21.2.2009 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 44/29 |
Иск, предявен на 25 ноември 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република
(Дело C-512/08)
(2009/C 44/48)
Език на производството: фреснки
Страни
Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Rozet и E. Traversa)
Ответник: Френска република
Искания на ищеца
— |
Да се установи, че:
Френската република не е изпълнила задълженията си по член 49 от Договора за EО; |
— |
да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
В подкрепа на иска си Комисията отправя две твърдения за нарушения.
С първото си твърдение за нарушение Комисията оспорва изискването, въведено от ответника за получаване на предварително разрешение за възстановяване на разходите за някои извънболнични грижи, предоставени в друга държава-членка. Макар това изискване всъщност да може да се обоснове, когато се отнася до медицински услуги, предоставени в болнично заведение, с необходимостта от осигуряване едновременно на достатъчен и постоянен достъп до балансирана гама от качествени болнични услуги и контрол върху свързаните с тях разходи, то изглежда непропорционално, когато става въпрос за извънболнични услуги. Много фактори са от естество да ограничат евентуалното финансово отражение на премахването на предварително разрешение като възможността за държавите-членки да определят обхвата на здравното покритие, от което се ползват осигурените лица, или националните условия за предоставяне на услугите, доколкото те не представляват нито израз на дискриминация, нито пречка пред свободното движение на хора.
С второто си твърдение за нарушение Комисията изразява съжаление за липсата във френското законодателство на разпоредба, позволяваща на пациент, включен в схемата на френското социално осигуряване, да получи допълнително възстановяване на разходите в условията, предвидени в точка 53 на Решение от 12 юли 2001 г. по дело Vanbraekel и др., а именно възстановяване на разходите, съответстващо на разликата спрямо сумата, на която би имал право, ако болничните грижи му бяха предоставени в собствената му държава-членка. Следователно пациентите, включени в споменатата схема за социално осигуряване, не биха могли да се ползват пълно от правата, които са им признати с тълкуването, дадено на член 49 EО, от Съда.