1. 

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори (клауза 5, параграф 1, буква а) и клауза 8, параграф 3 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точка 11; точки 1 и 2 от диспозитива)

2. 

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Забрана за намаляване на общото ниво на закрила, предоставена на работниците в областта, обхваната от посоченото споразумение (клауза 5, параграф 1 и клауза 8, параграф 3 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точка 11; точки 3—5 от диспозитива)

3. 

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори (клауза 5, параграф 1 и клауза 8, параграф 3 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точка 11; точки 6—8 от диспозитива)

1) 

Клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа като приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска приемането от държава членка на национална правна уредба като Президентски указ 164/2004 за разпоредбите относно работниците, наети въз основа на срочни трудови договори в обществения сектор, която, за да транспонира по-специално Директива 1999/70 и да приложи нейните разпоредби към обществения сектор, предвижда прилагането на мерките за предотвратяване на злоупотребата от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, изброени в параграф 1, букви а)—в) от тази клауза, когато във вътрешното право вече съществува — като проверката за това се извършва от запитващата юрисдикция — „еквивалентна правна мярка“ по смисъла на посочената клауза като член 8, параграф 3 от Закон 2112/1920 относно задължителното прекратяване на трудовия договор на наетите в частния сектор лица, доколкото обаче посочената правна уредба, от една страна, не засяга ефективността на предотвратяването на злоупотребите от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, както произтича от посочената еквивалентна правна мярка, и от друга страна, спазва общностното право, и по-специално клауза 8, параграф 3 от посоченото споразумение.

2) 

Клауза 5, параграф 1, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална правна уредба като разглежданата по главното производство от органите на съответната държава членка, така че подновяването на последователни срочни трудови договори в обществения сектор да се разглежда като оправдано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза само поради това че тези договори се основават на законови разпоредби, които допускат подновяването им за задоволяване на някои временни нужди, макар че в действителност посочените нужди са устойчиви и дълготрайни. За сметка на това същата клауза не се прилага за сключването на първи или единствен срочен трудов договор или правоотношение.

3) 

Клауза 8, параграф 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че визираното в тази клауза „намаляване“ трябва да се разглежда по отношение на общото ниво на закрила, което е приложимо в съответната държава членка както за работниците, които са сключили последователни срочни трудови договори, така и за работниците, които са сключили първи или единствен срочен договор.

4) 

Клауза 8, параграф 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като Президентски указ 164/2004, който за разлика от по-ранно правило на вътрешното право като член 8, параграф 3 от Закон 2112/1920, от една страна, вече не предвижда, когато се прибягва неправомерно да срочни трудови договори в обществения сектор, преквалифицирането на последните в трудови договори с неопределена продължителност или го поставя в зависимост от спазването на определени кумулативни и ограничителни условия, и от друга страна, изключва от ползването на мерките за закрила, които предвижда, работниците, които са сключили първи или единствен срочен трудов договор, доколкото такива изменения — като проверката за това се извършва от запитващата юрисдикция — се отнасят до ограничена категория работници, които са сключили срочен трудов договор или са обезщетени чрез приемането на мерки за предотвратяване на злоупотребата от използването на срочни трудови договори по смисъла на клауза 5, параграф 1 от посоченото рамково споразумение.

5) 

Все пак прилагането на това рамково споразумение от национална правна уредба като Президентски указ 164/2004 не може да доведе до намаляване на по-рано приложимата във вътрешния правов ред закрила за работници на срочни трудови договори до по-ниско равнище от определеното от предвидените от същото рамково споразумение разпоредби за минимална закрила. По-специално спазването на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение изисква такава правна уредба да предвиди, що се отнася до злоупотребата от използването на последователни срочни трудови договори, ефективни и задължителни мерки за предотвратяване на такова неправомерно използване, както и санкции, които са достатъчно ефективни и с възпиращо действие, за да гарантират пълната ефикасност на тези мерки за предотвратяване. Следователно запитващата юрисдикция трябва да извърши проверка дали са изпълнени тези условия.

6) 

При обстоятелства като тези по делата по главното производство Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че когато във вътрешния правов ред на съответната държава членка в разглежданата област има други ефективни мерки за недопускане и, ако е необходимо, за санкциониране на злоупотребата от използването на последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5, параграф 1 от това споразумение, това не изключва възможността за прилагане на правило на националното право, съдържащо абсолютна забрана само в обществения сектор за преобразуването в трудов договор с неопределена продължителност на поредица от срочни трудови договори, които, тъй като са имали за предмет да задоволят устойчиви и дълготрайни нужди на работодателя, трябва да се разглеждат като неправомерни. Запитващата юрисдикция обаче трябва да прецени доколко условията за прилагане, както и ефективното прилагане на релевантните разпоредби на вътрешното право, ги превръщат в адекватна мярка за предотвратяване и, ако е необходимо, за санкциониране на злоупотребата от използването от публичната администрация на последователни срочни трудови договори или правоотношения.

7) 

За сметка на това, тъй като клауза 5, параграф 1 от посоченото рамково споразумение не е приложима за работниците, които са сключили първи или единствен срочен трудов договор, тази разпоредба не задължава държавите членки да приемат санкции, когато такъв договор в действителност задоволява устойчиви и дълготрайни нужди на работодателя.

8) 

Запитващата юрисдикция следва да тълкува релевантните разпоредби на вътрешното право във възможно най-голяма степен в съответствие с клауза 5, параграф 1 и с клауза 8, параграф 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа, както и в тази рамка да определи дали „еквивалентна правна мярка“ по смисъла на първата от тези клаузи като предвидената в член 8, параграф 3 от Закон 2112/1920 трябва да се приложи към споровете по главното производство вместо определени други разпоредби на вътрешното право.

1. 

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори (клауза 5, параграф 1, буква а) и клауза 8, параграф 3 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точка 11; точки 1 и 2 от диспозитива)

2. 

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Забрана за намаляване на общото ниво на закрила, предоставена на работниците в областта, обхваната от посоченото споразумение (клауза 5, параграф 1 и клауза 8, параграф 3 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точка 11; точки 3—5 от диспозитива)

3. 

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори (клауза 5, параграф 1 и клауза 8, параграф 3 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точка 11; точки 6—8 от диспозитива)

1) 

Клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа като приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска приемането от държава членка на национална правна уредба като Президентски указ 164/2004 за разпоредбите относно работниците, наети въз основа на срочни трудови договори в обществения сектор, която, за да транспонира по-специално Директива 1999/70 и да приложи нейните разпоредби към обществения сектор, предвижда прилагането на мерките за предотвратяване на злоупотребата от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, изброени в параграф 1, букви а)—в) от тази клауза, когато във вътрешното право вече съществува — като проверката за това се извършва от запитващата юрисдикция — „еквивалентна правна мярка“ по смисъла на посочената клауза като член 8, параграф 3 от Закон 2112/1920 относно задължителното прекратяване на трудовия договор на наетите в частния сектор лица, доколкото обаче посочената правна уредба, от една страна, не засяга ефективността на предотвратяването на злоупотребите от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, както произтича от посочената еквивалентна правна мярка, и от друга страна, спазва общностното право, и по-специално клауза 8, параграф 3 от посоченото споразумение.

2) 

Клауза 5, параграф 1, буква а) от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална правна уредба като разглежданата по главното производство от органите на съответната държава членка, така че подновяването на последователни срочни трудови договори в обществения сектор да се разглежда като оправдано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза само поради това че тези договори се основават на законови разпоредби, които допускат подновяването им за задоволяване на някои временни нужди, макар че в действителност посочените нужди са устойчиви и дълготрайни. За сметка на това същата клауза не се прилага за сключването на първи или единствен срочен трудов договор или правоотношение.

3) 

Клауза 8, параграф 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че визираното в тази клауза „намаляване“ трябва да се разглежда по отношение на общото ниво на закрила, което е приложимо в съответната държава членка както за работниците, които са сключили последователни срочни трудови договори, така и за работниците, които са сключили първи или единствен срочен договор.

4) 

Клауза 8, параграф 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като Президентски указ 164/2004, който за разлика от по-ранно правило на вътрешното право като член 8, параграф 3 от Закон 2112/1920, от една страна, вече не предвижда, когато се прибягва неправомерно да срочни трудови договори в обществения сектор, преквалифицирането на последните в трудови договори с неопределена продължителност или го поставя в зависимост от спазването на определени кумулативни и ограничителни условия, и от друга страна, изключва от ползването на мерките за закрила, които предвижда, работниците, които са сключили първи или единствен срочен трудов договор, доколкото такива изменения — като проверката за това се извършва от запитващата юрисдикция — се отнасят до ограничена категория работници, които са сключили срочен трудов договор или са обезщетени чрез приемането на мерки за предотвратяване на злоупотребата от използването на срочни трудови договори по смисъла на клауза 5, параграф 1 от посоченото рамково споразумение.

5) 

Все пак прилагането на това рамково споразумение от национална правна уредба като Президентски указ 164/2004 не може да доведе до намаляване на по-рано приложимата във вътрешния правов ред закрила за работници на срочни трудови договори до по-ниско равнище от определеното от предвидените от същото рамково споразумение разпоредби за минимална закрила. По-специално спазването на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение изисква такава правна уредба да предвиди, що се отнася до злоупотребата от използването на последователни срочни трудови договори, ефективни и задължителни мерки за предотвратяване на такова неправомерно използване, както и санкции, които са достатъчно ефективни и с възпиращо действие, за да гарантират пълната ефикасност на тези мерки за предотвратяване. Следователно запитващата юрисдикция трябва да извърши проверка дали са изпълнени тези условия.

6) 

При обстоятелства като тези по делата по главното производство Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че когато във вътрешния правов ред на съответната държава членка в разглежданата област има други ефективни мерки за недопускане и, ако е необходимо, за санкциониране на злоупотребата от използването на последователни срочни трудови договори по смисъла на клауза 5, параграф 1 от това споразумение, това не изключва възможността за прилагане на правило на националното право, съдържащо абсолютна забрана само в обществения сектор за преобразуването в трудов договор с неопределена продължителност на поредица от срочни трудови договори, които, тъй като са имали за предмет да задоволят устойчиви и дълготрайни нужди на работодателя, трябва да се разглеждат като неправомерни. Запитващата юрисдикция обаче трябва да прецени доколко условията за прилагане, както и ефективното прилагане на релевантните разпоредби на вътрешното право, ги превръщат в адекватна мярка за предотвратяване и, ако е необходимо, за санкциониране на злоупотребата от използването от публичната администрация на последователни срочни трудови договори или правоотношения.

7) 

За сметка на това, тъй като клауза 5, параграф 1 от посоченото рамково споразумение не е приложима за работниците, които са сключили първи или единствен срочен трудов договор, тази разпоредба не задължава държавите членки да приемат санкции, когато такъв договор в действителност задоволява устойчиви и дълготрайни нужди на работодателя.

8) 

Запитващата юрисдикция следва да тълкува релевантните разпоредби на вътрешното право във възможно най-голяма степен в съответствие с клауза 5, параграф 1 и с клауза 8, параграф 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа, както и в тази рамка да определи дали „еквивалентна правна мярка“ по смисъла на първата от тези клаузи като предвидената в член 8, параграф 3 от Закон 2112/1920 трябва да се приложи към споровете по главното производство вместо определени други разпоредби на вътрешното право.