22.11.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 301/14 |
Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia (Италия) на 21 август 2008 г. — ERG Raffinerie Mediterranee SpA и др./Ministero dello Sviluppo Economico и др.
(Дело C-378/08)
(2008/C 301/26)
Език на производството: италиански
Препращаща юрисдикция
Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia
Страни в главното производство
Жалбоподател: ERG Raffinerie Mediterranee SpA и др.
Ответник: Ministero dello Sviluppo Economico и др.
Преюдициални въпроси
1) |
Дали принципът „замърсителят плаща“, съдържащ се в член 174, бивш член 130 R, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност, както и разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО (1) от 21 април 2004 година допускат национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация да налага на частни предприемачи — единствено поради факта, че понастоящем се намират в зона, замърсена от дълго време, или в зона, граничеща с първата, и че упражняват там своята дейност — да предприемат мерки за поправяне, независимо от провеждането на каквото и да било разследване, което да установи кой носи отговорността за разглежданото замърсяване? |
2) |
Дали принципът „замърсителят плаща“, съдържащ се в член 174, бивш член 130 R, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност, както и разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО от 21 април 2004 година допускат национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация да възлага на субекта, който е титуляр на вещни права или упражнява предприемаческа дейност в рамките на замърсеното място, отговорността за поправяне на специфичните екологични щети, без да е необходимо предварително доказване на наличието на причинно-следствена връзка между действията на субекта и настъпването на замърсяването, единствено по силата на връзката на „местоположение“, в която същият се намира? |
3) |
Idem […] и за субективното условие за умисъл или небрежност? |
4) |
Дали общностните принципи в областта на защитата на конкуренцията, закрепени в Договора за създаване на Европейската общност и в цитираните Директива 2004/18/ЕО (2), Директива 93/97/ЕИО (3) и Директива 89/665/ЕИО (4), допускат национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация пряко да възлага на частноправни субекти (Società Sviluppo S.p.A. и Sviluppo Italia Aree Produttive S.p.A.) дейности по характеризиране, проектиране и по изпълнение на работи по рекултивиране — или по-точно по извършване на обществени работи — в рамките на обекти, които са държавна собственост, без предварително да спазва необходимите процедури по възлагане на обществени поръчки? |
(1) ОВ L 143, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 11, стр. 168.
(2) ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116.
(3) ОВ L 290, стр. 1.
(4) ОВ L 395, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237.