21.2.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/31

Иск, предявен на 2 декември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Великото херцогство Люксембург

(Дело C-526/08)

(2009/C 44/51)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: S. Pardo Quintillán и N. von Lingen)

Ответник: Великото херцогство Люксембург

Искания на ищеца

—

да се установи, че като не е приело всички законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими за да се съобрази напълно и правилно с членове 4 и 5, във връзка с Приложение II A(1) и Приложение III 1(1), Приложение II A(5) и Приложение III 1(2), Приложение II A(2) и Приложение II A(6) от Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (1), Великото херцогство Люксембург не е изпълнило задълженията си по тази директива;

—	да се осъди Великото херцогство Люксембург да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си Комисията изтъква четири твърдения за нарушения:

С първото твърдение за нарушение Комисията упреква ответника, че не е спазил предвидените от директивата начини и периоди за разпръскване. В действителност, докато забраната за разпръскване през определени периоди трябвало да се отнася както до органичните, така и до изкуствените торове, люксембургската правна уредба посочвала единствено органичните торове. Освен това, забраната за разпръскване на торове през определени периоди трябвало да се отнася до всички селскостопански площи, в това число ливадите, които не били включени в националните мерки за транспониране. Ищецът отбелязва също, че националната правна уредба би трябвало допълнително да уточнява случаите, при които може да възникне дерогация от забраната за разпръскване, като тази хипотеза не е предвидена в директивата.

С второто твърдение за нарушение ищецът изтъква, че националната правна уредба не предвижда изискване за минимален капацитет за събиране на оборска тор по отношение на всички съоръжения, а споменава само новите или тези, които трябва да се модернизират. Подобно транспониране не било съобразено с директивата, доколкото съществуващите съоръжения също разкривали риск от замърсяване. Следователно националната правна уредба трябвало да изисква минимален капацитет за събиране по отношение на всички съоръжения.

Според третото твърдяно от Комисията нарушение националното законодателство би трябвало да включва всички подобряващи почвата вещества в рамките на забраната за разпръскване по земи с остър наклон, а не само тези с органичен произход.

С четвъртото и последно твърдение за нарушение ответникът е упрекван за това, че не е взел достатъчни мерки относно техниките на разпръскване, по-специално за да осигури еднакво и ефикасно разпръскване на торовете.

(1) ОВ L 375, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 81.