24.1.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 19/14

1)

Дали принципът „замърсителят плаща“, съдържащ се в член 174, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност, може да се тълкува в смисъл, че задълженията за предприемане на спешни мерки за безопасност, за рекултивиране и за възстановяване на околната среда на замърсено място (и/или съответните разходи) дори и като чисто изключение могат да бъдат възложени на субект, който не е свързан с емисията в околната среда на субстанции, които са в основата на екологична щета, причинена на съответното място, или пък, в случай на отрицателен отговор, този принцип не допуска национална правна уредба и/или административна практика, която възлага на субект, който не е свързан с емисията в околната среда на субстанциите, които са в основата на екологичната щета, причинена на съответното място, задълженията за предприемане на спешни мерки за безопасност, за рекултивиране и за възстановяване на околната среда на замърсено място (и/или съответните разходи), независимо от каквото и да било предварително проучване, предназначено да установи, поради причинно-следствената връзка, отговорността на съответния субект или поради самото обстоятелство, че той работи или е титуляр на вещни права и/или упражнява предприемаческа дейност в замърсеното място, и в нарушение или като неприлагане на принципа за пропорционалност?

2)

Допуска ли принципът „замърсителят плаща“ национална правна уредба, и по-конкретно член 2050 от Гражданския кодекс, който предоставя на публичната администрация, в случай, че в замърсеното място работят множество индустриални оператори, правомощието да им разпорежда поемането на разноските по рекултивирането на съответното място, без да се провери конкретно и предварително съответната им отговорност за замърсяването, или във всеки случай поради самото обстоятелство, че щом като притежават средствата за производство, те се намират в ситуация, която ги задължава да поемат подобна отговорност и затова те носят обективна отговорност за щетите, причинени на околната среда, или пък тези оператори могат да бъдат задължени във всички случаи да почистят мястото на замърсяването, което се е разпространило там и което е било установено, освен това независимо от обстоятелството дали те са го причинили от материална гледна точка и от частта от отговорността, която им се вменява?

3)

Дали общностната директива относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (Директива 2004/35/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година и по-конкретно член 7 и посоченото в него приложение II) допуска национална правна уредба, която оправомощава администрацията да налага като „разумни възможности за отстраняване на екологични щети“ намеси в екологичните матрици (представляващи в случая „физическо преграждане“ на крайбрежната морска повърхност), които са различни и последващи по отношение на определените вследствие на съответна състезателна процедура, вече одобрени, започнати и в ход на изпълнение, и във всички случаи, без да е преценила предварително специфичните за обекта условия, разходите за реализиране в сравнение с разумно предвидимата печалба, възможните и вероятни странични щети и вредни последици върху общественото здраве и сигурност, както и необходимото за реализацията време?

4)

Дали, като се има пред вид специфичното положение на обекта от национален интерес Priolo, общностната директива в областта на относно екологичната отговорност за екологични щети (Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година и по-конкретно член 7 и посоченото в него приложение II) допуска национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация да налага служебно подобни предписания като условия за разрешаването на правомерното използване на обекти, които не са пряко засегнати от рекултивирането, доколкото вече са рекултивирани или във всеки случай не са замърсени и се включват в периметъра на обекта от национален интерес Priolo?