22.11.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 301/14


Преюдициално запитване, отправено от Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia (Италия) на 21 август 2008 г. — ERG Raffinerie Mediterranee SpA и др./Ministero dello Sviluppo Economico и др.

(Дело C-378/08)

(2008/C 301/26)

Език на производството: италиански

Препращаща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per la Sicilia

Страни в главното производство

Жалбоподател: ERG Raffinerie Mediterranee SpA и др.

Ответник: Ministero dello Sviluppo Economico и др.

Преюдициални въпроси

1)

Дали принципът „замърсителят плаща“, съдържащ се в член 174, бивш член 130 R, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност, както и разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО (1) от 21 април 2004 година допускат национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация да налага на частни предприемачи — единствено поради факта, че понастоящем се намират в зона, замърсена от дълго време, или в зона, граничеща с първата, и че упражняват там своята дейност — да предприемат мерки за поправяне, независимо от провеждането на каквото и да било разследване, което да установи кой носи отговорността за разглежданото замърсяване?

2)

Дали принципът „замърсителят плаща“, съдържащ се в член 174, бивш член 130 R, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност, както и разпоредбите на Директива 2004/35/ЕО от 21 април 2004 година допускат национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация да възлага на субекта, който е титуляр на вещни права или упражнява предприемаческа дейност в рамките на замърсеното място, отговорността за поправяне на специфичните екологични щети, без да е необходимо предварително доказване на наличието на причинно-следствена връзка между действията на субекта и настъпването на замърсяването, единствено по силата на връзката на „местоположение“, в която същият се намира?

3)

Idem […] и за субективното условие за умисъл или небрежност?

4)

Дали общностните принципи в областта на защитата на конкуренцията, закрепени в Договора за създаване на Европейската общност и в цитираните Директива 2004/18/ЕО (2), Директива 93/97/ЕИО (3) и Директива 89/665/ЕИО (4), допускат национална правна уредба, която оправомощава публичната администрация пряко да възлага на частноправни субекти (Società Sviluppo S.p.A. и Sviluppo Italia Aree Produttive S.p.A.) дейности по характеризиране, проектиране и по изпълнение на работи по рекултивиране — или по-точно по извършване на обществени работи — в рамките на обекти, които са държавна собственост, без предварително да спазва необходимите процедури по възлагане на обществени поръчки?


(1)  ОВ L 143, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 11, стр. 168.

(2)  ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116.

(3)  ОВ L 290, стр. 1.

(4)  ОВ L 395, стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237.