Дело T-135/08
Schniga GmbH
срещу
Служба на Общността за сортовете растения (СОСР)
„Сортове растения — Заявка за правна закрила на Общността на сортовете растения за сорта ябълки „Gala Schnitzer“ — Техническа проверка — Право на преценка на СОСР — Възражения — Член 55, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2100/94“
Резюме на решението
1. Земеделие — Еднаква правна уредба — Закрила на сортовете растения — Производство по обжалване
(член 73 от Регламент № 2100/94 на Съвета; член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Земеделие — Еднаква правна уредба — Закрила на сортовете растения — Техническа проверка
(член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 на Съвета)
1. Жалбата пред Общия съд цели да се упражни контрол за законосъобразност на решенията на отделенията по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения по смисъла на член 73 от Регламент № 2100/94 относно правната закрила на Общността на сортовете растения, съответно изменен. Следователно този контрол трябва да се извърши с оглед на изложените пред отделението по жалбите правни въпроси. При това положение задачата на Общия съд не е да разглежда представените пред него нови правни основания. Всъщност разглеждането на тези нови правни основания е в противоречие с член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд, според който с писмените становища на страните не може да се изменя предметът на спора пред отделението по жалбите.
(вж. точка 34)
2. Правото на преценка, предоставено на Службата на Общността за сортовете растения (СОСР) с член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 относно правната закрила на Общността на сортовете растения, включва правото на СОСР, ако счете за необходимо, да уточни условията, в зависимост от които поставя проверката на определена заявка за правна закрила на Общността на сортовете растения, при положение че не е изтекъл срокът, в който подалият тази заявка за правна закрила трябва да отговори на отправеното до него индивидуално искане.
В това отношение възможността на СОСР — когато счита, че отбелязаната от нея неточност може да бъде поправена — да продължи разглеждането на подадената пред нея заявка и да не бъде длъжна в подобен случай да я отхвърли се намира в съответствие с принципа на добрата администрация и с необходимостта да се гарантира правилното развитие и ефективността на производствата. Така предвиденото право на преценка позволява да се избегне всякакво ненужно увеличаване на периода между подаването на заявка за правна закрила на Общността на сортовете растения и решението по тази заявка, което би довело до необходимостта за заявителя да подаде нова заявка.
Освен това подобно право на преценка позволява, от една страна, на СОСР да се увери, че нейните индивидуални искания са ясни и че евентуално несъответствие с посочените искания произтича единствено от действията на заявителя, а от друга страна, позволява на заявителите да имат възможност да узнаят по недвусмислен начин своите права и задължения и да действат съобразно с тях, което представлява изискване, присъщо на принципа на правната сигурност.
(вж. точки 63—65)
РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
13 септември 2010 година(*)
„Сортове растения — Заявка за правна закрила на Общността на сортовете растения за сорта ябълки „Gala Schnitzer“ — Техническа проверка — Право на преценка на СОСР — Възражения — Член 55, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 2100/94“
По дело T‑135/08
Schniga GmbH, установено в Bolzano (Италия), за което се явяват адв. G. Würtenberger и адв. R. Kunze, avocats,
жалбоподател,
срещу
Служба на Общността за сортовете растения (СОСР), за която се явяват г‑н B. Kiewiet и г‑н M. Ekvad, в качеството на представители,
ответник,
като другите страни в производството пред отделението по жалбите на СОСР, встъпили в производството пред Общия съд, са
Elaris SNC, установено в Angers (Франция),
и
Brookfield New Zealand Ltd, установено в Havelock North (Нова Зеландия),
представлявани от адв. M. Eller, avocat,
с предмет жалба срещу решението на отделението по жалбите на СОСР от 21 ноември 2007 г. (преписки A 003/2007 и A 004/2007) относно предоставянето на правна закрила на Общността на сортовете растения за сорта „Gala Schnitzer“,
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: г‑н A. W. H. Meij, председател, г‑н V. Vadapalas и г‑н L. Truchot (докладчик), съдии,
секретар: г‑н N. Rosner, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 4 април 2008 г.,
предвид писмения отговор на СОСР, подаден в секретариата на Общия съд на 19 август 2008 г.,
предвид писмения отговор на встъпилите страни, подаден в секретариата на Общия съд на 7 август 2008 г.,
след съдебното заседание от 17 март 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 На 18 януари 1999 г. Konsortium Südtiroler Baumschuler (KSB), чийто правоприемник е жалбоподателят Schniga GmbH, подава заявка за предоставяне на правна закрила на Общността на сортовете растения пред Службата на Общността за сортовете растения (СОСР) по силата на Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (OB L 227, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197), съответно изменен.
2 Тази заявка е регистрирана под номер 1999/0033.
3 Предоставянето на правна закрила на Общността на сортовете растения е поискано за сорта ябълки (Malus Mill) „Gala Schnitzer“.
4 СОСР възлага на Bundessortenamt (Федерална служба за сортовете растения, Германия) да извърши техническа проверка в съответствие с член 55, параграф 1 от Регламент № 2100/94.
5 С писмо от 26 януари 1999 г., изпратено до представителя на KSB, СОСР иска от KSB да представи в периода 1—15 март 1999 г. на нея и на Bundessortenamt необходимия за техническата проверка материал, а именно десет филиза във вегетативен покой, които могат да бъдат присадени. СОСР уточнява също така, че KSB трябва да спази всички фитосанитарни и митнически условия, приложими към изпращането на материала.
6 Bundessortenamt получава посочения материал на 9 март 1999 г.
7 С писмо от 25 март 1999 г., изпратено до представителя на KSB, СОСР потвърждава получаването на поискания материал и посочва, че този материал е бил предоставен на Bundessortenamt в добро състояние и в срок, но не е бил придружен от фитосанитарен сертификат. СОСР иска от това дружество да се погрижи посоченият задължителен документ да бъде представен колкото е възможно по-скоро.
8 На 23 април 1999 г. KSB изпраща на Bundessortenamt европейски фитосанитарен паспорт и уточнява, че издалият го орган, а именно Службата за закрила на растенията на автономната провинция Bolzano (Италия), е посочил, че този документ замества фитосанитарния сертификат.
9 С електронно писмо от 3 май 1999 г. Bundessortenamt уведомява KSB, че посоченият материал е получен в срок, че този материал е подходящ, както и че предоставеният европейски фитосанитарен паспорт е достатъчен с оглед на техническата проверка и на контрола на материалните условия за предоставяне на правна закрила на Общността на сортовете растения. Посочената служба обаче иска да ѝ бъде представено копие от официален сертификат, който удостоверява отсъствието на вируси в предоставения материал.
10 През 2001 г. KSB уведомява Bundessortenamt, че е невъзможно да ѝ предостави искания фитосанитарен сертификат, тъй като се е оказало, че предоставеният през март 1999 г. с оглед на техническата проверка материал е бил носител на латентни вируси.
11 С електронно писмо от 4 май 2001 г. Bundessortenamt уведомява СОСР за намерението си да изкорени заразения материал, за да избегне разпространението на заразата върху други растения, и предлага на тази служба да поиска от KSB да ѝ предостави нов материал, който не е заразен с вируси, с оглед на възобновяване на техническата проверка.
12 С електронно писмо от 8 май 2001 г. до Bundessortenamt СОСР дава своето съгласие за изкореняването на заразения материал и посочва, че е решила да отправи искане до KSB да предостави до март 2002 г. нов материал, който не е заразен с вируси. Освен това СОСР посочва, че тъй като в указанията относно предоставянето на материала не е било посочено, че той трябва да не бъде заразен с вируси, а само че трябва да отговаря на изискванията за издаване на европейски фитосанитарен паспорт, отговорността на KSB не е можело да бъде ангажирана във връзка с това, като тази служба посочва също, че щяло да бъде несправедливо заявката относно сорта „Gala Schnitzer“ да бъде отхвърлена и че поради това предложеното разрешение изглеждало най-удачното.
13 С електронно писмо от 13 юни 2001 г. СОСР указва на KSB, че доколкото нейните указания относно предоставянето на растения и изискванията относно техния санитарен статус не са били достатъчно ясни, след постигнато съгласие с Bundessortenamt тя е решила да му разреши да предостави на Bundessortenamt през март 2002 г. нов материал, който не е заразен с вируси и е придружен с удостоверяващ този факт фитосанитарен сертификат, с оглед да се възобнови разглеждането на заявката относно сорта „Gala Schnitzer“.
14 След приключването на новата техническа проверка Bundessortenamt прави извод в своя окончателен доклад от 16 декември 2005 г., че въз основа на допълнителната характеристика „Плод: широчина на ивиците“ сортът „Gala Schnitzer“ е различен от най-близкия референтен сорт, а именно сорта „Baigent“.
15 На 5 май 2006 г. встъпилите страни Elaris SNC и Brookfield New Zealand Ltd — съответно притежател на лицензия относно правото на закрила на сорта „Baigent“ и титуляр на това право, отправят до СОСР възражения на основание член 59 от Регламент № 2100/94 срещу предоставянето на закрила на сорта „Gala Schnitzer“.
16 Възраженията се основават върху по-ранното право на закрила на сорта ябълки (Malus Mill) „Baigent“.
17 Изтъкнатите в подкрепа на възраженията мотиви са: от една страна — съдържащият се в член 61, параграф 1, буква б) от Регламент № 2100/94, доколкото неспазването от жалбоподателя на условията относно предоставянето на предназначения за техническата проверка материал, които са определени в писмата на СОСР от 26 януари и 25 март 1999 г., трябвало да накара посочената служба да отхвърли заявката относно сорта „Gala Schnitzer“, а от друга страна — съдържащият се в член 7 от Регламент № 2100/94, доколкото сортът „Gala Schnitzer“ не се различавал от сорта „Baigent“.
18 На 14 декември 2006 г. председателят на СОСР одобрява използването на допълнителната характеристика „Плод: широчина на ивиците“ с оглед на установяване на отличителния характер на сорта „Gala Schnitzer“.
19 С решения EU 18759, OBJ 06‑021 и OBJ 06‑022 от 26 февруари 2007 г. комитетът, който има правомощие да се произнесе по възраженията срещу предоставянето на правна закрила на Общността на сортовете растения (наричан по-нататък „комитетът“), предоставя исканата закрила на сорта „Gala Schnitzer“ и отхвърля възраженията.
20 На 11 април 2007 г. на основание членове 67—72 от Регламент № 2100/94 встъпилите страни подават жалба пред отделението по жалбите на СОСР срещу тези три решения.
21 С решение от 21 ноември 2007 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) отделението по жалбите отменя решението, с което се предоставя правна закрила на Общността на сортовете растения за сорта „Gala Schnitzer“, както и решенията за отхвърляне на възраженията, като самото отделение отхвърля заявката относно сорта „Gala Schnitzer“. Посоченото отделение по-специално приема, че член 61, параграф 1, буква б) от Регламент № 2100/94 не допуска СОСР да разреши на KSB да представи нов материал, тъй като KSB не се съобразило с индивидуалното искане по смисъла на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94, с което СОСР е поискала от това дружество да предостави фитосанитарен сертификат, който удостоверява, че представеният материал не е заразен с вируси.
Производство и искания на страните
22 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди СОСР да заплати съдебните разноски.
23 СОСР моли Общия съд:
– да обяви жалбата за неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
24 В съдебното заседание СОСР изменя първата част от исканията си, посочвайки, че моли Общия съд да отмени обжалваното решение. Общият съд отбелязва това в протокола от съдебното заседание.
25 Встъпилите страни молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата и в резултат от това да потвърди обжалваното решение,
– при условията на евентуалност, в случай на отмяна на обжалваното решение, да отмени решения на СОСР EU 18759, OBJ 06‑021 и OBJ 06‑022 от 26 февруари 2007 г. и да отхвърли заявка № 1999/0033 за предоставяне на право на правна закрила на сорта растение, при необходимост след назначаване на следните експертизи: възлагане на допълнителни изследвания едновременно на Bundessortenamt и на Institut national de la recherche agronomique [Национален институт за агрономически изследвания] (INRA, Франция) относно предложения за закрила сорт и референтния сорт „Baigent“ върху екземпляри на една и съща възраст и през два сезона на плододаване, като това изследване трябва по-специално да се отнася до характеристиката „Плод: ивици“,
– при условията на евентуалност спрямо предходното:
– да възложи на Bundessortenamt провеждането на допълнителни изследвания относно предложения за закрила сорт и референтния сорт „Baigent“ върху екземпляри на една и съща възраст и през три или най-малко два сезона на плододаване, като това изследване трябва по-специално да се отнася до характеристиката „Плод: ивици“,
– да постанови всяка друга мярка в областта на експертизата, която Общият съд счете за необходима, така че да се предостави приемлив от научна гледна точка отговор на въпроса за отличителния характер на двата сорта и да се отстранят твърдените нарушения на задължителните процесуални норми, които уреждат провеждането на проверките на различимостта, на хомогенността и на устойчивостта,
– да постанови възстановяването на съдебните разноски.
26 Тъй като след приключване на устната фаза на производството съдия Чипев е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, съдия Vadapalas е определен на основание член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да попълни състава.
27 С определение от 5 юли 2010 г. Общият съд (шести състав) в своя нов състав открива отново устната фаза на производството и страните са уведомени, че ще бъдат изслушани в ново съдебно заседание на 7 септември 2010 г.
28 С факсове съответно от 13, 14 и 15 юли 2010 г. встъпилите страни, жалбоподателят и СОСР уведомяват Общия съд, че се отказват от ново изслушване.
29 Вследствие на това председателят на шести състав решава да обяви устната фаза на производството за приключена.
От правна страна
30 В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква три правни основания, съответно изведени от недопустимостта на отправените от встъпилите страни до СОСР възражения, от нарушението на член 61, параграф 1, буква б) и на член 62 от Регламент № 2100/94, както и от нарушението на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94.
По допустимостта
По допустимостта на първото правно основание
– Доводи на страните
31 Встъпилите страни поддържат, че първото правно основание на жалбоподателя, изведено от твърдението, че отправените от тях до СОСР възражения трябвало да бъдат отхвърлени като недопустими от комитета и от отделението по жалбите, е недопустимо, тъй като било изтъкнато за първи път пред Общия съд.
32 Жалбоподателят оспорва доводите на встъпилите страни. Всъщност той поддържа, че допустимостта на тяхната жалба трябвало да бъде разгледана служебно от отделението по жалбите.
33 СОСР посочва, че отделението по жалбите е компетентно да прецени дали службата е имала право да позволи да бъде предоставен нов материал.
– Преценка на Общия съд
34 Следва да се напомни, че жалбата пред Общия съд цели да се упражни контрол за законосъобразност на решенията на отделенията по жалбите на СОСР по смисъла на член 73 от Регламент № 2100/94, съответно изменен. Следователно този контрол трябва да се извърши с оглед на изложените пред отделението по жалбите правни въпроси. При това положение задачата на Общия съд не е да разглежда представените пред него нови правни основания. Всъщност разглеждането на тези нови правни основания е в противоречие с член 135, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд, според който с писмените становища на страните не може да се изменя предметът на спора пред отделението по жалбите (вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 14 май 2009 г. по дело Fiorucci/СХВП — Edwin (ELIO FIORUCCI), T‑165/06, Сборник, стр. II‑1375, точки 21 и 22 и цитираната съдебна практика).
35 От това следва, че трябва да бъде обявено за недопустимо изтъкнатото от жалбоподателя за първи път пред Общия съд правно основание, изведено от недопустимостта на възраженията на встъпилите страни пред СОСР.
По допустимостта на третото правно основание
– Доводи на страните
36 Встъпилите страни посочват, че е недопустимо третото правно основание на жалбоподателя, изведено от нарушаването от страна на отделението по жалбите на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94.
37 Според тях предоставеното на СОСР дискреционно правомощие да отправя индивидуални искания по смисъла на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94, на което се позовава жалбоподателят, водело до това, подобни молби да могат да се отправят без никаква правна обосновка. Член 73, параграф 2 от Регламент № 2100/94 обаче гласи, че може да бъде подадена жалба на основание некомпетентност, нарушаване на основни процедурни изисквания, нарушаване на Договора, нарушаване на посочения регламент или на всяка правна норма, свързана с прилагането им, или злоупотреба с власт. Поради това, тълкувайки съдържанието на писмата на СОСР от 26 януари и 25 март 1999 г., отделението по жалбите преценило факти и следователно не е извършило правна преценка. Следователно то не можело да допусне грешка при прилагане на правото, която да може да бъде счетена за нарушение на приложимото право и в резултат от това да представлява предмет на жалба пред Общия съд на основание член 73 от Регламент № 2100/94.
– Преценка на Общия съд
38 Следва да се посочи, че отделението по жалбите е приело, на първо място, че писмата на СОСР от 26 януари и 25 март 1999 г. са съдържали индивидуални искания по смисъла на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94, по-нататък, че KSB не се е съобразило с тях и на последно място, че то е извело предвидената в член 61, параграф 1, буква б) от Регламент № 2100/94 последица, че СОСР е била длъжна веднага да отхвърли заявката относно сорта „Gala Schnitzer“.
39 По този начин отделението по жалбите е дало правна квалификация на посочените писма и е извело последиците от тази квалификация, като е приложило релевантните разпоредби на Регламент № 2100/94. Поради това встъпилите страни не могат да твърдят, че отделението по жалбите не е извършило никаква правна преценка, която да може да бъде оспорена от жалбоподателя в рамките на предвиденото в член 73 от Регламент № 2100/94 производство по обжалване.
40 От това следва, че третото правно основание е допустимо.
По съществото на спора
41 На първо място следва да се разгледа третото правно основание.
По третото правно основание, изведено от нарушението на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94
– Доводи на страните
42 Според жалбоподателя СОСР разполага с пълна свобода на действие, за да определи какви са техническите и административни изисквания, на които трябва да отговаря предоставеният материал с оглед да бъде предмет на техническата проверка. Това абсолютно дискреционно правомощие на СОСР да определя — посредством общи правила и в индивидуални искания — качеството на предназначения за техническата проверка материал и референтните проби, ѝ било поверено с член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94.
43 Жалбоподателят счита, че дадените от СОСР указания трябва да бъдат ясни, за да се избегне каквото и да е положение, белязано от произвол. Всъщност според него институциите на Европейския съюз са обвързани от изискване за яснота на определенията, по силата на което административните актове и условията, чието неспазване може да доведе до загуба на право, трябва да бъдат достатъчно точни и ясни, така че гражданинът на Съюза да може да установи недвусмислено какви са неговите права и задължения и по този начин да следи да не направи нищо, което би могло да противоречи на интересите му. Този принцип задължавал СОСР да уведоми по ясен начин лицето, подало заявка за правна закрила на Общността на сортовете растения, какви допълнителни условия СОСР желае да изпълни това лице освен предвидените в членове 7—9 от Регламент № 2100/94.
44 От това следвало, че ако в конкретния случай СОСР е искала KSB да представи допълнителни документи относно санитарния статус на представения материал, тя е трябвало да определи тези условия много ясно и недвусмислено от самото начало.
45 Жалбоподателят счита, че при липсата на общи правила по смисъла на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 към момента на подаване на заявката относно сорта „Gala Schnitzer“, писмото на СОСР от 26 януари 1999 г. е трябвало да се счита за индивидуално искане по смисъла на тази разпоредба. При все това съдържащата се в посоченото писмо информация относно условията, които са били в сила във фитосанитарната област и на които е трябвало да отговаря материалът, който е следвало да бъде предоставен, е била недостатъчна, така че жалбоподателят не е имал друг избор освен сам да изтълкува посочените условия — а именно произтичащите от Директива 77/93/ЕИО на Съвета от 21 декември 1976 година относно защитните мерки срещу въвеждането в държавите членки на вредители по растенията и растителните продукти (ОВ L 26, стр. 20), съответно изменена. В това отношение според жалбоподателя той не е бил длъжен да предполага, че равнището на изискванията на СОСР във фитосанитарната област е било по-високо от това, което произтича от разпоредбите на посочената директива.
46 По-нататък жалбоподателят напомня, че в своето електронно писмо от 3 май 1999 г. Bundessortenamt уведомява KSB, че представеният европейски фитосанитарен паспорт е достатъчен с оглед на техническата проверка, като същевременно иска от това дружество да представи при първа възможност сертификат, удостоверяващ отсъствието на вируси в представения материал.
47 Нито Bundessortenamt, нито СОСР обаче са уведомили KSB за последствията от непредставянето на искания сертификат. Освен това, според жалбоподателя, като е продължила да извършва техническата проверка въпреки липсата на посочения сертификат, СОСР е създала впечатлението, че в крайна сметка представянето на европейски фитосанитарен паспорт е било достатъчно с оглед предоставянето на исканата закрила, пораждайки по този начин у жалбоподателя оправдани правни очаквания, че европейският фитосанитарен паспорт е достатъчен в това отношение.
48 Макар обаче в действителност СОСР да не е приела, че е достатъчно да бъде предоставен фитосанитарен паспорт, според жалбоподателя тя не е можела да отхвърли заявката относно сорта „Gala Schnitzer“ с оглед на породените у него оправдани правни очаквания, които — както всеки общ принцип на правото — са обвързващи за администрацията на Съюза. Напротив, според жалбоподателя СОСР не е имала друг избор, освен да му разреши да предостави нов материал.
49 Жалбоподателят поддържа също така, че дискреционното правомощие, с което разполага СОСР, може да бъде упражнено във всеки момент от производството по проверка, както следва от текста на член 61, параграф 1, буква б) от Регламент № 2100/94 („освен ако Службата се е съгласила материалът да не бъде представен“).
50 На последно място, жалбоподателят счита, че предвид специфичното естество на живия материал, какъвто е растителният, СОСР и нейният председател трябва да се ползват с широко дескреционно правомощие, когато става въпрос за вземане на решение дали може да бъде представен нов материал поради обстоятелства, които не зависят от волята на заявителя или са от изключителен характер.
51 В конкретния случай били налице подобни обстоятелства, тъй като обработка посредством термотерапия като осъществената през 1996 г., която в 99 % от случаите водела до получаване на материал, който не е заразен с вируси, не е довела до очаквания ефект и тъй като е била необходима повече от една година, за да се установи, че след тази обработка има оцелели вируси.
52 От това жалбоподателят прави извод, че отделението по жалбите трябвало да приеме, че през 1999 г. KSB е предоставило на Bundessortenamt материал, за който е имало право да счита, че не е заразен с вируси, поради което, приемайки решение, че председателят на СОСР не е имал правомощие да разреши предоставянето на нов материал, отделението по жалбите е нарушило дискреционното правомощие на председателя, което му е предоставено с член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 и което му разрешава да определи по-специално качеството на материала и на пробите, които следва да бъдат предоставени.
53 В съдебното заседание СОСР поддържа, че член 61, параграф 1, буква б) от Регламент № 2100/94, съгласно който СОСР отхвърля заявката за предоставяне на правна закрила на Общността на сортовете растения веднага когато установи, че заявителят не е спазил дадено общо правило или индивидуално искане в определения срок, не се прилага, когато подобно искане не е било ясно.
54 Всъщност СОСР изтъква, че не подкрепя анализа на отделението по жалбите, според който указанията ѝ относно материала, предназначен за техническата проверка, са били достатъчно ясни, за да може тяхното неспазване да доведе до отхвърляне на заявката относно сорта „Gala Schnitzer“.
55 Посочената служба обяснява, че дадените от нея указания на KSB относно санитарния статус на материала, който е следвало да бъде предоставен, не са били достатъчно ясни, и по-специално че тя не е уведомила надлежно KSB за обстоятелството, че представеният европейски фитосанитарен паспорт не е бил достатъчен, обяснявайки също, че в посочените указания трябвало изрично да се упомене, че материалът, който е следвало да бъде представен, е трябвало да не бъде заразен с вируси, като приема, че подалите заявки за правна закрила на Общността на сортовете растения не са били длъжни да тълкуват нейните указания.
56 Така СОСР твърди, че в конкретния случай е разрешила да бъде представен нов материал поради объркването, за чието пораждане са допринесли нейните указания.
57 Встъпилите страни оспорват доводите на жалбоподателя. Всъщност те считат, че предварителните условия за отхвърляне на заявката са били изпълнени, тъй като KSB, което е носело отговорност за всички фитосанитарни формалности относно предоставения материал, не е представило фитосанитарния сертификат, поискан от СОСР по силата на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94.
58 Така KSB не се съобразило с посоченото индивидуално искане по смисъла на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94. Поради това според встъпилите страни СОСР не е можела да му разреши да предостави нов материал, без да наруши член 61, параграф 1, буква б) от Регламент № 2100/94.
59 Те добавят, че в такъв случай последиците на член 61, параграф 1, буква б) от Регламент № 2100/94 могат да бъдат избегнати единствено посредством restitutio in integrum по смисъла на член 80 от Регламент № 2100/94. KSB обаче не подало заявка в този смисъл в определените от тази разпоредба срокове.
– Преценка на Общия съд
60 По смисъла на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 СОСР определя, чрез общи правила или чрез индивидуални искания, датата и мястото на представяне на материала, предназначен за техническата проверка, и референтните проби, както и качеството и количеството на този материал и тези проби.
61 Видно от обжалваното решение, отделението по жалбите е приело, че предоставеното с тази разпоредба дискреционно правомощие на СОСР не ѝ е позволявало да разреши на KSB да представи нов материал, доколкото са били изпълнени предварителните условия за отхвърляне на подадената от KSB заявка. Всъщност отделението по жалбите е приело, че поради вирусната инфекция, която е засегнала предоставения материал и за която KSB е уведомило СОСР, KSB никога не би могло да предостави искания фитосанитарен сертификат. По-нататък отделението по жалбите е посочило, че KSB не е предоставило поискания фитосанитарен сертификат и от това е направило извод, че като не е предоставило този документ, KSB не се е съобразило с индивидуалните искания, съдържащи се в писмата на СОСР от 26 януари и 25 март 1999 г. По силата обаче на член 61, параграф 1, буква б) от посочения регламент СОСР била длъжна веднага да отхвърли заявката относно сорта „Gala Schnitzer“.
62 Тази обосновка трябва да бъде отхвърлена, доколкото не е съобразена с обхвата на правото на преценка, предоставено на СОСР с член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94.
63 Всъщност това право на преценка включва правото на СОСР, ако счете за необходимо, да уточни условията, в зависимост от които поставя проверката на определена заявка за правна закрила на Общността на сортовете растения, при положение че не е изтекъл срокът, в който подалият тази заявка за правна закрила трябва да отговори на отправеното до него индивидуално искане.
64 В това отношение възможността на СОСР — когато счита, че отбелязаната от нея неточност може да бъде поправена — да продължи разглеждането на подадената пред нея заявка и да не бъде длъжна в подобен случай да я отхвърли, се намира в съответствие с принципа на добрата администрация и с необходимостта да се гарантира правилното развитие и ефективността на производствата. Така предвиденото право на преценка позволява да се избегне всякакво ненужно увеличаване на периода между подаването на заявка за правна закрила на Общността на сортовете растения и решението по тази заявка, което би довело до необходимостта за заявителя да подаде нова заявка.
65 Освен това подобно право на преценка позволява, от една страна, на СОСР да се увери, че нейните индивидуални искания са ясни и че евентуално несъответствие с посочените искания произтича единствено от действията на заявителя, а от друга страна, позволява на заявителите да имат възможност да узнаят по недвусмислен начин своите права и задължения и да действат съобразно с тях, което представлява изискване, присъщо на принципа на правната сигурност (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 юли 1981 г. по дело Gondrand и Garancini, 169/80, Recueil, стр. 1931, точка 17).
66 В конкретния случай е безспорно, че СОСР е контактувала с KSB или с неговия представител посредством писма от 26 януари и 25 март 1999 г. и посредством електронно писмо от 13 юни 2001 г.
67 В своето писмо от 26 януари 1999 г. СОСР е поискала от KSB в периода 1—15 март 1999 г. да представи на нея и на Bundessortenamt необходимия за техническата проверка материал, а именно десет филиза във вегетативен покой, които могат да бъдат присадени. В това писмо СОСР е уточнила, че „[и]зпращачът е отговорен за необходимия транспорт, както и за предаването на растителния материал, което включва спазването на всички приложими фитосанитарни и митнически условия“, и че „[р]астителният материал не трябва да е бил подлаган на химическа обработка“.
68 В писмото си от 25 март 1999 г. СОСР е потвърдила получаването на поискания материал и е посочила, че споменатият материал е бил предоставен на Bundessortenamt в добро състояние и в срок, но че „пратката не е била придружена от необходимия фитосанитарен сертификат“. В същото писмо СОСР е поискала KSB да предостави „възможно най-бързо този задължителен документ […], за да се съобрази с указанията, които [са му били] съобщени на 26 януари 1999 г.“
69 Следва да се посочи, че писмото от 26 януари 1999 г. посочва мястото и датата за предоставяне на материала, както и количеството материал, което следва да бъде предоставено. Освен това указанията, че материалът, който следва да бъде предоставен, от една страна, не е трябвало да е претърпял химическа обработка, а от друга страна, е трябвало да бъде придружен от фитосанитарен сертификат, както е видно от писмото от 25 март 1999 г., са свързани с качеството на посочения материал. Следователно тези две писма съдържат индивидуални искания по смисъла на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94.
70 В електронното си писмо от 13 юни 2001 г., след като е уведомила KSB за решението си да унищожи предоставения от него материал, тъй като е заразен, СОСР е посочила на това дружество, че „тъй като изпратените от [СОСР] указания относно предоставянето на растения и относно изисквания санитарен статус не са били достатъчно ясни, [СОСР е] решила да уважи [неговата] молба за предоставяне на нов материал, който не е заразен с вируси, за трите изпратени на Bundessortenamt de Wurzen сорта до март 2002 г.“ и го е приканила да „следи посочената пратка този път да бъде придружена от фитосанитарен сертификат, издаден от официален орган, който удостоверява доброто им санитарно състояние“.
71 От фактите, както са представени те в жалбата и не са оспорени в това отношение, е видно, че посоченото електронно писмо е изпратено, след като KSB е съобщило на Bundessortenamt, че предоставеният през март 1999 г. материал с оглед на техническата проверка е бил носител на латентни вируси, поради което това дружество не можело да предостави на Bundessortenamt фитосанитарен сертификат, удостоверяващ, че посоченият материал не е заразен с вируси.
72 Първо, следва да се отбележи, че това електронно писмо посочва мястото и датата за предоставяне на материала. Освен това, доколкото в него е поискано да бъде предоставен фитосанитарен сертификат, разглежданото електронно писмо включва указание относно качеството на материала, който следва да бъде предоставен. Следователно в него се съдържа индивидуално искане по смисъла на член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94.
73 Второ, следва да се приеме за установено, че в същото електронно писмо СОСР напомня „изпратените от Службата указания относно предоставянето на растения и относно необходимия санитарен статус“, като по този начин се позовава на индивидуалните искания, които се съдържат в писмата от 26 януари и 25 март 1999 г.
74 Трето, от електронното писмо от 13 юни 2001 г. е видно, че СОСР е разрешила на KSB да предостави нов материал с довода, че съдържащите се в нейните писма от 26 януари и 25 март 1999 г. указания не са позволявали да се установи достатъчно ясно обстоятелството, че материалът, който следва да бъде предоставен, не трябва да бъде заразен с вируси, за да се изключи каквото и да било съмнение от страна на KSB. Всъщност СОСР е преценила, че в посочените указания е трябвало изрично да бъде упоменато, че материалът, който следва да бъде предоставен, е трябвало да не бъде заразен с вируси, като приема, че подателите на заявки за правна закрила на Общността на сортовете растения не са били длъжни да тълкуват нейните указания.
75 Поради това е видно, че електронното писмо от 13 юни 2001 г. е било предназначено да отстрани неточността на съдържащите се в писмата от 26 януари и 25 март 1999 г. индивидуални искания, що се отнася до обстоятелството, че материалът, който следва да бъде предоставен с оглед на техническата проверка, е трябвало да не бъде заразен с вируси.
76 От писмото от 25 март 1999 г. е видно обаче, че СОСР не е определила на KSB срок за представянето на поискания фитосанитарен сертификат.
77 Следователно трябва да се приеме, че в своето електронно писмо от 13 юни 2001 г. СОСР е можела надлежно да отстрани неточността на съдържащите се в писмата от 26 януари и 25 март 1999 г. индивидуални искания, що се отнася до обстоятелството, че материалът, който следва да бъде представен с оглед на техническата проверка, е трябвало да не бъде заразен с вируси.
78 По тази причина отделението по жалбите е било длъжно да прецени дали KSB се е съобразило с индивидуалното искане, съдържащо се в електронното писмо на СОСР от 13 юни 2001 г., което е било предназначено да отстрани неточността на индивидуалните искания, произтичащи от писмата на СОСР от 26 януари и 25 март 1999 г.
79 С оглед на гореизложеното следва да се направи извод, че отделението по жалбите е допуснало грешка при прилагане на правото, приемайки, че тъй като KSB не е предоставило поискания от СОСР в писмата ѝ от 26 януари и 25 март 1999 г. фитосанитарен сертификат, това дружество не се е съобразило със съдържащите се в посочените писма индивидуални искания. Следователно правейки извод, че СОСР е нарушила член 61, параграф 1, буква б) от Регламент № 2100/94, като е разрешила на KSB да предостави нов материал, докато съгласно посочената разпоредба тази служба е трябвало веднага да отхвърли подадената от KSB заявка, тъй като дружеството не се е съобразило с индивидуално искане, отделението по жалбите е нарушило обхвата на правото на преценка, предоставено на СОСР с член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94.
80 Този извод не се оборва от отправените от встъпилите страни по отношение на KSB и на жалбоподателя обвинения в недобросъвестност, които трябва да бъдат отхвърлени като ирелевантни, тъй като поведението на KSB и на жалбоподателя не е свързано с въпроса дали предоставеното на СОСР от член 55, параграф 4 от Регламент № 2100/94 право на преценка ѝ е позволявало или не да отстрани — посредством своето електронно писмо от 13 юни 2001 г. — неточността на своите индивидуални искания, съдържащи се в писмата от 26 януари и 25 март 1999 г., що се отнася до обстоятелството, че материалът, който е следвало да бъде предоставен с оглед на техническата проверка, е трябвало да не бъде заразен с вируси.
81 Поради това жалбата трябва да бъде уважена и следователно обжалваното решение да бъде отменено, без да е необходимо да се разглежда основателността на второто правно основание.
По направеното при условията на евентуалност искане за отмяна на решенията на СОСР EU 18759, OBJ 06‑021 и OBJ 06‑022 от 26 февруари 2007 г., за отхвърляне на заявка № 1999/0033, както и за провеждането на допълнителни проучвания и експертизи
82 Що се отнася до молбата на встъпилите страни в случай на отмяна на обжалваното решение Общият съд да отмени решенията на СОСР EU 18759, OBJ 06‑021 и OBJ 06‑022 от 26 февруари 2007 г., да отхвърли заявка № 1999/0033 и ако е необходимо, да разпореди допълнителни проучвания и експертизи, следва да се отбележи, че по същество встъпилите страни искат Общият съд да приеме решението, което те считат, че е трябвало да бъде прието от СОСР, а именно решение за отмяна на решенията за отхвърляне на отправените от тях до СОСР възражения и за отхвърляне на заявката относно сорта „Gala Schnitzer“. Поради това следва да се направи извод, че с този аспект от втората част от своите искания встъпилите страни искат изменението на обжалваното решение.
83 Следва да се посочи, че в подкрепа на тази заявка встъпилите страни са изтъкнали пред отделението по жалбите правни основания, изведени от нарушението от страна на комитета на член 7, параграф 1, на член 56, параграф 2 и на член 57, параграф 3 от Регламент № 2100/94, както и на членове 22 и 23 от Регламент (ЕО) № 1239/95 на Комисията от 31 май 1995 година относно установяване на правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета относно производството пред Службата на Общността за сортовете растения (OB L 121, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 10), във връзка с точки III 3, III 5 и III 6 от Протокол TP/14/1 на СОСР от 27 март 2003 г. относно проверките на отличителността, хомогенността и устойчивостта (Ябълка), доколкото сортът „Gala Schnitzer“ нямал отличителен характер по отношение на сорта „Baigent“ и доколкото СОСР нарушила известен брой процесуални норми по време на техническата проверка и след това.
84 В това отношение от обжалваното решение е видно, че отделението по жалбите не е разгледало посочените правни основания.
85 След като обаче срещу настоящата жалба встъпилите страни са изтъкнали доводи, които не са били разгледани от отделението по жалбите, тяхното искане за изменение на обжалваното решение не трябва да се уважава, тъй като по същество това би означавало упражняване на свойствените за СОСР административни функции и функции по разследване и поради този факт би било в противоречие с институционалното равновесие, от което черпи вдъхновение принципът за разделение на правомощията между СОСР и Общия съд (вж. по аналогия Решение по дело ELIO FIORUCCI, посочено по-горе, точка 67 и цитираната съдебна практика).
86 Следователно искането на встъпилите страни, насочено към изменение на обжалваното решение, се отхвърля.
По съдебните разноски
87 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
88 Тъй като СОСР е загубила делото, доколкото обжалваното решение е отменено, тя следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от жалбоподателя в съответствие с неговите искания, независимо от изменението на исканията на СОСР в съдебното заседание.
89 Тъй като встъпилите страни са загубили делото, те се осъждат да понесат направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отменя решението на отделението по жалбите на Службата на Общността за сортовете растения (СОСР) от 21 ноември 2007 г. (преписки A 003/2007 и A 004/2007).
2) Осъжда СОСР да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези на Schniga GmbH.
3) Осъжда Elaris SNC и Brookfield New Zealand Ltd да понесат направените от тях съдебни разноски.
|
Meij |
Vadapalas |
Truchot |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 септември 2010 година.
Подписи
* Език на производството: английски.