25.10.2008

Официален вестник на Европейския съюз

C 272/7

Иск, предявен на 4 юли 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Френска република

(Дело C-299/08)

(2008/C 272/08)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: G. Rozet и D. Kukovec)

Ответник: Френска република

Искания на ищеца

—

да се установи, че като е приела и оставила в сила членове 73 и 74-IV от Code des marchés publics (Закон за обществените поръчки), приет с Декрет № 2006-975 от 1 август 2006 г., доколкото тези разпоредби предвиждат процедура за възлагане на определящи поръчки, която позволява на възлагащия орган да възложи поръчка за изпълнение (на услуги, доставки или строителство) на един от титулярите на първоначалните определящи поръчки без ново конкурентно възлагане или при конкурентно възлагане, ограничено до тези титуляри, Френската република не е изпълнила задълженията си по членове 2, 28 и 31 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (1),

—	да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С иска си Комисията упреква ответника, че дава възможност за възлагане на обществени поръчки по взаимно съгласие или при ограничена конкуренция в случаи, които не са предвидени в Директива 2004/18/ЕО. Като установила разлика между определящите поръчки и поръчките за изпълнение и като дала възможност при определени условия последните поръчки да се възлагат на един от титулярите на първоначалните определящи поръчки без ново конкурентно възлагане или най-малкото при конкурентно възлагане, ограничено само до тези титуляри, френската правна уредба всъщност не била в съответствие с основните принципи на равенство и прозрачност, на които се основава Директива 2004/18/ЕО. Според Комисията по правило не е възможно предметът и критериите за възлагане на поръчка за изпълнение да се определят с точност към момент, когато самият проект още не е определен. Определящата поръчка и поръчката за изпълнение били две съвсем отделни поръчки, всяка със собствен предмет и критерии за възлагане, и поради тези съображения за всяка от тях трябвало да се спазват разпоредбите на Директива 2004/18/ЕО.

(1) ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в ОВ L 182, 2008 г., стр. 282.