а)

Трябва ли член 1, параграфи 1 и 3 и член 2, параграфи 1 и 6 от Директива 89/665/EИО (1) да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби не са спазени, ако правната защита, която националният съд трябва да предостави, е усложнена от факта, че в система, в която както административните така и гражданските съдилища могат да са компетентни да приемат решение по един и същ въпрос и относно последиците на решението, може да се стигне до паралелно постановени противоречиви решения?

б.

Допустимо ли е в тази връзка да бъде наложено на административния съд ограничение да разглежда решението за възлагане на обществена поръчка и да се произнася по него, и при утвърдителен отговор, защо и/или при какви условия?

в.

Допустимо ли е в тази връзка Algemene wet bestuursrecht [Общ закон за административното право], който урежда по общ начин правото да се подаде жалба до административен съд, да изключи такава жалба, когато става въпрос за решение относно сключването на договор от страна на възлагащия орган с един от оферентите, и при утвърдителен отговор, защо и/или при какви условия?

г.

Има ли значение в тази връзка отговорът на въпрос 2?

a)

Трябва ли член 1, параграфи 1 и 3, и член 2, параграфи 1 и 6 от Директива 89/665/EИО да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби не са спазвани, когато за получаване на бързо решение е на разположение само едно производство, за което е характерно, че е насочено към постановяване на административна мярка при крайна неотложност, че адвокатите нямат право да разменят писмени становища, че по принцип могат да се представят [само] писмени доказателства и че не се прилагат законовите правила относно доказването?

б.

При отрицателен отговор на горния въпрос, важи ли това също, когато съдебното решение не води до окончателно установяване на правните отношения и също така не е част от производство по постановяване на решение, което се полза със сила на пресъдено нещо?

в.

Има ли значение дали съдебното решение обвърза само страните в производството, при положение че е възможно да има и други засегнати лица?

a)

При отрицателно отговор, трябва ли да се смята, че за това носи отговорност възлагащият орган, и ако да, в какъв смисъл?

а.

Важи ли това също, когато отговорът на въпроса е утвърдителен?

б.

Ако възлагащият трябва да поправи вредите, предоставя ли общностното право критериите, въз основа на които вредите трябва да бъдат установени и оценени, и при положителен отговор, кои са тези критерии?

в.

Ако не може да бъде счетено, че възлагащият орган носи отговорност, позволява ли общностното право да се определи друго лице, което носи отговорност и на каква основа?