20.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/16


Преюдициално запитване, отправено от Conseil d'État (Франция) на 9 октомври 2008 г. — Société Solgar Vitamin's France, Valorimer SARL, Christian Fenioux, L'Arbre de Vie SARL, Société Source Claire, Nord Plantes EURL, Société RCS Distribution, Société Ponroy Santé — Встъпила страна: Syndicat de la Diététique et des Compléments Alimentaires/Ministre de l'Économie, des Finances et de l'Emploi, Ministre de la Santé, de la Jeunesse et des Sports, Ministre de l'Agriculture et de la Pêche

(Дело C-446/08)

(2008/C 327/27)

Език на производството: френски

Препращаща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Ищци: Société Solgar Vitamin's France, Valorimer SARL, Christian Fenioux, L'Arbre de Vie SARL, Société Source Claire, Nord Plantes EURL, Société RCS Distribution, Société Ponroy Santé

Ответници: Ministre de l'Économie, des Finances et de l'Emploi, Ministre de la Santé, de la Jeunesse et des Sports, Ministre de l'Agriculture et de la Pêche

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли Директива 2002/46/ЕО от 10 юни 2002 година (1) и по-конкретно член 5, параграф 4, и член 11, параграф 2 от нея, да се тълкуват в смисъл, че по принцип е от компетентност на Комисията да определя максималните количества от витамини и минерали, съдържащи се в добавките към храни, като държавите-членки си запазват компетентността да приемат правна уредба в тази област до приемането от Комисията на необходимия общностен акт?

2)

При утвърдителен отговор на този въпрос:

а)

Длъжни ли са държавите-членки при определяне на тези максимални количества да спазват разпоредбите на членове 28 и 30 от Договора за ЕО, трябва ли те също така да се ръководят от критериите, определени в член 5 от директивата, включително и от изискването за оценка на риска, основаваща се на общопризнати научни данни в един сектор, характеризиращ се все още с относителна неяснота?

б)

Може ли държава-членка да определя максимално допустими стойности, когато това е възможно, както например при флуора, да определя с точност в цифрово изражение приема на витамини и минерали, постъпващи от други хранителни източници, по-конкретно от питейната вода, за всяка група потребители и поотделно за всяка територия? Може ли в този случай да определя нулев процент при наличието на доказани рискове, без да приложи предпазната процедура по член 12 от Директивата от 10 юни 2002 година?

в)

При определяне на максималното допустимо съдържание, ако е възможно да се отчитат разликите в степените на чувствителност на различните потребителски групи по смисъла на буква а) от параграф 1 на член 5 от директивата, може ли държава-членка да се основава и на това, че дадена мярка, отнасяща се единствено до особено изложени на риск потребители, например едно подходящо етикетиране би могло да възпре тази група от това да прибягва до хранителни вещества с благоприятно влияние за нея в малки дози? Може ли отчитането на тази разлика в чувствителността да доведе до прилагане по отношение на цялото население на максималната допустима стойност, адаптирана към чувствителни потребители, по-конкретно на деца?

г)

В каква степен максималните допустими стойности могат да бъдат определяни в отсъствието на граници за безопасен прием поради липса на установена опасност за здравето? По-общо, в каква степен и при какви условия претеглянето на критериите, които трябва да се отчитат, би могло да доведе до максимално допустими стойности, чувствително по-ниски от границите за безопасен прием, определени за тези хранителни вещества?


(1)  Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на добавките към храни (ОВ L 183, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр.39).