20.12.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/15

Жалба, подадена на 8 октомври 2008 г. от Região autónoma dos Açores срещу решението на Първоинстанционния съд (трети състав), постановено на 1 юли 2008 г. по дело T-37/04: Região Autónoma dos Açores/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-444/08 P)

(2008/C 327/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Região autónoma dos Açores (представители: M. Renouf, Solicitor, C. Bryant, Solicitor, H. Mercer QC)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз, Комисия на Европейските общности, Кралство Испания, Seas at Risk VZW, WWF — World Wide Fund for Nature, Stichting Greenpeace Council

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—

Да отмени решението на Първоинстанционния съд от 1 юли 2008 г. по дело T- 37/04,

—

да обяви жалбата по дело T-37/04 за допустима,

—

да отмени членове 3 и 11 и приложението към Регламент 1954/2003 (1) на Съвета, доколкото те: a) предвиждат риболовното усилие съгласно регламента да бъде определяно само въз основа на целевите видове и зоната ICES/CECAF, а не и въз основа на вида на използваните риболовни принадлежности и съоръжения, независимо дали последните са закотвени или теглени; и б) изключват дълбоководните видове (тоест дънните видове риба, обхванати от Регламент № 2347/2002 (2)) от обхвата на членове 3 и 11 от Регламент 1954/2003 на Съвета,

—

да отмени член 15 от Регламент 1954/2003 на Съвета, доколкото с отмяната на Регламенти 685/95 (3) и 2027/95 (4): a) се премахва (i) правомощието на Общността да определя риболовното усилие не само въз основа на целевите видове и зоната ICES/CECAF, а и въз основа на вида на използваните риболовни принадлежности и съоръжения, и (ii) определянето на риболовното усилие, извършено в съответствие с Регламент 2027/95; б) премахва (i) правомощието да се определя максималното годишно риболовно усилие за определена зона по отношение на дълбоководните видове (тоест дънните видове риба, обхванати от Регламент № 2347/2002) и (ii) определянето на максималното годишно риболовно усилие, извършено в съответствие с Регламент 2027/95; в) премахва забраната за достъп на испанските кораби до водите около Азорските острови за риболов на риба тон и подобните й видове,

—

да отмени член 5, параграф 1 от Регламент 1954/2003 на Съвета, доколкото с него не се оставя в сила забраната за достъп на испанските кораби до водите около Азорските острови за риболов на риба тон и подобните й видове,

—

да върне делото на Първоинстанционния съд, ако приеме, че фазата на производството позволява да се постанови окончателно решение по делото, и

—

да осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски, направени от Autonomous Region of the Azores (Região Autónoma dos Açores) както в първоинстанционното, така и в настоящото производството.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага седем правни основания в подкрепа на жалбата си срещу посоченото по-горе решение на Първоинстанционния съд.

Първо, Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че защитата, предоставена на жалбоподателя съгласно член 299, параграф 2 ЕО не е достатъчна, за да се установи, че същият е засегнат лично от обжалваните разпоредби.

Второ, Първоинстанционният съд неправилно заключил, че само държавите-членки, а не и местните органи на управление, имат право да защитават общите интереси на своята територия.

Трето, Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не направил разграничение между съображенията, свързани с околната среда, и икономическите съображения.

Четвърто, Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че обжалваните разпоредби няма да имат вредоносни последици за рибните запаси и за морската среда на Азорските острови и, оттам, за оцеляването на риболовния сектор в региона.

Пето, Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че последиците на обжалваните разпоредби върху законодателните и изпълнителните правомощия на жалбоподателя не го правят лично засегнат от разпоредбите.

Шесто, Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че жалбата на жалбоподателите е недопустима поради липса на други ефективни способи за съдебна защита на разположение на жалбоподателя.

Седмо, Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не разгледал факторите, на които се позовава жалбоподателят, нито кумулативно, нито поотделно.

(1)  Регламент № 1954/2003 на Съвета от 4 ноември 2003 година за управление на риболовното усилие по отношение на определени общностни риболовни зони и рибни ресурси, за изменение на Регламент (ЕО) № 2847/93 и за отмяна на Регламенти (ЕО) № 685/95 и (ЕО) № 2027/95, ОВ L 289, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 7, стр. 30.

(2)  Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета от 16 декември 2002 година за определяне на специалните условия за достъп до риболовните полета на дълбоководни запаси и за определяне на съответните изисквания, ОВ L 351, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 6, стр. 231.

(3)  Регламент (ЕО) № 685/95 на Съвета от 27 март 1995 година относно управлението на риболовното усилие по отношение на някои риболовни зони и ресурси на Общността, ОВ L 71, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 2, стр. 240.

(4)  Регламент (ЕО) № 2027/95 на Съвета от 15 юни 1995 година за създаване на система за управление на риболовното усилие по отношение на определени риболовни зони и ресурси на Общността, ОВ L 199, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 2, стр. 259.