Резюме
1. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Граници
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Равно третиране — Понятие
1. За да прецени заслугите, които трябва да се вземат предвид в рамките на решението за повишаване по член 45 от Правилника, органът по назначаването разполага с широко право на преценка, поради което контролът на общностния съд трябва да се ограничи до въпроса дали предвид способите и средствата, които са могли да доведат администрацията до преценката ѝ, тя е действала в граници, които не подлежат на оспорване, и дали не си е послужила с правото си на преценка по явно неправилен начин. Следователно Съдът на публичната служба не може да замени преценката си за квалификациите и заслугите на кандидатите с тази на органа по назначаването.
Така признатото право на преценка на администрацията обаче е ограничено от необходимостта да се съпоставят заслугите на длъжностните лица внимателно и безпристрастно, в интерес на службата и в съответствие с принципа на равно третиране. На практика съпоставянето трябва да се извърши в условията на равнопоставеност и въз основа на сравнителни източници на информация и на сведения.
Необходимостта подобно съпоставяне да се направи при условията на равнопоставеност, както и ограниченият характер на наличните точки за заслуги, налага тези точки да се предоставят на най-заслужилите длъжностни лица до изчерпването на квотата от точки. Ако в хода на така извършеното съпоставяне се установи, че определени длъжностни лица имат еднакви заслуги, на посочените длъжностни лица следва да се предостави еднакъв брой точки за заслуги. В случай на недостатъчен брой точки изборът между няколко ex‑aequo трябва да се извърши в зависимост от допълнителни съображения като старшинството.
(вж. точки 42—44)
Позоваване на:
Съд — 3 април 2003 г., Парламент/Samper, C‑277/01 P, Recueil, стр. I‑3019, точка 35
Първоинстанционен съд — 30 ноември 1993 г., Tsirimokos/Парламент, T‑76/92, Recueil, стр. II‑1281, точка 21, 6 юни 1996 г., Baiwir/Комисия, T‑262/94, Recueil FP стр. I‑A‑257 и II‑739, точка 66, 9 април 2003 г., Tejada Fernández/Комисия, T‑134/02, Recueil FP стр. I‑A‑125 и II‑609, точка 41; 13 април 2005 г., Nielsen/Съвет, T‑353/03, Recueil FP стр. I‑A‑95 и II‑443, точка 58; 19 октомври 2006 г., Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, Recueil, стр. II‑4137, точка 93
2. Нарушение на принципа на равно третиране е налице, когато спрямо две категории лица, чиито фактически и правни положения не са съществено различни, се прилага различно третиране и когато различни положения се третират по идентичен начин. Изискването дадено длъжностно лице да докаже, за да може да получи същия брой точки за заслуги като този на длъжностните лица, с които е било сравнявано, че неговите заслуги са по-големи от тези на последните, представлява нарушение на принципа на равно третиране.
(вж. точки 45 и 49—59)
Позоваване на:
Съд — 4 февруари 1982 г., Buyl и др.Комисия, 817/79, Recueil, стр. 245, точка 29, 11 юли 1985 г., Appelbaum/Комисия, 119/83, Recueil, стр. 2423, точка 25
Първоинстанционен съд — 7 февруари 1991 г., Tagaras/Съд, T‑18/89 и T‑24/89, Recueil, стр. II‑53, точка 68