният регламент е опорочен поради грешка при прилагане на правото, която да обоснове отмяната му. Всъщност в обжалвания регламент Съветът е направил само индивидуален анализ на различните фактори за настъпване на вредата, без ни най-малко да посочи, че според него не е необходим общ анализ на посочените фактори. Поради това би могло да се заключи, че обжалваният регламент е опорочен поради грешка при прилагане на правото само ако същевременно се заключи, че в конкретния случай е бил необходим такъв общ анализ.

47      Видно от точка 45 по-горе обаче, преди да може да се определи дали в конкретния случай е необходим общ анализ, трябва да се разгледат оплакванията на жалбоподателите относно индивидуалния анализ на всеки от другите известни фактори за настъпване на вредата. Следователно едва след проверката, която ще се извърши в точки 49—215 по-долу и с която се цели да се установи, от една страна, дали индивидуалният анализ на всеки от другите известни фактори за настъпване на вредата не е незаконосъобразен и от друга страна, дали обстоятелствата в настоящия случай изискват общ анализ на другите фактори, би могло да се заключи, че като се е ограничил с индивидуален анализ на факторите за настъпване на вредата, Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото.

48      За сметка на това още на този етап следва да се отхвърли първата част от първото правно основание, доколкото е изведена от грешка при прилагане на правото във връзка с метода на институциите при анализ на причинно-следствената връзка.

2.     По индивидуалния анализ на факторите за настъпване на вредата, различни от дъмпинговия внос (части от втора до осма от първото правно основание)

49      В самото начало следва да се припомнят изведените в съдебната практика принципи, с оглед на които трябва да се разгледат различните оплаквания на жалбоподателите относно индивидуалния анализ на факторите за настъпване на вредата, различни от дъмпинговия внос.

50      Съгласно съдебната практика, посочена в точка 27 по-горе, Съветът и Комисията са длъжни да проверят дали установената от тях вреда действително произтича от дъмпинговия внос и да разграничат всяка вреда, настъпила в резултат от други фактор.

51      Освен това съгласно постоянната съдебна практика въпросът дали промишлеността на Общността е понесла вреда и дали тя се дължи на дъмпинговия внос, както и дали други известни фактори са допринесли за претърпяната от промишлеността на Общността вреда, предполага разглеждане на сложни икономически въпроси, за което институциите разполагат с широко право на преценка. От това следва, че контролът на съдилищата на Съюза върху преценката на институциите се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, приети, за да бъде направен оспорваният избор, са установени точно, дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл Решение на Общия съд по дело Aluminium Silicon Mill Products/Съвет, точка 27 по-горе, точка 71 и Решение на Общия съд от 17 декември 2008 г. по дело HEG и Graphite India/Съвет, T‑462/04, Сборник, стр. II‑3685, точка 120).

 а) По втората част от първото правно основание, свързана с промяната на търсенето на стомана и на цените на общностния и световния пазар

 Доводи на страните

52      Жалбоподателите поддържат, че съображение 85 от обжалвания регламент съдържа явна грешка в преценката и че с него се нарушава член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент, тъй като не може да се приеме, че потискането на цените в Общността се дължи на дъмпинговия внос, а то трябва да се разглежда като следствие от промяната на цените на световния пазар и на търсенето на стомана.

53      Всъщност, на първо място, промяната на цените на феросилиция била една и съща на всеки от големите световни пазари и промяната на общностните цени отразявала динамиката на световния пазар. Според жалбоподателите, след като цените на всички пазари се понижили, по-специално между 2005 г. и края на периода на разследване, било явно неразумно да се твърди, че без дъмпинговия внос цените в Общността щели да се увеличат, за да се покрият нарастващите разходи на промишлеността на Общността, към които се добавя разумен марж на печалбата.

54      На второ място, ниските цени на феросилиция били определени не от дъмпинговия внос, а от промяната на търсенето. Самият Съвет признал в обжалвания регламент, че цените на феросилиция следват промените на търсенето. Въпреки това той неправилно анализирал промяната на цените на феросилиция в Общността с оглед на промяната в световното производство на необработена стомана, при положение че те се определят от производството на стомана в Общността. Промяната на цените на феросилиция в Общността отразявала именно промяната на търсенето на стомана и посочените цени се понижили пропорционално на стагнацията и на намаляването на търсенето в Общността. Ето защо според жалбоподателите, дори и да е нямало намаление на цените вследствие на дъмпинговия внос, промишлеността на Общността щяла да претърпи вреди поради увеличението на разходите и същевременното намаляване на търсенето.

55      На трето място, жалбоподателите отбелязват, че по време на периода на разследване феросилицият се продавал на по-висока цена в Общността, отколкото на другите пазари. В контекста обаче на световен пазар, на който има стремеж към равновесие на цените, не може да се твърди, че на пазара с най-високи цени последните са били неоснователно намалени или потиснати.

56      Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

57      Втората част от първото правно основание се отнася по същество до преценката от институциите на ролята на промяната на цените на феросилиция в световен план и на промяната на търсенето в стоманената промишленост в качеството им на други известни фактори, които са могли да причинят понесената от промишлеността на Общността вреда или да допринесат за настъпването ѝ.

58      В това отношение следва да се посочи, от една страна, че в съображение 85 от обжалвания регламент Съветът е приел, че поради дъмпинговия внос промишлеността на Общността не е могла да увеличи продажните си цени до равнището, необходимо за покриване на всички разходи. От друга страна, в съображения 87—90 от обжалвания регламент Съветът е изложил причините, поради които е решил да отхвърли твърдението, че ниските цени на феросилиция са свързани с динамиката на световния пазар (като самият той се развивал в зависимост от промените на търсенето в стоманената промишленост), а не с дъмпинговия внос. Съветът пояснява първо, че в пазарната икономика цените обикновено се определят от нивата на предлагане и търсене, но че може да съществуват и други фактори, като наличието на дъмпингов внос. Второ, той уточнява, че макар световното търсене на феросилиций, по-специално в стоманената промишленост, безспорно да е повлияло на определянето на цената в някои моменти от разглеждания период, е имало периоди, в които цените на феросилиция са се понижавали въпреки растящото търсене. Трето, Съветът установява, че дори на равнище на Общността цените на феросилиция в някои периоди са намалявали въпреки растящото търсене от страна на стоманената промишленост.

59      Жалбоподателите оспорват този извод, като изтъкват три довода. Първо, не било възможно цените в Общността да се увеличат дори при липса на дъмпингов внос, след като цените на световния пазар се понижили, по-специално между 2005 г. и края на периода на разследване. Второ, цените на феросилиция в Общността следвали промените в производството на стомана в Общността и се понижили едновременно със стагнацията или намаляването на търсенето в стоманената промишленост в Общността. Трето, цените на общностния пазар били най-високите в света, което изключвало каквото и да било намаление или потискане.

60      С нито един от тези три довода обаче не се доказва, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката и е нарушил член 3, параграфи 6 и 7 от основния регламент.

61      На първо място, що се отнася до довода, изведен от промяната на цените на световния пазар, следва да се отбележи, че в подкрепа на този довод жалбоподателите се позовават на възпроизведена в жалбата таблица, която според тях показва, че цените на феросилиция се променят по един и същи начин на всички важни световни пазари и че промяната на общностната цена само отразява динамиката на световния пазар. Макар да е вярно, че съгласно тази таблица общностната цена на феросилиция като цяло претърпява същата промяна като цените в Съединените щати или Япония, тя ни най-малко не потвърждава, че цените на световния пазар са се понижавали през целия разглеждан период, а именно от 1 януари 2003 г. до 30 септември 2006 г., или поне между януари 2005 г. и края на периода на разследване, а именно 30 септември 2006 г. Напротив, видно от тази таблица, цените са се увеличили между 2003 г. и 2004 г. и през периода на разследване. Тези тенденции се потвърждават от данните относно средните цени в Общността, посочени в съображение 96 от временния регламент — данни, които не са оспорени от жалбоподателите. Следователно последните не могат да твърдят, че поради общоразпространеното намаление на цените на феросилиция не е разумно да се поддържа, че при липса на дъмпинговия внос общностните цени щели да се увеличат до равнище, позволяващо на промишлеността на Общността да покрие нарастващите си разходи, както и да има разумен марж на печалба.

62      На второ място, що се отнася до довода, изведен от промените на търсенето в стоманената промишленост и от анализа на цените на феросилиция в Общността с оглед на световното производство на необработена стомана, следва да се отбележи, че жалбоподателите отхвърлят графиката, която е представена от институциите в документа за окончателно разгласяване и която онагледява промяната на цените на феросилиция в Общността с оглед на промяната в световното производство на необработена стомана, и в подкрепа на довода си се позовават на графика, възпроизведена в приложение към жалбата и онагледяваща промяната на общностните цени на феросилиция с оглед на промяната в производството на стомана в Общността. Обратно на поддържаното от жалбоподателите обаче, с тази графика не може да се докаже, че общностните цени на феросилиция са следвали промените в производството на стомана в Общността и са се понижили едновременно със стагнацията или намаляването на търсенето в стоманената промишленост в Общността.

63      Най-напред е от значение да се отбележи, както поддържа Съветът, че съгласно тази графика общностните цени невинаги са следвали промените в производството на стомана в Общността. Например графиката показва, че през 2004 г., когато се е повишило производството на стомана в Общността, цените са продължили да намаляват. Също така съгласно графиката през 2006 г. производството на стомана е намаляло, а цените са се увеличили. Тези примери потвърждават, че представената от жалбоподателите графика не е достатъчна, за да докаже твърдението им, че намалението на цените е предизвикано от спада на търсенето.

64      Второ, следва да се отбележи, че графиката не разкрива спад на търсенето през целия разглеждан период. Така тя описва увеличение на производството на стомана от третото тримесечие на 2003 г. до второто тримесечие на 2004 г., от четвъртото тримесечие на 2004 г. до второто тримесечие на 2005 г. и през първите три тримесечия от периода на разследване, който обхваща времето от 1 октомври 2005 г. до 30 септември 2006 г. Графиката показва също, че цените на феросилиция в Общността са се повишили от третото тримесечие на 2003 г. до второто тримесечие на 2004 г. и през целия период на разследване. Предвид тези положителни промени не е достатъчно да се твърди, че общностните цени са се понижили едновременно със стагнацията или намалението на търсенето в стоманената промишленост на Общността, за да се докаже, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че поради дъмпинговия внос цените на промишлеността на Общността не са могли да се увеличат до равнището, необходимо за покриване на разходите ѝ. Жалбоподателите е трябвало да докажат, че увеличението на производството на стомана през посочените по-горе периоди е било прекалено малко, за да доведе до покачване на цените, позволяващо на общностните производители на феросилиций да прехвърлят увеличението на производствените разходи върху потребителите, а те не са могли да го докажат.

65      На трето място, що се отнася до довода във връзка с цените в Общността, чието равнище било такова, че не можело да се твърди, че са били неоснователно намалени или потиснати, следва да се припомни, че намалението и потискането на цените са правни понятия, посочени в член 3, параграф 3 от основния регламент (понастоящем член 3, параграф 3 от Регламент № 1225/2009). По схематичен начин при определяне на намалението по смисъла на тази разпоредба институциите сравняват общностните цени с коригираните вносни цени, така че да получат изразен в проценти марж на намаление. Също така, когато се установи, че общностните цени са били потиснати или не са се увеличили достатъчно, институциите сравняват, отново схематично, вносните цени с целева общностна цена, тоест с цената, която би била достигната при липса на дъмпингов внос, така че да получат също изразен в проценти марж на отстраняване на вредата. В настоящия случай от съображения 87—89 и 112 от временния регламент следва, че институциите са определили намалението на цените в съответствие с член 3, параграф 3 от основния регламент. Така в съображение 89 от временния регламент Комисията посочва изчислените от нея маржове на намалението, вариращи от 4 % до 11 % в зависимост от производителите износители, с изключение на трима производители износители, за които не е установено намаление. Жалбоподателите обаче не изтъкват довод, който да може да постави под съмнение изчислените от институциите маржове на намалението. Само констатацията, че общностните цени са най-високите в света, не е достатъчна, за да ги постави под съмнение.

66      С оглед на посоченото по-горе следва да се заключи, че с нито един от изтъкнатите от жалбоподателите доводи не може да се докаже, че Съветът допуска явна грешка в преценката, като поддържа, че увеличаването на продажните цени на промишлеността на Общността до равнище, необходимо за покриване на всички ѝ разходи, не е било възможно поради дъмпинговия внос, а не поради динамиката на световния пазар и промените на търсеното в стоманената промишленост.

67      Ето защо втората част от първото правно основание следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 б) По третата част от първото правно основание, свързана с вредоносните последици, които промишлеността на Общността сама е предизвикала

 По първото оплакване, свързано с преориентирането на производството от някои общностни производители

–       Доводи на страните

68      Жалбоподателите твърдят, че Съветът не е отчел по подходящ начин въздействието върху понесената от промишлеността на Общността вреда на доброволното преориентиране на производството, извършено от Huta Laziska S.A., OFZ a.s. и Vargön Alloys AB през 2004 г. — година, квалифицирана в обжалвания регламент като „изключително благоприятна“.

69      На първо място, институциите допуснали груба фактическа грешка, която се отразила съществено на анализа на причинно-следствената връзка, тъй като, докато видно от съображение 135 от временния регламент през 2004 г. двама производители на феросилиций са преориентирали производството си към производство на манганови сплави, видно от съображение 93 от същия регламент това намаление на производството на феросилиций било взето предвид едва считано от 2005 г. При все това решението да се намали производството на феросилиций в момент, в който пазарните условия били благоприятни, довело до увеличение на разходите за производство на феросилиций за единица продукция, до намаление на производството и на продажбите, както и до по-голям недостиг на пазара. От друга страна, неотчитането на преориентирането на производството през 2004 г. създало погрешна представа за развитието на производствения капацитет, на производството и на рентабилността на промишлеността на Общността.

70      На второ място, институциите допуснали явна грешка в преценката, като поддържали, че производството било преориентирано в отговор на дъмпинговия внос. Всъщност, от една страна, 2004 г. била изключителна година, през която рентабилността на промишлеността на Общността достигнала най-високото равнище през разглеждания период и равнището на възвръщаемост на инвестициите достигнало близо 20 %, и от друга страна, Huta Laziska решило да преориентира производството си към силикомангана — продукт, който изисквал по-малък разход на електроенергия и бил по-рентабилен. Следователно според жалбоподателите вредата, понесена от промишлеността на Общността през 2005 г. и през периода на разследване, се обяснява с това доброволно преориентиране на производството, довело до увеличение на производствените разходи, което от своя страна е довело до допълнително намаление на производството.

71      Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

–       Съображения на Общия съд

72      Настоящото оплакване се отнася по същество до начина, по който институциите са анализирали въздействието за промишлеността на Общността на обстоятелството, че през 2004 г. някои общностни производители са започнали да използват пещи, по-рано предназначени за производството на феросилиций, за производството на силикоманган.

73      В това отношение следва да се отбележи, че Комисията е анализирала въздействието на посочената промяна на предназначението в съображения 135 и 136 от временния регламент. В тях тя посочва, че въпреки свързаните с преориентирането разходи част от производството е било преориентирано през 2004 г., тъй като към онзи момент е имало недостиг на манганови сплави на общностния пазар, докато предлагането на феросилиций е било достатъчно. От това тя заключава, че решението на някои производители от промишлеността на Общността да съкратят производството си не е взето доброволно, а е предизвикано от дъмпинговия внос, който не е позволил на промишлеността на Общността да реализира печалби при продажбата на феросилиций. Освен това, за да отчете промяната на предназначението на пещите, в съображение 93 от временния регламент тя коригира, считано от 2005 г., данните относно производствените капацитети, съдържащи се в таблицата за производствените капацитети и употребата на капацитета.

74      Жалбоподателите оспорват както съображение 93, така и съображения 135 и 136 от временния регламент.

75      На първо място, що се отнася до довода за наличието на фактическа грешка в съображение 93 от временния регламент, в отговор на писмен въпрос, поставен в рамките на процесуално-организационно действие, Съветът пояснява, че производството е било преориентирано в началото на декември 2004 г. В хода на съдебното заседание той признава също, че не е било възможно капацитетът, предмет на това преориентиране, да бъде използван за производството на феросилиций през декември 2004 г. Ето защо следва да се установи, че данните относно производствените капацитети е трябвало да бъдат коригирани не считано от 2005 г., а считано от 2004 г. Следователно съображение 93 от временния регламент съдържа фактическа неточност.

76      Въпреки това Общият съд не споделя становището на жалбоподателите относно последиците, които следва да се изведат от тази неточност. Всъщност, от една страна, следва да се заключи, както отбелязва Съветът в хода на съдебното заседание, че предвид обстоятелството, че производствените капацитети са намалели едва през декември 2004 г., общото им коригиране за цялата 2004 г. представлява много малък обем, равен на една дванадесета от направената за 2005 г. корекция. От друга страна, дори да се предположи, че производствените капацитети са били коригирани и за 2004 г., икономическото положение на общностния пазар на феросилиций за 2004 г. би било следното: увеличение на търсенето, увеличение на обема на дъмпинговия внос, намаление на производството, слабо намаление на производствените капацитети, намаление на продажбите и на пазарните дялове на промишлеността на Общността, увеличение на цената в Общността, на маржа на печалба и на възвращаемостта на инвестициите. С други думи, с изключение на производствените капацитети, производството, продажбите и пазарните дялове, всички икономически показатели биха се променили благоприятно. Безспорно при такива обстоятелства е вероятно решението на някои общностни производители да преориентират производството си да произтича от търговски избор с цел да се постигне по-добро равнище на рентабилност на пазара на силикомангана, а не да е следствие от наличието на дъмпингов внос на пазара на феросилиций, който би застрашил рентабилността на промишлеността на Общността. Също така е вероятно обаче решението на някои общностни производители да преориентират производството си да е свързано с отчитането не само на перспективи за по-добра рентабилност на пазара на силикомангана, но и на наличието на внос на ниски цени, чийто обем вече съществено е нараснал през 2004 г. и вследствие на който перспективите за рентабилност на пазара на феросилиций са по-малко привлекателни от тези на пазара на силикоманган.

77      Следователно не е възможно фактическата грешка в съображение 93 от временния регламент да е довела до неправилен анализ на причинно-следствената връзка.

78      На второ място, що се отнася до довода на жалбоподателите, изведен от явна грешка в преценката, която институциите допускат, като в съображение 136 от временния регламент поддържат, че производството е преориентирано в отговор на дъмпинговия внос, в точка 76 по-горе е установено, че макар да е вероятно преориентирането да е резултат от търговско решение, целящо постигането на по-добро равнище на рентабилност на пазара на силикомангана, а не следствие от наличието на дъмпингов внос на пазара на феросилиций, който би застрашил рентабилността на промишлеността на Общността, също така е вероятно решенията за преориентиране да са мотивирани не само с перспективи за по-добра рентабилност на пазара на силикомангана, но и с наличието на внос на ниски цени на пазара на феросилиций.

79      Ето защо следва да се заключи, че с нито един от изтъкнатите от жалбоподателите доводи не може да се докаже, че институциите са допуснали явна грешка в преценката.

80      С оглед на изложеното по-горе настоящото оплакване следва да се отхвърли като неоснователно.

 По второто оплакване, свързано с прекъсването на производството от някои общностни производители

–       Доводи на страните

81      Жалбоподателите поддържат, че Съветът не е взел предвид последиците за понесената от промишлеността на Общността вреда от доброволното прекъсване на производството от някои общностни производители и неправилно ги е отдал на спорния внос.

82      На първо място, Съветът допуснал явна грешка в преценката, като в съображение 101 от обжалвания регламент отказал да вземе предвид последиците от прекъсването на производството от страна на Huta Laziska с мотива, че наличието на причинно-следствена връзка трябва да се прецени на равнището на промишлеността на Общността като цяло, макар посоченият фактор да повлиял на резултатите на промишлеността на Общността като цяло. В това отношение жалбоподателите отбелязват, първо, че Huta Laziska неколкократно е преустановявало производството си през разглеждания период поради затруднения в отношенията с доставчика му на електроенергия, второ, че то е било принудено да се преориентира към производството на продукти като силикомангана, които изискват по-малък разход на електроенергия и са по-рентабилни, и трето, че в рамките на Регламент (ЕО) № 1420/2007 на Съвета от 4 декември 2007 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на силикоманган с произход от Китайската народна република и Казахстан и за прекратяване на процедурата по отношение на вноса с произход от Украйна (ОВ L 317, стр. 5) институциите са анализирали отделно развитието на положението в Huta Laziska.

83      На второ място, институциите допуснали явна грешка в преценката, като не отчели последиците от прекъсването на производството, от една страна, от FerroAtlántica SL през периодите на голямо потребление на електроенергия, през които този производител е оптимизирал печалбите си, като е продавал електроенергия, и от друга страна, от Vargön Alloys, което е преустановило производството си на феросилиций през периода на разследване. Що се отнася до FerroAtlántica, в репликата жалбоподателите отбелязват, че в писмената защита Съветът за пръв път поддържа, че спирането на производството на феросилиций през часовете на върхово потребление на електроенергия винаги е било част от търговския модел на дружеството. Нещо повече, това твърдение било в противоречие със съображение 81 от обжалвания регламент, в което Съветът поддържал, че съкращаването на производството вследствие на спиране на електрозахранването не се случвало редовно.

84      Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

–       Съображения на Общия съд

85      Настоящото оплакване се отнася до начина, по който институциите са анализирали въздействието върху промишлеността на Общността на прекъсванията на производството на трима общностни производители — Huta Laziska, FerroAtlántica и Vargön Alloys.

86      По същество жалбоподателите упрекват Съвета, от една страна, че в съображение 101 от обжалвания регламент не е анализирал правилно последиците от прекъсванията на производството на Huta Laziska и от друга страна, че не е отчел прекъсванията на производството на FerroAtlántica и Vargön Alloys.

87      На първо място, що се отнася до явната грешка в преценката, за която се твърди, че е допусната при разглеждане на положението на Huta Laziska, следва да се припомни, че в съображение 101 от обжалвания регламент Съветът поддържа, че причината за понесената вреда трябва да се анализира на равнището на промишлеността на Общността като цяло и че дори данните относно този производител да могат да се изключат от оценката на вредата, наблюдаваните тенденции за останалата част от производството на Общността биха продължили да бъдат силно отрицателни и да показват наличие на съществена вреда.

88      В това отношение следва най-напред да се отбележи, както правят жалбоподателите, че не е задължително анализът за наличието на причинно-следствена връзка да се извършва на равнището на промишлеността на Общността като цяло, така че вредата, причинена само на един общностен производител от различен от дъмпинговия внос фактор, да не може да бъде взета предвид. Всъщност в точка 30 по-горе вече беше подчертано, че в рамките на анализа на другите фактори, предвиден в член 3, параграф 7 от основния регламент, институциите трябва, от една страна, да разгледат всички други известни фактори, които причиняват вреда на промишлеността на Общността едновременно с дъмпинговия внос, и от друга страна, да направят необходимото за това причинената от другите фактори вреда да не бъде приписана на посочения внос. В член 3, параграф 7 от основния регламент не се уточнява, че при тази проверка трябва да се вземе предвид само вредата, причинена от други фактори на промишлеността на Общността като цяло. С оглед на целта на тази разпоредба, която, както е посочено в точка 31 по-горе, е институциите да разделят и разграничат вредоносните последици от дъмпинговия внос и тези от другите фактори, при някои обстоятелства е възможно вреда, причинена индивидуално на общностен производител от различен от дъмпинговия внос фактор, да трябва да бъде взета предвид, тъй като е допринесла за наблюдаваната вреда за промишлеността на Общността като цяло.

89      На следващо място е вярно, че в съображение 101 от обжалвания регламент Съветът посочва доста ясно, че причината за вредата трябва да се анализира на равнището на промишлеността на Общността като цяло, което може да остави впечатление, че фактор за настъпване на вреда, който засяга индивидуално общностен производител, не може никога да бъде взет предвид. Въпреки това, противно на поддържаното от жалбоподателите, вредата, причинена на Huta Laziska вследствие на прекъсването на производството, е била надлежно взета предвид в това съображение. Така, както беше посочено в точка 87 по-горе, в това съображение Съветът пояснява, че дори ако данните относно този производител могат да се изключат от анализа на вредата, наблюдаваните тенденции за производството на Общността биха продължили да отразяват наличие на вреда. Жалбоподателите обаче не целят да докажат, че последното съображение съдържа явна грешка в преценката. Те само твърдят, че затрудненията на Huta Laziska с доставчика му на електроенергия са причинили прекъсване на производството, което Съветът приема да вземе предвид в съображение 101 от обжалвания регламент.

90      На последно място, що се отнася до Регламент № 1420/2007, както е припомнено в точки 50 и 51 по-горе, институциите следва при упражняване на правото им на преценка да проверят дали промишлеността на Общността е претърпяла вреда и дали последната е причинена вследствие на дъмпинговия внос или дали други известни фактори са допринесли за настъпване на вредата. Това право на преценка трябва да се упражнява във всеки конкретен случай в зависимост от всички релевантни факти (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 март 1990 г. по дело Gestetner Holdings/Съвет и Комисия, C‑156/87, Recueil, стр. I‑781, точка 43). Във всеки случай, противно на твърденията на жалбоподателите, проверката на положението на Huta Laziska в обжалвания регламент не се различава съществено от проверката му в Регламент № 1420/2007. Както в обжалвания регламент, в Регламент № 1420/2007 няма подчаст, посветена на Huta Laziska. Освен това, както в обжалвания регламент, положението на Huta Laziska е разгледано в подчастта относно въздействието на промяната на производствените разходи върху вредата. Може да бъде установена само една разлика между Регламент № 1420/2007 и обжалвания регламент. Докато в обжалвания регламент Съветът е приел — хипотетично и само за да изключи каквото и да било въздействие върху оценката на вредата, понесена от промишлеността на Общността като цяло, — че причинената на Huta Laziska вреда е могла да бъде резултат от спор между него и доставчика му на електроенергия, в Регламент № 1420/2007 той е приел, че този спор, както и увеличението на разходите за електроенергия са могли да окажат въздействие върху резултатите на Huta Laziska, но че като цяло промяната на производствените разходи не е допринесла за понесената от промишлеността на Общността вреда.

91      Следователно с нито един от изложените от жалбоподателите доводи не може да се докаже, че съображение 101 от обжалвания регламент съдържа явна грешка в преценката.

92      На второ място, що се отнася до явната грешка в преценката, за която се твърди, че е допусната при разглеждането на прекъсването на производството от FerroAtlántica и Vargön Alloys, следва да се отбележи, първо, че съгласно изложеното от жалбоподателите в хода на съдебното заседание прекъсването на производството от FerroAtlántica е довело до „самопричинена“ вреда, тъй като увеличението на цената на електроенергията е подтикнало това дружество да предпочете продажбата на електроенергия вместо тази на феросилиций. Следва да се установи обаче, че единственият документ, на който се основават жалбоподателите, за да твърдят наличието на тази явна грешка в преценката от страна на институциите, е писмо от FerroAtlántica до Euroalliages от 26 февруари 2007 г. В него FerroAtlántica пояснява, че поради тарифната му система производството на феросилиций се спира през часовете на върхово потребление на електроенергия и че произведената от него през тези часове електроенергия се препродава. С това писмо в никакъв случай не се доказва, че FerroAtlántica прекъсва производството си, когато цените на електроенергията нарастват. Следователно жалбоподателите не са представили доказателство за това, че намалението на производството на FerroAtlántica през часовете на върхово потребление на електроенергия е допринесло за настъпването на вредата, понесена от промишлеността на Общността като цяло, и че Съветът е трябвало да вземе предвид това намаление.

93      Второ, жалбоподателите само твърдят, че Vargön Alloys е прекратило производството по средата на периода на разследване. Макар в приложен към жалбата документ да твърдят, че това прекъсване е следствие от равнището на цените на електроенергията, те не представят никакво доказателство в подкрепа на това твърдение. Ето защо те ни най-малко не доказват, че самото дружество е допринесло за настъпването на понесената от него вреда и че не е прекъснало производството си в отговор на дъмпинговия внос. Следователно не би могло да се твърди, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като не е посветил отделна подчаст на положението на Vargön Alloys.

94      С оглед на изложеното по-горе настоящото оплакване от третата част от първото правно основание следва да се отхвърли като неоснователно.

 По третото оплакване, свързано с използването на теоретичния номинален производствен капацитет

–       Доводи на страните

95      Жалбоподателите поддържат, че Съветът е допуснал явни грешки в преценката и е нарушил член 3, параграф 7 от основния регламент, както и правото им на защита, като е отказал да използва действителния производствен капацитет вместо теоретичния номинален производствен капацитет.

96      На първо място Съветът допуснал явна грешка в преценката, тъй като, първо, пренебрегнал обстоятелства като преориентирането на производството и прекъсването на доставките на електроенергия, които оказвали значително въздействие върху съществените фактори за настъпване на вредата, каквито били производственият капацитет и използването на производствения капацитет.

97      Второ, според жалбоподателите е неправилно да се твърди, както прави Съветът, че дори да се използва действителният производствен капацитет, наблюдаваните тенденции относно промяната на производствените капацитети и използването на капацитетите, както и изводите относно наличието на вреда щели да останат непроменени. Всъщност, дори да се предположело, че наблюдаваните тенденции относно производствените капацитети и използването на капацитетите щели да останат непроменени, обстоятелството например, че използването на капацитетите нараснало от 50 % на 95 %, било важно, тъй като подобно увеличение означавало, че промишлеността на Общността не можела да задоволи търсенето.

98      Трето, според жалбоподателите твърдението на Съвета, че теоретичният номинален производствен капацитет може да се използва, тъй като производството не е било спирано или намалявано редовно, произтича от груба фактическа грешка и от явна грешка в преценката. Жалбоподателите отбелязват, от една страна, че производството редовно било спирано или намалявано и че това обстоятелство трябвало да бъде взето предвид. Такъв бил случаят на спирането на производството във FerroAtlántica през часовете на върхово потребление на електроенергия, което спиране се дължало на търговския модел на дружеството и следователно било редовно. Също така ежегодно се извършвала поддръжка на пещите за феросилиций, като през това време те не били използваеми. От друга страна, жалбоподателите изтъкват, че изчисляването на производствения капацитет, като се отчитат само редовно настъпващи събития, представлявало явна грешка в преценката. Така, след като намалели доставките му на електроенергия, Huta Laziska неколкократно съществено намалило капацитета си, поради което било възпрепятствано да произвежда феросилиций, независимо от пазарните условия.

99      На второ място, според жалбоподателите, да се основава анализът на причинно-следствената връзка на теоретичния номинален капацитет за използване, а не на действителния капацитет за използване, задължително е в противоречие с правилото за отчитане на другите фактори, предвидено в член 3, параграф 7 от основния регламент, тъй като водело до прикриване на действителната причина за промените в свързаните с производството данни.

100    На трето място, според жалбоподателите с обжалвания регламент се нарушава правото им на защита, тъй като твърдението, че тенденциите щели да останат непроменени дори при отчитане на действителния капацитет за използване, не било обосновано.

101    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

–       Съображения на Общия съд

102    В рамките на настоящото оплакване жалбоподателите поддържат по същество, че като са използвали теоретичния номинален производствен капацитет вместо действителния производствен капацитет, институциите, първо, са допуснали явни грешки в преценката и фактическа грешка, второ, са нарушили член 3, параграф 7 от основния регламент и трето, са нарушили правото на защита на жалбоподателите.

103    На първо място, що се отнася до явните грешки в преценката и до фактическата грешка, които били допуснати от институциите, следва да се припомни, че в съображения 92 и 93 от временния регламент Комисията е пояснила, че е установила производствените капацитети въз основа на теоретичните номинални производствени капацитети на производствените единици от промишлеността на Общността, като все пак ги е коригирала, за да отчете обстоятелството, че през разглеждания период двама общностни производители са преориентирали част от производството си на феросилиций към други феросплави. Освен това в съображение 81 от обжалвания регламент Съветът е отговорил на критиките по отношение на приложения в съображение 93 от временния регламент метод, и по-конкретно на предложенията, направени от някои заинтересовани лица в рамките на административното производство, да се използват данни, отчитащи спирането на производството вследствие на прекъсване на електрозахранването и поради поддръжка. В това отношение той се позовава на разследването, което според него е показало, че спиранията на съоръженията поради поддръжка или прекъсване на електрозахранването са били временни и не са се случвали редовно в рамките на разглеждания период. Той пояснява също, че дори да се коригират производствените капацитети, тенденциите за производствените капацитети и използването на капацитетите, както и направените изводи относно наличието на съществена вреда са щели да останат непроменени.

104    Според жалбоподателите тези съображения съдържат явна грешка в преценката по-специално защото не отчитат прекъсването и преориентирането на производството. Важно е да се отбележи, че твърдението на жалбоподателите не е ясно, тъй като те не уточняват на кои случаи на прекъсване и преориентиране се позовават. Ако все пак се предположи, че се позовават на събитията, посочени при анализа на двете предходни оплаквания, а именно преориентирането и прекъсването на производството на Huta Laziska и прекъсването на производството на FerroAtlántica и Vargön Alloys, се налага изводът, първо, че жалбоподателите не оспорват обстоятелството, че решението на Huta Laziska през 2004 г. да преориентира производството си на феросилиций към производството на силикоманган е отчетено в таблицата на производствените капацитети и на използването на капацитетите, съдържаща се в съображение 93 от временния регламент, посредством коригирането на посочените капацитети за 2005 г. и за периода на разследване.

105    На следващо място, що се отнася до прекъсването на производството в Huta Laziska през 2005 г. и 2006 г. поради спор с доставчика му на електроенергия и във Vargön Alloys през 2006 г. поради, според жалбоподателите, увеличението на разходите за електроенергия, подходът на институциите не само е разумен, но и не съдържа явни грешки в преценката. Всъщност, видно от съображение 81 от обжалвания регламент, институциите са решили да не коригират данните относно производствените капацитети, тъй като посоченото прекъсване е временно. Подходът на институциите е правилен, тъй като, от една страна, противно на поддържаното от жалбоподателите, от материалите по преписката е видно, че посоченото прекъсване действително е временно. От друга страна, дори данните относно производствените капацитети да трябва да отразяват случаите на временно спиране на съоръженията, като тези, на които е направено позоваване в конкретния случай, функцията им е била изопачена, а тя е именно да указват производствения капацитет на промишлеността на Общността, а не промените в производството, отразявани от данните относно производството. Въпреки това, за да не бъде подходът на институциите опорочен поради явна грешка в преценката, подобни случаи на спиране на съоръженията трябва да бъдат взети предвид при анализа на другите фактори, предвиден в член 3, параграф 7 от основния регламент.

106    В настоящия случай обаче в съображение 81 от обжалвания регламент институциите посочват, че дори корекциите на производствените капацитети да бъдат взети предвид, това няма да промени направените изводи относно наличието на съществена вреда за промишлеността на Общността. Макар според жалбоподателите това твърдение да е погрешно, те не представят доказателства в това отношение. Те само твърдят, че дори наблюдаваните тенденции относно производствените капацитети и използването на капацитетите да са останали непроменени, обстоятелството например, че използването на капацитетите нараства от 50 % на 95 %, е важно, тъй като подобно увеличение означава, че промишлеността на Общността не може да задоволи търсенето. Освен обстоятелството, че случаят, на който се позовават жалбоподателите, е напълно теоретичен, фактът, че промишлеността на Общността не е в състояние да задоволи търсенето в положение като разглежданото, в което няколко икономически показатели разкриват понесена от тази промишленост вреда, не указва причината за тази вреда и следователно не може сам по себе си да докаже, че посочената вреда не е причинена от дъмпинговия внос.

107    На последно място, що се отнася до прекъсването на производството на FerroAtlántica, в точка 92 по-горе вече беше установено, че жалбоподателите не са представили доказателства за това, че посоченото намаление на производството, което е било редовно, е допринесло за настъпването на вредата, причинена на промишлеността на Общността като цяло. Макар да е възможно, както подчертават жалбоподателите, коригирането на производствените капацитети с оглед отчитане на това прекъсване да промени степента на използване на капацитетите в промишлеността на Общността, като по този начин разкрие, че последната в по-малка степен е в състояние да задоволи търсенето, в точка 106 по-горе вече беше отбелязано, че когато няколко икономически показатели разкриват понесена от промишлеността на Общността вреда, подобен факт не може сам по себе си да докаже, че вредата не е причинена от дъмпинговия внос.

108    С оглед на посоченото по-горе следва да се заключи, че с нито един от изложените от жалбоподателите доводи не може да се докаже наличието на явни грешки в преценката относно използването на теоретичния номинален капацитет.

109    На второ място, що се отнася до нарушението на член 3, параграф 7 от основния регламент, не би могло да се твърди, както правят жалбоподателите, че с основаването на анализа на причинно-следствената връзка върху теоретичния номинален капацитет на използване вместо на действителния капацитет на използване задължително се нарушава правилото за анализиране на другите фактори. Всъщност следва да се отбележи, че макар пренасочването на производствените средства към друг пазар, какъвто е настоящият случай, несъмнено да трябва да доведе до коригиране на данните относно производствените капацитети, в точка 105 по-горе вече беше подчертано, че тези данни не трябва да отразяват всички временни спирания на производствените съоръжения, тъй като тези спирания са отчетени в данните относно производството. За сметка на това при такива обстоятелства институциите трябва да следят за изпълнението на задълженията, предвидени в член 3, параграф 7 от основния регламент, и да направят надлежен анализ на другите фактори, чрез който да разделят и разграничат вредата, евентуално причинена от тези временни спирания на производството, от причинената от дъмпинговия внос вреда.

110    На трето място, що се отнася до нарушението на правото на защита на жалбоподателите, следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда изискванията, свързани със спазването на правото на защита, трябва да бъдат изпълнени не само в рамките на производства, които могат да приключат с налагане на санкции, но също и при процедури по разследване, предшестващи приемането на антидъмпингови регламенти, които могат да засегнат съответните предприятия пряко и лично и да породят неблагоприятни за тях последици (Решение на Съда от 27 юни 1991 г. по дело Al‑Jubail Fertilizer/Съвет, C‑49/88, Recueil, стр. I‑3187, точка 15). По-специално заинтересованите предприятия трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат ефективно своята гледна точка относно действителното настъпване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно приетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличие на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда (Решение по дело Al‑Jubail Fertilizer/Съвет, посочено по-горе, точка 17).

111    В това отношение е важно да се отбележи, както прави Съветът, че точка 80 от документа за окончателно разгласяване по същество е идентична на съображение 81 от обжалвания регламент, съгласно което тенденциите са щели да останат непроменени, дори производствените капацитети да са били коригирани. В становището си по документа за окончателно разгласяване обаче жалбоподателите не са поискали да им бъдат съобщени данните, които са в основата на това твърдение. Ето защо те не биха могли да твърдят, че правото им на защита е било нарушено.

112    С оглед на изложеното по-горе настоящото оплакване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

 По четвъртото оплакване относно инвестициите, направени от промишлеността на Общността през 2005 г. и през периода на разследване

–       Доводи на страните

113    Жалбоподателите поддържат, че Съветът нарушил правилото за анализиране на другите фактори, предвидено в член 3, параграф 7 от основния регламент, тъй като в обжалвания регламент не отчел последиците от значителните инвестиции, направени от промишлеността на Общността през 2005 г. и през периода на разследване, като през последния те представлявали повече от една трета от общите загуби, понесени от промишлеността на Общността. В това отношение жалбоподателите подчертават, че в съображение 99 от временния регламент институциите посочват, че промишлеността на Общността е инвестирала близо10 милиона евро през 2005 г. и близо 6 милиона евро през периода на разследване, като тези инвестиции са предназначени за модернизиране на производственото оборудване. Според жалбоподателите предвид по-специално размера на посочените инвестиции спрямо рентабилността на промишлеността, последиците от инвестициите трябвало да бъдат разгледани, макар последните да се амортизирали в дългосрочен план и независимо от отговора на въпроса дали спазването на задължителното законодателство в областта на околната среда представлява вреда, която промишлеността на Общността сама си е причинила.

114    На първо място Съветът, подкрепян от встъпилите страни, посочва в отговор, че жалбоподателите преувеличават размера на инвестициите и последиците им за рентабилността. Общият размер на инвестициите, направени през периода на разследване, не могъл да се сравнява с регистрираните през този период общи загуби. Според Съвета, след като въпросните инвестиции са направени във връзка с производствено оборудване и се амортизират за много години, само малка част от инвестициите, направени през 2005 г. и през периода на разследване, са оказали въздействие върху печалбата. На второ място, след като инвестициите били направени с оглед спазване на задължителното законодателство в областта на околната среда, те не могли да се разглеждат като „самопричинена“ вреда. На трето място, било отчетено въздействието на посочените инвестиции върху показателите за вреда в съображения 99, 100 и 109 от временния регламент, както и в съображение 82 от обжалвания регламент. На четвърто място, жалбоподателите не представили доказателства за това, че институциите допуснали явна грешка в преценката, като заключили, че въпросните инвестиции не представлявали „самопричинена“ вреда.

–       Съображения на Общия съд

115    Жалбоподателите твърдят по същество, че институциите са нарушили член 3, параграф 7 от основния регламент, тъй като не са отчели последиците от значителните инвестиции, направени от промишлеността на Общността през 2005 г. и през периода на разследване, като през последния те представлявали повече от една трета от общите загуби на тази промишленост.

116    В това отношение е важно да се отбележи, както правят жалбоподателите, че видно от съображение 99 от временния регламент, през 2005 г. и през периода на разследване са направени значителни инвестиции. Въпреки това за тези инвестиции не е направен анализ на другите фактори нито от Комисията във временния регламент, нито от Съвета в обжалвания регламент. Така, противно на изтъкнатото от Съвета, в посочените регламенти не е разгледан въпросът дали инвестициите представляват „самопричинена“ вреда. Предвид размера им обаче, а именно 10 милиона евро през 2005 г. и 6 милиона евро през периода на разследване, е възможно посочените инвестиции да са допринесли за настъпването на вредата, понесена от промишлеността на Общността. Ето защо следва да се установи, че институциите са нарушили член 3, параграф 7 от основния регламент, като не са разделили и разграничили последиците на посочените инвестиции от тези на дъмпинговия внос.

117    Този извод не е поставен под съмнение от доводите на Съвета. Първо, противно на твърденията на последния, обстоятелството, че инвестициите са направени с оглед спазване на задължителното законодателство в областта на околната среда, не позволява на институциите да не изпълнят задължението за анализиране на другите фактори. Не е от голямо значение дали вредата ще се квалифицира като „самопричинена“, тъй като е възможно инвестициите да са засегнали промишлеността на Общността и член 3, параграф 7 от основния регламент забранява на институциите да приписват дадена вреда на дъмпинговия внос, ако тя не трябва да му бъде приписана.

118    Второ, както отбелязва Съветът, общият размер на инвестициите, направени през периода на разследване, действително не може да се сравнява със загубите, регистрирани през същия период. При все това институциите не са направили надлежен анализ на другите фактори във връзка с инвестициите.

119    Макар Съветът да е нарушил член 3, параграф 7 от основния регламент, подобно нарушение обосновава отмяната на обжалвания регламент само ако то поставя под съмнение неговата законосъобразност, като обезсилва целия анализ на причинно-следствената връзка, направен от институциите (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 28 октомври 2004 г. по дело Shanghai Teraoka Electronic/Съвет, T‑35/01, Recueil, стр. II‑3663, точка 167). Жалбоподателите обаче не са изложили доводи в това отношение.

120    Общият съд смята, че това нарушение не засяга законосъобразността на обжалвания регламент. Всъщност, както отбелязва Съветът, въпросните инвестиции са направени с оглед на производственото оборудване и се амортизират за много години, като само една част от тях е оказала въздействие върху рентабилността на промишлеността на Общността през 2005 г. и през периода на разследване. В това отношение в отговор на писмен въпрос на Общия съд, поставен в рамките на процесуално-организационно действие, Съветът уточнява въз основа на данни и на точни пояснения, че направените през 2005 г. инвестиции са причина най-много за 4,7 % от наблюдаваната през 2005 г. в промишлеността на Общността загуба на рентабилност. Ето защо не би могло да се приеме, че тези инвестиции съществено са допринесли за вредата, понесена от промишлеността на Общността през 2005 г. и през периода на разследване.

121    От посоченото следва, че установеното нарушение не може да постави под въпрос законосъобразността на обжалвания регламент и че настоящото оплакване, както и третата част от първото правно основание като цяло трябва да бъдат отхвърлени.

 в) По четвъртата част от първото правно основание, свързана с въздействието на увеличението на цената на суровините

 Доводи на страните

122    Жалбоподателите твърдят, че институциите не са отчели по подходящ начин въздействието на увеличението на цената на суровините върху понесената от промишлеността на Общността вреда, като по този начин са допуснали явни грешки в преценката.

123    На първо място Съветът допуснал явна грешка в преценката, като в съображение 99 от обжалвания регламент посочил, че наблюдаваните увеличения на производствените разходи в промишлеността за сплави са се проявили в световен мащаб и следователно са оказали същото въздействие върху сектора в световен план. Според жалбоподателите, макар да е възможно производствените разходи да нараснат в световен мащаб, подобно увеличение не оказва същото въздействие навсякъде в света.

124    Всъщност, първо, Съветът не отчел обстоятелството,че по начало производителите в Общността понасят по-високи производствени разходи от останалите производители в света. Според жалбоподателите дори когато всички производители са изправени пред аналогично увеличение на производствените разходи, понасящите по-високи основни разходи производители претърпяват по-съществена вреда, при това по-бързо от останалите производители. Ето защо според жалбоподателите, противно на посоченото от Съвета в обжалвания регламент, производител от трета страна невинаги ще е длъжен да увеличи цените си толкова съществено, колкото изправен пред същото увеличение на разходите общностен производител, тъй като за дадена продажна цена производителят от третата страна има по-добра изначална рентабилност.

125    Най-напред обаче институциите разполагали със сведения, доказващи, че структурните разходи за производство на феросилиций на общностните производители са по-високи от тези на производителите от разглежданите в рамките на антидъмпинговата процедура страни. Жалбоподателите искат от Общия съд да разпореди предоставянето на тези сведения. На следващо място, в рамките на административното производство жалбоподателите представили доказателства за това, че през 2005 г. и през периода на разследване общностните цени на феросилиция били най-високите в света и понасяните от промишлеността на Общността производствени разходи надхвърляли тези цени с нарастваща разлика. Накрая жалбоподателите отбелязват, че през 2005 г. и през периода на разследване, когато разходите на промишлеността на Общността драстично са нараснали, цените на всички световни пазари са се понижили поради намалението на потреблението. Макар промишлеността на Общността да прилагала най-високите цени в света, през 2005 г. и през периода на разследване тя понесла загуби поради нарастването на производствените ѝ разходи.

126    Второ, жалбоподателите поддържат, че институциите не са отчели обстоятелството, че макар прилаганите на всички пазари цени да са еквивалентни от макроикономическа гледна точка, предвид микроикономическите различия общностните производители били засегнати в по-голяма степен от увеличенията на суровините, отколкото производителите от страните, за които се отнася антидъмпинговото разследване. Всъщност, от една страна, по-голямата част от установените в тези страни производители били вертикално интегрирани, което им осигурявало защита от неустойчивостта на цените на световните пазари, и нито един производител в Общността не бил вертикално интегриран по сходен начин. От друга страна, общностните производители не се ползвали от същите икономии от мащаба като производителите от страните, за които се отнася антидъмпинговото разследване. Например Erdos Xijin Kuangye Co., Ltd, един от китайските производители на феросилиций, разполагал с почти два пъти по-голям производствен капацитет от този на всички общностни производители. Следователно по принцип производствените разходи за единица продукция са по-ниски в третите страни.

127    На второ място, институциите допуснали явна грешка в преценката, като в съображение 132 от временния регламент посочили — в отговор на довода, че увеличението на производствените разходи причинило вреда, — че цените на електроенергията се увеличили в целия свят, а в някои случаи в много по-голяма степен, отколкото в Европа. Всъщност изискването за анализиране на другите фактори не било изпълнено само със сравнението между цените на електроенергията в целия свят или цените в страните, за които се отнася антидъмпинговото разследване, с тези в Европа. Според жалбоподателите институциите са били длъжни да определят въздействието на увеличението на цените на електроенергията върху промишлеността на Общността и да го отграничат от въздействието на вноса на феросилиций. По-конкретно, първо, институциите не взели предвид нито данните на Евростат, нито проведените от самите тях разследвания относно общностния пазар на електроенергия, като всички те разкривали значително увеличение на разходите за електроенергия в държавите членки, в които са установени общностните производители на феросилиций. Второ, като се има предвид, че цените на електроенергията варират значително в рамките на Съюза, институциите трябвало да сравнят действителните данни на общностните производители с тези на производителите, установени в засегнатите от антидъмпинговото разследване страни. Трето, равнището на цените на електроенергията в световен мащаб било ирелевантно, тъй като било релевантно само увеличението на цените на електроенергията в страните, производителки на феросилиций, спрямо това в промишлеността на Общността. Четвърто, според жалбоподателите, макар да е възможно цените на електроенергията в третите страни да са се увеличили, те все пак са останали по-ниски от заплащаните от промишлеността на Общността, което позволява на установените в трети страни производители на феросилиций да реализират печалби, докато промишлеността на Общността понася загуби.

128    На трето място, в съображение 92 от обжалвания регламент Съветът допуснал явна грешка при тълкуването на работния документ на службите на Комисията, който е озаглавен „Analysis of economic indicators of the EU metals industry: the impact of raw materials and energy supply on competitiveness“ (Анализ на икономическите показатели за тежката промишленост в ЕС: въздействието на доставката на суровини и енергия върху конкурентоспособността, наричан по-нататък „работният документ на Комисията“) и на който той се основал, за да отхвърли довода, че поради структурата си на разходите промишлеността на Общността имала по-ниска конкурентоспособност. Според жалбоподателите обаче в този документ ясно се посочва, че металургичната промишленост в Общността е подложена на нарастващ натиск от страна на конкурентите, чиято структура на производствените разходи е различна. По-специално документът разкривал, че продажбите на общностните производители на феросплави, чието производство изисква повече електроенергия, а именно на силициев метал и феросилиций, са неустойчиви поради липсата на конкурентоспособност, що се отнася до разходите.

129    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

130    Настоящата част от първото правно основание се отнася до начина, по който институциите са анализирали въздействието на увеличението на цената на суровините върху понесената от промишлеността на Общността вреда. По същество жалбоподателите поддържат, че са допуснати три явни грешки в преценката. Според тях последните се съдържат в съображения 92 и 99 от обжалвания регламент, както и в съображение 132 от временния регламент.

131    На първо място следва да се напомни, че съображение 99 от обжалвания регламент гласи следното:

„По отношение на увеличението на разходите, производството на Общността [поддържа], че наблюдаваните увеличения на разходите в промишлеността за сплави обикновено се проявяват в световен мащаб, като по този начин оказват равномерно влияние върху световната промишленост. Анализ на ценовите промени на основните разходни елементи през разглеждания период показва, че разходите са се увеличили (електричество, кварцит и електродна паста). Въпреки това [по време на разследването] е установ[ено], че [макар] тези увеличения [да] са били частично компенсирани от увеличения в продажните цени, наличието на дъмпингов внос с ниски цени не би позволило на производството на Общността да [отрази] целия ефект от увеличенията на разходите в своите продажни цени.“

132    Жалбоподателите твърдят, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че наблюдаваните увеличения на производствените разходи в сектора на сплавите са се проявили в световен мащаб и поради това са оказали едно и също въздействие върху сектора в световен план.

133    В това отношение е важно да се отбележи, че противно на твърденията на жалбоподателите, Съветът ни най-малко не е посочил в съображение 99 от обжалвания регламент, че наблюдаваните увеличения на производствените разходи в сектора на сплавите са се проявили в световен мащаб и поради това са оказали едно и също въздействие върху сектора в световен план. От текста на това съображение ясно следва, че Съветът само е предал това твърдение, както е изложено от производителите в Общността.

134    Освен това Съветът съвсем не се е основал на това твърдение на производителите в Общността, за да обоснове вече изложения в съображение 133 от временния регламент извод, че увеличението на производствените разходи не е прекъснало причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата. Така в съображение 99 от обжалвания регламент Съветът е отчел увеличението на някои производствени разходи, но е заключил, че то е могло да бъде компенсирано само частично с увеличенията на цените поради наличието на дъмпинговия внос. С други думи, според Съвета, макар действително да е имало увеличение на производствените разходи, понесената от промишлеността на Общността вреда не е настъпила в резултат на това увеличение, а в резултат на невъзможността за пълното му отразяване в продажните цени поради наличието на дъмпинговия внос.

135    Жалбоподателите обаче не излагат доводи, с които да се докаже допусната по този начин от Съвета явна грешка в преценката, тъй като те само се опитват да докажат, че е неправилно да се твърди, че увеличенията на разходите са имали едно и също въздействие в световен план. Ето защо свързаният със съображение 99 от обжалвания регламент довод на жалбоподателите следва да се отхвърли, без да е необходимо да се разпорежда представянето на каквито и да било документи.

136    На второ място, що се отнася до довода относно съображение 132 от временния регламент, следва да се припомни, че в това съображение Комисията е установила, от една страна, че разходите за електроенергия представляват важна част от разходите за производството на съответния продукт и от друга страна, че съгласно резултатите от разследването цените на електроенергията са се увеличили в целия свят, включително в засегнатите страни, понякога в по-голяма степен, отколкото в Съюза. В съображение 133 от временния регламент Комисията е приела, че в този контекст проблемът с електроенергията не може да прекъсне причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и понесената от промишлеността на Общността вреда.

137    Жалбоподателите оспорват тези съображения с мотива, че за да се съобрази с правилото за анализиране на другите фактори, предвидено в член 3, параграф 7 от основния регламент, Комисията не е трябвало само да твърди общо и без обосновка, че цените на електроенергията са се увеличили в целия свят, понякога в по-голяма степен, отколкото в Съюза. Въпреки това двете съображения, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на това твърдение, не са убедителни.

138    Всъщност, от една страна, жалбоподателите твърдят, че Комисията е трябвало да анализира данните на Евростат, както и резултатите от проведените от самата нея разследвания относно пазара на електроенергията, които според тях разкривали голямо увеличение на цените на електроенергията в държавите членки, в които са установени общностните производители. Жалбоподателите обаче не представят доказателства в подкрепа на това твърдение.

139    От друга страна, жалбоподателите поддържат, че Комисията е трябвало да направи сравнение между данните за общностните производители и тези за производителите износители, за които се отнася процедурата по разследване. Жалбоподателите обаче не представят доказателства за това, че увеличението на цената на електроенергията в Общността е било толкова голямо, че е довело до понесената от промишлеността на Общността вреда. Ето защо следва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, свързан със съображение 132 от временния регламент.

140    На трето място, следва да се отбележи, че в съображение 92 от обжалвания регламент Съветът разглежда въпроса за конкурентоспособността на промишлеността на Общността и работния документ на Комисията, който според жалбоподателите доказвал липсата на конкурентоспособност на промишлеността на Общността вследствие на високите разходи, които тя трябва да понесе. В посоченото съображение Съветът е приел, че в този документ Комисията не е направила извод относно евентуалната липса на конкурентоспособност на европейската промишленост за феросплави. Напротив, според Съвета в този работен документ се посочва, че производителите на феросплави са изправени пред нарастващ внос от трети страни, например Китай, Русия, Украйна, Бразилия и Казахстан, като това можело да се превърне в заплаха за дългосрочната устойчивост на европейската промишленост на феросплави, ако бързо не се осигурят равностойни условия за участие с конкурентите от трети страни.

141    Жалбоподателите смятат, че Съветът неправилно е тълкувал този работен документ. Според тях в него Комисията е потвърдила по-конкретно, че общностните продажби на феросилиций са неустойчиви предвид липсата на конкурентоспособност, що се отнася до разходите.

142    В това отношение следва да се отбележи, както правят жалбоподателите, че съгласно работния документ на Комисията металургичната промишленост в Общността е подложена на нарастващ натиск от страна на конкурентите, които имат достъп до по-евтини суровини и/или електроенергия и чиято структура на производствените разходи е различна.

143    Въпреки това Общият съд не споделя тълкуването на жалбоподателите във връзка с неустойчивостта на общностните производители на феросилиций поради структурата на разходите им. Така жалбоподателите препращат към част от работния документ, в която се посочва, че „общностните производители на феросплави, по-специално силициев метал и феросилиций, са изправени пред нарастващ внос от трети страни, например Китай, Русия, Украйна, Бразилия и Казахстан“, и се уточнява, че това „може да се превърне в заплаха за дългосрочната устойчивост на европейската промишленост на феросплави, освен ако бързо не се осигурят равностойни условия за участие с конкурентите от трети страни“. Нито от текста, нито от контекста на тези изречения следва обаче, че общностните продажби на феросилиций са неустойчиви предвид липсата на конкурентоспособност на общностните производители, що се отнася до разходите. От една страна, не би било разумно посочването на равностойни условия за участие с конкурентите от трети страни да се тълкува в смисъл, че общностните производители са уязвими поради структурата на понасяните от тях разходи. Много по-разумно е да се предположи, че Комисията е имала предвид необичайно ниските цени, прилагани от производителите износители от трети страни. От друга страна, в края на посочения параграф Комисията е споменала антидъмпинговите мерки относно феромолибдена, което доказва, че споменавайки установяването на равностойни условия за участие с конкурентите от трети страни, тя е имала предвид евентуалното приемане на антидъмпингови мерки.

144    Ето защо следва да се приеме, че с нито един от изложените от жалбоподателите доводи не може да се докаже, че в съображение 92 от обжалвания регламент Съветът е тълкувал неправилно работния документ на Комисията и е допуснал явна грешка в преценката на въздействието на структурата на производствените разходи, понасяни от промишлеността на Общността, върху понесената от последната вреда.

145    С оглед на всички изложени по-горе съображения четвъртата част от първото правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 г) По петата част от първото правно основание, свързана с последиците от свиването на търсенето през 2005 г.

 Доводи на страните

146    Жалбоподателите твърдят, че съображение 81 от временния регламент съдържа явна грешка в преценката, доколкото в него се посочва, че потреблението на феросилиций в Общността е останало стабилно през разглеждания период, с изключение на 2003 г. и 2004 г., когато се е увеличило с 6 % поради изключително високото търсене от страна на стоманената промишленост. По този начин Съветът преценил неправилно въздействието на промяната на търсенето и погрешно е отдал намалението на цените на спорния внос, което било в противоречие с член 3, параграф 7 от основния регламент.

147    Всъщност според жалбоподателите потреблението в Общността не е останало стабилно през разглеждания период. Те посочват, че между 2004 г. и 2005 г. потреблението в Общността е намаляло с 4,4 %. Това свиване на търсенето отразявало стагнация, а впоследствие и спад на търсенето, които се отразили отрицателно на прилаганите в Общността цени. В това отношение жалбоподателите поддържат, че на прозрачен и действащ при условията на конкуренция пазар, какъвто е пазарът на феросилиций, цените се определят най-напред от промените на предлагането и търсенето в световен план, както и в известна степен от производствените разходи. В периодите на силно търсене и/или намалено предлагане цените се покачвали, докато в периодите на свиване на търсенето и/или увеличаване на предлагането цените се понижавали, като това изрично се признавало от Общия съд в Решение по дело Aluminium Silicon Mill Products/Съвет, точка 27 по-горе, относно друга феросплав, а именно силициевия метал. Така цените на феросилиция в Общността се понижили, докато понасяните от общностните производители производствени разходи надхвърлили пазарните цени, което довело до значителни загуби за промишлеността на Общността.

148    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

149    С настоящата част от първото правно основание жалбоподателите оспорват по същество преценката на институциите във връзка с въздействието на промяната на търсенето през разглеждания период. Те смятат по-специално, че съображение 81 от временния регламент съдържа явна грешка в преценката.

150    Следва да се припомни, че в съображение 81 от временния регламент се съдържа таблица с данни относно потреблението в Общността през разглеждания период, както и следният коментар на Комисията: „[п]отреблението на феросилиций в Общността остана сравнително стабилно през разглеждания период, с изключение на 2003 г. и 2004 г., когато се увеличи с 6 % поради изключително високото търсене от страна на стоманената промишленост“. Следва да се отбележи също, че в съображение 124 от временния регламент Комисията е отбелязала следното в рамките на анализа на другите фактори:

„[…] явното потребление на феросилиций на пазара на Общността, с изключение на 2004 г., беше сравнително стабилно през разглеждания период. Следователно съществените [вреди], понесени от промишлеността на Общността, не могат да бъдат приписани на свиване на търсенето на пазара на Общността.“

151    Жалбоподателите намират тези твърдения за неправилни, тъй като потреблението в Общността не е останало стабилно през разглеждания период, а е намаляло с 4,4 % между 2004 г. и 2005 г.

152    В това отношение следва да се отбележи най-напред, както прави Съветът, че жалбоподателите не оспорват истинността на данните, съдържащи се в съображение 81 от временния регламент. Както отбелязва Съветът, спорът между страните се отнася само до тълкуването на тези данни.

153    На следващо място е важно да се установи, че жалбоподателите изопачават съображенията, изложени от Комисията в съображение 81 от временния регламент. Така, противно на твърденията на жалбоподателите, Комисията не само посочва, че потреблението в Общността е останало стабилно, но и отбелязва, че то се е увеличило между 2003 г. и 2004 г. поради нарастването на търсенето в металургичния сектор. Освен това от съображение 124 от временния регламент следва, че тя е отчела промяната на потреблението през 2004 г. в рамките на анализа на другите фактори, но е приела, че въпреки тази промяна потреблението трябва да се приеме за стабилно като цяло, което означава, че понесената от промишлеността на Общността вреда не може да се отдаде на свиването на търсенето в Общността. Ето защо следва да се приеме, че Комисията е изпълнила задължението си по член 3, параграф 7 от основния регламент, а именно да раздели и разграничи вредата, причинена конкретно от свиваното на търсенето или от промените в потреблението.

154    На последно място, с нито един от изложените от жалбоподателите доводи не се доказва, че изводът на Комисията в съображение 124 от временния регламент съдържа явна грешка в преценката. Всъщност жалбоподателите само предлагат тълкуването си на посочените в съображение 81 от временния регламент данни, но ни най-малко не поясняват защо даденото от институциите тълкуване на тези данни съдържа явна грешка в преценката. В това отношение следва да се отбележи, че е вероятно, както твърдят жалбоподателите, намалението на потреблението в Общността от 4,4 %, наблюдавано между 2004 г. и 2005 г. да окаже отрицателно въздействие върху прилаганите в Общността цени. Въпреки това е допустимо и съдържащите се в съображение 81 от временния регламент данни да се тълкуват по застъпения от институциите начин, тоест в смисъл че разкриват сравнително стабилно търсене през целия период на разследване, като в този случай наблюдаваните през 2004 г. и 2005 г. промени могат да се приемат за отразяващи изключително високо търсене в металургичния сектор през 2004 г., последвано от възвръщане към обичайното положение през 2005 г. В последната хипотеза има основание да се приеме, че понесената от промишлеността на Общността вреда, определена с оглед на данните за целия разглеждан период, не може да се отдаде на промените в потреблението през 2004 г. и 2005 г. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбоподателите не доказват, че институциите са допуснали явна грешка в преценката.

155    Поради това петата част от първото правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 д) По шестата част от първото правно основание, свързана с последиците от вноса от други трети страни

 Доводи на страните

156    Жалбоподателите поддържат, че институциите са нарушили правилото за отчитане на другите фактори, тъй като не са взели предвид по подходящ начин последиците от вноса от трети страни, различни от засегнатите от процедурата по разследване (наричани по-нататък „другите трети страни“). Според жалбоподателите във временния регламент, потвърден с обжалвания регламент, Комисията само е посочила, че въздействието на вноса от другите трети страни не може да се разглежда като съществено с оглед на обема и на цените на дъмпинговия внос, което не било достатъчно, за да се гарантира спазването на принципа за отчитане на другите фактори.

157    Всъщност според жалбоподателите макар в съображения 116, 118 и 120 от временния регламент институциите да са установили някои последици от вноса от другите трети страни, те не са ги отграничили, за да определят правилно причините за вредата. Първо, в съображение 116 от временния регламент Комисията посочила, че цената на вноса от тези трети страни била по-ниска с от 2,3 % до 5,7 % от прилаганата в промишлеността на Общността. При все това сходен марж на намаление обосновал установяването на антидъмпингови мита в Регламент № 1420/2007. Второ, в съображения 118 и 120 от временния регламент, отнасящи се по-специално до вноса от Исландия и Венецуела, Комисията потвърдила, че посоченият внос оказал отрицателно въздействие върху положението на промишлеността на Общността. Институциите обаче били длъжни да вземат предвид общите последици от целия причиняващ вреда внос от трети страни, както и всички известни фактори за настъпване на вредата и да не приписват посочените последици на спорния внос.

158    В репликата жалбоподателите добавят, че Съветът е пренебрегнал обстоятелството, че в голяма степен с нарастването на обема на дъмпинговия внос се целяло запълване на „празнотата“ на пазара вследствие на оттеглянето на някои производители от трети страни през разглеждания период.

159    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

160    С настоящата част от първото правно основание жалбоподателите оспорват по същество преценката на институциите във връзка с въздействието на вноса от другите трети страни върху понесената от промишлеността на Общността вреда. Те смятат по-специално, че съображения 116, 118 и 120 от временния регламент съдържат явна грешка в преценката, доколкото в тях Комисията установила някои последици от посочения внос, но не ги отграничила правилно.

161    Следва да се припомни, че в съображение 116 от временния регламент Комисията е установила за общия внос от други трети страни, че през разглеждания период обемът му се е понижил с около 45 % и пазарният му дял е спаднал от 54,8 % на 30 %, че през същия период цената на този внос се е увеличила със 7 % и че средната му цена е била по-висока от тази на дъмпинговия внос през разглеждания период и по-ниска с от 2,3 % до 5,7 % от тази на промишлеността на Общността през същия период. В съображения 117—120 от същия регламент Комисията е анализирала въздействието върху вредата на вноса съответно от Норвегия, Исландия, Бразилия и Венецуела. Тя е приела, че нито вносът от Бразилия, нито вносът от Норвегия са допринесли за настъпването на понесената от промишлеността на Общността вреда. За сметка на това тя е заключила, че е възможно вносът от Исландия и Венецуела да се е отразил отрицателно на положението на промишлеността на Общността, като това въздействие все пак не може да се разглежда като съществено в сравнение с обема и цената на дъмпинговия внос. В съображение 121 от временния регламент Комисията е заключила с оглед на изложеното в съображения 116—120 от същия регламент, че вносът от другите трети страни не е допринесъл съществено за настъпването на понесената от промишлеността на Общността вреда.

162    С изложените от жалбоподателите доводи не може да се докаже, че при извличането на тези изводи е допусната явна грешка в преценката.

163    На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателите във връзка със съображение 116 от временния регламент, следва да се установи, че те само твърдят, че марж на намалението от 2,3 % до 5,7 % е обосновал установяването в Регламент № 1420/2007 на антидъмпингови мита, поради което Комисията не можела да заключи, че вносът от другите трети страни не е допринесъл за настъпването на вредата.

164    В това отношение следва да се припомни първо, както е посочено в точка 90 по-горе, че от една страна, при упражняване на правото си на преценка институциите трябва да проверят дали промишлеността на Общността е претърпяла вреда и дали последната е настъпила вследствие на дъмпинговия внос, или други известни фактори са допринесли за настъпването на вредата и от друга страна, че това право на преценка трябва да се упражнява във всеки конкретен случай в зависимост от всички релевантни факти. Във всеки случай е от значение да се отбележи, че в Регламент № 1420/2007 маржът на намалението, въз основа на който са установени антидъмпингови мита, е 4,5 %. В този регламент Съветът не споменава посочения от жалбоподателите диапазон от стойности. Освен това от още по-голямо значение е, че в Регламент № 1420/2007 Съветът се е основал на редица други съображения, за да заключи, че е необходимо приемането на тези мерки. Ето защо не може да се извлече никакъв извод от обстоятелството, че в Регламент № 1420/2007 Съветът, от една страна, е изчислил марж на намаление от 4,5 % и от друга, е установил антидъмпингови мерки.

165    Второ, важно е да се отбележи, както прави Съветът, че в съображение 116 от временния регламент Комисията не е посочила маржа на намаление на вноса от другите трети страни, но е отбелязала, че цената на този внос е по-ниска от тази на промишлеността на Общността през разглеждания период. В точка 65 по-горе обаче вече беше споменато, че намалението е правно понятие, посочено в член 3, параграф 3 от основния регламент, съгласно който институциите сравняват общностните цени с коригираните цени на вноса, така че да получат изразен в проценти марж на намаление. Следователно не би могло да се направи аналогия между маржа на намаление и обикновеното сравнение между цените.

166    Трето, констатацията на Комисията относно размера на цената е само едно от многобройните съображения, изложени в съображение 116 от временния регламент. Макар да е възможно размерът на цените на вноса от другите трети страни в сравнение с размера на общностните цени да представлява доказателство за това, че посоченият внос е допринесъл за настъпване на понесената от промишлеността на Общността вреда, все пак не може да не се отчетат останалите съображения на Комисията, довели до извода ѝ за липса на такъв принос. Така Комисията е установила, че пазарните дялове на този внос са намалели през разглеждания период и че през същия период цената му се е увеличила и винаги е била по-висока от цената на дъмпинговия внос. От това следва, както е посочил Съветът, че не е възможно — ако се предположи, че потреблението не е нараснало — общият внос от другите трети страни да е завладял пазарни дялове за сметка на промишлеността на Общността, противно на дъмпинговия внос.

167    От посоченото следва, че с нито един от изложените от жалбоподателите доводи не може да се докаже, че съображение 116 от временния регламент съдържа явна грешка в преценката.

168    На второ място, що се отнася до довода във връзка със съображения 118 и 120 от временния регламент, е от значение да се отбележи, че жалбоподателите не оспорват констатацията на Комисията, че макар да е възможно вносът от Исландия и Венецуела да е оказал отрицателно въздействие върху положението на промишлеността на Общността, това въздействие не може да се приеме за съществено в сравнение с обема и цените на дъмпинговия внос. Те само твърдят, че институциите трябвало да направят анализ на общите последици от вноса от другите трети страни, както и общ анализ на всички известни фактори за настъпване на вредата.

169    Първо, що се отнася до анализа на общите последици от вноса от другите трети страни, следва да се припомни, че противно на поддържаното от жалбоподателите, Комисията е направила такъв анализ. Той е първият от трите етапа на проверката на въздействието на вноса от другите трети страни. Така на първо време в съображение 116 от временния регламент Комисията е посочила промяната на икономическите показатели относно целия внос от другите трети страни. Както беше посочено в точка 166 по-горе, предвид тази промяна не би могло да се приеме, че общият внос от другите трети страни е завладял пазарни дялове за сметка на промишлеността на Общността. След това в съображения 117—120 от временния регламент Комисията е проверила дали е възможно индивидуалните последици от вноса съответно от Норвегия, Исландия, Бразилия и Венецуела да са довели до настъпване на вредата. Както беше пояснено в точка 161 по-горе, Комисията е заключила, че е възможно вносът от Исландия и Венецуела, разглеждан индивидуално, да е оказал отрицателно въздействие върху положението на промишлеността на Общността, но това въздействие не може да се приеме за съществено в сравнение с обема и цената на дъмпинговия внос. Впоследствие Комисията е направила изводи от предходните два етапа от проверката си и логично е заключила в съображение 121 от временния регламент, че вносът от другите трети страни не е допринесъл за настъпване на вредата.

170    Второ, що се отнася до общия анализ на всички известни фактори за настъпване на вредата, в точка 47 по-горе вече беше пояснено, че първо трябва да се разгледат оплакванията на жалбоподателите относно индивидуалния анализ на всеки от останалите известни фактори, преди да може да се определи дали се налага общ анализ. Този въпрос ще бъде разгледан в точки 204—215 по-долу.

171    Ето защо с нито един от изложените от жалбоподателите доводи не може да се докаже, че съображения 118 и 120 от временния регламент съдържат явна грешка в преценката.

172    На трето място, що се отнася до изложения за първи път в репликата довод във връзка с „празнотата“ на пазара вследствие на оттеглянето на някои производители от другите трети страни, следва да се заключи, че с него не се цели да се докаже, че институциите неправилно са преценили причинената от вноса от другите трети страни вреда, а че дъмпинговият внос не е причинил вреда на промишлеността на Общността, тъй като е заместил вноса от другите трети страни. Поради това този довод не е тясно свързан с първоначално изложеното в жалбата правно основание, нито го допълва. Следователно, доколкото не почива на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството, този довод трябва да се разглежда като ново правно основание по смисъла на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 5 февруари 1997 г. по дело Petit-Laurent/Комисия, T‑211/95, Recueil, стр. II‑57, точки 43—45). Ето защо той трябва да бъде отхвърлен като недопустим.

173    С оглед на изложеното по-горе шестата част от първото правно основание трябва да бъде отхвърлена частично като неоснователна и частично като недопустима.

 е) По седмата част от първото правно основание, свързана с липсата на конкурентоспособност на общностните производители преди появата на причиняващ вреда дъмпинг

 Доводи на страните

174    Жалбоподателите поддържат, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката и е нарушил правилото за анализиране на другите фактори, предвидено в член 3, параграф 7 от основния регламент, тъй като в съображения 93 и 94 от обжалвания регламент е отхвърлил довода, че по-голямата част от общностните производители вече не са били рентабилни преди появата на причиняващ вреда дъмпинг, с мотива, че през 2004 г. промишлеността на Общността е била рентабилна като цяло. В това отношение жалбоподателите твърдят, че трима от шестимата производители вече са работели на загуба през 2003 г. и всички освен FerroAtlántica са работели на загуба през 2004 г. — „особено успешна година“ за промишлеността в сектора на феросплавите. Следователно общата рентабилност на промишлеността на Общността от 3 % за 2004 г. се дължала изцяло на FerroAtlántica. Освен това макар през 2004 г. общите резултати на промишлеността на Общността да били по-добри, отколкото през 2003 г. и последната да е увеличила цените си с 10 %, положението на пет от шестимата производители се влошило по причини, които не били свързани с дъмпинговия внос. Институциите трябвало поне да отчетат това обстоятелство, тъй като то било от значение, за да се обясни промяната във вредата на общностните производители, и ясно разкривало липсата на конкурентоспособност на промишлеността на Общността, по-специално що се отнася до структурата ѝ на разходите. Това се потвърждавало от преориентирането и намаляването на производството в рамките на промишлеността на Общността още от 2004 г. въпреки нарастването на потреблението и рентабилността на продажбите на феросилиций.

175    По същество Съветът, подкрепян от встъпилите страни, отбелязва, че макар жалбоподателите да твърдят, че институциите са допуснали явна грешка в преценката, като са посочили, че промишлеността на Общността е била рентабилна през 2003 г. и 2004 г., те не оспорват данните относно маржа на печалбата преди облагане с данъци, съдържащи се в съображение 94 от обжалвания регламент. Освен това Съветът поддържа, че позоваването от жалбоподателите на положението на различните общностни производители през 2003 г. и 2004 г. не позволява да се докаже наличието на явна грешка. Първо, преценката на вредата и на причинно-следствената връзка трябвало да се извърши, като се проверяло положението на промишлеността на Общността като цяло, а не това на различните производители в Общността. Второ, обстоятелството, че трима от общностните производители, представляващи заедно от 24 % до 28 % от общото производство в Общността, са работели на загуба през 2003 г., не означавало, че цялата промишленост на Общността не била конкурентоспособна. Трето, Съветът отбелязва, че 2004 г. се характеризира със свиване на пазарния дял на промишлеността на Общността, с намаление с 2 % на продажбите на последната в сравнение с 2003 г., с увеличение на дъмпинговия внос и на пазарния дял на последния и с намаление на цената му, което означавало, че някои общностни производители вече понасяли отрицателните последици от дъмпинговия внос през 2004 г., макар като цяло промишлеността на Общността да е увеличила печалбите си.

 Съображения на Общия съд

176    С настоящата част от първото правно основание жалбоподателите упрекват Съвета за това, че в съображения 93 и 94 от обжалвания регламент е отхвърлил довода, че промишлеността на Общността вече не е била рентабилна преди появата на причиняващия вреда дъмпинг.

177    Следва да се припомни, че в съображение 94 от обжалвания регламент в отговор на този довод Съветът е пояснил, че видно от съображение 97 от временния регламент, промишлеността на Общността е била рентабилна през 2003 г. с марж на печалбата преди облагане с данъци от 2,3 %, който се е увеличил до 2,7 % през 2004 г., и че през 2005 г. и през периода на разследване са били наблюдавани загуби.

178    Макар, както отбелязва Съветът, жалбоподателите да не оспорват данните в съображение 97 от временния регламент, които указват, че промишлеността на Общността е била рентабилна като цяло през 2003 г. и 2004 г., те все пак упрекват институциите, затова че не са отчели индивидуалното положение на трима от шестимата производители през 2003 г. и това на петима от шестимата производители праз 2004 г.

179    В това отношение е важно да се отбележи, че жалбоподателите основават доводите си на данни, указващи, че петима от шестимата общностни производители са претърпели загуби през 2004 г. Тези данни не са оспорени от Съвета. Освен това според жалбоподателите трима от шестимата общностни производители не са били рентабилни през 2003 г. Макар те да не представят доказателства в подкрепа на това твърдение, в писмените си изявления Съветът потвърждава, че това е така.

180    В този контекст трябва да се припомни, че както е посочено в точка 88 по-горе, противно на твърденията на Съвета, анализът за наличие на причинно-следствена връзка не следва задължително да се извършва на равнището на промишлеността на Общността като цяло, така че да не може да се отчете всяка вреда, причинена индивидуално на общностен производител от различен от дъмпинговия внос фактор. Вредата, причинена индивидуално на общностен производител от различен от дъмпинговия внос фактор, трябва да бъде взета предвид, след като е допринесла за настъпване на вредата, наблюдавана за промишлеността на Общността като цяло.

181    След като представените от жалбоподателите данни действително показват, че някои производители не са били рентабилни през 2003 г. и 2004 г., институциите са били длъжни да преценят въздействието на това положение върху вредата, понесена от промишлеността на Общността като цяло, но те не са го направили. Следователно институциите не са изпълнили задължението си да анализират другите фактори и поради това са нарушили член 3, параграф 7 от основния регламент.

182    Въпреки това, както беше отбелязано в точка 119 по-горе, е необходимо да се докаже, че нарушението може да засегне законосъобразността на обжалвания регламент, като обезсили целия анализ на институциите относно причинно-следствената връзка. Ето защо в случая жалбоподателите трябва да докажат, че особеното положение на част от общностните производители през 2003 г. и 2004 г. е причинило вредата, понесена от промишлеността на Общността като цяло, или е допринесло за настъпването ѝ. Те трябва също да докажат, че загубите, понесени от петима от шестимата общностни производители, не са последица от дъмпинговия внос.

183    За да докажат тези обстоятелства, жалбоподателите твърдят, че липсата на рентабилност на петима от шестимата общностни производители през 2004 г. е следствие от неконкурентоспособността им, като това се потвърждавало от преориентирането и намалението на производството в промишлеността на Общността през 2004 г. въпреки нарастването на потреблението и рентабилността на продажбите на феросилиций. Общият съд смята обаче, че данните за 2004 г. могат да се тълкуват по друг начин. Така трима общностни производители, представляващи заедно от 24 % до 28 % от общото производство в Общността, са работели на загуба през 2003 г. и петима производители са понесли загуби през 2004 г. Следва да се отбележи обаче, както прави Съветът, че въпреки увеличението на потреблението 2004 г. се характеризира със свиване на пазарния дял на промишлеността на Общността, с намаление с 2 % на продажбите на последната в сравнение с 2003 г., с увеличение на дъмпинговия внос и на пазарния дял на последния и с намаление на цената му, което може да означава, че някои общностни производители вече са понасяли отрицателните последици от дъмпинговия внос през 2004 г., макар като цяло промишлеността на Общността да е увеличила печалбите си.

184    След като е възможно обстоятелството, че някои общностни производители са работили на загуба през 2003 г. и 2004 г., да се дължи на дъмпинговия внос, установеното в точка 181 по-горе нарушение не може да засегне законосъобразността на обжалвания регламент.

185    С оглед на изложеното по-горе седмата част от първото правно основание следва да се отхвърли.

 ж) По осмата част от първото правно основание, доколкото се отнася до данните за индивидуалните производители

 Доводи на страните

186    Жалбоподателите твърдят, че институциите са допуснали явна грешка в преценката и са нарушили член 3, параграф 7 от основния регламент, тъй като са отказали да разгледат факторите, причинили вреда индивидуално на общностните производители и същевременно оказали въздействие върху промишлеността на Общността като цяло, при положение че производителите били малобройни и икономическото им положение било много различно.

187    Така жалбоподателите отбелязват, на първо място, че през 2004 г. Huta Laziska е преориентирало част от производството си на феросилиций към производство на силикоманган, за да повиши рентабилността си. От това последвали намаление на производството на това дружество на феросилиций и спад на продажбите на феросилиций на независими клиенти. Предвид намалението на производството и непроменените фиксирани разходи през 2004 г. производствените му разходи за тон се увеличили с около 17 % и загубите му се увеличили с повече от три пъти, без това да е свързано с вноса. Оборотът, реализиран с независими клиенти, обаче нараснал. През 2005 г. Huta Laziska първо намалило производството си, преди да го преустанови през периода на разследване вследствие на спор с един от доставчиците си на електроенергия. В резултат от това продажбите му намалели и производствените му разходи за единица продукция се увеличили значително, което предполагало намаление на рентабилността и свиване на пазарния дял.

188    На второ място, жалбоподателите отбелязват, че през 2004 г. OFZ преназначило или уволнило 47 % от персонала си, което означавало, че не можело да се справи с нарастващото търсене. Освен това OFZ преориентирало част от производството си на феросилиций към производството на силикоманган, за да повиши рентабилността си. Поради това продажбите му на независими клиенти намалели с 19 %. Тъй като обаче пазарните условия били добри, то успяло да ограничи намалението на оборота си до 11 %, при това въпреки увеличението на производствените разходи с 14 %, което отчасти произтичало от наличието на фиксирани разходи при намалено производство. Жалбоподателите твърдят още, че през 2005 г. OFZ било преструктурирано, като това му позволило да намали производствените си разходи и да повиши рентабилността си. За тази цел било необходимо то да намали временно продажбите си и пазарния си дял.

189    На трето място, жалбоподателите поддържат, че през 2004 г. TDR — Metalurgija d.d. увеличило обема на продажбите си на независими клиенти с по-висок процент от този на търсенето, увеличило производството си и се възползвало от по-високи цени, като увеличило реализирания с независими клиенти оборот. Въпреки това поради общо увеличение на производствените разходи с 12 % то не успяло отново да стане печелившо. При влошаването на пазарните условия през 2005 г. TDR не успяло да се възстанови от лошите си резултати през 2004 г. — една „изключително благоприятна година“.

190    На четвърто място, жалбоподателите посочват, че през 2004 г. Vargön Alloys е увеличило обема на продажбите си на независими клиенти с по-висок процент от този на търсенето, увеличило е производството си и се е възползвало от по-високи цени, като е увеличило реализирания с независими клиенти оборот. Въпреки това производствените му разходи нараснали с 15 %. Жалбоподателите отбелязват, че според институциите Vargön Alloys понесло допълнителни разходи в размер на 45 %. Макар институциите да не са дали пояснения по този въпрос, било ясно, че тази промяна се дължала на проблеми на самото дружество, а не на спорния внос. Между 2004 г. и 2005 г. Vargön Alloys намалило наполовина производството си на феросилиций поради увеличението на цената на електроенергията. Освен това през периода на разследване то преориентирало част от производството си на феросилиций с цел да повиши рентабилността си, което довело до намаление на продажбите на феросилиций и до свиване на пазарния дял.

191    На пето място, що се отнася до FerroPem SAS и FerroAtlántica, жалбоподателите твърдят, че от 2003 г. до 2004 г. FerroPem е намалило продажбите си на феросилиций на независими клиенти, но е увеличило производството си и е пласирало запаси, което доказвало, че FerroPem е повишило вътрешното си потребление. Според жалбоподателите от това следва, че е намалял оборотът, реализиран от FerroPem с независими клиенти. Освен това, след като същевременно производствените разходи се увеличили с 24 %, било логично рентабилността на FerroPem съществено да е намаляла. Вследствие на покачването на цените на електроенергията FerroAtlántica преустановило производството през часовете на най-голямо потребление, като по този начин позволило на отговорния за електроенергията отдел да реализира по-добри печалби. Освен това придобиването му от FerroPem довело до разходи за преструктуриране за двете дружества. Въпреки това последните постигнали най-добрите резултати на пазара, като увеличили продажбите си между 2004 г. и 2005 г., при положение че общото потребление в Общността намаляло. Що се отнася до 2005 г. и до периода на разследване, подразделението на FerroAtlántica във Венецуела увеличило износа си към Общността. Групата FerroAtlántica като цяло постигнала добри резултати и явно не претърпяла вреда. Според жалбоподателите във всеки случай не може да се приеме, че подобна вреда е настъпила вследствие на дъмпинговия внос.

192    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

 Съображения на Общия съд

193    В рамките на осмата част от първото правно основание жалбоподателите критикуват по-специално обстоятелството, че институциите не са взели предвид фактори, които са причинили вреда индивидуално на общностните производители и същевременно са оказали въздействие върху промишлеността на Общността като цяло.

194    Вече беше установено в точка 88 по-горе, че противно на твърденията на Съвета анализът за наличие на причинно-следствена връзка не следва задължително да се извършва на равнището на промишлеността на Общността като цяло, така че да не може да се отчете всяка вреда, причинена индивидуално на общностен производител от различен от дъмпинговия внос фактор. Вредата, причинена индивидуално на общностен производител от различен от дъмпинговия внос фактор, трябва да бъде взета предвид, след като е допринесла за настъпване на вредата, наблюдавана за промишлеността на Общността като цяло.

195    Следва обаче да се уточни, че необходимостта да се вземат предвид фактори, които са причинили индивидуално вреда на даден производител и са допринесли за настъпването на вредата на промишлеността на Общността като цяло, не означава в случая, че институциите са били длъжни да анализират систематично индивидуалното положение на всеки общностен производител.

196    В това отношение следва да се заключи, че с изложените от жалбоподателите доводи не може да се докаже, че индивидуалното положение на общностните производители е причинило вредата, понесена от промишлеността на Общността като цяло, или поне е допринесло за настъпването ѝ.

197    Така, на първо място, доводите относно положението на Huta Laziska по същество са идентични на някои от доводите, изложени в рамките на третата част от първото правно основание. Беше установено обаче, че тези доводи са неоснователни. Следователно те трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни и в рамките на настоящата част.

198    На второ място, що се отнася до положението на OFZ, с изложените от жалбоподателите факти се цели да се докаже, че това дружество е било преструктурирано, което допринесло за понесената от промишлеността на Общността вреда. При все това в рамките на третата част от първото правно основание вече беше установено, че преориентирането на производството, включително в OFZ, е взето предвид от институциите. Освен това макар да е възможно описаното от жалбоподателите положение през 2004 г. и 2005 г. действително да е допринесло за настъпването на вредата, също така е вероятно, както отбелязва Съветът, до подобно положение да се е стигнало поради наличието на внос на ниски цени на общностния пазар. Ето защо не би могло да се приеме, че жалбоподателите доказват, че положението на OFZ е допринесло за настъпването на понесената от промишлеността на Общността вреда.

199    На трето място, що се отнася до положението на TDR, с посочените от жалбоподателите факти се цели да се докаже, че понесената от това дружество вреда е свързана с увеличението на производствените му разходи. След като подобно твърдение вече беше отхвърлено в рамките на четвъртата част от първото правно основание, доводите относно положението на TDR, изтъкнати в рамките на настоящата част, следва също така да бъдат отхвърлени като неоснователни.

200    На четвърто място, що се отнася до положението на Vargön Alloys, жалбоподателите се позовават на преориентиране на производството в това дружество, както и на увеличение на производствените му разходи. Тъй като доводите относно въздействието на тези фактори върху понесената от промишлеността на Общността вреда вече са отхвърлени в рамките на третата и четвъртата част от първото правно основание, доводите относно положението на Vargön Alloys, изтъкнати в рамките на настоящата част, също трябва да бъдат отхвърлени.

201    На пето място, що се отнася до положението на FerroPem и FerroAtlántica, следва да се отбележи, че жалбоподателите описват икономическо положение за тези дружества, което като цяло е положително, и не доказват по какъв начин такова положение би могло да допринесе за настъпването на понесената от промишлеността на Общността вреда. Следователно доводите относно положението на тези две дружества не биха могли да бъдат приети.

202    От посоченото следва, че осмата част от първото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователна, доколкото се отнася до данните за индивидуалните производители.

203    С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се отхвърлят като неоснователни първата, втората, четвъртата и петата част от първото правно основание, първите три оплаквания от третата част от първото правно основание и осмата част от него, доколкото се отнася до индивидуалния анализ на факторите за настъпване на вредата. Шестата част от първото правно основание трябва също да се отхвърли като частично неоснователна и частично недопустима. На последно място, следва да се отбележи, че нарушенията, установени в рамките на четвъртото оплакване от третата част от първото правно основание и на седмата част от това основание, не могат да обосноват отмяната на обжалвания регламент.

3.     По липсата на общ анализ на факторите за настъпване на вредата (първа и осма част от първото правно основание)

 а) Доводи на страните

204    В рамките на първата част от първото правно основание жалбоподателите твърдят, че подходът на Съвета е явно неподходящ, тъй като той анализирал дали други фактори, разглеждани индивидуално, са причинили понесената от промишлеността на Общността вреда, при положение че в конкретния случай бил необходим анализ на общото въздействие на другите фактори. Всъщност, първо, много други фактори оказали въздействие върху промишлеността на Общността и тя понесла незначителна вреда. Второ, общностните производители индивидуално се намирали в много различно положение. Трето, в хода на антидъмпинговата процедура много от страните по нея подчертали, че други фактори, разглеждани заедно, обяснявали понесената от промишлеността на Общността имуществена вреда.

205    В рамките на осмата част от първото правно основание жалбоподателите поддържат, че институциите трябвало да преценят общо въздействието на известните фактори, различни от дъмпинговия внос. Всъщност според жалбоподателите, макар да е възможно само един от тези фактори, разглеждан отделно, да не е достатъчен, за да прекъсне причинно-следствената връзка между разглеждания в процедурата по разследване внос и вредата, всички тези фактори заедно могат да я прекъснат. В случая обаче, ако бил направен такъв анализ, той щял да потвърди, че понесената от промишлеността на Общността вреда е причинена от промяната на разходите и на пазара, а не от разглеждания в процедурата по разследване внос.

206    Така, първо, според жалбоподателите няма основание да се приеме, че промяната на цените през 2005 г. и през периода на разследване — а именно цени, които през 2005 г. и през периода на разследване са по-ниски съответно с 15 % и 6 % от цените през 2004 г. — се дължи на разглеждания в процедурата по разследване внос, тъй като посочената промяна била част от общо възстановяване на равновесието на пазарните цени спрямо 2004 г. Всъщност според жалбоподателите намалението на цените е логична последица от спада на търсенето в световен план през 2005 г. През период на свиване на търсенето обаче можело да се очаква печалбите на общностните производители да се понижат, което означавало, че по-ниските печалби сами по себе си не били достатъчни, за да се докаже наличието на вреда.

207    Второ, жалбоподателите подчертават тясната взаимовръзка между увеличението на производствените разходи и понижаването на рентабилността. Така те посочват, че към намалението на печалбите през 2005 г. вследствие на свиването на пазара се добавя увеличението на разходите, които вече сериозно са засегнали рентабилността на общностните производители през 2004 г. Това предизвикало лавинообразен ефект по отношение на увеличението на производствените разходи и загубата на печалби, който бил поддържан от спада на производството. Жалбоподателите отбелязват също, че през 2005 г. и през периода на разследване производствените разходи на промишлеността на Общността са надхвърлили пазарните цени, при положение че през 2005 г. тези цени са били най-високите в света. Освен това според жалбоподателите увеличението на производствените разходи произтича, най-напред, от по-високите цени на суровините, на следващо място, от загубата на икономии от мащаба вследствие на намалението и преориентирането на производството и на последно място, от други фактори, които не са свързани със спорния внос.

208    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

 б) Съображения на Общия съд

209    Най-напред следва да се припомни, че съгласно вече установеното в точка 43 по-горе при някои обстоятелства може да се изисква общ анализ на факторите за настъпване на вредата, по-специално когато институциите са заключили, че многобройни, различни от дъмпинговия внос фактори са могли да допринесат за настъпване на вредата, но че от индивидуална гледна точка въздействието им не може да се приеме за съществено.

210    В настоящия случай в съображения 115—136 от временния регламент и в съображения 87—101 от обжалвания регламент институциите анализират индивидуално дванадесет различни от дъмпинговия внос фактора за настъпване на вредата, а именно вноса съответно от Норвегия, Исландия, Бразилия и Венецуела, конкуренцията на друг общностен производител, промяната на търсенето, резултатите на промишлеността на Общността при износ, промените на обменния курс, производствените разходи, преориентирането на производството, начина на определяне на цените на феросилиция и конкурентоспособността на промишлеността на Общността. Те заключават, че нито един от тези фактори индивидуално не е допринесъл за настъпване на понесената от промишлеността на Общността вреда, с изключение на вноса от Исландия и Венецуела, но че въздействието на последния не може да се приеме за съществено.

211    Направеният в точки 49—203 по-горе анализ позволява обаче да се установи, че индивидуалният анализ на факторите за настъпване на вредата не съдържа явна грешка в преценката, с изключение все пак на два фактора, посочени в рамките на четвъртото оплакване от третата част и на седмата част от първото правно основание, които не са били анализирани от институциите, но за които жалбоподателите не доказват, че в случая са допринесли за настъпване на понесената от промишлеността на Общността вреда. Ето защо от посоченото по-горе следва да се заключи, че институциите са могли, без да допуснат явна грешка в преценката, да не направят общ анализ на факторите за настъпване на вредата, различни от дъмпинговия внос.

212    Този извод не би могъл да бъде поставен под съмнение от доводите, изложени от жалбоподателите в рамките на първата част от първото правно основание. Първо, трябва да се отхвърли като недопустим доводът, изведен от становищата, изложени в хода на процедурата по разследване от други страни в антидъмпинговата процедура, тъй като по същество жалбоподателите не излагат доводи, а само препращат към приложени към жалбата становища на други страни в антидъмпинговата процедура. В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 21, първа алинея от Статута на Съда, приложим за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут, и съгласно член 44, параграф 1, букви в) и г) от Процедурния правилник на Общия съд всяка искова молба или жалба трябва да посочва предмета на спора, исканията на ищеца или жалбоподателя и кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да бъде достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд да се произнесе по иска или жалбата. С оглед гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба (Решение на Общия съд от 6 май 1997 г. по дело Guérin automobiles/Комисия, T‑195/95, Recueil, стр. II‑679, точка 20 и Решение на Общия съд от 3 февруари 2005 г. по дело Chiquita Brands и др./Комисия, T‑19/01, Recueil, стр. II‑315, точка 64). Въпреки че съдържанието на жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи, дори и приложени към жалбата, не може да компенсира липсата на съществените елементи от правните доводи, които трябва да се съдържат в жалбата (Определение на Общия съд от 21 май 1999 г. по дело Asia Motors и др./Комисия, T‑154/98, Recueil, стр. II‑1703, точка 49).

213    Второ, следва да се установи, че доводът, съгласно който от индивидуална гледна точка производителите се намират в много различно положение, по същество е идентичен с доводите, изложени в рамките на осмата част, доколкото тя се отнася до данните за индивидуалните производители. След като беше решено, че тази част трябва да се отхвърли като неоснователна, с довода не може да се докаже, че в случая е необходим общ анализ на факторите за настъпване на вредата, различни от дъмпинговия внос.

214    Също така този извод не би могъл да бъде поставен под съмнение от доводите, изложени от жалбоподателите в рамките на осмата част от първото правно основание. Всъщност тези доводи по същество са идентични с някои доводи, изложени в рамките на третата, четвъртата и петата част от първото правно основание. След като при разглеждане на посочените части беше решено, че тези доводи са неоснователни, с тях не би могло да се докаже, че в случая е необходим общ анализ на факторите за настъпване на вредата, различни от дъмпинговия внос.

215    Ето защо следва да се отхвърлят като неоснователни първата и осмата част от първото правно основание, доколкото са изведени от липса на общ анализ на факторите за настъпване на вредата. Освен това с оглед на този извод следва да се отхвърли и първата част от първото правно основание, доколкото е изведена от грешка при прилагане на правото относно задължението за извършване на общ анализ на различните фактори за настъпване на вредата.

 Б – По второто правно основание, свързано с наличието на общностен интерес

 1. По първата част от второто правно основание, свързана с възходящата тенденция на цените на феросилиция след периода на разследване

 а) Доводи на страните

216    На първо място, жалбоподателите поддържат, че Съветът явно е допуснал грешка при тълкуването на член 6, параграф 1 от основния регламент (понастоящем член 6, параграф 1 от Регламент № 1225/2009). Така в съображение 106 от обжалвания регламент Съветът неправилно се позовал на тази разпоредба, за да твърди, че при преценката на общностния интерес той не трябвало да отчита тенденцията след периода на разследване. При все това член 6, параграф 1 от основния регламент се прилагал само за преценката на дъмпинга и на вредата. Член 21 от основния регламент (понастоящем член 21 от Регламент № 1225/2009) относно общностния интерес не съдържал никакво ограничение във времето. Така критерият за интереса на Общността бил прогностичен, така че по правило не можел да се ограничава само до данни за период, приключил преди началото на разследването. Освен това институциите обикновено вземали предвид информацията за период след този на разследване, като те постъпили по този начин например в Регламент № 1420/2007. Нещо повече, Общият съд пояснил в Решение от 14 ноември 2006 г. по дело Nanjing Metalink/Съвет (T‑138/02, Recueil, стр. II‑4347, точка 59), че със забраната за отчитане на сведения за период след този на разследване се гарантира, че сведенията, въз основа на които се установяват дъмпингът и вредата, не са повлияни от поведението на заинтересованите производители след образуването на антидъмпинговата процедура. Това съображение обаче не се прилагало за преценката на общностния интерес, тъй като страните по разследването не могли да влияят на последния.

217    На второ място, жалбоподателите изтъкват, че Съветът допуска явна грешка в преценката, като в съображение 106 от обжалвания регламент твърди, че след като производствените разходи са се увеличили през месеците след периода на разследване, промишлеността на Общността не се е възстановила до такава степен, че вече да не е обосновано приемането на антидъмпингови мерки, въпреки възходящата тенденция на цените на феросилиция. Според жалбоподателите макар да е вярно, че основните разходи за производство на феросилиций са продължили да се увеличават след периода на разследване, процентът на увеличение на тези разходи е по-малък от този на увеличението на цената на феросилиция. Така, докато цените на феросилиция се увеличили с 50 % между периода на разследване и приемането на обжалвания регламент, цената на електроенергията, която е основният производствен разход, се покачила с около 4 % през второто шестмесечие на 2007 г. Това позволило на общностните производители да надхвърлят долната граница на марж на печалбата от 5 %, приета за разумна в обжалвания регламент. Впоследствие общностните производители започнали отново да произвеждат феросилиций.

218    На трето място, в репликата жалбоподателите посочват, че Съветът не е мотивирал надлежно отказа си да приеме доводите и доказателствата, които те са представили в рамките на антидъмпинговото разследване, за да докажат, че увеличението на цените на феросилиция след периода на разследване е било по-съществено от увеличението на разходите.

219    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

 б) Съображения на Общия съд

220    При разглеждане на настоящата част от второто правно основание следва да се определи най-напред дали Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, като в съображение 106 от обжалвания регламент е приел, че член 6, параграф 1 от основния регламент се прилага спрямо извода за наличие на интерес на Общността от приемане на антидъмпингови мерки, което предполага, че сведенията за период след този на разследване обикновено не могат да бъдат използвани, за да се направи този извод.

221    Буквалното и телеологичното тълкуване както на член 6, параграф 1, така и на член 21, параграф 1 от основния регламент (понастоящем член 21, параграф 1 от Регламент № 1225/2009) позволява да се заключи, че противно на посоченото от Съвета в съображение 106 от обжалвания регламент, член 6, параграф 1 от основния регламент не се прилага спрямо извода за наличие на интерес на Общността, предвиден в член 21, параграф 1 от основния регламент, което означава, че данните за период след този на разследване могат да бъдат взети предвид, за да се направи този извод.

222    Всъщност следва да се припомни, че член 6 от основния регламент е озаглавен „Разследване“. Член 6, параграф 1 от основния регламент предвижда, че „предмет на разследване са дъмпингът и вредата от него, като те се разследват едновременно“. В него се уточнява също, че „[з]а да бъде представителен резултатът от разследването, се определя разследваният период“ и че „[и]нформация, отнасяща се до период, следващ разследвания период, обикновено не се взема предвид“. След като в член 6, параграф 1 от основния регламент се уточнява, че разследването има за предмет само установяването на дъмпинга и на вредата, последното изречение от тази разпоредба, съгласно което обикновено не може да се взема предвид настъпила след периода на разследване промяна, също се прилага само за преценката на дъмпинга и на вредата.

223    Това тълкуване се потвърждава от анализа на целта на член 6, параграф 1 от основния регламент. Съгласно съдебната практика с определянето на разследвания период и със забраната да се взема предвид информация, отнасяща се до последващ период, се цели да се гарантира представителността и достоверността на резултатите от разследването (Решение на Общия съд от 20 юни 2001 г. по дело Euroalliages/Комисия, T‑188/99, Recueil, стр. II‑1757, точка 74). С периода на разследване, предвиден в член 6, параграф 1 от основния регламент, се цели по-специално да се гарантира, че информацията, на която се основава установяването на дъмпинга и на вредата, не е повлияна от поведението на заинтересованите производители след образуването на антидъмпинговата процедура и следователно че наложеното в края на процедурата окончателно мито може действително да поправи вредата, причинена от дъмпинга (Решение по дело Nanjing Metalink/Съвет, точка 216 по-горе, точка 59). Следва да се отбележи обаче, както правят жалбоподателите, че макар заинтересованите лица да могат да влияят на установяването на дъмпинга и на вредата, като променят търговската си политика, такава възможност не съществува за установяването на наличието на общностен интерес от приемане на мерки. Ето защо целта, преследвана с определянето на период на разследване, след който данните не се вземат предвид, не е релевантна в контекста на член 21 от основния регламент.

224    Също така е важно да се подчертае, от една страна, че член 21 от основния регламент не предвижда ограничение във времето по отношение на данните, които могат да бъдат взети предвид от институциите, за да се установи наличието на общностен интерес. От друга страна, съгласно съдебната практика проверката на общностния интерес изисква преценка на вероятните последици както от прилагането, така и от неприлагането на разглежданите мерки за интереса на промишлеността на Общността и за другите засегнати интереси. Тази преценка предполага прогноза, основана на хипотези за бъдещи събития, което включва преценката на сложни икономически положения (Решение на Общия съд от 8 юли 2003 г. по дело Euroalliages и др./Комисия, T‑132/01, Recueil, стр. II‑2359, точка 47). След като предвиденият в член 21 от основния регламент анализ е прогностичен, възможно е институциите да трябва да вземат предвид информация, която не се отнася до периода на разследване, а до период след него.

225    Ето защо следва да се заключи, както правят жалбоподателите, че Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото в съображение 106 от обжалвания регламент, като е приложил член 6, параграф 1 от основния регламент за установяването на наличие на общностен интерес.

226    Макар институциите да са приели, че член 6, параграф 1 от основния регламент се прилага за установяването на наличие на общностен интерес, в съображение 106 от обжалвания регламент те са анализирали наличната информация за период след този на разследване. Следователно грешката при прилагане на правото не може сама по себе си да засегне законосъобразността на обжалвания регламент.

227    На второ място, е важно да се определи дали при проверката на информацията за период след този на разследване, направена от институциите в съображение 106 от обжалвания регламент, е допусната явна грешка в преценката. В това отношение следва да се припомни, че когато разглежда сложно икономическо положение, Комисията разполага с широко право на преценка във връзка с установяването на общностен интерес. Следователно контролът на съдилищата на Съюза трябва да се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, използвани при извършване на оспорения избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката на тези факти или злоупотреба с власт (Решение по дело Euroalliages и др./Комисия, точка 224 по-горе, точка 67).

228    От значение е да се припомни, че съгласно посоченото от Съвета в съображение 106 от обжалвания регламент не може да се заключи, че промишлеността на Общността се е възстановила до такава степен, че вече да не е обосновано приемането на мерки, тъй като макар цените на феросилиция да са се увеличили през месеците след периода на разследване, основните разходи за производство на феросилиций също са се увеличили.

229    Твърдението на жалбоподателите, че съображение 106 от обжалвания регламент съдържа явна грешка в преценката, се основава на два довода. От една страна, цените се увеличили с 50 % между периода на разследване и приемането на обжалвания регламент. От друга страна, производствените разходи не се увеличили, колкото цените на феросилиция.

230    Все пак следва да се отбележи, че документите, представени от жалбоподателите в подкрепа на тези доводи както в рамките на производството пред Общия съд, така и на антидъмпинговата процедура, не са достатъчни. Макар да доказват увеличението на цените на феросилиция през месеците след изтичане на периода на разследване, те ни най-малко не доказват, че всички разходи са се увеличили в много по-малка степен. В това отношение жалбоподателите представят само документ, който разкрива увеличение на цената на електроенергията с 4 %, но в който не се споменава промяна в цената на останалите суровини.

231    При все това съгласно член 21, параграф 7 от основния регламент (понастоящем член 21, параграф 7 от Регламент № 1225/2009) предоставената на институциите информация се взема предвид само ако е подкрепена с конкретни доказателства за достоверността ѝ. Тъй като не са били представени такива доказателства, Съветът не може да бъде упрекнат в допускане на явна грешка в преценката.

232    Предвид непълнотата на представените от жалбоподателите доказателства доводите им са още по-неоснователни с оглед на обстоятелството, че основният регламент предвижда конкретни механизми за разглеждане на някои настъпили след периода на разследване промени (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 май 1987 г. по дело Nippon Seiko/Съвет, 258/84, Recueil, стр. 1899, точка 53). Така член 11, параграф 3 от основния регламент (понастоящем член 11, параграф 3 от Регламент № 1225/2009) предвижда, че процедура по междинно преразглеждане може да се образува в три хипотези: когато оставянето на мярката в сила вече не е необходимо за компенсиране на дъмпинга, когато няма вероятност вредата да продължи да съществува или да настъпи повторно, ако мярката се отмени или измени, и когато действащата мярка не е или вече не е достатъчна за неутрализиране на дъмпинга. В член 11, параграф 8 от основния регламент (понастоящем член 11, параграф 8 от Регламент № 1225/2009) се предвижда възстановяване на събраните антидъмпингови мита, ако се докаже, че дъмпинговият марж, въз основа на който са платени митата, е бил премахнат или намален до равнище, по-ниско от това на действащото мито. На последно място, съгласно член 14, параграф 4 от основния регламент (понастоящем член 14, параграф 4 от Регламент № 1225/2009) действието на антидъмпинговите мерки може да бъде спряно, ако пазарните условия са се променили временно в такава степен, че е малко вероятно вредата да настъпи отново в резултат на спирането.

233    С оглед на изложеното по-горе не би могло да се приеме, че съображение 106 от обжалвания регламент съдържа явна грешка в преценката.

234    На трето място, не е основателен доводът на жалбоподателите относно липсата на мотиви за отказа да бъдат приети представените от тях доказателства. Всъщност в точка 230 по-горе беше установено, че с представените от жалбоподателите пред институциите документи може да се докаже увеличението на цените на феросилиция през месеците след периода на разследване, но ни най-малко не може да се докаже, че всички разходи са се увеличили в по-малка степен. Следователно изложените в съображение 106 от обжалвания регламент мотиви са достатъчни, за да не се допуснат тези документи.

235    С оглед на всички изложени по-горе съображения първата част от второто правно основание трябва да се отхвърли като цяло. Трябва да се отбележи, че установената в рамките на тази част грешка при прилагане на правото не може да обоснове отмяната на обжалвания регламент.

 2. По втората част от второто правно основание, свързана с предходния опит, който показва, че антидъмпинговите мерки не помагат на промишлеността на Общността

 а) Доводи на страните

236    Жалбоподателите поддържат, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, тъй като в съображения 117 и 118 от обжалвания регламент е отказал да вземе предвид предходния опит, при положение че той показвал, от една страна, че антидъмпинговите мерки в сектора на феросилиция не позволяват да се постигне желаният коригиращ ефект и от друга страна, че тези мерки водят до ненужна тежест за промишлеността на Общността. Според жалбоподателите, макар да е вярно, че решението за приемане на антидъмпингови мерки трябвало да се вземе въз основа на информацията, събрана и анализирана по време на съответното разследване, въздействието на предходни мерки е важен и релевантен фактор, който трябва да се вземе предвид при прилагане на член 21 от основния регламент. Въпреки това с Решение 2001/230/ЕО от 21 февруари 2001 година за приключване на антидъмпинговата процедура относно вноса на феросилиций от Бразилия, Китайската народна република, Казахстан, Русия, Украйна и Венецуела (ОВ L 84, стр. 36) Комисията прекратила действието на антидъмпинговите мерки, прилагани за вноса на феросилиций от 1987 г., с мотив, че те не позволили да се постигне очакваният коригиращ ефект въпреки последвалата от тях значителна тежест за ползвателите в Общността. Решението на Комисията било потвърдено от Общия съд. Предвид този прецедент жалбоподателите смятат, че институциите трябвало да определят защо настоящият случай бил различен, така че да обосноват разликата в анализа.

237    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

 б) Съображения на Общия съд

238    В рамките на настоящата част от второто правно основание жалбоподателите твърдят по същество, че в съображения 117 и 118 от обжалвания регламент институциите трябвало да вземат предвид Решение 2001/230, с което се прекратява действието на наложените за вноса на феросилиций антидъмпингови мерки с мотива, че те не са имали очаквания коригиращ ефект. Това оплакване трябва да се анализира с оглед на съдебната практика, посочена в точка 227 по-горе.

239    Следва да се отбележи, че в съображения 117 и 118 от обжалвания регламент Съветът е отказал да вземе предвид Решение 2001/230, тъй като основният регламент предвижда, че решенията се приемат въз основа на информацията, събрана и анализирана по време на съответното разследване, а не на предходни разследвания.

240    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 21, параграф 1 от основния регламент преценката дали интересът на Общността налага намеса се основава на отчитане на различните интереси в тяхната цялост, включително на интересите на промишлеността на Общността, търговците и потребителите. Съгласно съдебната практика преценката на общностния интерес изисква претегляне на интересите на различните засегнати лица и на общия интерес (Решение по дело Euroalliages и др./Комисия, точка 224 по-горе, точка 48).

241    Следва да се подчертае също така, че както беше отбелязано в точка 227 по-горе, Комисията разполага с широко право на преценка при анализиране на общностния интерес. Това право на преценка трябва да се упражнява за всеки конкретен случай в зависимост от всички релевантни факти (вж. в този смисъл Решение Gestetner Holdings/Съвет и Комисия, точка 227 по-горе, точка 43). Предходно решение за установяване на липса на коригиращо действие на антидъмпинговите мерки, наложени в миналото за внос на идентичен продукт от същите страни, като засегнатите от процедурата по разследване, може да бъде релевантно при прилагане на член 21, параграф 1 от основния регламент, ако то допринася за това да се докаже, че няма обществен интерес от приемането на антидъмпингови мерки. В такава хипотеза обаче страната, която се позовава на посоченото решение, трябва да поясни защо обстоятелствата, при които то е прието, са сходни с тези на образуваната антидъмпингова процедура и защо изведените от това решение изводи би трябвало да се приложат за тази процедура.

242    В настоящия случай жалбоподателите не са показали защо обстоятелствата, при които е прието Решение 2001/230, са сходни и обосновават прилагането на тези изводи към фактите по случая. Освен това, както отбелязва Съветът, обстоятелствата, при които е прието Решение 2001/230, са различни от тези в конкретния случай. Така това решение е прието след преразглеждане на мерки с изтичащ срок на действие и от много години са действали мерки срещу различни страни, което предполага, че на промишлеността на Общността отдавна е била предоставена защита на пазара. Такава не е хипотезата в настоящия случай. Освен това в Решение 2001/230, за да заключи, че не е целесъобразно да се приемат антидъмпингови мерки, Комисията се е основала на обстоятелството, че въпреки отдавна предоставената защита положението на промишлеността на Общността не се е подобрило. Следователно условията на общностния пазар на феросилиций, разгледан в Решение 2001/230, са различни от тези в настоящия случай.

243    Ето защо, доколкото с нито един от изложените от жалбоподателите доводи не може да се докаже, че съображения 117 и 118 от обжалвания регламент съдържат явна грешка в преценката, втората част от второто правно основание следва да се отхвърли като неоснователна.

 3. По третата част от второто правно основание, свързана с анализа на въздействието на антидъмпинговите мерки върху ползвателите

 а) Доводи на страните

244    На първо място, жалбоподателите изтъкват, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е заключил, че въздействието на антидъмпинговите мерки върху ползвателите било незначително. Първо, в съображение 115 от обжалвания регламент Съветът само посочил въздействието върху печалбата в процентно изражение. Това било заблуждаващо, тъй като при средна митническа ставка от 23,4 % ползващата продукта промишленост трябвало да понесе преки допълнителни разходи от около 104 милиона евро годишно. Освен това антидъмпинговите мерки довели до непреки допълнителни разходи за ползвателите в Общността, свързани с прекъсването на снабдяването и с увеличението в дългосрочен и средносрочен план на цените на феросилиция.

245    Второ, според жалбоподателите Съветът не е отчел обстоятелството, че през разглеждания период ползвателите в Общността са ставали все по-зависими от вноса, за да задоволят потребността си от феросилиций, тъй като общностните производители нито са били в състояние, нито са желаели да задоволят тези потребности. Освен това затрудненията при снабдяването ставали все по-големи след разглеждания период, тъй като Vargön Alloys решило да преустанови производството си на феросилиций, OFZ — да се съсредоточи върху предназначеното за ArcelorMittal производство за вътрешно потребление, а TDR — да преориентира производството си към силиций, и тъй като Huta Laziska трябвало да продължи дейността си под съдебен контрол, без да е сигурно в снабдяването с електроенергия.

246    На второ място, жалбоподателите смятат, че за да бъде спазен принципът на пропорционалност, понасяните от ползвателите високи разходи трябва да бъдат претеглени с печалбата за промишлеността на Общността. При все това с оглед на предходните антидъмпингови процедури и на промяната на пазарните условия интересът на Общността налагал да не се установява мито.

247    На трето място, в репликата жалбоподателите твърдят, че Съветът не е мотивирал надлежно решението да не взема предвид разходите, произтичащи за ползвателите в Общността от прекъсването на производството.

248    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

 б) Съображения на Общия съд

249    В рамките на настоящата част от второто правно основание жалбоподателите оспорват по същество обстоятелството, че антидъмпинговите мерки не се отразили значително на ползвателите. Както двете предходни части, настоящата част трябва да се анализира с оглед на посочената в точка 227 по-горе съдебна практика.

250    На първо място, жалбоподателите смятат, че съображение 115 от обжалвания регламент съдържа явна грешка в преценката. В това отношение следва да се уточни, че в това съображение Съветът е посочил, че предвид средната окончателна митническа ставка от 23,4 % въздействието на мерките върху стоманодобивната и леярната промишленост не се очаква да бъде значително, тъй като то ще има максимално отражение върху техните финансови резултати съответно от 0,16 % и 0,33 %.

251    Първо, според жалбоподателите това съображение е заблуждаващо, тъй като ползвателите на феросилиций трябвало да понасят преки допълнителни разходи от около 104 милиона евро годишно. Следва да се отбележи обаче, че жалбоподателите не твърдят, че посочените от Съвета в това съображение данни относно въздействието върху финансовите резултати на ползвателите са погрешни. Те само посочват данни в абсолютни стойности относно понасяните от ползвателите допълнителни разходи, но не поясняват защо тези данни са по-достоверни или по-показателни от изложените от Съвета.

252    Второ, що се отнася до непреките разходи, които ползвателите трябвало да понесат, жалбоподателите не представят доказателства в подкрепа на твърдението, че ползвателите на феросилиций трябвало да се справят с прекъсването на снабдяването. Освен това е важно да се отбележи, както прави Съветът, че става въпрос за чисто спекулативно твърдение, тъй като налагането на антидъмпингови мерки не възпрепятства пускането на пазара на феросилиций от засегнати от антидъмпинговата процедура страни, а възпрепятства само вноса на дъмпингова цена.

253    Трето, що се отнася до твърдението на жалбоподателите, че общностните производители нито са желаели, нито са били в състояние да задоволят потребностите на ползвателите през разглеждания период, важно е да се отбележи, че в подкрепа на това твърдение жалбоподателите се основават на два документа, предоставени на Комисията от European Confederation of Iron and Steel Industries (EUROFER, Европейската асоциация на производителите на стомана) в рамките на процедурата по разследване. Посочените документи нямат доказателствена стойност, тъй като съдържат само твърдения на друго заинтересовано лице. Жалбоподателите се основават и на публикувана в специализирания печат статия, в която се посочва, че Vargön Alloys е решило да преориентира производството си на феросилиций към производство на ферохром. Този документ не е достатъчен, за да се докаже, че общностните производители като цяло нито са желаели, нито са били в състояние да доставят феросилиций на ползвателите в Общността.

254    Следователно с нито един от изложението от жалбоподателите доводи не може да се докаже, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като по-специално в съображение 115 от обжалвания регламент е приел, че антидъмпинговите мерки не се отразили значително на ползвателите.

255    На второ място, що се отнася до оплакването, изведено от нарушение на принципа на пропорционалност, достатъчно е да се установи, че то по същество възпроизвежда доводите, изложени в подкрепа на първата и втората част от второто правно основание. Тъй като тези доводи са приети за неоснователни, настоящото оплакване също следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

256    На трето място, що се отнася до неизпълнението на задължението за мотивиране във връзка с прекъсването на снабдяването, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на органа на Съюза, който е издал оспорвания акт, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да защитят правата си, а на съдилищата на Съюза — да упражнят своя контрол (Решение на Общия съд от 12 октомври 1999 г. по дело Acme/Съвет, T‑48/96, Recueil, стр. II‑3089, точка 141). За сметка на това институциите не са длъжни в съображенията на временния или окончателния регламент да отговорят на всички фактически и правни въпроси, повдигнати от заинтересованите лица в административното производство (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 25 юни 1998 г. по дело British Airways и др./Комисия, T‑371/94 и T‑394/94, Recueil, стр. II‑2405, точка 94).

257    В този контекст следва да се отбележи, че в съображения 159—166 от временния регламент Комисията е анализирала ясно и недвусмислено последиците от антидъмпинговите мерки за ползвателите на феросилиций в Общността. Също така в съображения 113—116 от обжалвания регламент Съветът е направил кратък, но все пак ясен анализ на последиците от установяването на антидъмпингови мита за посочените ползватели. Ето защо, като се има предвид, че институциите не са длъжни да отговорят на всички фактически и правни въпроси, повдигнати от заинтересованите лица в хода на административното производство, жалбоподателите не биха могли да упрекнат институциите в неизпълнение на задължението за мотивиране.

258    Следователно третата част от второто правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

259    С оглед на всички изложени по-горе съображения второто правно основание следва да бъде отхвърлено.

 В – По третото правно основание, свързано с неоказването на съдействие, с използването на наличните данни и с предоставянето на СПИ

 1. По първата част от третото правно основание, свързана с неоказването на съдействие

 а) Доводи на страните

260    Жалбоподателите твърдят, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката и е нарушил член 18, параграфи 1 и 3 от основния регламент (понастоящем член 18, параграфи 1 и 3 от Регламент № 1225/2009), член 6.8 от антидъмпинговото споразумение, както и параграфи 3 и 5 от приложение II към посоченото споразумение, тъй като е приел, че те са отказали да окажат съдействие, поради това е отхвърлил искането им за предоставяне на СПИ и се е основал на наличните данни, за да изчисли дъмпинговия марж и вредата.

261    На първо място, жалбоподателите поясняват, че са съдействали при антидъмпинговото разследване. Съдействието им било доказано от представените от тях в хода на антидъмпинговата процедура становища. Съдържащите становищата им документи били по-многобройни от обичайно изискваните в рамките на такава процедура.

262    На второ място, макар според жалбоподателите да е вярно, че поради изключителни и независещи от тях обстоятелства в помещенията им не могла да бъде извършена проверка, това не било равнозначно на отказ да се окаже съдействие по смисъла на основния регламент, тъй като с изключение на проверката на място било направено всичко необходимо, за да се окаже пълно съдействие при разследването. В това отношение жалбоподателите уточняват, че са възнамерявали да позволят извършването на проверка на място, но че тя е трябвало да бъде отменена само шест дни преди началото ѝ. Те поясняват, че не са разполагали с необходимите за тази проверка служители, тъй като последните подготвяли първично публично предлагане за няколко милиона евро на Лондонската фондова борса и работели по антидъмпинговото разследване относно силикомангана. Като се имат предвид огромните усилия, необходими за оказване на пълно съдействие дори при само едно антидъмпингово разследване, и необходимостта от голям брой служители при подготовката на първично публично предлагане на борсата, жалбоподателите били принудени да избират между пълното съдействие при антидъмпинговото разследване относно силикомангана, което вече било напреднало, и пълното съдействие при разследването относно феросилиция. Разследването относно силикомангана обаче изисквало по-малко усилия, тъй като вече била извършена проверка на място, и имало по-голямо значение от търговска гледна точка, тъй като жалбоподателите намалили производството си на феросилиций, а не на силикоманган. Поради това те уведомили Комисията, че щели да продължат да съдействат за разследването относно феросилиция, но че нямало да бъдат толкова активни, колкото при разследването относно силикомангана.

263    На трето място, жалбоподателите изтъкват, че не е било необходимо да се извършва проверка на място. Първо, според тях няколко специални групи от СТО са дали пояснения относно тълкуването на член 6.8 от антидъмпинговото споразумение и на параграфи 3 и 5 от приложение II към същото споразумение, които съгласно съображение 5 от основния регламент се въвеждат с член 18, параграфи 1 и 3 от него. Така по спора „Съединени щати — Стоманени плоскости“ (WT/DS206/R) специалната група посочила, че сведенията трябвало да бъдат проверими, но че натоварените с разследването органи не можели да отхвърлят предоставени сведения само с мотива, че те не са били проверени на място. Това се потвърждавало от специалната група по спора „ЕО — Сьомга (Норвегия)“ (WT/DS337/R), съгласно която в антидъмпинговото споразумение се приемало, че проверките на място не са единственият начин за установяване на проверимостта на сведенията. Второ, според жалбоподателите, в случай че оказващите съдействие лица представят информация, която не може да бъде проверена на място, Комисията може да не я приеме, ако достоверността ѝ е поставена под съмнение от други източници. Поради това жалбоподателите предложили Комисията да провери предоставените данни посредством другата налична информация. Всъщност жалбоподателите поясняват, че били сигурни, че предоставената информация нямало да бъде поставена под съмнение и че следователно нямало основание институциите на Съюза да не използват тази информация, за да направят изводи.

264    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

 б) Съображения на Общия съд

265    В рамките на настоящата част от третото правно основание следва да се определи дали институциите са нарушили основния регламент и антидъмпинговото споразумение, като са основали изводите си на наличните данни поради решението на жалбоподателите да не позволят да се проведе предвидената от службите на Комисията проверка на място, като се има предвид, че активно са участвали в останалата част от процедурата по разследване и че предоставените от тях данни са могли да бъдат проверени по-друг начин, а не само чрез проверка на място.

266    Между страните съществува спор по същество относно тълкуването на член 18, параграфи 1 и 3 от основния регламент, който транспонира в правото на Съюза член 6.8 от антидъмпинговото споразумение, както и параграфи 3 и 5 от приложение II към същото споразумение. По-конкретно следва да се определи дали съгласно тази разпоредба отказът да се проведе проверка на място оправдава използването на наличните данни. За да се отговори на този въпрос, следва да се вземат предвид, от една страна, текстът на член 18, параграфи 1 и 3 от основния регламент и неговата цел и от друга, структурата на посочения регламент.

267    На първо място, следва да се отбележи, че член 18, параграфи 1 и 3 от основния регламент е формулиран така, че институциите имат право да използват наличните данни, когато заинтересовано лице възпрепятства провеждането на предвидената от службите на Комисията проверка на място.

268    Всъщност член 18, параграфи 1 и 3 от основния регламент се отнася до използването от институциите на наличните данни за сметка на конкретните данни за едно или няколко заинтересовани лица. Докато член 18, параграф 1 от основния регламент определя случаите, в които могат да бъдат използвани наличните данни, член 18, параграф 3 от същия регламент определя случаите, в които наличните данни не трябва задължително да бъдат използвани. Съгласно член 18, параграф 1 от основния регламент съществуват четири хипотези, в които могат да се използват наличните данни: когато заинтересованото лице откаже достъп до необходимата информация, когато то не я предостави в предвидения срок, когато значително възпрепятства разследването или когато предостави невярна или подвеждаща информация. Член 18, параграф 3 от основния регламент предвижда, че когато предоставената от заинтересовано лице информация не е съвършена във всяко едно отношение, тя все пак се взема предвид, ако недостатъците ѝ не водят до прекалено големи затруднения при достигането до логично приемливи заключения, ако информацията е предоставена своевременно и може да бъде проверена и ако страната е положила всички възможни усилия.

269    От посоченото следва, че в параграфи 1 и 3 от член 18 от основния регламент са уредени различни положения. Докато член 18, параграф 1 от основния регламент урежда общо случаите, в които не е била предоставена информацията, необходима на институциите с оглед на разследването, член 18, параграф 3 от основния регламент урежда случаите, в които необходимите за разследването данни са били предоставени, но не са съвършени във всяко едно отношение.

270    Според Общия съд отмяната на проверката на място от страна на заинтересованото лице трябва да се разглежда не с оглед на параграф 3 от член 18 от основния регламент, а с оглед на параграф 1 от него. Всъщност, от една страна, следва да се приеме, че тази отмяна попада в приложното поле на член 18, параграф 1 от посочения регламент. Безспорно не може да се смята, че тя е обхваната от последните три хипотези, предвидени в тази разпоредба и описани в точка 268 по-горе. Очевидно с отмяна като разглежданата в настоящия случай заинтересованото лице не пропуска да предостави информацията в предвидения срок и не предоставя невярна или подвеждаща информация. Също така в случая, с оглед на обстоятелствата по отмяната на проверката на място, не би могло да се твърди, че жалбоподателите са възпрепятствали значително разследването. Макар обаче отмяната на проверката на място, разглеждана по настоящото дело, да не е обхваната от последните три хипотези на член 18, параграф 1 от основния регламент, извън случаите на непреодолима сила тя трябва да се разглежда като отказ да се предостави достъп до информация, която Комисията смята за необходима по смисъла на предвидената в тази разпоредба първа хипотеза. В случая изложените от жалбоподателите причини, за да се обоснове отмяната на проверката на място, не биха могли да представляват непреодолима сила.

271    От друга страна, противно на посоченото от жалбоподателите, член 18, параграф 3 от основния регламент не може да бъде използван, за да се заобиколи задължението да се позволи извършването на проверка на място, когато тя се смята за необходима от службите на Комисията. Безспорно с проверката на място се цели да се потвърдят данните, предоставени от заинтересованото лице в рамките на процедурата по разследване, и е възможно тези данни да могат да бъдат проверени със средства, различни от проверка в помещенията на заинтересованото лице. Следва да се припомни обаче, че съгласно член 18, параграф 3 от основния регламент, в случай че информацията не е съвършена във всяко отношение, използването на наличните данни се изключва само когато заинтересованото лице е положило всички възможни усилия. При все това в хипотезата на отказ да се позволи извършването на проверка на място не може да се приеме, че лицето е действало по този начин.

272    На второ място, целта на член 18, параграфи 1 и 3 от основния регламент потвърждава, че отказът да се позволи извършването на проверка на място оправдава използването на наличните данни. Така, що се отнася до целта на член 18, параграф 1 от основния регламент, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, след като основният регламент не предоставя на Комисията правомощие да разследва, което да ѝ позволи да принуди производителите и износителите, срещу които е подадена жалба, да участват в процедурата по разследване или да предоставят информация, Съветът и Комисията зависят от доброволното съдействие на заинтересованите лица, за да получат необходимата информация в определените срокове. В този контекст отговорите на лицата на въпросника, предвиден в член 6, параграф 2 от основния регламент (член 6, параграф 2 от Регламент № 1225/2009), както и последващата проверка, която Комисията може да извърши на място и която е предвидена в член 16 от същия регламент (понастоящем член 16 от Регламент № 1225/2009), са от основно значение за провеждането на антидъмпинговата процедура. Опасността от това при неоказване на съдействие от предприятията, за които се отнася разследването, институциите да вземат предвид данни, различни от предоставените в отговор на въпросника, е присъща на антидъмпинговата процедура и цели да насърчи честното и надлежно съдействие на тези предприятия (Решение на Общия съд от 13 юли 2006 г. по дело Shandong Reipu Biochemicals/Съвет, T‑413/03, Recueil, стр. II‑2243, точка 65). От своя страна, член 18, параграф 3 от основния регламент цели институциите да не изключват неправилно данни, които макар да не са съвършени, са използваеми и проверими.

273    Използването на наличните данни, когато заинтересовано лице откаже да позволи извършването на проверка на място, е в съответствие с тези цели. Всъщност подобен отказ е в противоречие с целта за честно и надлежно съдействие, за чието спазване гарантира член 18, параграф 1 от основния регламент. Нещо повече, при тези обстоятелства институциите не могат да бъдат упрекнати, че неправилно са изключили данни, което означава, че данните, които не са били проверени при проверка на място, не трябва задължително да бъдат проверени с други средства, а могат да не бъдат взети предвид.

274    На трето място, възможността да се използват наличните данни, когато заинтересовано лице откаже да позволи извършването на проверка на място, се потвърждава от анализа на структурата на основния регламент. В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 6, параграф 8 от основния регламент (понастоящем член 6, параграф 8 от Регламент № 1225/2009), освен при предвидените в член 18 от този регламент обстоятелства, в рамките на разследването на дъмпинга и на вредата, което тя следва да проведе, Комисията трябва да подложи предоставената от заинтересованите страни информация, на която се основават констатациите, на възможно най-задълбочена проверка за достоверност. Освен това съгласно член 16, параграф 1 от основния регламент (понастоящем член 16, параграф 1 от Регламент № 1225/2009), ако счете за необходимо, Комисията провежда проверки на място с цел проверка на документацията на вносителите, износителите, търговците, представителите, производителите, търговските обединения и организации и достоверността на представената информация за дъмпинга и вредата.

275    От това следва, от една страна, че институциите трябва да решат дали за целите на проверката на предоставената от заинтересовано лице информация те намират за необходимо да я потвърдят чрез извършването на проверка в помещенията на това лице и от друга, че когато заинтересовано лице възпрепятства проверката на предоставените от него данни, се прилага член 18 от основния регламент и могат да бъдат използвани наличните данни.

276    С оглед на изложеното по-горе следва да се заключи, че член 18, параграф 1 от основния регламент разрешава на институциите да използват наличните данни, когато заинтересовано лице възпрепятства извършването на проверка на място, и че член 18, параграф 3 от същия регламент не предвижда задължение за институциите да проверяват с оглед на други налични източници на информация предоставените от заинтересовано лице данни, които не са били проверени на място.

277    Този извод не се опровергава нито от доклада на специалната група на СТО, приет на 29 юли 2002 г. по спора „Съединени щати — Стоманени плоскости“ (WT/DS206/R), нито от приетия на 15 януари 2008 г. доклад по спора „ЕО — Сьомга (Норвегия)“.

278    Всъщност в нито един от тези два доклада не се разглежда въпросът какви действия трябва да предприемат институциите при отказ от страна на заинтересовано лице да позволи извършването на проверка на място. Така в частта от доклада по спора „Съединени щати — Стоманени плоскости“, която жалбоподателите цитират в писмените си изявления, специалната група възразява срещу твърдението на Съединените щати, че някои сведения не са били приети в рамките на процедурата по разследване, тъй като не отговаряли на критериите по параграф 3 от приложение II към антидъмпинговото споразумение. В този контекст тя дава определение на понятието за проверими сведения. Също така частта от доклада на специалната група по спора „ЕО — Сьомга (Норвегия)“, на която се основават жалбоподателите в писмените си изявления, се отнася до въпроса дали предоставените след проверката на място сведения могат да бъдат приети за проверими.

279    С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се заключи, че предвид решението на жалбоподателите да не позволят извършването на предвидената от службите на Комисията проверка на място Съветът е могъл законосъобразно и без да допусне явна грешка в преценката, да използва наличните данни.

280    Ето защо първата част от третото правно основание следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 2. По втората част от третото правно основание, свързана с използването на наличните данни, без да се вземат предвид проверимите данни

 а) Доводи на страните

281    Според жалбоподателите Съветът нарушил член 18, параграф 5 от основния регламент (понастоящем член 18, параграф 5 от Регламент № 1225/2009), член 6.8, както и параграфи 3 и 5 от приложение II към антидъмпинговото споразумение, тъй като не разгледал проверимите данни, които били изчерпателни и му били предоставени в предвидените срокове. Всъщност институциите били длъжни да проверят изводите си с оглед на сведенията, предоставени от жалбоподателите в качеството им на заинтересовани лица, и с оглед на други налични сведения. Това се потвърждавало от доклада на специалната група на СТО, приет на 20 декември 2005 г. по спора „Мексико — Антидъмпингови мерки относно ориза“ (WT/DS295/R).

282    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

 б) Съображения на Общия съд

283    В рамките на втората част от третото правно основание жалбоподателите твърдят, че институциите трябвало да проверят изводите си с оглед на предоставените от жалбоподателите сведения.

284    В това отношение следва да се отбележи, че с оглед на член 18, параграф 5 от основния регламент е вярно, че когато използват налични данни, институциите са длъжни, доколкото е възможно, да ги проверяват, като ги съпоставят с други, независими източници или със сведенията, предоставени от други заинтересовани лица в хода на разследването.

285    В настоящия случай обаче е важно да се установи, както прави Съветът, че жалбоподателите не уточняват кои изводи са щели да бъдат поставени под съмнение, ако наличните данни са били проверени с оглед на предоставените от тях сведения. Те не уточняват също така кои сведения са щели да позволят поставянето под съмнение на посочените изводи.

286    Следователно предвид посочената в точка 212 по-горе съдебна практика настоящата част от третото правно основание трябва да се отхвърли като недопустима.

 3. По третата част от третото правно основание, свързана с отхвърлянето на искането за предоставяне на СПИ

 а) Доводи на страните

287    На първо място, жалбоподателите поддържат, че институциите допуснали явна грешка в преценката и нарушили член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент, тъй като установили допълнително, непредвидено в тази разпоредба условие и не взели предвид важни сведения само с мотива, че независещи от жалбоподателите събития ги възпрепятствали да позволят извършването на проверка на място.

288    Първо, противно на посоченото от институциите в съображения 10 и 25 от временния регламент, член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент не предвижда, че исканията за предоставяне на СПИ задължително водят до извършването на проверка на място. Това произтичало също от практиката на институциите, които при невъзможност да проверят някои сведения на място се основавали на документален анализ. Такъв бил случаят в рамките на антидъмпинговите разследвания, във връзка с които е приет Регламент (ЕО) № 1212/2005 на Съвета 25 юли 2005 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои отливки с произход от Китайската народна република (ОВ L 199, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 41, стр. 240), както и Регламент (ЕО) № 426/2005 на Комисията от 15 март 2005 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове готови тъкани от полиестерни влакна с произход от Китайската народна република (ОВ L 69, стр. 6).

289    Второ, според жалбоподателите институциите разполагали със значителни сведения относно функционирането им, тъй като в рамките на антидъмпинговото разследване относно силикомангана Комисията потвърдила, че те осъществявали дейност при условията на пазарна икономика и че можело да им се предостави СПИ.

290    На второ място, жалбоподателите твърдят, че институциите нарушили член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, тъй като жалбоподателите били уведомени за отхвърлянето на искането им за предоставяне на СПИ едва на 5 юли 2007 г., тоест седем месеца след началото на разследването. Според жалбоподателите член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент изисква решението дали производителят отговаря на критериите да се вземе в рамките на три месеца от началото на разследването, като това било потвърдено от Общия съд. Освен това жалбоподателите посочват, че ако Комисията действала в предвидения тримесечен срок, те щели да бъдат в състояние да позволят извършваното на проверка на място, тъй като тя нямало да съвпадне с първичното публично предлагане на борсата.

291    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

 б) Съображения на Общия съд

292    На първо място, според жалбоподателите, като отхвърлили искането за предоставяне на СПИ поради невъзможност да се извърши проверка на място, институциите допуснали явна грешка в преценката и нарушили член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент, тъй като, от една страна, съгласно тази разпоредба не се изисквало извършването на проверка на място и от друга страна, институциите разполагали със значителни сведения относно функционирането на жалбоподателите, получени в хода на антидъмпинговата процедура относно силикомангана.

293    Първо, що се отнася до довода, че член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент не изисква извършването на проверка на място, в точка 274 по-горе вече са посочени член 6, параграф 8 и член 16, параграф 1 от основния регламент.

294    Съгласно член 6, параграф 8 от основния регламент Комисията е длъжна да подложи на възможно най-задълбочена проверка за достоверност предоставената от заинтересованите страни информация, на която се основават констатациите. След като член 6, параграф 8 от основния регламент не ограничава обхвата на задължението за извършване на проверка на данните, на които се основават констатациите на институциите, подобно задължение обхваща информацията, представена от заинтересовано лице в рамките на искането за предоставяне на СПИ.

295    Освен това съгласно член 16, параграф 1 от основния регламент с оглед на задължението за проверка, когато счете за необходимо, Комисията може да посещава помещенията на заинтересованите лица. Тази разпоредба не ограничава възможността за извършване на подобни посещения в зависимост от сведенията, чиято достоверност Комисията иска да провери. От това следва, че член 16, параграф 1 от основния регламент разрешава на Комисията да посети помещенията на производител износител, за да се произнесе по искането му за предоставяне на СПИ и ако счете за необходимо, да се увери в достоверността на предоставените ѝ сведения.

296    Следователно обстоятелството, че член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент не изисква извършването на проверка на място в помещенията на производителя износител, направил искане за предоставяне на СПИ, не означава, че не може да се направи такава проверка. Също така не би могло да се приеме, че организирането на проверка на място при разглеждане на искане за предоставяне на СПИ води до допълнително условие в член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент.

297    Този извод не може да бъде поставен под съмнение от посочените от жалбоподателите прецеденти, в рамките на които Комисията не е извършила проверка на място и се е ограничила с документален анализ, въпреки че е разглеждала искания за предоставяне на СПИ.

298    Най-напред, както беше отбелязано в точка 295 по-горе, институциите трябва да преценяват целесъобразността на проверката на място. Поради това обстоятелството, че такава проверка е нецелесъобразна в рамките на едно антидъмпингово разследване, не означава, че тя не е необходима в рамките на друго разследване.

299    На следващо място, посочените от жалбоподателите прецеденти не са сравними с положението в настоящия случай. Както в Регламент № 1212/2005, така и в Регламент № 426/2005 институциите са приложили подхода на представителната извадка по смисъла на член 17 от основния регламент (понастоящем член 17 от Регламент № 1225/2009) поради големия брой производители износители, които са засегнати и са направили искане за предоставяне на СПИ. В този контекст институциите са извършили проверка на място само в помещенията на производителите износители, включени в представителната извадка. За останалите институциите са се задоволили с документален анализ.

300    Второ, що се отнася до довода, че институциите разполагали със сведения относно положението на жалбоподателите, получени в рамките на антидъмпинговата процедура относно силикомангана, следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент, за да бъде предоставен СПИ, трябва да бъде доказано въз основа на надлежно мотивирано искане от производител, който е обект на разследване, че за него преобладават условията на пазарна икономика по отношение на производството на и търговията със съответния сходен продукт. От това следва, че изводите, които институциите са направили в рамките на разследване относно конкретен продукт, не могат да бъдат приложени за друг продукт. В това отношение следва да се отбележи, както прави Съветът, че макар разследването да позволи да се установи, че дадено дружество отговаря на критериите за предоставяне на СПИ за конкретен продукт, това не означава автоматично, че то отговаря на тези критерии и за друг продукт, тъй като е възможно например държавата да има стратегически интерес от даден продукт и да участва в решенията относно цената му, разходите и суровините за него.

301    Ето защо данните, събрани при разглеждане на исканията за предоставяне на СПИ, направени в рамките на разследването относно силикомангана, не могат да бъдат използвани при произнасяне по същите искания, направени в рамките на разследването относно феросилиция.

302    На второ място, що се отнася до оплакването, изведено от нарушение на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, както подчертават жалбоподателите, тази разпоредба предвижда, че на въпроса дали за даден производител преобладават пазарните условия трябва да се отговори в срок от три месеца, считано от началото на разследването. В настоящия случай известието за образуване на процедурата по разследване е публикувано в Официален вестник на 30 ноември 2006 г. Следователно тримесечният срок изтича на 28 февруари 2007 г. Жалбоподателите обаче са получили отговор на искането си за предоставяне на СПИ на 5 юли 2007 г., тоест повече от шест месеца след началото на разследването. Ето защо следва да се отбележи, както правят жалбоподателите, че определеният в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент срок не е бил спазен.

303    Въпреки това подобно нарушение може да засегне законосъобразността на обжалвания регламент само когато жалбоподателите докажат, че ако е бил даден в срок, отговорът на искането за предоставяне на СПИ щял да бъде различен. При все това твърдението на жалбоподателите, че ако Комисията действала така, че да гарантира спазването на тримесечния срок, те щели да бъдат в състояние да позволят извършването на проверка на място, не е подкрепено с доказателства. Така в хода на съдебното заседание жалбоподателите твърдят, че са щели да позволят извършването на проверка на място, която е трябвало да се проведе между 21 февруари и 2 март 2007 г., ако тя е била организирана през януари 2007 г., тъй като първичното публично предлагане на борсата довело до допълнително натоварване едва в края на февруари 2007 г. Жалбоподателите не са представили документи в подкрепа на това твърдение. Напротив, в писмото им от 14 февруари 2007 г. и в писмените им изявления те поясняват, че през февруари 2007 г. първичното публично предлагане на борсата се подготвя вече от няколко месеца.

304    Освен това, тъй като е възможно първичното публично предлагане на борсата и разследването относно силикомангана да са изисквали мобилизиране на служителите на жалбоподателите през сравнително дълъг период от време, малко е вероятно последните да са били в състояние да позволят извършването на проверка на място, дори тя да е направена по-рано, като следва да се уточни, че искането за предоставяне на СПИ е направено едва на 15 декември 2006 г.

305    При тези обстоятелства следва да се заключи, че жалбоподателите не доказват, че установеното с оглед на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент нарушение може да обоснове отмяната на обжалвания регламент.

306    Ето защо третата част от третото правно основание трябва да бъде отхвърлена.

 Г – По четвъртото правно основание, свързано с правото на защита на жалбоподателите

 1. По първата част от четвъртото правно основание, изведена от нарушение на правото на защита на жалбоподателите, доколкото институциите не им предоставили своевременно смислено и последователно обобщение на поверителната преписка

 а) Доводи на страните

307    Жалбоподателите поддържат, че правото им на защита било нарушено, тъй като качеството на предоставената им неповерителна информация, както и моментът, в който тя била предоставена, сериозно засегнали възможността им да изразят становище по твърдението, че спорният внос е нанесъл съществена вреда.

308    Така те изтъкват, на първо място, че неповерителните данни, предоставени от общностните производители под формата на индексирани данни, не били достатъчни. Първо, те ни били достатъчно подробни, за да позволят на жалбоподателите да разберат съществото на предоставената поверителна информация. В това отношение жалбоподателите уточняват, че по-голямата част от индексираните неповерителни данни не били придружени от обяснителен текст, което възпрепятствало жалбоподателите да упражнят ефективно правото си на защита. Второ, според жалбоподателите тези данни не давали информация за всички показатели на вредата. Така например липсвала информация за износа, както и за продажбите на свързани дружества.

309    На второ място, според жалбоподателите обобщенията на индексираните данни трябвало да се съдържат в неповерителната преписка още през януари 2007 г., а те били включени в нея в деня на публикуването на временния регламент, а именно на 28 август 2007 г. Това означавало конкретно, че жалбоподателите загубили девет месеца, през които могли да се запознаят с тези данни, и следователно едва на късен етап от процедурата могли съответно да изменят съществена част от вече изложените от тях доводи. По-специално те не могли да отговорят на висящи въпроси и да получат някои релевантни сведения преди крайната дата за представяне на становище по документа за временно разгласяване.

310    На трето място, жалбоподателите уточняват, че обобщенията на индексираните данни, включени в неповерителната преписка на 28 август 2007 г., били в противоречие с предходни неповерителни данни, което означавало, че вследствие на проверка предоставените данни се оказали неточни. Освен това в репликата жалбоподателите посочват, че тези данни съдържали редица аномалии, по-специално във връзка с информацията за FerroAtlántica и FerroPem.

311    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

 б) Съображения на Общия съд

312    На въпроса дали правото на защита на жалбоподателите действително е било нарушено поради лошото качество на неповерителния вариант на обобщенията на данните, предоставени индивидуално от общностните производители относно промяната на икономическото им положение, и поради момента, в който тя е била включена в неповерителната преписка, трябва да се отговори с оглед на член 19, параграфи 1 и 2 от основния регламент (член 19, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1225/2009), както и на посочената в точка 110 по-горе съдебна практика.

313    На първо място, що се отнася до довода, изведен от непълнотата на неповерителния вариант на посочените обобщения поради, първо, липсата на обяснителен текст, следва да се отбележи, че обобщенията са под формата на таблици, в които се посочва за всеки общностен производител и за всяка година между 2003 г. и периода на разследване развитието на 19 различни фактора за настъпване на вредата. Макар да е вярно, че посочените в тези таблици данни са представени под формата на индекс, те позволяват в рамките на разумното да се разбере как се е променило положението на различните производители. Не е необходим обяснителен текст, за да се разбере тази промяна, и жалбоподателите са могли надлежно да изразят становище по нея.

314    От друга страна, макар жалбоподателите да твърдят в писмените си изявления, че при липса на обяснителен текст са били принудени да гадаят действителното положение на общностните производители, така че не могли ефективно да упражнят правото си на защита, видно от становищата им, те в действителност възразяват срещу липсата на пояснения относно причините за наблюдаваните за всеки общностен производител тенденции. Институциите обаче не са били длъжни да изискват такива пояснения от общностните производители, тъй като не производителите трябва да извършват анализ на другите фактори в съответствие с член 3, параграф 7 от основния регламент (понастоящем член 3, параграф 7 от Регламент № 1225/2009). За сметка на това институциите трябва да направят такъв анализ, за да достигнат до временни и окончателни изводи. С други думи, тези пояснения трябва да се търсят не в неповерителния вариант на предоставените от общностните производители данни, а в представения от институциите анализ.

315    Както обаче следва от точки 193—203 по-горе, институциите са анализирали причините за някои специфични за общностните производители тенденции. Този анализ се съдържа както във временния регламент, така и в документите за временно и окончателно разгласяване, като жалбоподателите са имали възможност да изразят становище в това отношение, което те освен това са направили. Така например в частта от становището им по документа за временно разгласяване, в която жалбоподателите изтъкват необходимостта неповерителният вариант на данните за развитието на индивидуалното икономическо положение на общностните производители да бъде придружен от обяснителни бележки, те излагат някои доводи относно причините за наблюдаваните за всеки общностен производител тенденции.

316    Ето защо следва да се установи, че жалбоподателите са упражнили правото си на защита и че институциите не могат да бъдат упрекнати, че са нарушили това право поради липсата на обяснителни бележки към индексираните данни на общностните производители в неповерителния вариант на преписката по процедурата.

317    Второ, що се отнася до довода относно липсата на данни за някои показатели на вредата, следва да се отбележи, че жалбоподателите имат предвид данните за износа и за продажбите на свързани дружества. При все това, от една страна, противно на твърденията на жалбоподателите, таблиците, в които са обобщени данните за общностните производители, съдържат данни за износа. От друга страна, в писмените си изявления Съветът уточнява по отношение на данните за продажбите на свързани дружества, че макар те да не са посочени в таблиците, обобщаващи показателите на вредата за общностните производители, те за сметка на това са посочени в друга част от неповерителната преписка, която жалбоподателите неколкократно са консултирали. В отговор на искане за представяне на документи, направено от Общия съд в рамките на процесуално-организационно действие, тези данни са били предоставени от Съвета във вида, в който са посочени в неповерителната преписка по процедурата.

318    С оглед на изложеното по-горе доводът относно липсата на данни за някои показатели на вредата трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

319    На второ място, що се отнася до момента, в който неповерителните данни за общностните производители са предоставени на жалбоподателите, следва да се установи, че те са включени в неповерителната преписка по процедурата на 28 август 2007 г. и че обжалваният регламент е бил приет едва на 25 февруари 2008 г. Безспорно жалбоподателите не са имали възможност да изразят становище по тези данни преди приемането на временния регламент. Въпреки това съгласно съдебната практика, дори да се предположи, че принципът за спазване на правото на защита изисква производителите износители да бъдат уведомени за основните факти и съображения, въз основа на които се възнамерява да се наложат временни мита, неспазването на това право не може само по себе си да опорочи регламента за налагане на окончателни мита, ако в хода на процедурата по приемане на последния регламент порокът в процедурата по приемане на съответния регламент за налагане на временни мита е бил отстранен (Решение на Съда от 3 май 2001 г. по дело Ajinomoto и NutraSweet/Съвет и Комисия, C‑76/98 P и C‑77/98 P, Recueil, стр. I‑3223, точка 67).

320    След като жалбоподателите са разполагали с няколко месеца преди приемането на обжалвания регламент, за да изразят становище по тези данни, не би могло да се приеме, че правото им на защита е нарушено вследствие на късното включване на посочените данни в преписката по процедурата.

321    На трето място, що се отнася до липсата на последователност и до аномалиите в тези данни, жалбоподателите не трябва да объркват нарушението на правото им на защита с наличието на фактически грешки, които могат да засегнат законосъобразността на обжалвания регламент. Всъщност обстоятелството, че според жалбоподателите данните за общностните производители са непоследователни и съдържат аномалии, не доказва, че Комисията е нарушила правото на защита на жалбоподателите.

322    Ето защо първата част от четвъртото правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 2. По втората част от четвъртото правно основание, изведена от нарушение на правото на защита на жалбоподателите, доколкото институциите не предприели действия във връзка с аномалиите в неповерителната преписка

 а) Доводи на страните

323    Според жалбоподателите наличието на аномалии в неповерителната преписка, във връзка с които институциите не са предприели действия въпреки направените в този смисъл искания, значително е намалило стойността на съдържащите се в тази преписка данни, като по този начин сериозно е засегнало възможността на жалбоподателите да упражнят правото си на защита. Първо, нито в неповерителната преписка, нито в документа за окончателно разгласяване се посочвала причината, поради която OFZ е намалило наполовина броя на служителите си между 2003 г. и 2004 г. Второ, нито в неповерителната преписка, нито в документа за окончателно разгласяване се пояснява редът за разпределяне на разходите вследствие на придобиването на FerroPem от FerroAtlántica през 2005 г. Това обаче имало голямо значение за рентабилността на тези предприятия. Трето, липсвал обяснителен текст към данните за инвестициите. Четвърто, жалбоподателите поставят въпроса как е възможно FerroAtlántica да увеличи продажбите си, при положение че тези на Huta Laziska са намалели с две трети. Пето, жалбоподателите подчертават разликите между първоначално предоставената информация и тази, включена впоследствие в преписката.

324    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

 б) Съображения на Общия съд

325    Доводът, изложен в рамките на настоящата част от четвъртото правно основание, е вариант на изложения от жалбоподателите в рамките на първата част от това правно основание довод за наличие на някои аномалии в данните от неповерителната преписка. Жалбоподателите подчертават наличието на аномалии в данните от неповерителната преписка и твърдят, че в хода на процедурата са уведомили институциите за тези аномалии, но че последните не са предприели действия.

326    В това отношение, както е пояснено в точка 321 по-горе, жалбоподателите не трябва да объркват нарушението на правото им на защита с наличието на фактически грешки, които могат да засегнат законосъобразността на обжалвания регламент. Освен това обстоятелството, че според жалбоподателите данните за общностните производители са непоследователни и съдържат аномалии, не доказва, че Комисията е нарушила правото на защита на жалбоподателите.

327    Във всеки случай жалбоподателите твърдят, че са привлекли вниманието на институциите върху наличието на аномалии, като с това доказват, че ефективно са изразили становището си по тях. Ето защо те не могат да се позовават на нарушение на правото им на защита. В това отношение следва да се припомни, че съгласно посочената в точка 110 по-горе съдебна практика спазването на правото на защита ни най-малко не изисква институциите да отговарят на всеки довод, изложен от производител износител в хода на процедурата, а само да предоставят на заинтересованите лица възможност да защитят ефективно интересите си.

328    Ето защо втората част от четвъртото правно основание следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 3. По третата част от четвъртото правно основание, изведена от нарушение на правото на защита на жалбоподателите, доколкото институциите не предприели действия в отговор на становището им

 а) Доводи на страните

329    Според жалбоподателите институциите нарушили правото им на защита, като не взели предвид редица доводи, представени от тях в хода на административната процедура, и като не изложили мотиви за отказа си. Жалбоподателите отбелязват, че институциите например не са отговорили на доводите, че първо, те не са били в състояние да позволят извършването на проверка на място и са направили всичко възможно да окажат съдействие, второ, цените на феросилиция на общностния пазар са най-високите в света, трето, броят на служителите е намален преди спада на производството на промишлеността на Общността, четвърто, Huta Laziska е заявило, че производството му през периода на разследването представлява само 29 % от производството му през 2003 г., при положение че по същество броят на служителите му е бил същият като през последната посочена година, пето, цените на феросилиция се променят по един и същи начин на всички основни пазари в света и шесто, ако предходните антидъмпингови процедури в сектора на феросилиция са били взети предвид, е било малко вероятно антидъмпинговите мерки да бъдат конкретно от полза за промишлеността на Общността.

330    Съветът, подкрепян от встъпилите страни, оспорва доводите на жалбоподателите.

 б) Съображения на Общия съд

331    От наименованието на настоящата част от четвъртото правно основание е видно, че жалбоподателите се позовават на нарушение на правото им на защита. Следва обаче да се установи, че по същество те изтъкват и неизпълнение на задължението за мотивиране. Съгласно съдебната практика правните основания на жалбоподателя трябва да се тълкуват по-скоро с оглед на тяхното същество, отколкото с оглед на квалификацията им (Решение на Съда от 15 декември 1961 г. по дело Fives Lille Cail и др./Върховен орган, 19/60, 21/60, 2/61 и 3/61, Recueil, стр. 559). Ето защо следва да се разгледа не само оплакването, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателите, но и това, изведено от неизпълнение на задължението за мотивиране.

332    На първо място, що се отнася до оплакването, изведено от нарушение на правото на защита на жалбоподателите, е важно да се припомни, че съгласно посочената в точка 110 по-горе съдебна практика спазването на правото на защита ни най-малко не изисква институциите да отговарят на всеки довод, изложен от производител износител в хода на процедурата, а само да предоставят на заинтересованите лица възможност да защитят ефективно интересите си. Освен това жалбоподателите твърдят, че са изтъкнали няколко довода в хода на антидъмпинговата процедура, като по този начин доказват, че са имали възможност ефективно да изразят становището си. Ето защо те не могат да се позовават на нарушение на правото им на защита.

333    На второ място, що се отнася до довода, изведен от неизпълнение на задължението за мотивиране, се налага изводът, че в обжалвания регламент и във временния регламент по ясен и недвусмислен начин се излагат съображенията, поради които институциите са установили временни, а след това окончателни антидъмпингови мита. По-специално институциите са направили анализ на другите фактори в съответствие с член 3, параграф 7 от основния регламент. След като изводите от този анализ са изложени в съображения 115—136 от временния регламент и в съображения 96—101 от обжалвания регламент, с оглед на посочената в точка 256 по-горе съдебна практика институциите не са длъжни освен това да отговарят на доводите на жалбоподателите относно равнището и промяната на цените на феросилиция в Общността и в останалата част на света, взаимоотношението между намалението на броя на служителите в промишлеността на Общността и спада на производството, особеното положение на Huta Laziska, както и предходните антидъмпингови процедури. Също така, след като Комисията е пояснила в съображения 10 и 25 от временния регламент, че според нея обстоятелството, че жалбоподателите са възпрепятствали проверката на място, обосновава изключването на представените от тях данни в съответствие с член 18, параграф 1 от основния регламент, институциите не са били длъжни да отговарят на обстойните доводи на жалбоподателите относно последиците от липсата на проверка.

334    Във всеки случай следва да се отбележи, че институциите са отговорили на всички тези доводи. Така, първо, в съображение 25 от временния регламент Комисията отчасти е отговорила на доводите на жалбоподателите относно проверката на място. Всъщност в него тя пояснява защо не може да приложи изводите от разследването относно силикомангана за разследването относно феросилиция. Второ, доводите относно равнището и промяната на цените на феросилиция в Общността и в останалата част на света са взети предвид в съображения 87—90 от обжалвания регламент. Трето, институциите са анализирали промяната на броя на служителите и на производството в Общността в съображения 91, 102 и 103 от временния регламент. Четвърто, институциите са взели предвид особеното положение на Huta Laziska, по-специално в съображение 93 от временния регламент, както и в съображения 100 и 101 от обжалвания регламент. Пето, в съображения 117 и 118 от обжалвания регламент Съветът е пояснил защо според него решението му не може да се основава на предходните антидъмпингови процедури.

335    Следователно жалбоподателите не доказват наличието на неизпълнение на задължението за мотивиране. Ето защо третата част от четвъртото правно основание следва да се отхвърли като неоснователна, а четвъртото правно основание — да се отхвърли в неговата цялост.

336    От всичко изложено дотук следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

 По съдебните разноски

337    Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Съвета и на Euroalliages.

338    Освен това съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник държавите членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Ето защо Комисията следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Transnational Company „Kazchrome“ AO и ENRC Marketing AG понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези, направени от Съвета на Европейския съюз и от Euroalliages.

3)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 октомври 2011 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

А – По първото правно основание, свързано с причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата

1.  По тълкуването на правните принципи, приложими при анализа на причинно-следствената връзка (първа част от първото правно основание)

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

2.  По индивидуалния анализ на факторите за настъпване на вредата, различни от дъмпинговия внос (части от втора до осма от първото правно основание)

а) По втората част от първото правно основание, свързана с промяната на търсенето на стомана и на цените на общностния и световния пазар

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

б) По третата част от първото правно основание, свързана с вредоносните последици, които промишлеността на Общността сама е предизвикала

По първото оплакване, свързано с преориентирането на производството от някои общностни производители

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По второто оплакване, свързано с прекъсването на производството от някои общностни производители

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По третото оплакване, свързано с използването на теоретичния номинален производствен капацитет

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

По четвъртото оплакване относно инвестициите, направени от промишлеността на Общността през 2005 г. и през периода на разследване

–  Доводи на страните

–  Съображения на Общия съд

в) По четвъртата част от първото правно основание, свързана с въздействието на увеличението на цената на суровините

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

г) По петата част от първото правно основание, свързана с последиците от свиването на търсенето през 2005 г.

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

д) По шестата част от първото правно основание, свързана с последиците от вноса от други трети страни

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

е) По седмата част от първото правно основание, свързана с липсата на конкурентоспособност на общностните производители преди появата на причиняващ вреда дъмпинг

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

ж) По осмата част от първото правно основание, доколкото се отнася до данните за индивидуалните производители

Доводи на страните

Съображения на Общия съд

3.  По липсата на общ анализ на факторите за настъпване на вредата (първа и осма част от първото правно основание)

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

Б – По второто правно основание, свързано с наличието на общностен интерес

1. По първата част от второто правно основание, свързана с възходящата тенденция на цените на феросилиция след периода на разследване

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

2. По втората част от второто правно основание, свързана с предходния опит, който показва, че антидъмпинговите мерки не помагат на промишлеността на Общността

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

3. По третата част от второто правно основание, свързана с анализа на въздействието на антидъмпинговите мерки върху ползвателите

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

В – По третото правно основание, свързано с неоказването на съдействие, с използването на наличните данни и с предоставянето на СПИ

1. По първата част от третото правно основание, свързана с неоказването на съдействие

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

2. По втората част от третото правно основание, свързана с използването на наличните данни, без да се вземат предвид проверимите данни

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

3. По третата част от третото правно основание, свързана с отхвърлянето на искането за предоставяне на СПИ

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

Г – По четвъртото правно основание, свързано с правото на защита на жалбоподателите

1. По първата част от четвъртото правно основание, изведена от нарушение на правото на защита на жалбоподателите, доколкото институциите не им предоставили своевременно смислено и последователно обобщение на поверителната преписка

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

2. По втората част от четвъртото правно основание, изведена от нарушение на правото на защита на жалбоподателите, доколкото институциите не предприели действия във връзка с аномалиите в неповерителната преписка

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

3. По третата част от четвъртото правно основание, изведена от нарушение на правото на защита на жалбоподателите, доколкото институциите не предприели действия в отговор на становището им

а) Доводи на страните

б) Съображения на Общия съд

По съдебните разноски

* Език на производството: английски.