Иск, предявен на 25 август 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Италианска република

(Дело C-383/08)

(2008/C 301/30)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представител: L. Pignataro)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

Правни основания и основни доводи

Комисията смята, че предвиденото в постановлението от 26 август 2005 г., изменено с постановлението от 17 декември 2007 г., задължение за посочване на страната на произход на птичето месо от друга държава-членка представлява нарушение на член 3, параграф 1, точка 8 и член 18, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО във връзка с член 5, параграф 3, буква д) и член 5, параграф 4 от Регламент № 1906/90 до 30 юни 2008 г. и от 1 юли 2008 г. във връзка с член 5, параграф 4, буква д) и член 5, параграф 5 от Регламент № 543/2008. Италианското правителство поддържа, че това задължение е било въведено вследствие на появата на огнища на птичи грип в трети държави, като мярка, целяща да осигури проследяването на произходана месото.

Комисията твърди, че въпросното задължение противоречи на член 3, параграф 1, точка 8 от Директива 2000/13. От тази норма всъщност ясно следва, че при хранителните продукти по принцип мястото на произхода или мястото, от което идва храната, следва да бъде посочено върху етикета само когато липсата на това посочване може да заблуди потребителя относно истинския произход на храната. Следователно общностният законодател не счита посочването на произхода за информация, която във всички случаи е абсолютно необходима на потребителя; тя е такава само когато без такова посочване той би могъл да бъде въведен в заблуждение.

Италианското правителство е длъжно да докаже, че предвиденото във въпросното постановление задължение за посочване на произхода на месо, което идва от други държави-членки, е от действително значение за птичето месо и че липсата му може да заблуди потребителя. Комисията поддържа, че всъщност италианското правителство не е представило никакво доказателство, че при непосочване на произхода съществува опасност италианският потребител да бъде заблуден относно произхода на птичето месо.

Свързаната с появата на птичия грип криза не обяснява как непосочването на произхода може да заблуди потребителя и да го накара да повярва, че птичето месо има определен произход. Фактът, че средният потребител придава значение на произхода на продукта, не означава сам по себе си, че при непосочване на този произход той би изпаднал в заблуждение относно истинския произход на продукта. Това би предполагало, че потребителят автоматично свързва птичето месо с определен произход, което по никакъв начин не е доказано от италианското правителство. Освен това следва да се отбележи, че свързаните със здравето на животните въпроси не могат да бъдат преценени от потребителя, който не разполага с необходимите познания, за да прецени опасността въз основа на посочването на произход.

Освен това горепосочените разпоредби от постановлението не могат да бъдат обосновани със съображенията за защита на общественото здраве по смисъла на член 18, параграф 2 от Директива 2000/13/ЕО, на които се позовава италианското правителство, за да обоснове допълнителното задължение за етикетиране. Всъщност в рамките на борбата с птичия грип Общността е приела широка гама от ветеринарни мерки, предназначени да гарантират, че само годно за консумация птиче месо може да влезе на територията на Общността и да бъде пуснато за продажба.

Според Комисията аргументът на италианското правителство, че споменатите общностни мерки не осигуряват проследяването на произхода на месото, е ирелевантен, тъй като въпросните общностни мерки са насочени именно към това да се предотврати внасянето на територията на Общността на месо, което идва от трети държави, в които са били открити огнища на птичи грип. Следователно тези мерки проявяват своя ефект преди момента на пускане на пазара, когато влиза в действие италианската мярка, именно защото имат за цел да не допуснат да бъде внесено в Общността месо с произход от трети държави, в които е било открито огнище на птичи грип. Освен това Общността е приела и мерки, които гарантират изолирането на огнищата на птичи грип, които биха моли да възникнат на територията на Общността, с цел да се избегне всякаква опасност от заразяване. Наред с това в рамките на Европейската общност е приета серия от ветеринарни мерки, целящи да попречат на разпространението на вируси от диви птици към домашни птици в районите, в които са били открити заразени птици, и да спират евентуалните епидемии сред домашните птици.

Освен това, за да обоснове законосъобразността на задължението, въведено с въпросното постановление, италианското правителство се позовава на Регламент № 1760/2000 (4), който установява система за проследяване на говеждото месо и въвежда задължение за етикетиране във връзка с произхода на месото.

Комисията обаче поддържа, че този Регламент, за разлика от въпросното постановление, е приет на общностно ниво, а не е национален и следователно едностранен акт, който да възпрепятства търговския обмен. Освен това ефективността на системата, въведена с Регламент № 1760/2000, не се основава единствено на система за обикновено посочване на произхода на продуктите, какъвто е случаят с италианското постановление за птичето месо, а на комбинация от редица елементи, в това число и на система за идентификация и регистрация на животните.

Що се отнася до аргумента на италианското правителство, който обосновава мярката с принципа на предохранителните мерки, като твърди, че Комисията не е доказала липсата на научна несигурност относно условията за предаване на вируса на човека, Комисията изтъква, че в съответствие със общностната съдебната практика научните данни, посочени от италианското правителство в отговора на мотивираното становище, не доказват, че е налице реална научна несигурност относно условията за предаване на вируса на човека. Съгласно общностната съдебна практика именно италианските органи са тези, които следва да докажат научната несигурност, която да обоснове приемането на национални мерки в приложение на принципа на предохранителните мерки, а не Комисията следва да доказва липсата на научна несигурност, каквато позиция изглежда застъпва италианското правителство в отговора си на мотивираното становище.

Дори и да се приеме, че в ограничената хипотеза на предаване на вируса от заразените птици на домашните животни като цяло и на котките в частност италианското правителство е доказало наличието на реална научна несигурност въз основа на документите на СЗО и на Европейския орган за безопасност на храните, посочени в отговора на мотивираното становище, Комисията все пак поддържа, че приложението на принципа на предохранителните мерки, на които се основава постановлението, е прекомерно и следователно непропорционално с оглед на целта по опазване здравето на животните, тъй като е била приета серия от общностни мерки, които преследват същата цел.

На последно място, член 5, параграф 3, буква д) и член 5, параграф 4 от Регламент № 1906/90, установяващи стандарти за търговията с птиче месо до 30 юни 2008 г., а считано от 1 юли 2008 г. член 5, параграф 4, буква д) и член 5, параграф 5 от Регламент № 543/2008 на Комисията налагат задължението за посочване на произхода на птичето месо само за птици, които идват от трети държави. Италианското правителство не оспорва, че това е така.

(1)  ОВ L 109, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 9.

(2)  ОВ L 173, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 8, стр. 16.

(3)  ОВ L 157, стр. 46.

(4)  ОВ L 204, стр.1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 34, стр. 186; Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 година за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета.