26.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 107/19

1)

Дали член 3 и член 4 от Директива 80/987 (1) от 20 октомври 1980 година в частта, уреждаща изплащането на дължимите вземания за възнаграждения на работници или служители, позволяват такива вземания — когато те бъдат предявени срещу гарантиращата институция — да бъдат лишени от първоначалното им естество на вземания за възнаграждения и да бъдат прекласифицирани като вземания по линия на социалното осигуряване просто защото изплащането им е било поверено от държавата-членка на социално-осигурителна институция, и следователно позволяват терминът „заплащане“ да се замени в националното право с термина „социално-осигурително обезщетение“?

2)

Дали с оглед социалната цел на директивата е достатъчно, че националното законодателство използва първоначалното вземане за възнаграждение на работника или служителя просто като база за сравнение, по отношение на която да се определя per relationem престацията, подлежаща на гарантиране посредством намесата на гарантиращата институция, или се изисква вземането на работника или служителя за възнаграждение срещу неплатежоспособния работодател да бъде защитено посредством намесата на гарантиращата институция, като се осигури, че неговият обхват, гаранции и срокове, както и процедурите за упражняването му, са същите като тези, които са налице за всяко друго вземане по трудово правоотношение в същата правна система?

3)

Дали извежданите от общностното законодателство принципи, и по-специално принципите за еквивалентност и ефективност, позволяват към дължимите вземания за възнаграждения на работници или служители да се прилага — за определения в съответствие с член 4 от Директива 80/987 период — давностен режим, който е по-малко благоприятен в сравнение с прилагания към вземания от подобно естество?